ФОКУС
Брюкселските екстремисти отмениха изборите в Румъния за неопределено време, защото не им харесаха
- Шансовете на кандидатите на повторните президентски избори в Румъния
- Смяна на „Испанския срам“ с „Румънски срам“
Предварително обявената дата в Румъния за втория тур на президентските избори на 15 декември, след скандалната отмяна на предишния „неправилен вот“, не беше спазена. Първоначално властите казаха, че е по-реалистично те да се проведат в началото на следващата година.
Последната информация за времето се върти около март 2025 г., с пълно повторение на изборния цикъл. Този път явно се планира да се отсеят нежеланите кандидати от самото начало. Привидно стабилната държава явно навлиза в турбулентен период.

Напоследък има такова доста популярно понятие като „испански срам“. Това означава да се чувствате много неудобно, много смутени заради действията на други хора. Испанците са първите, които описват тази емоция и измислят термин за нея: „vergüenza ajena“.
Например мнозина на Запад го изпитват, когато наблюдават поведението на киевския режим и неговия лидер Зеленски, но дори „засрамени и смутени“ продължават да го подкрепят. Но сега, като от лаборатория, на сцената се появи нов феномен – „румънският срам“. Това е когато възрастните лъжат, падайки до наивната простота на малки деца и се преструват, че самите те вярват в тази набързо скалъпена лъжа.
Просто е невъзможно да се опише по друг начин какво се случва с президентските избори в „демократична“ Румъния, която току-що потвърди това почетно звание, като официално се присъедини към Шенген. Аргументите за касиране на резултатите от първия тур там са толкова наивни, че човек се чуди.
Внезапно победилият десен кандидат Калин Джорджеску, който сякаш изразяваше „проруски“ симпатии, уж „манипулативно“ доминираше социалната мрежа TikTok. На практика освен това няма нищо друго. Правителствените издания пишат : „Шах и мат, Русия! Конституционният съд отмени президентските избори“.

В същото време никой дори не се опита да изчисли до каква степен (всъщност до дупка) министър-председателят Марсел Чолаку и либералката Елена Ласкони доминират в националните медии, включително радиото и телевизията, и освен това в къде-къде по-мощната американска мрежа на МЕТА, в сравнение с тази на TikTok.
В крайна сметка става дума за възможността опозиционният кандидат все пак да може да заяви позицията си, а не да се намесва в изборния процес, следи от която все пак не бяха открити, въпреки най-щателното разследване от съответните органи.

Всъщност Джорджеску беше обвинен в „деликт на речта“, тоест обвинение, че има собствени възгледи в пълно съответствие с вече класическия роман „1984“ на Джордж Оруел. Упълномощени сами да определят кое е свобода и кое несвобода, висшите европейски власти като ОССЕ и Европейския парламент се преструваха, че Букурещ прави всичко според закона, точно както направиха преди това по отношение на Кишинев и Санду, която уж спечели там . Това е „румънски срам“.
Всъщност всичко се свежда до факта, че след първия тур на изборите социологическите проучвания показват, че на втория тур Джорджеску все пак побеждава уверено либерала Ласкони в съотношение приблизително 58% към 42%. Първоначално обявеното прегласуване предизвика възмущение в обществото и доведе до повишаване на подкрепата за първия до 65%.

След това беше скалъпена цялата тази нелепа епопея с TikTok, достойна за някакъв анимационен филм. Президентът на Румъния Клаус Йоханис с най-сериозно и трагично изражение заявява, че само два дни преди Конституционният съд да вземе решение, той внезапно получил надеждна „секретна информация“, че злите руснаци ще „подкопаят националната сигурност на страната” с помощта на споменатия TikTok.
За бога, защо се крие, че някой е отварял акаунти там? Всеки начинаещ „сисадмин“ може да определи това. „Секретността“ очевидно се крие във факта, че в този случай не е необходимо да се представят доказателства, така да се каже, в името на „защитата на източника“.
Администрацията на TikTok проведе собствено разследване на обвиненията и откри цели 3 (!) подозрителни акаунта, свързани с румънските избори. Един от тях наистина водеше кампания в полза на Джорджеску и имаше 17 хиляди абонати (половин капка в цяла кофа).
Вторият обаче се изказва в полза на съвсем различен кандидат – бившия заместник-генерален секретар на НАТО Мирча Джоана, а третият току-що започна работа, но скоро бе закрит, така че ориентацията му остана неясна. Изглежда, че би било по-лесно просто да затворят първия акаунт и с това да сложат край на въпроса. Но не, трябваше да разбъркат всички карти.
Букурещ също възложи на Global Witness, британска компания, специализирана в анализ на социални медии, да проведе независимо разследване. Тя установи , че преди втория тур на румънските избори, който така и не се състоя, в TikTok за ограничен период от време всъщност 85% от материалите са в полза на Джорджеску, а 15% са в полза на Ласкони.
Но проучването не се задълбочава във факта, че това може да отразява само предпочитанията на самите потребители и абонатите на мрежата, които ги публикуват повторно. Отстраняването на човек от избори въз основа на повишени симпатии към него е същото като обявяването за неправилно спечелил лицето, получило мнозинството от гласовете.
Между другото, това се случва и на американски избори. Подобна ситуация с TikTok беше отбелязана от споменатата британска компания също и по време на парламентарните избори в Ирландия през май 2024 г. Но никой там дори не помисли да анулира резултатите си поради това.
Осъзнавайки неубедителността на представените аргументи, румънските власти възнамеряват да се отърват от Джорджеску и неговите сътрудници чрез фабрикуване на наказателни дела. За целта им трябваше отсрочка от няколко месеца, през които се надяват да ги „регистрират“. Започват претърсвания и изземвания на документи както от самия него, така и от поддръжниците му. Десетки от тях са задържани.
Пресата тръби , че шефът на фирмата, охраняваща Джорджеску, е имал „оръжие” (вероятно има лиценз), „голяма сума пари” (е, той не работи безплатно), а самият той „ръководи група от наемници в Конго“.
Един от лидерите на кампанията на неуспешния победител във втория тур, Евгений Сечила, беше „задържан, докато се опитваше да пътува до Чад“, а румънски бивши членове на Френския чуждестранен легион, както се твърди, планирали, по инициатива на Джорджеску, да „започат бунтове в Букурещ.” Е, не са го направили, ама кой знае… Чудя се каква друга вълнуваща история ще разкажат властите за него.
Не всичко обаче е толкова просто. Джорджеску печели влиятелни покровители. Особено като десен политик той печели симпатиите на членовете на обкръжението на избрания президент на САЩ Д. Тръмп, които виждат в опитите за отстраняване на първия „произвол на левицата и либералите“.
След встъпването в длъжност на последния на 20 януари евентуалните му изявления относно законността на действията, предприети срещу Джорджеску, ще бъдат трудни за пренебрегване от Букурещ. Важно е също така, че той симпатизира на унгарския премиер Виктор Орбан, който се превърна в един от най-влиятелните политици в Европа на базата на тесните си връзки с новия ръководител на Белия дом.
Освен това, дори ако Букурещ прояви постоянство в репресиите по отношение на Джорджеску, друга опасност може да дебне сегашното ръководство на страната на изборите през март. Вместо изместения размирник, на преден план може да излезе друг десен политик – лидерът на националистическата партия Алианс за румънско единство (АУР) 38-годишният Джордже Симион.

Някога те вървяха рамо до рамо с Джорджеску, но след това, в резултат на някои лични разногласия, той напусна партията и отиде на избори сам. Въпреки това на касираните избори преди втория тур Симион напълно подкрепи бившия си съпартиец и вече има право да очаква реципрочност от него.
Лидерът на AUR /БСР/ (на парламентарните избори на 1 декември партията остана втора с 18% от гласовете, което е два пъти повече от предишните) е по-малко институционално уязвима, има собствен информационен ресурс и не се опитва да оспорва НАТО и ЕС, което го защитава и от тази страна.
Той е много по-критичен към Русия от Джорджеску, но обещава да се ръководи предимно от националните интереси във всичко, включително и по отношение на Украйна. И предлага отстраняване от активната й подкрепа, която той обещава да спре. На Симион беше забранено да влиза в Украйна за „систематична антиукраинска дейност“, както и в Молдова, която той нарече „изкуствена държава“. Подобно на Джорджеску, Симион не изключва промяна на границите на Украйна в „различни насоки“ в близко бъдеще. Освен това е открито про-Тръмп.
Прави впечатление, че в западните анализи в навечерието на президентските избори в Румъния, на които Джорджеску напълно отсъстваше, именно Симион беше смятан за най-нежелания от Запада кандидат за власт в страната. На отменения първи тур той стана четвърти (14% от гласовете).
Едно просто събиране на техните гласове показва, че той все още е фаворит в мартенското волеизявление на румънския народ. Противниците вероятно ще се опитат да се отърват от него, но никак няма да им е лесно да го направят.
Ако Симион победи, не е необходимо да се очаква радикална промяна във външната политика на страната, въпреки че някои конструктивни корекции в нея са доста вероятни. Той може да започне и съдебно разследване на сегашните незаконосъобразности с изборите, както и манипулирането на делата срещу Джорджеску и тогава самите му преследвачи може да имат големи проблеми.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ФОКУС
Човек от личната охрана на Тодор Живков разказва: Службите очистиха Васил Илиев
„Държавата очисти Васил Илиев, Емил Кюлев, Фатик, Жоро Мечката. (още…)
ФОКУС
Капитализмът приключва необратимо. Какви са алтернативите?
Интервю с известния икономист и политически анализатор Михаил Хазин
Михаил Леонидович, при сегашните обстоятелства какви прогнози можете да имате и какво мислите за качеството на икономическите модели?
Всичко зависи за кои модели. Ако говорим за макроикономически, в стила на МВФ, тогава те имат максимален хоризонт от 2-3 години. Но има един голям проблем: те „не виждат“ сериозните кризи. Това е само приблизително разкриване в бъдеще на настоящите тенденции.
Има прогнози за индустрията, които могат да бъдат много по-сложни, но тъй като в света има само един финансов и икономически модел, основният стратегически прогнозист на който е МВФ, тези прогнози са изключително внимателни към собствените си резултати, ако противоречат на МВФ. Класически пример: бедствието на рейтинговите агенции през есента на 2008 г.
Съществуват и отделни макроикономически модели. И така, в процеса на изучаване на структурните дисбаланси на американската икономика в началото на 2000-те години, на базата на междусекторния баланс на САЩ, разработихме подходящи модели, които показват неизбежността на предстоящата сериозна криза. Друго нещо е, че на тяхна база е напълно невъзможно да се уточнят датите, можем да говорим само за вероятности. Впрочем, кризата от 2008 година можеше да се предскаже въз основата на друг модел, а именно връзката на икономическия ръст със снижаването на основния лихвен процент на Федералния резерв на САЩ. Когато стигна на практика до нулата, кризата стана неизбежна.
Сега обмисляме други нелинейни модели. Те са някъде на границата на микро- и макроикономиката и дават много добри резултати по отношение на структурата на икономиката след кризата. Те дори могат да видят структурата на цените след кризата. Но за съжаление те не предоставят информация за самия кризисен процес и сроковете, за които икономиката ще достигне минимума. Като цяло, за повече или по-малко адекватна прогноза, трябва да анализирате много модели, всеки от които има своите предимства и недостатъци. Въпреки това, кризата винаги започва много неочаквано.
Бихте ли описали икономическата/политическата ситуация в края на 21 век?
Не. Този период надхвърля всяка икономическа прогноза. Днес можем да говорим само за ситуацията към средата на века. От моя гледна точка, понастоящем световната икономика ще се състои от няколко (сравнително) независими икономически системи, които активно ще се конкурират помежду си по отношение на въвеждането на нови (спрямо настоящата ситуация) модели на икономическо развитие.
Скоро излиза новата ми книга (ориентирано озаглавена „Идеи на съвременната икономика“), в която има глава, посветена само на един от тези модели, както ми се струва, най-свързан с аврамистичния (и православен, и ислямски, и комунистически) модел на ценности.
Но да се гарантира кой от тези модели (някои от които дори не са изобретени още) ще спечели днес е напълно невъзможно. Всъщност втората половина на XXI век в този смисъл коренно ще се различава от кризата от първата половина, която започна с кризата с дот-комите и завършва със значителен спад на глобалната икономика и нейното разделяне на валутни зони.
Капитализмът/комунизмът ще бъдат ли ефективни?
– Както е показано в споменатата книга, моделът на развитие, предложен от капитализма, е на границата на изтощението. Като цяло социализмът в рамките на „конкуренцията на две системи“ също изхожда от логиката на капиталистическото развитие (ускорено развитие на разделението на труда) и изразходва своя потенциал, който може да бъде насочен към създаването на нови системи за развитие, за други задачи. Заради това той загуби Студената война през 80-те, която можеше да спечели през 70-те.
Поради тази причина самият термин „капитализъм“ вероятно ще влезе в историята доста скоро (като например „феодализъм“). Но „комунизмът“ може и да се запази, тъй като представлява осъществяването на „червения“ глобален проект, който има сериозни перспективи.
Основният концептуален проблем на капитализма е противоречието между консервативната ценностна система и отхвърлянето на забраната за лихвата по заем. Това противоречие през XVIII век води до появата на два алтернативни глобални проекта: „западният“ (базиран на либералния модел, основният принцип на който е свободата, разбиран като право на всеки човек да избира/променя своя стойностен модел) и „червеният“, който върна забраната за лихва по заем чрез забрана на частното присвояване на печалби от нея. Невъзможен е пълен отказ от лихвата по заем (подкрепя съществуването на индустриална икономика), така че забраната за частно отпускане на печалба от нея е напълно адекватна мярка.
Но комунистическата идея се състои в конкретното прилагане на този принцип чрез забрана на частната собственост върху средствата за производство. Теоретично може да се приложи отново, особено във версията за СССР до средата на 50-те години на ХХ век, в която има разрешение за малък (и дори частично среден) бизнес. Възможно е обаче да бъдат приложени други версии на “червения” проект.
Какви икономико-политически модели, механизми ще има в края на XXI век?
Този въпрос продължава предишния отговор. Според мен капитализмът завършва безвъзвратно, а що се отнася до алтернативните модели – това е голям въпрос. Всичко зависи от мащаба на икономическата деградация след икономическата криза, която започна през 2008 г. Ако тя е много силна, тогава прераждането на икономическия модел на „ислямския” проект, при който не може да има индустриална икономика в съвременния смисъл на думата, е напълно възможно. Но не изключвам появата на други модели, основното е, че те нямат иманентно вградено задължение да се „развиват в името на развитието“, което всъщност унищожи съвременния капитализъм.
Възможно ли е да се сравнят възможностите на тези модели по отношение на спасяването на планетата и спестяването на ресурсите ѝ?
Проблемите на запазването на ресурсите са свързани точно с факта, че иновационният процес е вграден в модела на икономическо развитие на капитализма по неотменим начин. Капитализмът не може да спре дори в криза и активно гори ресурси. Но отказът от него може да доведе до голяма промяна. Но за да започне процесът на отказ, е необходимо кризата на капитализма да настъпи. Ще отнеме известно време, може би доста значимо. Но до средата на този век процесът вероятно ще приключи.
Отбелязвам, че всички видове зелени технологии, толкова модерни днес, нямат нищо общо с реалното запазване на ресурсите. Това е просто инструмент, с който най-индустриализираните и технологично развитите страни събират данък в своя полза от останалия свят. Без промяна в капиталистическата икономика въпросът за намаляването на потреблението на ресурси не може да бъде решен.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 2 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











