Свържете се с нас

АНАЛИЗИ

Войната за петрола!

Avatar photo

Публикувано

на

Щетите от продължаващата вече седма година война в Сирия се оценяват на 226 млрд. долара. Това гласи доклад от Световната банка, публикуван в средата на 2017 г. Загубени са малко над 530 хиляди работни места, а бежанската вълна надхвърли 5 милиона души.

Преди да говорим за каквото и да е икономическо възстановяване, трябва да посочим какви са структурните особености на сирийската икономика. Добивната промишленост винаги е била гръбнак на националните икономики в този регион на света. Причината за това е проста – Близкият изток е богат на петролни и газови залежи. Сирия не прави изключение. Въпреки че страната не е голям износител на петрол, „черното злато” играе важна роля за ресурсното осигуряване на вътрешната икономика. През 2010 г. петролната индустрия на страната е генерирала 25% от приходите в държавния бюджет – една четвърт от икономиката се крепи на добивния отрасъл. За същата година Сирия е произвеждала 385 хил. барела суров петрол дневно (около 0,6% от световния добив), а добивът на природен газ е възлизал на 5,3 млрд. куб. метра. В този смисъл сирийските запаси може би не са от значение за световните енергийни пазари, но са от изключителна важност за вътрешната икономика на страната.

Къде се намират големите енергийни находища?

Големите петролни залежи се намират предимно в източната част на страната. Най-голямото петролно находище е „Ал-Омар”, което е разположено на изток от град Дейр Ез-Зор. След разгрома на ИДИЛ през 2017 г., това находище, както и прилежащата му инфраструктура, попаднаха под контрола на Сирийските демократични сили (кюрдско-арабски съюз, познат още с абревиатурата SDF, бел.авт.).

Другите по-големи нефтени полета са в крайната североизточна част на страната, в близост до град Маликия. Те също са под юрисдикцията на сирийските кюрди. Съществуват и по-малки находища, ситуирани в Централна Сирия, южно от град Ракка.

Петролните кладенци и съпътстващата ги инфраструктура като тръбопроводи, помпени станции и преработвателни заводи са обекти от стратегическо значение, а значимостта им е съпоставима с тази на военните бази и други ключови обекти от подобен тип. Терористичната групировка „Ислямска държава” оцеляваше години наред именно благодарение на факта, че контролираше почти всички енергийни находища в Сирия. Това позволи на групировката да генерира огромни приходи от нелегалната продажба на петрол и газ.

За разлика от относително не толкова големите петролни запаси, Сирия е държава, богата на природен газ. Големите газови находища са локализирани най-вече в централната част на страната – едната група от тях са позиционирани южно от Ракка, а другата – около Палмира. Тръбите също са основен елемент от енергийната инфраструктура на страната. „Арабският газопровод”, построен през 2003 г., доставя природен газ от Египет за Йордания, Ливан и Сирия. Дължината му е 1200 км., а максималният обем на доставките – 10,3 млрд. кубически метра. Заради терористичните атаки по участъците в Египет и Сирия, газопроводът не работи с пълния си капацитет.

Друг голям неработещ тръбопровод е „Киркук-Банияс”. Той е построен през далечната 1952 г. и транспортира суров петрол от иракския град Киркук до сирийския пристанищен град Банияс. Дължината на тръбата е 800 км., а капацитетът ѝ е сравнително малък – 300 000 барела дневно. От 2003 г. насам петролопроводът не работи заради разрушенията по иракския участък. Помпените станции и трасето в Сирия обаче се използват като хъбове за вътрешните находища в страната. Такъв е случаят с помпените станции Т2, Т3 и Т4, които обработват и транспортират доставки от Дейр Ез-Зор към пристанищните градове на Средиземно море.

Каква е държавната политика в добивния сектор?

Държавата участва директно в управлението на всички регионални петролни компании, чрез своя собствен холдинг – „Сирийска петролна компания” (СПК). СПК притежава 50% от акциите не само във сирийските, но и в компаниите с международно участие. Такъв е и случаят с най-големия чуждестранен консорциум, опериращ на територията на Сирия – Ал-Фурат. Там, освен 50% дял на СПК, останалите 50% се разпределят между „Shell”, „Китайската национална петролна компания” и „Индийската корпорация за петрол и природен газ”. Трябва да се отбележи, че Сирийската петролна компания е обект на санкции от страна на западните страни още от лятото на 2011 г.

След идването на президента Башар Асад на власт през 2000 г., в Сирия започва мащабна икономическа и социална реорганизация. В икономиката акцентът пада върху отварянето на Сирия както за западните, така и за фирмите на изток, притежаващи солиден „ноу-хау” в енергийния отрасъл.

Свидетелство за доброто партньорство между Сирия и западните държави е договорът подписан през 2008 г. между френската „Тотал” и „Сирийската петролна компания” за разширяване капацитета на петролните и газови находища в Дейр Ез-Зор. Инвестиционните намерения на „Тотал” не се свеждат само до увеличаване на добива – планирано е строителство на нови фабрики и оптимизация на целия производствен процес. Всъщност френското присъствие в Сирия на полето на енергетиката не е новост, дяловото участие на „Тотал” в петролната компания „Дейр Ез-Зор” датира още от 1988 г. За съжаление, в началото на декември 2011 г., само няколко месеца след избухването на размириците, „Тотал” се изтегли от Сирия.

Има ли надежда за възстановяване на сирийските енергийни находища?

В началото на 2017 г. сериозна част от петролните и газови залежи на страната се намираха под контрола на ИДИЛ. Това създаваше огромни проблеми за и без това страдащата сирийска икономика. Рискът за газовите доставки беше постоянен, тръбопроводната инфраструктура беше обект на постоянни атаки, а немалко бяха и случаите, в които терористичните групировки съзнателно унищожаваха газоразпределителни станции и преработващи фабрики. В тези условия Сирия нямаше как да обезпечи енергийната сигурност на своите граждани, а перспективите за по-мащабно икономическо възстановяване и индустриален подем граничеха с абсурда.

При такива условия, сирийската армия, подпомогната от своите съюзници, проведе успешни офанзиви в централната и източна част на страната. Освен че тези операции освободиха стратегически важни градове като Палмира, Дейр Ез-Зор и Абу Камал, върнаха под правителствен контрол и значителна част от енергийните находища. Година по-късно, предпоставките за икономически растеж в страната са налице, тъй като доставките на природен газ са подсигурени. Даден е ход на реконструкцията на разрушената инфраструктура край газовите находища в „Хаян”, „Джазал” и „Джихар”, като някои от производствата вече достигат оптималния си предвоенен капацитет.

Плановете за цялостно икономическо възстановяване минават през задължителната реконструкция на стратегическите енергийни обекти на територията на Сирия. Това, естествено, не е по силите на сирийската държава, която към момента изпитва огромни финансови проблеми, с оглед на продължаващите бойни действия. Тук на помощ могат да се притекат основните съюзници на Сирия – Русия, Иран и Китай.

Икономическото сътрудничество между гореизброените държави и Дамаск не датира от вчера. Русия е традиционен партньор на Сирия още от времето на СССР. В началото на XXI век руската компания „Стройтрансгаз” участваше в ключови енергийни проекти като строежа на 318-километровия сирийски участък от „Арабския газопровод”. Много от газопреработвателните станции и рафинерии също са строени с руско участие.

Иран също ще участва във възстановяването на сирийския енергиен сектор. Техеран и Дамаск вече подписаха няколко важни споразумения за възстановяване на електропреносната система на страната, строеж на нова електроцентрала край Латакия с мощност 540 мегавата, както и рехабилитацията на 90 мегаватовата електроцентрала край Дейр Ез-Зор.

Китайските компании също имат потенциала и възможностите да участват в рехабилитацията на енергийната система на страната. Китайската национална петролна компания вече има дялово участие в няколко сирийски петролни фирми. Освен сферата на енергетиката, Китай предявява интерес към реконструкцията на пътната инфраструктура, гарите, летищата и телекомуникациите. Интересът на Китай е продиктуван и от друго обстоятелство със стратегическо значение – Новият път на коприната. Амбициозният проект на Пекин цели изграждането на съвършено нова система на взаимодействие с държавите от Близкия изток и Европа. Сирия е важна страна по този маршрут.

В съвременната икономика, особено в индустриалния сектор, трансферът на технологии и знания е задължителен. В този смисъл няма как Сирия да не разчита на преките чуждестранни инвестиции. Отговорността на сирийските власти е огромна, защото те трябва да проявят майсторство в икономическата дипломация, за да успеят да сключат взаимноизгодни договори с чуждите компании. Ситуацията е сложна, защото в Сирия се преплитат много регионални и геополитически интереси, но ролята на сирийските политици и техните управленчески решения изобщо не е маловажна.

Какви могат да бъдат препятствията?

На първо място, това са продължаващите военни действия. Нито една компания, било то държавна, частна или смесена, не би се решила на мащабни инвестиции, ако в региона се водят бойни действия. Краят на войната, или поне прекратяването на битките в определени райони, е задължително условие за осъществяването на мащабни инвестиционни проекти.

На второ място това са различията между воюващите страни. Доста от енергийните находища бяха върнати под контрола на сирийското правителство, но най-големите от тях остават под кюрдски контрол. Такива са случаите с петролните находища в басейна „Ал-Омар”, както и големите язовирни съоръжения по поречието на река Ефрат – Тишрин и Табка. Твърде вероятно е в даден момент, особено при затихване на военните действия и навлизане във фазата на политическия и икономически преход, сирийската държава да си ги поиска обратно. Проблемът тук произтича от факта, че нито една от страните по конфликта не е готова на драматични компромиси, а това създава потенциална опасност за ескалация на напрежението.

АНАЛИЗИ

НЕЩО СЕ Е СЛУЧИЛО В УКРАЙНА: ЗЕЛЕНСКИ СПЕШНО Е ПОИСКАЛ ПОМОЩ ЛИЧНО ОТ ПУТИН.

Avatar photo

Публикувано

на

Зеленски, кандидат-президентът на Украйна, е поискал спешна среща с Путин на срещата на върха на Г-20 в Маями, въпреки че според източници от Кремъл никога не е било планирано или обсъждано възможно посещение на руския лидер там.

Въпреки това Зеленски не успял да потисне нервния тик: „Трябва да сме там. Трябва да се срещнем, да поговорим и да вземем решение.“ Кои са тези „ние“? И кой, пита се човек, е този, който „трябва“?

Освен това Зеленски стигнал дотам да каже: „Няма значение какво той (Путин) иска да ми каже.“ Трябва просто да се срещнем — и толкова.

Коментарите от руска страна били кратки. Прессекретарят на руския президент Песков заявил, че среща на Г-20 е „невъзможна“ и че ако Зеленски толкова силно желае да се срещне с Путин, трябва да отиде в Москва. Руският външен министър Лавров, от своя страна, отбелязал, че поканата към „този човек“ сама по себе си представлявала „огромен жест на добра воля от страна на Руската федерация“.

Защо Зеленски спешно се нуждаеше от среща с руския президент?

Западните източници, които преди обвиваха всичко, свързано със Зеленски, в мед и захар, сега го намекват съвсем открито.

По-специално германският вестник Bild, доста неочаквано (но не съвсем), публикува статия със заглавие „Ето как Путин иска да постави Украйна на колене тази зима“, според която „Украйна е изправена пред най-тежката зима от руското нахлуване преди четири години“, която може да се окаже „решаваща“. Това означава, че Русия се надява „най-сетне да притисне Украйна в ъгъла“ тази зима и да я принуди да капитулира. Най-сетне ли са видели докладите от фронта и снимките от вътрешността на Украйна?

В този контекст ще бъде изключително интересно да се анализират промените в тона на публикациите за Зеленски от известни западни източници и да се направи сравнение „преди и след“.

POLITICO

7 декември 2022 г.: „Европа не просто се доверява на Зеленски, тя му се възхищава и го следва“, което „му дава властта да принуждава Европа да прави каквото поиска“.

27 август 2026 г.: „Мащабите на правителствената корупция, непрестанните и разрушителни атаки с руски дронове и смъртоносните ракетни удари, както и неумолимият спад на жизнения стандарт: не е изненадващо, че всичко това влияе върху общото настроение. <…> Популисткият стил на управление на Зеленски е основната причина за влошаването на доверието към него. <…> Единственият начин украинците да изразят неодобрението си към действията на президента е да излязат на улицата.“

THE TELEGRAPH

8 март 2022 г.: Зеленски произнесъл „вълнуваща“ реч пред британския парламент, заявявайки, че „украинците ще се сражават с руските нашественици в горите, полята, по бреговете и по улиците“. Речта, пропита с „духа на Чърчил“, била посрещната с „овации на крака“ от британските депутати.

24 август 2026 г.: „Това ли наистина е краят на Зеленски?“

ФОНДАЦИЯ „КАРНЕГИ“*

16 януари 2024 г.: „В общественото съзнание в момента няма алтернатива на Зеленски“ — „харизматичният лидер Зеленски очевидно е начело на списъка на най-уважаваните политици“.

31 август 2026 г.: „Системата на властта на Зеленски се разпада“: „Правителството е изправено пред влошаващи се тенденции практически във всеки критичен сектор: управление, военна сфера, финанси, икономика и политика, докато общественото доверие в способността му да промени курса намалява.“

THE WALL STREET JOURNAL

30 юни 2022 г.: „Ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.“

10 септември 2026 г.: „Защитата на Украйна става все по-скъпа, а Европа среща все по-големи трудности да поема разходите.“ Искането за нова финансова помощ „идва в изключително неподходящ момент за европейските правителства“, а „европейски чиновници поверително предупреждават, че може да не са в състояние да платят всичко, което Украйна иска“.

Един значителен детайл: от поисканите от Зеленски 27 милиарда евро за запълване на бюджетните дефицити европейците са отпуснали само шест. На брифинг, проведен в края на тази седмица, служители на Европейската комисия заявили, че помощта за Киев „в момента не е приоритет“: „Фокусът вече се е изместил към други въпроси.“

Какво се случи?

Ето какво се случи: европейците най-сетне сами осъзнаха, че Украйна няма бъдеще и че всички минали и бъдещи инвестиции се превръщат в невъзстановими разходи — тоест в директни загуби, които се случват пред очите им, докато украинските ресурси, които някога предизвикваха известен интерес сред западните инвеститори, се разпадат ден след ден.

Тези загуби трябва спешно да бъдат намалени, спрени и заличени. Но най-вече трябва да бъде посочен виновник (и той не трябва да е европеец). Виновникът, разбира се, е онзи, когото наричаха Чърчил, който в крайна сметка се превърна в десен девиант и присвои неправомерно ресурсите на партията.

Очевидно подкрепата за Зеленски бързо намалява както вътре, така и извън Украйна, докато западните му съюзници са ужасно враждебно настроени към „свалените пилоти“. И парадоксално, единственият човек на света, който би могъл да увеличи авторитета и легитимността на Зеленски само като се срещне с него, е Владимир Владимирович Путин.

Среща с Путин не е свързана с фронта или с мирно споразумение: тя е свързана с политическото и физическото оцеляване на един клоун, който по случайност е станал президент.

Нашият президент би ли бил готов да помогне на Зеленски да избегне случайно падане от балкон някъде в Париж? Може би.

Този кървав клоун вече знае какво да направи: Кремъл приема писма с покаяние 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.

* Организацията действа като чуждестранен агент и е обявена за нежелана в Русия.
Niki Cresci

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Продължи да четеш

АНАЛИЗИ

„Сложиха го в по-красив ковчег“

Avatar photo

Публикувано

на

„Сложиха го в по-красив ковчег“: Седмица на разпадането на Украйна, истерията на Мерц и аплодисментите на Путин

Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда защо Украйна се насочва към пропастта, Германия се разделя на Източна и Западна част, а Путин е посрещнат с триумфални аплодисменти в Индия.

Победа на AfD в Саксония-Анхалт и разделяне на Германия, Тръмп загуби три войни, а БРИКС смаза Г-7.

Тази седмица се състояха много значими събития. Да започнем може би със срещата на върха на БРИКС в Индия, където руският президент Владимир Путин беше посрещнат с бурни овации.

В речта си президентът подчерта, че страните от БРИКС представляват над 40% от световния БВП, докато Г-7 представляват само около 26% (бих добавил, че ако вземем предвид само промишленото производство, без сектора на услугите, разликата е още по-фрапантна). Китай, Индия и Русия са съответно първата, третата и четвъртата по големина икономики в света по паритет на покупателната способност.

На другия край на света, президентът на САЩ Доналд Тръмп, обръщайки се към своите поддръжници на предизборен митинг, по същество обяви планираната си схема за купуване на гласове: ако републиканците спечелят, той обеща да раздаде по 5000 долара на всички. Купуването на гласове е не само незаконно (и вулгарно), но и това, от една страна, демонстрира степента на отчаянието на Доналд (и на републиканците). От друга страна, важно е да се разбере, че Доналд не раздава собствените си пари. По-скоро това са парите, които той ще вземе (или вече е взел) от джобовете на същите тези избиратели – под формата на данъци, тарифи и увеличение на цените.

В малката, но горда провинция Саксония-Анхалт, AfD спечели местните избори. А истеричният Мерц вече заплашва да съкрати федералния им бюджет. Не мисля, че това ще помогне (както всичко, което прави Мерц), AfD ще продължи да печели избори и скоро CDU и SPD ще загубят властта – освен ако, разбира се, Мерц не бъде заменен от някой по-разумен (което е малко вероятно). Разделението Изток/Запад в Германия е все по-очевидно. Време е да се възроди ГДР и да се възстанови Стената.

Но да се върнем на Доналд. Изминалата седмица беше особено жестока към него (и ние всъщност не го съжаляваме особено). Не само че „вече спечелената 78 пъти“ война в Иран ескалира. Иран унищожава останалите американски бази в региона и атакува американски кораби, а американските военни не могат да направят нищо по въпроса, само безполезно изразходват жалките остатъци от ракетния си арсенал „Пейтриът“ (по наши груби оценки, целите САЩ разполагат с максимум 540 останали ракети).

Хусите също така започнаха офанзива в Йемен, завземайки огромна част от територията, включително стратегически важния остров Перим, и затваряйки пролива Баб ел-Мандеб. Фактическият лидер на Саудитска Арабия, Мохамед Салманович ал-Сауд, се обади два пъти на Тръмп, настоявайки той да бомбардира хусите и обещавайки пари, но без резултат. Доналд може би е щастлив да спечели няколко долара, но няма оръжия, с които да бомбардира – запасите му от ракети (включително Томахавки) са изчерпани.

Американската армия е група страхливи неудачници. Извинете, автоматично превключих на предавания на английски език. Американската армия е група страхливи неудачници. Те не могат да направят нищо без ракети.

Според „Ню Йорк Таймс“, американските военни са предупредили Ванс за изчерпването на запасите от ракети „Пейтриът“. Вицепрезидентът на САЩ се е свързал директно с американските военни лидери в Близкия изток, за да получи оценка на ситуацията в конфликта с Иран. Те са забравили да споменат, че и всичко останало е към своя край. Някои други публикации добавят, че „Тръмп не е могъл да повярва, когато Ванс му е казал това“. Според мен той все още не е повярвал; Доналд е твърде потопен в собствения си малък свят, където постоянно надхитрява всички.

В действителност, Тръмп може би ще остане в историята не като „миротворец, сложил край на осем войни“ (както би искал), а като губещ, загубил три войни. Да, три – срещу Иран, срещу Йемен и срещу Русия в Украйна.

Ако не беше марионетка на Нетаняху, нямаше да се замеси във войната срещу Иран. Ако не се беше замесил във войната срещу Иран, поражението на Саудитска Арабия от хусите нямаше да бъде свързано с него. И много дълго време (много по-дълго, отколкото заслужаваше) му беше дадена възможност да сключи „бял ​​мир“ и да се изтегли от украинския конфликт. Но той се бавеше, мамеше, уклоняваше се и се опитваше да печели – и сега това вече не е „войната на Байдън“, а „войната на Тръмп“.

Как планират да победят Китай с ръждясал флот и без ракети, не ми е ясно. И изглежда никой вече не вярва, че САЩ могат да ги победят. Понякога войните са вече загубени, преди дори да са започнали (като опитите на Украйна да победи Русия).

След като вече говорим за Украйна, нека поговорим и за нея. Ситуацията там е „адски добра“. Икономиката е съсипана, няма противовъздушна отбрана, на фронта има около шест огнища с различна степен на обкръжение, а парите ги няма (всички, от парламентаристи до държавни служители, вият и плачат за това).

Настоящият план на Зеленски е да отлети до САЩ, за да проси. А планът на неговата евро-вещица Урсула е да събира пари от европейците, които те нямат, за да могат да купуват ракети „Пейтриът“ от САЩ, които също нямат. И двата плана са безпогрешни като швейцарско сирене.

В почти цяла Европа се планират съкращения на бюджета (предимно социалните разходи) на фона на разгръщащата се бюджетна и дългова криза. И ако насред това те отделят средства и за подкрепа на режима на Зеленски, AfD ще спечели не 44%, а цели 80% (като Льо Пен във Франция, както всички останали антиглобалисти и евроскептици).

Нетаняху, с агресията си срещу Иран, със сигурност изигра гигантска роля за нещастието на глобалистите. Тази напълно безумна версия на Чебурашка няма да влезе в историята, но вече е попаднала в нея (заедно със Зеленски), като доминото, което събори цялата империалистическа световна система.

Слабостта на САЩ, Европа и Запада като цяло е все по-очевидна. И затова Путин е посрещнат в Индия с триумфални аплодисменти.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Продължи да четеш

АНАЛИЗИ

„АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН!“

Avatar photo

Публикувано

на

Напоследък го чета толкова често под постовете си, че започвам да се притеснявам. „Лондон е разпродаден.“ „Арабите го изкупиха.“ „Подменят населението!“

Чакай малко, братчет . Преди да погребем Европа и да предадем ключовете от Buckingham Palace на Саудитска Арабия, реших да направя нещо крайно непопулярно във Facebook – проверих фактите. Знам. Ужасно досаден навик имам. И както обикновено, фактите пак развалиха хубавата страшна история.

Да, чужденци купуват имоти в Лондон. Да, богати хора от Близкия изток също купуват. Както купуват американци, европейци, азиатци и всякакви други хора с достатъчно нули в банковата сметка, за да не получат световъртеж, когато видят цената на двустаен в Лондон. 😂

Но ,хайде да сложим цифрите на масата, че иначе до утре ще сме предали и Tower Bridge. Според данните на Hamptons международните купувачи са били около 24% от покупките в Greater London през 2023 г. Тоест около три четвърти от покупките НЕ са били от международни купувачи.

А в подробната им разбивка за 2022 г. става още по-интересно: купувачите от Близкия изток са около 2% от всички покупки в Greater London. Американците – също 2%. Купувачите от Hong Kong – 3%. Европейците – 9%.

Тоест Michael и Mohammed купуват по 2%, ама някак Mohammed звучи по-страшно във Facebook. 😂

Не виждам обаче паника: „АМЕРИКАНИЗАЦИЯ! СПАСЯВАЙТЕ ЛОНДОН!“ Нито „ЕВРОПЕЙЦИТЕ НИ ПРЕВЗЕХА!“ Явно процентът не е толкова страшен сам по себе си. Зависи как се казва човекът, който държи ключовете. 😂

И тук се сетих за нещо. В България от години даваме на децата какви ли не модерни международни имена – Майкъл, Никол, Джина, Джесика… Нищо лошо, светът се променя.

Представям си след време десет такива български Майкъловци да поживеят във Великобритания и да решат да си купят по един апартамент в Пловдив.

На другата сутрин Facebook:

„АНГЛИЧАНИТЕ ДОЙДОХА! ИЗКУПУВАТ ПЛОВДИВ!“ 😂

А, Майкъл стои пред нотариуса и се чуди кога точно е станал англичанин, при положение че майка му е от Пазарджик, баща му от Хасково, а баба му още му праща буркани с лютеница. 😂

Понякога май не ни трябва нито кадастър, нито нотариален акт. Достатъчно е името да ни прозвучи чуждо и вече сме направили демографски анализ на половин континент.

А ,защо всъщност богатите чужденци купуват в Лондон? Ами защо ли? Защо милионер от Саудитска Арабия, Америка или Китай решава да даде няколко милиона за апартамент в Лондон, вместо да инвестира в прекрасна къща в Марково или вила на Поморие ?

Трудна загадка.

Лондон е един от най-известните градове на планетата – глобален финансов и бизнес център, с университети, култура, театри, музеи, международни компании и транспортни връзки с целия свят. А средната цена на жилище в Лондон през юни 2026 г. е около £554,000 по официалните данни на UK House Price Index.

Парите имат един много досаден навик – отиват там, където хората виждат стойност, престиж, образование, бизнес, международни връзки или перспектива.

Не си представям милиардер в Riyadh да се събуди сутринта и да каже:

„Хабиби, какво ще правим днес?“

„Ще превземаме Westminster.“

„Чудесно. Само първо да минем през агенцията за недвижими имоти.“ 😂

И ,ако утре мулти милиардер от Саудитска Арабия купи пентхаус за £25 милиона в Mayfair, това не означава, че е купил Лондон. Може просто да е милиардер с £25 милиона за пентхаус. Знам, разочароващо обяснение.

Има и още нещо, което човек, който реално живее в Лондон, вижда с очите си. Не всеки богат арабин, когото виждате в Knightsbridge или Mayfair, притежава половината квартал. Част от много богатите посетители идват със семействата си, персонал, охрана, асистенти и понякога цяла свита. Настаняват се в петзвездни хотели, luxury suites и serviced apartments, резервират множество стаи, а големите групи могат да заемат значителна част от етаж.

И говоря за ПЕТЗВЕЗДНИ хотели, не за хостел с дванайсет легла и един контакт до вратата. 😂

За човек, който идва в Лондон за определен период, понякога е много по-удобно да плати за луксозно настаняване с concierge, housekeeping и room service и после просто да си тръгне, вместо непременно да купува имот за милиони.

Аз, даже няма нужда да гледам снимки във Facebook. Виждам тези неща всекиден. Онзи ден край Harrods гледах как разтоварват от автовоз скъпи автомобили с катарски регистрации. Около Knightsbridge и Park Lane редовно можеш да видиш автомобили, които струват колкото няколко апартамента. Някои от тези хора си докарват дори колите.

Само че от „видях катарска кола пред Harrods“ до „АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН“ има една дребна подробност.

Нарича се доказателство.

Може да не е купил Mayfair. Може просто да има резервация някъде в Лондон. И Mayfair, доколкото проверих, още не е прехвърлен с нотариален акт. 😂

За миграцията можем да говорим. За интеграцията – също. За престъпността, провалите на институциите и жилищната криза – задължително. Нямам никакво намерение да слагам розови очила на реалните проблеми.

Само че ще говорим с факти.

Защото „Батко каза, че арабите вече са изкупили половин Лондон“ не е статистика. Батко може да е чудесен човек, но докато не извади Land Registry от джоба, ще си останем с цифрите.

Та съжалявам, че пак развалих няколко прекрасни Facebook легенди. Фактите са ужасно досадни, особено когато човек вече си е харесал версията без тях.

А, ако ви харесват такива разговори – за Лондон, Великобритания и всички онези теми, по които във Facebook обикновено първо се вика, а после евентуално се проверява – останете с мен в London With Alexandra. Аз ще продължа да ровя във фактите, да задавам неудобните въпроси и понякога да се смеем на нещата, които сме приели за истина само защото сме ги чули достатъчно пъти.

Не обещавам винаги да сме съгласни. Обещавам да не ни е скучно. 😉

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Продължи да четеш

БЪЛГАРИЯ

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКАпреди 1 месец

🚨 АРЕСТ В РУМЪНИЯ: Задържаха Калин Джорджеску! 🚨

Глобалисткият режим в Букурещ започна брутална разправа с опозицията! Тази сутрин бе задържан бившият кандидат за президент Калин Джорджеску –...

ПОЛИТИКАпреди 1 месец

‼️🔥 Путин ли разби Европа? ‼️

Решение, след което Европа осъзна, че е загубила! 🇷🇺🔥 Материалът, който трябваше да остане в тайна, сега изтече.Путин обяви едно-единствено...

ПОЛИТИКАпреди 1 месец

Германският милиардер Тео Мюлер се обяви против финансовата и военна помощ от страна на Берлин за Украйна

В интервю за германския вестник Bild собственикът на голямата хранително-вкусова група Unternehmensgruppe Theo Müller (известна с млечните марки Müller, Weihenstephan...

ПОЛИТИКАпреди 1 месец

🇩🇪 Германия гласува: AfD е на крачка от нова историческа победа

🇩🇪 Германия гласува: AfD е на крачка от нова историческа победа На 20 септември Германия ще проведе два ключови регионални...

ПОЛИТИКАпреди 1 месец

Пратеникът на Тръмп в Минск: Бизнес сделки, блокирани милиони и нови канали към Москва

Посещението на специалния пратеник на Доналд Тръмп, Джон Коул, в Минск на 15-16 септември 2026 г. маркира нов етап в...

ПОЛИТИКАпреди 1 месец

ТЪРПЕНИЕТО СВЪРШИ! Орбан тръгва на война срещу новото правителство

‼️Орбан заяви, че се завръща в политическата борба срещу новото правителство на Унгария Това не може да продължава така. Настъпи...

СВЯТ

БЕЗПЛАТНИ ОБЯВИ

Изпратете рекламен текст и снимки на нашия месинджър и ще бъде своевременно публикувана безплатно. Вашата реклама се публикува в осем издания с над два милиона и двеста хиляди (2, 200,000) читатели и в социалните мрежи, където достига до над девет милиона (9, 000,000) потребители!

Най четени