КОСМОС
„Денят на смъртта не е случаен, както и денят ни на раждане“
Проф. Андрей Гнездилов: „Денят на смъртта не е случаен, както и денят ни на раждане“
„Ние се боим от смъртта пред нас. Но смъртта е зад гърба ни, откъдето сме дошли. Докато не сме се родили, сме били в същия район на смъртта, където отиват умиращите хора.
Много пъти съм се убеждавал в това, общувайки с умиращи повече от тридесет години. Техните многобройни истории са доказателство, че освен нашия свят има и друг свят, в който всичко е подредено по закони, които са извън нашето разбиране”, казва психотерапевтът професор Андрей Гнездилов.
Професор Андрей Гнездилов е легендарен руски психотерапевт и ученик на Виктор Франкъл. Повече от три десетилетия той посвещава живота си на работа с тежко болни и умиращи пациенти, изучавайки границата между живота и смъртта.
Автор е на десетки книги и изследвания за смисъла на страданието, духовната трансформация и преживяванията след клинична смърт. Гнездилов вярва, че смъртта не е край, а преход — врата към друг свят, където действа висш ред, отвъд човешкото разбиране.
Той е сигурен, че съзнанието на човек не се унищожава след смъртта. Професорът е убеден още, че човек по своя воля може да приближи или издаде датата на смъртта си. За да докаже това, Андрей Гнездилов цитира истории от своята лекарска практика.

„Не, това не беше смърт, а живот“
Веднъж Андрей Гнездилов бил близо до умираща пациентка. Тя помолила лекаря да включи музикалната кутия. И в този момент, когато засвирила трогателна мелодия, жената спряла да диша.
Близките, които били до умиращата жена, молели лекаря да направи нещо. Професорът успял да върне жената към живота. Когато пациентката дошла на себе си, лекарят й обяснил, че е в клинична смърт. В отговор жената се усмихнала и казала: „Не, това не беше смърт, това беше живот“.
Анализирайки разказите на своите пациенти, професор Гнездилов се опитал да отговори на въпроса какво е смъртта?
Тя настъпва, когато човек спре да диша, спират да работят сърцето и мозъкът, които вече не могат да приемат информация отвън и да я изпращат към външния свят. Тогава как човек продължава да осъзнава реалността и да говори за преживяванията си, когато успее да бъде върнат към живота?
Андрей Гнездилов смята, че човешкият мозък е просто предавател, необходим за получаване на информация. Освен този предавател в нас има нещо по-мощно и по-дълбоко. Това, което не се унищожава след смъртта.
Освен това проф. Гнездилов е сигурен, че смъртта ни е дадена като награда и отдих, с настъпването на които човешкото съзнание не изчезва, а само променя състоянието си.

„Човек сам може да отмери дните от живота си“
„Мислим си, че някой предопределя дните ни вместо нас. Всъщност човек си тръгва, когато програмата му, за която е предназначен, приключи или стремежите му са приключили“ – казва Андрей Гнездилов.
Професорът е сигурен, че човек може да отмери собствения си живот: както да го разшири, така и да го стесни.
В своята практика Андрей Гнездилов среща много случаи, когато човек вътрешно вече се е съгласил да си тръгне, тъй като вече не получава нищо ново в този свят. Такъв човек подсъзнателно привлича болестта.
Но щом този човек намери стимул в живота, състоянието му се подобрява. Когато пациентът разбере, че е нужен тук, значи живее колкото си иска, смята Андрей Гнездилов.
Като пример професорът посочва историята на една жена. Според прогнозите на лекарите й оставали няколко седмици живот.
Жената сама отглеждала непълнолетната си дъщеря. Притеснявала се най-много, че след смъртта й няма да има кой да приюти момичето и я очаква сиропиталище.

Умиращата жена се молела да продължи да живее, докато дъщеря й навърши пълнолетие. И въпреки прогнозите на лекарите, тази жена живяла още две години. Точно толкова време, докато дъщеря й стане пълнолетна.
Има и други подобни истории. Андрей Гнездилов разказва за жена, която не искала да умре през зимата. Тя пожелала с цялото си сърце да изчака пролетното слънце и умряла с настъпването на пролетта в онези моменти, когато ярка слънчева светлина изпълнила нейното отделение.
Още една умираща баба не искала да си отиде от този свят преди Великден. Благодарение на този стимул пациентката успяла да оцелее до Великденската служба.
Андрей Гнездилов има и много истории, когато човек нямал предпоставки да си отиде, но пациентът умирал, тъй като вече нямаше стимули да живее. Той умирал, защото е взел такова решение, обяснява психотерапевтът.
Професор Гнездилов си спомня пациент, който веднъж казал, че умира. Професорът побързал да успокои пациента, като му обяснил, че ще живее, тъй като пациентът няма физиологични предпоставки за смърт. Но пациентът си знаел своето.

„Знам, че това е смъртта“, казал той. Пациентът бил прав. Два дни по-късно починал.
Подобна история се случи и с бабата на самия Андрей Гнездилов. Тя почувствала приближаването на смъртта си и помолила дъщеря си да доведе свещеник, който да помогне на баба й да си отиде с мир.
Гнездилов смята, че денят на смъртта на човек не е случайност, както и неговият рожден ден. Често раждането може да се свърже с деня на смъртта на роднина.
Защото децата често повтарят историята от живота на някой от техните роднини. Съвпадение може да се открие дори в детайлите, отбелязва професорът.
А самият живот може да се сравни с кръг. В края на живота се връщаме в точката, от която сме го започнали. Между смъртта и раждането има много общи моменти, казва Андрей Гнездилов.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КОСМОС
Време ли е да се усъмним във всичко, което ни говорят за Антарктида
Тази вулканична суша на края на света е мястото на една от най-големите загадки на съвременната физика.
Тук, през май 2018 г., учени от НАСА, работещи с Антарктическата импулсивна преходна антена (ANITA), откриха аномалия, която предизвиква законите на физиката. Това е остров Рос, Антарктида.
Космически лъчи, които вместо да падат на Земята от космоса, изригват от земята. През 2018 г. физиците бяха шокирани от новината, че от Южния полюс се излъчва странно лъчение. Физиците, се запитаха: Що за частици са това? Това е нещо ново.
Може би очаквате свръх енергийните частици неутрино да идват от небето, а не от Земята, но точно това са открили учените. Фактът, че космическите лъчи идват от Земята, повдига въпроса:
Как е възможно това?
Антарктида и до днес остава един от последните неизследвани географски райони на нашата планета. Тя все още е една от най-големите загадки на днешния ден.
Това е земя на крайности. Почти 98% от континента е покрит с лед с дебелина до 4,8 км. Японската планина Фуджи, висока 3776 метра, дори не може да пробие повърхността му. Температурите редовно падат под минус 45 градуса по Целзий с ветрове до 320 км/час.
Старите карти казвали: „Тук са чудовищата.“
Нещо изглежда се случва на този тайнствен континент на Южния полюс. Много хора предполагат, че Антарктида е някаква извънземна база.
Слухове за тази извънземна активност в Антарктида циркулират от години. А сега военнослужещи, които са били разположени на ледения континент, са готови да говорят за тези твърдения.
Някъде около декември летяхме с мисия от Макмърдо, разказва военен свидетел, и командирът ми в задната част включи интеркома и каза: „Хей, тук отляво има нещо блестящо.” Затова отидох до пилотската кабина и погледнах през големите прозорци и видях малки обекти с дисковидна форма. Вероятно имаше четири или пет от тях и отначало стояха неподвижно над един планински връх.
Тогава един от тях внезапно се отдели от групата, с невероятна скорост прелетя до съседния планински връх и спря. След това друг обект от групата се присъедини към първия. Какво каза пилотът? Той каза по интеркома: „Всичко, което мога да ви кажа е, че те не са наши.”
Когато разследващият журналист Линда Молтън Хоу интервюира бившия флотски бординженер Брайън през 2019 г. той разкрива една
Много любопитна зона забрана на полети,
на която попаднал по време на службата си в Антарктида. Според Брайън, някъде около октомври 1985 г. в Макмърдо е получено спешно повикване.
Те получили обаждане от австралийския лагер Дейвис, в далечния край на Източна Антарктида. Бил истински спешен случай и ги чакал дълъг полет. Учен в лагера Дейвис бил тежко ранен от взрив на бойлер и се нуждаел от незабавна медицинска помощ.
Включвайки спиране за зареждане с гориво на Южния полюс, евакуационният екип на Брайън бил на 6 часа път от ранения пациент. Но те имали забрана да летят над т.нар. „станция за вземане на проби от въздуха“, който бил най-прекият път. Получихме заповед да се отклоним на 50 км от станцията.
Но където трябвало да бъде станцията за проби от въздуха, екипажът се сблъскал с нещо, което никой не бил виждал.
Там имало гигантски отвор, който приличал на дупка в леда. Изглеждал като снежна фуния, която води надолу. Полярното плато на Южния полюс е напълно равно; там няма дупки.
Екипажът на спасителната мисия видял голяма дупка в леда, която не би трябвало да е там. Брайън преценил, че дупката е с диаметър най-малко 90 метра.
Когато самолетът се приземил в Макмърдо, целият екипаж бил ескортиран до офиса на старшия командир. Там им било наредено никога да не говорят за забранената зона, над която са летели.
Напълно възможно е на Антарктида да има главна извънземна база
Това е напълно изолирана част от планетата. Тя е напълно необитаема или поне беше доскоро. Мястото е идеално. Под ледената покривка на Антарктида може да има каменни храмове. Може да има биологичен материал, останки от хора, които са живели там, и все още са там.
Това може да е най-голямото откритие в човешката история. Дали ще съзрем истинската история на Земята под ледената покривка на Антарктида?
Ако е така, ще се сблъскаме ли скоро с доказателство за извънземно присъствие на Южния полюс? Може би, когато ледената завеса най-накрая се вдигне и сме готови да научим истината, ние ще се озовем лице в лице с нашите извънземни предци.
КОСМОС
Разпространиха в мрежата таен план за „Нова Европа“
Информация за таен план, които се провежда на територията Германиясе разпространява в мрежата по-бързо от всяка друга конспирация.
Хипотезата задмина по популярност дори най-нелепите теории за пандемията коронавирус. Но от своя страна не е лишена от логика.
За какво става дума?
В посочените файлове присъства меко казано скандална информация за строго секретен план изпълняван методично години наред.
И подготовката за катасрофалното събитие е в ход не на шега. Тайната е пазена ревностно от очите на обикновените европейци години наред.
В стила на конспиративните теории в „лийка“ звучат имена на познати политици, фондации, държавни лидери.
Цялата фактология е представена по години и следва логиката на проекта.
„През юни 2012 г. аз бях обявен за ръководител на проекта „Нова Европа“ и от този момент нататък здравето ми започна да се влошава. Годината е 2012. ООН тайно закодира прилагането на миграцията като оръжие срещу Европа през 2015.
Главният герой на утечката остава анонимен, което ни кара да се съмняваме в разпрострената информация, но критици настояват за нейната истинност.
Теория на конспирациите
С ресурси на ООН, Световната банка и ЕС бяха инсталирани пет центъра за набиране на „работници“ в Африка, както и десет допълнителни центъра в Близкия Изток.“
„Всеки отговарящ на критериите беше снабден със смартфон и 2500 евро в брой. После тези хора бяха интегрирани в предварително определените „Бежански маршрути“.
Германските служби са били предварително информирани и координирани отвън.
„Официално вълната започна през 2015 г., но неофициално всичко това вече беше стартирано през 2013 г., най-напред в по-малък брой. И две години по-късно „ENTER OPERATION SYRIA“ придоби ефекта на снежната топка.“ – не спира да споделя източникът.
Главният герой на утечката казва открито: „Отначало трябваше да подпиша десет различни декларации за секретност на десет различни държавни ведомства, сред тях две, които са класифицирани като строго секретни документи за Министерството на отбраната.
Чудех се защо, планове за евакуация на населението, които по никакъв начин не са класифицирани като строго секретни се обявяват за такива.
Обикновено те са публично достояние и дори можете да получите данни за тях след запитване по законовия ред.“
Задачите на групата, в която участва разкриващият секретното досие са сведени до зловещи факти.
Разпоредено е изграждането на над петнадесет дълбоки бункерни комплекса, в различни места на Германия.
Обектите са свързани с подземни връзки. Разполагат със самостоятелен геотермален източник на енергия плюс доставка и подаване на вода от дълбоки кладенци.
Всеки един комплекс е определен да даде подслон на 300 000 души.
Разказът продължава с безукорни данни с имена на градове и местности, фирми и лица, които лесно могат да бъдат сравнени.
Съзаклятието е достояние единствено елит от най-високите нива в германските федерални институции.
„На 14 ноември 2005 бяхме поканени за брифинг, за да въведем в изпълнението на проекта ръководителя на Федералната канцелария както и новия канцлер Ангела Меркел.
Тази зима бях изпратен на първата ми дълга ваканция на остров Мауи (Хавай), спонсорирана от Рокфелер Corporation.
Там се запознах с няколко политически агенти информирани за нашата работа.
Те бяха ентусиазирани за своите строителни проекти, например в Канада, Холандия, Аржентина или Франция, които започват веднага след като „германски обекти“ станат действащи.“ – казва източникът на изтеклия в интернет секретен план.
Дотук всичко изглежда колкото правдоподобно, толкова и измислено. Човек може да стане обект на лесно внушение ако не е запознат с тематиката. Но пък и всеки може сам за себе си да отсее измислицата от реалността.
КОСМОС
Кармата на думите – не споделяйте плановете си!
Важно е да запомните, че ако вие критикувате някого, вземате лошата карма и лошите качества на характера на човека. Така действа законът на кармата. И също така придобивате качествата на личността, която хвалим.
Затова Ведите казват винаги да се говори за Бог и за светиите и да се възхваляват. Това е най-лесният начин да придобиете божествени качества. Това означава, че ако искате да придобиете някои качества само трябва да прочетете за някой светец, който ги притежава, или с някой да ги обсъдите.
Отдавна е отбелязано, че придобиваме качествата на този човек, за който си мислим и говорим.
Затова дори и западните психолози препоръчват да се мисли и да се говори за успешни и хармонични хора. Но колкото повече проявяваме егоизъм и завист, толкова по-трудно можем да говорим за някой добър човек. Ние трябва да се научим да не критикуваме никого.
Лекар споделя, че имал пациент, който по хороскоп в определена година трябвало да има сериозно заболяване, но всичко у него било наред.
Лекарят го попитал какво е започнал да прави през тази година. Той заявил, че дал обет да не критикува хората. И наистина забелязал, че животът му се е подобрил, а неговата духовна практика достигнала ново ниво.
Тези, които ни критикуват, ни дават своята положителна карма и вземат нашата лоша. Мъдреците винаги са вярвали, че е добре, когато ни критикуват. Как си взаимодейства речта с нашата карма?
В “Махабхарата” се казва, че ако нещо сте планирали, или искате нещо да направите, не говорете на никой за това. Щом го кажете с 80% е по-малко вероятно, че това ще се случи, особено ако сте споделили със завистлив, алчен човек. Защо хората, които говорят малко и лаконично постигат повече?
Те не губят енергия. Друго просто правило, свързано с речта – ако сме направили на някой нещо добро и сме се похвалили пред друг, в този момент ние губим положителна карма и всичките плодове на благочестие, които сме си заработили с този акт. Самохвалковците постигат малко. Ето защо ние никога не трябва да демонстрираме своите достижения, тъй като в този момент губим всички плодове, които сме спечелили преди това.
… Нека лявата ти ръка не знае какво прави дясната.
(Матей 6: 3)
-
СЕНЗАЦИЯпреди 2 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











