БЪЛГАРИЯ
Проф. Александър Чирков: Не съм циганин! Спрете с тези глупости!
Проф. Александър Чирков е кардиохирургът, извършил първата трансплантация на сърце в България през 1986 г. Той спечели световна популярност и признателност за професионализма си в сферата на сърдечните болести, операции и трансплантациите. Първият българин с присадено сърце е малкият Иванчо от Кърджали. През 2003 г. Чирков прави и първата белодробна трансплантация у нас. Отново първи в Източна Европа той въвежда и т.нар. изкуствени сърца. С тях нуждаещите се от трансплантация могат да дочакат до 2 години донор. Майсторът на скалпела е оперирал от сърце лично 30 000 души, а на други стотици хиляди е помогнал чрез консултации по време на 57-годишната си лекарска практика.
В средата на 80-те малка България учудва корифеите в кардиологията от САЩ, Германия, Франция с постиженията си. В Москва също са неприятно изненадани, че в София е извършена първата трансплантация на сърце. Хирургът обаче има и противници сред светилата в медицината, които твърдят, че той е майстор на пиара и умело крие голяма част от неуспешните си трансплантации, които са с летален изход за пациентите.
Германия се превръща във втора родина за Чирков, защото по думите му голяма част от близките му емигрират там през Втората световна война. Самият той живее и работи във Федералната република от средата на 60-те, а в началото на 80-те се завръща в България по покана на Людмила Живкова, за да оперира у нас и да пренесе опита си тук. Професорът става любимец на Тодор Живков, който го награждава с орден „Стара планина” за успешната трансплантация и за заслугите му към България. По онова време това отличие се дава само на високопоставени чужденци.
Напоследък известният лекар дели времето си между германския град Фрайбург, където е семейството му, и Варна, където всеки месец дава консултации в тамошната поликлиника „Света Клементина”. В живописния Фрайбург, разположен между Швейцария, Германия и Франция, професорът се наслаждава на живота.
Чирков признава, че напоследък се чувствал изморен, но това било нормално за годините му – 81. Пожела си само здраве и ако може да практикува лекарската си професия и на 90 години. Медикът неведнъж е споделял, че неговите американски колеги се пенсионират на 95 и въртят скалпела докато могат.
Нормалното кръвно е 130-135 на 80, казва Александър Чирков и добавя, че допустимият максимум на горната граница е 140, а долното задължително трябва да е под 90. Кръвно се мери сутрин и вечер, а не през час, уточнява сърдечният хирург. Неговото кръвно пък е ниско – 110 на 70, но професорът казва, че за него това е нормално. Кратката рецепта за дълголетие на световноизвестния лекар е спазването на относителен хранителен режим, който изключва яденето след 18 часа, живот без нерви, стрес и завист и задължително всеки ден ходене пеш поне по 5 километра.
Самият той си е поставил за цел на ден да изминава десетина километра, крачейки и винаги, когато може да отиде някъде пеш избягва колата или градския транспорт. Лекарят дава ценен съвет: „Достатъчно е физическо натоварване с продължителност 30-45 минути в 5 дни от седмицата, за да се предотврати или забави развитието на сърдечносъдовите заболявания.”
Александър Чирков се ражда в Лом през 1938 г. Оттам нататък обаче версиите за неговото родословно дърво и социален статус драстично се разминават. По думите на хирурга той произхожда от заможен род, който бил репресиран след 9 септември 1944 г. Професорът твърди, че е потомък на българи, гърци и македонци. Част от дедите му са лекари, а други били търговци. Някои от роднините му пък емигрират в Германия още в началото на 40-те, установяват се там и развиват бизнес. Братът на баща му заминава за Хайделберг, там завършва медицина и изгражда клиника в Западен Берлин.
Преди 1944-та дядо му и другият му чичо създадат голяма фирма за внос на трактори и вършачки от германския град Есен. Според него фамилията имала и магазини, както и фабрика за преработване на риба. „В нашата фамилия имаше много лекари и така реших да се занимавам с медицина”, казва проф. Чирков. Прапрабаба му проф. Василица Чиркова, която е гъркиня, работила в Москва и била личен лекар на фамилията Толстой.
Именият лекар яростно отрича всякакви твърдения, че е от ромски произход. „Не съм циганин! Спрете с тези глупости! Ако моите роднини бяха цигани, как тогава щяха да заминат за Германия и Австрия по времето на Хитлер. Та това си и чисто самоубийство. Знаете за нацистките закони за чистата раса и какво правеха с евреите, ромите и останалите малцинства”, гневи се Чирков на всякакви въпроси за произхода му.
Според жители на Лом обаче част от твърденията на известния им съгражданин не отговарят на истината. Те казват, че баща му бил български циганин, който се казвал Чирко, а преди да приеме името Александър бъдещият професор се наричал Фарук. Татко му бил честен човек и работел като общ работник в рибарницата до пристанището на Лом, а не както твърди синът му, че бил собственик на фабрика за преработка на риба.
Пак според твърденията на жители на дунавския град първият брак на хирурга бил с образованата българска циганка от видинското село Арчар – Веселина. Тя работила като операционна медицинска сестра в ломската болница, а по-късно станала анестезиолог и също заминала за ФРГ. Тази сватба обаче също доказвала, че Чирков е циганин, още повече, че името на една от дъщерите му – Джема е характерно повече за ромите, а не за българите.
През 1955 г. Александър завършва гимназия в Лом и заминава да следва медицина във Висшия медицински институт в София. По думите на хирурга тогава, за да кандидатстваш в университет ти трябва бележка от Отечествения фронт, че си партийно надежден. Чирков успява да се сдобие с ценната хартийка, след като убеждава партийния секретар на Лом, че фамилията му никога не е била враг на народа. В крайна сметка Александър се дипломира като хирург през 1962 г. и е изпратен като шеф на хирургията в Белоградчик.
Четири години по-късно заминава за Западен Берлин, където чичо му има болница и в нея специализира кардиохирургия. Остава там като лекар в Университетската болница, после се прехвърля в университета във Франкфурт на Майн и в университета във Фрайбург, където е професор от 1981 г. В началото на 70-те специализира бебешка сърдечна хирургия в Алабама.
За обучението си там Чирков разказва следното: „Вземахме сърце от една маймуна и го поставяхме на друга и наблюдавахме развитието, страничните реакции и т.н. Там разбрах, че за да се направи трансплантация, трябва да се подготвят цели екипи, които да научат в различни институции в Америка най-финото, свързано с една трансплантация. Трябва да има подготвени кадри по вирусология и имунология. Присаждането на сърце е екипна дейност, не е шивашка работа – вземаш едно сърце и го слагаш в друго тяло. Важното е след това – как ще го понесе новото тяло, дали няма да го отхвърли, какво е нужно на човек, за да задържи органа, и т.н. Изисква се сериозен капацитет на техника, знания и специалисти, които работят в синхрон, водени от хуманни подбуди, а не само да мислят за собствения си джоб и собственото си издигане.”
В края на 70-те години Чирков получава покана от правителството на комунистическа България да се завърне в родината и да положи основите на модерната българска сърдечна хирургия. Първоначалната идея е на Людмила Живкова, която по това време е министър на културата и член на Политбюро и провежда политика на отваряне на социалистическата държава към Запада.
Дъщерята на Тодор Живков се опитва да върне в България успелите българи, за които е известно, че не се отнасят критично към режима. По време на своя визита във Федерална република Германия червената принцеса се среща на вечеря с Александър Чирков и го кани да се завърне в София. Уверява го, че нейният вуйчо – акад. Атанас Малеев, който по това време е министър на здравеопазването и е основател на Медицинска академия, ще направи всичко необходимо да създаде подходящи условия за работа на Чирков в България.
Кардиохирургът казва „да”, след което последва и официална покана от вицепремиера Георги Йорданов, който след смъртта на Людмила Живкова поема поста министър на културата и отговаря за българите в чужбина. Българското правителство сключва договор с Чирков за създаването на съвременна кардиологична болница, подобна на тези в Америка и Западна Европа. Професорът си идва в България през 1984 г. Живков му предлага месечна заплата от 40 000 марки – нещо нечувано за социалистическия блок. Медикът казва, че отказал огромните пари, но поискал да му разрешат да практикува на частно у нас. Така си докарвал по 70 000 марки, като половината давал във фонда за обучение на млади лекари, основан от него.
Със западногермански хирурзи сформира екип, който прави у нас сърдечни операции. Въвежда най-модерните методи в медицината в България, създава школа от водещи специалисти в областта на кардиологията и кардиохирургията. „Изграждането на болница „Света Екатерина” не струваше нито лев на българския данъкоплатец. Тя бе построена със средства, дарени на моята фондация от спонсори в Германия, Холандия, Австрия и САЩ”, казва Чирков. Според вече покойния сърдечен хирург проф. Чавдар Драгойчев обаче тогава държавата дава за Чирковата клиника 40 милиона долара – сума, която обрича други болници на ръба на финансовата немощ.
За откриването на модерната кардиологична болница през 1988 г. идват тогавашният номер едно в света в сърдечната хирургия Дентън Кули – първият лекар присадил изкуствено сърце на човек, както и легендарният американски професор Майкъл Дебейки. Познанството си с тях Чирков използва, за да бъде включена България в международна организация за размяна на донори. До 1989 г. лечебното заведение е известно като Чирковата болница, а след това получава името „Света Екатерина” и специалистът я ръководи до 2005 г., Тогава той бе уволнен от тогавашния здравен министър и свой състудент проф. Радослав Гайдарски с мотива, че лечебното заведение има твърде много задължения. Сърдечният хирург си тръгва обиден и огорчен, влиза в спор с Гайдарски, но не е върнат на поста.
След като е изгонен от болницата, която създаде, Чирков става консултант на отделението по кардиохирургия на болница „Токуда” в София. От 5 години насам обаче е във Варна, където дава консултации в местна поликлиника. Мечтае в морската столица да изгради модерна клиника по кардиология по всички западни стандарти. Бори се за това от 16 години, но удря на камък. Първоначалната идея била финансирането да дойде от бизнесмени от Австрия и Германия, с които виртуозът на скалпела се познава. Той твърди, че западните му партньори се отказали от проекта, тъй като се страхували, че в България се шири корупция и парите им ще потънат. Чирков има амбицията да докара специалисти от чужбина, предимно негови ученици. Искаше болницата да се занимава със сърдечносъдови и белодробни заболявания, като в нея бе планирано да има и отделения по урология и обща хирургия.
На 14 май 1986 г. проф. Александър Чирков извършва първата, не само у нас, но и в целия Източен блок, трансплантация на сърце. Щастливецът е 11-годишният Иван Сарафски от Кърджали. Момчето било в изключително тежко състояние. След прекаран вирусен миокардит сърдечният мускул не бил в състояние да изпомпва кръвта и единственият изход бил трансплантацията. Оперира проф. Чирков с екип от водещи кардиохирурзи от Сърдечносъдовата клиника при Медицинска академия (днес Университетска болница „Св. Екатерина”) и от Института за спешна медицинска помощ „Пирогов”. Операцията е успешна и Иванчо е спасен. Донор става починал преди часове при катастрофа тийнейджър с абсолютно здраво сърце, което веднага е пренесено от „Пирогов” в сърдечносъдовата клиника.
Организмът на малкия пациент приема новия орган и докторите са обнадеждени, че пред Иванчо се очертава дълъг живот. Детето става всеобщ любимец на доктори и пациенти. То прекарва в клиниката осем месеца. През целия период лекарите се грижат изключително самоотвержено за него и не допускат усложнения. Първият българин с присадено сърце обаче загива трагично. Само две-три години след трансплантацията Иванчо въртял педалите на велосипеда из родното Кърджали, когато пада на земята. Травмите не били тежки и всеки пострадал на негово място щял да оживее, твърдят доктори. Чуждият орган обаче не понесъл усложненията и бил изхвърлен от организма на момчето.
Отношението на Живков и на комунистическата власт към Чирков поражда завист у колегите му. Най-големият му сблъсък по времето на соца е с Чавдар Драгойчев – син на легендарната комунистка Цола Драгойчева и един от най-добрите професори по сърдечно-съдова хирургия, възпитаник на съветската медицинска школа. А от времето на демокрацията все още е пресен конфликтът му с проф. Радослав Гайдарски – негов състудент, отличен коремен хирург и един от най-големите специалисти по чернодробни операции.
Според Чирков лекарите не можели да му простят, че се връща в България по покана на Първия и измества всички останали. Тато изпитва неприязън към Цола Драгойчева, а оттам ненавистта му се прехвърля и към сина й Чавдар Драгойчев. Макар че е син на видната комунистка и партизанка другарката Соня, властта не гледаше с добро около на сърдечния лекар, защото той бе от групата на меките китки.
През 80-те години между Чирков и Драгойчев се появява силна професионална ревност и Чавдар не може да преглътне, че Александър го измества като номер едно в родната хирургия. Двамата имаха паметен сблъсък в предаването на Кеворк Кеворкян „Всяка неделя”, по време на който синът на Цола Драгойчева заяви, че не може всички пари на държавата да се дадат за клиниката на Чирков. Германецът от Лом пък контрира, че до неговото идване в България проф. Драгойчев не е правил самостоятелни сърдечни операции и за пръв път е започнал да оперира с Чирков.
През 2002 г., ядосан от изявленията на сърдечния хирург, че се кани да присади и черен дроб, проф. Радослав Гайдарски отсича: „Чирков да си гледа сърцата!” Сбъднатата мечта на проф. Гайдарски е чернодробната трансплантация, която бе извършена за първи път у нас в Правителствена болница през 2004 г. Година по-късно той прави първата успешна чернодробна трансплантация от трупен донор.
Като министър на здравеопазването от БСП Радослав Гайдарски повежда открита война с Александър Чирков и през 2005 г. го уволнява като директор на болница „Света Екатерина”. Мотивът – голям финансов дефицит и редица нарушения в здравното заведение. Гайдарски обвини Чирков, че крие голяма част от смъртните случаи в болницата и че там са извършвани незаконни бъбречни трансплантации на чужденци. Любимецът на Тато бе обвинен и че върти незаконна търговия с органи. За шеф на „Света Екатерина” бе назначен ученикът на Чирков проф. Генчо Начев.
Чирков има своя теория защо България е на първите места по сърдечносъдови заболявания, инфаркти и инсулти. Той изтъква няколко причини за проблема – лош режим на хранене, обездвижване, тютюнопушене, мръсен въздух, агресивният стрес, на който са подложени хората и завистта.
„Желанието за отмъщение, омразата и клюкарството изтощават мозъка, той изпраща сигнали към съответните гени, които от своя страна изпращат съответните ензими, и се започва – високо кръвно налягане, атеросклероза, ракови заболявания”, разсъждава сърдечният хирург.
„Лошите мисли разболяват. Сърдечните болести се провокират от мозъка, всичките ни болести са реакция на мозъка. Не го оставяме да си върши работата, както трябва, товарим го с изключително опасни негативни мисли, и той ни отмъщава, за да се защити. Усмихвайте се по 20–30 пъти на ден и ще живеете здрави, щастливи и без болка.
Силата е в спокойствието – и аз се опитвам да живея по този начин”, разкрива своята рецепта специалистът. Той разказва, че преди 50 години диагнозите са поставяни само на базата на една слушалка. „Сега има модерна техника, уреди, с които за кратко време можеш да поставиш диагноза и да се предприеме адекватно лечение”, добавя проф. Александър Чирков.
Галеникът на комунистическата власт след промените през 1989 г. и след свалянето на Тодор Живков решава да се впусне в политиката. Присъединява се съм СДС и става депутат във Великото народно събрание през 1990 г. В същото време обаче не хвърля камъни срещу омразния за демократите Тодор Живков и дори през най-бурните години на прехода, когато деленето на сини и червени е особено яростно и когато текат дела срещу бившия Първи, проф. Чирков го защитава и казва, че Тато бил мъдър държавник и че по негово време били направени много хубави неща. Във Великото народно събрание се бори за изграждането на частни болници, но при условие, че се създаде лекарска камара, която да следи за качеството на лечение в тях. Идеите са приети наполовина – частни болници се правят, но лекарска камара и до днес няма.
През 90-те сърдечният хирург горещо прегръща идеята за завръщането на Симеон II в България и влизането му в политиката. Чирков се познава с царя от времето, когато живее във ФРГ. Смята, че Сакскобургготски би бил един добър президент на България и че чрез неговото идване в родината след 50-годишно изгнание в родната политика ще се внесе известно възпитание и аристократизъм. Медикът е един от 101-те общественици и интелектуалци, които през ноември 1995 г. изпращат писмо-покана до царя да се завърне в България.
Сред подписалите писмото са Лили Иванова, Невена Коканова, Радой Ралин, Крикор Азарян, Борис Димовски, Георги Чапкънов. Половин година по-късно Симеон стъпва на родна земя. Чирков е човекът, който предлага Бойко Борисов за бодигард на царя. Кардиохирургът се познава с бъдещия премиер покрай Тодор Живков, когато Борисов е телохранител на бившия Първи. Медикът обаче се разочарова от царя и от неговата партия НДСВ и смята, че Симеон се е провалил като премиер, защото имал лоши съветници. Чирков изявява симпатии към създадената от Иван Костов партия ДСБ и казва, че Командира е бил един от най-успешните министър-председатели на България.
В живота ми има две жени – първата е българка, а втората германка и никога не съм им изневерявал, кълне се медикът. От брака си с Веселина, който е кратък, има две дъщери – Татяна и Джема. Татяна е невролог и психиатър, а Джема – зъболекар. И първата му жена работи дълги години в Германия, както и дъщерите му, които сега също са там.
Александър Чирков отрича, че след като се оженил за германската си съпруга Мариане забравил за децата си от предишния си брак и дълго време не се интересувал от тях. С Мариане се запознава в клиниката на чичо си в Западен Берлин. Там младата германка работела като медицинска сестра, а иначе учела педагогика и по-късно станала учителка. Двамата се залюбват в болницата и по-късно ще женят.
Имат дъщеря и син. Алесандро работи в Европейската комисия, а Кармен отговаря за образованието в кметството в Хамбург. Сърдечният хирург се радва на общо седем внуци – Александър, Симеон, Паул, Ана-Мария, Никол, Феликс и Сара. Чирков твърди, че цял живот е бил обграден от красиви жени, но никога не си е позволявал да накърни доверието, което му е гласувала любимата Мариане. Казва, че за нея би направил всичко и не може да си представи живота без нея.
Мислите ли, че няма да е интересно и на вашите приятели? Споделете тази история!
БЪЛГАРИЯ
Цветанов като олицетворение на корупцията. И това се пише в Германия, откъдето е люпилнята на ГЕРБ
Цветанов като олицетворение на корупцията.
И това се пише в Германия, откъдето е люпилнята на ГЕРБ.
Наистина висок стандарт!
Само дето германските журналисти са в грешка, че му е прекъсната кариерата. Напротив, напротив, така би било в Германия и навсякъде по света.
Не и в Мутроландия.
Хубаво е това да се прочете и от Европол, защото върху тях също пада петното.
„КОРУПЦИЯ В БЪЛГАРИЯ: Да живееш по-хубаво, на български
Политици от най-високите постове си купиха луксозни апартаменти в столицата на цени като в Алди (нещо като Лидъл).
София – най-известният ловец на сделки в България, Цветанов, изглежда, не е измъчван от угризения или вина. Той не е извършил никакво престъпление и няма „за какво да се срамува“, увери Цветан Цветанов няколко дни преди да подаде оставка от поста на ръководител на фракции на управляващата партия ГЕРБ и да подаде оставка в парламента на София.
Прекъсването на кариерата на най-властния политик в България след премиера Бойко Борисов се дължи на съмнителен бизнес с недвижими имоти: За една четвърт от пазарната стойност е закупил шефът на предизборната кампания на ГЕРБ миналия юни, луксозен апартамент с площ 240 квадратни метра в планинския квартал Изток. В навечерието на предстоящите през май европейски избори, управляващата партия ГЕРБ бе настигната от разрастващия се корупционен скандал, който вече изложи на опасност четирима от нейните членове. Освен Цветанов министърът на правосъдието и бившата кандидат-президент Цецка Цачева, заместник-министърът на спорта Ваня Колева и зам.-министърът на енергетиката Красимир Първанов подадоха оставка.
Лукс на ниска цена
Причината: техните евтини покупки на жилища в компанията за недвижими имоти Артекс подозрително се доближават до корупция. Следователите подозират, че политиците от правителството са “позлатили“ подкрепата си на строежа на новия луксозен офис – и жилищен комплекс,носещ наименованието „Златен век“. Цветанов предполагаемо е заплатил само 627 евро на квадратен метър за т.нар. си евтина бърлога, въпреки че нейната действителна стойност се оценява на 2500 до 3500 евро на квадратен метър. Прокуратурата и Националната агенция за борба с корупцията в момента разследват дали бившият министър на вътрешните работи е извършил престъпление.
Претръпналият към скандали Цветанов обаче вижда себе си преди всичко като жертва. Твърденията не са нищо повече от част от преднамерената „кампания на лъжата“ в навечерието на предстоящите европейски избори. Той беше „политическото лице“, което трябваше да бъде маркирано точно преди изборите. Всъщност скандалът с „Апартментгейт“ може да струва европейските избори на неговата партия, който понастоящем води с около 35%, според проучвания на общественото мнение.
Радиостанция разкрива истината
Но това по никакъв начин не е Опозицията, както се предполага от Цветанов, а именно Радио „Свободна Европа“, след 15-годишната почивка от началото на работата си. Радиото извади на светло съмнителната сделка с недвижими имоти на ловеца на сделки на ГЕРБ. Според софийския анализатор Стойчо Стойчев скандалът едва ли ще има последствия, свързани с изборите. Много популярният в партията си Цветанов ще остане на политическата трибуна на България и особено ключова фигура на ГЕРБ.
Това изглежда се потвърждава. Цветанов си отива – и остава в същото време. Всъщност, той е отстъпил само като лидер на фракциите, но като ръководител на кампанията и заместник-шеф на партията довереникът на Борисов ще продължи да действа. Коментаторите на българските медии говорят подигравателно, след британското отлагане на Брекзит, за българския „Цвекзит“.
Богомил Бонев
БЪЛГАРИЯ
Александър Йорданов по стъпките на „Майката на нацията“
Александър Йорданов вече става проблем за кампанията на ГЕРБ, макар и тя още да не е започнала.
Шестият в общата евролиста ГЕРБ-СДС фокусира медийното внимание и общественото недоволство засега по две основни причини: ястребското му отношение към Русия, което влиза в противоречие с политиката на правителството на Борисов и подигравателното му отношение към самия премиер Борисов, когото до вчера наричаше „селски хитрец“ и премиер-мимикрия“, а днес вече е „целунал ръка“ на същия този Борисов, за да го направи евродепутат.
Това публиката не прощава!
Само за два дни, откакто се завърна на политическата сцена, бившият председател на 36-ото Народно събрание и бивш посланик в Полша и Македония, обходи всички телевизии и резултатът от изявите му е потресаващ – присмех, подигравки, окарикатуряване.
Щом Ал. Йорданов се появи в някое тв студио, водещите от вратата го почват с цитати от собствените му словоизлияния, той естествено влиза в обяснителен режим, където ту се самоопровергава и става смешен, ту пък крайно неуместно се защитава, от което в края на краищата се получава една комична сценка. Тя пък после намира своето продължение в социалните мрежи, където преливат възторзи от рода на „Днес е един смешен ден за българската демокрация“.
И оценката вече е дадена!
Никой не пита за останалите членове в евролистата, където има стойностни, млади хора, самонаправили се, красиви, утвърдили се, без политическа проекция – особено във втората половина на листата. Тях никой не ги търси, никой не ги показва. Познатите, които са на челните места, пък са скучни, защото са обиграни, а езикът им е стерилен.
Гъделът за медиите е Ал.Йорданов, защото публиката с настървение се забавлява с него. Той е камъчето в обувката на ГЕРБ.
Какво печели и какво губи ГЕРБ от тази кандидатура?
За първи път ГЕРБ влиза в предизборен съюз. Досега партията на Борисов винаги си е била самодостатъчна. Този път, вероятно умората от 10 години на власт, я някара да направи опит да обнови облика си, залагайки на романтичния спомен от миналото, когато синьото беше надежда, промяна и упование. Няма лошо!
Политиката обаче се прави за хората и от хората.
Ако споменът от миналото няма препратки към бъдещето за нещо по-добро, то той си остава само една емоция.
А Ал. Йорданов е миналото с похвалните статии за Живков, после с лупингите в зората на демокрацията, с недотам „дипломатичните“ си истории като посланик, с пещерния си антикомунизъм, с русофобството си, което отблъсква, със слагачеството си, което мнозина оприличават на ветропоказател.
Всичко това е архаизъм.
Никой не споменава заслугите му нито за демокрацията, нито за отношенията ни с Македония.
Би трябвало ГЕРБ да са си направили калкулацията – колко стари седесари ще привлекат със трибуквието СДС и колко гербери ще отблъснат с фигурата на Големия Ал, както наричаха навремето „видният отвсякъде радикалдемократ“. Може би са разчитали на образния му пиперлив език, но засега точно този език по-скоро му пречи, отколкото да му носи ползи. Може би са очаквали, че той ще предизвика умиление или някаква нова синя вълна от възторзи.
Нищо такова не се случва.
Миналото на Ал. Йорданов не носи позитив.
Точно обратното.
Така, както е тръгнал, шестият в евролистата на ГЕРБ-СДС упорито върви по стъпките на „Майката на нацията“, което предвещава резултат, който може да изненада ГЕРБ така, както се случи в нощта на 13 ноември 2016 година. Ефектът от клетвите му срещу Русия може да се сравни с ефекта от сълзите на „Майката на нацията“, бликнали от спомена ѝ за комунизма, „нанесъл“ удар върху семейството ѝ – същия комунизъм, който тя пламенно е защитавала с червената си партийна книжка.
Днес това изглежда ретро. Младите не го разбират. В Европа отдава не се говори за комунизъм-антикомунизъм.
Евроизбори 2019-а са битка за бъдещето, за нова Европа като отрицание на днешната, която изкопа новата „демократична“ бездна между елит и народ.
Цяла Европа се тресе от протести срещу статуквото, което роди възпроизвеждащата се бездушна брюкселска чиновническа армия. Навсякъде изборите се печелят от противници на това статукво. Навсякъде хората избират „неполитичните“ политици.
Дори Турция се разклати от мощната вълна на промяната. Хората си искат реалния живот – днес и сега – и изобщо не се вълнуват от сенките на миналото.
И да изправиш в тази възраждащата се Европа миналото да ти носи знамето, е липса най-малкото на далновидност.
Но, в края на краищата решават избирателите.
Те пък може да си харесат Ал. Йорданов…
БЪЛГАРИЯ
Властта засмърдя! Да сменяме пелените – започнахме на 14-ти май!
Tърпението на Възражданe свърши. Три години след учредяването на Възраждане понасяме онова, за което Макиавели предупреждава: „Инициаторът на нова система има враждебността на всички, които биха спечелили от запазването на старите институции.”, пишат в своя позиция от партия Възраждане.
Тази враждебност към Възраждане придоби уродливи измерения. Като се започне от неверни данни, обидни прякори, манипулирани репортажи и се стигне до физическа репресия и психотерор. Чашата преля и Възраждане няма да търпи повече подобни действия. Ще приложим силата на правосъдието върху всички разпространители на неверни твърдения, независимо от техните партийни и бизнес покровители!, пишат още от партията.
Вижте останалата част от позиията на „Ввъзраждане“:
Особено нетърпимо е изливането на мръсотия върху лидера на Възраждане – д-р Костадин Костадинов. Поне да бяха по-изобретателни авторите на клевети и прякори по негов адрес. Защото, ако д-р Костадинов е “уж свързван с Русия”, то какъв е Борисов, чиято фирма ИПОН става фактор, след като в края на 90-те години получава от руската фирма „Лукойл” договор за охрана на нейните тръби и съоръжения. (грами на Дж.Байърли, 2006 год.).
Какъв е Иван Костов, който даде „Нефтохим” – Бургас на Лукойл, когато в същото време е имало други купувачи по думите на Петър Стоянов. За получени от д-р Костадинов „митични руски пари” няма нито един аргумент. Но за милионите рубли, взети от управляващите – документи бол.
В същото време за милионерите рубладжии се мълчи точно толкова, колкото и за грантаджиите. Американските бази и самолетите F – 16, които са само на чертеж, но са платени милиарди за тях, са дребнотемие за авторите на компромати срещу Възраждане. Към престъпните мераци на политическите брокери за облагодетелстване с рубли и долари се присъединяват и евромилионерите. С къщи за гости, хотели, обществени поръчки. А напоследък и с ваксините за Ковид 19.
Всичко това се замита под килима, но за Възраждане е впрегнат целият репресивен апарат – Сметна палата, ГДБОП, СДВР, МВР и медии. Ще посочим само два от многобройните случаи на репресия срещу лидерите на Възраждане. Инж. Николай Дренчев, организационният секретар на Възраждане, е офицер от българската армия, бивш военен пилот на изтребител МиГ-23 МЛД, успешен предприемач и баща на шест деца. На 28-ми март 2020 г. от 10.00 ч. беше призован за разпит в ГДБОП. После на 5 май 2020 г. в СДВР. И за двата разпита поводът е един -фейсбук статус, в който споделя преживяванията на симпатизант на „Възраждане”, опитващ се да получи медицинска помощ в три големи столични болници.
На 30-ти март тази година е призован за разпит в СДВР и д-р Костадин Костадинов – председател на Възраждане. Причината – изказана позиция по политическа тема в предаването „Делници с Николай Колев“ по телевизия „Евроком”. И още, и още…
Върхът на наглостта беше репортажа на така наречения „разследващ” журналист Васил Иванов. Манипулативни кадри, показващи огромен имот, а всъщност домът на д-р Костадинов е само единият ъгъл на огромната постройка. За кредита даже няма и да говорим. Само ще отбележим, че шест /!/ пъти Възраждане е одитирано от Сметната палата. И няма нито едно закононарушение в разходите, направени от субсидията! Ето защо Възраждане очаква въпросният журналист да направи със същото настървение репортаж за къщата в Барселона, сараите на Доган, имотите на депутати – бизнесмени. Бивши и настоящи.
Възраждане е наясно, че срещу нас е впрегната цялата репресивна и медийна машина заради организирания национален протест на 14-ти май. Заради заканите, че Възраждане няма да работи под диктата на Вашингтон, Москва и Брюксел! Че ще работи с тях под условие – ако е защитен българският интерес ! И ако българите дадат доверието си на Възраждане. Заради системното и целенасочено дискредитиране срещу нас, Възраждане слага край на търпението.
От този момент нататък всяка клевета, всеки компромат, всяко деяние, уронващо авторитета на д-р Костадинов, на неговите колеги, на самата организация, ще срещнат отпор с документи и факти, които притежаваме. С всеки автор на зловредни послания, снимки, публикации, твърдения – ще се срещнем в съда. За предприетите от Възраждане действия българската общественост ще бъде информирана.
Възраждане вярва в справедливостта на съда, в инстинкта на българите да разпознават честния от подлеца, както и в тържеството на истината, което рано или късно настъпва. Възраждане споделя казаното от неизвестен автор, че „Общото между политиците и пелените е, че и двете трябва да бъдат сменяни редовно и то по една и съща причина”.
Сегашното управление твърде много засмърдя ! Време е да сменяме пелените !Започваме на 14-ти май! И ще продължим, докато не се разнесе тази зловредна политическа миризма ! .
-
СЕНЗАЦИЯпреди 2 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











