Авторът на този анализ – Пол Крейг Робъртс (Paul Craig Roberts), е доктор на икономическите науки, бил е заместник министър на финансите на САЩ по икономическата политика в администрацията на Роналд Рейгън. Работил е като редактор и колумнист в Wall Street Journal, списание Businessweek и информационната агенция Scripps Howard News Service. По онова време е бил автор на постоянна колона във Washington Times. Автор е на множество книги посветени на най-голямите проблеми на съвремието.

Като човек, израснал в условията на славните последствия от Втората световна война, никога не ми е хрумнало, че в по-късните години ще размишлявам дали САЩ ще завършат в гражданска война или в полицейска държава. След откраднатите президентски избори, все едно да хвърлиш монета и да получиш отговор: 50-50.

Има много очевидни признаци на полицейската държава. Една от характеристиките на полицейската държава е контролираното обяснение и потискане на инакомислието. Със сигурност имаме това в изобилие.

На експертите не им е позволено да провеждат форуми, на които може да оспорват официалната позиция за COVID.

Учителите се отстраняват от занятия за „обида“, ако използват местоимения имащи граматическата категория на род. Звукозаписните студия отказват на своите звезди-изпълнители, ако са присъствали на митинг в подкрепа на Тръмп. Родителите са осмивани от собствените си деца и са уволнени за участие в митинг на Тръмп. Antifa може да се бунтува, да граби, да сплашва и да бие, но бунтовниците се оказват привърженици на Тръмп. Белите хора са расисти, защото използват думи на омразата и понятия, но тези, които демонизират белите, те „поправят грешките“.

Потискането на инакомислието и контролирането на поведението са характеристики на полицейската държава. За някои може да не е напълно ясно защо диктуването на кои езикови форми са допустими се явява контрол от страна на полицията. Поразмислете над това така. Ако можете да контролирате използването на местоименията, тогава можете да контролирате и използването на всички други думи. Тъй като думите включват понятия, понятията също могат да бъдат контролирани. По този начин неудобните мисли и изрази, заедно с точни описания, попадат в Дупката на Паметта *.

С премахването на Първата поправка ** или нейното свеждане до демонизацията на определени лица като „презрения Тръмп“, „бели супермасисти“, „южняците расисти“, Втората поправка *** няма да продължи дълго. Тъй като оръжията са свързани с „червените“ щати, тоест поддръжниците на Тръмп, забраната на оръжията е начина да се криминализира „червената“ половина от американското население, която елитcj смята за „отвратително“. Тези, които отстояват конституционното си право, ще бъдат затворени и ще станат евтина затворническа работна ръка за американските глобални корпорации.

Може ли всичко това да доведе до гражданска война или американците са много изтощени и ошашавени, за да се противопоставят ефективно? Няма да знаем това, докато не го проверим.

Има ли ясни фронтови линии? “Политиката на идентичността раздели хората в цялата страна. „Червените“ щати са просто мнозинство на „червените“. Изкушаващо е да се разглеждат границите, сякаш центърът на САЩ е „червен“, а Североизточното и Западното крайбрежие са сини. Но това е заблуда.

Джорджия е „червен“ щат с „червен“ губернатор и законодателен орган, но в местната власт имаше доста демократи, които да откраднат президентските и сенаторските избори в САЩ.

Още един проблем за “червените“ е, че големите градове – дистрибуторските центрове като Атланта, Детройт, Чикаго, Ню Йорк, Филаделфия, Сиатъл, Портланд, Сан Франциско, Лос Анджелис – са в ръцете на “сините“, точно както и пристанищата и международните летища. Всъщност това отрязва „червените“ от външните ресурси.

А какво ще стане с американските военни сили?

Ясно е, че Обединеният комитет на началник щабовете и военно-разузнавателния комплекс са част от елита, а не са противници на елита. Като се има предвид, че самите войници са смесица от раси и полове, персоналът ще бъде разделен, подобно на страната като цяло. Тези които не се отнасят към елитаq няма да имат подкрепа от най-висшето ниво.

А къде е младежта?

Тя е и в двата лагера – в зависимост от образованието. Много от белите, които бяха в университетите, им “промиха мозъците“ и ги настроиха срещу самите себе си. Те смятат белите американци за „системни расисти“ или „бели супремасисти“ и се чувстват виновни. А онези, които не са ходили в университетите, в по-голямата си част изпитаха върху себе си какво означава благосклонността и привилегиите, с които се отнасят към цветнокожите. И белите хора не могат да не изпитват възмущение.

А какво става с оръжията?

Как може „червените“ да загубят, ако оръжията са предмет на техния бит, а „сините“ никога не са си омърсявали ръцете да ги притежават? Отговорът е, че за разлика от войната със Северната агресия през 1860-те години, днес оръжията в ръцете на военните са далеч по-разрушителни от тези в ръцете на обществото. За разлика от миналото, гражданското опълчение не може да противостои на оръжията и бронежилетките, които военните имат. Така че, ако няма разделение във въоръжените сили, “червените“ ще бъдат все едно са без оръжие. Никога не вярвайте, че елита няма да използва химическо и биологично оръжие срещу „червените“ сили. А ако стане много лошо и ядрено оръжие.

Какво става с комуникацията?

Със сигурност знаем, че технологичните монополи се обединяват с елита срещу народа. Те са толкова обединени, че на президента Тръмп бе прекъсната комуникацията с неговите поддръжници, както и в социалните медии, както и на имейлите в процеса на подготовката за наказателно преследване.

Американският елит направи на президента Тръмп точно това, което елитът стори на президента на Украйна Янукович в организираната от Вашингтон „революция на Майдана“ (лъжците от Уикипедия я наричат „Революцията на достойнството“), което направи с Чавес, Мадуро и каквото би искал да направи и с Путин.

Да приемем, че в САЩ избухне гражданска война. До какво може да доведе до това?

Преди да изследвате това, първо помислете как елита може да предотврати това, като вземе „червените“ щати „под своя защита“. В американското население само привържениците на Тръмп са истински патриоти. Те обикновено носят флага на САЩ на ръкава си. За разлика от тях, жителите на “сините“ щати определят патриотизма като признание за злото на Америка и възмездие за онези бели расисти или империалисти, които са натворили това зло.

В „сините“ щати бунтовете срещу „расистката система“ водят до лишаване от финансиране на полицията. Ако опълчението на Antifa и Black Lives Matter се противопостави на режима на Байдън, тогава патриотите на „червените“ щати могат да преценят, че „тяхната държава“ е нападната. Възможно е Proud Boys (Гордите момчета) **** да защитят Байдън, не защото вярват в Байдън, а защото Америка ще бъде атакувана, а той е „нашият президент“.

Като алтернатива на нападението на Antifa срещу режима на Байдън, тя може да бъде представена като непатриотична атака срещу Америка и да бъде използвана, за да се възпрепятства съпротивата на “червените“ щати да се противопоставят на полицейската държава,. Точно, както „въстанието“ накара много от привърженици на Тръмп да твърдят за неприемането на насилието. С други думи, напълно възможно е патриотизмът на „презрените“ да разцепи опозицията на „червените“ щати и да доведе до тяхното поражение.

Ако приемем, че елита е твърде арогантен и прекалено самоуверен или твърде глупав, за да обмисли тази хитрост, какъв би бил резултатът от гражданската война? Елитът ще направи всичко възможно, за да дискредитира каузата на „бунтовниците“. Истинските бунтовници, разбира се, са елитът, който ще свали конституционния ред, но никоя медия няма да говори за това.

Чрез контрола си върху медиите, елитът, знаейки за патриотизма на своите противници, ще изобрази „бунтовниците“ като чужди агенти, които се стремят да свалят американската демокрация.

А „външната заплаха“ винаги грабва вниманието на патриота. Виждаме го в момента, когато поддръжниците на Тръмп попадат в капана на дезинформацията, че Швейцария и Италия стоят зад откраднатите избори. Преди това зад кражбата бяха сървърите на Dominion в Германия и Сърбия.

На чия глава ще стовари елита обвинението за „войната срещу Америка“? Кандидатите са трима – Иран, Китай и Русия. Кого ще избере елитът?

Отдаването на тази чест на Иран означава признаване на твърде голяма власт на сравнително малка държава над Америка. Да обвиняваме Иран за нашата гражданска война означава да се унижаваме.

Да обвиним Китай няма да проработи, защото Тръмп вече обвини Китай за подкопаване на Америка в икономически план, а привържениците на Тръмп като цяло са антикитайски настроени. Така че обвинението срещу „червената“ опозиция, че са агенти на Китай, няма да сработи.

И вината ще падне върху Русия.

Това е най-лесно от всичко. Русия е злодеят с черната шапка, откакто Чърчил изнесе онази реч за “Желязната завеса“ през 1946 г. Американците са свикнали с този враг. Студената война царува от края на Втората световна война до разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Мнозина, включително и пенсионираните американски генерали, твърдят, че разпадането на Съветския съюз е измамно, за да ни подведе, да ни хване неподготвени и да ни предразположи към завоевание.

Когато елитът реши да злепостави президента Тръмп, той избра Русия за съучастник на Тръмп срещу американската демокрация. Скандалът с “Русиягейт“, организиран от ЦРУ и ФБР, в продължение на 3 години подкрепяше обвинението към Тръмп за сговор с Русия в западните медии. Въпреки липсата на каквито и да било доказателства, значителен процент от населението в САЩ и по света беше убедено, че Тръмп е назначен на поста от Путин, който по някакъв начин е манипулирал вота.

“Промиването на мозъци“ беше толкова успешно, че 3 години санкции на Тръмп срещу Русия не успяха да събудят народите на Запада за реалността.

Като се има предвид, че Русия е исторически и „определен“ противник, каквото и да се случва в САЩ и за което може да се обвинят други, то ще бъде оставено за Русия. Председателят на парламента Нанси Пелоси, бившият посланик на САЩ в Русия Майкъл Макфол и бившият заместник съветник по националната сигурност Бен Роудс вече свързаха “бунта на Тръмп“ с Русия.

Да предположим, че гражданската война в САЩ става все по-интензивна. Ако приемем, че пропагандата на елита срещу Русия се превърне в доминираща вяра, как може елитът да сложи край на заплахата от бунт, без да атакува виновната държава? Елитът ще бъде затворен в капана на собствената си пропаганда. Емоциите ще излетят. Русия ще чуе заплахите, които ще трябва да бъдат взети на сериозно.

Можете да се обзаложите, че неоконсервативното правителство на Байдън ще подстрекава за това. Американска изключителност. Американската хегемония. Петата руска колона, атлантическите интеграционисти, които искат да се слеят с дегенериращия и рушащ се западен свят, ще подкрепят обвиненията срещу Русия. Това би превърнало ситуацията в голям международен инцидент с Русия в качеството й на страшния злодей.

Какво ще направи Кремъл?

Ще приеме ли руското ръководство поредното унижение и лъжливите обвинения? Или пък гневът на руския народ, вечно обвиняван и никога не защитаван от собствената си власт, ще накара Кремъл да осъзнае, че Русия може да бъде атакувана във всеки един момент?

Дори ако Кремъл не желае да признае заплахата от война, какво ще стане, ако бъде получено едно от многото фалшиви предупреждения за приближаване на междуконтинентална балистична ракета? За разлика от миналото, Кремъл ще повярва ли този път?

Откраднатите избори в Америка, зараждащата се американска полицейска държава, по-брутална и въоръжена от всякога, биха могли да доведат до американския хаос, който може да представлява сериозна заплаха за Руската федерация.

Това, което Тръмп и неговите поддръжници, а може би и Кремъл, не успяват да разберат, е, че реалните доказателства вече нямат никакво значение. Елитът ще представи доказателствата, необходими за изпълнението на неговите планове. Помислете колко лесно беше за полицията на Капитолия да премахне препятствията и да позволи на някои от Antifa да се смесят с привържениците на Тръмп и да влязат в Капитолия. Това беше всичко, което им беше необходимо, за да се сътвори „въстание под ръководството на Тръмп“, което сложи край на доказателствата за изборните измами и превърна масовия митинг на Тръмп в бреме. Сега Тръмп напуска президентския пост като „бунтовник“ и е готов за постоянно съдебно преследване и заплахи.

Както вече писах по-рано, откраднатите избори и тяхното им признаване в чужбина означават краха на западната демокрация. А крахът на Западния свят и неговите ценности ще окажат влияние върху целия свят.

(Превод за „Труд“ – Павел Павлов)

* Дупка в паметта е всеки механизъм за умишлена промяна или изчезване на неудобни или смущаващи документи, снимки, стенограми или други записи, например от уебсайт или друг архив, особено като опит за създаване на впечатление, че нещо никога не се е случило. Тази концепция е популяризирана за първи път в антиутопичния роман “1984“ на Джордж Оруел от 1949 г., в който партийното министерство на истината систематично пресъздава всички потенциално смущаващи исторически документи, като ефективно пренаписва историята в съответствие с често променящата се правителствена пропаганда. Тези промени бяха пълни и неоткриваеми.

** Първата поправка на конституцията на САЩ е част от кодекса за правата. Той гарантира, че Конгресът на САЩ няма да:

подкрепя каквато и да е религия или утвърждава държавна религия;

забранява свободното вероизповедание;

посяга върху свободата на словото;

посяга върху свободата на печата;

ограничава свободата на събранията;

ограничава правото на хората да подават петиции към правителството и да удовлетвори техните жалби.

*** Втората поправка на конституцията на САЩ гарантира правото на гражданите да притежават и носят оръжия. Изменението влезе в сила на 15 декември 1791 г. едновременно с останалите девет изменения, включени в кодекса за правата.

Поправката позволява да се осъществи правото на хората на въстание, споменато в текста на Декларацията за независимост, да го упражни в случай, че правителството на САЩ грубо наруши правата на американците и Конституцията: Но когато след поредица от злоупотреби хората се примиряват с неограничен деспотизъм, свалянето на такова правителство и насилие, неизменно подчинени на една и съща цел и свидетелстват за коварния замисъл да принуди народа да се смири с неограничен деспотизъм, то свалянето на такова правителство и създаването на нови гаранции за сигурност за бъдещето се превръща в право и дълг на народа” (Декларацията за независимост).

През 2008 и 2010 г. Върховният съд на САЩ произнесе две исторически решения за Втората поправка. В делото “Окръг Колумбия срещу Хелър“ от 2008 г., съдът уточнява, че Втората поправка защитава правото на гражданите да притежават оръжие независимо от службата на опълчението и това им дава правото да използват оръжието за законни цели – като самозащита вкъщи. В делото “Макдоналд срещу Чикаго“ от 2010 г. съдът постановява забраната за щатските и местните администрации да надвишават забраните на установени от федералното правителство.

**** The Proud Boys (Гордите момчета) са крайнодясна, неофашистка политическа организация, която се състои само от мъже и която пропагандира и участва в политическото насилие в САЩ и Канада.