Свържете се с нас

ПАРИ

Хаос с еврото въпреки лъжите на говорещи глави, лунатици по телевизиите

Публикувано

на

Хаосът с еврото: Незаконните такси при обмяна на валута и липсата на евробанкноти в хипермаркетите остават ненаказани, отнасят го само дребните търговци.

Хиляди нарушения на Закона за въвеждане на еврото, извършени от банките и големите търговски хранителни вериги в първите дни на 2026 г., бяха подминати с лека ръка от държавните институции, които не посмяха да наложат административни и финансови санкции на бизнес мастодонтите, а вместо това се съсредоточиха върху проверки на фризьорски и козметични салони, платени паркинги и фитнес зали.

Неуредиците с преминаването към еврото и въвеждането на единната европейска валута в България стартираха още в последните дни на 2025 г., когато хиляди хора се оплакваха от отказ на банките да им обменят левовете в евро с мотив за недостатъчна парична наличност. Стартовите пакети с евромонети бързо бяха изчерпани в банковите клонове въпреки уверенията на БНБ, че всичко върви по мед и масло.

„При нас пакетите свършиха още на 4 декември. Опитахме се да заявим нови в БНБ, но ни бе отказано – нямали бройки, всичко било изчерпано“, разрива управителката на клон на една от най-големите банки в центъра на София. Стартови пакети на практика нямаше никъде в столицата, както и в по-големите градове на страната.

Същинският хаос обаче настъпи в първия работен ден – 5 януари, когато пред банките в цяла България се извиха километрични опашки. Пред гишето на Банка ДСК в един от централните клонове в София възрастна жена припадна, след като чакаше реда си 3 часа и бе откарана в болница. Касиерка от друга голяма банка в столицата също потърси медицинска помощ, рухнала от преумора.

Последваха масови жалби на потребители, че в грубо нарушение на Закона за въвеждане на еврото банките им налагат такси и им поставят разнородни ограничения върху обмена на левове в евро. „Опитах се да обменя 8000 лева в банков клон, но ми казаха ми, че не съм клиент на банката и ще трябва да платя такса „обслужване“ в размер на 8 евро, както и че ще ми се наложи да попълня набор от специални декларации с лични данни, в които да посоча какъв е произходът на парите“, разказва Детелина Василева от Пловдив. Тя е подала сигнал до Комисията за защита на потребителите, а нейните твърдения за незаконно събирани от банките такси при обмяна на левове в евро бяха подкрепени от множество репортажи и признания на потребители за незаконно събирани такси от частните финансови институции. Банките бяха уличени и в друго нарушение на Закона за въвеждане на еврото – поставиха лимит на стотинките за обмен – до 100 броя, а някои трезори наложиха наказателни такси за броене на монети.

Съгласно Закона за въвеждане на еврото, в първите 6 месеца на 2026 г. търговските банки са длъжни да обменят безплатно и в неограничено количество банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс 1.95583 лв. за евро. Единственото законово ограничение е за суми над 30 000 лв. на една трансакция – в този случай смяната може да стане след предварителна заявка от 3 работни дни.

Масовите жалби на потребителите срещу незаконните такси, които им събират банките, обаче бяха напълно неглижирани от ръководителя на сформирания наскоро Координационен център по въвеждане на еврото Владимир Иванов, който индиректно зае страната на едрия бизнес.

„Трябва да се установят фактите, не може да се действа на принципа „една жена каза“ и да се избързва с налагане на глоби. БНБ ще провери сигналите, според закона банките не може да поставят нито такси, нито лимити върху сумите, които гражданите искат да обменят, независимо дали са в монети или банкноти“, коментира на извънреден брифинг Владимир Иванов, който е и председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). От думите му на практика става ясно, че държавата не смее да глобява банките, а се е съсредоточила основно към дребните стопански нарушители и спекуланти.

Извън обсега на проверките, извършвани от НАП, Комисията за защита на потребителите и БНБ, останаха и големите хранителни търговски вериги – до този момент няма нито една наложена глоба на супермаркет въпреки масовата практика да се връщат левове и стотинки като ресто вместо евро и евроцентове. Оказа се, че в големите вериги супермаркети касиерките са били инструктирани да не приемат банкноти от 100 и 200 евро заради опасения, че могат да им бъдат пробутани фалшиви купюри. Множество сигнали за разлика в обозначените цени на етикета и касовите бележки също не се взимат под внимание от надзорните органи.

Вместо това от Координационния център по въвеждане на еврото бодро рапортуваха, че 36,3% от левовете в обращение вече са изтеглени, а очакванията са до края на март този процес да приключи. По данни на Асоциацията на банките в България, от лятото на 2025 г., когато страната ни получи официалното решение за членство в еврозоната, до първите дни на 2026 г. от обращение са изтеглени над 10 милиарда лева, като само през декември те са над 4,4 милиарда. В следващите месеци от населението трябва да бъдат събрани левове и стотинки за над 18 млрд. лв.

Според отчета на Владимир Иванов в периода от 1 до 5 януари Комисията за защита на потребителите е извършила около 4000 проверки, издала е 275 административно-наказателни преписки, както и 80 наказателни постановления, сключени са 100 споразумения. НАП е извършила над 800 проверки по спазване на формиране на цените, образувани са 70 административно-наказателни преписки, по които са издадени 27 акта на обща стойност 135 000 лева. От 1 до 5 януари са подадени 400 сигнала до контролните органи за необосновано вдигане на цените на стоки и услуги, които се обработват и се работи по тях.

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

Петролният шок, който не се случи: Защо прогнозите за 150 долара за барел не се сбъднаха?

Публикувано

на

Въпреки кризата в Близкия изток, пазарът остана далеч от най-песимистичните сценарии

Когато американският президент Доналд Тръмп даде начало на операцията „Епична ярост“ и в края на февруари, заедно с Израел, атакува режима в Иран, последваха драматични прогнози за петролните пазари. Главният изпълнителен директор на „БлекРок“ (BlackRock) Лари Финк предупреди, че цената на петрола може да достигне 150 долара за барел и да предизвика глобална рецесия. Министърът на енергетиката на Катар Саад ал-Кааби също прогнозира нива около 150 долара за барел и предупреди, че подобен скок може да доведе световните икономики до тежка криза. В отговор на опасенията европейски правителства въведоха временна отстъпка за горивата, пише в свой анализ по темата германско икономическо издание.

Цените действително се повишиха, след като Иран ограничи движението през Ормузкия проток и на световния пазар достигнаха значително по-малки количества суров петрол. Въпреки това пазарът остана далеч от най-песимистичните сценарии. В момента сортът Брент, който е основен ценови ориентир за Европа, се търгува под 90 долара за барел, а американският лек суров петрол – за около 85 долара, пише БТА. Това е значително над нивата от началото на годината, но не представлява исторически рекорд и е стойност, наблюдавана многократно през последното десетилетие.

Защо тогава прогнозираният ценови шок не се реализира? Дали става въпрос само за временна отсрочка или пазарът вече се променя по-трайно?

Според изчисления на енергийната консултантска компания „Ристад Енерджи“ (Rystad Energy) през второто тримесечие на 2026 г. износът на петрол от Близкия изток е намалял до 9,6 милиона барела дневно. Това е с около 7,7 милиона барела по-малко от средното равнище през предходните три тримесечия, или спад от над 40 процента.

Въпреки това световният пазар успява да компенсира голяма част от този недостиг благодарение на три фактора: увеличено производство в други региони, високи запаси при потребителите и отслабващо търсене.

Докато Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства ограничиха доставките си, производители от други части на света увеличиха добива. В Южна Америка, водена от Бразилия и Венецуела, износът на суров петрол е нараснал с над 20 процента. Значително увеличение се отчита и в Северна Америка, а в Европа основен принос има Норвегия. Според „Ристад Енерджи“ намалените доставки от Близкия изток, особено за Азия, са открили нови възможности за производителите от други региони.

Допълнителен фактор е, че кризата настъпи в момент, когато светът вече разполагаше със значителни резерви. Още преди началото на конфликта американската Агенция за енергийна информация (EIA) посочи, че пазарът е в добра позиция да понесе краткосрочни прекъсвания на доставките заради натрупания глобален излишък.

Особено големи бяха запасите в Азия. Китай използва периода на ниски цени и увеличи покупките на руски петрол, който беше изтласкан от европейските пазари заради санкциите. Част от тези резерви сега компенсират по-ниските доставки. Анализите на „Ристад Енерджи“ показват, че китайските складове са били толкова добре запълнени, че част от доставките, предназначени за страната, са могли да бъдат пренасочени към други азиатски държави.

Успоредно с това инвеститорите следят и сигналите за евентуална деескалация на конфликта. Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че предварително споразумение за прекратяване на войната може да бъде подписано на 14 юни и че след това Ормузкият проток ще бъде отворен за международното корабоплаване. От Техеран обаче призоваха към предпазливост, като говорителят на външното министерство Есмаил Багаи посочи, че все още няма яснота за точния график на евентуално споразумение. Въпреки разминаването в позициите, самият факт, че се обсъжда възможност за възстановяване на нормалния трафик през ключовия морски коридор, допринася за известно успокояване на пазарните очаквания.

Още по-важен фактор обаче се оказва търсенето. Макар запасите да не могат да компенсират недостига безкрайно, те се изчерпват по-бавно от очакваното заради отслабващото потребление.

Според Международната агенция за енергия (МЕА) най-силно засегнати първоначално са били нефтохимическата индустрия и авиационният сектор. По-високите цени, по-слабият икономически растеж и мерките за ограничаване на потреблението постепенно оказват влияние върху все повече отрасли. В Китай например част от пътуванията със самолет се заменят с високоскоростни железопътни линии, а химическата индустрия намалява потреблението на петролни продукти или преминава към алтернативни суровини.

В същото време се наблюдават и по-дълбоки структурни промени. Американската Агенция за енергийна информация отбелязва, че търсенето в Азия намалява по-бързо от очакваното. В големите китайски градове електромобилите вече представляват мнозинството от новите регистрации. Подобна тенденция се наблюдава и в Европа, където през март 2026 г. продажбите на нови електромобили са били с близо 40 процента по-високи спрямо година по-рано. Ускорява се и внедряването на термопомпи и други технологии, които намаляват потреблението на изкопаеми горива.

На този фон „Ристад Енерджи“ поставя въпроса дали световното търсене на петрол изобщо ще се върне към нивата отпреди войната. Според компанията конфликтът е засилил опасенията около енергийната сигурност и е ускорил процесите на диверсификация и електрификация. Консултантите дори прогнозират възможно глобално свръхпредлагане на петрол още през 2027 г.

Част от бъдещото предлагане вероятно ще бъде погълнато от необходимостта държавите да възстановят стратегическите си резерви. Но дори и при понижение на цените остава неясно дали светът ще се върне към предишните равнища на потребление.

Причината е, че както правителствата, така и потребителите все по-често преосмислят зависимостта си от изкопаемите горива. Именно тази промяна може да се окаже най-трайното последствие от кризата в Близкия изток.

Продължи да четеш

ПАРИ

Световната икономика отново е застрашена от търговските дисбаланси

Публикувано

на

Наближава ли нова световна финансова криза?

Когато президентът Доналд Тръмп се срещне с колегите си на срещата на върха на Г-7 във Франция следващата седмица, една от любимите му теми ще бъде в дневния ред: огромният търговски дефицит на Съединените щати.

По-точно, френските домакини искат да обсъдят глобалните дисбаланси, включително дефицита по текущата сметка на САЩ, който е по-широк показател от търговския дефицит и включва стоки, услуги и инвестиционни доходи, както и съответните излишъци на Китай и в по-малка степен на Европейския съюз и Япония, се казва в анализ на „Уолстрийт джърнъл“.

Дефицитите и излишъците са обичайно и нормално явление. „Това, което ни тревожи, са прекомерните дисбаланси“, заяви управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева по време на дискусия през април.

Тези дисбаланси започват да изглеждат именно такива. По изчисления на МВФ общият размер на дефицитите и излишъците, които са двете страни на един и същи процес, е достигнал 3,7% от световния брутен вътрешен продукт през миналата година след продължителен спад от времето на глобалната финансова криза. До началото на 2000-те години този показател обикновено варираше между 1% и 3%.

Това поражда сериозни опасения. Дефицитите по текущата сметка изиграха роля в кризите, които обхванаха Латинска Америка в началото на 80-те години, Източна и Югоизточна Азия в края на 90-те, САЩ през 2007-2009 г. и еврозоната след 2009 г.

Тъй като всеки дефицит трябва да бъде финансиран чрез приток на капитал, независимо дали чрез банково кредитиране или продажба на акции и облигации, неговото разширяване може да бъде сигнал за дългов или инвестиционен балон, подхранван от чуждестранни средства. Имотният балон в САЩ например беше финансиран косвено чрез чужди капитали, насочени към ценни книжа, обезпечени с ипотечни кредити.

Днешните дисбаланси изглеждат различно. Макар годишните дефицити да са по-малки отпреди 15 години, те са по-устойчиви и по-дълбоко заложени в икономическото поведение на отделните държави.

Най-яркият пример са Съединените щати, чийто дефицит по текущата сметка от 1,1 трилиона долара е най-големият в света. Ако бъде попитан за причините, Тръмп вероятно ще обвини нелоялните търговски практики на други държави. Неговият отговор е въвеждането на мита.

МВФ обаче посочва в свое изследване от по-рано тази година, че митата представляват форма на микроикономическа индустриална политика, чието въздействие върху текущата сметка е минимално заради компенсиращи промени в инвестициите, потреблението, спестяванията или валутните курсове. През миналата година митата наистина ограничиха част от вноса, но бумът в сферата на изкуствения интелект увеличи търсенето на произведено в чужбина технологично оборудване и дефицитът се сви само незначително.

По-значим фактор за дефицита на САЩ е бюджетният дефицит, който поддържа прекомерни разходи и недостатъчни спестявания. Според МВФ бюджетен дефицит, равняващ се на 2% от БВП, увеличава дефицита по текущата сметка с около 0,5% от БВП.

Съединените щати не носят цялата отговорност за собствените си дефицити. Те се поддържат и от излишъците на други държави. Сред тях е Германия, чийто проблем е хроничното недоинвестиране, а най-вече Китай, който има най-големия излишък в света. Чрез огромния си износ Китай на практика принуждава търговските си партньори да поддържат дефицити.

Подобно на Тръмп, китайското ръководство поставя производството в центъра на икономическата си политика. За разлика от митата обаче китайската индустриална политика оказва реално влияние върху търговския баланс, защото е макроикономическа по своя характер. Анализът на МВФ показва, че Пекин използва валутни интервенции и контрол върху движението на капитали, за да поддържа юана подценен. Освен това стимулира инвестициите чрез политики, които ограничават потреблението на домакинствата и насърчават спестяванията. Така се подпомага износът и се потиска вносът.

Френският президент Еманюел Макрон би искал по време на френското председателство на Г-7 да бъде постигнато координирано решение на тези дисбаланси. По думите му без съгласувани действия съществува риск те да бъдат коригирани по хаотичен и болезнен начин.

На пръв поглед решението изглежда ясно: САЩ трябва да намалят бюджетния си дефицит, а Китай да реформира финансовата и фискалната си система.

Друг възможен вариант е модел, подобен на Споразумението от Плаза от 1985 г., когато страните от Г-5 се договориха доларът рязко да отслабне спрямо германската марка и японската йена. В следващите години дисбалансите значително намаляха.

Днес доларът остава надценен според редица показатели, докато китайският юан е подценен поне с 15%, смята Джоузеф Ганьон от Института за международна икономика „Питърсън“. Бившите икономически съветници на правителствата на САЩ и Франция Брад Сетсър и Шахин Вале наскоро написаха, че премахването на „дълбоките валутни подценявания е единствената политическа промяна, която би върнала пряко баланса в световната търговия“.

Засега обаче нито едно от тези решения не изглежда вероятно. Причината не е само, че Китай не е член на Г-7. Вашингтон обвинява други държави, най-вече Пекин, за собствените си проблеми, докато китайското ръководство не вижда причина да променя политика, която според него дава резултати. МВФ, който има задачата да следи за подобни дисбаланси, не разполага с реални механизми да ги коригира.

„Дискусията за международните дисбаланси е свързана най-вече с безотговорните политики на Китай и САЩ“, заяви през април президентът на Института за международна икономика „Питърсън“ Адам Поузън. „Влиянието на надзора на МВФ върху двете най-големи икономики в света, двете най-големи ядрени сили и два от четиримата най-големи акционери във фонда е ограничено.“

Ако координираните действия на правителствата не успеят да коригират тези дисбаланси, възможно е това да стане едва след нова криза.

Историческите примери не дават еднозначен отговор. Финансовите кризи в Латинска Америка и Азия бяха предизвикани от фиксирани валутни курсове, които насърчаваха трансграничното кредитиране. Последвалите девалвации доведоха до банкови сътресения. Подобни процеси стояха и в основата на кризата в еврозоната, макар единната валута да оцеля. Имотният балон в САЩ пък беше финансиран основно чрез частен дълг.

Днес повечето валути се търгуват при плаващи курсове. В свое изследване икономистът от Масачузетския технологичен институт Кристин Форбс и нейни колеги отбелязват, че през последните години САЩ финансират голяма част от дефицита си чрез продажба на акции на чуждестранни инвеститори. Само през миналата година този поток е достигнал рекордните 736 милиарда долара.

Добрата новина според „Форбс“ е, че евентуален срив на фондовите пазари, например вследствие на разочарование от развитието на изкуствения интелект, би намалил реалната стойност на задълженията, които САЩ са поели към чуждестранните инвеститори. Това би могло също така да отслаби долара и да помогне за свиване на дефицитите. Лошата новина е, че загубите за инвеститорите могат да се прехвърлят към облигационните и валутните пазари.

Икономистите често посочват Споразумението от Плаза от 1985 г. като пример за успешна международна икономическа координация. По-рядко се напомня, че инфлационният натиск, породен от това споразумение, допринася за борсовия срив през 1987 г.

Продължи да четеш

ПАРИ

Пенсиите се вдигат със 7.8% от 1 юли, минималната става 347.51 евро

Публикувано

на

Надзорният съвет на Националния осигурителен институт ще утвърди процента, с който от 1 юли се увеличават пенсиите, отпуснати до края на 2025 г.

Осъвременяването ще бъде 7.8% и ще се извърши по т.нар. швейцарско правило.

Разходът за увеличението до края на годината е 513.1 млн. евро.

Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст ще се повиши от 322.37 евро на 347.51 евро.

Как се изчислява увеличението
По закон пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват всяка година от 1 юли.

Процентът се определя с решение на Надзорния съвет на НОИ.

Формулата включва 50% от ръста на средния осигурителен доход и 50% от средногодишната инфлация за предходната календарна година.

За тази година отчетените параметри са 12% ръст на средния осигурителен доход и 3.5% средногодишна инфлация. Така се формира увеличение от 7.8%.

Covid добавката остава в базата
НОИ ще приложи швейцарското правило в класическия му вариант.

Това означава, че при вече отпуснатите пенсии Covid добавката, която от 2022 г. е част от основната пенсия, ще участва в осъвременяването.

До този вариант се стигна, след като „Прогресивна България“ се отказа от предложението Covid добавката да не бъде включвана в индексацията.

Новите пенсии обаче няма да включват такава добавка.

Социалната пенсия също се увеличава
На заседанието ще бъде разгледан и проектът за нов размер на социалната пенсия за старост.

Предложението е тя да се увеличи със същия процент — 7.8%.

Така размерът ѝ ще се повиши от 170.51 евро на 183.81 евро от 1 юли.

Социалната пенсия за старост служи като база за определяне на други пенсии и добавки, несвързани с трудова дейност. Затова увеличението ѝ ще доведе и до ръст на част от тези плащания.

Избират ново ръководство на Надзорния съвет
Надзорният съвет на НОИ ще избере и нов председател, както и двама заместник-председатели.

Постовете се заемат на ротационен принцип за срок от една година от представителите на държавата, бизнеса и синдикатите.

Сега председателското място трябва да бъде от квотата на държавата.

В нея вече е включена и новият министър на труда и социалната политика Наталия Ефремова.

Редактор: Стефан Коев

Продължи да четеш

БЪЛГАРИЯ

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКАпреди 6 дни

Цялата структура на мафията ДПС в Нови пазар напусна Пеевски

Корабът потъва! Цялата структура на ДПС в Нови пазар напусна партията. Общинският съвет колективно е подал оставка, а всички общински...

ПОЛИТИКАпреди 7 дни

Депутатите гласуват окончателно мерките срещу необоснованото покачване на цените

Сред новите елементи в законодателството е въвеждането на понятието „справедлива цена“. Днес народните представители гласуват окончателно мерките срещу необоснованото увеличение...

ПОЛИТИКАпреди 1 седмица

Унгарските депутати намалиха заплатите си с 40%, а у нас депутатската заплата продължава да расте

Брутна заплата на унгарските народни представители ще бъде 3690 евро, у нас тя гони 10 000 евро. От следващия месец...

ПОЛИТИКАпреди 1 седмица

От щедрите обещания на Радев остана само горчилката

Веска Николова: От щедрите обещания на Радев остана само горчилката. Управлението на Румен Радев е фасада, зад която се правят...

ПОЛИТИКАпреди 2 седмици

ПП и ДБ имат достатъчно основание да прекратят мъчителното си съвместно съществуване

Огнян Минчев: ПП и ДБ имат достатъчно основание да прекратят мъчителното си съвместно съществуване. За ДБ се отваря възможност да...

ПОЛИТИКАпреди 3 седмици

ЕС ръководен от тази розова хунта е дъно!

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ РЪКОВОДЕН ОТ ТАЗИ РОЗОВА ХУНТА Е ДЪНО! КАЯ КАЛАС Е ПОТЕНЦИАЛЕН КЛИЕНТ НА НЯКОЯ ПСИХИАТРИЯ И НЕ МОЖЕ...

СВЯТ

БЕЗПЛАТНИ ОБЯВИ

Изпратете рекламен текст и снимки на нашия месинджър и ще бъде своевременно публикувана безплатно. Вашата реклама се публикува в осем издания с над два милиона и двеста хиляди (2, 200,000) читатели и в социалните мрежи, където достига до над девет милиона (9, 000,000) потребители!

Най четени