АНАЛИЗИ
Китайски генерал направи в Москва уникално заявление по адрес на САЩ
Когато Владимир Путин прие в Кремъл външния министър на Китай Ван Йи, друг китайски министър – генерал Вей Фенхъ вече пътуваше от Москва към Минск. И макар и специалният представител на китайския лидер да бе ръководителя на външното министерство, сензация стана заявлението на министъра на отбраната. На фона на атаката, предприета от Запада, двете страни още по-силно са приближили позициите си.
Ван Йи пристигна в Москва не просто като външен министър, а и като специален представител на председателя на КНР Си Дзинпин. Подобен статут се добавя, когато наистина трябва да се предаде някое важно съобщение от едно лице на друго.
В настоящия случай основна тема, изискваща подробен и откровен разказ бе неотдавнашното посещение в Пекин на севернокорейския лидер Ким Чен-ун.
Това е първият контакт между лидера на КНДР с някой от чуждестранните ръководители. Разбираемо е, че за Русия и Китай, като двама съседи на Северна Корея, е извънредно важно да обменят мнения по корейския въпрос, по-точно за тази криза, която САЩ вече повече от година развихрят около ракетно-ядрената програма на КНДР. При това срещата между президента Путин и Ван Йи трябваше да се състои още преди седмица, но тогава заради трагедията в Кемерово бе решено пристигането в Москва на китайския министър да се отложи. Допълнителен фон стана и изострянето до краен предел на отношенията между Русия и Запада заради провокираното в следствие на „Случая Скрипал“ от Великобритания изгонване на руски дипломати от редица западни страни. В резултат Ван Йи пристигна тази седмица, когато в Москва още се намираше и неговият колега по правителство, министърът на отбраната Вей Фенхъ, посетил Московската конференция по международна сигурност.
Във вторник, в навечерието на конференцията, генералът проведе преговори със Сергей Шойгу, в същия ден, когато започна войната. Търговската война между Китай и САЩ заради повишаването на американските мита върху редица китайски стоки, на които Пекин отговори симетрично. Да, настоящата престрелка все още не е начало на пълномащабна и тотална търговско-икономическа война между двете най-големи страни на света (способна да доведе до мащабни сътресения за цялата световна икономика), но шансовете за такава сега са значително нараснали.
Съвпадението на преговорите между генералите Вей и Шойгу в първите ходове на икономическия двубой, разбира се, бе случайно – но от това думите, казани от китайския гост в началото на преговорите, получиха допълнителна тежест:
„В качеството си на нов министър на отбраната на Китай аз извършвам посещение именно в Русия, за да покажа на света високото равнище на развитие на нашите двустранни отношения и твърдата решимост на нашите въоръжени сили да укрепват стратегическото взаимодействие. Китайската страна пристигна, за да може американците да разберат тесните връзки между въоръжените сили на Китай и Русия, особено в тази ситуация. Ние дойдохме, за да ви подкрепим“.
Вей е назначен за министър едва преди три седмици, но думите му отразяват позицията на цялото китайско ръководство. За по-добро разбиране този генерал веднага подчерта, че посещението му е „съгласувано с председателя на КНР Си Дзинпин“. По принцип това и така се разбира – но за външния свят не е излишно това да се припомни.
Защото казаното от генерал-полковник Вей Фенхъ носи наистина безпрецедентен характер. За разлика от западните политици и военни, китайските никога не говорят нищо лично за това, що се отнася до важните и принципни въпроси – нищо, което да не отразява „партийната линия“, както по-рано се говореше у нас. От тук и голямото значение, което се предава на всяка нова формулировка или заявление, звучащи от устата на висшите китайски ръководители. Защото по тях може да се съди за планираните или вече приетите решения. И затова думите на китайския генерал имат наистина толкова важно значение. Какво именно.
„Китайската страна пристигна, за да може американците да разберат тесните връзки между въоръжените сили на Китай и Русия, особено в тази ситуация“.
Под ситуацията се разбира изострянето на конфликта със Запада заради „Случая Скрипал“. Но думите „за да може американците да разберат“ са уникални. За първи път след възстановяването на китайско-руските отношения преди три десетилетия (при късния Горбачов) Пекин пряко дава да се разбере, че отношенията между двете страни са важни и като противостоене на САЩ.
Не че това е толкова голяма тайна – руско-китайското сближение е предизвикано от осъзнатия стратегически избор на ръководството между двете страни (взет още през 90-те години, но засилен през 2012 г. при идването на Си Дзинпин на власт) и за двете държави САЩ са стратегически противник. Работата не е в това „срещу кого сме приятели“ – основният двигател на руско-китайския съюз е разбирането на взаимната изгода от тесните и разностранни отношения и едва на второ място – общият враг.
Именно затова нито Москва, нито Пекин никога публично не са форсирали темата за общото недоволство от действията на САЩ. Осъждайки американската политика като цяло, говорейки за отживялостта на еднополярния свят, изказвайки се заедно по най-различни въпроси, включително и тези, по които САЩ биха имали съвсем различна гледна точка (например по Сирия), Русия и Китай се борят срещу американците всеки на своя си фронт и по своя си начин. Русия – по-активно и шумно, а Китай поради своята значително по-голяма взаимозависимост от САЩ (КНР притежават американски дългови облигации за трилиони долари), така и поради избраната си тактика – по-тихо. Това не отменя факта, че като цяло в света ние гоним една и съща линия – с помощта на ШОС, БРИКС и просто със съвместни усилия – и тази линия, ако силно се опрости, може да се нарече „изграждане на постамерикански многополюсен свят“.
И сега Китай, който традиционно избягва да споменава трети страни в контекста на своите отношения, изменя това свое правило. „За да може американците да разберат“ – е едновременно и демонстрация пред Русия на верността към курса за по-нататъшно сближаване и изражение на недоволството към американската политика. Защо това се случва именно сега?
Търговската война и гоненето на дипломати? Но още по-голямо недоволство у Пекин предизвика подписаният наскоро от Тръмп закон за контактите с Тайван – разрешаващ посещения на американски официални лица на острова.
Струва ни се, че на фона на съществуващите американско-тайвански търговски и неофициални политически отношения това не е толкова голяма новина. Но така може да мисли човек, който не чувства китайските настроения – което бе установено за Тръмп от привържениците на играта на повишаване на напрежението в американско-китайските отношения. Натиск през Корея, проби в Южнокитайско море, сега малко натиск през Тайван – всичко в рамките на голямата игра със Си Дзинпин, игра за създаване на неизгодни и неудобни позиции за Китай.
Но в случая с Тайван това е крайно глупав ход – защото темата „Един Китай“ е принципна за Пекин. Страната, която започва да разиграва тайванската карта, не настъпва Китай по мазола, а губи уважението на Пекин. Тръмп вече пробва да играе в Тайван – когато след победата си на изборите прие телефонен разговор от президента на този остров и започна да намеква за възможния отказ от принципа „Един Китай“. Реакцията на Пекин тогава бе рязка, но тогава Тръмп отчасти успя да постигне поставената си цел – внезапната среща във Флорида със Си Дзинпин стана следствие на това, че китайците искаха да разберат какво могат да очакват от такъв човек, който не съблюдава правилата.
Сега новият опит да се разиграва тайванската карта в добавка към търговската война и корейската криза се възприема от китайското ръководство много лошо. Ако министърът Вей на Московската конференция по сигурността заяви, че „китайската страна се обявява категорично против Закона за контактите с Тайван, подписан от американската страна, което е груба намеса във вътрешните дела на Китай, това подкопава мира и стабилността в Тайванския пролив“, то китайският вестник Global Times написа, че Пекин може да нанесе ответен удар:
„Китай може да окаже натиск спрямо САЩ в други сфери от двустранното сътрудничество, например по въпросите по Корейския полуостров, по иранския ядрен въпрос. Китай може също така да се изправи срещу САЩ в международните организации, такива като ООН… Континентът трябва да се готви за преки въоръжени сблъсъци в Тайванския пролив. Необходимо е ясно да се разбере, че активизацията на официалния обмен между САЩ и Тайван ще се превърне в сериозни последствия за Тайван“.
Разбираемо е, че няма да си достигне до война за Тайван (Китайският Крим, както обичат да сравняват някои) – Пекин ще си върне острова по мирен начин, както направи това с Хонконг. Провокационните действия на САЩ ще доведат единствено до това, че глобалното стратегическо взаимодействие между Русия и Китай ще стане още по-тясно.
След опитите за изолация на Русия, предприети от атлантистите през 2014 г., ни се струваше, че те не са в състояние да направят нищо по-мащабно за заздравяването на руско-китайските отношения. Но, както показват настоящите събития, няма такива височини, които да не могат да бъдат взети от тези играчи, които не разбират основите на геополитиката. Нали уж всички разумни американски стратези просто се молеха Обама и Тръмп „да не тласкат Русия в обятията на Китай“ или „Китай в обятията на Русия“, а говорейки по нашенци – да не циментират руско-китайската дружба. С такива помощници на Москва и Пекин ще им е все по-трудно да избягват този термин при описанието на двустранните си отношения.
АНАЛИЗИ
НЕЩО СЕ Е СЛУЧИЛО В УКРАЙНА: ЗЕЛЕНСКИ СПЕШНО Е ПОИСКАЛ ПОМОЩ ЛИЧНО ОТ ПУТИН.
Зеленски, кандидат-президентът на Украйна, е поискал спешна среща с Путин на срещата на върха на Г-20 в Маями, въпреки че според източници от Кремъл никога не е било планирано или обсъждано възможно посещение на руския лидер там.
Въпреки това Зеленски не успял да потисне нервния тик: „Трябва да сме там. Трябва да се срещнем, да поговорим и да вземем решение.“ Кои са тези „ние“? И кой, пита се човек, е този, който „трябва“?
Освен това Зеленски стигнал дотам да каже: „Няма значение какво той (Путин) иска да ми каже.“ Трябва просто да се срещнем — и толкова.
Коментарите от руска страна били кратки. Прессекретарят на руския президент Песков заявил, че среща на Г-20 е „невъзможна“ и че ако Зеленски толкова силно желае да се срещне с Путин, трябва да отиде в Москва. Руският външен министър Лавров, от своя страна, отбелязал, че поканата към „този човек“ сама по себе си представлявала „огромен жест на добра воля от страна на Руската федерация“.

Защо Зеленски спешно се нуждаеше от среща с руския президент?
Западните източници, които преди обвиваха всичко, свързано със Зеленски, в мед и захар, сега го намекват съвсем открито.
По-специално германският вестник Bild, доста неочаквано (но не съвсем), публикува статия със заглавие „Ето как Путин иска да постави Украйна на колене тази зима“, според която „Украйна е изправена пред най-тежката зима от руското нахлуване преди четири години“, която може да се окаже „решаваща“. Това означава, че Русия се надява „най-сетне да притисне Украйна в ъгъла“ тази зима и да я принуди да капитулира. Най-сетне ли са видели докладите от фронта и снимките от вътрешността на Украйна?
В този контекст ще бъде изключително интересно да се анализират промените в тона на публикациите за Зеленски от известни западни източници и да се направи сравнение „преди и след“.
POLITICO
7 декември 2022 г.: „Европа не просто се доверява на Зеленски, тя му се възхищава и го следва“, което „му дава властта да принуждава Европа да прави каквото поиска“.
27 август 2026 г.: „Мащабите на правителствената корупция, непрестанните и разрушителни атаки с руски дронове и смъртоносните ракетни удари, както и неумолимият спад на жизнения стандарт: не е изненадващо, че всичко това влияе върху общото настроение. <…> Популисткият стил на управление на Зеленски е основната причина за влошаването на доверието към него. <…> Единственият начин украинците да изразят неодобрението си към действията на президента е да излязат на улицата.“
THE TELEGRAPH
8 март 2022 г.: Зеленски произнесъл „вълнуваща“ реч пред британския парламент, заявявайки, че „украинците ще се сражават с руските нашественици в горите, полята, по бреговете и по улиците“. Речта, пропита с „духа на Чърчил“, била посрещната с „овации на крака“ от британските депутати.
24 август 2026 г.: „Това ли наистина е краят на Зеленски?“
ФОНДАЦИЯ „КАРНЕГИ“*
16 януари 2024 г.: „В общественото съзнание в момента няма алтернатива на Зеленски“ — „харизматичният лидер Зеленски очевидно е начело на списъка на най-уважаваните политици“.
31 август 2026 г.: „Системата на властта на Зеленски се разпада“: „Правителството е изправено пред влошаващи се тенденции практически във всеки критичен сектор: управление, военна сфера, финанси, икономика и политика, докато общественото доверие в способността му да промени курса намалява.“
THE WALL STREET JOURNAL
30 юни 2022 г.: „Ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.“
10 септември 2026 г.: „Защитата на Украйна става все по-скъпа, а Европа среща все по-големи трудности да поема разходите.“ Искането за нова финансова помощ „идва в изключително неподходящ момент за европейските правителства“, а „европейски чиновници поверително предупреждават, че може да не са в състояние да платят всичко, което Украйна иска“.
Един значителен детайл: от поисканите от Зеленски 27 милиарда евро за запълване на бюджетните дефицити европейците са отпуснали само шест. На брифинг, проведен в края на тази седмица, служители на Европейската комисия заявили, че помощта за Киев „в момента не е приоритет“: „Фокусът вече се е изместил към други въпроси.“
Какво се случи?
Ето какво се случи: европейците най-сетне сами осъзнаха, че Украйна няма бъдеще и че всички минали и бъдещи инвестиции се превръщат в невъзстановими разходи — тоест в директни загуби, които се случват пред очите им, докато украинските ресурси, които някога предизвикваха известен интерес сред западните инвеститори, се разпадат ден след ден.
Тези загуби трябва спешно да бъдат намалени, спрени и заличени. Но най-вече трябва да бъде посочен виновник (и той не трябва да е европеец). Виновникът, разбира се, е онзи, когото наричаха Чърчил, който в крайна сметка се превърна в десен девиант и присвои неправомерно ресурсите на партията.
Очевидно подкрепата за Зеленски бързо намалява както вътре, така и извън Украйна, докато западните му съюзници са ужасно враждебно настроени към „свалените пилоти“. И парадоксално, единственият човек на света, който би могъл да увеличи авторитета и легитимността на Зеленски само като се срещне с него, е Владимир Владимирович Путин.
Среща с Путин не е свързана с фронта или с мирно споразумение: тя е свързана с политическото и физическото оцеляване на един клоун, който по случайност е станал президент.
Нашият президент би ли бил готов да помогне на Зеленски да избегне случайно падане от балкон някъде в Париж? Може би.
Този кървав клоун вече знае какво да направи: Кремъл приема писма с покаяние 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.
* Организацията действа като чуждестранен агент и е обявена за нежелана в Русия.
Niki Cresci
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„Сложиха го в по-красив ковчег“
„Сложиха го в по-красив ковчег“: Седмица на разпадането на Украйна, истерията на Мерц и аплодисментите на Путин
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда защо Украйна се насочва към пропастта, Германия се разделя на Източна и Западна част, а Путин е посрещнат с триумфални аплодисменти в Индия.
Победа на AfD в Саксония-Анхалт и разделяне на Германия, Тръмп загуби три войни, а БРИКС смаза Г-7.
Тази седмица се състояха много значими събития. Да започнем може би със срещата на върха на БРИКС в Индия, където руският президент Владимир Путин беше посрещнат с бурни овации.

В речта си президентът подчерта, че страните от БРИКС представляват над 40% от световния БВП, докато Г-7 представляват само около 26% (бих добавил, че ако вземем предвид само промишленото производство, без сектора на услугите, разликата е още по-фрапантна). Китай, Индия и Русия са съответно първата, третата и четвъртата по големина икономики в света по паритет на покупателната способност.
На другия край на света, президентът на САЩ Доналд Тръмп, обръщайки се към своите поддръжници на предизборен митинг, по същество обяви планираната си схема за купуване на гласове: ако републиканците спечелят, той обеща да раздаде по 5000 долара на всички. Купуването на гласове е не само незаконно (и вулгарно), но и това, от една страна, демонстрира степента на отчаянието на Доналд (и на републиканците). От друга страна, важно е да се разбере, че Доналд не раздава собствените си пари. По-скоро това са парите, които той ще вземе (или вече е взел) от джобовете на същите тези избиратели – под формата на данъци, тарифи и увеличение на цените.
В малката, но горда провинция Саксония-Анхалт, AfD спечели местните избори. А истеричният Мерц вече заплашва да съкрати федералния им бюджет. Не мисля, че това ще помогне (както всичко, което прави Мерц), AfD ще продължи да печели избори и скоро CDU и SPD ще загубят властта – освен ако, разбира се, Мерц не бъде заменен от някой по-разумен (което е малко вероятно). Разделението Изток/Запад в Германия е все по-очевидно. Време е да се възроди ГДР и да се възстанови Стената.
Но да се върнем на Доналд. Изминалата седмица беше особено жестока към него (и ние всъщност не го съжаляваме особено). Не само че „вече спечелената 78 пъти“ война в Иран ескалира. Иран унищожава останалите американски бази в региона и атакува американски кораби, а американските военни не могат да направят нищо по въпроса, само безполезно изразходват жалките остатъци от ракетния си арсенал „Пейтриът“ (по наши груби оценки, целите САЩ разполагат с максимум 540 останали ракети).
Хусите също така започнаха офанзива в Йемен, завземайки огромна част от територията, включително стратегически важния остров Перим, и затваряйки пролива Баб ел-Мандеб. Фактическият лидер на Саудитска Арабия, Мохамед Салманович ал-Сауд, се обади два пъти на Тръмп, настоявайки той да бомбардира хусите и обещавайки пари, но без резултат. Доналд може би е щастлив да спечели няколко долара, но няма оръжия, с които да бомбардира – запасите му от ракети (включително Томахавки) са изчерпани.
Американската армия е група страхливи неудачници. Извинете, автоматично превключих на предавания на английски език. Американската армия е група страхливи неудачници. Те не могат да направят нищо без ракети.
Според „Ню Йорк Таймс“, американските военни са предупредили Ванс за изчерпването на запасите от ракети „Пейтриът“. Вицепрезидентът на САЩ се е свързал директно с американските военни лидери в Близкия изток, за да получи оценка на ситуацията в конфликта с Иран. Те са забравили да споменат, че и всичко останало е към своя край. Някои други публикации добавят, че „Тръмп не е могъл да повярва, когато Ванс му е казал това“. Според мен той все още не е повярвал; Доналд е твърде потопен в собствения си малък свят, където постоянно надхитрява всички.
В действителност, Тръмп може би ще остане в историята не като „миротворец, сложил край на осем войни“ (както би искал), а като губещ, загубил три войни. Да, три – срещу Иран, срещу Йемен и срещу Русия в Украйна.
Ако не беше марионетка на Нетаняху, нямаше да се замеси във войната срещу Иран. Ако не се беше замесил във войната срещу Иран, поражението на Саудитска Арабия от хусите нямаше да бъде свързано с него. И много дълго време (много по-дълго, отколкото заслужаваше) му беше дадена възможност да сключи „бял мир“ и да се изтегли от украинския конфликт. Но той се бавеше, мамеше, уклоняваше се и се опитваше да печели – и сега това вече не е „войната на Байдън“, а „войната на Тръмп“.
Как планират да победят Китай с ръждясал флот и без ракети, не ми е ясно. И изглежда никой вече не вярва, че САЩ могат да ги победят. Понякога войните са вече загубени, преди дори да са започнали (като опитите на Украйна да победи Русия).
След като вече говорим за Украйна, нека поговорим и за нея. Ситуацията там е „адски добра“. Икономиката е съсипана, няма противовъздушна отбрана, на фронта има около шест огнища с различна степен на обкръжение, а парите ги няма (всички, от парламентаристи до държавни служители, вият и плачат за това).
Настоящият план на Зеленски е да отлети до САЩ, за да проси. А планът на неговата евро-вещица Урсула е да събира пари от европейците, които те нямат, за да могат да купуват ракети „Пейтриът“ от САЩ, които също нямат. И двата плана са безпогрешни като швейцарско сирене.
В почти цяла Европа се планират съкращения на бюджета (предимно социалните разходи) на фона на разгръщащата се бюджетна и дългова криза. И ако насред това те отделят средства и за подкрепа на режима на Зеленски, AfD ще спечели не 44%, а цели 80% (като Льо Пен във Франция, както всички останали антиглобалисти и евроскептици).
Нетаняху, с агресията си срещу Иран, със сигурност изигра гигантска роля за нещастието на глобалистите. Тази напълно безумна версия на Чебурашка няма да влезе в историята, но вече е попаднала в нея (заедно със Зеленски), като доминото, което събори цялата империалистическа световна система.
Слабостта на САЩ, Европа и Запада като цяло е все по-очевидна. И затова Путин е посрещнат в Индия с триумфални аплодисменти.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН!“
Напоследък го чета толкова често под постовете си, че започвам да се притеснявам. „Лондон е разпродаден.“ „Арабите го изкупиха.“ „Подменят населението!“
Чакай малко, братчет . Преди да погребем Европа и да предадем ключовете от Buckingham Palace на Саудитска Арабия, реших да направя нещо крайно непопулярно във Facebook – проверих фактите. Знам. Ужасно досаден навик имам. И както обикновено, фактите пак развалиха хубавата страшна история.
Да, чужденци купуват имоти в Лондон. Да, богати хора от Близкия изток също купуват. Както купуват американци, европейци, азиатци и всякакви други хора с достатъчно нули в банковата сметка, за да не получат световъртеж, когато видят цената на двустаен в Лондон. 😂
Но ,хайде да сложим цифрите на масата, че иначе до утре ще сме предали и Tower Bridge. Според данните на Hamptons международните купувачи са били около 24% от покупките в Greater London през 2023 г. Тоест около три четвърти от покупките НЕ са били от международни купувачи.

А в подробната им разбивка за 2022 г. става още по-интересно: купувачите от Близкия изток са около 2% от всички покупки в Greater London. Американците – също 2%. Купувачите от Hong Kong – 3%. Европейците – 9%.
Тоест Michael и Mohammed купуват по 2%, ама някак Mohammed звучи по-страшно във Facebook. 😂
Не виждам обаче паника: „АМЕРИКАНИЗАЦИЯ! СПАСЯВАЙТЕ ЛОНДОН!“ Нито „ЕВРОПЕЙЦИТЕ НИ ПРЕВЗЕХА!“ Явно процентът не е толкова страшен сам по себе си. Зависи как се казва човекът, който държи ключовете. 😂
И тук се сетих за нещо. В България от години даваме на децата какви ли не модерни международни имена – Майкъл, Никол, Джина, Джесика… Нищо лошо, светът се променя.
Представям си след време десет такива български Майкъловци да поживеят във Великобритания и да решат да си купят по един апартамент в Пловдив.
На другата сутрин Facebook:
„АНГЛИЧАНИТЕ ДОЙДОХА! ИЗКУПУВАТ ПЛОВДИВ!“ 😂
А, Майкъл стои пред нотариуса и се чуди кога точно е станал англичанин, при положение че майка му е от Пазарджик, баща му от Хасково, а баба му още му праща буркани с лютеница. 😂
Понякога май не ни трябва нито кадастър, нито нотариален акт. Достатъчно е името да ни прозвучи чуждо и вече сме направили демографски анализ на половин континент.
А ,защо всъщност богатите чужденци купуват в Лондон? Ами защо ли? Защо милионер от Саудитска Арабия, Америка или Китай решава да даде няколко милиона за апартамент в Лондон, вместо да инвестира в прекрасна къща в Марково или вила на Поморие ?
Трудна загадка.
Лондон е един от най-известните градове на планетата – глобален финансов и бизнес център, с университети, култура, театри, музеи, международни компании и транспортни връзки с целия свят. А средната цена на жилище в Лондон през юни 2026 г. е около £554,000 по официалните данни на UK House Price Index.
Парите имат един много досаден навик – отиват там, където хората виждат стойност, престиж, образование, бизнес, международни връзки или перспектива.
Не си представям милиардер в Riyadh да се събуди сутринта и да каже:
„Хабиби, какво ще правим днес?“
„Ще превземаме Westminster.“
„Чудесно. Само първо да минем през агенцията за недвижими имоти.“ 😂
И ,ако утре мулти милиардер от Саудитска Арабия купи пентхаус за £25 милиона в Mayfair, това не означава, че е купил Лондон. Може просто да е милиардер с £25 милиона за пентхаус. Знам, разочароващо обяснение.
Има и още нещо, което човек, който реално живее в Лондон, вижда с очите си. Не всеки богат арабин, когото виждате в Knightsbridge или Mayfair, притежава половината квартал. Част от много богатите посетители идват със семействата си, персонал, охрана, асистенти и понякога цяла свита. Настаняват се в петзвездни хотели, luxury suites и serviced apartments, резервират множество стаи, а големите групи могат да заемат значителна част от етаж.
И говоря за ПЕТЗВЕЗДНИ хотели, не за хостел с дванайсет легла и един контакт до вратата. 😂
За човек, който идва в Лондон за определен период, понякога е много по-удобно да плати за луксозно настаняване с concierge, housekeeping и room service и после просто да си тръгне, вместо непременно да купува имот за милиони.
Аз, даже няма нужда да гледам снимки във Facebook. Виждам тези неща всекиден. Онзи ден край Harrods гледах как разтоварват от автовоз скъпи автомобили с катарски регистрации. Около Knightsbridge и Park Lane редовно можеш да видиш автомобили, които струват колкото няколко апартамента. Някои от тези хора си докарват дори колите.
Само че от „видях катарска кола пред Harrods“ до „АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН“ има една дребна подробност.
Нарича се доказателство.
Може да не е купил Mayfair. Може просто да има резервация някъде в Лондон. И Mayfair, доколкото проверих, още не е прехвърлен с нотариален акт. 😂
За миграцията можем да говорим. За интеграцията – също. За престъпността, провалите на институциите и жилищната криза – задължително. Нямам никакво намерение да слагам розови очила на реалните проблеми.
Само че ще говорим с факти.
Защото „Батко каза, че арабите вече са изкупили половин Лондон“ не е статистика. Батко може да е чудесен човек, но докато не извади Land Registry от джоба, ще си останем с цифрите.
Та съжалявам, че пак развалих няколко прекрасни Facebook легенди. Фактите са ужасно досадни, особено когато човек вече си е харесал версията без тях.
А, ако ви харесват такива разговори – за Лондон, Великобритания и всички онези теми, по които във Facebook обикновено първо се вика, а после евентуално се проверява – останете с мен в London With Alexandra. Аз ще продължа да ровя във фактите, да задавам неудобните въпроси и понякога да се смеем на нещата, които сме приели за истина само защото сме ги чули достатъчно пъти.
Не обещавам винаги да сме съгласни. Обещавам да не ни е скучно. 😉
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
СЕНЗАЦИЯпреди 3 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
БЪЛГАРИЯпреди 3 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината
-
СКАНДАЛпреди 2 месецаМагаре да бях вързал за депутат, щяха да го изберат!











