• Доц. Григор Сарийски, Институт за икономически изследвания на БАН: Ако България сега влезе в еврозоната, цената за тази грешка ще плащат поколения наред
• Забраната за необосновано вдигане на цените не може да се възприема като нещо повече от едно добро пожелание

Страната ни очаква конвергентните доклади на Европейската централна банка и на Европейската комисия за готовността ни за въвеждане на еврото. Същевременно много хора се опасяват, че влизането ни в еврозоната ще доведе до покачване на цените. С въпроси кой ще спечели от въвеждане на еврото, ще има ли поскъпване зареди еврозоната, защо цените на някои храни в България са най-високите в ЕС и можем ли да очакване ръст на доходите се обърнахме към финансиста доц. Григор Сарийски.

– Г-н Сарийски, страната ни вече покри всички критерии за влизане в еврозоната. Това повод за радост ли е, или е по-добре хората да се подготвят за ръст на цените заради приемане на еврото от 2026 г.?
– Ако се абстрахираме от помпозните декларации, с които ни засипват от тесния кръг от заинтересовани лица, твърденията, че България е покрила критериите за еврозоната будят все по-сериозни притеснения. Оставям настрана аргументите, които съм посочвал в предишни коментари по темата – че така България губи последните си инструменти за провеждане на самостоятелно управление на паричното предлагане и че предоставя средство за упражняване на мощен натиск в ръцете на бюрокрацията на ЕС. Непосредствените поводи за притеснение са свързани с начина, по който се отчита „покриването на критериите“. Достатъчно е да сравните темпа на приходите от косвени данъци с комбинирания индекс на физическия обем и дефлатора на БВП за 2024 г., или пък данните от ежемесечния бюлетин за дейността на местата за настаняване с индексите на потребителските цени в съответния сектор, за да установите сериозното разминаване в показателите. Съдейки по обстоятелството, че изкривеното отчитане на критериите силно наподобява начина, по който беше присъединена Гърция, бих допуснал, че ако сега влезе в еврозоната, България ще има една доста сходна съдба и цената за тази грешка ще плащат поколения наред. Също като в южната ни съседка.

– В закона за въвеждане на еврото е предвидено в продължение на един месец след влизане в еврозоната НАП да следи да няма необосновано вдигане на цените. Смятате ли, че това ще бъде достатъчно, за да не използват търговците еврото като повод да вдигнат цените?
– Забраната за необосновано вдигане на цените не може да се възприема като нещо повече от едно добро пожелание, дори и само заради начина по който е формулирана. Разпоредбата на член 7, алинея 2 от Закона за въвеждане на еврото гласи, че „Въвеждането на еврото не може да води до увеличение на цените на стоките и услугите, освен когато това е обосновано от обективни икономически фактори“ (т. е. фактори, свързани с производството, обращението и реализацията на стоките и услугите, върху които търговецът не може да влияе, съгласно дефиницията на §1, т. 6 от закона). Но забраната може да бъде заобиколена сравнително лесно. Практиката изобилства от механизми, чрез които търговецът би могъл да завиши своите разходи по уж независещи от него причини, като например фиктивни сделки за препродажба през фирми „повдигачи“, прилагане на трансферно ценообразуване (и изнасяне на допълнителните разходи в други юрисдикции с преференциално третиране), допълнително включване на иначе ненужни звена във веригата за доставка и пласмент по предварително завишени тарифи (като например консултации, маркетиране, ползване на продукти на интелектуална собственост или оборотно финансиране през свързани лица на лихви, превишаващи пазарните) и пр. Някои от тези похвати не могат да бъдат прилагани в първоначалния им вид, тъй като са обект на санкции на различни инициативи, като BEPS, ATAD и др., но няма особени пречки да се ползват техни модификации. Лесно можете да се убедите в това, ако прегледате законите за въвеждане на еврото на страните, които преди нас направиха грешката да се присъединят. Абсолютно същата забрана за необосновано увеличение на цените е разписана например в член 8 на хърватския закон, но тя изобщо не сработи. Още в първите работни дни на 2023 г. цените скочиха, гражданите организираха протести, а правителството опита да налага ценови тавани в пълен разрез с принципите на свободния пазар. Вероятно има някакъв шанс да се справим по-добре от хърватите, но аз не бих възлагал особени надежди.

– Кой ще спечели от влизане на страната ни в еврозоната?
– Ще спечелят повечето от онези, които в момента убеждават българските граждани колко е добре да се присъединим. Правителството например ще получи грамота, с която поне отчасти да компенсира тоталното отсъствие на реални успехи и картбланш за теглене на по-евтини кредити. Дори за непредубедения наблюдател е очевидно изострянето на апетитите за все по-големи държавни разходи, които трябва да се покриват с нови – все по-големи заеми, а когато си в еврозоната те се теглят далеч по-лесно (и се харчат с по-голяма охота). Поне до идването на следващата криза, когато обикновеният данъкоплатец трябва да плаща за облекченията, които са ползвали всички предишни правителства. На следващо място може да се посочат експортно-ориентираните предприятия, които получават приходите си в единна европейска валута а покриват разходите за производство в български левове. За повечето от тях фактът, че ще спестят от отпадането на таксите за превалутиране напълно оправдава унищожаването на националната валута. Трябва да уточним, че в случая не става дума толкова за печалба в истинския смисъл на думата, а по-скоро за преразпределение на разходите, тъй като отпадането на този източник на приходи ще бъде компенсирано незабавно от страна на търговските банки посредством вдигане на други такси – за поддържане на сметка, карта и пр., при които значителна тежест се поема от физическите лица и домакинствата.

– Банките ще спечелят ли от влизането ни в еврозоната?
– Самите банки ще бъдат облагодетелствани по няколко различни линии, в т. ч. от отпадането на различното третиране на облигациите, деноминирани в евро (при изчисляване на покритието на регулаторния капитал), от 12-кратното понижение на минималните резерви (и освобождаването на остатъка, така че той да бъде пласиран и да носи лихви на собствениците) и т. н. С влизането в еврозоната ще бъде премахнато ограничението за кредитиране от последна инстанция и всеки банкер ще може да ползва евтин заем от ЕЦБ. Пари, които след това ще може да отпусне на кредит и да печели от разликата. Списъкът на печелившите би бил непълен, ако не включим и бюрократичната машина на ЕС, която освен лост за натиск върху страната ни след включването на БНБ в т. нар. „евросистема“ ще получи на разположение ресурс от порядъка на 40 млрд. евро. Формално тези пари ще продължат да се водят като валутен резерв в баланса на БНБ, но тя вече няма да има правото на последна дума при разпореждане с тези активи, тъй като управлението им ще бъде подчинено на общите правила и координация в рамките на Евросистемата, която се ръководи от ЕЦБ. Лесно е да се досетите какво ще се случи с тези активи когато се появи необходимост от подкрепа на дълговите книжа на някоя от позакъсалите страни-членки на еврозоната.

– Ще има ли някакви положителни последици за работещите хора от въвеждане на еврото, може ли да очакваме по-бързо нарастване на доходите?
– Историческият опит на други държави показва, че самото преминаване към общата валута рядко е било двигател на реален ръст на доходите, освен ако не броим растежа назаем (като в повечето страни от периферията), при който на практика доходите се преразпределят към периода на първоначална еуфория за сметка на благосъстоянието през следващите години. Приемането на България би представлявало особен случай, тъй като при нас еуфорията малко подрани. Темпът на заплатите поддържа двуцифрени стойности вече четири поредни години в резултат от негативните демографски процеси и тежкия недостиг на работна ръка, а това все някога приключва. Устойчивото забавяне на икономическата активност при основните ни търговски партньори (и намаляването на външните поръчки към наши подизпълнители) в съчетание с все по-активния внос на работници от чужбина, които подбиват цената на труда, ни доближава към точката, в която този тренд ще се пречупи и преходът към евро може да предизвика смесени чувства у българските домакинства.

– Може ли да бъде направена аналогия с други държави, които влязоха в еврозоната?
– Сегашната ситуация донякъде наподобява присъединяването на Словакия, при която номиналният ръст на заплатите варираше между 13 и 20 на сто годишно в периода 2004-2008 г., но след приемането на единната валута през 2009 г. изпадна в известни затруднения и според Евростат през периода 2010-2017 г. заплатите там нарастват общо с 22% (от 10,8 хил. до 13,3 хил. евро годишно) което е почти трикратно по-слабо от темпа на заплатите в България (увеличени с 62% за същия период). В същото време инфлацията взема своето и ако сравним стандарта на живот в Словакия, измерен чрез показателя БВП на човек по стандарти на покупателната способност през 2024 г. той е почти същият, както и преди приемане на еврото (75% от средното за ЕС за 2024 г. срещу 72% през 2008 г.).
Когато говорим за ръст на доходите не бива да пренебрегваме индекса на потребителските цени, защото практиката досега показва, че въвеждането на еврото създава инфлационен натиск, особено при потребителските стоки и услуги с по-ниска единична стойност, където търговците имат възможност да закръглят цените нагоре. Така въпреки че официалната инфлация може да бъде отчетена от националната статистика като относително умерена, усещането за поскъпване сред потребителите е осезаемо, особено за хора с ниски или фиксирани доходи, при които най-силно поскъпващите стоки заемат значителен дял от потребителската им кошница. Такъв беше случаят в Хърватия, където хората организираха масови протести, въпреки уверенията на статистиката, че заплатите нарастват, а с цените всичко е наред.

– Можете ли да обясните този феномен – заплатите в България са най-ниските в ЕС, а според анализ на КНСБ цените на храни като ориза, олиото, прясното мляко и краставиците са сред най-високите? Каква е причината за това?
– Високите цени и ниското качество са стандартни атрибути на концентрираните пазари. Общоизвестен факт е, че България е една от страните с най-голяма концентрация на производството на храни в ръцете на ограничен брой едри производители и преработватели, а при търговията с бързооборотни стоки пазарът е доминиран от четири големи вериги, които диктуват ценовите равнища. След 35 години преход към пазарна икономика се озовахме там, където няма и помен от пазар. Затова у нас цените не се формират в резултат от свободна конкуренция, която да ги адаптира към покупателната способност на местния потребител, а според т. нар. „социална поносимост“ и апетитите за печалба в рамките на съответната картелна структура.

– Задава ли се рецесия в някои страни от еврозоната?
– Комбинацията от структурни слабости, геополитическа нестабилност, застаряващо коренно население и ограничена ефективност на фискалната и паричната политика създава условия, в които дори традиционно силни икономики като Германия и Франция не са в състояние да генерират икономически растеж. Германия, например, вече две поредни години отчита отрицателни темпове на БВП и има всички основания да се очаква че серията ще продължи и през тази година. Индустриалната u база е в устойчив спад от 2022 г. насам, като сред по-важните причини може да се посочи загубата на пазари, стагниращото вътрешно потребление, трансформацията на автомобилната индустрия, нарастващата конкуренция от Китай, засилващия се песимизъм и несигурност на бизнеса, увеличените енергийни разходи в резултат от санкциите и зелените инициативи и пр. Сега този микс се допълва с действията на Доналд Тръмп, който започна тежки пазарлъци около условията за търговия, които ще приключат с поставянето на ЕС в още по-неизгодна ситуация. За да компенсират загубата на американския пазар европейските индустриалци лобират за ускоряване на споразумението със страните от МЕРКОСУР (бел. ред. междудържавно обединение в Южна Америка), които биха могли да поемат част от пласмента на германските автомобили, но за тази привилегия европейските граждани ще трябва да приемат консумацията на селскостопански продукти, произведени при доста по-ниски екологични и здравни стандарти, а част от производителите в аграрния сектор ще фалират.

Последното засяга особено силно Франция, която бездруго не е в особено добра кондиция. Тя страда от хронични фискални дефицити (достигащи 5,8% за 2024 г.), висока безработица сред младите и дълг, който надхвърли 110% от БВП. Реформите на трудовия пазар и пенсионната система предизвикват бурни протести, което силно затруднява провеждането на структурни промени. Консолидацията се отлага за неопределено време и за тази година отново е планиран дефицит, нъдхвърлящ маастрихтския критерий, тъй като страната силно разчита на фискални стимули, чиято издръжка става все по-скъпа в условия на високи лихви. Разбира се, ЕЦБ прави опити да облекчи дълговата тежест като намалява лихвите и по този начин рискува да предизвика нова инфлационна вълна.

Нашият гост

Григор Сарийски е доцент в Института за икономически изследвания на Българската академия на науките (БАН). Защитил е дисертация на тема “Управление на риска при банковото кредитиране на фирмите в България”. Автор е на изследвания и публикации в областите банково дело, публични финанси, икономическа конвергенция.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!

#thesofiatimes #bulgaria #news

• Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ