БЪЛГАРИЯ
КОРОНИ ЗА ГЛАВИТЕ НА ГЛУПАЦИТЕ
Когато дядо Велико за втори пореден ден не се появи в селския магазин, Тодор – мъжа на продавачката се побара по небръснатата брада и изръмжа:
– Не ми харесва тая работа! Трябва да мина да видя стареца! Нещо може да е пострадал! Нали е сам завалията, няма кой да се погрижи за него!
– Да не го е хванал Ковида? – обади се баба Станка, прибирайки току що купените продукти в пазарската си чанта.
– Сакън! Не споменавай за тая простотия, че ще те изгоня от магазина! – тросна се Тодор и като заръча на жена си да се обади на доставчиците за олио, напусна магазина.
Старата „УАЗ“ – ка дрънчеше отвсякъде, но по разбитите селски пътища, особено през зимата вървеше перфектно. Тодор изкачи малкия баир до последната селска къща, обърна обратно и спря пред портата. Слезе и като си запасваше панталона извика:
– Бай Великооо! Тука ли си, бе?
Никой не отговори, а вързаното на синджир куче започна да лае, колкото може по-силно. Тодор взе от колата парче сух хляб и влезе в двора. Видяло хляба в ръцете му, кучето заскимтя и започна да върти опашка.
– Май не са те хранили отдавна, Шино? – подаде хляба на животното мъжът, а то на две – три хапки го изгълта.
Тодор бутна вратата на къщата и влезе вътре. Прекоси малкото антре и влезе в ниска, варосана стая, на пода в която лежеше извит на една страна стареца.
– Кво става, бай Велико? – клекна до него Тодор.
– Ох! – само изпъшка старецът – Боли! Не мога да мръдна!
– Къде те боли?
– Тук, долу!
– Аааа, простата значи? Свило те е, щото в неделя застудя! И хич ли не можеш да станеш, бе старец?
– Опитах! Не става! На няколко пъти губих свяст от болка! До сега не се бе случвало такова нещо!
– Ха! – прокара длан през брадата си Тодор и поклати глава – Няма как, ще те карам в града! Само кажи къде ти е здравно осигурителната книжка, да я взема!
– В горното чекмедже на бюфета! – едва прошепна старецът.
Час и половина по-късно, омърляната „УАЗ“ – ка се завъртя по тесните улички край болницата. Навсякъде беше задръстено от коли, а когато разбра, че на частния паркинг таксуваха колите по два лева на час, Тодор изпсува:
– Че аз за пет – десет лева държа магазина на село цял ден отворен, бе ахмаци! Нямате наяждане, ей!
Той провря колата в края на един паркинг, като две от колелата се качиха на тротоара. Спрял по този начин той не пречеше на никого. Взе на ръце стареца и го понесе към болницата. Дядо Велико се опъваше и сърдито мърмореше:
– Пусни ме, човече! Не ме прави за резил на стари години! Да не съм мома, да ме носиш на ръце!
– Трай, старче! Вече стигнахме!
Спешното отделение бе претъпкано от болни хора. Имаше няколко циганина, край които се суетяха целите им фамилии. Те шумно разговаряха и всичко наоколо приличаше повече на пазар, отколкото на болница. Един охранител, облечен в черна униформа, на гърба на когото бе написано „Security”, се опита да прогони роднините на циганите навън, но те се развикаха още по-силно и той гузно се скри зад гърба на записващата сестра. След малко един млад лекар излезе и започна да пита всеки болен, от какво се оплаква. Независимо различните оплаквания, той насочваше всички да си правят ПСР – тестове за Корона вирус. Когато каза същото и на дядо Велико, старецът стисна зъби и се надигна:
– Връщай ме обратно в къщи, Тошко! Това не са доктори!
– Чакай, старче! Дошли сме до тук! Да питаме поне, какво лекарство да вземем!
– Не виждаш ли, че те искат да уморят хората, а не да им помогнат? Намерил Ковид празните им глави!
След младия доктор вървеше възрастна медицинска сестра и записваше нещо в една тетрадка. Разбрала за болката на стареца, тя се огледа и прошепна:
– Купете от аптеката аналгитици или нещо за успокояване на болката!
– А билки някакви няма ли? – запита дядо Велико.
– Има! – въздъхна сестрата – Сигурно ти е малка пенсията? Търси ветрогон и бабини зъби! Прави си чай от тях! Но сега вземете аналгин, за успокояване!
– Благодаря, сестро! – рече Тодор и като подхвана стареца през кръста, излязоха от спешното отделение.
На двора имаше две аптеки, една до друга. На малка пейка пред едната аптека се надигна млад мъж с гипсиран крак, за да седне стареца.
– Стой си, момче! – не се съгласи дядо Велико, но младежът се засмя:
– Нищо ми няма на мене! Ще се подпра на патерицата и готово! Сядай, че като те гледам как си се превил…!
Тодор намести стареца на пейката и влезе в аптеката за лекарства. След десетина минути се върна с няколко опаковки, които подаде на дядо Велико:
– Глътни първо една – две ампули течен аналгин! После ще видим другите илачи!
С пресъхнало гърло, старецът глътна горчивото лекарство и се облегна на пейката. Младежът с гипсирания крак посочи към него и се засмя:
– Вижте, той веднага заспа!
– Трябва да го е отпуснало! – отвърна Тодор и седна до стареца на пейката.
След половин час дядо Велико отвори очи и се размърда. Жълто по-рано, сега лицето му бе порозовяло, а очите блестяха дръзко:
– Ставай да си ходим, Тодоре! Нищо ми няма вече!
– Сигурен ли си?
– Щом ти казвам, слушай!
Двамата се надигнаха, а пред тях застанаха две жени.
– Свободна ли е пейката? – запита по-младата.
– Сядайте! – посочи с жест Тодор, а дядо Велико загледа по-старата:
– Гино, ти ли си, ма?
Възрастната жена подсмръкна, изтри с кърпа носа си и поклати глава:
– Аз съм, зер! Пострадахме май, Велико! Дъщерята ме доведе, да правим тест за Ковид! Излезе положителен! Сега ще купуваме антибиотици, а дали ще ни стигнат парите, не знам! Пусто опустяло и вирусите, и намярата им! Пари за хляб няма, а сега и за лекарства!
Старицата седна на пейката, а дъщеря и влезе в аптеката. Дядо Велико изсумтя сърдито:
– Какъв те Ковид намерил, Гино?! Хванал те е грип наверно!
– То също като грип, наистина! Боли ме гърлото, кашлям и ми тече носа! Обаче, нали съобщиха по телевизията, да се пазим! Виждаш, че сега всеки го хваща Ковида! Сутринта по новините казаха, че минали шест хиляди заразените!
– От какво се пазиш ти, ма сестро? – повиши глас дядо Велико – От мизерия не можеш да си вдигнеш главата! Ами то, смъртта е за предпочитане пред тая агония! Не разбираш ли, че ни лъжат с тая пандемия?! Даваме си последните левчета за нещо, което го няма! Ей, прост народ, бе!
– Всеки ден по телевизора казват, Велико! Не е шега туй!
Старецът дръпна Тодор за ръкава:
– Тръгвай да си ходим, Тодоре! От смъртта можем да избягаме, от простотията не!
Стигнали до „УАЗ“ – ката те видяха поставена жълта, метална скоба на едното колело. На предното стъкло имаше бележка, че са нарушили правилника за паркиране. Тодор започна невъздържано да псува. Дядо Велико го потупа по рамото:
– Не се ядосвай! Аз ще ти дам парите за глобата!
– Защо, бе?! Защо ще пият кръв от най-бедните, бе?! Тия хора ли са изобщо, тяхната гнусна мамица?!
Той се обади по телефона и след малко пристигна служебна кола с двама, облечени в сигнално жълто жилетки мъже. Написаха му акт и след като Тодор го плати, се обади дядо Велико:
– Гледам ви, млади, здрави мъже! Няма ли толкоз работа в тоя голям град, че сте тръгнали да рекетирате хората, бе? Ами, туй дето го правите е гнусно! Жива кражба си е! Не ви ли е срам?
Единият от мъжете отиде да махне скобата, а другия отвърна:
– Има си правила! Като не ги спазвате, глоба! Всичко е законно, дори да му казвате кражба!
– Но това е болница тук, бе! Поне тук трябва да се спира безплатно! Вие за човещина чували ли сте?
Мъжът се ухили гузно и преди да влезе в служебната кола, рече:
– Човещината не се яде и не се пие, старче! С нея не можеш си купи нищо от магазина!
Прибрал металната скоба и другия мъж влезе в колата. Преди да потеглят, старецът почука по прозореца му. Стъклото се спусна плавно, а дядо Велико каза:
– Няма да мине много време и градът ще опустее! Къде с Ковид, къде от безработица и глад, къде с глоби за паркиране, ще прогоните хората! Улиците ви ще са пусти, а магазините и кръчмите празни! Ще ви остане само едната алчност! Ще ходите заедно с кмета си, да дирите някой да паркира дори безплатно, но няма да намерите никого! Ще изядете другите, а накрая ще се самоизядете сами! Помнете какво ви казвам, момчета! Тая сиромашка кръв, дето я пиете сега, ще ви застигне! Невинно пролятата кръв не прощава, да знаете!
Без да вдигне прозореца, служителя натисна рязко газта и колата превъртя предните си колела. Понесе се бясно по улицата, като за малко не блъсна един пресичащ платното човек. Тодор прегърна през рамото стареца и каза:
– Ей затова те харесвам аз! Говориш малко, ама право в сърцето! Ще си ходим ли сега?
– Да тръгваме, Тошко! Не искам и минута повече да стоя в това свърталище на злодеи!
– По-добре ли си вече?
– Ами, аз съм перфектен, в сравнение с тия наоколо! Те до един са изгнили отвътре! Едните премрели от страх заради вирус дето го няма, другите от алчност ще си прегризат сами гърлата…! Че тя моята простата, царска болест, бе! А този вирус слага корона на всеки глупак, на главата! На нас простите шапки ни стигат! Леле, майкоооо…! Докъде я докарахме!
– Ти остави нас! – засмя се Тодор – Да знаеш в по-големите държави, как са се насрали от страх! И аз едва сега разбрах, че много прост народ има по земята, бай Велико! И струва ми се, ние сме мааалко по-добре от тях! Ще мине време и всеки с корона на празната глава, ще умре или от страх, или от някоя друга болест! Светът ще се очисти от глупаци! Аз си мисля, че затуй са го измислили тоя фалшив вирус! А? Какво ще кажеш?
– Какво да кажа? – тросна се стареца – Много време отделихме за една гнусна лъжа! Да тръгваме, че да знаеш каква черничева ракия имам в малкото буре! Ти ще донесеш от оная, редената туршия, дето я прави жена ти, а от мен ракията! Ще му пийнем с мерак! Опустели им и болестите, и простотията хорска!
Старата „УАЗ“ – ка изръмжа и се заклати надолу по улицата. Ниски, черни облаци бяха надвиснали над града и процеждаха ситни капки, подобно сълзите на болните от страх и безчовечие граждани.
Красимир Бачков
Повече само на сайта??????
Снимка Росен Коларов
БЪЛГАРИЯ
Цветанов като олицетворение на корупцията. И това се пише в Германия, откъдето е люпилнята на ГЕРБ
Цветанов като олицетворение на корупцията.
И това се пише в Германия, откъдето е люпилнята на ГЕРБ.
Наистина висок стандарт!
Само дето германските журналисти са в грешка, че му е прекъсната кариерата. Напротив, напротив, така би било в Германия и навсякъде по света.
Не и в Мутроландия.
Хубаво е това да се прочете и от Европол, защото върху тях също пада петното.
„КОРУПЦИЯ В БЪЛГАРИЯ: Да живееш по-хубаво, на български
Политици от най-високите постове си купиха луксозни апартаменти в столицата на цени като в Алди (нещо като Лидъл).
София – най-известният ловец на сделки в България, Цветанов, изглежда, не е измъчван от угризения или вина. Той не е извършил никакво престъпление и няма „за какво да се срамува“, увери Цветан Цветанов няколко дни преди да подаде оставка от поста на ръководител на фракции на управляващата партия ГЕРБ и да подаде оставка в парламента на София.
Прекъсването на кариерата на най-властния политик в България след премиера Бойко Борисов се дължи на съмнителен бизнес с недвижими имоти: За една четвърт от пазарната стойност е закупил шефът на предизборната кампания на ГЕРБ миналия юни, луксозен апартамент с площ 240 квадратни метра в планинския квартал Изток. В навечерието на предстоящите през май европейски избори, управляващата партия ГЕРБ бе настигната от разрастващия се корупционен скандал, който вече изложи на опасност четирима от нейните членове. Освен Цветанов министърът на правосъдието и бившата кандидат-президент Цецка Цачева, заместник-министърът на спорта Ваня Колева и зам.-министърът на енергетиката Красимир Първанов подадоха оставка.
Лукс на ниска цена
Причината: техните евтини покупки на жилища в компанията за недвижими имоти Артекс подозрително се доближават до корупция. Следователите подозират, че политиците от правителството са “позлатили“ подкрепата си на строежа на новия луксозен офис – и жилищен комплекс,носещ наименованието „Златен век“. Цветанов предполагаемо е заплатил само 627 евро на квадратен метър за т.нар. си евтина бърлога, въпреки че нейната действителна стойност се оценява на 2500 до 3500 евро на квадратен метър. Прокуратурата и Националната агенция за борба с корупцията в момента разследват дали бившият министър на вътрешните работи е извършил престъпление.
Претръпналият към скандали Цветанов обаче вижда себе си преди всичко като жертва. Твърденията не са нищо повече от част от преднамерената „кампания на лъжата“ в навечерието на предстоящите европейски избори. Той беше „политическото лице“, което трябваше да бъде маркирано точно преди изборите. Всъщност скандалът с „Апартментгейт“ може да струва европейските избори на неговата партия, който понастоящем води с около 35%, според проучвания на общественото мнение.
Радиостанция разкрива истината
Но това по никакъв начин не е Опозицията, както се предполага от Цветанов, а именно Радио „Свободна Европа“, след 15-годишната почивка от началото на работата си. Радиото извади на светло съмнителната сделка с недвижими имоти на ловеца на сделки на ГЕРБ. Според софийския анализатор Стойчо Стойчев скандалът едва ли ще има последствия, свързани с изборите. Много популярният в партията си Цветанов ще остане на политическата трибуна на България и особено ключова фигура на ГЕРБ.
Това изглежда се потвърждава. Цветанов си отива – и остава в същото време. Всъщност, той е отстъпил само като лидер на фракциите, но като ръководител на кампанията и заместник-шеф на партията довереникът на Борисов ще продължи да действа. Коментаторите на българските медии говорят подигравателно, след британското отлагане на Брекзит, за българския „Цвекзит“.
Богомил Бонев
БЪЛГАРИЯ
Александър Йорданов по стъпките на „Майката на нацията“
Александър Йорданов вече става проблем за кампанията на ГЕРБ, макар и тя още да не е започнала.
Шестият в общата евролиста ГЕРБ-СДС фокусира медийното внимание и общественото недоволство засега по две основни причини: ястребското му отношение към Русия, което влиза в противоречие с политиката на правителството на Борисов и подигравателното му отношение към самия премиер Борисов, когото до вчера наричаше „селски хитрец“ и премиер-мимикрия“, а днес вече е „целунал ръка“ на същия този Борисов, за да го направи евродепутат.
Това публиката не прощава!
Само за два дни, откакто се завърна на политическата сцена, бившият председател на 36-ото Народно събрание и бивш посланик в Полша и Македония, обходи всички телевизии и резултатът от изявите му е потресаващ – присмех, подигравки, окарикатуряване.
Щом Ал. Йорданов се появи в някое тв студио, водещите от вратата го почват с цитати от собствените му словоизлияния, той естествено влиза в обяснителен режим, където ту се самоопровергава и става смешен, ту пък крайно неуместно се защитава, от което в края на краищата се получава една комична сценка. Тя пък после намира своето продължение в социалните мрежи, където преливат възторзи от рода на „Днес е един смешен ден за българската демокрация“.
И оценката вече е дадена!
Никой не пита за останалите членове в евролистата, където има стойностни, млади хора, самонаправили се, красиви, утвърдили се, без политическа проекция – особено във втората половина на листата. Тях никой не ги търси, никой не ги показва. Познатите, които са на челните места, пък са скучни, защото са обиграни, а езикът им е стерилен.
Гъделът за медиите е Ал.Йорданов, защото публиката с настървение се забавлява с него. Той е камъчето в обувката на ГЕРБ.
Какво печели и какво губи ГЕРБ от тази кандидатура?
За първи път ГЕРБ влиза в предизборен съюз. Досега партията на Борисов винаги си е била самодостатъчна. Този път, вероятно умората от 10 години на власт, я някара да направи опит да обнови облика си, залагайки на романтичния спомен от миналото, когато синьото беше надежда, промяна и упование. Няма лошо!
Политиката обаче се прави за хората и от хората.
Ако споменът от миналото няма препратки към бъдещето за нещо по-добро, то той си остава само една емоция.
А Ал. Йорданов е миналото с похвалните статии за Живков, после с лупингите в зората на демокрацията, с недотам „дипломатичните“ си истории като посланик, с пещерния си антикомунизъм, с русофобството си, което отблъсква, със слагачеството си, което мнозина оприличават на ветропоказател.
Всичко това е архаизъм.
Никой не споменава заслугите му нито за демокрацията, нито за отношенията ни с Македония.
Би трябвало ГЕРБ да са си направили калкулацията – колко стари седесари ще привлекат със трибуквието СДС и колко гербери ще отблъснат с фигурата на Големия Ал, както наричаха навремето „видният отвсякъде радикалдемократ“. Може би са разчитали на образния му пиперлив език, но засега точно този език по-скоро му пречи, отколкото да му носи ползи. Може би са очаквали, че той ще предизвика умиление или някаква нова синя вълна от възторзи.
Нищо такова не се случва.
Миналото на Ал. Йорданов не носи позитив.
Точно обратното.
Така, както е тръгнал, шестият в евролистата на ГЕРБ-СДС упорито върви по стъпките на „Майката на нацията“, което предвещава резултат, който може да изненада ГЕРБ така, както се случи в нощта на 13 ноември 2016 година. Ефектът от клетвите му срещу Русия може да се сравни с ефекта от сълзите на „Майката на нацията“, бликнали от спомена ѝ за комунизма, „нанесъл“ удар върху семейството ѝ – същия комунизъм, който тя пламенно е защитавала с червената си партийна книжка.
Днес това изглежда ретро. Младите не го разбират. В Европа отдава не се говори за комунизъм-антикомунизъм.
Евроизбори 2019-а са битка за бъдещето, за нова Европа като отрицание на днешната, която изкопа новата „демократична“ бездна между елит и народ.
Цяла Европа се тресе от протести срещу статуквото, което роди възпроизвеждащата се бездушна брюкселска чиновническа армия. Навсякъде изборите се печелят от противници на това статукво. Навсякъде хората избират „неполитичните“ политици.
Дори Турция се разклати от мощната вълна на промяната. Хората си искат реалния живот – днес и сега – и изобщо не се вълнуват от сенките на миналото.
И да изправиш в тази възраждащата се Европа миналото да ти носи знамето, е липса най-малкото на далновидност.
Но, в края на краищата решават избирателите.
Те пък може да си харесат Ал. Йорданов…
БЪЛГАРИЯ
Властта засмърдя! Да сменяме пелените – започнахме на 14-ти май!
Tърпението на Възражданe свърши. Три години след учредяването на Възраждане понасяме онова, за което Макиавели предупреждава: „Инициаторът на нова система има враждебността на всички, които биха спечелили от запазването на старите институции.”, пишат в своя позиция от партия Възраждане.
Тази враждебност към Възраждане придоби уродливи измерения. Като се започне от неверни данни, обидни прякори, манипулирани репортажи и се стигне до физическа репресия и психотерор. Чашата преля и Възраждане няма да търпи повече подобни действия. Ще приложим силата на правосъдието върху всички разпространители на неверни твърдения, независимо от техните партийни и бизнес покровители!, пишат още от партията.
Вижте останалата част от позиията на „Ввъзраждане“:
Особено нетърпимо е изливането на мръсотия върху лидера на Възраждане – д-р Костадин Костадинов. Поне да бяха по-изобретателни авторите на клевети и прякори по негов адрес. Защото, ако д-р Костадинов е “уж свързван с Русия”, то какъв е Борисов, чиято фирма ИПОН става фактор, след като в края на 90-те години получава от руската фирма „Лукойл” договор за охрана на нейните тръби и съоръжения. (грами на Дж.Байърли, 2006 год.).
Какъв е Иван Костов, който даде „Нефтохим” – Бургас на Лукойл, когато в същото време е имало други купувачи по думите на Петър Стоянов. За получени от д-р Костадинов „митични руски пари” няма нито един аргумент. Но за милионите рубли, взети от управляващите – документи бол.
В същото време за милионерите рубладжии се мълчи точно толкова, колкото и за грантаджиите. Американските бази и самолетите F – 16, които са само на чертеж, но са платени милиарди за тях, са дребнотемие за авторите на компромати срещу Възраждане. Към престъпните мераци на политическите брокери за облагодетелстване с рубли и долари се присъединяват и евромилионерите. С къщи за гости, хотели, обществени поръчки. А напоследък и с ваксините за Ковид 19.
Всичко това се замита под килима, но за Възраждане е впрегнат целият репресивен апарат – Сметна палата, ГДБОП, СДВР, МВР и медии. Ще посочим само два от многобройните случаи на репресия срещу лидерите на Възраждане. Инж. Николай Дренчев, организационният секретар на Възраждане, е офицер от българската армия, бивш военен пилот на изтребител МиГ-23 МЛД, успешен предприемач и баща на шест деца. На 28-ми март 2020 г. от 10.00 ч. беше призован за разпит в ГДБОП. После на 5 май 2020 г. в СДВР. И за двата разпита поводът е един -фейсбук статус, в който споделя преживяванията на симпатизант на „Възраждане”, опитващ се да получи медицинска помощ в три големи столични болници.
На 30-ти март тази година е призован за разпит в СДВР и д-р Костадин Костадинов – председател на Възраждане. Причината – изказана позиция по политическа тема в предаването „Делници с Николай Колев“ по телевизия „Евроком”. И още, и още…
Върхът на наглостта беше репортажа на така наречения „разследващ” журналист Васил Иванов. Манипулативни кадри, показващи огромен имот, а всъщност домът на д-р Костадинов е само единият ъгъл на огромната постройка. За кредита даже няма и да говорим. Само ще отбележим, че шест /!/ пъти Възраждане е одитирано от Сметната палата. И няма нито едно закононарушение в разходите, направени от субсидията! Ето защо Възраждане очаква въпросният журналист да направи със същото настървение репортаж за къщата в Барселона, сараите на Доган, имотите на депутати – бизнесмени. Бивши и настоящи.
Възраждане е наясно, че срещу нас е впрегната цялата репресивна и медийна машина заради организирания национален протест на 14-ти май. Заради заканите, че Възраждане няма да работи под диктата на Вашингтон, Москва и Брюксел! Че ще работи с тях под условие – ако е защитен българският интерес ! И ако българите дадат доверието си на Възраждане. Заради системното и целенасочено дискредитиране срещу нас, Възраждане слага край на търпението.
От този момент нататък всяка клевета, всеки компромат, всяко деяние, уронващо авторитета на д-р Костадинов, на неговите колеги, на самата организация, ще срещнат отпор с документи и факти, които притежаваме. С всеки автор на зловредни послания, снимки, публикации, твърдения – ще се срещнем в съда. За предприетите от Възраждане действия българската общественост ще бъде информирана.
Възраждане вярва в справедливостта на съда, в инстинкта на българите да разпознават честния от подлеца, както и в тържеството на истината, което рано или късно настъпва. Възраждане споделя казаното от неизвестен автор, че „Общото между политиците и пелените е, че и двете трябва да бъдат сменяни редовно и то по една и съща причина”.
Сегашното управление твърде много засмърдя ! Време е да сменяме пелените !Започваме на 14-ти май! И ще продължим, докато не се разнесе тази зловредна политическа миризма ! .
-
СЕНЗАЦИЯпреди 2 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











