Свържете се с нас

ОТ АВТОРА

Водата, токът и цените – истинската бомба под властта

Avatar photo

Публикувано

на

Водата, токът и цените – истинската бомба под властта.

Аналитичен коментар

Вотът на недоверие, който опозицията внесе с поредната доза емоционални речи и партийни лозунги, от самото начало бе обречен. Управляващата коалиция между ГЕРБ, ИТН и БСП изглежда твърда, а подкрепата на ДПС бе публично гарантирана от Делян Пеевски в навечерието на дебата. Протестите, които трябваше да съпътстват парламентарната битка, се превърнаха в слабо отиграно партиен спектакъл – без обществена енергия и без перспективи.

Формално властта е стабилна. На практика обаче стабилността е илюзорна. Под повърхността на политическите сметки клокочи социално напрежение, което може да избухне във всеки момент.

Умореното общество и изчерпаната политика

Българите са уморени от избори, които идват и си отиват, без да носят реална промяна. Те са уморени от поредицата експерименти – служебни кабинети, краткотрайни парламенти, „спасителни“ формули за управление. Исканията на хората вече не са големи – те се свеждат до базисни условия за нормален живот: достъпна вода, ток без шокови сметки и цени, които не изяждат заплатите им.

Днес доверието в политическата класа е сринато. Гражданите не вярват нито на управляващи, нито на опозиция. Партийната система изглежда изчерпана – тя не произвежда идеи, а само нови комбинации от стари лица.

Водната криза – най-опасната бомба

Водата, извор на живот, се превърна в национална слабост.

След Плевен и Ловеч още десетки общини преминаха на воден режим. Към 15 септември над половината български общини – 137 от общо 265 – вече имат нарушено водоподаване. В 551 населени места чешмите пресъхват, а близо половин милион граждани живеят без гарантираното им от Конституцията право на постоянен достъп до вода.

Това е скандално за страна от ЕС. България губи всяка втора капка по пътя от язовирите до домовете – най-лошият показател в съюза.

Институциите реагират постфактум. Проекти за ремонти се пишат и прехвърлят от ведомство на ведомство. Министри пристигат „на пожар“, свикват съвещания, дават пресконференции, но реални действия липсват. Хората виждат бездействие, корупция и безсърдечност.

Това е бомба със закъснител.

  • Ценовият шок – социалният пожар
  • Ако водата е бомба, то цените са пожар, който вече гори.

Инфлацията е факт, а въвеждането на еврото се възприема от обществото като причина за поскъпването. Обективно или не, общественото усещане е ясно – с едно и също количество пари купуваш все по-малко.

Разликите между производствени и крайни цени стигат до 100%. При киселото мляко надценката е 30%, при сиренето – 70%. Това изглежда като картелна договорка. И въпреки че Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите получиха допълнителни правомощия и кадрови подсилвания, резултат няма.

Сравненията са убийствени за националното самочувствие:

минималната заплата у нас осигурява покупка на „малката кошница“ 9.7 пъти;

в Германия – 32 пъти;

в Румъния – 17 пъти;

в Испания – 22 пъти.

Това е социална пропаст, която ражда гняв и усещане за несправедливост.

Пушилка вместо решения

Премиерът Желязков реагира бързо – създаде Национален борд по водите с участието на двама вицепремиери и седем министерства.

Но резултатите засега са нулеви. Хората виждат планове и графици, но не и реални действия. Виждат „пушилка“, а не решения. Това усещане подкопава доверието във властта по-бързо от всеки парламентарен скандал.

Икономиката решава вота

Политическият елит е вторачен във въпроса дали Радев ще създаде партия, дали Желязков се е еманципирал от Борисов, дали Пеевски и Борисов играят в синхрон.

Обикновеният българин обаче мисли за друго – за цената на хляба, за сметката за ток, за липсващата вода, за бъдещето на децата си.

Именно икономиката ще реши следващия вот – не политическите игри. Социалното напрежение, ако не бъде овладяно, ще отнесе всяко правителство, колкото и стабилно да изглежда.

Президентската дилема

Предстоящите президентски избори ще бъдат тест за това кой ще успее да улови общественото настроение. Кандидатът, който най-точно артикулира болката на хората, ще има предимство.

ГЕРБ и ДПС вероятно ще играят самостоятелно, без обща кандидатура. Пеевски няма да подкрепи ПП-ДБ. Левицата е разкъсана между Радев и евентуално собствено лице.

Ключът остава в ръцете на ДПС. Ако техният кандидат стигне до балотаж – ще претендира за победата. Ако не – техните гласове ще решат изхода.

България си търси лечител

Днес България е болна – от разделение, от недоверие, от бедност. България няма нужда от нов „строител“, който реже ленти. Има нужда от лечител – президент с човешко лице, който
да върне надеждата. Човек, който говори на нацията като на равни, който излъчва човещина и доверие.

Без вода, с шокови цени и разпадаща се социална тъкан, българите няма да се впечатлят от лозунги и партийни комбинации.

Финалният въпрос ще остане прост и жесток:

Как се живее в страна, в която чешмите пресъхват, а хлябът струва двойно?

Това е истинският арбитър на властта.

Не партиите, не игрите на Радев, не коалиционните сметки.

А водата, токът и цените.

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ОТ АВТОРА

Румен Радев и политическата бездна: президентството като арена на конфликти

Avatar photo

Публикувано

на

Когато през 2016 г. Румен Радев стъпи на политическата сцена, той изглеждаше като „човек отвън“ – генерал, пилот, патриот, неподвластен на партийните интриги.

В страна, уморена от компрометирани елити и изхабени лица, това бе освежаваща алтернатива. Днес, девет години по-късно, образът на „новия обединител“ е трудно разпознаваем. Вместо стабилност и единство, президентската институция се е превърнала в източник на разделение, конфронтация и популистки спектакли.

От надежда към разочарование

Първият мандат на Радев започна със сериозна обществена подкрепа. Той обеща да бъде коректив на статуквото и защитник на гражданите. Но с времето ролята му се измести – от президент към протестен лидер.

Символичният жест – вдигнатият юмрук през лятото на 2020 г. – се превърна в негова емблема. За едни това бе знак на солидарност, за други – моментът, в който президентството излезе от рамката на държавническата институция и се превърна в „партиен трибунал“.

Историята познава подобни примери. През 90-те години в България президентите Желев и Стоянов също се сблъскваха с тежки политически кризи. Но въпреки конфликтите, те никога не си позволиха да говорят на езика на махленската обида. Радев го направи системно – и това е безпрецедентно.

Лексиконът на омразата

Да наречеш политическите партии „ортаци“, министрите „пилци“, депутатите „обслужващ персонал“ и да обявиш улицата за „истински парламент“ – това не е държавнически език. Това е речник, с който можеш да разбуниш тълпа, но не и да укрепиш институции.

Тази агресивна реторика има своята функция – тя събира краткосрочни аплодисменти, но унищожава дългосрочния авторитет. Същият модел наблюдаваме в други популистки фигури от последното десетилетие – от Доналд Тръмп в САЩ до Виктор Орбан в Унгария. Разликата е, че те имат партийни машини и парламентарна власт. Радев има само институцията президент – и я превръща в мегфон за ярост.

Президент във война със всички

Борисов бе първата голяма мишена. После дойде ред на Нинова. После десните „шарлатани“. Днес е Пеевски, а утре – отново Борисов. Общото е едно: Радев винаги е във война.

Но какво печели България от това? Вместо мостове – ровове. Вместо диалог – подозрение. Вместо институционална стабилност – перманентен хаос.

Дори служебните кабинети – уникален инструмент, който Конституцията предоставя на президента – се превърнаха не в средство за стабилизация, а в редица скандали. Вместо технократи и експерти, често виждахме фигури със съмнителна репутация и зависимости.

Политическата самота на Радев

В началото Радев изглеждаше като „народния президент“. Днес е все по-самотен. Партиите го отхвърлят, обществото се уморява от вечната конфронтация, а международните партньори гледат с подозрение.

Политическата самота не е нов феномен – Желю Желев също в края на мандата си беше изолиран. Но тогава ставаше дума за слабост и безсилие. При Радев – заради агресивния стил, който сам избра.

Националният интерес и скандалът „БОТАШ“

Към това се добавят и конкретни решения, които оставят тежко петно. Споразумението с турската компания БОТАШ за достъп до газовата инфраструктура беше определено от критици като „национално предателство“. Независимо от детайлите, самият факт, че президентът бе въвлечен в подобен скандал, разруши имиджа му на защитник на българските интереси.

Големият парадокс

Радев говори от името на „народа“, но колкото повече го прави, толкова по-малко се занимава с реалните му проблеми – инфлация, здравеопазване, образование, сигурност. Омразата се превърна в основно политическо гориво, но омразата не плаща сметки, не строи училища и не лекува болници.

Историческа перспектива

Историята обича иронията. В началото Радев бе възприеман като анти-Борисов, като алтернатива на модела на „едноличната власт“. Днес самият той изглежда като огледален образ – концентрирал власт чрез служебни кабинети, доминирал в публичния дневен ред, разчитал на лична харизма вместо на институционални решения.

Когато един президент започне да прилича на това, срещу което е издигнат, краят му вече е предначертан.

Финалът: президент на разделението

След девет години Радев оставя след себе си не градеж, а руини – разделена партийна система, изтощено общество и институция, която повече прилича на трибуна за омраза, отколкото на символ на единство.

Историята ще бъде строг съдия. Но ако утре тя трябва да произнесе присъда, тя вероятно ще звучи така: Румен Радев – президентът, който вместо да обедини, раздели; вместо да гради, разруши; вместо да въведе ред, внесе хаос.

И може би най-голямата трагедия е, че той дойде на вълната на надеждата за „нещо истинско“. А си отива като символ на разочарованието.

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Продължи да четеш

БЪЛГАРИЯ

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКАпреди 2 месеца

Руската ЦИК покани наблюдатели от над 100 държави за изборите за Държавна дума

Руската ЦИК покани наблюдатели от над 100 държави за изборите за Държавна дума Централната избирателна комисия на Русия е изпратила...

ПОЛИТИКАпреди 2 месеца

КОЛЕДАТА ПОДРАНИ В БАНКЯ! Вашингтон подписа присъдата на Борисов, време е ГЕРБ да му отреже главата!

Гледам ги гербаджийските структури по места – паника, глътнати езици и треперещи ръце държат телефоните, докато четат американския документ от...

ПОЛИТИКАпреди 2 месеца

Чутовен политически идиотизъм е ГЕРБ и ПП

🎪Чутовна политическа глупост е ГЕРБ и ПП да внасят жалба до Конституционния съд за държавния бюджет за 2026г. Не знам...

ПОЛИТИКАпреди 2 месеца

Западния агент Пашинян обяви оставката си като министър-председател на Армения.

Цялото арменско правителство ще подаде оставка тази неделя, обяви премиерът Никол Пашинян. Неговите думи бяха излъчени от информационната агенция Арменпрес...

ПОЛИТИКАпреди 2 месеца

БОРИСОВ СЕ ОБАДИ НА РАДЕВ СЛЕД ПРОУЧВАНЕТО НА „ГАЛЪП“

Подзаглавие:Лидерът на ГЕРБ е в паника след като социолозите дадоха на “Прогресивна България” 86 мандата и само 70 на ГЕРБ!...

ПОЛИТИКАпреди 2 месеца

Защо ние сме „длъжни“ да си изпълняваме „ангажиментите“ а САЩ, не?

ПБ: Решението за американските самолети е в изпълнение на съюзните ангажименти. Проектът на решение, гласуван от Народното събрание, с което...

СВЯТ

БЕЗПЛАТНИ ОБЯВИ

Изпратете рекламен текст и снимки на нашия месинджър и ще бъде своевременно публикувана безплатно. Вашата реклама се публикува в осем издания с над два милиона и двеста хиляди (2, 200,000) читатели и в социалните мрежи, където достига до над девет милиона (9, 000,000) потребители!

Най четени