БЪЛГАРИЯ
По времето на Тато, турците ги приемаха с привилегии, за да следват висше
Темата за приема във висшите учебни заведения по време на социализма продължава да предизвиква спорове и до днес. В публичното пространство често се твърди, че турците в България са влизали във ВУЗ с привилегии и за сметка на българите. Подобни обобщения обаче рядко отчитат историческия контекст и реалната логика на тогавашната система.
През 60-те, 70-те и част от 80-те години в Народна република България действително съществува политика на преференциален прием за представители на т.нар. национални малцинства. В тази категория попадат турци, роми и българо-мохамедани. Политиката не е била постоянна и универсална, а е прилагана селективно – по решение на партията и държавата, в определени години, за определени специалности и конкретни висши учебни заведения. Официалната цел е била изравняване на образователното равнище и подготовка на кадри за смесените райони, особено в сфери като образованието, здравеопазването и селското стопанство.
В рамките на тази политика в някои случаи е съществувал по-нисък минимален бал за прием или отделен конкурс, в който кандидатите от малцинствата са се съревновавали помежду си, а не с всички кандидат-студенти в страната. Именно това обстоятелство най-често се посочва като доказателство за „привилегирован“ достъп. Въпреки това не е вярно, че е имало масов прием без изпити или автоматично влизане във ВУЗ. В престижните и силно конкурентни специалности изискванията са оставали високи, а квотите са заемали ограничен дял от общия прием.
Съществували са и подготвителни курсове, които са позволявали на ученици със слаб образователен старт да наваксат материала и при успешно завършване да продължат във висше образование. Тези курсове обаче не са били запазени единствено за етнически малцинства. Подобни възможности са се предоставяли и на други групи, считани от режима за социално или политически приоритетни.

Тук е важно да се припомни нещо, което днес често се премълчава. Социалистическата система е изграждала йерархия на „заслужилите“ и „надеждните“ социални групи. Наред с малцинствата, привилегии при приема във ВУЗ са имали и децата на активните борци против фашизма и капитализма, на партизани, нелегални, политзатворници и утвърдени партийни кадри. За тях са съществували отделни квоти, по-облекчени условия, предимство при стипендии, общежития и разпределение след завършване. Това е била официална и открито декларирана политика, възприемана като „награда“ за лоялност към режима и за „правилен социален произход“.
В този смисъл привилегиите във висшето образование не са били изключение за турците, а част от по-широк механизъм на социално инженерство. Държавата е използвала образованието като инструмент за формиране на лоялни кадри, за контрол над периферни групи и за интеграция, разбирана по-скоро като подчинение, отколкото като равноправие.
Най-големият парадокс на тази политика проличава ясно през 80-те години. Същата държава, която по-рано предоставя образователни облекчения, впоследствие ограничава религиозните и културните права на турците, забранява публичната употреба на езика им, налага насилствена смяна на имената и в крайна сметка предизвиква масовата емиграция от 1989 г. Това ясно показва, че образователните преференции не са били израз на толерантност или равноправие, а инструмент на контрол и асимилация.
Твърдението, че турците масово са влизали във ВУЗ „по втория начин“, е опростено и подвеждащо. Истината е, че в определени периоди е имало квоти и облекчения, но те са били ограничени, контролирани и част от общата идеологическа рамка на режима. Същевременно подобни или дори по-големи привилегии са съществували за други групи, считани за „политически правилни“.
Днес тази тема често се използва избирателно и емоционално, без да се отчита цялостната картина. Историята на социализма не е черно-бяла. Тя е изпълнена с противоречия, а образованието е било не просто право, а инструмент на властта. Именно затова разговорът за миналото трябва да се води с факти, а не с митове и удобни внушения.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
Когато един Национален предател ни управлява, а неговите медии го аплодират
Вчера лицето Борисов направил предложение посолствата ни в чужбина да се ползват от Македония?!
Интересно, че в случая медиите Бойкови вместо да му обяснят, че това е национално предателство и трябва да си подаде Оставката само при факта, че го е казал на глас това, защото той е министър председателя на България – те го Аплодират?!
Скъпи сънародници, всяка една мисия и посолство на България в чужбина е неприкосновена територия и се ползва със статут на държава в границите на чужда такава!
Ако нефелния Борисов не бъде разкостен на жаргонен език само заради това че си е помислил да ни предава на Македония, то значи в България режима е тоталитарен и няма вече спасение.
Клоуна Борисов дали е наясно, че с това си предложение застрашава националната ни сигурност и спокойно може да се нарече национален предател?!
Явно не е, както не са наясно и всички негови глашатаи в платените ни уж национални медии, защото вместо да го натиснат и да го обявят за ненормален те го аплодират за това решение.
Просто думите са излишни и все пак Македония си е суверенна държава, докато това вече за България не е много сигурно, но искаме да припомним на господин министър – председателя, че преди него и други ни продаваха като държава за няколко сребърника и в историята ясно пише какво се случва с тях.
Естествено министър – председателя в ролята си на национален предател трябва да бъде свален незабавно от власт, но както знаем в България няма опозиция, няма медии, няма общество, което да подскочи като ужилено само при мисълта, че някой искал да пуска чужди дипломати да работят в нашите посолства и мисии в чужбина.
И най – интересното в случая е че и така нареченото българско разузнаване и всички български разузнавачи мълчат. Както за момента мълчи и Европа, която надали ще остане безмълвна по този въпрос, защото от изказванията на Бойко Борисов вчера става ясно, че той иска да вкара чужди дипломати, които не са членове на ЕС да си работят в границите на съюза и да имат достъп до цялата система в посолствата ни.
Интересно кой ще свали сега Бойко Борисов, обезпокоената Европа или българските дипломати и разузнавачи, които все още помнят какво е дълг и чест към отечеството ни наречено България.
БЪЛГАРИЯ
Нова съвсем изпростя!
Нова съвсем изпростя!
Чудесно: В Нова остават Гала и други черешки на торти
Драгият зрител може би е останал с определени съмнения, свързани с рокадите в Нова телевизия.
Едни от най-способните журналисти там – Миролюба Бенатова, Генка Шикерова, са освободени от длъжност, а после изявиха благодарностите директно към Бойко Борисов.
Изглежда така, сякаш новият собственик, Домусчев, по-скоро се явява подизпълнител на цензурата.
А тя много често си мисли така сякаш журналистите могат да се наемат и махат по начин, по който се трансферират футболисти между два отбора.
Но има една хубава новина.
В Нова остава Гала.
Остава Черешката на торттата.
Остава Шеф под прикритие.
Остават Семейни войни.
Това, че си тръгват топ разследващи журналисти, както личи, е пренебрежимо. Драгият зрител все още може да получава всички високо идеологически възможности да се развлича. И да се образова.
Първо те подкарва Гала с уринотерапия. Рано сутрин, малко урина да си във форма – за здраве, тонус и хубав дъх. Продължаваме с малко Семейни войни – тъпички въпроси за оеснафяли двойки, чиято гранична обща култура твърде добрe съвпада с твоята и предизвика вълнението на случайно научил незначителни неща човек, гледащ случайно научили незначителни неща хора.
Но тук някак си липсва драматургично напрежение.
За всичко това си има Съдби на кръстопът: предаване, което доказва, че ако един сценарий е зле скалъпен, то има нива на пропадания и най-ниското започва да става естетическо интересно – иска се майсторство и екстремна дарба за посредственото, за да направиш нещо максимално зле.
Но от много гледане си огладнял.
А какво по-хубаво има от това известни хора, известни, защото са известни, да готвят неща, които никога не би сготвил, щото нито имаш време, нито кинти, нито въобще имаш нужда.
Но някой реши, че невъзможни гозби, съчетани с невъзможни гости произвежда положителен резултат по сходния начин, по който минус по минус прави плюс.
Но ми се ще да попитам – абе какво стана с нормалните кулинарни предавания? Дето се казва – турваш малко черно пиперче, резваш малко доматче, слагаш малко зехтинче и поръсваш с малко там каквото има за поръсване – напипай нещо от рафта и слагай да има, да сме живи и здрави. Няма ги тия работи. Но на теб още ти се гледа. Остана най-интересното: Шеф под прикритие. Идеален начин за забавление около тъпашките корпоративни страхове, че онова, което шефът иска да правиш, трябва да имитираш, че го правиш, и да направиш всичко възможно да не го правиш, когато си сигурен, че на него не му е ясно, че не го правиш, а по-скоро подозира, че все още го правиш.
Накрая на седмицата разследващата журналистика трябва да установи само едно: количеството IQ, което си загубил и определената пропорция между всеки прекаран час зад екрана и спада на пунктовете.
И да установи най-готиния капан: че колкото повече затъпяваш, толкова по-голям шанс има да гледаш нещо, от което да затъпяваш: сработен е чудесен механизъм.
Не е хубаво да го прецакваш с разследващи журналисти.
Автор: Райко Байчев
БЪЛГАРИЯ
КОЙ Е МЪЛЧАЛ ЗА ЧЕРНОБИЛ?
КОЙ Е МЪЛЧАЛ ЗА ЧЕРНОБИЛ?
Пак голяма шумотевица се вдигна за аварията в Чернобил. Пак се хвърлят вини, дори в началото на Прехода осъдиха Григор Стоичков – пълна пародия!
Не съдете от сегашна гледна точка, а от тогава! И тази вечер в Стани богат има въпрос – кой казал, като научил нещо важно – ще си мълчим! Твърдял го някакъв следовател – ала – бала, че го казал Тодор Живков за Чернобил.
Вие как си представяте в онези години България да вдигне шумотевица? Първо – тя няма информация, второ – от Кремъл се мълчи. Борисов сега се перчи – ние сме лоялни на Брюксел! Така е. А Живков не е ли бил лоялен на Москва? Защо не обвинявате големият демократ Горбачов? Защото е любимец на САЩ !
Понеже без натиск, а с тайно съгласие разсипа всичко – псувайте него! Щяхте да сте прави, ако Москва е съобщавала, а София мълчи.
Няма такова нещо – вашият стратег на гласност и перестройка е просто един жалък чехльо! И в прекият, и в преносният смисъл!
Така че не хвърляйте вината на българските ръководители – оня, с белега е проклятието на двайсти век!
Стефан Северин
-
СЕНЗАЦИЯпреди 4 седмици
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 4 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 5 месецаВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
БЪЛГАРИЯпреди 3 седмици
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ











