АНАЛИЗИ
Русия печели без да настъпва: вътрешният разпад на НАТО като геополитически дар
Зад фасадата на „единството“ в НАТО се разкрива дълбок вътрешен разлом – между Полша и Германия, между умората от Украйна и страха от бъдещето. Докато съюзниците започват да се съмняват един в друг, Русия печели най-ценния ресурс в геополитиката.
Подаръкът, който се появи сам
В историята на големите геополитически сривове подаръците почти никога не идват с панделка. Те не се връчват тържествено, не се обявяват на пресконференции и не носят подписа на дарителя. Те се раждат тихо – като страничен продукт на чужда самоувереност, стратегическа умора и вътрешно разпадане. Именно такъв подарък днес получава Русия. И именно затова Западът отказва да го признае.
Когато китайски анализатори от Sohu наричат случващото се в НАТО „неочакван подарък за Путин“, това не е нито сензационна формулировка, нито пропаганден жест. Това е поглед отвън, поглед на цивилизация, която не участва емоционално в европейските драми и затова вижда по-ясно. В Пекин не броят дивизии, не следят социологически рейтинги и не се вълнуват от моралните декларации на Брюксел. Те наблюдават структурата – и в тази структура виждат пукнатини, които вече не могат да бъдат замазани.

НАТО беше създаден не просто като военен съюз, а като психологическа рамка. Общ враг, общ страх, общ разказ. Докато този разказ работеше, вътрешните противоречия можеха да бъдат потискани. Исторически травми, икономически конкуренции, културни различия – всичко това беше вторично, защото страхът от Изток изпълняваше ролята на цимент. Съветският съюз, а по-късно Русия, бяха не просто противник, а смисъл.
Днес този смисъл се разпада. Не защото Русия е изчезнала, а защото страхът вече не е споделен. За едни той остава екзистенциален, за други – инструментален, за трети – направо досаден. И когато страхът престане да бъде общ, съюзът престава да бъде съюз и се превръща в арена на конкуриращи се тревоги.
Именно тук започва истинският подарък за Владимир Путин. Не във военните успехи, не в дипломатическите маневри, а в разпадането на общото възприятие за реалността от другата страна. Защото най-опасният момент за всеки алианс не е външният натиск, а мигът, в който участниците му започват да си задават различни въпроси.
Едни питат: „Как да се защитим от Русия?“

Други вече питат: „А от кого всъщност трябва да се защитаваме?“
Когато подобни въпроси започнат да звучат публично, стратегическата рамка е вече компрометирана. Алиансът може да продължи да функционира формално – със срещи, декларации и общи снимки – но вътрешната му логика е счупена.
Китайските наблюдатели улавят точно този момент. Те не говорят за край на НАТО утре или вдругиден. Те говорят за изчерпване на обединяващия разказ. А историята показва, че когато разказът се разпадне, институциите го следват – въпрос на време.
Особено показателно е, че разломът не тръгва от периферията, а от самото сърце на европейската архитектура за сигурност. Полша – дългогодишният най-гласовит страж срещу „източната заплаха“ – внезапно започва да гледа на Запада с подозрение. Това не е случайност, нито моментна политическа грешка. Това е сигнал, че старите координати вече не работят.
За Русия в тази ситуация няма нужда от триумфални жестове. Най-добрият ход е търпението. Когато противникът започне да се съмнява не в теб, а в себе си, времето започва да работи за теб. И това време днес се подарява на Москва без никакво усилие от нейна страна.
Точно тук се крие парадоксът: НАТО не отслабва, защото Русия го атакува. НАТО отслабва, защото престава да знае защо съществува. И когато съюзът изгуби отговор на този въпрос, всеки следващ конфликт – Украйна, Близкият изток или вътрешните европейски кризи – се превръща не в обединяващ фактор, а в ускорител на разпада.
Подаръкът вече е на масата. Неочакван, нежелан и затова толкова ценен.

Полша и страхът, който идва откъм Запада
В политиката има моменти, в които една фраза разкрива повече от десетки стратегически документи. Думите на полския президент Карол Навроцки, че Полша трябва да бъде готова да защитава западните си граници, принадлежат точно към този рядък тип. Те не са предупреждение, не са заплаха и дори не са програма. Те са признание – признание, че полската стратегическа психология се променя.
В продължение на десетилетия Полша беше примерният ученик на атлантическата школа. Всичко беше ясно, линейно и удобно: Русия е заплахата, Германия е партньорът, САЩ са гарантът, ЕС е рамката. Тази схема позволяваше на Варшава да не мисли в дълбочина за собствените си исторически страхове. Те бяха там, но бяха подтиснати, прибрани зад реториката за „европейско бъдеще“ и „общи ценности“.
Но историята не изчезва, когато не ѝ обръщаш внимание. Тя просто чака подходящия момент да се върне. И този момент настъпи не когато Русия направи нещо ново, а когато Западът започна да се държи като Запад без илюзии – прагматичен, егоистичен и все по-малко склонен да жертва собствените си интереси в името на абстрактна солидарност.

Навроцки не открива нищо ново. Той просто изговаря на глас онова, което в полските елити отдавна се шепне: Германия не е само икономически партньор, тя е исторически проблем. Проблем, който никога не е бил решен докрай, а само временно замразен. Полската държавност е възстановявана и унищожавана многократно, и в тази трагична биография Берлин заема далеч по-централно място от Москва.
Реакцията на премиера Доналд Туск беше показателна. Той нарече спора „смъртоносно сериозен“ – и беше прав, но не защото Навроцки греши, а защото двамата говорят от различни епохи. Туск е политик на интеграцията, човек на Брюксел, за когото ЕС е щит. Навроцки е историк, за когото щитовете винаги са временни.
Опитът на външния министър Радослав Сикорски да омекоти напрежението, уверявайки, че Германия в НАТО не може да бъде заплаха, прозвуча като заклинание от отминала епоха. Проблемът не е дали Германия днес е заплаха, а дали утре ще има механизъм, който да я спре, ако престане да бъде удобна.

Именно тук НАТО започва да се пропуква. Защото алианс, в който една ключова държава започва да мисли за защита от друг съюзник, престава да бъде алианс в класическия смисъл. Той се превръща във временна конфигурация, в която всеки участник започва да търси собствен заден изход.
За Русия този процес е безценен. Москва не трябва да убеждава Полша в нищо. Полша сама си спомня. А когато историческата памет се събуди, нито декларации, нито брюкселски процедури могат да я върнат обратно в съня.
Германия: премълчаната заплаха и провалът на следвоенния разказ
Германската реакция на полските тревоги беше толкова предсказуема, колкото и опасна. Вместо стратегическо смирение, Берлин отговори с раздразнение. Вместо историческа чувствителност – с морално превъзходство. И точно в този тон се крие проблемът, който Европа отказва да назове.

След Втората световна война Германия беше реинтегрирана в Европа не само икономически, но и морално. Денацификацията се превърна в мит, който трябваше да гарантира, че историята няма да се повтори. Но митовете имат свойството да се износват, когато поколенията се сменят, а спомените избледняват.
Днес все повече германци не възприемат действията на дедите си като престъпление, а като трагедия без ясно разграничение между жертви и палачи. В тази интерпретация Полша престава да бъде жертва и се превръща в неудобен наследник на „чужди земи“. Исканията за репарации – онези фантастични 1,6 трилиона долара – звучат в германското общество не като морален дълг, а като изнудване.
Точно тук се ражда реваншизмът, не шумен, не маршируващ, а рационализиран. Реваншизъм, който не иска танкове, а аргументи. Не територии утре, а „историческа справедливост“ вдругиден. За Полша това е сигнал, който не може да бъде игнориран.

В този контекст Украйна се превръща в разсейващ фактор. Докато всички гледат към Изток, старите въпроси между Берлин и Варшава започват да изплуват отново. И колкото по-дълго продължава украинският конфликт, толкова по-малко енергия остава за прикриване на вътрешноевропейските противоречия.
За Русия това е стратегически подарък от най-висока класа. Не защото Германия и Полша ще влязат в открит конфликт, а защото вниманието на Запада се разпада на няколко несъвместими посоки. А когато вниманието се разпадне, волята следва същата траектория.
Украйна като ускорител на умората
Има конфликти, които обединяват, и има конфликти, които изтощават. Украинският конфликт отдавна престана да бъде първият тип за Европа и постепенно, почти незабележимо, се превърна във втория. Това не е морална присъда, а политически факт. Солидарността има срок на годност, особено когато е натоварена с очаквания, които никой не е договарял предварително.

Полша беше сред държавите, които вложиха най-много – не само материално, но и символно. Варшава пое ролята на фронтова държава, морален говорител и логистичен гръб на Киев. Точно затова реакцията ѝ днес е толкова показателна. Когато полският президент публично обвинява Володимир Зеленски в липса на благодарност, това не е лична обида и не е дипломатически срив. Това е израз на дълбока умора от моралния автоматизъм, според който подкрепата трябва да бъде безусловна и вечна.
В началото на конфликта украинската кауза беше възприемана като защита на Европа. Днес все повече европейци – и особено поляците – я възприемат като източник на постоянни изисквания, които нямат крайна точка. Оръжия, пари, политически жестове, санкции – всичко това се натрупва, без да предлага ясно обещание за изход. А когато няма изход, ентусиазмът се превръща в скепсис.
Тук се случва нещо изключително важно. Украйна престава да бъде обединяващ мит и започва да функционира като тест за вътрешната устойчивост на Запада. И този тест все по-често дава отрицателни резултати. Различните държави започват да отговарят на различни въпроси: за едни войната е екзистенциална, за други – периферна, за трети – икономически товар.

За Русия това отново е ситуация, в която действието не е необходимо. Москва не трябва да убеждава никого, че Западът е уморен. Западът сам започва да го признава – първо тихо, после все по-гласно. А когато умората се институционализира, политиката следва.
Украинският конфликт, замислен като инструмент за консолидиране на Алианса, започва да действа като разтворител. Той оголва различията, ускорява споровете и принуждава държавите да мислят първо за себе си. И когато това се случи, общият фронт се превръща в илюзия.
Русия и печалбата от търпението
Най-интересното в тази картина е, че Русия почти отсъства от нея като активен фактор. Това е парадоксът, който мнозина на Запад отказват да приемат. Москва не печели, защото настъпва. Москва печели, защото чака. И това чакане е стратегическо, а не пасивно.

В продължение на десетилетия Русия се опитваше да бъде част от Европа – икономически, културно, политически. Този опит завърши с дълбоко разочарование. Днешната ситуация просто финализира процес, който отдавна тлееше. Русия вече не се нуждае от Полша като мост, нито от Германия като партньор, нито от ЕС като проект.
Това не е жест на обида, а на яснота. Европа се оказа неспособна да бъде самостоятелен геополитически субект. Тя остава поле, а не играч. И когато полето започне да се напуква отвътре, логичното решение е да престанеш да го обработваш.
Най-голямата печалба за Русия е освобождаването от илюзии. От илюзията за „общ дом“, за „ценностно партньорство“, за „историческо помирение“. Всичко това се разпада не под руски натиск, а под тежестта на вътрешните европейски противоречия. Полша си спомня историята си, Германия преосмисля своята, а НАТО губи общия си език.

В този смисъл украинският конфликт е не начало, а край. Край на един дълъг цикъл, в който Русия се опитваше да бъде разбрана от Европа. След този край остава не враждебност, а безразличие. А безразличието в геополитиката често е по-страшно от конфронтацията.
Най-опасният разрив
В крайна сметка картината е далеч по-тревожна за Запада, отколкото за Русия. Най-опасният разрив вече не минава по линията Изток–Запад. Той минава през самия Запад. Между държави, които формално са съюзници, но мислят в различни категории време, страх и интерес.
Полша гледа към Германия със старо подозрение. Германия гледа към Източна Европа с ново раздразнение. Украйна се превръща от символ в товар. НАТО продължава да съществува, но все по-често като параван, а не като реален център на воля. И точно в този момент Русия получава онзи подарък, който никой не е искал да ѝ подари – време.
Време, в което противникът се кара със себе си.
Време, в което стратегиите се разминават.
Време, в което историята се връща като аргумент.
Никой не го обяви. Никой не го подписа. Но подаръкът е вече тук. И той променя правилата много по-дълбоко от всеки танк или ракета.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на „Коммерсант“ са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на „обстоятелства на непреодолима сила“, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още „руския Амазон“. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: „цифровият Черкизон“ (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания „Ейлер“, цитирана от „Коммерсант“, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките „Яндекс.Маркет“ и „Купер“ – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха „паралелния внос“: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и „Яндекс.Маркет“, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на „контрабанда“ – стоки, внесени по „сиви“ схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Клоуна наркоман Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като „логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка“. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за „законна военна цел“ само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието „Медуза“, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в „Яндекс.Маркет“, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите „Пятерочка“, „Перекресток“ и „Чижик“) или „Лента“.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че „повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск“ (атаки с дронове – бел. ред.).
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Сега какво е по-различното?
Войната с Иран повтаря Първата световна война, но очакваният край е обратен
Според Рихард Вернер, икономист прославил се с анализа на японската криза още през 90-те години на миналия век, най-вероятно трябва да очакваме изостряне на конфликта на САЩ с Иран, защото крайната цел на САЩ е да възпрат своя реален съперник Китай. Аналогията му с Първата световна война, когато Англия въвлича целия свят в първата глобална война, за да спре икономическия възход на най-големия си съперник Германия, е всъщност доста удачна. С уговорката, че този път можем да очакваме обратен резултат, а именно залязващият хегемон да загуби.
За хората, които обичат да виждат в конфликтите между държавите религиозна или културна несъвместимост, конфликт на мирогледи или дори божествена намеса, е трудно разбираемо и дори разочароващо да приемат простата истина, че икономическите причини са най-големият двигател на световните конфликти, особено през последните столетия с възхода на капитализма като икономическата система на западния протестантизъм, която днес е глобална и почти единствена икономическа система.
Дори геополитическите анализатори, които не са твърде надълбоко изкушени в дебрите на икономиката, знаят, че основна цел на Британската империя през последните 200 години е да разделя континенталните сили и да ги противопоставя едни на други – Франция, Германия, Русия. В края на 19-ти век империята на кайзер Вилхелм Втори, или по-скоро на канцлера Бисмарк, който има по-голям принос към нейното изграждане, е във възход, чиято траектория неминуемо би изместила Англия от челното място. Както отбелязва Макиндер, обединението на ресурсите на Евразия е гаранцията за световно надмощие.

Изигравайки Франция и Русия да се обърнат срещу Германия, вместо трите сили да се облагодетелстват от съвместна работа, Англия успява да острани своя конкурент, но самата тя изпада на второ място след „по-младия брат“ в англосаксонското семейство – САЩ. Износът на банкови капитали от Лондон за Ню Йорк говори за едно по-скоро рационално действие, което се съобразява с естествения ход на нещата, вместо да му се противопоставя.
Както великият френски историк Фернан Бродел, а и икономистът Иманюел Уолърстийн, описват прехода на икономическите центрове през вековете от Северна Италия към Холандия и после към Англия, за последните 100 години център на глобалната вече капиталистическа система е САЩ. Но достигнал към 70-те години на 20-ти век върха на своето развитие, хегемонът започва да залязва.
Тук трябва да отбележим, че за разлика от предишните икономически цикли с прехвърлянето на капитали към ново ядро, днес ситуацията е доста различна. Силата, която е във възход, Китай, за първи път от 300 години е извън традиционния протестантски ареал, в който англоеврейските банкери са свикнали да държат парите си. Допълнително за първи път капиталистическата система е обхванала наистина цялото земно кълбо и няма накъде да се разширява за нови пазари. Мантрата с технологическия прогрес, който трябва да тушира невъзможността за разширяване на пазара, не е сериозна. Проблемите са много и историческият опит не помага.
В резултат виждаме, че не е очевидно историята да се повтори с интересния хибриден модел на Китай, който всеки анализатор тълкува както му харесва – като държавен капитализъм, политически комунизъм с пазарна икономика, скрит капитализъм и т.н. Независимо как гледаме на Китай, той наистина се очертава да е следващия икономически хегемон. Но има достатъчно причини обаче да мислим, че Китай няма напълно възможността и/или желанието да стане тотален световен хегемон по англосаксонския модел от последните няколкостотин години.

Факт е обаче, че опитът на САЩ чрез Иран да прекърши възхода на Китай е обречен на неуспех. И причината дори не е в самия Китай, а в САЩ – бившият хегемон залязва тихо от времето на Никсън и дори тежката американска пропаганда и мека сила не могат да скрият десетките косвени фактори, които показват реалната ситуация – обедняване на средната класа и изсмукване на активи към елита, влошена раждаемост, влошено образование, промяна на структурата на
работния пазар и намаляване на индустриалните високоспециализирани кадри, разпространението на различни зависимости сред населението, хроничният търговски дефицит и достигането на неустойчиви нива на дълга и т.н.
Да, можем да сравним удара на САЩ срещу Китай в Иран с майсторския удар на Англия срещу Германия през Първата световна война, но тук най-вероятно ще видим агресора и залязващ хегемон, който предизвиква конфликта, да загуби и да отстъпи палмата на следващия глобален фактор. С уговорката, че историята се повтаря циклично, но не буквално и ни очаква бъдеще, което няма досега аналог в човешката история.
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на „Коммерсант“ са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на „обстоятелства на непреодолима сила“, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още „руския Амазон“. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: „цифровият Черкизон“ (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания „Ейлер“, цитирана от „Коммерсант“, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките „Яндекс.Маркет“ и „Купер“ – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха „паралелния внос“: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и „Яндекс.Маркет“, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на „контрабанда“ – стоки, внесени по „сиви“ схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Президентът на Украйна Володимир Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като „логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка“. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за „законна военна цел“ само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието „Медуза“, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в „Яндекс.Маркет“, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.
Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите „Пятерочка“, „Перекресток“ и „Чижик“) или „Лента“.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че „повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск“ (атаки с дронове – бел. ред.).
-
СЕНЗАЦИЯпреди 4 седмици
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 4 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 5 месецаВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
БЪЛГАРИЯпреди 3 седмици
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ











