АНАЛИЗИ
Евразийският среден коридор. Истерията на атлантиците за задушаване на интеграцията между Европа и Азия
Геополитическите интереси на англо-американския истаблишмънт и водената от Русия-Китай ос ще се сблъскат заради Транскаспийския международен транспортен път
На 12 декември 2022 г. американската Агенция за Международно развитие (USAID) бе домакин на конференция, посветена на бъдещето на евразийския Среден коридор – проект за развитие на транспортната и енергийна инфраструктура, който се простира от богатото на ресурси Каспийско море до Европа.
На срещата водещи атлантици са отделили специално внимание на начина, по който да бъде „рамкиран“ този стратегически глобален хъб, чието развитие протича извън техния контрол. Те са наблегнали на това, че народите, които ще спечелят най-много от неизбежното разрастване на Средния коридор не трябва да се обособяват като източно-западен „регионален хъб“, свързващ Европа с Китай, а по-скоро като самостоятелна зона на просперитет – независима от Китай и в подкрепа на залязващия Европейски съюз.
Важността на Средния коридор значително нарасна през последната година, поради два основни фактора. Първо, руската военна интервенция в Украйна, и второ, спешната нужда от „декарбонизиране“ на страните, които все още са в клопката на атлантическата сфера на влияние.
Средният коридор получава името си от китайската Инициатива Пояс и Път (BRI), стартирана в 2013 година. Тя се състои от три коридора за разработване, чието предназначение е да развиват търговията и интерцивилизационния обмен между Изтока и Запада. Трите коридора са Северен коридор, Южен коридор и Среден коридор.
Трите артерии на новия Път на коприната
Северният коридор: Най-развитият и най-използваният от трите коридора до този момент, той се състои от железопътни линии и газопроводи, преминаващи от Китай до Казахстан, Русия и Европа. Някои атлантически геополитици биха искали да видят този коридор затворен, за да продължат с изолацията на транспортните и търговски пътища на „новия враг“ Русия.
Южният коридор: По-малко развит, но все пак важен, този коридор включва изграждането на железопътни връзки от Китай до Пакистан, Афганистан, Иран, Ирак, Сирия, Ливан и потенциално Турция, преди да достигне Европа през портовете на Ливан и Сирия и през наземните връзки в Турция.
Този път има потенциала да установи устойчив мир и възстановяване на Западноазиатските народи и има възможност да бъде продължен, за да интегрира и индустриализира страните от Персийския залив чрез проектите за едромащабни високоскоростни железопътни линии, като 2000-километровата жп линия от Персийския залив до Червено море, и да ускори перспективите за развитие на стратегическия Африкански рог.
Средният коридор: Най-сложната, но не по-малко важна от тези три атрерии е Транкаспийският международен транспортен път (TITR), наричан Среден коридор и включващ мултимодални железопътни функции и морски транзит на стоки от Китай до Европа през Киргизстан, Туркменистан, Азербайджан, Армения, Грузия и Турция.
Въпреки че този път е най-краткото разстояние, в сложния процес на преминаване от наземни към морски пътища през портовете на Каспийско море възникват усложнения и допълнителни разходи.
През последните месеци страните по маршрута на Средния коридор работиха за хармонизиране на интересите си и координиране на усилията за добив, преработка и пренос на енергийните ресурси на Каспийско море (в което се намира четвъртият по големина в света резерв от природен газ).
На 30 март 2022 г. между Турция, Азербайджан, Казахстан и Грузия е подписано четиристранно споразумение за продължаване на изграждането на железопътната система Баку-Тбилиси-Карс, на газопровода Баку-Тбилиси-Джейхан и на Транс-Анадолския газов тръбопровод (TANAP), който вече е в действие. Анадолският газопровод е част от по-големия Южен газов коридор, който включва седем държави и се състои от 3500 км тръби на стойност 35 милиарда долара.
Някои от ключовите проекти в рамките на Южния газов коридор включват:
1. Офшорните газови и нефтени кладенци Шах Дениз 2 в Каспийско море, където Азербайджан, Иран, Тюркменистан и Казахстан работят по финализирането на широко споразумение за разрешаване на многогодишни спорове.
2. Разширяването на рафинериите за природен газ на терминала Сангаджал в Каспийско море.
3. Разширяването на газопреносните мрежи в Италия
4. Развиването на нови връзки в газовите мрежи на южна и западна Европа.
5. Четири големи газопровода, включително Южнокавказкия тръбопровод, в който влизат Азербайджан и Грузия, Анадолският газопровод в Турция, Трансатлантическия газопровод, в който влизат Гърция, Албания и Италия, както и Гръцко-Българският газов интерконектор.
Значението на Международния транспортен коридор Север-Юг (INSTC)
В допълнение към тези три коридора Изток-Запад, дългоочакваният Международен транспортен коридор Север-Юг, свързващ Русия-Азербайджан-Армения-Иран-Индия, също получи значителен напредък през последните години, заедно с допълнително източно удължаване от Русия към Казахстан, Туркменистан, Киргизстан, Иран и Индия.
Когато стане възможно доставките от Русия да стигат до Иран, било през западното или източното разклонение на INSTC, те ще могат да бъдат доставяни до пазарите в Индия, Южна Азия и Източна Африка, през портовете в Джабахар и Бандар Абас на Индийския океан.
Противно на твърденията на някои близки до Атлантическия съвет анализатори, източно-западните коридори от Инициативата Пояс и Път и Международния транспортен коридор Север-Юг са с висока степен на синергия, обединени от мащабен стратегически резултат за общото развитие на Евразия и интеграцията ѝ в новия световен ред след Голямото нулиране.
„Инициативата Зелен Пояс“
След встъпването в длъжност на американския президент Джо Байдън през януари 2020 г., беше представена кова концепция, наречена „Build Back Better” (Да изградим отново по-добре – б.пр.), излязла от кулоарите на високоплатени рекламни агенции. Често повтаряният израз имаше двойствена дефиниция, но беше прегърнат от технократичните лидери на Атлантическите държави, както и от Джъстин Трюдо, Борис Джонсън и Урсула фон дер Лайен. Концепцията по-късно беше ребрандирана на „Build Back Better for the World” (Да изградим отново по-добре за света – б.пр.) или краткото „B3W“.
Въпреки топлия и обтекаем образ, Глобалната нова зелена сделка и B3W не успяха да получат развитие, поради липсата на конкретен план за действие, на детайли за начина на финансиране, както и поради невъзможността да покажат жизнеспособност и мащабна визия.
През март 2021 г. Байдън и Борис Джонсън обявиха нова програма, наречена „Инициатива Зелен пояс“, която описаха като отговор на китайската Пояс и Път. Когато бяха поискани подробности за финансирането на инвестицията от 3 милиарда долара, за да стане възможен „зеленият транзит“ на света към соларни панели и ветрогенератори, не беше представено нищо конкретно.
Концепцията отново не беше ясно дефинирана, но представеният имидж беше на Зелена революция, от която се очакваше да постави началото на нова ера на „чиста инфраструктура с нулеви въглеродни емисии“, ръководена от основани на правила утопични ординаристи от Трансатлантическия запад.
Глобалната нова Зелена сделка беше често приветствана като топла и приятна концепция, която беше обявена от бившия управител на Bank of England Марк Карни за ренесанс в пост-въглеродната епоха, на стойност 130 трилиона долара.
През септември 2021 г. Урсула фон дер Лайен обяви „Глобален зелен преход“ като европейски отговор на Инициативата Пояс и Път. Тази инициатива обаче срещна критики поради това, че игнорираше стотиците хиляди енергетици-инженери, обучени от Китай в Африка през последните десет години, както и заради пренасянето на историческите практики на хищническо кредитиране на Европа за сметка на Китай.
Фон дер Лайен заяви: „Ние искаме да създадем връзки, а не зависимости… За Европа няма смисъл да изгражда пътища между притежавани от Китай медни мини и притежавани от Китай пристанища.“
Въпреки това Глобалният зелен преход не успя да предложи подходящ механизъм на кредитиране или персонал и скоро залезе, подобно на другите две предложения „B3W“ и „Глобална нова зелена сделка“ преди него.
На 26 юни 2022 г. глобалната ситуация се промени драматично, поради продължаващата вече четири месеца руска интервенция в Украйна и ефективното издигане на нова Желязна завеса, целяща да отреже Европа както от Русия, така и от Китай. Въпреки тези развития, желанието на страните за достъп до евтина и надеждна енергия и храна се повиши повече от всякога.
В отговор Белият дом оповести най-новия си ребранд на B3W под формата на водена от Г-7 програма, озаглавена сега „Партньорство за глобална инфраструктура и инвестиции“.
Тази програма обеща 600 милиарда долара за период от пет години за страните от Африка, Югозападна Азия, Латинска Америка, Източна Азия и Източна Европа за изграждане на дигитална инфраструктура, телекомуникации, зелена енергия и мека инфраструктура с фокус върху джендър равенството.
Целта на тази програма беше да предложи на бедните страни алтернатива на хищническите амбиции на Китай за кредитиране. Засега обаче едва няколко от страните, на които бе предложен този „спасителен сал“, проявиха някакъв интерес.
Инициативата Три морета
Водената от НАТО инициатива Три морета, обхващаща Източна Европа, Кавказ и централна Азия, беше основана през 2014 г. като амбициозно усилие за осуетяване на Средния коридор. Три морета включва 12 източноевропейски страни от региона на Черно-Адриатическо-Балтийско морета.
Макар голяма част от десетките железопътни трасета, магистрали и газови проекти, предвидени в инициативата Три морета да са обективно в полза на участващите държави и на цяла Евразия, единствената причина, поради която чиновниците от НАТО и Атлантическия съвет промотират тази грандиозна програма е техният анти-евразийски геополитически дневен ред.
През юни 2022 г. Украйна беше приета за партньор в Три морета и бяха създадени фондове за акумулиране на частен капитал за инвестиции в тази трилионна инвестиционна схема за интегриране на енергийните и транспортни коридори в региона като хъб за доставка на енергия за Европа, и същевременно като стена за блокиране на коридорите от по-широкия Нов Път на коприната.
По време на срещата на върха на Три морета през този месец външните министри на Полша и Румъния излязоха с общо обръщение, в което се казва:
„Инициативата Три морета е част от нашия отговор на нуждите от разработване на енергийна, транспортна и дигитална инфраструктура, която да е климатично благорпиятна, напълно съответстваща на целите на Парижкото споразумение и на Европейската Зелена сделка.“
Три морета е насочена към консолидиране на контрола над държавите-членки от Източна Европа (плюс Украйна), но за пореден път много малко информация за начина на финансиране на различните инфраструктурни проекти е оповестена публично.
Фондът на инициативата, създаден през 2019 г., за да набере подкрепа от частния сектор (който се очаква да осигури преобладаващата част от средствата за тези проекти по нови зелени сделки), все още е далеч от набиране дори на малка частица от набелязаните средства.
Поставяне на „Зелена бариера“ пред действителното развитие
На 7 декември 2022 г. Световната банка издаде доклад, озаглавен: „Азербайджан по пътя към Зелено развитие“, в който авторите казват:
„Глобалоното преминаване към нискоемисионен икономически модел предлага на Азербайджан възможност за глобална и регионална конкурентност. За да се възползва максимално, Азербайджан трябва да се фокусира върху декарбонизация и диверсификация на икономиката, стимулиране на иновациите и развитие на природните и човешките ресурси.“
От дневния ред на Новата Зелена сделка Азербайджан със сигурност ще получи финансиране, но приемайки това, ще се окаже възпрепятстван да разработва необятните си ресурси или да влезе в ролята си както в Средния коридор, така и в Международния трнаспортен коридор Север-Юг.
Пет дни по-късно планът на Световната банка беше допълнен от USAID на конференция, организирана съвместно от Търговските камари на Азербайджан и Съединените щати, Белия дом и посолството на Азербайджан.
Отглас от желанията на всички, които се стремят да отрежат Русия и Китай от Средния коридор, може да бъде чут в думите на Иън Роулинсън, директор на АРМ Терминалите в Поти, Грузия, който каза:
„Грузия винаги е била смятана за сателитен на Русия регион. Този регион обаче е много западноцентричен. Тук има много западни компании, установени в Централна Азия и има голямо търсене на западни продукти… АРМ смята Централна Азия за последния надежден контейнер, с най-голям потенциал по отношение на логистиката. Тъй като тя е обградена от земя, достъпът до там е само чрез жп линии. Казахстан, например, изнася 60 милиона тона карго за Европа. Голяма част от тях все още минават през Русия, но това може да се промени в Средния коридор. Това важи и за товарите, пътуващи на изток към Казахстан.“
Усилията за сплашване, подкупване и заплахи към страни като Азербайджан, Грузия, Казахстан и Турция да изоставят идеята за Среден коридор като хъб на воденото от Китай развитие, са колкото саморазрушителни, толкова и абсурдни.
Игнорирайки факта, че Средният коридор не би съществувал, ако не беше на първо място лидерството на Китай, от тези страни се иска да видят себе си като крайна и начална точка на нов про-атлантически ексклузивен хъб.
Лидерите на страните по линията на Средния коридор дадоха да се разбере, че те с радост биха правили бизнес с Европа, но не и за сметка на отношенията им с Русия или Китай.
Евразийската интеграция се придвижва напред
На 20 декември Русия, Иран, Туркменистан и Казахстан направиха общо изявление, предлагайки на всички публични и частни заинтересовани компании в цял свят 20 процента отстъпка от всички разходи за транзит на товари и стоки, преминаващи през източния клон на Международната транспортна инфраструктура Север-Юг. Отстъпката ще бъде прилагана за всички стоки, преминаващи през Средния коридор (включително връзката Русия-Казахстан-Китай), както и за отсечката Север-Юг (включваща Русия, Туркменистан, Узбекистан, Киргизстан и Китай), а също и трасето Юг-Изток през Русия, Иран, Западна Азия, Източна Африка, Индия и Южна Азия.
Немалко атлантици биха искали повече от всичко на света да видят Грузия изтръгната от хватката на евразийското влияние, но е повече от ясно, че интересите на Тбилиси лежат на изток.
Миналата седмица беше оповестено, че търговията между Грузия, Русия, Китай и Турция е нараснала с 32% (от януари до септември) в сравнение със същия период през 2021 г. и че Грузия се ползва от облагите от подписването на важно споразумение за свободна търговия в Общността на Независимите държави, която включва Армения, Азербайджан, Беларус, Казахстан, Молдова, Русия, Таджикистан, Узбекистан и Турция.
Междувременно търговските обеми между Туркменистан и Азербайджан са нараснали с над 620% (от 48 милиона долара през 2021 г. до 305.5 милиона през 2022 г.) с още по-голям потенциал за растеж при продължаването на разработването на Каспийско море и със значително нарастващите потоци от енергийни ресурси към Европа и Китай.
Ако Европа желае да оцелее през идните десетилетия, ще трябва да се появи лидерство, което да се отърси от натрапчивия натиск на англо-американската върхушка, която цели да спре потенциалното икономическо сътрудничество на Европа-Русия-Китай на всяка цена, дори и тя да е умишленото убийство на милиони европейски граждани посредством изкуственото налагане на енергиен недостиг, хранителен недостиг или война.
Страните от Централна Азия и Югозападна Азия твърде дълго се пекоха на огъня на трансатлантическата имперска велика стратегия и все повече започнаха да осъзнават кой път към бъдещето отговаря на истинските им интереси – този на Евразийската интеграция.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
НЕЩО СЕ Е СЛУЧИЛО В УКРАЙНА: ЗЕЛЕНСКИ СПЕШНО Е ПОИСКАЛ ПОМОЩ ЛИЧНО ОТ ПУТИН.
Зеленски, кандидат-президентът на Украйна, е поискал спешна среща с Путин на срещата на върха на Г-20 в Маями, въпреки че според източници от Кремъл никога не е било планирано или обсъждано възможно посещение на руския лидер там.
Въпреки това Зеленски не успял да потисне нервния тик: „Трябва да сме там. Трябва да се срещнем, да поговорим и да вземем решение.“ Кои са тези „ние“? И кой, пита се човек, е този, който „трябва“?
Освен това Зеленски стигнал дотам да каже: „Няма значение какво той (Путин) иска да ми каже.“ Трябва просто да се срещнем — и толкова.
Коментарите от руска страна били кратки. Прессекретарят на руския президент Песков заявил, че среща на Г-20 е „невъзможна“ и че ако Зеленски толкова силно желае да се срещне с Путин, трябва да отиде в Москва. Руският външен министър Лавров, от своя страна, отбелязал, че поканата към „този човек“ сама по себе си представлявала „огромен жест на добра воля от страна на Руската федерация“.

Защо Зеленски спешно се нуждаеше от среща с руския президент?
Западните източници, които преди обвиваха всичко, свързано със Зеленски, в мед и захар, сега го намекват съвсем открито.
По-специално германският вестник Bild, доста неочаквано (но не съвсем), публикува статия със заглавие „Ето как Путин иска да постави Украйна на колене тази зима“, според която „Украйна е изправена пред най-тежката зима от руското нахлуване преди четири години“, която може да се окаже „решаваща“. Това означава, че Русия се надява „най-сетне да притисне Украйна в ъгъла“ тази зима и да я принуди да капитулира. Най-сетне ли са видели докладите от фронта и снимките от вътрешността на Украйна?
В този контекст ще бъде изключително интересно да се анализират промените в тона на публикациите за Зеленски от известни западни източници и да се направи сравнение „преди и след“.
POLITICO
7 декември 2022 г.: „Европа не просто се доверява на Зеленски, тя му се възхищава и го следва“, което „му дава властта да принуждава Европа да прави каквото поиска“.
27 август 2026 г.: „Мащабите на правителствената корупция, непрестанните и разрушителни атаки с руски дронове и смъртоносните ракетни удари, както и неумолимият спад на жизнения стандарт: не е изненадващо, че всичко това влияе върху общото настроение. <…> Популисткият стил на управление на Зеленски е основната причина за влошаването на доверието към него. <…> Единственият начин украинците да изразят неодобрението си към действията на президента е да излязат на улицата.“
THE TELEGRAPH
8 март 2022 г.: Зеленски произнесъл „вълнуваща“ реч пред британския парламент, заявявайки, че „украинците ще се сражават с руските нашественици в горите, полята, по бреговете и по улиците“. Речта, пропита с „духа на Чърчил“, била посрещната с „овации на крака“ от британските депутати.
24 август 2026 г.: „Това ли наистина е краят на Зеленски?“
ФОНДАЦИЯ „КАРНЕГИ“*
16 януари 2024 г.: „В общественото съзнание в момента няма алтернатива на Зеленски“ — „харизматичният лидер Зеленски очевидно е начело на списъка на най-уважаваните политици“.
31 август 2026 г.: „Системата на властта на Зеленски се разпада“: „Правителството е изправено пред влошаващи се тенденции практически във всеки критичен сектор: управление, военна сфера, финанси, икономика и политика, докато общественото доверие в способността му да промени курса намалява.“
THE WALL STREET JOURNAL
30 юни 2022 г.: „Ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.“
10 септември 2026 г.: „Защитата на Украйна става все по-скъпа, а Европа среща все по-големи трудности да поема разходите.“ Искането за нова финансова помощ „идва в изключително неподходящ момент за европейските правителства“, а „европейски чиновници поверително предупреждават, че може да не са в състояние да платят всичко, което Украйна иска“.
Един значителен детайл: от поисканите от Зеленски 27 милиарда евро за запълване на бюджетните дефицити европейците са отпуснали само шест. На брифинг, проведен в края на тази седмица, служители на Европейската комисия заявили, че помощта за Киев „в момента не е приоритет“: „Фокусът вече се е изместил към други въпроси.“
Какво се случи?
Ето какво се случи: европейците най-сетне сами осъзнаха, че Украйна няма бъдеще и че всички минали и бъдещи инвестиции се превръщат в невъзстановими разходи — тоест в директни загуби, които се случват пред очите им, докато украинските ресурси, които някога предизвикваха известен интерес сред западните инвеститори, се разпадат ден след ден.
Тези загуби трябва спешно да бъдат намалени, спрени и заличени. Но най-вече трябва да бъде посочен виновник (и той не трябва да е европеец). Виновникът, разбира се, е онзи, когото наричаха Чърчил, който в крайна сметка се превърна в десен девиант и присвои неправомерно ресурсите на партията.
Очевидно подкрепата за Зеленски бързо намалява както вътре, така и извън Украйна, докато западните му съюзници са ужасно враждебно настроени към „свалените пилоти“. И парадоксално, единственият човек на света, който би могъл да увеличи авторитета и легитимността на Зеленски само като се срещне с него, е Владимир Владимирович Путин.
Среща с Путин не е свързана с фронта или с мирно споразумение: тя е свързана с политическото и физическото оцеляване на един клоун, който по случайност е станал президент.
Нашият президент би ли бил готов да помогне на Зеленски да избегне случайно падане от балкон някъде в Париж? Може би.
Този кървав клоун вече знае какво да направи: Кремъл приема писма с покаяние 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.
* Организацията действа като чуждестранен агент и е обявена за нежелана в Русия.
Niki Cresci
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„Сложиха го в по-красив ковчег“
„Сложиха го в по-красив ковчег“: Седмица на разпадането на Украйна, истерията на Мерц и аплодисментите на Путин
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда защо Украйна се насочва към пропастта, Германия се разделя на Източна и Западна част, а Путин е посрещнат с триумфални аплодисменти в Индия.
Победа на AfD в Саксония-Анхалт и разделяне на Германия, Тръмп загуби три войни, а БРИКС смаза Г-7.
Тази седмица се състояха много значими събития. Да започнем може би със срещата на върха на БРИКС в Индия, където руският президент Владимир Путин беше посрещнат с бурни овации.

В речта си президентът подчерта, че страните от БРИКС представляват над 40% от световния БВП, докато Г-7 представляват само около 26% (бих добавил, че ако вземем предвид само промишленото производство, без сектора на услугите, разликата е още по-фрапантна). Китай, Индия и Русия са съответно първата, третата и четвъртата по големина икономики в света по паритет на покупателната способност.
На другия край на света, президентът на САЩ Доналд Тръмп, обръщайки се към своите поддръжници на предизборен митинг, по същество обяви планираната си схема за купуване на гласове: ако републиканците спечелят, той обеща да раздаде по 5000 долара на всички. Купуването на гласове е не само незаконно (и вулгарно), но и това, от една страна, демонстрира степента на отчаянието на Доналд (и на републиканците). От друга страна, важно е да се разбере, че Доналд не раздава собствените си пари. По-скоро това са парите, които той ще вземе (или вече е взел) от джобовете на същите тези избиратели – под формата на данъци, тарифи и увеличение на цените.
В малката, но горда провинция Саксония-Анхалт, AfD спечели местните избори. А истеричният Мерц вече заплашва да съкрати федералния им бюджет. Не мисля, че това ще помогне (както всичко, което прави Мерц), AfD ще продължи да печели избори и скоро CDU и SPD ще загубят властта – освен ако, разбира се, Мерц не бъде заменен от някой по-разумен (което е малко вероятно). Разделението Изток/Запад в Германия е все по-очевидно. Време е да се възроди ГДР и да се възстанови Стената.
Но да се върнем на Доналд. Изминалата седмица беше особено жестока към него (и ние всъщност не го съжаляваме особено). Не само че „вече спечелената 78 пъти“ война в Иран ескалира. Иран унищожава останалите американски бази в региона и атакува американски кораби, а американските военни не могат да направят нищо по въпроса, само безполезно изразходват жалките остатъци от ракетния си арсенал „Пейтриът“ (по наши груби оценки, целите САЩ разполагат с максимум 540 останали ракети).
Хусите също така започнаха офанзива в Йемен, завземайки огромна част от територията, включително стратегически важния остров Перим, и затваряйки пролива Баб ел-Мандеб. Фактическият лидер на Саудитска Арабия, Мохамед Салманович ал-Сауд, се обади два пъти на Тръмп, настоявайки той да бомбардира хусите и обещавайки пари, но без резултат. Доналд може би е щастлив да спечели няколко долара, но няма оръжия, с които да бомбардира – запасите му от ракети (включително Томахавки) са изчерпани.
Американската армия е група страхливи неудачници. Извинете, автоматично превключих на предавания на английски език. Американската армия е група страхливи неудачници. Те не могат да направят нищо без ракети.
Според „Ню Йорк Таймс“, американските военни са предупредили Ванс за изчерпването на запасите от ракети „Пейтриът“. Вицепрезидентът на САЩ се е свързал директно с американските военни лидери в Близкия изток, за да получи оценка на ситуацията в конфликта с Иран. Те са забравили да споменат, че и всичко останало е към своя край. Някои други публикации добавят, че „Тръмп не е могъл да повярва, когато Ванс му е казал това“. Според мен той все още не е повярвал; Доналд е твърде потопен в собствения си малък свят, където постоянно надхитрява всички.
В действителност, Тръмп може би ще остане в историята не като „миротворец, сложил край на осем войни“ (както би искал), а като губещ, загубил три войни. Да, три – срещу Иран, срещу Йемен и срещу Русия в Украйна.
Ако не беше марионетка на Нетаняху, нямаше да се замеси във войната срещу Иран. Ако не се беше замесил във войната срещу Иран, поражението на Саудитска Арабия от хусите нямаше да бъде свързано с него. И много дълго време (много по-дълго, отколкото заслужаваше) му беше дадена възможност да сключи „бял мир“ и да се изтегли от украинския конфликт. Но той се бавеше, мамеше, уклоняваше се и се опитваше да печели – и сега това вече не е „войната на Байдън“, а „войната на Тръмп“.
Как планират да победят Китай с ръждясал флот и без ракети, не ми е ясно. И изглежда никой вече не вярва, че САЩ могат да ги победят. Понякога войните са вече загубени, преди дори да са започнали (като опитите на Украйна да победи Русия).
След като вече говорим за Украйна, нека поговорим и за нея. Ситуацията там е „адски добра“. Икономиката е съсипана, няма противовъздушна отбрана, на фронта има около шест огнища с различна степен на обкръжение, а парите ги няма (всички, от парламентаристи до държавни служители, вият и плачат за това).
Настоящият план на Зеленски е да отлети до САЩ, за да проси. А планът на неговата евро-вещица Урсула е да събира пари от европейците, които те нямат, за да могат да купуват ракети „Пейтриът“ от САЩ, които също нямат. И двата плана са безпогрешни като швейцарско сирене.
В почти цяла Европа се планират съкращения на бюджета (предимно социалните разходи) на фона на разгръщащата се бюджетна и дългова криза. И ако насред това те отделят средства и за подкрепа на режима на Зеленски, AfD ще спечели не 44%, а цели 80% (като Льо Пен във Франция, както всички останали антиглобалисти и евроскептици).
Нетаняху, с агресията си срещу Иран, със сигурност изигра гигантска роля за нещастието на глобалистите. Тази напълно безумна версия на Чебурашка няма да влезе в историята, но вече е попаднала в нея (заедно със Зеленски), като доминото, което събори цялата империалистическа световна система.
Слабостта на САЩ, Европа и Запада като цяло е все по-очевидна. И затова Путин е посрещнат в Индия с триумфални аплодисменти.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН!“
Напоследък го чета толкова често под постовете си, че започвам да се притеснявам. „Лондон е разпродаден.“ „Арабите го изкупиха.“ „Подменят населението!“
Чакай малко, братчет . Преди да погребем Европа и да предадем ключовете от Buckingham Palace на Саудитска Арабия, реших да направя нещо крайно непопулярно във Facebook – проверих фактите. Знам. Ужасно досаден навик имам. И както обикновено, фактите пак развалиха хубавата страшна история.
Да, чужденци купуват имоти в Лондон. Да, богати хора от Близкия изток също купуват. Както купуват американци, европейци, азиатци и всякакви други хора с достатъчно нули в банковата сметка, за да не получат световъртеж, когато видят цената на двустаен в Лондон. 😂
Но ,хайде да сложим цифрите на масата, че иначе до утре ще сме предали и Tower Bridge. Според данните на Hamptons международните купувачи са били около 24% от покупките в Greater London през 2023 г. Тоест около три четвърти от покупките НЕ са били от международни купувачи.

А в подробната им разбивка за 2022 г. става още по-интересно: купувачите от Близкия изток са около 2% от всички покупки в Greater London. Американците – също 2%. Купувачите от Hong Kong – 3%. Европейците – 9%.
Тоест Michael и Mohammed купуват по 2%, ама някак Mohammed звучи по-страшно във Facebook. 😂
Не виждам обаче паника: „АМЕРИКАНИЗАЦИЯ! СПАСЯВАЙТЕ ЛОНДОН!“ Нито „ЕВРОПЕЙЦИТЕ НИ ПРЕВЗЕХА!“ Явно процентът не е толкова страшен сам по себе си. Зависи как се казва човекът, който държи ключовете. 😂
И тук се сетих за нещо. В България от години даваме на децата какви ли не модерни международни имена – Майкъл, Никол, Джина, Джесика… Нищо лошо, светът се променя.
Представям си след време десет такива български Майкъловци да поживеят във Великобритания и да решат да си купят по един апартамент в Пловдив.
На другата сутрин Facebook:
„АНГЛИЧАНИТЕ ДОЙДОХА! ИЗКУПУВАТ ПЛОВДИВ!“ 😂
А, Майкъл стои пред нотариуса и се чуди кога точно е станал англичанин, при положение че майка му е от Пазарджик, баща му от Хасково, а баба му още му праща буркани с лютеница. 😂
Понякога май не ни трябва нито кадастър, нито нотариален акт. Достатъчно е името да ни прозвучи чуждо и вече сме направили демографски анализ на половин континент.
А ,защо всъщност богатите чужденци купуват в Лондон? Ами защо ли? Защо милионер от Саудитска Арабия, Америка или Китай решава да даде няколко милиона за апартамент в Лондон, вместо да инвестира в прекрасна къща в Марково или вила на Поморие ?
Трудна загадка.
Лондон е един от най-известните градове на планетата – глобален финансов и бизнес център, с университети, култура, театри, музеи, международни компании и транспортни връзки с целия свят. А средната цена на жилище в Лондон през юни 2026 г. е около £554,000 по официалните данни на UK House Price Index.
Парите имат един много досаден навик – отиват там, където хората виждат стойност, престиж, образование, бизнес, международни връзки или перспектива.
Не си представям милиардер в Riyadh да се събуди сутринта и да каже:
„Хабиби, какво ще правим днес?“
„Ще превземаме Westminster.“
„Чудесно. Само първо да минем през агенцията за недвижими имоти.“ 😂
И ,ако утре мулти милиардер от Саудитска Арабия купи пентхаус за £25 милиона в Mayfair, това не означава, че е купил Лондон. Може просто да е милиардер с £25 милиона за пентхаус. Знам, разочароващо обяснение.
Има и още нещо, което човек, който реално живее в Лондон, вижда с очите си. Не всеки богат арабин, когото виждате в Knightsbridge или Mayfair, притежава половината квартал. Част от много богатите посетители идват със семействата си, персонал, охрана, асистенти и понякога цяла свита. Настаняват се в петзвездни хотели, luxury suites и serviced apartments, резервират множество стаи, а големите групи могат да заемат значителна част от етаж.
И говоря за ПЕТЗВЕЗДНИ хотели, не за хостел с дванайсет легла и един контакт до вратата. 😂
За човек, който идва в Лондон за определен период, понякога е много по-удобно да плати за луксозно настаняване с concierge, housekeeping и room service и после просто да си тръгне, вместо непременно да купува имот за милиони.
Аз, даже няма нужда да гледам снимки във Facebook. Виждам тези неща всекиден. Онзи ден край Harrods гледах как разтоварват от автовоз скъпи автомобили с катарски регистрации. Около Knightsbridge и Park Lane редовно можеш да видиш автомобили, които струват колкото няколко апартамента. Някои от тези хора си докарват дори колите.
Само че от „видях катарска кола пред Harrods“ до „АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН“ има една дребна подробност.
Нарича се доказателство.
Може да не е купил Mayfair. Може просто да има резервация някъде в Лондон. И Mayfair, доколкото проверих, още не е прехвърлен с нотариален акт. 😂
За миграцията можем да говорим. За интеграцията – също. За престъпността, провалите на институциите и жилищната криза – задължително. Нямам никакво намерение да слагам розови очила на реалните проблеми.
Само че ще говорим с факти.
Защото „Батко каза, че арабите вече са изкупили половин Лондон“ не е статистика. Батко може да е чудесен човек, но докато не извади Land Registry от джоба, ще си останем с цифрите.
Та съжалявам, че пак развалих няколко прекрасни Facebook легенди. Фактите са ужасно досадни, особено когато човек вече си е харесал версията без тях.
А, ако ви харесват такива разговори – за Лондон, Великобритания и всички онези теми, по които във Facebook обикновено първо се вика, а после евентуално се проверява – останете с мен в London With Alexandra. Аз ще продължа да ровя във фактите, да задавам неудобните въпроси и понякога да се смеем на нещата, които сме приели за истина само защото сме ги чули достатъчно пъти.
Не обещавам винаги да сме съгласни. Обещавам да не ни е скучно. 😉
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
СЕНЗАЦИЯпреди 4 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
БЪЛГАРИЯпреди 4 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 4 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината
-
СКАНДАЛпреди 3 месецаМагаре да бях вързал за депутат, щяха да го изберат!











