СВЯТ
Ще има ли война Индия – Пакистан?
Троен ядрен възел заплашва с Трета световна.
Армиите на Пакистан и Индия са в повишена бойна готовност, откакто Ню Делхи заяви, че ще издирва терористите, участвали нападението в Пахалгам. При атаката в контролираната от Индия част на Кашмир на 22 април бяха убити 25 индийски туристи и един непалски гражданин, а около 20 души бяха ранени. Това бе най-кървавото нападение срещу цивилни в размирния район от години.
Индия миналата седмица обяви редица наказателни мерки срещу Пакистан, включително прекратяване на действието на Договора за водите на Инд, затваряне на единствения действащ сухопътен граничен пункт в Атари, понижаване на двустранните дипломатически връзки с Исламабад. Индия също така анулира всички визи, издавани на пакистански граждани, предприе масирани антитерористични операции в Кашмир, както и военни учения. През последните няколко дни по границата между Индия и Пакистан постоянно избухват престрелки.

Пакистански младеж получава благословия от майка си преди да премине границата с Индия
В отговор Пакистан затвори въздушното си пространство за индийски самолети и преустанови търговските си отношения с Индия, включително и чрез трети държави. Пакистан също така отхвърли прекратяването от страна на Индия на Договора за водите на Инд и заяви, че всяка стъпка за спиране на водния поток ще се разглежда като „акт на война“.
Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Мухамад Асиф миналата седмица предупреди, че светът трябва да се „притеснява“ от перспективата за пълномащабен конфликт между две ядрени сили, каквито са Индия и Пакистан.
„Ако има тотална атака или нещо подобно, тогава очевидно ще последва пълномащабна война“, каза Асиф в интервю за телевизия „Скай нюз“.
Той подчерта, че пакистанската армия е „подготвена за всички сценарии“, но също така изрази надежда, че спорът може да бъде разрешен чрез преговори. Освен това министърът предположи, че Индия може да е „инсценирала“ атаката в рамките на операция под фалшив флаг.
Отговорност за нападението в Кашмир пое слабо известната въоръжена групировка „Кашмирска съпротива“. Според индийските служби за сигурност групировката, известна още като „Фронт на съпротивата“, е част от базираните в Пакистан терористични организации „Лашкар е Тайба“ и „Хизбул Муджахидин“.

„Лашкар е Тайба“ е основана през 80-те години по време на съветско-афганистанската война с финансиране от тогавашния лидер на „Ал Каида“ Осама бин Ладен. „Лашкар е Тайба“ е базирана в Пакистан и се твърди, че е подкрепяна от Междуведомствено разузнаване на Пакистан (Inter-Services Intelligence) и от пакистанската армия, пише Манджари Чатърджи Милър, експерт от американския мозъчен тръст „Съвет за международни отношения“. „Лашкар е Тайба“ е смятана за инициатор на още много атаки на индийска територия, включително нападението в Мумбай през 2008 г. и атаката срещу индийския парламент през 2001 г.
Атентатът в Пахалгам отне поне 26 живота
Самият Асиф заяви пред в. „Ню Йорк таймс“, че групировката „Лашкар е Тайба“ „не съществува“ и няма как да е планирала или извършила атаки от контролирана от Пакистан територия. Пакистанският военен министър призова за международно разследване на нападението в Пахалгам.
Кратка предистория на конфликта между Ню Делхи и Исламабад
Индия и Пакистан управляват отделни части от Кашмир, но и двете страни претендират за цялата територия.
Конфликтът между Индия и Пакистан възниква в резултат на разделянето на Британска Индия през 1947 г., записано в Закона за независимостта на Индия. Тогава възниква Пакистан, чието население е предимно мюсюлманско, а различните райони на Джаму и Кашмир получават възможност да изберат дали да се присъединят към Индия или към Пакистан. Тогавашният махараджа (монархът) на Кашмир първоначално се опитва да обяви независимост на територията, но в крайна сметка се съгласява да се присъедини към Индия, която му обещава помощ срещу набезите на местни пакистански племена. Това решение става повод за избухването на Индийско-пакистанската война от 1947 г., която завършва със Споразумението от Карачи от 1949 г.

Войната между Индия и Пакистан през 1965 г. е вторият конфликт голям конфликт за статута на щата Джаму и Кашмир. Войната приключва на следващата година с преговори, водени с посредничеството на СССР. В крайна сметка Индия и Пакистан се отказват от териториални претенции върху Кашмир и изтеглят армиите си от спорната територия.
През 1971 г. Индия и Пакистан водят нова кратка война за Източен Пакистан (3-16 декември), която избухва на 3 декември по време на войната за независимост в Източен Пакистан . Конфликтът приключва със Споразумението от Симла, подписано на 16 декември 1972 г., с което се установява временна военна линия на контрол, разделяща Кашмир на два административни района.
През 1974 г. Индия изпробва първото си ядрено оръжие. Пакистан прави първия си ядрен тест през 1998 г.
През 1999 г. пакистански военни части пресичат линията на контрол, което предизвиква войната в Каргил. Тогава Пакистан претърпява тежко поражение от индийската армия.
След 2003 г. двете страни поддържат крехко примирие, но по оспорваната граница често избухват престрелки.
През февруари 2019 г. е атакуван конвой на индийските паравоенни сили в Пулвама в администрираната от Индия част на Кашмир. Тогава са убити най-малко 40 индийски паравоенни. Отговорност за атаката поема пакистанската групировка „Джем“. Индия отвръща с въздушни удари по лагери за обучение на терористи на пакистанска територия. Впоследствие пакистанските ВВС атакуват администрирания от Индия Кашмир, като в хода на въздушните сражения Пакистан сваля два индийски военни самолета и пленява индийски пилот, който е освободен два дни по-късно.

През август 2019 г. Индия разполага десетки хиляди военни и паравоенни сили в региона и отменя член 370 от Конституцията си, който дава специален статут на Джаму и Кашмир. Конституционната промяна ограничава автономията на Кашмир, което разгневява жителите на спорната територия, а Пакистан възприема този ход на индийките власти като „тежка несправедливост“.
Насилието по линията на контрол достига своя връх през 2020 г., когато са регистрирани повече от четири хиляди трансгранични обстрела.
Ню Делхи продължава да настоява за централизиран контрол върху администрираната от Индия част на Кашмир, а насилието по границата между Индия и Пакистан не стихва.
Усилията за модернизация на индийската армия
Сраженията през 2019 г. изправиха Индия пред един неприятен факт – оказа се, че въоръжението на огромната ѝ армия е остаряло и силите ѝ не са достатъчно недостатъчно подготвени за непосредствените заплахи по индийските граници, пише в. „Ню Йорк таймс“.
В парламентарен доклад от 2018 г. се посочва, че 68% от военното оборудване на Индия е „остаряло“, 24% се оценява като „актуално“ и само 8% попада в категорията „съвременно“.
Унижението, което Индия претърпя при въздушните сражения с Пакистан през 2019 г., ясно показа, че армията ѝ спешно се нуждае от модернизация, пише още „Ню Йорк таймс“. Правителството на премиера Нарендра Моди отпусна милиарди долари за нови оръжия и потърси нови международни партньори за закупуване на модерно военно оборудване. Освен това Ню Делхи положи увеличи капацитета за вътрешно производство на оръжия.
Индия се провали в най-големия икономически план
В доклад, представен пред индийския парламент през 2023 г., се казва, че за пет години делът на най-съвременното военно оборудване се е увеличил почти двойно. Въпреки това авторите на доклада предупреждават, че този дял далеч не покрива нуждите на една модерна армия. Над половината индийското военно оборудване продължава да е прекалено старо.
Анализатори смятат, че предизвикателствата пред модернизацията на индийската армия са многобройни – бюрократични и финансови, но и геополитически. Икономиката на Индия сега е петата по големина в света и е около 10 пъти по-голяма от тази на Пакистан. Но разходите на Индия за отбрана все още възлизат на по-малко от 2 % от брутния ѝ вътрешен продукт, което военните експерти определят като недостатъчно, пише още „Ню Йорк таймс“.
Индия демонстрира увереност, че може лесно да попречи на пакистанската армия. Ако това твърдение бъде подложено на изпитание, друг от съседите на Индия ще я наблюдава отблизо, а именно – Китай, отбелязва изданието.
През последните години Ню Делхи смяташе, че Китай създава по-неотложни предизвикателства по индийските граници, отколкото Пакистан, особено след смъртоносната схватка между техните войски високо в Хималаите през 2020 г. и многократните нахлувания на китайски сили на индийска територия. Индийските военните лидери се оказаха принудени да се подготвят за евентуална война на два фронта, коментира „Ню Йорк таймс“.
„Троен ядрен възел“
Откакто армиите на Индия и Китай се сблъскаха в Хималаите през 2020 г., връзките между азиатските гиганти се подобриха, но те все още държат голям брой войски по границите си. Пекин също контролира част от региона Кашмир, който според Ню Делхи принадлежи на Индия, с което в района се заформя единственият в света „троен ядрен възел“, коментира Асошиейтед прес. Експерти твърдят, че един при един военен конфликт между Индия и Пакистан е много вероятно да се намесят и техните стратегически партньори, отбелязва агенцията.

В края на август 2023 г. Индия съобщи, че е изразила остър протест пред Китай във връзка с нова карта, на която индийският щат Аруначал Прадеш и платото Аксай Чин са посочени като негова официална територия. Аксай Чин е спорно плато в западните Хималаи, за което Индия претендира, но което се контролира от Китай.
Китай твърди, че Аруначал Прадеш, намиращ се в източните Хималаи, е част от Южен Тибет и през април 2023 г. публикува карта, в която 11 области в щата са преименувани на „Цзаннан“, или Южен Тибет на китайски език, отбелязва Ройтерс.
Китай е основен съюзник на Пакистан и подпомага развитието на ракетните му програми, допълва АП. Индия поддържа силни връзки в областта на отбраната със САЩ, които отдавна се стремят да ограничат нарастващото влияние на Пекин в Индо-тихоокеанския регион.
Пакистан е основна връзка в мащабната инициатива на Си Цзинпин „Един пояс, един път“, която има за цел изграждането на пристанища, железопътни линии и пътища, свързващи редица държави в Азия, Африка и Европа. От 2013 г. китайските инвестиции и заеми имат ключово значение за изнемогващата пакистанска икономика, пише Ройтерс.
През февруари тази година президентът на Пакистан Асиф Али Зардари посети Китай, като по време на срещите му бе коментирано значението на пакистанското пристанище „Гвадар“. Тогава двете страни се споразумяха да разгърнат напълно потенциала на пристанището като „ключов център за свързаност и търговия“.
В Пакистан има хиляди китайски работници, които изграждат инфраструктурни съоръжения, но срещу тях нерядко се извършват терористични нападения от страна на сепаратистки бойци в югозападната пакистанска провинция Белуджистан. През август миналата година пакистанският премиер Шахбаз Шариф предупреди, цитиран от Ройтерс, че екстремисти целят да осуетят сътрудничеството между Пакистан и Китай.
#thesofiatimes #bulgaria #news
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
Италия и Франция спорят за отварянето на границите
Рим за пръв път отчете най-ниска денонощна смъртност
Италия и Франция влязоха в задочен спор относно отварянето на границите между страните от ЕС като част от разхлабването на мерките срещу коронавируса.
„От 3 юни ще бъде възможно да се придвижвате между държавите от ЕС без задължителна карантина за пристигащите в Италия. Това ще създаде условия за възобновяване на туризма“, обяви италианският премиер Джузепе Конте, цитиран от местните медии.
Срещу това обаче възрази френският вътрешен министър Кристоф Кастанер. „Важно е да можем да водим координирана дискусия на европейско ниво, особено в Шенгенската зона. Днес това не е така. Решението на Италия не съвпада с това, което трябва да правим, за да се работи в съгласие“, заяви Кастанер пред телевизия BFMTV в отговор на въпроса за решението на Рим да отвори границите. Кастанер смята да обсъди въпроса с италианския си колега.
Джузепе Конте посочи още, че до 3 юни ще останат ограниченията за движение между италианските региони. С наближаване на тази дата ще се оцени възможността за свободно движение въз основа на епидемиологични данни. „Ако те позволят, ще бъде възможно пътуването из цяла Италия“, заяви премиерът. Конте обясни, че от 18 май ще може да се пътува свободно в района на пребиваване. „Ще бъде възможно да напуснете дома си по някаква причина, без обяснение. Можете да отидете в планината, на морето, до езеро, да се срещнете с приятели“, каза премиерът. Той потвърди, че магазините, фризьорите и салоните за красота ще отворят на 18 май. „Ресторанти, барове, пицарии и кръчми също ще се отворят, но при условие, че епидемиологичната крива е контролирана и при спазване на всички предпазни мерки. Същите условия важат за морските курорти. Музеите ще бъдат отворени“, съобщи Конте.
Той препоръчва на всички граждани винаги да имат маска да я използват на многолюдни и затворени места. „На определени места използването на маска е задължително“, добави Конте. Премиерът спомена още две дати. „На 25 май планираме да отворим фитнес зали и басейни. Театрите и кината ще отворят на 15 юни, а от 15 юни ще предложим редица услуги за деца“, съобщи Конте.
След двумесечна карантина Италия овладя разпространението на пандемията. През съботното денонощие са починали 153 души, а това е най-ниският денонощен ръст на смъртни случаи от 9 март насам, пише „Гардиън“. Починалите от коронавирус в страната са 31 763, което нарежда Италия на трето място в света по този показател след САЩ и Великобритания. Броят пък на заразените възлиза на 224 760 – пето място в света след САЩ, Испания, Великобритания и Русия.
СВЯТ
САЩ и Китай на прага на сериозен конфликт
Светът активно се бори с коранавируса.
Първият шок от социалната и икономическа стагнация преминава, страните изчисляват загубите и говорят за това как ще изглежда животът в новия свят. Мъглата на войната с пандемията постепенно се разсейва, контурите на нови проблеми се появяват все по-ясно. Наред с това има и осъзнаването, че вирусът може да помогне в сериозен конфликт между
Китай и САЩ.
Труден диалог
Продължава след рекламата…
Въпреки огромното напрежение между страните, през януари-февруари 2020 г. държавите се опитаха да поддържат учтив и неутрален тон на взаимодействие. И все пак общият проблем не беше за дълго, но помогна да се остави брадвата на войната настрана.
Тръмп си позволи редица съкращения в посока към Китай, а Си Цзинпин от своя страна одобри възможността за хуманитарна помощ и възобновяване на пълноценната търговия.
Китай обаче успя да преодолее вируса. Поне динамиката на заболеваемостта отшумя; в градовете беше отменен комендантския час. В същото време Европа и САЩ търсят само възможни начини за разрешаване на кризата. Китайските строги мерки успяха да спрат разпространението на болестта в страната.
Според различни оценки последствията от пандемия могат да бъдат плашещи. Американската президентска администрация прогнозира, че до юни в САЩ всеки ден ще умират 3000 души. Малко хора са готови да дадат точна прогноза относно икономическите последици. Но е малко вероятно да е положителна.
Махалото се завъртя на изток. Китай е в по-добра позиция. Това не може да се игнорира от западните държави.
За какво беше обвинен Китай?
Още в началото на пролетта Китай и Западът си размениха остри, но пределни и неубедителни обвинения. Китайски дипломат намекна, че американските военни пръскат щамовете на болестта в Ухан, а американските политици упрекват Китай за прикриването на истинската степен на заболяването. Освен това Китай, както и Русия и Иран, бяха обвинени в хакерски атаки и разпространение на фалшификати.
В тази връзка информацията за желанието на редица европейски държави да затворят институтите Конфуций, главен проводник на меката сила на Китай в света, не беше случайна.
В САЩ, например, китайските образователни институции последователно затварят от 2018 г. През последната година една трета от институтите, включително и най-старата в Мериленд, не са отворили вратите си. През март Швеция прекъсна образователното сътрудничество с Китай, прогони всички китайски институции от страната.
Шведските власти считат, че институтите Конфуций са изцяло подкрепени от държавните пари на Китай и имат вредно въздействие върху шведското общество. Като се имат предвид последните събития, възможно е Швеция да не е последната държава, която затваря китайски институции на своята територия.
„Маскираната дипломация“, проведена от китайското ръководство, не оказа подходящото влияние върху Европа и Америка. КНР активно предоставя хуманитарна медицинска помощ на целия свят, но това не е достатъчно за западната общественост да промени позицията си.
Имаше все повече и повече недоволни. Така водещите европейски държави изразиха определени претенции срещу Китай. Азиатският гигант все повече се призоваваше да проведе независимо проучване на причините за болестта и да бъде по-открит. Не без преки обвинения.
Британският вестник The Daily Mail е изчислил сумата, която Китай трябва да плати поради проблемите, които Великобритания среща. Количеството според британски журналисти излезе впечатляващо, повече от 351 милиарда паунда. А активистите на Мериленд в Съединените щати отидоха още по-далеч и заведоха съдебен иск срещу китайското ръководство.
Китайска пандемия
Дори преди Коронавируса, в много публикации Китай вече фигурира като „злодейна страна“ и „империя на злото“. Ръководството на КНР беше обвинено в създаването на трудови лагери за национални малцинства. „Гардиън“ и „Вашингтон пост“ описаха в цвят „зверствата“ и „изтезанията“, към които прибягват китайските пазачи в тези лагери. Западните медии постепенно ескалираха ситуацията.
И на 20 април един от основните политически стратези на Доналд Тръмп Стивън Банън изложи теза, която беше във въздуха от дълго време. Той каза, че Китай е основният виновник в глобалната пандемия.
Според американския политик Китай скрил важна информация, не предоставил точни цифри за болестта и като цяло саботирал борбата срещу вируса.
Банън умишлено не започна да разчита на коментарите на СЗО и други международни организации, които потвърдиха, че Китай по-скоро с готовност си сътрудничи с хуманитарните организации и редовно актуализира статистиката за растежа на заразените хора. Във всеки случай Банън постигна основното за Америка – „новият враг на човечеството“ явно стана очевиден.
След това известната англосаксонска разузнавателна агенция Five Eyes публикува доклад на 15 страници, който може да се нарече продължение на реториката, започната от Банан.
Авторите озвучават асистента на Тръмп и съобщават, че Китай е скрил информация и не е позволил нейното разпространение. Агенцията също така, позовавайки се на собствени източници, твърди, че още през 2019 г. китайските учени са имали пълна картина на вируса. Вероятно вирусът може да стигне до хората точно от лабораторията на Ухан.
Докладът беше разпространен от австралийския вестник The Daily Telegraph на 4 май и вече се превърна в истинска сензация. Асошиейтед прес, Си Ен Ен, BBC, DW и много други са поставили разследването на своите страници.
Нищо лично – не е политика
Китайската карта е изключително важен актив и много страни се стремят да я играят в свои интереси, по-специално САЩ я използват. Основният интерес сега е да се намери виновник за кризата. Китай е идеално подходящ за тази роля, тъй като самият коронавирус идва от Ухан, Китай.
Разбира се, твърденията към Китай могат да бъдат оправдани. Всъщност, ако оставим настрана най-тежките форми на теорията на конспирацията, Китай може да е отговорен за такова бързо разпространение на болестта. Но колко справедлива е такава претенция? Освен ако, разбира се, такава дума като справедливост е приложима в международната политика.
Китайският вестник Женмин Жибао съвсем основателно отбелязва, че пандемията от испански грип през 1917 г. започва в САЩ, а първият болен от СПИН е регистриран в САЩ – но никой никога не е планирал да накаже американската държава. Очевидно коронавирусът е отлична възможност да провежда своите политически маневри.
В Съединените щати наближават президентските избори. От това как настоящото ръководство ще се справи с „китайската заплаха“ зависи дали Тръмп ще остане в овалния кабинет или ще бъде заменен от почти официален опонент на бъдещите избори, демократът Джо Байдън.
Нещо подобно се наблюдава на изборите преди 4 години. Тогава Хилъри Клинтън и Доналд Тръмп спореха за действията на Русия, а след изборите за възможното й въздействие върху резултатите от гласуването.
Този път лайтмотивът на президентската надпревара ще бъде Китай. Американските избиратели се надяват на успокоение на кризата с короната и чакат новият или стар лидер на страната да реши въпроса с големия азиатски съсед.
Докладът Five Eyes определено е само началото. В следващите месеци ще видим много нови „факти“, потвърждаващи „правилността“ на доклада. За Китай това ще бъде истинско изпитание за сила; страната не е изпитала такъв натиск върху своя политически имидж.
Сегашната ситуация в света е забележително характеризирана от теорията на един американски политолог Ян Бремър. В неговата идея днес сме свидетели на така наречения свят на G-zero (свят на голямата нула).
Няма истински и безспорен лидер в този свят, крехкият баланс едва ли е в състояние да задържи света от нов мащабен геополитически конфликт за дълго време. Западът обективно загуби авторитета си, а Китай, напротив, демонстрира будистко спокойствие дори в разгара на кризата. Коронавирусът тласна света към нов кръг от нестабилност и как всичко ще завърши е много голям въпрос.
СВЯТ
ОБАМАГЕЙТ: Тръмп с обвинения за най-голямото престъпление в историята на САЩ
Доналд Тръмп обвини Барак Обама в извършването на „най-голямото престъпление“ в историята на САЩ, наричайки го „Обамагейт“.
В какво е виновен предшественикът, американският президент не уточни, обаче, американските медии свързват неочакваните атаки на държавния глава с разследването на „руска намеса“ и пандемията на коронавирус.
„Това продължава отдавна, <…> [и започна] още преди да бъда избран [за президент]. Нещо ужасно се случваше. Това никога не трябва да се повтаря у нас “, заяви Тръмп в изявление пред репортери.
Американският президент отказа директно да отговори на въпроса за действията на Обама, но призова представителите на медиите да следят събитията в страната „през следващите седмици“. Въз основа на минали събития, Тръмп отбеляза, „това е само началото.“
„Вие самият знаете какво е престъплението. Престъпността е много очевидна за всички. Всичко, което трябва да направите, е да прочетете вестниците “, каза американският президент.\
Няма обаче конкретни доказателства за „големи нарушения“ от страна на Обама и човек може само да гадае какво точно означава Тръмп. Всъщност това правят американските медии.
Като цяло повечето американски наблюдатели свързват Обамагейт със случая на бившия съветник на президента по националната сигурност Майкъл ФлинФБР не получи никакви доказателства за „конспирация“ на съветника на Тръмп с Русия, затова решиха да хванат генерал-лейтенанта за неточности, за да го принудят да сключи сделка. В същото време изданието отбелязва, че Флин всъщност призна вината си под натиск, тъй като служителите на реда заплашват него и сина му с финансов натиск. , който попадна под разследване като част от разследване за „руска намеса“ в изборите в САЩ.
Според анализатори президентът свързва „най-голямото престъпление в американската история“ с лица от правителството на Обама, които се опитаха да подкопаят администрацията на Тръмп.
Изданието отбелязва, че теорията на Тръмп за участието на Обама в делото на Флин и „руското разследване“ включва Байдън като дясна ръка на експрезидента. При такива обстоятелства Обамагейт може да бъде насочен към демократичната кампания, която разчита до голяма степен на Обама. Самият Байдън последователно използва приятелството си с бившия президент и до известна степен зависи от репутацията му.
Истинските намерения на Тръмп, както и подробностите за „престъ
-
СЕНЗАЦИЯпреди 2 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











