ФОКУС
Главатарите на ЕС и ЕК в истеричен империалистически делириум
Волгин пред „Спутник-Крим“: Ръководствата на ЕС и ЕК нямат лице. Подставени кукли от зад океана, обхванати от русофобия. Българите не мразят Русия
Българският евродепутат Петър Волгин се включи в предаване на Радио Спутник – Крим, за да разкаже за своята позиция пред Европапрламента, в която от най-високата трибуна на Европа защити тезата, че Крим е руски и това е исторически факт. Водещият Леонид Рудиков (ЛР) откри обърна внимание, че Крим се явява неотменима част от Руската федерация: „звучи непривично и странно за нас, защото на нас не е нужно да ни се обяснява, но на Запад подобна мисъл не дава покой на много политически елити, дори на болшинството от тях. С нас на пряката ни линия е българският политик, автор в списанието „Аспекто“ (бивш, списанието вече не съществува) Петър Волгин (ПВ), който е депутат в Европейския парламент. С тези думи Рудиков откри своето предаване.

Представяме на нашите читатели превод по слух от интервюто на Петър Волгин за Радио Спутни-Крим:
ЛР: Вие изразихте позицията, че Крим е част от Русия от историческа гледна точка. Защо изразихте тази позиция във недружелюбна атмосфера?
ПВ: Да, атмосферата (в Европарламента по темата) е недружелюбна, но за мен не е важно, какво мислят хората край мен, дори във времето, когато дълги години бях журналист, най-важното е било това да се казва истината, да се придържам към фактите.
Петър Волгин, евродепутат от Възраждане
Петър Волгин: Ние знаем, че Крим е бил руски от времето на Екатерина Велика. От този момент Крим се явява руска територия. Никита Хрушчов е подарил Крим на Украинската ССР
Ние знаем, че Крим е бил руски от времето на Екатерина Велика. От този момент Крим се явява руска територия. Затова и този факт го подчертах в моето встъпление (пред евродепутатите), и казах, да, че Никита Хрушчов е подарил Крим на Украинската ССР, но и тогава повечето от гражданите не се чувствали украинци и ненапразно след Майдана през 2014 година, болшинството от гражданите на Крим гласуваха на референдум да са част от състава на Руската федерация.
Киев след Майдана
Волгин: Повечето от гражданите на Крим не се чувстваха украинци и ненапразно след Майдана през 2014 година, болшинството от гражданите гласуваха на референдум да са част от състава на РФ
Това за мен е азбучна истина и това е факт, нито аз съм си го измислил, нито друг си го е измислил. Това се явява истина. Но повечето от хората, които заседават в европарламента, част от които са леви или десни, либерали или зелени, но всички те са обхванати от една странна русофобия. Достатъчно е само някой да каже думата „Русия“ и в тях, според мен, започва някаква истерия. А, ако кажете Украйна, Киев или Зеленски, в тях се заражда някаква необяснима радост.
Понякога си мисля, че сред повечето евродепутати нещо не е наред с главите им. Това е в резултат на много силна и целенасочена антируска пропаганда, която не се е зародила през последните 2 или 3 години. Та се провежда в западните страни над 20, ако не и повече години.

В медиите в САЩ и Западноевропейските страни, като че ли им е основна задача, когато правят предавания, статии или се взимат интервюта, свързани с Русия, най-важното за тях не е да кажат истината, и това, което наистина се случва, а да налагат антируската линия. Същото е и в Европарламента. Същото се случва, когато аз се изкажа – настъпва истерия и хората направо си губят ума.
ЛР: Но това платена с американски пари русофобия ли е или някаква искрена тяхна си?
ПВ: Мисля, че е и двете. Когато пропагандираш едно и също нещо и повтаряш едни и същи мантри, то една част от аудиторията започва да вярва в тях. В този смисъл не е нужно да плащат на тези хора, за да повярват. Те вече така са индоктринирани. И са склонни да повярват, че Русия е не само лоша, но и целта ѝ е да завладее не само Украйна но и Европа. Много хора започват да вярват в това съвсем искрено.
медии
Когато пропагандираш едно и също нещо и повтаряш едни и същи мантри, то една част от аудиторията започва да вярва в тях. В този смисъл не е нужно да плащат на тези хора, за да повярват. Те вече така са индоктринирани.
Затова аз мисля, че трябва да съществува някаква съпротива на това. Трябва да има хора, които да говорят онова, което наистина се случва, а не само да повтарят тези русофобски клишета. Искам да подчертая, че в Европарламента има много русофоби, но има и други, които казват истината, както и, че не съм само аз. Има такива от различни европейски държави и различни политически партии. Те също не се страхуват да казват истината, които също като мен призовават да се седне на масата на мирните преговори за да свърши войната час по-скоро. Естествено веднага се надигат гласове срещу тях, че им плаща Путин.
ЛР: 10 години след присъединяването на Крим към Руската федерация промени ли се схващането в западните политици, че не става въпрос за анексиране? Виждате ли наченки на реалистична преценка?
Волгин: Владимир Зеленски заяви за френското издание Паризиен преди дни нещо много реалистично, че Украйна никога няма да може да завоюва отново на бойното поле Крим.

ПВ: Владимир Зеленски (президент на Украйна с изтекъл мандат на 20 май 2024 г., бел на Критично), заяви за френското издание Паризиен преди дни нещо много реалистично, че Украйна никога няма да може да завоюва отново на бойното поле Крим. Но независимо, че именно той го каза, нямаше никакъв ефект в болшинството западни политици. Те продължават да говорят, че Украйна трябва да победи. Това е някакъв ненормален начин на мислене. Поне да бяха чули Зеленски, че на бойното поле е невъзможно да направят нищо по този въпрос.
Вътре в себе си те осъзнават, че е невъзможно да отнемат Крим от Русия, както и, че повечето жители на Крим искат да останат в състава на Руската федерация. Но говорят обратното в духа на русофобията. Но това звучи абсурдно. Не е истината.
ЛР: А, ако част от тези хора дойдат в Крим и видят, че всичко е по-добре, не само нови пътищата и инфраструктурата, че никой никого не тероризира, дали ще им позволят?
ПВ: Официална забрана за това няма. Но всички знаят, че ако ти отидеш в Крим и въобще в Русия, по официален или неофициален повод, дори за наблюдател за изборите, ще те обвинят, че си някакъв агент на Кремъл. Че отиваш там, за да говориш, как всичко в Русия е прекрасно, а ние знаем, че там всичко е много зле и хората едва ли не умират от глад, както и, че после ще правиш реклама на тоталитарния режим. Ето, така се отнасят. Това казват за всеки отишъл в Русия, даже и в Беларус, че е агент на Лукашенко. Всяка стъпка, която не е политически коректна, веднага носи своите последствия. Но има и хора, които не се интересуват от тези последствия и искат да видят нещата с очите си.
ЛР: От Ваша гледна точка Европа самостоятелно ли взима политическите си решения от САЩ или ѝ се диктуват?
ПВ: Това е един от най-големите проблеми, че Европа днес няма свое лице. Ръководствата и на Европа и ЕС, в лицето на Европейската комисия, не са самостоятелно мислещи политически лидери. Те са наистина като кукли, които са поставени, за да изпълняват казаното им зад океана, и не от Америка въобще, а от администрацията на президента на САЩ Джо Байдън, която вече си отива и на Демократическата партия.
Днешното ръководство на Европейската комисия няма свои мисли и идеи. Те само повтарят, това, което им се каже отвъд океана и това е много печално.
Това се отнася не само за Европейската комисия, но и за много от министър-председателите в различни страни от Европа. Само преди 20 – 30 години имаше самостоятелно мислещи политици в Европа, които работиха за интереса на своите страни. Тогава можеше да се каже, че Европа бе самостоятелна политическа структура. Това вече не е така.

Надявам се, че с идването на новата администрация в Белия дом в САЩ да се прояви желание за някаква по-голяма самостоятелност в европейските лидери. Това ще е добре за Европа и ЕС. Ако тази структура иска да бъде сериозна политическа сила тя трябва радикално да се измени.
Иначе не виждам смисъл в нейното съществуване.
ЛР: Това криза на ЕС ли е или криза на отделни страни в него, според Вас?
ПВ: И двете. Това е криза и на ЕС и на отделните страни в него. В повечето държавни лидери в Европа няма достатъчно смелост и храброст да се противопоставят на другите центрове на власт. В тях не виждам решителност и самостоятелност да действат. А, когато ги нямаш и ръководиш държава, за нея няма бъдеще.
ЛР: А, какво е отношението на гражданите на ЕС и в България? Те мислят ли, че е правилно да воюват с Русия и да защитават Украйна?
ПВ: Това е много интересен въпрос. Специално за България, у нас е налице следният парадокс: управляващите политически елити, болшинството от тях, са обхванати от много силна русофобия. Не мисля, че те искрено ненавиждат Русия, но искат с това да се харесат на своите задокеански началници.
Съвсем друго е, когато говорим за обикновените хора, които не са в политиката или пък да са в министерства или депутати от управляващите партии. Обикновените хора се отнасят съвсем нормално към Русия. И то повечето от тях. Те мислят, че нищо няма да спечелим от негативното отношение към Русия. Болшинството искат да имаме нормални отношения с Русия, да има нормална търговия и да има взаимен интерес. Те са против санкциите. Не мисля, че санкциите навредиха на Русия, но съм абсолютно убеден, че имаха върху нас много негативен ефект.

В нормалните български граждани я няма тази русофобия, която можем да видим в официалните документи и от изявленията на различни политически лидери. За мен това е добър знак, че нещата може да се променят.
ЛР: В момента може ли да се гледат руски телевизии в България и каквито и да е медии?
ПВ: Не, естествено. Много телевизии и канали бяха забранени и спрени, както в останалите страни от ЕС, но ние можем да ги следим в интернет. Тази забрана се случи още в началото на 2022 година. Тогава аз попитах – какъв ефект си мислите, че ще постигнете, а те ми отговориха, че ги забраняват, защото от тези ТВ и канали тече страшна дезинформация. Тогава отново ги попитах, дали аз и останалите български граждани, според тях, са глупави и не можем да различим информацията от дезинформацията? Дайте ми руски, английски, американски източници на информация и аз и моите сънародници ще преценим, кое е истина и кое е лъжа. Аз не искам някой там в Брюксел да ми каза, кое е истина и кое е лъжа. Но в Брюксел не обичат така. Не искат хората сами да си преценяват. Това, според мен, е много лошо.
ЛР: Благодаря Ви, Петър, че открехнахте истината за нещата, които се случват и в Европа и в България!
ПВ: Благодаря Ви и аз.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ФОКУС
Човек от личната охрана на Тодор Живков разказва: Службите очистиха Васил Илиев
„Държавата очисти Васил Илиев, Емил Кюлев, Фатик, Жоро Мечката. (още…)
ФОКУС
Капитализмът приключва необратимо. Какви са алтернативите?
Интервю с известния икономист и политически анализатор Михаил Хазин
Михаил Леонидович, при сегашните обстоятелства какви прогнози можете да имате и какво мислите за качеството на икономическите модели?
Всичко зависи за кои модели. Ако говорим за макроикономически, в стила на МВФ, тогава те имат максимален хоризонт от 2-3 години. Но има един голям проблем: те „не виждат“ сериозните кризи. Това е само приблизително разкриване в бъдеще на настоящите тенденции.
Има прогнози за индустрията, които могат да бъдат много по-сложни, но тъй като в света има само един финансов и икономически модел, основният стратегически прогнозист на който е МВФ, тези прогнози са изключително внимателни към собствените си резултати, ако противоречат на МВФ. Класически пример: бедствието на рейтинговите агенции през есента на 2008 г.
Съществуват и отделни макроикономически модели. И така, в процеса на изучаване на структурните дисбаланси на американската икономика в началото на 2000-те години, на базата на междусекторния баланс на САЩ, разработихме подходящи модели, които показват неизбежността на предстоящата сериозна криза. Друго нещо е, че на тяхна база е напълно невъзможно да се уточнят датите, можем да говорим само за вероятности. Впрочем, кризата от 2008 година можеше да се предскаже въз основата на друг модел, а именно връзката на икономическия ръст със снижаването на основния лихвен процент на Федералния резерв на САЩ. Когато стигна на практика до нулата, кризата стана неизбежна.
Сега обмисляме други нелинейни модели. Те са някъде на границата на микро- и макроикономиката и дават много добри резултати по отношение на структурата на икономиката след кризата. Те дори могат да видят структурата на цените след кризата. Но за съжаление те не предоставят информация за самия кризисен процес и сроковете, за които икономиката ще достигне минимума. Като цяло, за повече или по-малко адекватна прогноза, трябва да анализирате много модели, всеки от които има своите предимства и недостатъци. Въпреки това, кризата винаги започва много неочаквано.
Бихте ли описали икономическата/политическата ситуация в края на 21 век?
Не. Този период надхвърля всяка икономическа прогноза. Днес можем да говорим само за ситуацията към средата на века. От моя гледна точка, понастоящем световната икономика ще се състои от няколко (сравнително) независими икономически системи, които активно ще се конкурират помежду си по отношение на въвеждането на нови (спрямо настоящата ситуация) модели на икономическо развитие.
Скоро излиза новата ми книга (ориентирано озаглавена „Идеи на съвременната икономика“), в която има глава, посветена само на един от тези модели, както ми се струва, най-свързан с аврамистичния (и православен, и ислямски, и комунистически) модел на ценности.
Но да се гарантира кой от тези модели (някои от които дори не са изобретени още) ще спечели днес е напълно невъзможно. Всъщност втората половина на XXI век в този смисъл коренно ще се различава от кризата от първата половина, която започна с кризата с дот-комите и завършва със значителен спад на глобалната икономика и нейното разделяне на валутни зони.
Капитализмът/комунизмът ще бъдат ли ефективни?
– Както е показано в споменатата книга, моделът на развитие, предложен от капитализма, е на границата на изтощението. Като цяло социализмът в рамките на „конкуренцията на две системи“ също изхожда от логиката на капиталистическото развитие (ускорено развитие на разделението на труда) и изразходва своя потенциал, който може да бъде насочен към създаването на нови системи за развитие, за други задачи. Заради това той загуби Студената война през 80-те, която можеше да спечели през 70-те.
Поради тази причина самият термин „капитализъм“ вероятно ще влезе в историята доста скоро (като например „феодализъм“). Но „комунизмът“ може и да се запази, тъй като представлява осъществяването на „червения“ глобален проект, който има сериозни перспективи.
Основният концептуален проблем на капитализма е противоречието между консервативната ценностна система и отхвърлянето на забраната за лихвата по заем. Това противоречие през XVIII век води до появата на два алтернативни глобални проекта: „западният“ (базиран на либералния модел, основният принцип на който е свободата, разбиран като право на всеки човек да избира/променя своя стойностен модел) и „червеният“, който върна забраната за лихва по заем чрез забрана на частното присвояване на печалби от нея. Невъзможен е пълен отказ от лихвата по заем (подкрепя съществуването на индустриална икономика), така че забраната за частно отпускане на печалба от нея е напълно адекватна мярка.
Но комунистическата идея се състои в конкретното прилагане на този принцип чрез забрана на частната собственост върху средствата за производство. Теоретично може да се приложи отново, особено във версията за СССР до средата на 50-те години на ХХ век, в която има разрешение за малък (и дори частично среден) бизнес. Възможно е обаче да бъдат приложени други версии на “червения” проект.
Какви икономико-политически модели, механизми ще има в края на XXI век?
Този въпрос продължава предишния отговор. Според мен капитализмът завършва безвъзвратно, а що се отнася до алтернативните модели – това е голям въпрос. Всичко зависи от мащаба на икономическата деградация след икономическата криза, която започна през 2008 г. Ако тя е много силна, тогава прераждането на икономическия модел на „ислямския” проект, при който не може да има индустриална икономика в съвременния смисъл на думата, е напълно възможно. Но не изключвам появата на други модели, основното е, че те нямат иманентно вградено задължение да се „развиват в името на развитието“, което всъщност унищожи съвременния капитализъм.
Възможно ли е да се сравнят възможностите на тези модели по отношение на спасяването на планетата и спестяването на ресурсите ѝ?
Проблемите на запазването на ресурсите са свързани точно с факта, че иновационният процес е вграден в модела на икономическо развитие на капитализма по неотменим начин. Капитализмът не може да спре дори в криза и активно гори ресурси. Но отказът от него може да доведе до голяма промяна. Но за да започне процесът на отказ, е необходимо кризата на капитализма да настъпи. Ще отнеме известно време, може би доста значимо. Но до средата на този век процесът вероятно ще приключи.
Отбелязвам, че всички видове зелени технологии, толкова модерни днес, нямат нищо общо с реалното запазване на ресурсите. Това е просто инструмент, с който най-индустриализираните и технологично развитите страни събират данък в своя полза от останалия свят. Без промяна в капиталистическата икономика въпросът за намаляването на потреблението на ресурси не може да бъде решен.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 2 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











