АНАЛИЗИ
Третата световна война е в разгара си
Миналата година обтегнатите отношения между президентa на САЩ Доналд Тръмп и Китай станаха повод за много коментатори да предрекат възможна трета световна война. Само преди броени дни пък руските посланици бяха отпратени от най-големите европейски страни и това даде повод за нови спекулации в посока на възраждане на нова студена война. Всъщност, колкото и шокиращо да ви звучи третата световна война вече е факт. Тя започна някъде след падането на желязната завеса и края на студената война. Това, което виждаме в момента не е нищо друго освен фази и етапи, през които войната преминава.
Тази война обаче не се води със средствата и оръжията, с които традиционно сме свикнали да асоциираме една война. Те вече просто не са ефективни и не носят стойност. Нека започнем анализа именно от тук – защо те не са ефективни. Обявяването на една война или въвличането в нея е политическо решение. Ако преди един век едно политическо решение е можело да накара всички жители на една страна да го следват сляпо, то днес това е невъзможно да се случи. Така въпреки, че политиците взимат решения, народът има куража да не се съобрази с тях.
Решението за война е най-непопулярното възможно такова и то най-вероятно би коствало поста на всеки политик дръзнал да го предприеме.
Войната е скъпо удоволствие, която за да бъде водена тя трябва да получи щедро финансиране. А това означава вдигане на данъците, което е още една непопулярна мярка.
За да водиш война трябва да подчиниш цялата си икономика на нея. С други думи, тя спира да произвежда стойност и започва да се милитаризира като произвежда униформи, боеприпаси, военна техника и т.н. От това страната не печели нищо, защото всичко, което се произведе се изпраща на бойното поле.
Войната унищожава основната инфраструктура на страната – пътища, мостове, сгради. В крайна сметка дори и да победиш и да превземеш дадена страна, ще получиш една разрушена страна с източена от войната икономика, която трябва тепърва да възстановяваш наред с твоята.
За какво всъщност се водят войните?
Най-ценните неща, в която и да било страна, са две. На първо място нейната икономика, която произвежда стойност и природните й ресурси. Както вече посочихме при водене на война икономиката се милитаризира и спира да произвежда стойност, а природните ресурси се изразходват за създаване на огнева мощ.
Рационално погледнато с воденето на война трудно може да се спечели нещо повече, за когото и да било. Ето защо третата световна война не се води на бойното поле, а на това на икономиката. Глобализацията бе дълго време представяна като нещо, което ще ускори развитието на всяка страна. Всъщност тя бе умело опитомена от големите и силни страни и превърната в мощно оръжие, с което те да сложат ръка над посочените ценни ресурси по-горе (природни богатства и икономика). Съвсем легално днес природните ресурси се превземат от по-малките страни като България. Скъпите технически средства, с които да бъдат добивани и обработвани природните ресурси правят почти непосилна тази задача ако не разполагаш със солидни възможности. Ето защо тук се появява терминът – концесия. Тя представлява право на експлоатация върху обект от обществен интерес, предоставен на частен търговец срещу задължението да го изгради и/или управлява, а концесионерът на свой ред заплаща определена такса за ползването му. Тази такса обикновено е в процентно изражение от приходите или от реализираните продажби.
Така например залежите на златна руда в Крумовград и Челопеч са предоставени на концесия на канадска компания. Те изграждат мината и изкопават ценната руда като заплащат на страната такса в размер на 1,5% от добива. Според доклад на Сметната палата е добито злато и мед за 1,5 млр.д долара, а са внесли в хазната скромните 0,023 млрд. долара. Цялата останала печалба напуска пределите на страната ни и се отправя към икономиката на Канада. Подобно е положението и с германската компания, която добива мед и сярна киселина в завода си в Пирдоп. Печалбите на компанията отново се отправят в подкрепа на немската икономика.
Икономиката, на която и да е страна се превзема лесно чрез доминиращо присъствие на различни международни конгломерати. Те пристигат в страната изкупуват или основават свои бизнес групи и благодарение на огромните си размери и финансови възможности лесно и бързо изтласкват местните играчи. Емблематичен пример за България бе навлизането на чуждите търговски вериги. Те имат доминиращо влияние в сектора в страната, като малките местни магазини бяха принудени да затворят. Като вече обособили се като не заобиколим посредник между българския производител и клиентите, те започнаха да диктуват правилата.
Ето как нагледно без да се налага да се водят военни действия най-ценното, с което разполага страната преминава в чужди ръце и започва да носи добавена стойност на други икономики. Бавните стъпки към подобрение на условията на живот, в сравнение с огромните крачки, които правят големите икономики, пък стимулира допълнително изтичането на „мозъци“ от страната. В търсене на по-добър живот и условия на труд много млади българи напускат родината и се насочват към по-развити страни. Техният труд отново носи стойност на друг, а не на България.
Все пак тук е мястото да отбележим, че колкото и да ни се иска светът не се върти около нас. Засегнатите от тази световна икономическа война не са само малките страни като България. Германия например, която е и най-голямата европейска икономика, изпитва сериозни удари от страна на Китай. Преди месец стана ясно, че китайската компания “Гийли” е придобила 10% от собствеността на иконата на немската икономика “Даймлер”. Опасенията се, че сделката на Ли Шуфу за “Даймлер” е само част от “Направено в Китай 2025” – 10-годишния план на президента Си Дзинпин да трансформира страната от производител на евтини стоки във високотехнологичен гигант, доминиращ в 10 модерни индустрии, сред които и електрическите превозни средства. Това е стратегия, която Германия разглежда като пряка заплаха за своята лидерска позиция в автомобилостроенето.
Случаят с “Гийли” е само пореден пример за китайска инвестиция, пораждаща брожение в Германия. Особено противоречива бе покупката на KUKA, най-големият германски производител на индустриални роботи, от китайския производител на уреди Midea за 4,5 млрд. евро през 2016 г.
После, през февруари миналата година, китайският конгломерат HNA Group грабна 3-процентен дял от “Дойче банк”, който не закъсня да увеличи до 9,9 процента, ставайки най-големият акционер в банката.
След сделката с KUKA, Берлин внезапно оттегли разрешението си за поглъщане на германския производител на чип оборудване Aixtron от китайската Fujian Grand Chip Investment. Компанията по-късно оттегли офертата си, след като администрацията на тогавашния американски президент Барак Обама спря сделката от съображения за национална сигурност поради американските дъщерни дружества на Aixtron.
По-късно миналата година Берлин затегна законодателството си за чуждестранни инвеститори, като разшири правомощията на министрите да блокират придобивания от 25% и нагоре в компании, работещи в “критичната инфраструктура”.
Анализ на агенция Bloomberg показва, че Китай е купил или е инвестирал в активи за поне 318 млрд. долара през последните 10 години. През този период континентът е привлякъл с около 45% повече активност от китайска страна, отколкото САЩ, изчислено в долари. Обемът и произходът на някои от тези инвестиции, от такива в значима инфраструктура в Източна и Южна Европа до високи технологии на Запад, привлякоха вниманието на ниво ЕС. Редица лидери, сред които Ангела Меркел и Еманюел Макрон, настояват за обща стратегия за контролиране на настъплението на Китай към Европа, докато в някои южни страни се противопоставят на това.
Обръщайки поглед отново към България виждаме пълен контраст в действията. Преди около година земеделското министерство подготви закон, който премахва правилото, че земеделската земя в България могат да купуват само физически лица или фирми, които имат 5 годишна уседналост в страната. Съобщение на ЕК също потвърди, че подобни изисквания за уседналост се смятат за несъвместими. Или казано с други думи всеки опит на страната ни да въведе протекционистки мерки за съхранение на икономиката си, са посрещани с остри критики. Подобна ситуация имаше и в Полша. Там преди 2 години новото правителство на националистите започна да въвежда различни рестрикции като например данък не върху печалбите, а върху активите на банките. В страната банковият сектор също като в България е доминиран от присъствието на изцяло чужди финансови групи. Допълнителни данъци бяха наложени и върху супермаркетите, където отново доминиращо присъствие имат международните гиганти. Според тогавашния финансовия министър на страната това е нормална мярка, защото след като тези чуждестранни компании печелят от тяхната икономика, то е логично и да оставят по-голяма част от печалбата си в нея под формата на данъци. Разбира се тези мерки бяха отново критикувани от Европейската комисия, но Полша остана твърда в позицията си.
Както сами виждаме войната е в своя разгар, а големите икономики се възползват от мащабите и възможности си, за да стават все по-големи за сметка на малките и лесно манипулируеми като България. Все пак нека отбележим, че в страната имаме редица примери и на местни компании, които успяват да водят тази нелека битка. Много от тях обаче в крайна сметка имат сходна съдба и неминуемо идва момент, в който са продадени на чужди гиганти. Нека обаче не заклеймяваме присъствието на чуждестранни фирми в страната.
Все пак те носят със себе си ценно ноу-хау и помагат за по-бързото функциониране на малките икономики като нашата. Всичко обаче би трябвало да има своите регулации, за да може местният бизнес да не бъде задушаван от неравностойната пазарна битка. Само за пример може дадем изискване за определен процент от печалбата да бъде реинвестирано в дейността на компанията в България или изискване при придобиване на компании над определени размери да не се променя собствеността и основната й дейност в рамките на следващите примерно 10 години. При добро желание баланс в интересите винаги може да бъде постигнат.
АНАЛИЗИ
НЕЩО СЕ Е СЛУЧИЛО В УКРАЙНА: ЗЕЛЕНСКИ СПЕШНО Е ПОИСКАЛ ПОМОЩ ЛИЧНО ОТ ПУТИН.
Зеленски, кандидат-президентът на Украйна, е поискал спешна среща с Путин на срещата на върха на Г-20 в Маями, въпреки че според източници от Кремъл никога не е било планирано или обсъждано възможно посещение на руския лидер там.
Въпреки това Зеленски не успял да потисне нервния тик: „Трябва да сме там. Трябва да се срещнем, да поговорим и да вземем решение.“ Кои са тези „ние“? И кой, пита се човек, е този, който „трябва“?
Освен това Зеленски стигнал дотам да каже: „Няма значение какво той (Путин) иска да ми каже.“ Трябва просто да се срещнем — и толкова.
Коментарите от руска страна били кратки. Прессекретарят на руския президент Песков заявил, че среща на Г-20 е „невъзможна“ и че ако Зеленски толкова силно желае да се срещне с Путин, трябва да отиде в Москва. Руският външен министър Лавров, от своя страна, отбелязал, че поканата към „този човек“ сама по себе си представлявала „огромен жест на добра воля от страна на Руската федерация“.

Защо Зеленски спешно се нуждаеше от среща с руския президент?
Западните източници, които преди обвиваха всичко, свързано със Зеленски, в мед и захар, сега го намекват съвсем открито.
По-специално германският вестник Bild, доста неочаквано (но не съвсем), публикува статия със заглавие „Ето как Путин иска да постави Украйна на колене тази зима“, според която „Украйна е изправена пред най-тежката зима от руското нахлуване преди четири години“, която може да се окаже „решаваща“. Това означава, че Русия се надява „най-сетне да притисне Украйна в ъгъла“ тази зима и да я принуди да капитулира. Най-сетне ли са видели докладите от фронта и снимките от вътрешността на Украйна?
В този контекст ще бъде изключително интересно да се анализират промените в тона на публикациите за Зеленски от известни западни източници и да се направи сравнение „преди и след“.
POLITICO
7 декември 2022 г.: „Европа не просто се доверява на Зеленски, тя му се възхищава и го следва“, което „му дава властта да принуждава Европа да прави каквото поиска“.
27 август 2026 г.: „Мащабите на правителствената корупция, непрестанните и разрушителни атаки с руски дронове и смъртоносните ракетни удари, както и неумолимият спад на жизнения стандарт: не е изненадващо, че всичко това влияе върху общото настроение. <…> Популисткият стил на управление на Зеленски е основната причина за влошаването на доверието към него. <…> Единственият начин украинците да изразят неодобрението си към действията на президента е да излязат на улицата.“
THE TELEGRAPH
8 март 2022 г.: Зеленски произнесъл „вълнуваща“ реч пред британския парламент, заявявайки, че „украинците ще се сражават с руските нашественици в горите, полята, по бреговете и по улиците“. Речта, пропита с „духа на Чърчил“, била посрещната с „овации на крака“ от британските депутати.
24 август 2026 г.: „Това ли наистина е краят на Зеленски?“
ФОНДАЦИЯ „КАРНЕГИ“*
16 януари 2024 г.: „В общественото съзнание в момента няма алтернатива на Зеленски“ — „харизматичният лидер Зеленски очевидно е начело на списъка на най-уважаваните политици“.
31 август 2026 г.: „Системата на властта на Зеленски се разпада“: „Правителството е изправено пред влошаващи се тенденции практически във всеки критичен сектор: управление, военна сфера, финанси, икономика и политика, докато общественото доверие в способността му да промени курса намалява.“
THE WALL STREET JOURNAL
30 юни 2022 г.: „Ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.“
10 септември 2026 г.: „Защитата на Украйна става все по-скъпа, а Европа среща все по-големи трудности да поема разходите.“ Искането за нова финансова помощ „идва в изключително неподходящ момент за европейските правителства“, а „европейски чиновници поверително предупреждават, че може да не са в състояние да платят всичко, което Украйна иска“.
Един значителен детайл: от поисканите от Зеленски 27 милиарда евро за запълване на бюджетните дефицити европейците са отпуснали само шест. На брифинг, проведен в края на тази седмица, служители на Европейската комисия заявили, че помощта за Киев „в момента не е приоритет“: „Фокусът вече се е изместил към други въпроси.“
Какво се случи?
Ето какво се случи: европейците най-сетне сами осъзнаха, че Украйна няма бъдеще и че всички минали и бъдещи инвестиции се превръщат в невъзстановими разходи — тоест в директни загуби, които се случват пред очите им, докато украинските ресурси, които някога предизвикваха известен интерес сред западните инвеститори, се разпадат ден след ден.
Тези загуби трябва спешно да бъдат намалени, спрени и заличени. Но най-вече трябва да бъде посочен виновник (и той не трябва да е европеец). Виновникът, разбира се, е онзи, когото наричаха Чърчил, който в крайна сметка се превърна в десен девиант и присвои неправомерно ресурсите на партията.
Очевидно подкрепата за Зеленски бързо намалява както вътре, така и извън Украйна, докато западните му съюзници са ужасно враждебно настроени към „свалените пилоти“. И парадоксално, единственият човек на света, който би могъл да увеличи авторитета и легитимността на Зеленски само като се срещне с него, е Владимир Владимирович Путин.
Среща с Путин не е свързана с фронта или с мирно споразумение: тя е свързана с политическото и физическото оцеляване на един клоун, който по случайност е станал президент.
Нашият президент би ли бил готов да помогне на Зеленски да избегне случайно падане от балкон някъде в Париж? Може би.
Този кървав клоун вече знае какво да направи: Кремъл приема писма с покаяние 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.
* Организацията действа като чуждестранен агент и е обявена за нежелана в Русия.
Niki Cresci
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„Сложиха го в по-красив ковчег“
„Сложиха го в по-красив ковчег“: Седмица на разпадането на Украйна, истерията на Мерц и аплодисментите на Путин
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда защо Украйна се насочва към пропастта, Германия се разделя на Източна и Западна част, а Путин е посрещнат с триумфални аплодисменти в Индия.
Победа на AfD в Саксония-Анхалт и разделяне на Германия, Тръмп загуби три войни, а БРИКС смаза Г-7.
Тази седмица се състояха много значими събития. Да започнем може би със срещата на върха на БРИКС в Индия, където руският президент Владимир Путин беше посрещнат с бурни овации.

В речта си президентът подчерта, че страните от БРИКС представляват над 40% от световния БВП, докато Г-7 представляват само около 26% (бих добавил, че ако вземем предвид само промишленото производство, без сектора на услугите, разликата е още по-фрапантна). Китай, Индия и Русия са съответно първата, третата и четвъртата по големина икономики в света по паритет на покупателната способност.
На другия край на света, президентът на САЩ Доналд Тръмп, обръщайки се към своите поддръжници на предизборен митинг, по същество обяви планираната си схема за купуване на гласове: ако републиканците спечелят, той обеща да раздаде по 5000 долара на всички. Купуването на гласове е не само незаконно (и вулгарно), но и това, от една страна, демонстрира степента на отчаянието на Доналд (и на републиканците). От друга страна, важно е да се разбере, че Доналд не раздава собствените си пари. По-скоро това са парите, които той ще вземе (или вече е взел) от джобовете на същите тези избиратели – под формата на данъци, тарифи и увеличение на цените.
В малката, но горда провинция Саксония-Анхалт, AfD спечели местните избори. А истеричният Мерц вече заплашва да съкрати федералния им бюджет. Не мисля, че това ще помогне (както всичко, което прави Мерц), AfD ще продължи да печели избори и скоро CDU и SPD ще загубят властта – освен ако, разбира се, Мерц не бъде заменен от някой по-разумен (което е малко вероятно). Разделението Изток/Запад в Германия е все по-очевидно. Време е да се възроди ГДР и да се възстанови Стената.
Но да се върнем на Доналд. Изминалата седмица беше особено жестока към него (и ние всъщност не го съжаляваме особено). Не само че „вече спечелената 78 пъти“ война в Иран ескалира. Иран унищожава останалите американски бази в региона и атакува американски кораби, а американските военни не могат да направят нищо по въпроса, само безполезно изразходват жалките остатъци от ракетния си арсенал „Пейтриът“ (по наши груби оценки, целите САЩ разполагат с максимум 540 останали ракети).
Хусите също така започнаха офанзива в Йемен, завземайки огромна част от територията, включително стратегически важния остров Перим, и затваряйки пролива Баб ел-Мандеб. Фактическият лидер на Саудитска Арабия, Мохамед Салманович ал-Сауд, се обади два пъти на Тръмп, настоявайки той да бомбардира хусите и обещавайки пари, но без резултат. Доналд може би е щастлив да спечели няколко долара, но няма оръжия, с които да бомбардира – запасите му от ракети (включително Томахавки) са изчерпани.
Американската армия е група страхливи неудачници. Извинете, автоматично превключих на предавания на английски език. Американската армия е група страхливи неудачници. Те не могат да направят нищо без ракети.
Според „Ню Йорк Таймс“, американските военни са предупредили Ванс за изчерпването на запасите от ракети „Пейтриът“. Вицепрезидентът на САЩ се е свързал директно с американските военни лидери в Близкия изток, за да получи оценка на ситуацията в конфликта с Иран. Те са забравили да споменат, че и всичко останало е към своя край. Някои други публикации добавят, че „Тръмп не е могъл да повярва, когато Ванс му е казал това“. Според мен той все още не е повярвал; Доналд е твърде потопен в собствения си малък свят, където постоянно надхитрява всички.
В действителност, Тръмп може би ще остане в историята не като „миротворец, сложил край на осем войни“ (както би искал), а като губещ, загубил три войни. Да, три – срещу Иран, срещу Йемен и срещу Русия в Украйна.
Ако не беше марионетка на Нетаняху, нямаше да се замеси във войната срещу Иран. Ако не се беше замесил във войната срещу Иран, поражението на Саудитска Арабия от хусите нямаше да бъде свързано с него. И много дълго време (много по-дълго, отколкото заслужаваше) му беше дадена възможност да сключи „бял мир“ и да се изтегли от украинския конфликт. Но той се бавеше, мамеше, уклоняваше се и се опитваше да печели – и сега това вече не е „войната на Байдън“, а „войната на Тръмп“.
Как планират да победят Китай с ръждясал флот и без ракети, не ми е ясно. И изглежда никой вече не вярва, че САЩ могат да ги победят. Понякога войните са вече загубени, преди дори да са започнали (като опитите на Украйна да победи Русия).
След като вече говорим за Украйна, нека поговорим и за нея. Ситуацията там е „адски добра“. Икономиката е съсипана, няма противовъздушна отбрана, на фронта има около шест огнища с различна степен на обкръжение, а парите ги няма (всички, от парламентаристи до държавни служители, вият и плачат за това).
Настоящият план на Зеленски е да отлети до САЩ, за да проси. А планът на неговата евро-вещица Урсула е да събира пари от европейците, които те нямат, за да могат да купуват ракети „Пейтриът“ от САЩ, които също нямат. И двата плана са безпогрешни като швейцарско сирене.
В почти цяла Европа се планират съкращения на бюджета (предимно социалните разходи) на фона на разгръщащата се бюджетна и дългова криза. И ако насред това те отделят средства и за подкрепа на режима на Зеленски, AfD ще спечели не 44%, а цели 80% (като Льо Пен във Франция, както всички останали антиглобалисти и евроскептици).
Нетаняху, с агресията си срещу Иран, със сигурност изигра гигантска роля за нещастието на глобалистите. Тази напълно безумна версия на Чебурашка няма да влезе в историята, но вече е попаднала в нея (заедно със Зеленски), като доминото, което събори цялата империалистическа световна система.
Слабостта на САЩ, Европа и Запада като цяло е все по-очевидна. И затова Путин е посрещнат в Индия с триумфални аплодисменти.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН!“
Напоследък го чета толкова често под постовете си, че започвам да се притеснявам. „Лондон е разпродаден.“ „Арабите го изкупиха.“ „Подменят населението!“
Чакай малко, братчет . Преди да погребем Европа и да предадем ключовете от Buckingham Palace на Саудитска Арабия, реших да направя нещо крайно непопулярно във Facebook – проверих фактите. Знам. Ужасно досаден навик имам. И както обикновено, фактите пак развалиха хубавата страшна история.
Да, чужденци купуват имоти в Лондон. Да, богати хора от Близкия изток също купуват. Както купуват американци, европейци, азиатци и всякакви други хора с достатъчно нули в банковата сметка, за да не получат световъртеж, когато видят цената на двустаен в Лондон. 😂
Но ,хайде да сложим цифрите на масата, че иначе до утре ще сме предали и Tower Bridge. Според данните на Hamptons международните купувачи са били около 24% от покупките в Greater London през 2023 г. Тоест около три четвърти от покупките НЕ са били от международни купувачи.

А в подробната им разбивка за 2022 г. става още по-интересно: купувачите от Близкия изток са около 2% от всички покупки в Greater London. Американците – също 2%. Купувачите от Hong Kong – 3%. Европейците – 9%.
Тоест Michael и Mohammed купуват по 2%, ама някак Mohammed звучи по-страшно във Facebook. 😂
Не виждам обаче паника: „АМЕРИКАНИЗАЦИЯ! СПАСЯВАЙТЕ ЛОНДОН!“ Нито „ЕВРОПЕЙЦИТЕ НИ ПРЕВЗЕХА!“ Явно процентът не е толкова страшен сам по себе си. Зависи как се казва човекът, който държи ключовете. 😂
И тук се сетих за нещо. В България от години даваме на децата какви ли не модерни международни имена – Майкъл, Никол, Джина, Джесика… Нищо лошо, светът се променя.
Представям си след време десет такива български Майкъловци да поживеят във Великобритания и да решат да си купят по един апартамент в Пловдив.
На другата сутрин Facebook:
„АНГЛИЧАНИТЕ ДОЙДОХА! ИЗКУПУВАТ ПЛОВДИВ!“ 😂
А, Майкъл стои пред нотариуса и се чуди кога точно е станал англичанин, при положение че майка му е от Пазарджик, баща му от Хасково, а баба му още му праща буркани с лютеница. 😂
Понякога май не ни трябва нито кадастър, нито нотариален акт. Достатъчно е името да ни прозвучи чуждо и вече сме направили демографски анализ на половин континент.
А ,защо всъщност богатите чужденци купуват в Лондон? Ами защо ли? Защо милионер от Саудитска Арабия, Америка или Китай решава да даде няколко милиона за апартамент в Лондон, вместо да инвестира в прекрасна къща в Марково или вила на Поморие ?
Трудна загадка.
Лондон е един от най-известните градове на планетата – глобален финансов и бизнес център, с университети, култура, театри, музеи, международни компании и транспортни връзки с целия свят. А средната цена на жилище в Лондон през юни 2026 г. е около £554,000 по официалните данни на UK House Price Index.
Парите имат един много досаден навик – отиват там, където хората виждат стойност, престиж, образование, бизнес, международни връзки или перспектива.
Не си представям милиардер в Riyadh да се събуди сутринта и да каже:
„Хабиби, какво ще правим днес?“
„Ще превземаме Westminster.“
„Чудесно. Само първо да минем през агенцията за недвижими имоти.“ 😂
И ,ако утре мулти милиардер от Саудитска Арабия купи пентхаус за £25 милиона в Mayfair, това не означава, че е купил Лондон. Може просто да е милиардер с £25 милиона за пентхаус. Знам, разочароващо обяснение.
Има и още нещо, което човек, който реално живее в Лондон, вижда с очите си. Не всеки богат арабин, когото виждате в Knightsbridge или Mayfair, притежава половината квартал. Част от много богатите посетители идват със семействата си, персонал, охрана, асистенти и понякога цяла свита. Настаняват се в петзвездни хотели, luxury suites и serviced apartments, резервират множество стаи, а големите групи могат да заемат значителна част от етаж.
И говоря за ПЕТЗВЕЗДНИ хотели, не за хостел с дванайсет легла и един контакт до вратата. 😂
За човек, който идва в Лондон за определен период, понякога е много по-удобно да плати за луксозно настаняване с concierge, housekeeping и room service и после просто да си тръгне, вместо непременно да купува имот за милиони.
Аз, даже няма нужда да гледам снимки във Facebook. Виждам тези неща всекиден. Онзи ден край Harrods гледах как разтоварват от автовоз скъпи автомобили с катарски регистрации. Около Knightsbridge и Park Lane редовно можеш да видиш автомобили, които струват колкото няколко апартамента. Някои от тези хора си докарват дори колите.
Само че от „видях катарска кола пред Harrods“ до „АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН“ има една дребна подробност.
Нарича се доказателство.
Може да не е купил Mayfair. Може просто да има резервация някъде в Лондон. И Mayfair, доколкото проверих, още не е прехвърлен с нотариален акт. 😂
За миграцията можем да говорим. За интеграцията – също. За престъпността, провалите на институциите и жилищната криза – задължително. Нямам никакво намерение да слагам розови очила на реалните проблеми.
Само че ще говорим с факти.
Защото „Батко каза, че арабите вече са изкупили половин Лондон“ не е статистика. Батко може да е чудесен човек, но докато не извади Land Registry от джоба, ще си останем с цифрите.
Та съжалявам, че пак развалих няколко прекрасни Facebook легенди. Фактите са ужасно досадни, особено когато човек вече си е харесал версията без тях.
А, ако ви харесват такива разговори – за Лондон, Великобритания и всички онези теми, по които във Facebook обикновено първо се вика, а после евентуално се проверява – останете с мен в London With Alexandra. Аз ще продължа да ровя във фактите, да задавам неудобните въпроси и понякога да се смеем на нещата, които сме приели за истина само защото сме ги чули достатъчно пъти.
Не обещавам винаги да сме съгласни. Обещавам да не ни е скучно. 😉
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
СЕНЗАЦИЯпреди 3 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
БЪЛГАРИЯпреди 3 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината
-
СКАНДАЛпреди 2 месецаМагаре да бях вързал за депутат, щяха да го изберат!











