ФОКУС
Една диктатура може да се осъществи само от властта. Властта в момента е в господин Борисов
Една диктатура може да се осъществи само от властта. Властта в момента е в господин Борисов
Президентът съсече Борисов директно.
„Една диктатура може да се осъществи само от властта. Властта в момента е в господин Борисов. И няма как един Диктатор да е извън управлението и в същото време да е Диктатор, освен ако господин Борисов не се възприема като опозиция на своето управление или иска по някакъв начин да се дистанцира от собственото си управление. Искам Промяна, решителна и безкомпромисна! България да стане нормална, просперираща, европейска държава!“
Респект Господин Президент!
Обхватът на този скандал надхвърля границите на България. Така президентът Румен Радев отговори на въпроса защо смята, че проблемът с имотите на властта е проблем на националната сигурност в предаването „Панорама“ по БНТ.
Аз не колекционирам апартаменти. Имам само едно жилище, придобито по всички правила, подчерта президентът.
„Искам да е абсолютно ясно, че аз не колекционирам и не заменям апартаменти. Скандалът с апартаментите е въпрос на национална сигурност, защото обхватът му надхвърля далеч обикновените имотни сделки и рефлектира пряко върху доверието в политическата класа и институциите, уронва държавността. Той уронва и нашия имидж навън и вече се шири по световните медии“, заяви Радев.
„Имам само едно жилище и то е придобито много преди да вляза в политиката, не в „Гео Милев“, а в „Редута“. Мога да докажа всеки един лев. Мисля, че това са отчаяни опити на властта да приравни имотните проблеми на управляващите с жилищата на всички българи, да изкара, че всички са маскари и по този начин да размие собствените си безобразия. Да, придобил съм жилище от фондовете на Министерството на отбраната в Пловдив и то чак като полковник, командир на авиобаза“, допълни той.
„На цени, определени от държавата и еднакви за целия вход – от старшината до полковника. Сега ще търсим ли сметка на Министерство на отбраната защо е имало жилищна политика и от хилядите военнослужещи, които са закупували на тази определена от държавата цена. Няма нищо общо между социалната политика на МО и забогатяването от власт. Ако някой трябва да отговаря, това са управляващите днес. Да отговарят на въпроси как са придобити средствата за закупуване на луксозни жилища, елитно образование на деца, по какъв начин са закупувани“, посочи той. Според него, ако искаме да бъдем нормална европейска държава, трябва „Апартаментгейт“ да има последствия.
„Не искам да истеризираме проблема, но този „Апартаментгейт“ носи в себе си мощен заряд на негодувание и непримиримост на хората. „Апартаментгейт“ е исторически шанс. Най-сетне имаме реакция и то реална, на медийни публикации, на обществен натиск“, каза още Румен Радев.
Апартаментгейт“ е възможност да започнем на чисто, подчерта президентът.
Всичко трябва да се разкрие – имоти, сметки зад граница, всичко трябва да излезе наяве, заяви той.
Докато някои от днешните политици са трупали състояние от политиката в началните години на прехода, аз съм живял години в авиогородок – блокчета край пистата, заяви президентът.
Няма как да застана от едната страна на някаква партийна барикада, защото вчера освободих Иво Христов, колкото и да не искам, коментира президентът.
„Мое твърдо убеждение е, че бъдещето на България зависи изключително много от това доколко сме способни да се интегрираме в Европа. Тази интеграция не става само с креслива защита на националните интереси на площада в Брюксел и с хора. За да имаме пълноценна интеграция и ефективна защита на нашите национални интереси, трябва в Европейският парламент да отиват личности, които познават добре европейската история, култура, динамиката на политическите, икономическите и духовните процеси в Европа. Мисля, че г-н Христов със своите качества, със своят опит в Европа ще бъде едно много добро решение за България“, допълни още президентът. Той посочи, че има всякакви конспиративни теории по отношение на Иво Христов.
„Всички те като че ли имат една основна цел, да се заглуши големият скандал, който се вихри и за който говорихме“, допълни още Радев. На въпрос дали той застава на страната на БСП в предизборната битка, президентът заяви: „Няма как да застана от едната страна на някаква партийна барикада, защото вчера освободих г-н Иво Христов, колкото и да не искам. Той ми е необходим тук. Аз го освободих с мой указ. Така че няма никакви основания за подобни тълкувания“.
По повод критиките на ГЕРБ, че президентът съгласува всичко с БСП, Румен Радев уточни, че уважава личния избор на Иво Христов.
„Не се притеснявам. Няма как изобщо да ме слагат в един кюп с която и да е партия, защото аз се водя от моята си политика и моите принципи, които не зависят от никоя партия. Не ги съгласувам с никоя партия. Президентът не е и не може да бъде опозиция, но мога да ви кажа, че заедно с милионите българи, които не одобряват действията на законодателната, на изпълнителната власт, заедно с тях, аз съм ценностна опозиция. Останалото са конспирации“, допълни още той.
„Последният КСНС постигна нещо много важно – разкри липсата на политическа воля за реална борба с корупцията. Докато някои от днешните политици са трупали състояния в началните години на Прехода и покрай други интересни занимания, аз съм живял 13 години в авиоградче – в порутени блокчета на поляната до пистата, полети, дневни и нощни, дежурства и после 24-часова готовност и после 10 години лашкане по квартири. Ако съм имал нарушения, съм щял да бъда санкциониран от Министерството на отбраната. Всичко е публично, ясно описано в моята декларация“, подчерта президентът.
„Жалките напъни да бъда въвлечен в имотните далавери на властта, само ме амбицират да бъда още по-непримирим и всичко да излиза наяве. Институционалната разруха, породена от корупция и политически цинизъм е фундаментална и неотложна тема. От нейното развитие зависи по кой път ще поеме България. Участниците на КСНС направиха доста, за да го обезмислят, свиках три съвета на тема „Отбрана“, настоявах да се реализират проектите за модернизация, да вървят трите заедно, да бъдат изгодни за България“, заяви Радев.
По думите му са се постигнали много добри решения, пълен консенсус, който се е разпаднал още на излизане от президентството.
„Процесът на модернизация отиде в светлото бъдеще. Свиках и съвет за Антикорупционния закон. Виждаме разпада и днес. По тази причина престанах да свиквам този съвет. Последният съвет постигна нещо много важно – разкри липсата на политическа воля за реална борба с корупцията. Опитите за политизация на този проблем. КСНС показа краха на т. нар. антикорупционен модел. Партиите вместо да се чистят сами, те ревностно бранят тези хора. Дори ги изкарват някакви морални герои. Остават на значими постове в партиите, а правителството се отказа от повече оставки, защото те вече прехвърлят критичната маса. НС абдикира от отговорността си да контролира и да се изкаже по отношение на КПКОНПИ“, допълни той.
Според него има разлика между оставките – едните са доброволни, а за другите може би не е така.
„Управляващите създадоха закон и орган, които да ги прикриват и оневиняват. В момента управляващото мнозинство избира председателя на Антикорупционната комисия. Искам да разсея внушението, че съм настоявал аз да избирам ръководството на Комисията. Винаги и тогава, и сега продължавам да настоявам, че трябва да има институционален баланс при този избор, както и при „тримата големи“. Целенасочено бяха унищожени моите квоти. На практика управляващите напълно капсулираха контрола върху този орган единствено при себе си. Резултатите, както обичат да казват, са видими“, каза още Румен Радев.
„Не подчинявам решенията си на критерия дали ще доведат до конфликт с премиера, а на това дали са добри за България. За това не съм склонен на компромиси, особено когато става въпрос за стил на управление. Ръководството на държавата не трябва да става на основата на лични договорки и лични съглашателства“, каза той. Президентът посочи, че работи активно за привличането на чуждестранни инвестиции в България и за добрия имидж на страната.
„Това не е ли в интерес на правителството? Когато премиерът на Китай беше тук миналата година, тук му предложих: „Дайте да направим един глобален център за партньорство“, разказа президентът и уточни, че още на другия ден българското правителство е приело тази идея. „Това да не би да е в полза на България и на правителството? В тяхна полза е“, заяви още държавният глава.
Попитан какъв е българският национален интерес в момента – да запази стабилността или да се промени статуквото, Румен Радев отговори: „Кое статукво – на сауните и персоналните асансьори, на безнаказаността, на мизерните доходи и емиграцията, на топящото се население? Разбира се, промяна. Решителна и безкомпромисна“.
На въпрос дали са е разпознал в опасенията на премиера Бойко Борисов, че президентът иска повече власт, държавният глава посочи, че може трудно да изтълкува тези думи на премира. По думите му диктатура може да се осъществи само от властта, а тя в момента е в премиера Борисов. „Няма как един диктатор да бъде извън управлението и в същото време да бъде диктатор. Освен, ако г-н Борисов не се възприема като опозиция на самия себе си“, уточни още президентът.
На въпрос каква промяна иска, държавният глава уточни, че целта му е България да стане нормална просперираща европейска държава.

ФОКУС
Човек от личната охрана на Тодор Живков разказва: Службите очистиха Васил Илиев
„Държавата очисти Васил Илиев, Емил Кюлев, Фатик, Жоро Мечката. (още…)
ФОКУС
Капитализмът приключва необратимо. Какви са алтернативите?
Интервю с известния икономист и политически анализатор Михаил Хазин
Михаил Леонидович, при сегашните обстоятелства какви прогнози можете да имате и какво мислите за качеството на икономическите модели?
Всичко зависи за кои модели. Ако говорим за макроикономически, в стила на МВФ, тогава те имат максимален хоризонт от 2-3 години. Но има един голям проблем: те „не виждат“ сериозните кризи. Това е само приблизително разкриване в бъдеще на настоящите тенденции.
Има прогнози за индустрията, които могат да бъдат много по-сложни, но тъй като в света има само един финансов и икономически модел, основният стратегически прогнозист на който е МВФ, тези прогнози са изключително внимателни към собствените си резултати, ако противоречат на МВФ. Класически пример: бедствието на рейтинговите агенции през есента на 2008 г.
Съществуват и отделни макроикономически модели. И така, в процеса на изучаване на структурните дисбаланси на американската икономика в началото на 2000-те години, на базата на междусекторния баланс на САЩ, разработихме подходящи модели, които показват неизбежността на предстоящата сериозна криза. Друго нещо е, че на тяхна база е напълно невъзможно да се уточнят датите, можем да говорим само за вероятности. Впрочем, кризата от 2008 година можеше да се предскаже въз основата на друг модел, а именно връзката на икономическия ръст със снижаването на основния лихвен процент на Федералния резерв на САЩ. Когато стигна на практика до нулата, кризата стана неизбежна.
Сега обмисляме други нелинейни модели. Те са някъде на границата на микро- и макроикономиката и дават много добри резултати по отношение на структурата на икономиката след кризата. Те дори могат да видят структурата на цените след кризата. Но за съжаление те не предоставят информация за самия кризисен процес и сроковете, за които икономиката ще достигне минимума. Като цяло, за повече или по-малко адекватна прогноза, трябва да анализирате много модели, всеки от които има своите предимства и недостатъци. Въпреки това, кризата винаги започва много неочаквано.
Бихте ли описали икономическата/политическата ситуация в края на 21 век?
Не. Този период надхвърля всяка икономическа прогноза. Днес можем да говорим само за ситуацията към средата на века. От моя гледна точка, понастоящем световната икономика ще се състои от няколко (сравнително) независими икономически системи, които активно ще се конкурират помежду си по отношение на въвеждането на нови (спрямо настоящата ситуация) модели на икономическо развитие.
Скоро излиза новата ми книга (ориентирано озаглавена „Идеи на съвременната икономика“), в която има глава, посветена само на един от тези модели, както ми се струва, най-свързан с аврамистичния (и православен, и ислямски, и комунистически) модел на ценности.
Но да се гарантира кой от тези модели (някои от които дори не са изобретени още) ще спечели днес е напълно невъзможно. Всъщност втората половина на XXI век в този смисъл коренно ще се различава от кризата от първата половина, която започна с кризата с дот-комите и завършва със значителен спад на глобалната икономика и нейното разделяне на валутни зони.
Капитализмът/комунизмът ще бъдат ли ефективни?
– Както е показано в споменатата книга, моделът на развитие, предложен от капитализма, е на границата на изтощението. Като цяло социализмът в рамките на „конкуренцията на две системи“ също изхожда от логиката на капиталистическото развитие (ускорено развитие на разделението на труда) и изразходва своя потенциал, който може да бъде насочен към създаването на нови системи за развитие, за други задачи. Заради това той загуби Студената война през 80-те, която можеше да спечели през 70-те.
Поради тази причина самият термин „капитализъм“ вероятно ще влезе в историята доста скоро (като например „феодализъм“). Но „комунизмът“ може и да се запази, тъй като представлява осъществяването на „червения“ глобален проект, който има сериозни перспективи.
Основният концептуален проблем на капитализма е противоречието между консервативната ценностна система и отхвърлянето на забраната за лихвата по заем. Това противоречие през XVIII век води до появата на два алтернативни глобални проекта: „западният“ (базиран на либералния модел, основният принцип на който е свободата, разбиран като право на всеки човек да избира/променя своя стойностен модел) и „червеният“, който върна забраната за лихва по заем чрез забрана на частното присвояване на печалби от нея. Невъзможен е пълен отказ от лихвата по заем (подкрепя съществуването на индустриална икономика), така че забраната за частно отпускане на печалба от нея е напълно адекватна мярка.
Но комунистическата идея се състои в конкретното прилагане на този принцип чрез забрана на частната собственост върху средствата за производство. Теоретично може да се приложи отново, особено във версията за СССР до средата на 50-те години на ХХ век, в която има разрешение за малък (и дори частично среден) бизнес. Възможно е обаче да бъдат приложени други версии на “червения” проект.
Какви икономико-политически модели, механизми ще има в края на XXI век?
Този въпрос продължава предишния отговор. Според мен капитализмът завършва безвъзвратно, а що се отнася до алтернативните модели – това е голям въпрос. Всичко зависи от мащаба на икономическата деградация след икономическата криза, която започна през 2008 г. Ако тя е много силна, тогава прераждането на икономическия модел на „ислямския” проект, при който не може да има индустриална икономика в съвременния смисъл на думата, е напълно възможно. Но не изключвам появата на други модели, основното е, че те нямат иманентно вградено задължение да се „развиват в името на развитието“, което всъщност унищожи съвременния капитализъм.
Възможно ли е да се сравнят възможностите на тези модели по отношение на спасяването на планетата и спестяването на ресурсите ѝ?
Проблемите на запазването на ресурсите са свързани точно с факта, че иновационният процес е вграден в модела на икономическо развитие на капитализма по неотменим начин. Капитализмът не може да спре дори в криза и активно гори ресурси. Но отказът от него може да доведе до голяма промяна. Но за да започне процесът на отказ, е необходимо кризата на капитализма да настъпи. Ще отнеме известно време, може би доста значимо. Но до средата на този век процесът вероятно ще приключи.
Отбелязвам, че всички видове зелени технологии, толкова модерни днес, нямат нищо общо с реалното запазване на ресурсите. Това е просто инструмент, с който най-индустриализираните и технологично развитите страни събират данък в своя полза от останалия свят. Без промяна в капиталистическата икономика въпросът за намаляването на потреблението на ресурси не може да бъде решен.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 2 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











