РАЗСЛЕДВАНЕ
Ваксина-гейт: Как алчната Урсула фон дер Лайен разписа милиарди без контрол
По време на пандемията ЕС е закупил 1.5 млрд. дози – над 3 пъти повече от цялото население на континента, а отчетност няма
През декември 2020 г., в разгара на пандемията, Европейската комисия издава разрешение за търговия на разработената от BioNTech и Pfizer ваксина срещу COVID-19, което я прави и първата ваксина срещу COVID-19, разрешена в ЕС.
Договорите
В същия ден председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заявява: „Днес добавяме важна глава към европейския успех. Одобрихме първата безопасна и ефективна ваксина срещу COVID-19 и скоро други ще последват. Дозите от одобрената днес ваксина ще бъдат достъпни едновременно за всички държави от ЕС при едни и същи условия…“

Сделката е на стойност милиони, а първоначално закупените дози са 200 млн. През 2021г. Европейската Комисия подписва още два договора, като с третия се запазват допълнителни 1,8 милиарда дози от името на всички държави (!) — членки на ЕС, за периода от края на 2021 г. до 2023 г. „Той ще даде възможност за закупуване на 900 милиона дози от сегашната ваксина и от ваксина, адаптирана към вариантите, с възможност за закупуване на допълнителни 900 милиона дози“, се казва в съобщението за медиите, публикувано на страницата на ЕК.
Каква е точно стойността на закупените дози, никога не беше разкрито. В съобщения на ЕК се посочва, че „цената на ваксините срещу COVID-19 се счита за чувствителна търговска информация и страните, подписали споразумението за закупуване, са договорно обвързани с поверителност“. И толкова.
Според различни разследвания на медии и журналисти, първоначално, Pfizer и BioNTech са изпратили предложение към ЕК, в което се описва подробно колко сериозни са икономическите щети, причинени от пандемията – 3,8 милиарда евро всеки ден и 1,4 трилиона евро за годината, като единственото, което може да спре тази криза, са ваксините. Разбира се, техните ваксини. Появява се фрапиращата цена от 54,08 евро на доза, при закупуване на 500 милиона дози, като всъщност и изпълнителният директор на BioNTech Угур Сахин признава, че това е била началната цена, която обаче е отхвърлена от Комисията. В края на 2020 г., когато все пак се стига до договора с компанията, вероятната цена вече е между 15 и 30 евро за доза, която обаче на фона на милионите дози, също е внушителна.
Става ясно, че в разгара на пандемията през 2021 г., ЕС е сключил договори за закупуването на 1,1 миллиарда дози от Pfizer и BioNTech, а в следващите години, дори след като кризата започна да отминава, държавите от Съюза бяха принудени да купуват още и още дози, по силата на договорките на ЕК и в частност – на фон дер Лайен.
СМС-ите на Урсула и делата срещу нея
Още в първата година се появиха съвсем резонни въпроси как точно е договорена сделката с Pfizer. През 2002 г. в. „Ню Йорк таймс“ съобщи, че председателката на ЕК е разменила подозрителни съобщения с главния изпълнителен директор на фармацевтичната компания в навечерието на сделката. Тогава журналистката Мартина Стеви подаде заявление за достъп до всички съобщения между фон дер Лайен и Бурла в периода 1 януари 2021 г. – 11 май 2022 г., но ЕК отхвърли искането с обяснението, че не пази тези документи.

През 2023 г. бяха подадени и редица жалби срещу Лайен, като една от тях беше на бившия белгийски лобист Фредерик Балдан, който твърдеше, че тя е превишила правомощията си и е нарушила кодекса за поведение на Европейската комисия. Той загуби делата, но това по никакъв начин не разсея съмненията, които се породиха поради непрозрачността на поведението на ЕК и в частност, на самата фон дер Лайен. При някои от делата се присъединиха и редица други хора, а при едното – дори държави (Унгария и Полша). Самата Европейска комисия не отрече, че е имало такива смс-и, но не представлявали част от преговорите и били изтрити.
За да се стигне до 2025г., когато съдът на Европейския съюз отмени решението на Еврокомисията, с което тя отказа достъп до SMS-и, като уважи жалбата на медията и припомни, че правилата за достъп до документи повеляват да се предостави правото на обществен достъп до документите, държани от институциите. Тоест, съдът реши, че Комисията не може просто да твърди, че не разполага с исканите документи и няма право да откаже на журналисти достъп до кореспонденция на Урсула фон дер Лайен.
Съдът прие и че Еврокомисията не е изяснила в достатъчна степен дали поисканите текстови съобщения са били заличени, ако това се е случило – как е направено, както и по какви причини ЕК е приела, че текстовите съобщения не съдържат съществена информация или данни, изискващи последващи действия, чието съхранение трябва да се осигури.

По-късно говорител на ЕК съобщи, че институцията, след направена проверка дали има регистрирани документи, засегнати от искането на “Ню Йорк таймс”, не е открила данни. „Не казвам, че са били изтрити съобщения”, посочи говорителят.
През януари 2022 г. рaзcлeдвaнe нa eвpoпeйcĸия омбудсман Eмили O’Paйли, вследствие на ycтaнoвено лoшo aдминиcтpиpaнe в oпититe нa Eвpoĸoмиcиятa дa възcтaнoви пъpвoнaчaлнo тeĸcтoвитe cъoбщeния cлeд пoдaдeнo зaявлeниe зa дocтъп дo oбщecтвeнa инфopмaция oт жypнaлиcтa oт nеtzроlіtіk.оrg Aлeĸcaндъp Фaнтa, ycтaнoви, чe Koмиcиятa нe e пoиcĸaлa изpичнo oт личнaтa ĸaнцeлapия нa пpeдceдaтeлĸaтa нa EK дa пoтъpcи тeĸcтoвитe cъoбщeния. Тогава ĸoмиcapят нa EC пo въпpocитe нa цeннocтитe и пpoзpaчнocттa тoгaвa Bepa Йoypoвa зaяви, чe тeĸcтoвитe cъoбщeния мoжe дa ca били изтpити пopaди тexния „ĸpaтĸoтpaeн, мимoлeтeн xapaĸтep“.
ЕС – не(прозрачност) без граници
Прави впечатление цинизмът на бюрократите от ЕС, в частност от ЕК, които си позволяват да изхарчат милиарди евро от данъците на европейските данъкоплатци. И не просто да изхарчат, а недалновидно, с резонни съмнения за корупционен елемент и конфликт на интереси, да ги пропилеят за ненужни дози, буквално притискайки в ъгъла страните, които бяха против и обвързвайки ги в договорни отношения, които те не могат пренебрегнат, защото са част от Съюза.
И макар че се наложи, все пак, условията да бяха предоговорени под натиск на някои от страните, се стигна дотам Полша и Унгария да бъдат съдени от Pfizer, защото са отказали да приемат повече ваксини, а в някои страни (Румъния) имунитетът на действащи по онова време министри беше поискан, заради съмнения, че са ощетили държавната хазна с над 1 млрд.евро, заради закупуване на огромни бройки над необходимото количество ваксини.

Още през 2021г. се появи и информацията, че съпругът на фон дер Лайен, Хайко, е медицински директор в Orogenesis, американска биотехнологична компания, специализирана в генната терапия. „В експерименталните „ваксини“ срещу COVID са открити генни методи“, пише тогава френският журналист Пиер-Ален Депо, намеквайки за подозрителната симбиоза между главните действащи лица и Pfizer.
През 2023 г. стана и ясно, че доставките до онзи момент са над 1,5 милиарда дози, което означава повече от три за всеки жител на континента, като милиони от дозите са изхвърлени, защото не са нужни. Според изчисления на различни медии, сред които и „Политико“, става въпрос за над 200 милиона ваксини на стойност над 4 млрд. евро! А разследване на Федерико Фубини от в. „Кориере дела сера“ посочва 131,7 милиона дози унищожени ваксини, но според него, реалното количество е към 500 милиона.
Ние, заедно с Австрия, Италия, Полша, Финландия, сме сред страните, които сме поставили по-малко ваксини, отколкото сме унищожили, като това е струвало на посочените (включително и нашата) държави около 8,5 милиарда евро.

И макар че в момента фон дер Лайен е притисната до ъгъла да даде повече информация за комуникацията ѝ с “Пфайзер”, за отношенията с компанията, за скритите договорки на стойност над 35 милиарда евро, макар че пocтът ѝ може дa ce paзĸлaти, действията ѝ вече са нанесли загуби за милиарди на европейските страни. А обещанията ѝ – дадени след преизбирането и миналата година, че ще зaщитaвa cтaндapтитe зa пpoзpaчнocт, eфeĸтивнocт и чecтнocт, са абсолютни лъжи – отдавна вече прозрачността в Брюксел е химера, докато шепа инсталирани пионки взимат решения за милиарди, разполагайки със средствата на целия Съюз и употребявайки ги за своя и на спонсорите си угода.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КУЛТУРА
Сенките на Държавна сигурност II: Невидимият играч на прехода
Когато България навлезе в 90-те години, обществото беше изпълнено с надежда. След падането на режима мнозина очакваха демокрацията да донесе свобода, справедливост и нови възможности. Но зад фасадата на промяната остана един стар призрак – Държавна сигурност. Макар формално закрита през 1990 г., тя продължи да диктува правилата чрез своите хора, връзки и методи.
Унищожаването на десетки хиляди досиета в началото на прехода беше като изтриване на паметта на обществото. Никой вече не можеше да проследи кой е бил агент, кой е доносничил, кой е дърпал конците. Така старите кадри спокойно се прехвърлиха в новите служби, в политиката, в бизнеса. Демокрацията се оказа фасада – избори имаше, партии имаше, но зад кулисите старите мрежи продължаваха да управляват.
Политическата сцена през 90-те беше белязана от хора, които имаха минало в ДС. Те не само заемаха ключови постове в новите институции, но и създаваха нови партии, които уж носеха демократични ценности. В действителност обаче тези партии често бяха контролирани от старите мрежи. Липсата на лустрация – системна проверка и отстраняване на кадри – позволи на бивши агенти да останат в управлението. Това забави демократичния процес и подкопа доверието в институциите.

В икономиката картината беше още по-брутална. Контрабандата, „скритият транзит“ и нелегалните схеми по време на ембаргото срещу Югославия превърнаха бившите структури на ДС в нови икономически елити. Приватизацията – уж шанс за модернизация – се оказа златна мина за хората с достъп до информация и връзки. Така се родиха олигарси, които концентрираха богатство и власт, докато обикновеният човек броеше стотинките за хляб.
През 90-те години България беше разтърсена от скандали, които показваха колко дълбоко ДС е вплетена в новата икономика. От контрабандата на горива и цигари до съмнителни приватизационни сделки – навсякъде се виждаше почеркът на старите служби. Те имаха информация, връзки и умения да действат в сивата зона между законното и незаконното. И го използваха безмилостно.
Последиците бяха тежки. Корупцията се превърна в норма. Новите икономически елити, родени от структурите на ДС, започнаха да диктуват политиката. Парите и властта се концентрираха в ръцете на малцина, докато обществото тънеше в криза. Демократизацията беше забавена, институциите – отслабени, а доверието в държавата – разрушено.
ДС остана невидим играч, който пренасочва ресурси, оформя нови елити и подкопава доверието в държавата. Преходът, който трябваше да донесе свобода и справедливост, се оказа белязан от сенките на миналото.
И до днес влиянието на ДС се усеща. Много от олигархичните кръгове, които се родиха през 90-те, продължават да имат власт и влияние. Те са продукт на един преход, който никога не беше напълно честен. Преход, в който старите структури намериха нови начини да оцелеят и да процъфтяват.
Историята на ДС през 90-те е история на пропуснати възможности. България можеше да тръгне по пътя на истинска демокрация и справедливост. Вместо това старите мрежи успяха да се адаптират и да запазят властта си. И това остави дълбок отпечатък върху съвременната история на страната.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КУЛТУРА
Сянката на Държавна сигурност над българския преход
Когато се говори за провала на българския преход през 90-те години, най-често се посочват икономическата криза, политическата нестабилност, хиперинфлацията и разграбването на държавната собственост. По-рядко се задава въпросът кой разполагаше с необходимите ресурси, информация, международни контакти и организационен капацитет, за да се възползва от хаоса. За много изследователи, журналисти и участници в събитията отговорът води към бившите структури на Държавна сигурност.
Формално ДС беше разформирована през 1990 г. На практика обаче голяма част от нейните кадри, агентурни мрежи и неформални връзки оцеляха и се адаптираха към новите условия. Вместо да бъдат подложени на мащабна лустрация, както в някои други държави от Източна Европа, бивши служители и сътрудници на службите запазиха позиции в държавната администрация, икономиката и зараждащия се частен сектор. Според редица анализи именно тези мрежи са играли съществена роля в преразпределението на икономическата власт през първото десетилетие на прехода.
Особено показателен е процесът на приватизация. Докато голяма част от обществото наблюдаваше как държавните предприятия губят стойност или фалират, определени кръгове разполагаха с информация, контакти и достъп до финансови ресурси, които им позволиха да придобият значителни активи при изключително изгодни условия. В общественото съзнание именно тогава се формира убеждението, че преходът не създава свободен пазар, а нова олигархия, изградена върху старите мрежи на властта.

В политиката влиянието се проявяваше по различен начин. След 1989 г. партиите формално се конкурираха помежду си, но зад кулисите често се говореше за общи зависимости, икономически групировки и неформални центрове на влияние. Според критиците на прехода част от тези структури произлизат именно от средите на бившата ДС и използват натрупания през десетилетията ресурс, за да влияят върху ключови политически решения независимо от това коя партия е на власт.
Не по-малко важна е ролята на службите във външнотърговските операции на комунистическия режим. Още преди 1989 г. определени структури на ДС участват в дейности извън традиционното разузнаване, включително международни икономически операции и контрабандни канали. След рухването на режима част от тези контакти и механизми не изчезват, а се превръщат в основа за нови икономически мрежи в условията на слаб контрол и институционален вакуум.
Това не означава, че всяко икономическо или политическо развитие през 90-те години може да бъде обяснено единствено чрез Държавна сигурност. Преходът беше резултат от множество фактори – международна среда, грешки на правителствата, липса на опит с пазарната икономика и дълбоки структурни проблеми. Но би било трудно да се разбере историята на този период без анализ на ролята на старите служби и техните наследници.
Три десетилетия по-късно въпросът остава актуален. Причината е проста: когато едно общество не успее да прекъсне връзката между старите мрежи на власт и новите демократични институции, миналото продължава да определя настоящето. Именно затова дебатът за Държавна сигурност не е спор за историята, а спор за характера на българската демокрация и за произхода на значителна част от политическия и икономическия елит на прехода.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
РАЗСЛЕДВАНЕ
Въшката Цонев се бил скрил в Гърция
Въшката Йордан Цонев, известен с прякора „Данчо Ментата“, според различни твърдения от близо месец се намира в Гърция и не се появява публично.
В медийното пространство се коментират съмнения за негово участие в схеми за купуване на предизборни гласове и организиране на политически зависимости.
Мнозина си задават въпроса как Йордан Цонев успя да се задържи повече от 30 години в българската политика и защо на тазгодишните парламентарни избори загуби политическото си влияние.

Появяват се и информации, че в средата на месец юни може да започнат проверки и разследвания, свързани с неговата дейност.

Предстои да се види дали тези твърдения ще бъдат потвърдени от компетентните институции.
-
ВОЙНАпреди 2 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 3 месецаВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ВОЙНАпреди 3 месецаИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 3 месецаРАДЕВ РАЗКРИ: ПЕЕВСКИ АМЕРИКАНСКИ АГЕНТ-ПРЕДАТЕЛ!











