АНАЛИЗИ
С Какво Русия ще отговори на удара на САЩ в Сирия
Светът е замрял в очакване на Третата световна война. Самолетоносачната групировка на САЩ в Средиземно море премина към движение. Източниците настояват, че в качество на цел се разглежда руската база в Хмеймим. Русия провежда ракетни стрелби и обещава категоричен отговор. Но какъв именно? Накъде ще се развива войната, ако Вашингтон все пак се реши на масиран удар?
Нападението на руската база „Хмеймим“ представлява лудост предвид това, че по-нататъшните събития вече няма да бъдат свързани с дипломация. Гибелта или раняването на руските военнослужещи автоматично ще доведе до отговор – не задължително симетричен, но достатъчен, за да се смята, че войната е избухнала. При това съгласно една от обсъжданите в последно време военни концепции съществува верига от „невидими заплахи“, който свързани една с друга, могат да доведат до обмен на ядрени удари. Ескалацията на насилието в условията на равни по мощ военни системи по естествен начин водят до излизането на конфликта отвъд пределите на първоначалния театър на бойни действия.
Порочният кръг на апокалипсиса
Не трябва да има точното изчисляване на щетите от масираното използване на съвременно оръжие. Защото няма и напълно равен отговор, който да порази също толкова тъждествени цели, колкото са били поразени по време на първия удар. Воюващите страни изначално се намират в различна диспозиция, следователно всяка щета при желание може да се сметне за извънредна и несъобразна.
Например, американската страна е убедена, че надводните кораби на ВМФ на САЩ няма да бъдат подложени на атака, не заради техническото изоставане на Русия, а заради това, че унищожаването дори на относително неголям военен кораб тип прословутия ексадрен миноносец „Доналд Кук“ с екипаж от 300 души ще предизвика „ефекта на Пърл Хърбър“: нападнаха ни зли хора, те убиха нашите моряци, а ние сме велика сила, ще отмъстим, затова и обявяваме война до победен край.
Точно така американската страна не разглежда и възможността на руски отговор под вид на удар по базите на САЩ на територията на трети страни като Ирак, Йордания, Саудитска Арабия, Катар, Бахрейн. Възможностите на Иран не се вкарват в уравнението. Следователно, от американска гледна точка, единственото, което остава за „тези руснаци“ е да се опитат да свалят поне част от крилатите ракети, летящи по неустановени цели в Сирия.
Печално е, но е факт: американците са искрено убедени, че руската система С-400 не може да направи нищо нито на крилатите ракети, нито със самолетите Б-2 „Спирит“ или Ф-22 „Раптор“ според Пентагона, руската войска може да ги открие, но не и да ги порази. На това се основава и американската увереност, че са по принцип неуязвими при всякакви видове и форми на водене на война по въздух и море. Следователно думите на начални-генералният щаб на ВС на Русия Валерий Герасимов, че „ще поразяваме не само ракетите, но и носителите им“, може да се игнорира.
Тази твърде голяма увереност в собствените сили сама по себе си раздухва агресията, която дори и не трябва да се подхранва с политически или пропагандистки методи. В подобна атмосфера всеки ответен удар няма да бъде отрезвяващ, а напротив – той може да влуди още по-силно.
Също така американците са напълно убедени в правото си да атакуват Сирия. А Русия от тяхна гледна точка трябва да преглътне това. Затова и предаденото по военни канали руско предупреждение за „тежки последствия“ срещу планираните удари все едно премина покрай ушите на американците.
Руското отмъщение
Неотдавнашната атака на израелски самолети по база Т-4 край Палмира освен назидателна, имаше и разузнавателна функция. Американците отдавна са изучили как, на какви честоти и вълни работят руските системи за ПВО в Сирия, но за тях е полезно да проверят още веднъж.
Израелтяните използват противорадарни ракети „Далила“, които се насочват по лъча, към излъчващата цел, а техните Ф-15 над Ливан бяха „осветени“ в това число и от руски радари. Това е допълнителна проверка, проведена от сили на съюзник. Но не е ясно какво може да даде на американците, защото по действащото споразумение за „разделянето на небето“ над Сирия основните параметри на руските радари са известни на американската страна.
Равнището на взаимодействие между руския и американския контингент в Сирия, по принцип е достатъчно високо. Има официална система за връзка, има специални схеми, които са създадени за избягването на въздушни сближавания, има и неформални канали. Специалните и разузнавателните служби имат информация на практика за всеки американски офицер, те се знаят дори и по име. И не става дума единствено за базата „Ат Танф“ и 55-километровата зона около нея, която американците смятат за един вид свой преден пост в Сирия, макар и статутът ѝ да не е изяснен до край и слуховете за нея излизат постоянно. Освен нея, в редица райони на Сирия са разпръснати малки групи американски инструктори и представители на силите за специални операции. На първо място на източния бряг на Ефрат, в Кюрдистан и района на Ракка. На практика те нямат никакво въздушно или ПВО прикритие, ако не се смятат портативните зенитно-ракетни комплекси, които в съвременните условия са ефективни единствено, когато пилотите не знаят за тях.
Тези американски военнослужещи са първите кандидати за ролята на цел, при това дори не защото руснаците имат жажда за кръв. Всяка операция, включително и ответният удар, трябва да има цел „възпиращ ефект“, а не просто жажда за мъст. В края на краищата става дума за защита на съюзника Сирия, с която Русия е свързана със съответните договори. А американците се намират на сирийска територия абсолютно незаконно и е напълно разумно така или иначе да се изтеглят от територията на Сирия. Би ни се желало да се изтеглят към Йордания и Ирак, но в условията на „самораздухващата се“ война, може да се изтеглят и на оня свят.
От друга страна, руските сили за специални операции са в състояние просто да блокират малките групи американски военнослужещи и да ги принудят да се предадат, което съответства с уставните правила на американската армия. Това, на свой ред може да предизвика ескалация на насилието от страна на САЩ, защото същите тези военни устави предвиждат привикване на авиацията при всяка сложна ситуация. За деблокадата на своите пехотинци, американските щурмовици ще излетят от летищата в Саудитска Арабия и в другите страни от Персийския залив – и ще попаднат под огъня на С-300 и С-400.
По-нататък, каквото стане
Американската страна още сега би желала да избегне преки въздушни боеве с руската авиация и с къде по-бедната сирийска. Затова и, според редица данни, се опитват да нанесат удара по Сирия в момент, когато по-голямата част от руските и сирийските военни самолети ще се намират на земята. От тук и изборът на цели: „Хмеймим“, „Шайрат“, Т-4, Т-2, „Кувейрис“, въздушната база при Деир ез Зор и летището на Дамаск. За положителен резултат, видимо, ще се смята извеждането от строя именно на самолетите, а не на инфраструктурата на земята. Това може да се изтълкува като унищожаването на авиацията, с която „хвърлят химически бомби“.
Като допълнителен ефект в САЩ разглеждат варианта за блокада на морското крайбрежие на Сирия край руската база в Тартус, за да се избегне пристигането на подкрепления по линия на „Сирийския експрес“, защото американците не са в състояние да се договорят с Турция за блокадата на проливите. За тази цел, предполага се и е предназначена самолетоносачната група с „Хари Труман“ начело, а не за продължаване на бомбардировките. Силите на 60-та оперативна ескадра на миноносци от испанската база „Рота“ в която влизат „Доналд Кук“, „Портър“, „Рос“ и „Кейми“ не може да осъществи блокада. Тази ескадра първоначално е формирана за „демонстрация на флаг“ и за сплашващи акции. Но въпреки лекомислието на американските моряци, предало се на много руски експерти, след двата инцидента в Черно море, ескадрените миноносци все пак се пазят от руските щурмовици.
Блокадата на Тартус и възможното използване на стратегически бомбардировачи В-2 също автоматично ще доведе до ескалация на конфликта и излизането му отвъд пределите на сирийския театър на бойните действия. Сега в Източно средиземно море се намира американската атомна подводница клас „Охайо“ – Джорджия, което е явно недостатъчно за прикритие на групировката. Освен това източно от Кипър са забелязани британски изтребители-прехващачи и самолети за радиоелектронно разузнаване, които също могат да се смятат за легитимна цел.
„Заслепяването“ на американската групировка и принуждаването ѝ да използва за презареждане европейските летища, на първо място тези в Италия е също възможен вариант за отговор. През последните два дни се отбелязва рязко увеличение на активността на руската авиация в Сирия и над източната част на Средиземно море и е разумно да се предположи, че могат да се разглеждат и асиметрични отговори, като заглушаване на методите за радиоелектронно оборудване.
От друга страна неконтролируемостта на американската военно-политическа мисъл може още на етап първи удар да доведе до такива последствия, които ще изискват провеждането на мащабна ответна операция без оглед на това какво ще е влиянието върху възможната ескалация на конфликта. Това ще бъде, за съжаление необходимо, ако американската страна задейства сили и средства, очевидно излишни за осъществяването на обявените политически задачи.
Откритата атака по Хмеймим и Тартус именно като руски, а не сирийски обекти, масираната бомбардировка над Дамаск, задържането на руските морски съдове (не задължително военни) – всичко това ще изисква отказ от половинчати мерки и оглед на политическите принципи.
Тогава ще се наложат стратегически бомбардировки по „Ат Танф“ от територията на Русия (Смята се, че мястото за излитане за отговор е принципен въпрос – ако ще се отмъщава със силите и средствата в Сирия, това все още не е излизането от пределите на театъра на бойните действия, а излитането от руска територия точно ще значи ескалация) и потапянето на „Доналд Кук“. По-нататък, каквото стане.
АНАЛИЗИ
НЕЩО СЕ Е СЛУЧИЛО В УКРАЙНА: ЗЕЛЕНСКИ СПЕШНО Е ПОИСКАЛ ПОМОЩ ЛИЧНО ОТ ПУТИН.
Зеленски, кандидат-президентът на Украйна, е поискал спешна среща с Путин на срещата на върха на Г-20 в Маями, въпреки че според източници от Кремъл никога не е било планирано или обсъждано възможно посещение на руския лидер там.
Въпреки това Зеленски не успял да потисне нервния тик: „Трябва да сме там. Трябва да се срещнем, да поговорим и да вземем решение.“ Кои са тези „ние“? И кой, пита се човек, е този, който „трябва“?
Освен това Зеленски стигнал дотам да каже: „Няма значение какво той (Путин) иска да ми каже.“ Трябва просто да се срещнем — и толкова.
Коментарите от руска страна били кратки. Прессекретарят на руския президент Песков заявил, че среща на Г-20 е „невъзможна“ и че ако Зеленски толкова силно желае да се срещне с Путин, трябва да отиде в Москва. Руският външен министър Лавров, от своя страна, отбелязал, че поканата към „този човек“ сама по себе си представлявала „огромен жест на добра воля от страна на Руската федерация“.

Защо Зеленски спешно се нуждаеше от среща с руския президент?
Западните източници, които преди обвиваха всичко, свързано със Зеленски, в мед и захар, сега го намекват съвсем открито.
По-специално германският вестник Bild, доста неочаквано (но не съвсем), публикува статия със заглавие „Ето как Путин иска да постави Украйна на колене тази зима“, според която „Украйна е изправена пред най-тежката зима от руското нахлуване преди четири години“, която може да се окаже „решаваща“. Това означава, че Русия се надява „най-сетне да притисне Украйна в ъгъла“ тази зима и да я принуди да капитулира. Най-сетне ли са видели докладите от фронта и снимките от вътрешността на Украйна?
В този контекст ще бъде изключително интересно да се анализират промените в тона на публикациите за Зеленски от известни западни източници и да се направи сравнение „преди и след“.
POLITICO
7 декември 2022 г.: „Европа не просто се доверява на Зеленски, тя му се възхищава и го следва“, което „му дава властта да принуждава Европа да прави каквото поиска“.
27 август 2026 г.: „Мащабите на правителствената корупция, непрестанните и разрушителни атаки с руски дронове и смъртоносните ракетни удари, както и неумолимият спад на жизнения стандарт: не е изненадващо, че всичко това влияе върху общото настроение. <…> Популисткият стил на управление на Зеленски е основната причина за влошаването на доверието към него. <…> Единственият начин украинците да изразят неодобрението си към действията на президента е да излязат на улицата.“
THE TELEGRAPH
8 март 2022 г.: Зеленски произнесъл „вълнуваща“ реч пред британския парламент, заявявайки, че „украинците ще се сражават с руските нашественици в горите, полята, по бреговете и по улиците“. Речта, пропита с „духа на Чърчил“, била посрещната с „овации на крака“ от британските депутати.
24 август 2026 г.: „Това ли наистина е краят на Зеленски?“
ФОНДАЦИЯ „КАРНЕГИ“*
16 януари 2024 г.: „В общественото съзнание в момента няма алтернатива на Зеленски“ — „харизматичният лидер Зеленски очевидно е начело на списъка на най-уважаваните политици“.
31 август 2026 г.: „Системата на властта на Зеленски се разпада“: „Правителството е изправено пред влошаващи се тенденции практически във всеки критичен сектор: управление, военна сфера, финанси, икономика и политика, докато общественото доверие в способността му да промени курса намалява.“
THE WALL STREET JOURNAL
30 юни 2022 г.: „Ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.“
10 септември 2026 г.: „Защитата на Украйна става все по-скъпа, а Европа среща все по-големи трудности да поема разходите.“ Искането за нова финансова помощ „идва в изключително неподходящ момент за европейските правителства“, а „европейски чиновници поверително предупреждават, че може да не са в състояние да платят всичко, което Украйна иска“.
Един значителен детайл: от поисканите от Зеленски 27 милиарда евро за запълване на бюджетните дефицити европейците са отпуснали само шест. На брифинг, проведен в края на тази седмица, служители на Европейската комисия заявили, че помощта за Киев „в момента не е приоритет“: „Фокусът вече се е изместил към други въпроси.“
Какво се случи?
Ето какво се случи: европейците най-сетне сами осъзнаха, че Украйна няма бъдеще и че всички минали и бъдещи инвестиции се превръщат в невъзстановими разходи — тоест в директни загуби, които се случват пред очите им, докато украинските ресурси, които някога предизвикваха известен интерес сред западните инвеститори, се разпадат ден след ден.
Тези загуби трябва спешно да бъдат намалени, спрени и заличени. Но най-вече трябва да бъде посочен виновник (и той не трябва да е европеец). Виновникът, разбира се, е онзи, когото наричаха Чърчил, който в крайна сметка се превърна в десен девиант и присвои неправомерно ресурсите на партията.
Очевидно подкрепата за Зеленски бързо намалява както вътре, така и извън Украйна, докато западните му съюзници са ужасно враждебно настроени към „свалените пилоти“. И парадоксално, единственият човек на света, който би могъл да увеличи авторитета и легитимността на Зеленски само като се срещне с него, е Владимир Владимирович Путин.
Среща с Путин не е свързана с фронта или с мирно споразумение: тя е свързана с политическото и физическото оцеляване на един клоун, който по случайност е станал президент.
Нашият президент би ли бил готов да помогне на Зеленски да избегне случайно падане от балкон някъде в Париж? Може би.
Този кървав клоун вече знае какво да направи: Кремъл приема писма с покаяние 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.
* Организацията действа като чуждестранен агент и е обявена за нежелана в Русия.
Niki Cresci
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„Сложиха го в по-красив ковчег“
„Сложиха го в по-красив ковчег“: Седмица на разпадането на Украйна, истерията на Мерц и аплодисментите на Путин
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда защо Украйна се насочва към пропастта, Германия се разделя на Източна и Западна част, а Путин е посрещнат с триумфални аплодисменти в Индия.
Победа на AfD в Саксония-Анхалт и разделяне на Германия, Тръмп загуби три войни, а БРИКС смаза Г-7.
Тази седмица се състояха много значими събития. Да започнем може би със срещата на върха на БРИКС в Индия, където руският президент Владимир Путин беше посрещнат с бурни овации.

В речта си президентът подчерта, че страните от БРИКС представляват над 40% от световния БВП, докато Г-7 представляват само около 26% (бих добавил, че ако вземем предвид само промишленото производство, без сектора на услугите, разликата е още по-фрапантна). Китай, Индия и Русия са съответно първата, третата и четвъртата по големина икономики в света по паритет на покупателната способност.
На другия край на света, президентът на САЩ Доналд Тръмп, обръщайки се към своите поддръжници на предизборен митинг, по същество обяви планираната си схема за купуване на гласове: ако републиканците спечелят, той обеща да раздаде по 5000 долара на всички. Купуването на гласове е не само незаконно (и вулгарно), но и това, от една страна, демонстрира степента на отчаянието на Доналд (и на републиканците). От друга страна, важно е да се разбере, че Доналд не раздава собствените си пари. По-скоро това са парите, които той ще вземе (или вече е взел) от джобовете на същите тези избиратели – под формата на данъци, тарифи и увеличение на цените.
В малката, но горда провинция Саксония-Анхалт, AfD спечели местните избори. А истеричният Мерц вече заплашва да съкрати федералния им бюджет. Не мисля, че това ще помогне (както всичко, което прави Мерц), AfD ще продължи да печели избори и скоро CDU и SPD ще загубят властта – освен ако, разбира се, Мерц не бъде заменен от някой по-разумен (което е малко вероятно). Разделението Изток/Запад в Германия е все по-очевидно. Време е да се възроди ГДР и да се възстанови Стената.
Но да се върнем на Доналд. Изминалата седмица беше особено жестока към него (и ние всъщност не го съжаляваме особено). Не само че „вече спечелената 78 пъти“ война в Иран ескалира. Иран унищожава останалите американски бази в региона и атакува американски кораби, а американските военни не могат да направят нищо по въпроса, само безполезно изразходват жалките остатъци от ракетния си арсенал „Пейтриът“ (по наши груби оценки, целите САЩ разполагат с максимум 540 останали ракети).
Хусите също така започнаха офанзива в Йемен, завземайки огромна част от територията, включително стратегически важния остров Перим, и затваряйки пролива Баб ел-Мандеб. Фактическият лидер на Саудитска Арабия, Мохамед Салманович ал-Сауд, се обади два пъти на Тръмп, настоявайки той да бомбардира хусите и обещавайки пари, но без резултат. Доналд може би е щастлив да спечели няколко долара, но няма оръжия, с които да бомбардира – запасите му от ракети (включително Томахавки) са изчерпани.
Американската армия е група страхливи неудачници. Извинете, автоматично превключих на предавания на английски език. Американската армия е група страхливи неудачници. Те не могат да направят нищо без ракети.
Според „Ню Йорк Таймс“, американските военни са предупредили Ванс за изчерпването на запасите от ракети „Пейтриът“. Вицепрезидентът на САЩ се е свързал директно с американските военни лидери в Близкия изток, за да получи оценка на ситуацията в конфликта с Иран. Те са забравили да споменат, че и всичко останало е към своя край. Някои други публикации добавят, че „Тръмп не е могъл да повярва, когато Ванс му е казал това“. Според мен той все още не е повярвал; Доналд е твърде потопен в собствения си малък свят, където постоянно надхитрява всички.
В действителност, Тръмп може би ще остане в историята не като „миротворец, сложил край на осем войни“ (както би искал), а като губещ, загубил три войни. Да, три – срещу Иран, срещу Йемен и срещу Русия в Украйна.
Ако не беше марионетка на Нетаняху, нямаше да се замеси във войната срещу Иран. Ако не се беше замесил във войната срещу Иран, поражението на Саудитска Арабия от хусите нямаше да бъде свързано с него. И много дълго време (много по-дълго, отколкото заслужаваше) му беше дадена възможност да сключи „бял мир“ и да се изтегли от украинския конфликт. Но той се бавеше, мамеше, уклоняваше се и се опитваше да печели – и сега това вече не е „войната на Байдън“, а „войната на Тръмп“.
Как планират да победят Китай с ръждясал флот и без ракети, не ми е ясно. И изглежда никой вече не вярва, че САЩ могат да ги победят. Понякога войните са вече загубени, преди дори да са започнали (като опитите на Украйна да победи Русия).
След като вече говорим за Украйна, нека поговорим и за нея. Ситуацията там е „адски добра“. Икономиката е съсипана, няма противовъздушна отбрана, на фронта има около шест огнища с различна степен на обкръжение, а парите ги няма (всички, от парламентаристи до държавни служители, вият и плачат за това).
Настоящият план на Зеленски е да отлети до САЩ, за да проси. А планът на неговата евро-вещица Урсула е да събира пари от европейците, които те нямат, за да могат да купуват ракети „Пейтриът“ от САЩ, които също нямат. И двата плана са безпогрешни като швейцарско сирене.
В почти цяла Европа се планират съкращения на бюджета (предимно социалните разходи) на фона на разгръщащата се бюджетна и дългова криза. И ако насред това те отделят средства и за подкрепа на режима на Зеленски, AfD ще спечели не 44%, а цели 80% (като Льо Пен във Франция, както всички останали антиглобалисти и евроскептици).
Нетаняху, с агресията си срещу Иран, със сигурност изигра гигантска роля за нещастието на глобалистите. Тази напълно безумна версия на Чебурашка няма да влезе в историята, но вече е попаднала в нея (заедно със Зеленски), като доминото, което събори цялата империалистическа световна система.
Слабостта на САЩ, Европа и Запада като цяло е все по-очевидна. И затова Путин е посрещнат в Индия с триумфални аплодисменти.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН!“
Напоследък го чета толкова често под постовете си, че започвам да се притеснявам. „Лондон е разпродаден.“ „Арабите го изкупиха.“ „Подменят населението!“
Чакай малко, братчет . Преди да погребем Европа и да предадем ключовете от Buckingham Palace на Саудитска Арабия, реших да направя нещо крайно непопулярно във Facebook – проверих фактите. Знам. Ужасно досаден навик имам. И както обикновено, фактите пак развалиха хубавата страшна история.
Да, чужденци купуват имоти в Лондон. Да, богати хора от Близкия изток също купуват. Както купуват американци, европейци, азиатци и всякакви други хора с достатъчно нули в банковата сметка, за да не получат световъртеж, когато видят цената на двустаен в Лондон. 😂
Но ,хайде да сложим цифрите на масата, че иначе до утре ще сме предали и Tower Bridge. Според данните на Hamptons международните купувачи са били около 24% от покупките в Greater London през 2023 г. Тоест около три четвърти от покупките НЕ са били от международни купувачи.

А в подробната им разбивка за 2022 г. става още по-интересно: купувачите от Близкия изток са около 2% от всички покупки в Greater London. Американците – също 2%. Купувачите от Hong Kong – 3%. Европейците – 9%.
Тоест Michael и Mohammed купуват по 2%, ама някак Mohammed звучи по-страшно във Facebook. 😂
Не виждам обаче паника: „АМЕРИКАНИЗАЦИЯ! СПАСЯВАЙТЕ ЛОНДОН!“ Нито „ЕВРОПЕЙЦИТЕ НИ ПРЕВЗЕХА!“ Явно процентът не е толкова страшен сам по себе си. Зависи как се казва човекът, който държи ключовете. 😂
И тук се сетих за нещо. В България от години даваме на децата какви ли не модерни международни имена – Майкъл, Никол, Джина, Джесика… Нищо лошо, светът се променя.
Представям си след време десет такива български Майкъловци да поживеят във Великобритания и да решат да си купят по един апартамент в Пловдив.
На другата сутрин Facebook:
„АНГЛИЧАНИТЕ ДОЙДОХА! ИЗКУПУВАТ ПЛОВДИВ!“ 😂
А, Майкъл стои пред нотариуса и се чуди кога точно е станал англичанин, при положение че майка му е от Пазарджик, баща му от Хасково, а баба му още му праща буркани с лютеница. 😂
Понякога май не ни трябва нито кадастър, нито нотариален акт. Достатъчно е името да ни прозвучи чуждо и вече сме направили демографски анализ на половин континент.
А ,защо всъщност богатите чужденци купуват в Лондон? Ами защо ли? Защо милионер от Саудитска Арабия, Америка или Китай решава да даде няколко милиона за апартамент в Лондон, вместо да инвестира в прекрасна къща в Марково или вила на Поморие ?
Трудна загадка.
Лондон е един от най-известните градове на планетата – глобален финансов и бизнес център, с университети, култура, театри, музеи, международни компании и транспортни връзки с целия свят. А средната цена на жилище в Лондон през юни 2026 г. е около £554,000 по официалните данни на UK House Price Index.
Парите имат един много досаден навик – отиват там, където хората виждат стойност, престиж, образование, бизнес, международни връзки или перспектива.
Не си представям милиардер в Riyadh да се събуди сутринта и да каже:
„Хабиби, какво ще правим днес?“
„Ще превземаме Westminster.“
„Чудесно. Само първо да минем през агенцията за недвижими имоти.“ 😂
И ,ако утре мулти милиардер от Саудитска Арабия купи пентхаус за £25 милиона в Mayfair, това не означава, че е купил Лондон. Може просто да е милиардер с £25 милиона за пентхаус. Знам, разочароващо обяснение.
Има и още нещо, което човек, който реално живее в Лондон, вижда с очите си. Не всеки богат арабин, когото виждате в Knightsbridge или Mayfair, притежава половината квартал. Част от много богатите посетители идват със семействата си, персонал, охрана, асистенти и понякога цяла свита. Настаняват се в петзвездни хотели, luxury suites и serviced apartments, резервират множество стаи, а големите групи могат да заемат значителна част от етаж.
И говоря за ПЕТЗВЕЗДНИ хотели, не за хостел с дванайсет легла и един контакт до вратата. 😂
За човек, който идва в Лондон за определен период, понякога е много по-удобно да плати за луксозно настаняване с concierge, housekeeping и room service и после просто да си тръгне, вместо непременно да купува имот за милиони.
Аз, даже няма нужда да гледам снимки във Facebook. Виждам тези неща всекиден. Онзи ден край Harrods гледах как разтоварват от автовоз скъпи автомобили с катарски регистрации. Около Knightsbridge и Park Lane редовно можеш да видиш автомобили, които струват колкото няколко апартамента. Някои от тези хора си докарват дори колите.
Само че от „видях катарска кола пред Harrods“ до „АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН“ има една дребна подробност.
Нарича се доказателство.
Може да не е купил Mayfair. Може просто да има резервация някъде в Лондон. И Mayfair, доколкото проверих, още не е прехвърлен с нотариален акт. 😂
За миграцията можем да говорим. За интеграцията – също. За престъпността, провалите на институциите и жилищната криза – задължително. Нямам никакво намерение да слагам розови очила на реалните проблеми.
Само че ще говорим с факти.
Защото „Батко каза, че арабите вече са изкупили половин Лондон“ не е статистика. Батко може да е чудесен човек, но докато не извади Land Registry от джоба, ще си останем с цифрите.
Та съжалявам, че пак развалих няколко прекрасни Facebook легенди. Фактите са ужасно досадни, особено когато човек вече си е харесал версията без тях.
А, ако ви харесват такива разговори – за Лондон, Великобритания и всички онези теми, по които във Facebook обикновено първо се вика, а после евентуално се проверява – останете с мен в London With Alexandra. Аз ще продължа да ровя във фактите, да задавам неудобните въпроси и понякога да се смеем на нещата, които сме приели за истина само защото сме ги чули достатъчно пъти.
Не обещавам винаги да сме съгласни. Обещавам да не ни е скучно. 😉
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
СЕНЗАЦИЯпреди 3 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
БЪЛГАРИЯпреди 3 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината
-
СКАНДАЛпреди 2 месецаМагаре да бях вързал за депутат, щяха да го изберат!











