АНАЛИЗИ
Анатомия на властта – прасета, корито и закони
В парламентарната група на ИТН има 17 човека. Ако бяха избрали 11 от тях и ги бяха пуснали да играят срещу Испания, резултатът щеше да бъде малко по-добър от злополучния им опит да прокарат онзи закон за „престъпленията против личния живот“.
Обаче това изобщо не е някакъв прецедент – и по министерствата, и в парламента е пълно с кръжоци тип „главата ми пречи“, които бълват всевъзможни недомислия. Но за разлика от мачовете по телевизията, обичайно тези недомислия си минават тихо и кротко, без обществена реакция. Реакциите започват, когато хората разберат, че са потърпевши от некадърното законотворчество, но властта е придобила способност да не се трогва особено – подобно на хипопотам, чиято дебела и гладка кожа няма как да бъде захапана.
Властта и „коритото“ – една проста метафора
Моят приятел Руслан Коцаба – украински дисидент, който успя да се спаси от репресиите и сега е в САЩ, – има много добър пример за това какво представлява властта в нашите две страни… и не само в тях, разбира се.
Представете си едно корито с питателна помия и около него наредени няколко големи прасета. Наоколо има много други прасета, и всяко иска да се добере до коритото. И понеже коритото е малко, трябва да избутат тези, които вече са се добрали до него. На по-напористите прасета помагат множество прасенца, които някак вярват, че когато тяхната свиня се добере до коритото, ще има нещо и за тях. И затова помагат, като я подбутват с муцуна. Повечето остават излъгани. Вероятно има и прасета, които искрено вярват, че ако се доберат до коритото и го оградят отвсякъде, ще могат да разпределят помията справедливо и за всички, но в голямата блъсканица явно бързо разбират, че са били наивни. Ето това е цялата политика в няколко изречения.
Личният опит в борбата с калпавото законотворчество
През 2013 година се включих в движението на бащите, които искаха всеки родител да прекарва адекватно време с децата си след развод или раздяла с другия родител. Сега сме 2025 година – нещата не са се променили особено. Не че за някого проблемът е неясен или непознат. Тази работа с обясняването я бяхме свършили преди много години. Просто няма време за тези неща покрай борбата за коритото. Сега, след толкова години, има внесен проект, който може да стане закон и който ще реши някои проблеми теоретично… но при липсата на работещ механизъм за изпълнение тази борба с „прасетата“ за правото ще продължи още дълго.
След това се заехме с така наречения Закон за защита от домашното насилие. Този закон вероятно помага на част от реалните жертви, но отдавна се е превърнал в инструмент за извършване на насилие и отчуждаване на деца. Има начини последната му функция да бъде елиминирана, но за това изобщо не може да се говори – всякакви опити за диалог се подминават с аристократично пренебрежение.
„Главата ми пречи“ – бюрократичната изобретателност по български
Някакъв частичен успех имаме в раздел „Произход“ на Семейния кодекс. В него „прасетата“ бяха наредили нещата така, че да не пречат на продажбата на деца у нас и извън страната. С помощта на ЕСПЧ докарахме нещата донякъде, но изобретателността в кръжока „главата ми пречи“ – филиал „Славянска“, в който, освен Министерството на правосъдието, участват множество чуждестранни агенти и агенти на правителството е просто невероятна. Могат да променят един закон така, че да си помислиш, че е променен, а той да не е. Но това е много дълга тема.
За безобразията в приемната грижа изобщо не може да се разговаря – дори медиите заобикалят внимателно темата с извърната глава. И само да подхвърля, че имам дело за произход на дете, което продължава цели 15 години – скоро навлизаме в 16-тата. Това не се смята за особен проблем от законотворците.
Как трябва да се „коват“ законите според закона
Случката с набързо надраскания законопроект на „Има такъв народ“ и опитът му пак толкова бързо да бъде прокаран като закон ме подтикна да помоля адвокат Иглика Иванова да разясни на читателите на „КРИТИЧНО“ как точно трябва да се коват законите – според закона.
Iglika IvanovaАдвокат Иглика Иванова беше народен представител в 40-ото Народно събрание (2005–2009) от Коалиция за България, партия Български социалдемократи. Член на Комисията по правните въпроси и Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
Процедурата по подготовка и приемане на един закон далеч не е лесна и проста работа. Подготовката на проект за нов закон или за изменение и допълнение на съществуващ трябва да осигури съответствие с Конституцията или с регламент на ЕС.
При изготвяне на проект трябва да се съобразят критериите и процедурата, предвидени в специалния Закон за нормативните актове, приет през 1973 г., с последно изменение от 2016 г.
Основни етапи на законотворческия процес
Основните фази, които често се пренебрегват или се преминават формално, са:
оценка на въздействието – предварителна и последваща;
зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност;
извършване на обществени консултации с граждани и обществени организации.
За съжаление, често сме свидетели на проекти, писани набързо, дълбоко непрофесионално и без съобразяване с посочените по-горе изисквания на закона. Желанието да се отговори на обществени очаквания не е достатъчно оправдание, защото такава прибързаност обикновено води до последващо „изменение на изменението“.
Ролята на Народното събрание и комисиите
След като проектът е готов, заедно с мотивите към него, той следва да се внесе в Народното събрание – органът, овластен да приема законите в България. В мотивите трябва да се изложи необходимостта от регулиране или преуреждане на определени обществени отношения, вижданията на предложителя как трябва да стане това и очакваните резултати.
Разбира се, не всеки гражданин или организация може да направи това. Правото на законодателна инициатива е конституционно, т.е. такова право имат само субектите, посочени в чл. 87, ал. 1 от Конституцията – всеки народен представител и Министерският съвет. По отношение на държавния бюджет това право е предоставено само на Министерския съвет.
Народно събраниеСлед регистрация на законопроекта в деловодството на Народното събрание той се разпределя на водещата комисия, т.е. тази, чиято сфера на компетентност засяга. Често се случва да има повече от една комисия, която да има отношение към проектозакона, и в този случай той се изпраща и на другите комисии. Всички проектозакони се качват на интернет страницата на НС и всеки заинтересован може да проследи в коя комисия са и на какъв етап от разглеждането се намират. Разпределението се прави от председателя на НС в тридневен срок от постъпването на законопроекта. Председателят на всяка комисия насрочва заседание за разглеждане на законопроекта. В случай че са постъпили повече от един законопроекти, отнасящи се до една и съща материя или за изменение на един и същи закон, те се вземат за общо разглеждане.
На заседанията на комисиите могат да присъстват граждани и представители на организации и да изкажат становище. Могат да се представят и писмени становища.
Първо и второ четене на закона
На първо четене, т.е. при първото разглеждане, се обсъжда проектът по принцип – доколко има нужда от него, дали предлаганите законодателни решения са обосновани и приемливи за обществото, дали ще допринесат за разрешаване на належащи проблеми. Гласуването „за“ или „против“ е именно по принцип, макар да могат да се изразят становища с резерви по отношение на отделни текстове от проектозакона.
След заседанието на комисията законопроектът се внася за гласуване в пленарната зала. И там дебатите и гласуването са по принцип.
Ако бъде отхвърлен на първо четене, законопроектът приключва своя път.
Ако бъде приет, той се връща в комисията за второ четене. При наличие на повече от един законопроект по дадена материя се изготвя обобщен проект. Той не бива да е механичен сбор от предложенията, а трябва да обобщи и систематизира сходните предложения. Дава се достатъчно дълъг срок – обикновено две седмици, но може и до един месец в зависимост от обема и сложността на проекта – за предложения.
Тези предложения трябва да бъдат конкретни, по съответните текстове. Може да се предлага даден текст да отпадне, да бъде приет или да бъде допълнен или изменен. Такива конкретни предложения могат да правят не само народни представители, но и други заинтересовани – граждани, организации, ведомства. На заседание на комисията те могат и устно да защитят предложенията си. Гласуването в комисията е текст по текст. След приключване на процедурата се изготвя и внася проект за гласуване в пленарната зала на второ четене. В него е отбелязано дали комисията подкрепя или не даден текст от проектозакона и съответно постъпилите предложения. При обсъжданията в пленарната зала не се правят нови предложения, но може да се предложи друга редакция на текст. Тя трябва да цели по-ясно, по-точно изразяване волята на законодателя, но не и да придава различен смисъл.
Финалното гласуване и президентското вето
При второто четене в пленарната зала може да се приеме да се гласува глава по глава, раздел по раздел или текст по текст. Първите две възможности обикновено се предлагат, когато няма различни предложения от тези на вносителя.
Едно предложение се смята за прието, ако за него са гласували повече от половината от присъстващите народни представители. В случай на равенство на гласовете предложението се смята за отхвърлено.
Съгласно чл. 88, ал. 1 от Конституцията законите се обсъждат и приемат с две гласувания, които се извършват на отделни заседания. Цели се именно да се даде възможност за обсъждане и корекции по текстовете на проекта.
По изключение Народното събрание може да реши двете гласувания – на първо и на второ четене – да се извършат в едно заседание. Това се случва обикновено при по-кратки законопроекти и когато е наложителна спешна промяна.
Вносителят на законопроекта може да го оттегли до започване на първото гласуване, а след това – само с решение на Народното събрание.
Румен РадевС приемането законопроектът се превръща в закон. Той се изпраща за обнародване в „Държавен вестник“ не по-късно от 15 дни след приемането. В самия закон се посочва от кога той влиза в сила.
Конституцията на Република България дава право на президента да наложи вето на приет от Народното събрание закон. В такъв случай той го връща, заедно с мотивите си, на народните представители за преразглеждане. Такова право може да се упражни само веднъж за определен закон. Повторно вето не е предвидено.
Правилникът за дейността на Народното събрание
Както е посочено по-горе, основните принципи на приемането на закони са записани в Конституцията на Република България, а подробно процедурата е уредена в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В началото на всяко поредно Народно събрание депутатите гласуват такъв правилник за своята работа.
*Анализът е изготвен от Любомир Данков
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на „Коммерсант“ са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на „обстоятелства на непреодолима сила“, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още „руския Амазон“. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: „цифровият Черкизон“ (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания „Ейлер“, цитирана от „Коммерсант“, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките „Яндекс.Маркет“ и „Купер“ – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха „паралелния внос“: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и „Яндекс.Маркет“, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на „контрабанда“ – стоки, внесени по „сиви“ схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Клоуна наркоман Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като „логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка“. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за „законна военна цел“ само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието „Медуза“, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в „Яндекс.Маркет“, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите „Пятерочка“, „Перекресток“ и „Чижик“) или „Лента“.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че „повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск“ (атаки с дронове – бел. ред.).
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Сега какво е по-различното?
Войната с Иран повтаря Първата световна война, но очакваният край е обратен
Според Рихард Вернер, икономист прославил се с анализа на японската криза още през 90-те години на миналия век, най-вероятно трябва да очакваме изостряне на конфликта на САЩ с Иран, защото крайната цел на САЩ е да възпрат своя реален съперник Китай. Аналогията му с Първата световна война, когато Англия въвлича целия свят в първата глобална война, за да спре икономическия възход на най-големия си съперник Германия, е всъщност доста удачна. С уговорката, че този път можем да очакваме обратен резултат, а именно залязващият хегемон да загуби.
За хората, които обичат да виждат в конфликтите между държавите религиозна или културна несъвместимост, конфликт на мирогледи или дори божествена намеса, е трудно разбираемо и дори разочароващо да приемат простата истина, че икономическите причини са най-големият двигател на световните конфликти, особено през последните столетия с възхода на капитализма като икономическата система на западния протестантизъм, която днес е глобална и почти единствена икономическа система.
Дори геополитическите анализатори, които не са твърде надълбоко изкушени в дебрите на икономиката, знаят, че основна цел на Британската империя през последните 200 години е да разделя континенталните сили и да ги противопоставя едни на други – Франция, Германия, Русия. В края на 19-ти век империята на кайзер Вилхелм Втори, или по-скоро на канцлера Бисмарк, който има по-голям принос към нейното изграждане, е във възход, чиято траектория неминуемо би изместила Англия от челното място. Както отбелязва Макиндер, обединението на ресурсите на Евразия е гаранцията за световно надмощие.

Изигравайки Франция и Русия да се обърнат срещу Германия, вместо трите сили да се облагодетелстват от съвместна работа, Англия успява да острани своя конкурент, но самата тя изпада на второ място след „по-младия брат“ в англосаксонското семейство – САЩ. Износът на банкови капитали от Лондон за Ню Йорк говори за едно по-скоро рационално действие, което се съобразява с естествения ход на нещата, вместо да му се противопоставя.
Както великият френски историк Фернан Бродел, а и икономистът Иманюел Уолърстийн, описват прехода на икономическите центрове през вековете от Северна Италия към Холандия и после към Англия, за последните 100 години център на глобалната вече капиталистическа система е САЩ. Но достигнал към 70-те години на 20-ти век върха на своето развитие, хегемонът започва да залязва.
Тук трябва да отбележим, че за разлика от предишните икономически цикли с прехвърлянето на капитали към ново ядро, днес ситуацията е доста различна. Силата, която е във възход, Китай, за първи път от 300 години е извън традиционния протестантски ареал, в който англоеврейските банкери са свикнали да държат парите си. Допълнително за първи път капиталистическата система е обхванала наистина цялото земно кълбо и няма накъде да се разширява за нови пазари. Мантрата с технологическия прогрес, който трябва да тушира невъзможността за разширяване на пазара, не е сериозна. Проблемите са много и историческият опит не помага.
В резултат виждаме, че не е очевидно историята да се повтори с интересния хибриден модел на Китай, който всеки анализатор тълкува както му харесва – като държавен капитализъм, политически комунизъм с пазарна икономика, скрит капитализъм и т.н. Независимо как гледаме на Китай, той наистина се очертава да е следващия икономически хегемон. Но има достатъчно причини обаче да мислим, че Китай няма напълно възможността и/или желанието да стане тотален световен хегемон по англосаксонския модел от последните няколкостотин години.

Факт е обаче, че опитът на САЩ чрез Иран да прекърши възхода на Китай е обречен на неуспех. И причината дори не е в самия Китай, а в САЩ – бившият хегемон залязва тихо от времето на Никсън и дори тежката американска пропаганда и мека сила не могат да скрият десетките косвени фактори, които показват реалната ситуация – обедняване на средната класа и изсмукване на активи към елита, влошена раждаемост, влошено образование, промяна на структурата на
работния пазар и намаляване на индустриалните високоспециализирани кадри, разпространението на различни зависимости сред населението, хроничният търговски дефицит и достигането на неустойчиви нива на дълга и т.н.
Да, можем да сравним удара на САЩ срещу Китай в Иран с майсторския удар на Англия срещу Германия през Първата световна война, но тук най-вероятно ще видим агресора и залязващ хегемон, който предизвиква конфликта, да загуби и да отстъпи палмата на следващия глобален фактор. С уговорката, че историята се повтаря циклично, но не буквално и ни очаква бъдеще, което няма досега аналог в човешката история.
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на „Коммерсант“ са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на „обстоятелства на непреодолима сила“, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още „руския Амазон“. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: „цифровият Черкизон“ (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания „Ейлер“, цитирана от „Коммерсант“, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките „Яндекс.Маркет“ и „Купер“ – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха „паралелния внос“: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и „Яндекс.Маркет“, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на „контрабанда“ – стоки, внесени по „сиви“ схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Президентът на Украйна Володимир Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като „логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка“. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за „законна военна цел“ само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието „Медуза“, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в „Яндекс.Маркет“, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.
Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите „Пятерочка“, „Перекресток“ и „Чижик“) или „Лента“.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че „повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск“ (атаки с дронове – бел. ред.).
-
СЕНЗАЦИЯпреди 4 седмици
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 4 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 5 месецаВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
БЪЛГАРИЯпреди 3 седмици
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ











