Свържете се с нас

БЛОГ

В момента съм на ваканция в София

Avatar photo

Публикувано

на

Казвам се Ана, на 25 г. В момента съм на ваканция в София, защото приключих стаж в Белгия, свързан с анализиране на информация за модни брандове с AI софтуер.

Идеята беше да правим доклади, които помагат на брандове като Dior, Lacoste и разни други от бързата мода. Софтуерът с изкуствен интелект ми служеше да правя по-добри колекции, като анализира цени или дизайни на иконични модели чанти. Първо си казваш „мода“, но накрая винаги опира до числа, цифри и таблици.

– Как стигна до модата?

– Като малка рисувах доста. Много се интересувах и от мода. Имаше едно предаване, в което даваха задачки на участниците, например: „Направете плажна колекция“. Аз стоях вкъщи и рисувах плажни колекции – какво бих носила на плажа: чантички, плетени неща, роклички. В тийнейджърството спрях тези занимания и по-скоро наблегнах да се приобщя и да стана „като другите“. Спомням си как всяка сутрин ставах в 6:00 да си изправям косата, за да съм като всички останали момичета с права коса. Впоследствие разбрах, че и да се правиш, няма да се почувстваш на място, ако не си себе си. Така че се поразчупих, намерих си приятели и дори бях леко бунтарка за неща, които виждах като неправда.

Много се чудех какво да уча после, след 12. клас. Ходих на изпити за Журналистика в СУ. Накрая реших да запиша в НБУ. Исках да уча Графичен дизайн, но като объркан тийнейджър наистина не знаех какво да правя. Исках и театър, но ме беше ужасно страх. Често най-много те е страх от това, което най-много искаш. В последния момент кандидатствах Графичен дизайн, но всички места бяха заети. Приеха ме обаче „Реклама“ и си казах: „Окей, от Реклама после ще се прехвърля в Графичен дизайн“. Реших обаче, че рекламата ми допада. Впоследствие записах и втора специалност – Театър, и играх в постановки в различни градове на страната с университета. Научих много и от рекламата – имахме курсове, които ме въведоха в Photoshop. После сама се доразвивах. Може би не винаги правя нещата по „правилния“ начин, но ако имаш идея и успееш да я изпълниш, няма голямо значение как точно. А сега и AI може да ти помогне да осъществиш идея.

– Значи не те е страх, че AI ще ти вземе хляба?
– Знам, че има много дебати за това как AI ще ни вземе работата. Релевантен страх е. Ние го обсъждахме много в университета в Белгия с колеги от различни страни и преподаватели. Мисля, че AI е много интересен за използване и работата просто ще се измени. Важно е да се движим в крак с новостите на света, защото някога и хладилникът е бил „нова технология“. Нормално е хората да имат различни мнения – има позитиви и негативи във всичко.

Аз учих много за AI и едно от най-големите му предимства е, че не е само ChatGPT, а е навсякъде. Най-добрият вариант е човек и машина да работят заедно. Разбира се, AI генерира и нови проблеми, с които трябва да се справяме. Затова съществува AI Act в ЕС – първият документ, който определя кое е позволено и кое не, какви са степените на риск, има забранени практики. С времето ще се регулира така, че да се намери баланс за професиите.

– А какво мислиш за мненията, че те прави по-мързелив?
– С AI можеш да научиш много, не те „закърнява“. Аз завърших образованието си с помощта му. Задавах въпроси, за да мога да разбера по-добре как работи дадено нещо. Разбира се, трябва да се запитваш дали е вярно и да имаш критично мислене – не можеш да вярваш сляпо нито на новина във Facebook, нито на отговор от ChatGPT.

– По какъв повод се премести в Белгия?
– В Белгия се преместих преди две години по повод на магистратурата си „Дигитални медии в Европа“. Като цяло не очаквах нищо от това, което ме посрещна, идвайки от българското образование. Мислех си, че ще е свързано със социални мрежи, Инстаграм. Не! Беше политика. За проблемите, които дигиталните платформи причиняват на обществото по някакъв начин, и как създават шум, защото алгоритми контролират какво достига и какво не достига до хората, и как често нямаме реална гледна точка на политическия свят, а само един „filter bubble“.

– Как оценяваш конкуренцията на пазара на труда там?
– В чужбина конкуренцията е огромна. Хората учат много, високо образовани са – с по няколко висши, по няколко магистратури, знаят няколко езика. Много са амбициозни и ходят редовно на лекции. Често съм седяла на стълбите, защото е нямало места в аудиторията, ако не си отишъл навреме. Много хора ги късат на изпити, включително и мен, та съм се явявала повторно. Сега ми е смешно, но някои нощи съм ревала.

– Кое ти беше най-трудно, когато се премести там?
– Да уча на английски ми беше ужасно трудно в началото. През първия семестър беше много дълъг процес, защото превеждах всичко. Не е като просто да си говориш английски — всичките термини, особено в политиката, теориите и думите. Паралелно учих и френски, защото все пак в Брюксел се говори на френски.

– Извън тези неща, какво стана с интереса ти към графичния дизайн?
– Започнах наскоро пак да рисувам. За разлика от аналитичната работа, вътрешно съм доста по-артистична. Преди няколко години малко фрийленствах и даже правих обложки за партита на различни техно събития в България.

– А сега накъде?
– Оставам в Белгия. В момента нямам работа и ще търся. Може би отново нещо, свързано с мода, но по-креативно. Ще ми се да се занимавам с менажиране на колекции – collection merchandiser за даден бранд, например. Но да видим, защото, както казах, конкуренцията е огромна.
Вярвам обаче, че ако продължавам да се старая, нещата ще се подредят – както, когато бях малка, рисувах и не бих предположила, че Dior ще е клиент, за който работя. Просто трябва да продължавам да опитвам.

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

 

БЛОГ

Ходя с такси на работа

Avatar photo

Публикувано

на

Ходя с такси на работа всеки ден. Ето как протича една моя сутрин:

„Можете ли да ми спрете тук, моля?“ – питам таксиметровия шофьор.

„Сигурна ли сте?“ – ми отговаря той: „защото по принцип тук не е вашия вход на сградата ви.“

„Не, тук е добре“. Плащам си и излизам от колата възможно най-бързо, оглеждайки се, за да се уверя, че никой от колегите ми не е наоколо.

Накарах таксиметровия шофьор да ме спре отстрани на сградата на работното ми място, а не отпред. Това е, за да се уверя, че по-малко хора ме виждат да пристигам с такси.

Страдам от стрес и тревожност, така че често хващам такси за работа сутрин, ако съпругът ми не може да ме вземе в колата, за да избегна лудницата в автобуса, което влошава състоянието ми. Не е евтино, отнема доста голям залък от заплатата ми и не е нещо, което искам и трябва да правя. Но е временно решение, което ми помага да работя, докато имам проблем с психичното си здраве, и се отказвам от други размлечения, за да мога да го финансирам.

И все пак, когато ползвам такси, това води до въпроси и нежелани забележки от моите колеги, което, честно казано, не ми се нрави, а и на моменти звучи непрофесионално и грубо.

„О, тя пак идва с такси, удобството преди всичко!“ – възкликна силно един колега на друг по шеговит начин, когато влизам в сградата.

„Такситата са за мързеливци, аз никога не си вземам такси, ходя пеша.“ – добавя още един колега.

„А защо просто не използваш градски транспорт.“ – добавя трети.

Винаги някой коментира личния живот на друг и по-специално ме пита защо не съм предпочела автобуса или ходенето пеша пред идването на работа с такси. Някои дори ми намекват за лоши случки, свързани с такситата, а други ми натякват колко много пари гълта това мое удоволствие.

Аз обаче не се срамувам от тревогата си; като цяло съм доста отворена за проблемите си с психичното здраве, но само за хора, които или имат причина да го знаят, или на които мога да се доверя.

Колегите ми не е необходимо да знаят, че изпитвам безпокойство и затова идвам на работа с такси. Моят начин на транспорт не трябва да ги интересува. Все пак това не оказва влияние върху тях или тяхната работа и не бива да е нещо, което да коментират, но все пак те го правят. Те не са виновни и не знаят, че човек може да таи в себе си тревожност и стрес, които да му пречат и че за мен е по-добре да дам допълнително пари, но да съм по-спокойна и сигурна.

Може би трябва просто да обясня ситуацията на колегите си, но като чуя техните шеги и хапливи забележки за това, че идвам с такси на работа, не ме кара да се чувствам сигурна или уверена в разкриването на нещо толкова лично.

На всичкото отгоре работя за агенция, така че постоянно влизам в множество разговори, срещам се с нови хора и работя в различни роли.

Опитвам се да се държа приятно с хората и това се получава, защото не знаят какво се крие надълбоко в душата ми.

Всяка сутрин е борба. Сякаш безпокойството се буди преди мен и ме чака, така че когато отворя очите си, вече е там, което ме удря в стомаха.

Трябва да се подготвя по специален начин, за да стана от леглото, да се измия и облека, да си направя закуска и да опаковам нещата си за работа. Спирам, за да избърша сълзите си и започвам да дишам дълбоко, за да спра гаденето, което е вследствие на тревожността ми. Всичко това отнема време, което е основната причина за мен да изпусна автобуса. А когато отида на спирката, за да чакам следващия, нямам сила да се кача в него, защото винаги има страшно много хора, които ме напрягат. Така винаги прибягвам до хващане на такси, защото това е единствения начин да отида навреме на работа.

Пиша тази история, защото искам другите да знаят, че има много начини хората като мен да се справят със стреса и тревожността, за да могат да работят нормално. Такси може да ви помогне в случаите, когато закъснявате за работа, с него можете да отидете на разходка през обедната почивка, вместо да седите в общата стая и да общувате с колегите, които и без това по цял ден са с вас.
Напълно приемам, че извършването на тези неща може да изглежда малко странно или необичайно, когато няма никакво реално обяснение, но правенето на тези неща позволява на хора като мен да останат на работа. Никой от нас не ви дължи никакво обяснение защо правим тези неща, тъй като имаме право на личен живот. Ако видите хора да правят някои от споменатите неща, не е изключено да имат психично заболяване. Затова ние трябва да свикваме да работим със своите болести и да не обръщаме внимание на хората, които ни критикуват, коментират или ни се присмиват.

Продължи да четеш

БЛОГ

Бях позабравил тази прочута българска злоба…

Avatar photo

Публикувано

на

Ей, бях позабравил тази прочута българска злоба… или както модерно ѝ казват днес – хейт.

За десетте дни, които прекарах в България, си припомних колко настойчиво може да пробива мозъка. Цените в заведенията, цената на таратора, цената на цацата… Чак да ти се отядат тараторът и цацата, а бирата да ти се отпие.

Само че никой не ви е изпращал телеграма, че сте длъжни да ходите на ресторант. Истината е проста – имаш възможност, угаждаш си. Нямаш – отиваш до магазина, купуваш продуктите и си правиш таратора вкъщи. Само че, докато си на опашката, погледни колко струват продуктите. Виж и сметките за ток, вода, наеми. Провери си фиша за заплата – колко са се вдигнали осигуровките и разходите за труд.

Защо? Защото човекът, който ти сервира този таратор, плаща абсолютно същите разходи – плюс още десетки други, които ти дори не виждаш.

Превърнахте ресторантите и цените им в любимата тема на всяка неизмита уста. Да, неизмита. Качете се в градския транспорт и сами ще се уверите, че хигиената не ни е най-силната страна. Но никой не прави ежедневни анализи защо билетът е по-скъп, защо автомивката вече струва 25 евро, защо всичко поскъпва. Не – най-важното е колко струва тараторът в Слънчев бряг.

И знаете ли кое е най-тъжното?

Никой не е направил толкова силна антиреклама на българското Черноморие, колкото самите българи. Това го умеем без конкуренция. Пионер беше Waлери Симеонов с рупор онова подобие на репортер Лора Стаматис. От известно време ме гони усещането, че са се клонирали…

Продължи да четеш

БЛОГ

Тогава, какъв съм аз?

Avatar photo

Публикувано

на

Роден съм бял, което ме прави расист.

Аз съм хетеро и живея с жена, което ме прави хомофоб.

Притежавам къщата си, с всякакви екстри, която ме прави богат собственик.

Обичам гъши дроб, агнешко, свинско, телешко и пилешко, и всеки зеленчук, расъл на кокал, което ме прави привърженик на насилието над животни.

Аз съм християнин и не съм Атеист..

Аз съм на 50, което ме прави вече стар гадняр.

Мисля, без да вярвам на всичко, което ми казват медиите, което ме прави реакционер.

Грижа ме е за българската ми идентичност и култура, което ме прави ксенофоб.

Бих искал да живея безопасно и да видя престъпниците в затвора, което ме прави гестапист.

Карам хибрид на бензин, което ме прави замърсител, щото не е чиста електричка все пак …

Мисля, че всеки трябва да бъде възнаграден въз основа на заслугите си, което ме прави антинационалист и либерален.
Образовах се и съм благодарен на родителите си.

Вярвам, че защитата на държава е дело на всички граждани, което ме прави милитарист.

Правя каквото си искам ,без да преча на другите, което ме прави антисоциален и малоумен.

Пия значи съм Алкохолик.

Пуша цигари, което ме прави наркоман.

Аз съм твърдо за Русия, което ме прави копейка, комунист и всичките  там зли неща и страдания  на Земята…

Затова благодаря на всички приятели, познати роднини които все още се осмеляват да се мотаят с мен, въпреки многото ми недостатъци…

А наздраве!
😁😁😁😁😁

Продължи да четеш

БЪЛГАРИЯ

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКАпреди 2 месеца

Руската ЦИК покани наблюдатели от над 100 държави за изборите за Държавна дума

Руската ЦИК покани наблюдатели от над 100 държави за изборите за Държавна дума Централната избирателна комисия на Русия е изпратила...

ПОЛИТИКАпреди 2 месеца

КОЛЕДАТА ПОДРАНИ В БАНКЯ! Вашингтон подписа присъдата на Борисов, време е ГЕРБ да му отреже главата!

Гледам ги гербаджийските структури по места – паника, глътнати езици и треперещи ръце държат телефоните, докато четат американския документ от...

ПОЛИТИКАпреди 2 месеца

Чутовен политически идиотизъм е ГЕРБ и ПП

🎪Чутовна политическа глупост е ГЕРБ и ПП да внасят жалба до Конституционния съд за държавния бюджет за 2026г. Не знам...

ПОЛИТИКАпреди 2 месеца

Западния агент Пашинян обяви оставката си като министър-председател на Армения.

Цялото арменско правителство ще подаде оставка тази неделя, обяви премиерът Никол Пашинян. Неговите думи бяха излъчени от информационната агенция Арменпрес...

ПОЛИТИКАпреди 2 месеца

БОРИСОВ СЕ ОБАДИ НА РАДЕВ СЛЕД ПРОУЧВАНЕТО НА „ГАЛЪП“

Подзаглавие:Лидерът на ГЕРБ е в паника след като социолозите дадоха на “Прогресивна България” 86 мандата и само 70 на ГЕРБ!...

ПОЛИТИКАпреди 2 месеца

Защо ние сме „длъжни“ да си изпълняваме „ангажиментите“ а САЩ, не?

ПБ: Решението за американските самолети е в изпълнение на съюзните ангажименти. Проектът на решение, гласуван от Народното събрание, с което...

СВЯТ

БЕЗПЛАТНИ ОБЯВИ

Изпратете рекламен текст и снимки на нашия месинджър и ще бъде своевременно публикувана безплатно. Вашата реклама се публикува в осем издания с над два милиона и двеста хиляди (2, 200,000) читатели и в социалните мрежи, където достига до над девет милиона (9, 000,000) потребители!

Най четени