Свържете се с нас

КОНСПИРАЦИЯ

В България опозицията беше образувана от агенти на ДС от самото ДС!

Avatar photo

Публикувано

на

Офицер от разузнаването разказва как ДС участва в преврата срещу Тодор Живков
РЪКОВОДСТВОТО на българското разузнаване е съпричастно към преврата срещу Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. Този малко известен факт разкри офицерът от Първо главно управление (ПГУ външното разузнаване – б. а.) на ДС полк. Атанас Кременлиев. По това време той е шеф на отдела, който отговаря за страните от НАТО.
„За подготовката разбрах няколко седмици по-рано. На тържеството по случай 50-ия рожденния ден на един от шефовете на ПГУ, дойдоха членове на политбюро на БКП, между които Начо Папазов, Петър Младенов, Йордан Йотов. Големците излизаха няколко пъти навън. Говореха си нещо около сградата. Предполагам, че тогава са уточнявали последните детайли около промените, които се очакваха“, спомня си разузнавачът. Нещата за Кременлиев и колегите му се изясняват сутринта на 10 ноември. Едва дошли на работа всички шефове на отдели са събрани при началника на ПГУ. Той им казва:
„Другари, днес се решават важни въпроси за съдбините на България. Сигурно ще ви търсят за информация от различни места. Никой няма право да напуска управлението. Информация може да се подава навън, включително и към Политбюро само през мен.“
След кратката оперативка разузнавачите установяват, че сградата на управлението е като в изолация. Никой няма право да излиза навън. Това продължава
до края на работния ден
„Бяхме като в карцер. Цял ден пихме кафета по кабинетите и дискутирахме. Към 17 часа началникът отново ни събра и каза: „Заминавайте си вкъщи и гледайте новините.“ За мен това е повече от доказателство, че разузнаването на високо ниво е
било съпричастно към събитията“, връща се назад Кременлиев. Той твърди, че няма информация единствено ДС да е режисирала свалянето на режима на Тодор Живков. Кой още е участвал, не желае да коментира.
„Още преди да станат промените, в Държавна сигурност ги очаквахме. Знаехме, че България не може да остане такава, каквато е на фона на случващото се в Източна Европа.“
Кременлиев е категоричен, че нароилите се изведнъж в България дисиденти след 10 ноември нямат никаква роля за
падането на режима
„В България никога не е имало сериозно организирани дисидентски структури – категоричен е разузнавачът. – Дори напротив. Тодор Живков много се е притеснявал, че когато отиде на посещение в чужбина винаги го питали защо у нас няма съпротива срещу власт­та. Споделил пред шефовете на службите: „Абе, момчета, дайте да пуснеме една група да лае, че да мога да се оправдавам пред чужденците.“ От Шесто му отговорили: „Другарю Живков, молим ви, няма сега да разцепваме интелигенцията.“
Въпреки откровенията си Кременлиев категорично отказва да разкрие дали основателите на СДС са били под контрола на службите и дали ДС е създала опозицията в България. „Това беше задача на вътрешните поделения. Моят отдел се занимаваше с идеологическата диверсия отвън“ – казва Кременлиев.
Той продължава шокиращите си разкрития за тайните на прехода
По думите му малко след промените офицери от разузнаването набирали информация за сценарии как да се развият събитията след смяната на Тодор Живков. Отрича те
да са изпълнени
„След промените всички забравиха за нас. Никой не ни търсеше. Ние само обсъждахме от стая в стая ситуацията в държавата, но по инерция продължавахме да произвеждаме информация и да я изпращаме по инстанциите. Отговор никога не се получаваше. Активирахме източниците си от страни като Гърция и Испания, които вече са минали от диктатура към демокрация“, разказва Кременлиев.
Допълва, че високопоставен източник на разузнаването от Западна Европа бил готов да дойде в България и намясто да разработи подходящия модел.
„Разработката ни беше изпратена при Андрей Луканов и Желю Желев, но реакция нямаше. Вместо това в България дойдоха американски съветници, като Косьо Мишев и Алекс Алексиев, които само казваха: „Разграждайте! Разграждайте!“. Така се разградихме, че не зная дали ще се съградим някога“, казва Кременлиев. Според него другият огромен проблем, засегнат в сценария за прехода бил
какво да се прави с архива на ДС
„Съветът на нашия източник беше да се възприеме испанския или гръцкия модел – да се ликвидира всичко вместо да се разсeкретяват т.нар. досиета“, обяснява Кременлиев. Въпреки че разузнавачът отрича да е използвана концепцията за прехода част от съветите за досиетата са изпълнени. Разузнавачът с неохота признава, че някои от документите за най-важните агенти на службите са унищожени.
„Унищожаването на документи в службите е рутинен процес. Няколко пъти съм подписвал предложения за унищожаване на информация за наши източници“, спомня си Кременлиев. Такъв е случаят с агент на службите ни в НАТО който работи по мобилизационната готовност. „Документите му бяха много ценни и се ползваха от всички страни във Варшавския договор. След като станаха промените, той дойде на летището. Дори не пожела да влезе в страната. Колегата, който го ръководеше, му занесе документите в транзитната зона и се разбраха всичко да се унищожи“, твърди разузнавачът.
$30 000 на агент в чужбина
РАЗУЗНАВАНЕТО ни не беше голям плащач. Предпочитахме да вербуваме хора на идейна основа. Максималната сума, която съм давал на агент е 30 хил. долара. Той беше добър източник, но изпадна в тежка криза – разведе се. Жена му прибра всичко – къщата и парите. Помоли ни за помощ, за да започне нов бизнес. В противен случай нямаше как да продължи да ни помага. Такава огромна сума можеше да разреши само министърът, Димитър Стоянов. Получих резолюция да дам парите. На документа пишеше, че плащането е съгласувано с Тодор Живков“, спомня си Кременлиев. Според него огромната сума си струвало да бъде дадена, защото от закъсалия източник в края на 70-те години разузнаването получило строго секретна стратегия на ЦРУ за ерозиране и ликвидиране на социалистическата система. В концепцията се предвиждало до 2020-2030 г. социализмът да изчезне като теория и практика. Секретният документ бил преведен на руски и изпратен до всички генерални секретари в социалистическите страни.
„Зачакахме нещо да се случи, но то все не ставаше. От обкръжението на Тодор Живков разбрахме, че когато прочел документа, се засмял и казал: „социализъма и Господ не може да го ликвидира“. Тогава може би за първи път се прекърших и осъзнах, че нещата в системата са дълбоко зациклили. Ръководителите бяха прекалено застарели и закостенели, за да предприемат каквато и да е промяна“, връща се назад разузнавачът.
Геншер подкрепил възродителния процес
БИВШИЯТ външен министър на ФРГ Ханс Дитрих Геншер подкрепил възродителния процес в България, спомня си Атанас Кременлиев.
„Външният ни министър Петър Младенов беше близък приятел с Геншер. На една от срещите му казал: „Ханс, подложени сме на сериозно изпитание с възродителния процес. Помогни нещо в подкрепа на българската кауза.“
Отговорът на Геншер бил: „Петер, моите уважения за това, което сте направили, но сте закъснели със сто години и няма как да ви помогна. Спасявайте се сами!“, разказва Кременлиев. Според него този проблем е решен в съседните ни страни много по-рано и затова не се вдигнал голям шум.
„Нас ни включиха едва когато нещата зациклиха и България се оказа изолирана от света. Тогава взеха да ни търсят за помощ. Искаха да отбием по някакъв начин натиска“, обяснява разузнавачът. Решението на проблема било намерено по време на посещение на Петър Младенов в Париж. Пред посолството ни се провежда митинг в подкрепа на българските турци.
„Имахме влияние сред емигрантите от антитурски организации. Подшушнахме на наш човек да направи паралелен митинг. Така от едната страна на улицата демонстрираха срещу възродителния процес, а от другата – турски емигранти, които не са съгласни с положението на кюрдите в Турция и правата на малцинствата там. Паралелните митинги привлякоха вниманието на чуждата преса. Затова при всяко посещение в чужбина Младенов ни питаше дали можем да докараме агитката, където ще ходи. Направихме го. В един момент нашата агитка стана по-мощна. Накрая турците се отказаха от митингите“, обяснява успеха на операцията разузнавачът. Кременлиев разкрива, че за каузата на възродителния процес бил привлечен и английски лорд. Благородникът създал движение, с което да интернационализира подкрепата за тоталитарната кауза.
„Тъкмо нещата потръгнаха, дойдоха промените и всичко се разми“, разказва Кременлиев. Той не разкрива плащани ли са пари за услугите на „активисти“.
Червените куфарчета
АКО е имало „червени куфарчета“ то парите за тях са взети от членския внос, събиран от БКП, предполага Кременлиев.
„През 1989 г. партията имаше 1 200 000 членове. Плащах по 35 лв. членски внос, а при работа зад граница – по 50 долара. Според моя информация тези пари са отивали в специален фонд в БНБ. Там са постъпвали и приходи от други дейности. Партията имаше много силно издателство, което печелеше много. От колеги съм чувал, че тези пари са били раздадени като стартов капитал на определени хора. Споменаваха се имената на Андрей Луканов и обкръжението му, но доказателства за това не съм видял“, обяснява разузнавачът. Според него подобна била съдбата и на задграничните фирми на разузнаването.
„Инко“ най-богата
„Най-богатата беше „Инко“. По време на промените в сметките имаше десетки млн. долара. След като назначиха наш колега за шеф, парите изчезнаха“, твърди Кременлиев.
Кой е той
Атанас Кременлиев е последният шеф на отдела за НАТО в ПГУ на ДС. Преди да заеме поста, е работил в пет отдела, бил е помощник на шефа на външното разузнаване. Това му осигурява неограничен достъп до всички дела и разработки. В разузнаването попада случайно. Докато е комсомолски активист, завършва задочно Философско-историческия факултет на Софийския университет. Планирано е да стане партиен работник, но заради съкращения на щата е пренасочен към МВР с тенденция някой ден да премине на партийна работа. После завършва Школата на МВР в Симеоново като отличник на групата с немски език. Със заповед на тогавашния МВР-министър Ангел Солаков е разпределен в разузнаването през далечната 1966 г. Предстои излизането на книгата му „Из лабиринтите на българското разузнаване“.

➡️ Стани ни приятел във facebook и препоръчай на своите приятели

Мислите ли, че няма да е интересно и на вашите приятели? Споделете тази история!

КОНСПИРАЦИЯ

В МОМЕНТА КЛАНЪТ „РОТШИЛД“ НЕ контролира само четири страни

Avatar photo

Публикувано

на

В МОМЕНТА КЛАНЪТ „РОТШИЛД“ НЕ контролира само четири страни

Конспиративна теория разпространена в интернет гласи, че кланът Ротшилд постепенно поема банковите системи на всички страни по света и затова лесно може да повлияе на отделни политици и на правителството като цяло.

В началото на тази година само четири държави в света останаха извън контрола на този най-богат и най-влиятелен клан.

Доскоро те бяха шест – Сирия, Иран, Куба, Северна Корея, Либия и Судан. Но последните две страни вече бяха подложени на „опеката“ на Ротшилд.

Не забравяйте историята за печалната съдба на либиеца Кадафи, а сега свободни от тяхната власт са само 4 държави.

Тайното световно правителството на клана се стреми да подчини на своето влияние и останалите свободни държави, откъдето идва и агресията срещу Сирия.

Защото, ако правителствата не искат доброволно да се подчинят на клана.

В конспиративния текст се посочва, че неудобните политически фигури обикновено се отстраняват.

Или против страната се разпалва агресия с цел сваляне на управляващия режим и замяната му с по-сговорчиво правителство.

Затова има атаки срещу КНДР и Иран. Може би и Куба не може да избегне тази съдба, ако Ротшилд, не успеят да покорят Сирия, Северна Корея и Иран.

За повече от два века от съществуването си, семейството на Ротшилд практически подчини целия свят.

Иран остава недостижим за тях поради това, че ислямската религия забранява всякакво лихварство, включително банково.

Но именно това е основния лост за икономическо подчинение на държавите.

Между другото, християнството също забранява лихварството, но кланът Ротшилд лесно решава този проблем, като подкупва длъжностни лица.

А ако някой не се подчинява, световното правителство има и други лостове влияние върху политиците.

Според оценките на независими експерти, днес семейство Ротшилд контролира повече от половината от активите на нашата планета.

Например, Credit Suisse оценяват състоянието им на 230 трилиона долара. Кланът притежава и Лондонската борса за ценни метали.

Тя определя цената на златото и с това има още един мощен лост за влияние върху икономиката и политиката на страните в света.

Продължи да четеш

КОНСПИРАЦИЯ

Войната срещу раждането на деца, за която никой не говори

Avatar photo

Публикувано

на

Войната срещу раждането на деца, за която никой не говори

Много се говори за демографската криза в България, за това колко ниска била раждаемостта, как хората не искали да имат деца и тем подобни неща. Но това не е точно така или поне не е цялата истина. Има и друг проблем, който е много сериозен и за който никой не говори. И това е огромният натиск, който лекари оказват върху бъдещите родители, и страховете, които им всяват, за да ги откажат да имат деца. Парадоксално е, че вместо да служат на живота, каквото е всъщност призванието им, лекари стават служители на смъртта.

Въпреки значителния си напредък в акушеро-гинекологията и голямата помощ, която оказва в тази област, медицината същевременно води безмилостна, скрита война срещу раждането на деца. Това става чрез определянето на дадена бременност като „рискова“ и изчисляването на „вероятности“ за заболявания или увреждания на плода. Намерението иначе изглежда много „добро“ и „благородно“ – да не се допусне раждането на болни бебета. Но кой може да каже със сигурност дали едно бебе ще се роди болно или не? А и дали това е основание, за да бъде убито то? Знаете ли колко бебета са убити заради т.нар. рискови бременности и „вероятности“ за заболявания? Огромен брой. Включително напълно здрави деца – не че това може да бъде основание някой да бъде оставен жив или не. А после ни говорят, че раждаемостта била ниска!? Ами как няма да е ниска, като толкова бебета са убивани под предлог, че са негодни за живот. Или ни казват, че хората не искали да имат деца!? Напротив, искат, но са принуждавани (или да го кажем по-галантно – убеждавани с медицински аргументи) да ги премахват още в зародиш. А дори и тези, които някак успеят да се преборят с огромната лекарска съпротива, натиск, сплашване и дори подигравки и се сдобият с дете, не искат повече да чуят за следващо и да преживеят отново целия този кошмар.

За да стане човек родител, се изисква любов и вяра. Без любов и вяра няма как човек да победи страховете, да устои на натиска, да преодолее съмнението, да понесе подигравките и хулите – „как може да не се вслушва в мнението на специалистите“. Ако искаш да бъдеш родител, трябва да си готов да защитаваш детето си и да се бориш за живота му независимо от всичко, от всякакви прогнози, вероятности, рискове, статистики.

Добре, че има и свестни, ценящи живота лекари, които без заобикалки заявяват, че всички тези вероятности за заболявания на плода са пълна глупост, нямат никакво значение и въобще не трябва да се вземат предвид, тъй като само могат да ви навредят на здравето със страховете, които всяват. А и за никой не е тайна, че тези изследвания се правят за пари – това се признава от самите лекари; от тези изследвания няма никаква реална полза за родителите или децата. Каква е ползата от това да ти кажат, че бебето ти има – или може да има – някакво генетично заболяване и затова е добре да бъде премахнато? Полза има, ако се предлага лечение и отстраняване на проблема, а не отстраняване на бебето. Убийството не е решение за справяне с проблемите.

В този смисъл по-бедните хора (а също „по-необразованите“ според светските стандарти) са облагодетелствани, защото не могат да си позволят (или не смятат за необходими) всички препоръчвани от медицината изследвания във връзка с проследяването на бременността и по този начин са предпазени от целия ужас, свързан с изследванията за рискове и вероятности. А по-заможните (и „по-образованите“) в желанието си да изпълняват стриктно всичко, което им се казва, че трябва да се направи, и тъй като имат финансова възможност, сами си създават толкова много излишни неприятности. Това е и един от факторите за по-голямата раждаемост сред по-бедните (и „по-необразованите“) слоеве на населението – защото лекарите и медицината нямат толкова голям достъп до тях. Иначе със сигурност раждането на деца щеше да намалее драстично и сред тях.

Колкото по-малко се ходи по лекари, толкова по-добре. Естествено, има неща, които наистина са необходими и важни при грижата за бременността, но човек трябва да бъде мъдър, да мисли, да изпитва всичко и да преценява конкретно за себе от какво има нужда и кое е добро за него и близките му.

Според стандартите на медицината риск за дадено заболяване (или генетичен проблем) от порядъка например на 1:100 се смята за висок. Но какво всъщност значи това? Значи, че на всеки 100 бебета се предполага, че едно може да е болно; и някои лекари са готови да убият 99 здрави бебета само защото е възможно да има и едно болно!!! Това ако не е медицински геноцид! За човек, който обича и цени живота, дори риск 1:2 не е основание за прекъсване на бременността. Даже и прогнозата да е 1:1, пак това не значи, че със сигурност ще стане така. Всичко може да се промени. Но дори и наистина детето ти да има заболяване – няма ли да го защитиш и да се погрижиш за него? Или ще се откажеш от него? То може и здраво да се роди, а по-късно да се разболее – и какво, ще го изхвърлиш в кофата за боклук ли? Това е едно изродско мислене. А медицината мисли точно така – щом има вероятност едно дете да е болно, по-добре да бъде премахнато. По тази логика по-добре човек да не се ражда само защото има вероятност да умре.

Животът е риск. Бременността също е риск. Всяка бременност е рискова, няма нерискова бременност. И това е нещо напълно нормално. Който иска да живее, трябва да може да поема рискове. Животът не се определя от вероятности и статистики, а от нашите избори и от промисъла, вложен във всичко съществуващо.

Статистиката е инструмент за изследване на миналото, а не на бъдещето. Тя се отнася единствено за това, което е било, а не за това, което ще бъде. Статистиката може да показва миналото (и то донякъде), но не и бъдещето. Следователно е напълно погрешно – и може да бъде пагубно – да се предсказва бъдещето въз основа на статистически данни. А медицината прави точно това с нейните изчисления на вероятности и рискове въз основа на минали събития или на показатели, отнасящи се за други случаи, други хора, други обстоятелства, които нямат нищо общо с конкретния човек и конкретната ситуация.

Освен това медицината въобще не си дава сметка, че нещата могат да се променят в бъдещето, независимо че в настоящия момент може да изглеждат по друг начин. Никой не може да каже дали даден проблем, дори когато наистина има такъв (а не е измислица или заблуда на лекарите), няма да изчезне в бъдещето. Реалността не е обективна, както твърди материализмът, а зависи от наблюдателя, от субекта, от нашия поглед и отношение, от нагласите ни, от мислите, с които се изпълваме и на които даваме място, от делата ни и начина ни на живот. Когато човек е в неверие и страхове, това естествено води до материализирането на тези страхове и неверие. Страхът е пълната противоположност на любовта, както и неверието е обратното на вярата. Страховете могат да бъдат победени само с любов, с убеждението, че всичко, което ти се случва, е за твое добро и има своето предназначение и смисъл да те развие като личност. Неслучайно се казва, че съвършената любов изпъжда страха, защото в любовта няма страх; а който се страхува, не е усъвършенстван в любовта, защото страхът има в себе си наказание.

Децата не се правят или дават от лекарите, а са дар от Бога. Единствено Творецът има власт над живота. Така че никой лекар няма право да препоръчва, камо ли да настоява за убиването на дадено бебе, след като нито го е създал, нито може да носи отговорност за живота му. Животът не зависи от лекарите и медицината – и слава Богу! Следователно никой човек (в това число никой лекар – все пак лекарите са хора, а не богове) не може да дава преценки за това дали някой трябва да живее или да умре, нито да прави прогнози за рискове и вероятности дали някой ще е болен и колко ще живее.

Друг инструмент за изтребване на бебета е процедурата амниоцентеза. При нея през корема на майката се вкарва една игла, която прониква в околоплодните води, за да вземе генетичен материал, който да бъде изследван, за да се установят евентуални заболявания. Само от описанието на процедурата може да ви стане ясно колко е „безопасна“ – направо тръпки да те побият. Въпреки това тя официално се води за ниско рискова. Истината обаче, основаваща се на реалните истории на жените, подложили се на амниоцентеза, а не на манипулативната статистика, е, че почти всички, които са преминали през тази процедура, са направили след това спонтанен аборт или са имали тежки усложнения на бременността, а бебетата им са оцелели само по чудо. Много от жените, които са загубили бебетата си след амниоцентеза, после разбират от изследванията, че всъщност плодът им е бил напълно здрав, но вече е късно: едва ли за някой може да е утеха, че бебето му е било здраво, когато него вече го няма.

Но дори едно дете да се роди болно, това прави ли го недостойно или негодно за живот? Болните деца – и въобще болните хора – нямат ли право да живеят? Или само здравите имат право на живот, а другите да бъдат изтребвани? Явно такава е позицията на медицината. Това си е истински здравен расизъм или медицински нацизъм. Някога Хитлер и нацистите са мечтаели да създадат едно напълно здраво общество, „чисто“ от всякакви „непълноценни индивиди“, но не като се борели с болестите и техните истински причини, а като изтребвали болните хора. Такова е мисленето и на медицината в областта на акушеро-гинекологията – на сталинския принцип „има човек, има проблем; няма човек, няма проблем“: има бебе, има проблем; няма бебе, няма проблем. За някои лекари важното е да няма болни бебета – за тази цел са готови да убият всички бебета, само и само да няма болни.

Смисълът на живота не се определя от това дали си здрав или болен, щастлив или нещастен, дали изпитваш страдание или не; животът има смисъл при всякакви условия и обстоятелства; дори страданието и болестите може да имат много повече смисъл, ако облагородяват и извисяват човека, отколкото някакво здраве и щастие, за които нито си благодарен, нито цениш, нито те правят по-достоен човек.

Друга широко разпространена заблуда, която също служи за оказване на натиск и всяване на страхове и която е поддържана от немалко лекари, е твърдението, че по-възрастните жени (разбирай жени над 35 години!) раждали болни бебета – или имало по-голяма вероятност да родят болно бебе, отколкото една по-млада жена. Всичко е индивидуално и конкретно за всеки и е напълно погрешно да се правят подобни обобщения. Естествено, някой ще извади „аргумента“ на статистиката в подкрепа на това твърдение. Но тук трябва да се има предвид, че в статистиката като неуспешни бременности са включени всички случаи на аборт, препоръчан поради предполагаем „риск“ или „вероятност“ за заболяване на плода, както и спонтанен аборт в резултат на извършена по лекарско назначение амниоцентеза. Следователно със своите настоявания за прекъсване на бременността поради някаква измислена от тях причина лекарите всъщност подсилват черната статистика. Може ли тогава тези данни да бъдат наречени „обективни“, след като са целенасочено направени да бъдат такива от „заинтересованите“ лица?

В днешно време все повече жени раждат на по-късна възраст. Това е тенденция, която ще се засилва в бъдеще, така че лекарите трябва да си променят разбиранията за възрастовите „ограничения“ на жените да забременяват и да раждат деца. Такива ограничения реално не съществуват, така че нека лекарите да не си приписват власт над живота, каквато нямат, определяйки кой може да ражда и кой – не, или кога. Както и да спрат да разглеждат като по-високо рискови бременностите на смятаните от тях за по-възрастни жени и да престанат да им упражняват натиск да се подлагат на всевъзможни изследвания и процедури, които в най-добрия случай са безсмислени, а в най-лошия могат да бъдат пагубни. Жените могат да раждат и да отглеждат деца на толкова години, на колкото им е дадено от Живота.

Трябва също така да се има предвид, че в медицината има определена „заинтересованост“ от това да се правят аборти, за да има материал за изследвания. Ако няма неуспешни бременности и мъртви бебета, няма да могат да се правят различни опити и проучвания. За медицината смъртта на едно дете не е кой знае каква трагедия, но за родителите, загубили бебето си, наистина е. Така че не позволявайте вашето дете да се превърне в материал за нечия дисертация или изследване. Освен това е добре да се настоява в случай на смърт на бебето – било в резултат на аборт или поради друга причина, тленните му останки да се погребват, а не да бъдат оставяни на болниците и лекарите, за да си правят опити и проучвания с тях, или да бъдат изхвърляни като отпадъци. Това е човешко същество, а не материал за изследване или някакъв боклук!

Някои болници отказват да се занимават с бременности, които са смятани за по-трудни, за да не си развалят „репутацията“, ако се случи нещо. Особено голяма съпротива има срещу бременностите с близнаци – някои лекари гледат на тях не като на повод за радост, а като на проблем. Даже се дават медицински препоръки за прекъсване на подобни бременности или за убиване на някое от близначетата, без реално да се проявява загриженост нито за живота на децата, нито за живота на майката, въпреки че може да се твърди точно обратното.

Не слушайте лекарите – освен тези, които имат светъл поглед и добро отношение към вас и децата ви; другите напълно ги игнорирайте и не позволявайте по никакъв начин тяхното мнение да ви окаже влияние. След като някой лекар не ви харесва, го сменяйте с друг. Слава Богу има и добри лекари.

Ако бяхме слушали някои лекари и прокрадващите се чрез тях отровни внушения, сега нито ние със съпругата ми, нито толкова много други хора щяхме да сме родители и да имаме такива прекрасни деца. За нещастие, немалко хора са слушали подобни “лекари” и отровни внушения и после горчиво са съжалявали.

Не робувайте на лекарски авторитети. Не се доверявайте напълно на лекарите, нито приемайте всичко, което ви казват, за чистата, пълна и абсолютна истина. Винаги си търсете откровение лично за вас и преценявайте нещата според вашия конкретен случай, без да се сравнявате с някой друг. Лекарите са хора като вас, а не богове. Те могат много да помагат, но и много да вредят. Има само един истински и всемогъщ Лечител и Той може да използва различни хора, средства и обстоятелства, за да ви помогне.

Основните причини за демографската криза не са финансови, нито икономически, нито материални, както се опитват да ни втълпяват. Основните причини за демографската криза са страхът и неверието. А те могат да бъдат победени единствено чрез любов и вяра. Любовта и вярата са основните движещи сили на живота, развитието и благополучието. Без любов и вяра животът е невъзможен; без тях няма развитие и благополучие. А страхът и неверието водят единствено до упадък, изостаналост и смърт – до каквото водят и егоизмът и мързелът, които също са в основата на демографската криза, кореняща се в нежеланието да се грижиш за някой друг освен за себе си – макар че е съмнително дали въобще човек наистина може да се грижи добре за себе си, ако не се грижи и за другите.

Автор: Илиян Могиларски

Продължи да четеш

КОНСПИРАЦИЯ

Защо правителстватА искат НЕПРЕМЕННО да се откажа от пушенето?

Avatar photo

Публикувано

на

Защо правителстватА искат НЕПРЕМЕННО да се откажа от пушенето?

Защо правителстватА искат да се забрани пушенето? Аз не говоря само за едно правителство, а за правителстватА, правителствата на целия свят, защото кампанията против тютюнопушенето днес е световна. Пушенето е забранено навсякъде! (б.ред.: изключение, близо до нас е Сърбия – там се пуши навсякъде!).  

Официалното обяснение – това се прави, за да се пази здравето на гражданите. Което е смешно, правителствата никога не са харчили за здраве повече, отколкото за убийства.

Никой не се бори с ГМО. Никой не се бори с алкохола, след което тийнейджъри с размекнати мозъци се чифтосват във входовете и зачеват изроди.

Никой не се бори истински с наркотиците, а за дериватите от петрола – “мазнини” и рафинирана захар, аз обикновено мълча. Защо такива грижи за пушачите?

Нещо повече – правителствата ежегодно правят милиарди от търговията с тютюневи изделия. Пушачите след това обикновено много боледуват и не доживяват до дълбока старост, което е страхотно за всеки бюджет: не е нужно да се харчат пари за пенсии и социални услуги, разходите, за които се увеличават при старост. Но все пак те се борят! Защо!?

Отговорът на този въпрос ме измъчваше в продължение на много месеци, дори години, докато не прочетох „Политическа понерология“ на Andrew Lobaczewski (Political Ponerology by Andrew Lobaczewski). Оказва се, че преди това е имало организиран опит за изпращане на всички пушачи в газовите камери. Това е станало още през 1930 г. в нацистка Германия.

Пропагандистите на Третия райх се опират на факта, че Чърчил, Сталин и Рузвелт – и тримата пушат тютюн, а такива правилни хора като Хитлер, Мусолини и Франко – не пушат.

Въпреки това пропагандаторите премълчават, че преди това експериментално е установено, че: никотинът, органичните смоли, 99 (въглероден оксид) и други продукти на горенето създават устойчивост към хипнотични внушения.

Освен това, проучването показва също, че “вторичният тютюнев дим”, вдишван от членовете на семейството на пушачите, работи по същия начин, защитавайки мозъците на тези хора от психопатите, които ръсят дебилщини от радиото и телевизията. В същото време, непушачът, слушащ радио и телевизия във фонов режим, в един момент придобива към източника на пропагандата пълна и тотална суперлоялност.

Но въпреки всички тези вековни научни данни, сега успехите във всеобщата пропаганда война са много по-големи, независимо дали това е безумно натрапване на продажбите на продукти с национална, религиозна или корпоративна идентичност, страх от нещо или някого.

Оттук и необходимостта да се изкорени пушенето става невероятно очевидна.

В резултат на това, виждайки накъде в момента се движи света – изглежда, че пушачите в бъдеще нямат почти никакъв шанс.

НЕПОЗНАТО

П.П. Няма нито едно научно доказателства за това, че пушенето причинява Рак, нито едно.

 

https://www.youtube.com/watch?v=bBEXqyfYxnA&bpctr=1559395492

Продължи да четеш

БЪЛГАРИЯ

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКАпреди 3 седмици

Защо ние сме „длъжни“ да си изпълняваме „ангажиментите“ а САЩ, не?

ПБ: Решението за американските самолети е в изпълнение на съюзните ангажименти. Проектът на решение, гласуван от Народното събрание, с което...

ПОЛИТИКАпреди 4 седмици

Тръмп отново си забрави хапчетата, пак започна да бълва лъжи …

Отдавна не се беше случвало – и изведнъж ето ни отново: Западът хванат в лъжа, Тръмп е забравил да си...

ПОЛИТИКАпреди 1 месец

Радев предлага промени в избирателния кодекс

„Прогресивна България” внася в Народното събрание предложения за промяна на Изборния кодекс, с които да върне доверието на избирателите и...

ПОЛИТИКАпреди 1 месец

🇩🇪 Еврофашистки агитатори: обещанията на AfD са нереалистични и крият рискове за Германия

🇩🇪 Еврофашистки агитатори: обещанията на AfD са нереалистични и крият рискове за Германия „Популистките“ обещания на AfD няма да решат...

ПОЛИТИКАпреди 1 месец

Пеевски получи нов кабинет в парламента

Делян Пеевски вече има нов кабинет в Народното събрание. Председателят на парламентарната ОПГ на ДПС се е преместил от стая...

ПОЛИТИКАпреди 1 месец

Гюров влиза в боя. Скача за президент

Андрей Гюров влиза в боя за президентския пост. Той ще бъде издигнат от инициативен комитет на предстоящия вот за държавен...

СВЯТ

БЕЗПЛАТНИ ОБЯВИ

Изпратете рекламен текст и снимки на нашия месинджър и ще бъде своевременно публикувана безплатно. Вашата реклама се публикува в осем издания с над два милиона и двеста хиляди (2, 200,000) читатели и в социалните мрежи, където достига до над девет милиона (9, 000,000) потребители!

Най четени