ЗДРАВЕ
Разказ по действителен случай: Моите крака
Късно е. Прибирам се с метрото. След горещината около залеза подухва хлад и ме гали нежно по колената. Заради пандемията, наоколо е почти празно.
Приятно е въпреки маската срещу проклетия вирус. Днес, в офиса пак беше напрегнато. Вечните непредвидени проблеми и закъснения в сроковете…
Шефът хич го няма в организацията. От страх да не сбърка, предпочита да не взима решения и хаосът възниква от самосебе си. Сега, заради грипа ни командва от вкъщи, а нас ни кара да работим присъствено. Обаче, с колегите подозираме, че в тая схема има пръст и жена му – за нея това е чудесна възможност да го отдалечи от прелестите на секретарката…
Докато се возя, седя. Уморена съм. Сякаш имам олово в краката си. Леко съм примижала и слушам музика от смартфона си. Обичам баладите. Емоционални са и те отнасят в един по-романтичен свят. Така си отдъхвам преди да ме залее домашната суматоха.
Внезапно, усещам чужд поглед върху краката си. Свикнала съм. Вече съм на около трийсет и пет и имам опит. Не нося в себе си силикон, но и без него знам, че тялото ми е привлекателно. Често мъжете ме опипват с очи… Струва ми се, че откак съм с маска, почти не минава ден без това да се случи. Чак се питам дали фереджетата не са измислени покрай някоя епидемия, а след нея са останали в употреба, за да ни придават загадъчност.
Само че този път е различно и от това ме побиват тръпки. Наблюдава ме жена на видима възраст около петдесет. Ужас, какви времена! Май противниците на Истанбулската конвенция ще се окажат прави. Възмущението в мен започва да бушува. Погледите ни се срещат и аха да изригна, когато чувам обезпокоителна констатация:
– Вените Ви имат нужда от грижа.
Изненадата ми е пълна. Чувствам се като ученичка, която не си знае урока и стои пред класа като ударена с мокър парцал по главата. Жената срещу мен добавя:
– При Вас се очертава начало на Хронична венозна недостатъчност. С годините вените се деформират и губят еластичността си. Кръвта се задържа в тях и първо се появяват само леки сърбежи, мравучкане и петънца по кожата.
– Ама, как?! Аз съм само на трийсет и… – възразявам толкова спонтанно, че сама направо се шашвам от себе си.
Случайната събеседница се усмихва и ми отвръща:
– Е, както се казваше в един филм, за данъци и болести подходящ момент няма. – после продължава успокоително – Познавам тези крака. Те са проблемът на всяка трета българка. При Вас нещата изглеждат в начален стадий. Обикновено, кръвта във венозната система се оттича към сърцето под въздействие на мускулите. При ходене, те се съкращават, притискат съдовете и кръвта се изтласква нагоре. Този процес се подпомага от дишането, а пък клапите, във вените определят правилната посока. Обаче, при това заболяване настъпва застой на потока. Венозните пътища се раздуват и разширяват. Постепенно клапите се разрушават и венозната стена започва да пропуска повече кръв и течности в подкожието.
Свалила съм слушалките и съм притихнала от почуда. Тя не спира:
– Мога да Ви кажа, какво се случва и по-нататък ако неглижирате проблема, ама вярвам, че ще положите грижи и ще избегнете влошаване на състоянието си. Затова, няма защо да Ви плаша.
– Как ли пък не, точно насред епидемията да се мъкна по лекарски кабинети! – възразявам на глас, по-скоро пред себе си.
Спътницата ми не се съгласява:
– Инфекции е имало, има, ще има и в бъдеще. Никой не може да каже още колко време ще ни досажда Корона-вирусът, но това не е повод да зарежем здравето си в други аспекти. Нали не спряхме да ходим на зъболекар, когато се появи Спин-ът, въпреки че се предава и по кръвен път?! – след малко добавя – Просто, трябва ни разум, а не страх!
Без да си дам сметка, започвам да се пазаря:
– Кое по-напред? На работа ли, у дома ли, на родителска среща ли? Съпругът ми е летец и често отсъства. Трябва да се справям сама с всичко.
– Е, повечето сме омъжени и знаеме, как е. Аз давам и нощни дежурства… И все пак, време за себе си, за здравето и красотата си винаги трябва да намирате. Нали не искате мъжът Ви да се заплесва по стюардеси?
Е, в този момент ядът отново нахлува устремно в мислите ми. Писна ми! Откъде, накъде някоя случайно срещната ще навлиза така агресивно в личното ми пространство. Освен това, думите ѝ ми приличат на „конско“. Решавам да бъда язвителна и рязко отвръщам:
– Вие да не сте врачка?
Ударих кроше в мека възглавница. Вместо да се ядоса, или да млъкне, жената срещу мен прихва в искрен и неподправен смях.
– Да, врачка съм… гледам на крака. – като го изрича, още повече се засмива – И да знаете, много познавам. Мога да предскажа, на кого ще му мине с мехлеми, кой ще пие хапчета и ще носи ластични чорапи, и на кого ще му се наложи да полегне, за да се срещне със скалпела. Е, учила съм медицина, специализирала съм съдова хирургия, защитила съм дисертация… Това вероятно помага за точността на прогнозите ми. Иначе, права сте, основното е врачуване. Нали затова на руски лекар се казва „врач“.
Онемявам. Бавно проумявам глупавото си поведение, докато докторката продължава уверена и внушаваща компетентност. Явно е веща, ама в моите очи тя е лош вестоносец и ми звучи почти като вещица:
– Пациентите често се оплакват от тежест, умора и парене. Симптомите се проявяват предимно вечер. Най-характерни са за хора, чиито професии им налагат да стоят прави с часове. При мен често идват фризьорки, учители, стоматолози и други, които са забелязали, че след работа краката им се променят. Заседналият начин на живот допълнително способства за развитието на болестта и усилване на оплакванията.
Влакът се полюлява, а тя говори сякаш в неговия ритъм:
– Ако ги пренебрегнете, скоро ще се появят и отоци около глезените, а нощем ще изпитвате болезнени крампи.
Зашеметена съм. Всичко това ми е толкова неочаквано, че вече се обърках, просто не знам какво да мисля.
– Всъщност, – повтаря тя – единственото нещо, което е нужно, е да си обърнете внимание. Хроничната венозна болест е напълно лечима. Разбира се, трябва да се пазите от грипа, но слава богу, вече знаем как да го правим. Няма смисъл да допускате заболяването да се развива и да напредне. Имам предвид поява на рани, нарушена работоспособност, лошо качество на живот и не дай боже, инвалидизация. – след кратка пауза сменя темата – Често критикуват реформите в здравеопазването ни, но някак остава незабелязано, че сега пациентите в България имат достъп до ефикасни лекарства и най-модерните оперативни методи. На практика, всичко, което понастоящем се прилага, например, във Франция, Германия, или в Щатите го има и тук. Някак бързо се забрави, как преди години трябваше да търсиш познат, командирован в чужбина, за да се снабдиш с медикамента, който ти трябва. Това е публицистиката, често е прибързана и повърхностна. А животът е доста по-многопластов.
Тя става. Наближила е нейната спирка. Отначало, този разговор ми се стори адски неприятен, а сега, изведнъж, не ми се иска да свърши. Да, категорично искам да продължи. Едва успявам да кажа:
– Вие сигурно сте професор?
– Не, – отговаря ми тя и слиза. – Само доктор, доктор Елена Го…
Вратата на влакчето се затваря и не успявам да чуя фамилията. Въпреки това решавам да питам:
– А, къде да Ви открия?
Потеглям, а от перона тя ми посочва с жест:
– Нали имаш смартфон.
Кръстосала крака, отново пътувам към къщи, към семейството, към децата. Колелата потропват ритмично по релсите и баладата пак гали слуха ми. Само дето очите ми не искат да се притворят. Взирам се в едно петънце на кожата под лявото си коляно и не мога да откъсна поглед от него.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ЗДРАВЕ
Учени разкриха най-важното правило за добър сън – и то не е броят часове
Много хора оценяват качеството на почивката си единствено по броя часове сън. Кратка нощ през седмицата, последвана от дълго успиване през уикенда – и си мислим, че балансът е възстановен.
Ново мащабно проучване на белгийски учени, публикувано в списание Sleep Medicine Reviews, обаче показва нещо различно – телата ни са много по-чувствителни към регулярността на съня, отколкото към неговата продължителност.
Според екипа, ръководен от Alexandros Kalkanis от KU Leuven, ключът към доброто здраве е постоянният график за сън. Изследователите анализират данни от 59 различни проучвания и установяват, че хората, които си лягат и се събуждат по едно и също време всеки ден, се радват на по-добро физическо и психическо здраве – независимо колко часа спят.

Причината е свързана с циркадните ритми – вътрешният биологичен часовник на организма. Когато тялото получава светлина по едно и също време всяка сутрин, мозъкът регулира по-ефективно хормоните, метаболизма и телесната температура.
Учените предупреждават, че разликата от няколко часа в режима през уикенда създава т.нар. „социален джетлаг“ – състояние, при което организмът изпада в хаос заради постоянното местене на вътрешния часовник.

Изследването свързва нередовния сън с редица сериозни здравословни проблеми:
по-висок риск от депресия;
затруднен контрол на кръвната захар;
повишен индекс на телесната маса;
по-високо кръвно налягане;
увеличен риск от сърдечно-съдови заболявания.
Според друго проучване сред 60 000 души във Великобритания, високата регулярност на съня намалява риска от преждевременна смърт с около 30%. Учените дори смятат, че стабилният режим е по-важен показател за дълголетие от самата продължителност на съня.

Експертите препоръчват:
разликата в часа на събуждане между делничните дни и уикенда да не надвишава един час;
ако искаме да наваксаме сън, да си легнем по-рано, вместо да ставаме късно;
да се излагаме на естествена светлина до час след събуждане.
Така популярната формула „7–9 часа сън“ вече има и ново допълнение – „по едно и също време всеки ден“.
ЗДРАВЕ
Защо се будим между 3 и 5 сутринта?
Защо се будим между 3 и 5 сутринта? Лекари обясняват причините за нощното събуждане и как да подобрим съня си по естествен начин.
Случвало ли ви се е да се събудите посред нощ, да погледнете часовника и да видите почти винаги едно и също време – между 3 и 5 сутринта? Мнозина описват това като странно съвпадение, а други дори го свързват с мистични обяснения. Медицината обаче предлага далеч по-реалистични и логични причини. Според специалисти нощното събуждане в този часови интервал не е случайно и често е сигнал, че организмът ни реагира на стрес, хормонални промени или проблеми със съня.
Нощният сън преминава през различни фази – лек сън, дълбок сън и фаза на сънуване. Между 3 и 5 часа сутринта повечето хора преминават от дълбок към по-повърхностен сън. Именно тогава мозъкът става по-чувствителен към външни и вътрешни дразнители. Дори малки шумове, промени в температурата или напрежение в тялото могат да доведат до събуждане. Това обяснява защо много хора се будят точно по това време без очевидна причина. Една от най-честите причини за нощно събуждане е стресът. Когато човек е напрегнат през деня, нервната система остава активна и през нощта. Мозъкът продължава да обработва проблеми, тревоги и задачи, което води до неспокоен сън. Хората често описват, че когато се събудят в този период, мислите им започват да препускат и заспиването става трудно. Специалистите определят това като типична реакция на организма при повишено психическо натоварване.

Друга важна причина са хормоните. В ранните сутрешни часове нивата на хормона кортизол започват постепенно да се повишават. Той подготвя организма за събуждане и активност. При някои хора този процес започва по-рано или протича по-интензивно, което води до преждевременно събуждане. Особено чувствителни към тези промени са хората, които страдат от тревожност или хронична умора. Проблемите със съня също могат да бъдат причина за ранно събуждане. Безсънието често се проявява именно с пробуждане в ранните часове и невъзможност за повторно заспиване. Това състояние се среща все по-често при хора, които прекарват дълги часове пред компютър или телефон. Синята светлина от екраните нарушава производството на мелатонин – хормона на съня – и прави съня по-повърхностен и нестабилен.

Не трябва да се подценява и ролята на храненето. Тежката вечеря, алкохолът и кофеинът могат значително да влошат качеството на съня. Организмът продължава да работи активно, докато храносмилателната система обработва храната, което често води до събуждане през нощта. Особено неблагоприятно е приемането на кафе или енергийни напитки в късните часове.Интересен факт е, че някои специалисти свързват нощното събуждане и с начина на живот. Липсата на движение през деня намалява нуждата на организма от дълбок сън. Когато тялото не е физически уморено, сънят става по-лек и прекъсван. Затова хората със заседнал начин на живот по-често се оплакват от събуждане в ранните часове.

Понякога събуждането между 3 и 5 сутринта може да бъде и предупредителен знак. Ако то се повтаря постоянно и е съпроводено с умора през деня, раздразнителност или липса на концентрация, е възможно да става дума за хронично нарушение на съня. В такива случаи лекарите препоръчват консултация със специалист и изследване на общото здравословно състояние. Специалистите съветват няколко прости мерки за подобряване на съня. Най-важното е да се създаде постоянен режим – лягане и ставане по едно и също време. Добре е също така да се избягват екрани поне час преди сън, да се намали осветлението и да се създаде спокойна атмосфера в спалнята. Леката разходка вечер или топъл душ също могат да помогнат за по-спокоен сън.

Макар нощното събуждане да изглежда тревожно, в повечето случаи то не е опасно. То е естествена реакция на организма към начина ни на живот и натоварването през деня. Вслушването в тези сигнали може да помогне да подобрим съня си и да възстановим нормалния ритъм на организма. Понякога именно тези тихи нощни събуждания са знак, че тялото ни има нужда от повече почивка, спокойствие и грижа.
ЗДРАВЕ
5 факта за глада и как да го контролираме
Когато стомахът е почти празен, той произвежда хормона грелин.
Гладът е сложен невробиологичен и хормонален процес, а не просто „празен стомах“. Хранителните навици са повлияни от еволюционни механизми, структура на мозъка и дори социални фактори. Ето 5 факта за глада и как да го контролираме.
Хормоните влияят на апетита
Когато стомахът е почти празен, той произвежда хормона грелин. Той изпраща сигнал до хипоталамуса (мозъчна структура), че е време за хранене. Нивата на грелин обикновено се повишават преди хранене и спадат след насищане.
Друг хормон, лептинът, регулира енергийния баланс и се произвежда от мастната тъкан. Той сигнализира на мозъка, че енергийните резерви са достатъчни и не е необходим прием на храна. Хората с наднормено тегло обикновено имат високи нива на лептин в кръвта поради голямото количество мастна тъкан.

Най-добрата храна преди сън: диетолози посочиха идеалната късна закуска
Мозъкът им обаче спира да реагира правилно на него. Това причинява глад, въпреки че имат излишни енергийни резерви. Важно е да се разбере, че лептиновата резистентност не е причина за затлъстяването, а следствие от него.
Храносмилането започва преди храната да влезе в устата
Тялото започва да се подготвя за храносмилането предварително. Гледката, миризмата или дори мислите за храна активират блуждаещия нерв, който задейства секрецията на слюнка и стомашен сок.
Дигиталната ера доведе до появата на концепцията за визуален глад. Изследванията показват, че редовното гледане на изображения на атрактивна храна в социалните медии може да увеличи субективното чувство на глад. Такива визуални стимули предизвикват неврофизиологични промени, карайки мозъка да жадува за храна, дори когато няма енергийна нужда.

Гладът наистина прави човек по-ядосан
Когато храната се задържа за дълъг период от време, нивата на кръвната захар спадат, което води до отделянето на хормони на стреса – кортизол и адреналин. Тези хормони могат да причинят раздразнителност и агресивно поведение, пречейки на способността на мозъка да контролира импулсите.
Също така, чувството на глад може да причини умора, сънливост и проблеми с концентрацията.
Лошият сън и стресът повишават апетита
Когато сме лишени от сън, нивата на „хормона на ситостта“ лептин спадат, докато нивата на „хормона на глада“ грелин се увеличават. Изследванията показват, че хората, които спят малко, са склонни да имат по-висок индекс на телесна маса и са по-склонни към преяждане.
Стресът има подобен ефект върху глада . Напрежението може да доведе до емоционално хранене. Ето защо е важно хората с наднормено тегло да разграничават физиологичния глад от емоционалния глад.
Понякога гладът е симптом
Съществува рядко генетично заболяване, наречено синдром на Прадер-Уили, което кара пациента да не може да се нахрани достатъчно. Аномалия в хромозома 15 нарушава функционирането на хипоталамуса, карайки човек да изпитва неконтролируем глад.
Гладът не е просто сигнал за празен стомах, а фино настроена система от взаимодействия между хормоните и мозъка. Разбирането на тези механизми позволява осъзнат подход към храненето и избягване на фалшиви сигнали за апетит, причинени от стрес или липса на сън./
-
ВОЙНАпреди 2 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 3 месецаВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ВОЙНАпреди 3 месецаИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 3 месецаРАДЕВ РАЗКРИ: ПЕЕВСКИ АМЕРИКАНСКИ АГЕНТ-ПРЕДАТЕЛ!











