БЪЛГАРИЯ
Битката на Шипка спасява България. Англичаните извозват с кораби армията на Сюлейман паша
На 23 август 1877 г. е решителният бой на връх Шипка по време на Руско-турската война, която ние, българите, с основание наричаме Освободителна. Битката, в която главни действащи лица са българските опълченци, спасява войната, а оттам и цяла България. В началото на месец август настъпателният устрем на руската армия е спрян по всички направления. В новата обстановка от особено значение за Главното командване на руската армия е задържането на овладените старопланински проходи. В изпълнение на тази задача е отделена специална група войски, т.нар. Балкански отряд, под командването на ген.-лейт. Ф. Ф. Радецки. Фронтовата линия е дълга (над 120 км), не е известно и мястото, което ще бъде атакувано от армията на Сюлейман паша. Затова на проходите са оставени малки отряди, които да поемат първия удар на противниковите части и да ги задържат на всяка цена до пристигането на основния резерв на отряда. За отбраната на Шипка е определен малоброен отряд под командването на ген.-майор Н. Г. Столетов /5 500 души/. Първоначално в състава му влизат 36. пехотен Орловски полк, 1., 2., 3., 4. и 5. опълченски дружини, три конни сотни, пионерен взвод и артилерия от 27 оръдия. Армията, командвана от Сюлейман паша наброява 27 000 души и 48 оръдия /без резервите/. С това числено превъзходство трябва най-напред да се сломи духа на руско-българския отряд, да бъде унищожен в неравностойна битка и в крайна сметка да се осъществи преминаване в Северна България, където се намират други турски армии. Позициите на защитниците на Шипка са обхванати от противниковите части във вид на подкова. Една страховита подкова, заплашваща да се превърне в огнен обръч, прекъсващ единствения свободен път, водещ към Габрово. Така съдбата не само на прохода, но и на войната, се оказва в ръцете на малкия отряд руски войници, български опълченци и техните командири. Боевете за Шипка, останали в историята с името Шипченска епопея, започват на 21 август 1877г. През изминалата нощ на проведения военен съвет ген. Столетов произнася следните емоционални, но и уверени думи: „До последния човек ще сложим костите си, а позицията не ще предадем”. През този ден предната отбранителна линия на защитниците, разположена по стръмните склонове на връх Свети Никола (днес връх Шипка) и Орлово гнездо, се оказва мястото, което е атакувано ожесточено през целия ден от турската армия. Командир на тази позиция е флигел – адютант полк. граф М. П. Толстой, командир на трета бригада от Българското опълчение. Руските войници и българските опълченци отблъскват противника със залпове, камъни и ръкопашни схватки. Опълченецът от 1. дружина Леон Крудов прехваща смело турска граната и я хвърля обратно към настъпващите, артилеристът подпоручик Киснемски използва турски трофеи и изработва фугаси, ранените отказват да отидат в лазарета, получават най-необходимата медицинска помощ и отново се връщат в строя. В разгара на боя на позициите пристига 35. пехотен Брянски полк. Орловци, брянци и опълченци – те са героите на този първи ден, те поставят началото на последвалите героични страници от славната отбрана на прохода. След прегрупирането на турските сили на 22 август, през следващия ден – 23 август Сюлейман паша започва мащабна офанзива, целяща да увенчае с успех неговото намерение да обхване шипченския отряд от три страни – запад, юг и изток и да прекъсне връзката му с Габрово. Той е така сигурен в своята победа, че предната вечер изпраща следното донесение до султана: „Русите не могат нито да се съпротивляват, нито да се изплъзнат от ръцете ни. Ако тая нощ противникът не се опита да избяга, то утре сутринта ще подновя атаките и, надявам се, ще го смачкам”. През този ден ударните атаки на противника са насочени срещу Главната руска позиция, включваща височините Шипка, Централна и Волинска. Към 14 часа конница черкези напада главната позиция в тил, но е отблъсната. В този особено критичен момент командирът на 35. пехотен Брянски полк полк. А. О. Липински повежда в атака 150 войници, които изтласкват успешно нападателите. От позициите на 2. и 3. опълченски дружини с командири майор Куртянов и майор Чиляев се чуват песни и викове „ура”. Преди мигове майор Чиляев се е обърнал към опълченците със следните думи: „Братя, неприятелят ни обкръжи от всички страни. Път за отстъпление няма. Ще се държим, докато дойде помощ, а ако не успее да дойде, ние всички ще положим кости за освобождението на България”. В спомените си подпоручик Стефан Кисов, командир на 1. рота в 3. опълченска дружина, описва тези часове по следния начин: „Атаките не свършват, те стават все по-чести и ожесточени.Сред нашите редици се чуваха гласове: „Блъскайте, бийте, юнаци! Да умрем, както са умирали нашите прадеди”. Константин Везенков, лекар в Опълчението, виждайки група войници, останали без командири след една от поредните мощни атаки на противника, напуска временно превързочния пункт и повежда бойците към оголения участък на позицията. По-късно през деня д-р Везенков не се поколебава сам на кон да премине по непрекъснато обстрелваното трасе и да занесе на ген. Столетов писмото за приближаването на 4. стрелкова бригада към прохода. Драматизмът на нестихващите боеве ражда много случаи, които днес приемаме за подвизи, но тогава се смятат за нещо естествено. Такъв е случаят с Николай Караев – Дудар, ординарец на полк. княз Вяземски, командир на 2. бригада от Българското опълчение. Той участва във взривяването на фугаси, охранява единствения извор за вода на Шипка и помага при спасяването на ранения полк. Вяземски. На Орлово гнездо рамо до рамо се сражават руският войник Никифор Миколенко и българският опълченец Димитър Цветков. По време на една от ожесточените турски атаки срещу тази позиция опълченецът защитава с тялото си своя другар и пада тежко ранен. В знак на признателност към спасителя си руският войник узаконява името „Болгарев”, което прибавя към своята фамилия. Към 5 часа след обед в окопите на Шипченската позиция има повече убити и ранени, отколкото здрави и годни за битка войници и опълченци. Но те знаят – път за отстъпление няма, има само борба на живот и смърт. В тези тежки за отбраната на прохода часове пристига дългоочакваната помощ – първите бойци от 16. стрелкови батальон на 4. стрелкова бригада. С тяхна помощ турските войници, вече проникнали на пътя за Габрово, окончателно са отблъснати и върнати на старите им позиции. Отстояването на прохода и през следващите три дни с пристигналите подкрепления показва на противника категорично, че трябва да изостави първоначалния замисъл за успешна обсада на шипченските позиции и настъпление в Северна България. Изходът на войната, е решен на Шипка. На чуждестранните кореспонденти, посетили Шипченския проход след шестдневните августовски боеве, ген. Радецки заявява: „Пишете главно за храбрите ми полкове и доблестното българско опълчение, които, когато нямаха боеприпаси, отблъскваха турските атаки с камъни”. Днес на Шипка има надпис: „Тук изгря свободата на България“. Малцина знаят обаче защо руското командване е било изненадано от присъствието на армията на Сюлейман паша в Южна България. В началото на бойните действия тя се намира в Албания, но е била превозена оттам с английски кораби по нареждане на английския премиер Бенджамин д’Израели. Именно армията на Сюлейман паша (всъщност, истинското му име е Соломон Леви) извършва най-голямото клане на българи в историята – старозагорското, където са зверски избити 15 хиляди българи. Именно след това Сюлейман паша се насочва към Шипка, където бива спрян от опълченците и руските части…
БЪЛГАРИЯ
Цветанов като олицетворение на корупцията. И това се пише в Германия, откъдето е люпилнята на ГЕРБ
Цветанов като олицетворение на корупцията.
И това се пише в Германия, откъдето е люпилнята на ГЕРБ.
Наистина висок стандарт!
Само дето германските журналисти са в грешка, че му е прекъсната кариерата. Напротив, напротив, така би било в Германия и навсякъде по света.
Не и в Мутроландия.
Хубаво е това да се прочете и от Европол, защото върху тях също пада петното.
„КОРУПЦИЯ В БЪЛГАРИЯ: Да живееш по-хубаво, на български
Политици от най-високите постове си купиха луксозни апартаменти в столицата на цени като в Алди (нещо като Лидъл).
София – най-известният ловец на сделки в България, Цветанов, изглежда, не е измъчван от угризения или вина. Той не е извършил никакво престъпление и няма „за какво да се срамува“, увери Цветан Цветанов няколко дни преди да подаде оставка от поста на ръководител на фракции на управляващата партия ГЕРБ и да подаде оставка в парламента на София.
Прекъсването на кариерата на най-властния политик в България след премиера Бойко Борисов се дължи на съмнителен бизнес с недвижими имоти: За една четвърт от пазарната стойност е закупил шефът на предизборната кампания на ГЕРБ миналия юни, луксозен апартамент с площ 240 квадратни метра в планинския квартал Изток. В навечерието на предстоящите през май европейски избори, управляващата партия ГЕРБ бе настигната от разрастващия се корупционен скандал, който вече изложи на опасност четирима от нейните членове. Освен Цветанов министърът на правосъдието и бившата кандидат-президент Цецка Цачева, заместник-министърът на спорта Ваня Колева и зам.-министърът на енергетиката Красимир Първанов подадоха оставка.
Лукс на ниска цена
Причината: техните евтини покупки на жилища в компанията за недвижими имоти Артекс подозрително се доближават до корупция. Следователите подозират, че политиците от правителството са “позлатили“ подкрепата си на строежа на новия луксозен офис – и жилищен комплекс,носещ наименованието „Златен век“. Цветанов предполагаемо е заплатил само 627 евро на квадратен метър за т.нар. си евтина бърлога, въпреки че нейната действителна стойност се оценява на 2500 до 3500 евро на квадратен метър. Прокуратурата и Националната агенция за борба с корупцията в момента разследват дали бившият министър на вътрешните работи е извършил престъпление.
Претръпналият към скандали Цветанов обаче вижда себе си преди всичко като жертва. Твърденията не са нищо повече от част от преднамерената „кампания на лъжата“ в навечерието на предстоящите европейски избори. Той беше „политическото лице“, което трябваше да бъде маркирано точно преди изборите. Всъщност скандалът с „Апартментгейт“ може да струва европейските избори на неговата партия, който понастоящем води с около 35%, според проучвания на общественото мнение.
Радиостанция разкрива истината
Но това по никакъв начин не е Опозицията, както се предполага от Цветанов, а именно Радио „Свободна Европа“, след 15-годишната почивка от началото на работата си. Радиото извади на светло съмнителната сделка с недвижими имоти на ловеца на сделки на ГЕРБ. Според софийския анализатор Стойчо Стойчев скандалът едва ли ще има последствия, свързани с изборите. Много популярният в партията си Цветанов ще остане на политическата трибуна на България и особено ключова фигура на ГЕРБ.
Това изглежда се потвърждава. Цветанов си отива – и остава в същото време. Всъщност, той е отстъпил само като лидер на фракциите, но като ръководител на кампанията и заместник-шеф на партията довереникът на Борисов ще продължи да действа. Коментаторите на българските медии говорят подигравателно, след британското отлагане на Брекзит, за българския „Цвекзит“.
Богомил Бонев
БЪЛГАРИЯ
Александър Йорданов по стъпките на „Майката на нацията“
Александър Йорданов вече става проблем за кампанията на ГЕРБ, макар и тя още да не е започнала.
Шестият в общата евролиста ГЕРБ-СДС фокусира медийното внимание и общественото недоволство засега по две основни причини: ястребското му отношение към Русия, което влиза в противоречие с политиката на правителството на Борисов и подигравателното му отношение към самия премиер Борисов, когото до вчера наричаше „селски хитрец“ и премиер-мимикрия“, а днес вече е „целунал ръка“ на същия този Борисов, за да го направи евродепутат.
Това публиката не прощава!
Само за два дни, откакто се завърна на политическата сцена, бившият председател на 36-ото Народно събрание и бивш посланик в Полша и Македония, обходи всички телевизии и резултатът от изявите му е потресаващ – присмех, подигравки, окарикатуряване.
Щом Ал. Йорданов се появи в някое тв студио, водещите от вратата го почват с цитати от собствените му словоизлияния, той естествено влиза в обяснителен режим, където ту се самоопровергава и става смешен, ту пък крайно неуместно се защитава, от което в края на краищата се получава една комична сценка. Тя пък после намира своето продължение в социалните мрежи, където преливат възторзи от рода на „Днес е един смешен ден за българската демокрация“.
И оценката вече е дадена!
Никой не пита за останалите членове в евролистата, където има стойностни, млади хора, самонаправили се, красиви, утвърдили се, без политическа проекция – особено във втората половина на листата. Тях никой не ги търси, никой не ги показва. Познатите, които са на челните места, пък са скучни, защото са обиграни, а езикът им е стерилен.
Гъделът за медиите е Ал.Йорданов, защото публиката с настървение се забавлява с него. Той е камъчето в обувката на ГЕРБ.
Какво печели и какво губи ГЕРБ от тази кандидатура?
За първи път ГЕРБ влиза в предизборен съюз. Досега партията на Борисов винаги си е била самодостатъчна. Този път, вероятно умората от 10 години на власт, я някара да направи опит да обнови облика си, залагайки на романтичния спомен от миналото, когато синьото беше надежда, промяна и упование. Няма лошо!
Политиката обаче се прави за хората и от хората.
Ако споменът от миналото няма препратки към бъдещето за нещо по-добро, то той си остава само една емоция.
А Ал. Йорданов е миналото с похвалните статии за Живков, после с лупингите в зората на демокрацията, с недотам „дипломатичните“ си истории като посланик, с пещерния си антикомунизъм, с русофобството си, което отблъсква, със слагачеството си, което мнозина оприличават на ветропоказател.
Всичко това е архаизъм.
Никой не споменава заслугите му нито за демокрацията, нито за отношенията ни с Македония.
Би трябвало ГЕРБ да са си направили калкулацията – колко стари седесари ще привлекат със трибуквието СДС и колко гербери ще отблъснат с фигурата на Големия Ал, както наричаха навремето „видният отвсякъде радикалдемократ“. Може би са разчитали на образния му пиперлив език, но засега точно този език по-скоро му пречи, отколкото да му носи ползи. Може би са очаквали, че той ще предизвика умиление или някаква нова синя вълна от възторзи.
Нищо такова не се случва.
Миналото на Ал. Йорданов не носи позитив.
Точно обратното.
Така, както е тръгнал, шестият в евролистата на ГЕРБ-СДС упорито върви по стъпките на „Майката на нацията“, което предвещава резултат, който може да изненада ГЕРБ така, както се случи в нощта на 13 ноември 2016 година. Ефектът от клетвите му срещу Русия може да се сравни с ефекта от сълзите на „Майката на нацията“, бликнали от спомена ѝ за комунизма, „нанесъл“ удар върху семейството ѝ – същия комунизъм, който тя пламенно е защитавала с червената си партийна книжка.
Днес това изглежда ретро. Младите не го разбират. В Европа отдава не се говори за комунизъм-антикомунизъм.
Евроизбори 2019-а са битка за бъдещето, за нова Европа като отрицание на днешната, която изкопа новата „демократична“ бездна между елит и народ.
Цяла Европа се тресе от протести срещу статуквото, което роди възпроизвеждащата се бездушна брюкселска чиновническа армия. Навсякъде изборите се печелят от противници на това статукво. Навсякъде хората избират „неполитичните“ политици.
Дори Турция се разклати от мощната вълна на промяната. Хората си искат реалния живот – днес и сега – и изобщо не се вълнуват от сенките на миналото.
И да изправиш в тази възраждащата се Европа миналото да ти носи знамето, е липса най-малкото на далновидност.
Но, в края на краищата решават избирателите.
Те пък може да си харесат Ал. Йорданов…
БЪЛГАРИЯ
Властта засмърдя! Да сменяме пелените – започнахме на 14-ти май!
Tърпението на Възражданe свърши. Три години след учредяването на Възраждане понасяме онова, за което Макиавели предупреждава: „Инициаторът на нова система има враждебността на всички, които биха спечелили от запазването на старите институции.”, пишат в своя позиция от партия Възраждане.
Тази враждебност към Възраждане придоби уродливи измерения. Като се започне от неверни данни, обидни прякори, манипулирани репортажи и се стигне до физическа репресия и психотерор. Чашата преля и Възраждане няма да търпи повече подобни действия. Ще приложим силата на правосъдието върху всички разпространители на неверни твърдения, независимо от техните партийни и бизнес покровители!, пишат още от партията.
Вижте останалата част от позиията на „Ввъзраждане“:
Особено нетърпимо е изливането на мръсотия върху лидера на Възраждане – д-р Костадин Костадинов. Поне да бяха по-изобретателни авторите на клевети и прякори по негов адрес. Защото, ако д-р Костадинов е “уж свързван с Русия”, то какъв е Борисов, чиято фирма ИПОН става фактор, след като в края на 90-те години получава от руската фирма „Лукойл” договор за охрана на нейните тръби и съоръжения. (грами на Дж.Байърли, 2006 год.).
Какъв е Иван Костов, който даде „Нефтохим” – Бургас на Лукойл, когато в същото време е имало други купувачи по думите на Петър Стоянов. За получени от д-р Костадинов „митични руски пари” няма нито един аргумент. Но за милионите рубли, взети от управляващите – документи бол.
В същото време за милионерите рубладжии се мълчи точно толкова, колкото и за грантаджиите. Американските бази и самолетите F – 16, които са само на чертеж, но са платени милиарди за тях, са дребнотемие за авторите на компромати срещу Възраждане. Към престъпните мераци на политическите брокери за облагодетелстване с рубли и долари се присъединяват и евромилионерите. С къщи за гости, хотели, обществени поръчки. А напоследък и с ваксините за Ковид 19.
Всичко това се замита под килима, но за Възраждане е впрегнат целият репресивен апарат – Сметна палата, ГДБОП, СДВР, МВР и медии. Ще посочим само два от многобройните случаи на репресия срещу лидерите на Възраждане. Инж. Николай Дренчев, организационният секретар на Възраждане, е офицер от българската армия, бивш военен пилот на изтребител МиГ-23 МЛД, успешен предприемач и баща на шест деца. На 28-ми март 2020 г. от 10.00 ч. беше призован за разпит в ГДБОП. После на 5 май 2020 г. в СДВР. И за двата разпита поводът е един -фейсбук статус, в който споделя преживяванията на симпатизант на „Възраждане”, опитващ се да получи медицинска помощ в три големи столични болници.
На 30-ти март тази година е призован за разпит в СДВР и д-р Костадин Костадинов – председател на Възраждане. Причината – изказана позиция по политическа тема в предаването „Делници с Николай Колев“ по телевизия „Евроком”. И още, и още…
Върхът на наглостта беше репортажа на така наречения „разследващ” журналист Васил Иванов. Манипулативни кадри, показващи огромен имот, а всъщност домът на д-р Костадинов е само единият ъгъл на огромната постройка. За кредита даже няма и да говорим. Само ще отбележим, че шест /!/ пъти Възраждане е одитирано от Сметната палата. И няма нито едно закононарушение в разходите, направени от субсидията! Ето защо Възраждане очаква въпросният журналист да направи със същото настървение репортаж за къщата в Барселона, сараите на Доган, имотите на депутати – бизнесмени. Бивши и настоящи.
Възраждане е наясно, че срещу нас е впрегната цялата репресивна и медийна машина заради организирания национален протест на 14-ти май. Заради заканите, че Възраждане няма да работи под диктата на Вашингтон, Москва и Брюксел! Че ще работи с тях под условие – ако е защитен българският интерес ! И ако българите дадат доверието си на Възраждане. Заради системното и целенасочено дискредитиране срещу нас, Възраждане слага край на търпението.
От този момент нататък всяка клевета, всеки компромат, всяко деяние, уронващо авторитета на д-р Костадинов, на неговите колеги, на самата организация, ще срещнат отпор с документи и факти, които притежаваме. С всеки автор на зловредни послания, снимки, публикации, твърдения – ще се срещнем в съда. За предприетите от Възраждане действия българската общественост ще бъде информирана.
Възраждане вярва в справедливостта на съда, в инстинкта на българите да разпознават честния от подлеца, както и в тържеството на истината, което рано или късно настъпва. Възраждане споделя казаното от неизвестен автор, че „Общото между политиците и пелените е, че и двете трябва да бъдат сменяни редовно и то по една и съща причина”.
Сегашното управление твърде много засмърдя ! Време е да сменяме пелените !Започваме на 14-ти май! И ще продължим, докато не се разнесе тази зловредна политическа миризма ! .
-
СЕНЗАЦИЯпреди 3 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
БЪЛГАРИЯпреди 3 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината
-
СКАНДАЛпреди 2 месецаМагаре да бях вързал за депутат, щяха да го изберат!











