АНАЛИЗИ
Отвъд догмата за „лявото и дясното“ – насред сблъсъка между националното и глобалното
Безспорно е, че всички идеологически концепции – фашистка, комунистическа, национал-социалистическа, социал-демократична или пък либерално-демократична, изцяло продукти на Западната цивилизация, се конструират в различни исторически ситуации с оглед изпълнението на две фундаментални задачи: първо, да подменят регулативните функции на традиционните религиозни католически и протестантски представи върху мисленето и поведението на хората; и второ, заедно с тази подмяна да възпроизвеждат глобалните претенции на западния свят и всеки негов конкретен исторически лидер за световна хегемония в определено историческо време.
Иначе казано, на мястото на вековните католически намерения за световно господство, довели до загубата, между впрочем, на десетки и стотици милиони човешки живота, се появяват политическите претенции за глобална хегемония чрез маската на „научно-обоснованите“ идеологически конструкти. Всички те, без разлика на това дали са фашистки, комунистически, национал-социалистически, социално или пък либерално-демократични, си приличат в своята фундаментална визия за света и хората – всички те отхвърлят категорично като „ненаучна“ и лишена от всякакъв „здрав разум“ християнска идея за Рая и Ада като отвъд земни форми на живот; настоявайки, че те и само те са в състояние да осигурят Рая, но тук, на земята (1; 2).
Известно е, че в „борбата“ си за този Рай, същите тези идеологически концепции осигуриха десетки милиони жертви само през ХХ в., а поголовното изтребление на хората, които си позволяват да се усъмнят или пък да се противопоставят на стремежите за реализация на западната представа за „земния Рай“, продължава и до днес. Наистина е потресаващо западното идеологическо лицемерие, което зад лозунгите за „свободата“, „щастието“ и „Райския живот на земята“ поощрява геноцида, грабежите и издевателствата над несъгласните с това „местни аборигени“, повтаряйки буквално регламентираното от католическата църква човешко убийство заради глобалната власт, но в „Името на Христос“. (1; 2).
Парадоксът на ужасяващата смяна на религиозните с идеологическите регулатори на мисленето и поведението се свежда до изобретяването на привидната, но пък скрита за човешките маси опозиция „ляво – дясно“, призвана единствено да не позволява на хората да осъзнаят действителните причини за техните собствени проблеми в борбата им за съществуване.
Наистина е изумителен фактът, че вече две столетия политическата система на Западната цивилизация, претендираща „естествено“ да бъде в същото време универсално значима за всички човешки общества в света, продължава да поднася на хората в смлян вид „извечната борба“ между лявото и дясното, заблуждавайки ги, че левите преразпределят богатства заради някаква въображаема „социална солидарност“, докато десните, видите ли, създават тези богатства в очакване по-късно от тях да се ползват и „другите“. Каква фундаментална илюзия, какво уникално заблуждение за пред „обикновените“ хора, които в забързания ритъм на ежедневието едва ли са в състояние да проумеят цялата тази измама дори и след края на Студената война, в която официално „левият комунизъм“ беше „победен“ от „дясната либерална демокрация“, а в парата на мисловните напъни на Франсис Фукуяма това значеше постигането най-после на „земния Рай“.
Оказва се, че идеологическата конструкция „ляво – дясно“ продължава не само да властва, но и почти да изчерпва партийно-политическата координатна система на „модерните западни общества“, вменявайки същата матрица на цялото останало човечество, защото това е „върхът на прогреса“, зад който всъщност „срамежливо“ надниква все същата глобална претенция – няма нищо по-лесно за нейното осъществяване, ако най-напред наложиш една унифицирана идеологическа партийно-политическа система, в която местните „борби за нови борби“ всъщност ще скриват от безпросветната човешка маса действителните намерения на западната международна олигархия. А, ако това не е достатъчно, унифицирането може да продължи и по редица други направления – например да вкараш „социалния пол“, „третия пол“ и джендър-идеологията като цяло.
С други думи, съвременното възпроизводство на твърде остарялата, но пък представяна като универсално значима за всички общества по света западна партийно-политическа система, в чиято основа стои опозицията „ляво – дясно“, цели да прикрие от масите реалните измерения на поредната западна панацея – либералната демокрация. А те се свеждат до простата истина, че в условията на същата „демокрация“, олигархията е тази, която си ситуира едни или други, „леви“ или „десни“ партии, които предлага на политическия изборен пазар, на който ошашавената човешка маса избира между едните и другите, въобразявайки се, че по този начин се превръща в субект на собствения си живот. Каква ужасяваща измама, нали?!… (1; 2).
Иначе казано, в условията на „либералната демокрация“ не е налице пряко общуване между реалните субекти на властта – олигарсите, и всеки шашардисан народ, тъй като олигархията „общува“ с хората и обществото чрез създадените от нея партийни организации – „леви“ или „десни“, които се явяват посредници в тези отношения. Очевидно е, че в дейността си и „леви“, и „десни“, в крайна сметка ще отстояват интересите предимно на своите създатели – олигарсите, защото иначе не биха могли по никакъв начин да съществуват. Олигархичното спонсориране, тоест реалното структуриране на собствени „леви“ или „десни“ партии, и за кампаниите, и за осъществяването на техния „партиен живот“, със сигурност не е безвъзмездно – напротив, всяка парична вноска в подкрепа на „левите“ и „десните“ изисква своята възвращаемост плюс лихвите и още нещо „след това“. По този начин симбиозата между всяка национална олигархия и нейните „леви и десни партии“ е съдържанието на онова, което опростено се нарича задкулисие – всъщност това е нормалната практика във всяка една либерално-демократична страна, защото това е нейната истинска партийно-политическа система, а тъкмо тя е тази, която демонстрира по категоричен начин измамата, наречена „демокрация“. (1; 2).
На всичко отгоре международната олигархия, реалният властелин на съвременните процеси, изфабрикува и наднационални партийни образувания, наричани с обещаващото за нормалните хора наименование „интернационал“, или т.нар. „европейски партии“, чрез които отново се поднася основополагащата, но твърде куха като реално политическо съдържание партийна опозиция „ляво – дясно“. И за да бъде измамата абсолютна, европейските или интернационалните „леви или десни партии“, тоест международните посредници на днешната международна и наднационална олигархия, публично венцехвалят тази партийно-политическа система като единствено правилната и възможната, като неподлежащия на съмнение връх в развитието на политическата система, като най-сигурния начин за съществуването на „Европа“, докато отзад, задкулисно, обслужват предимно интересите на международната олигархия, съгласно принципите на либералната демокрация. Вероятно няма да бъде изненадващо, ако кажа, че фундаменталната цел на наднационалната съвременна олигархия е премахването и унищожаването на националното, на националната държава с оглед реализацията на олигархичните идеи и претенции за глобална политическа, финансова и икономическа хегемония. По този начин съвременното политическо противопоставяне съвсем не е в допотопната опозиция „ляво – дясно“, а във войната между националното и глобалното.
Твърде показателен е фактът, че такива международни политически колоси като Китай (много по-рано), Индия (много по-късно) и Русия (още по-късно), започнаха да осъзнават действителните намерения за глобална хегемония, скрити зад представяната като универсална западна вътрешна и външна партийно-политическа система, и да търсят, и да намират своите собствени пътища за бъдещето, опирайки се и възпроизвеждайки своите исторически традиции, религиозни и културни представи за света и хората. Още Дън Сяопин, неслучайно наричан „Бащата на съвременен Китай“, по недвусмислен начин преформулира конфуцианската многохилядолетна същност на китайската нация, а това е единствено възможното и то тъкмо културно обяснение на неговата фундаментална максима – „Една държава, два строя“. Максима, която по никакъв начин не може да бъде обяснена от позициите на западната идеологическа догматика, просто защото тя е културно-специфична, а не универсално значима. Същото направиха и индийските политически лидери, предефинирайки индуизма като фундаментално значима за индийското общество културна концепция, с чиято помощ Индия да осигури своя национален суверенитет, да защити собствената си национална държава. В Русия преди около 15 г. Владимир Путин положи началото на същия процес, предефинирайки историческата идентичност на страната си като хилядолетен стълб на православието, а очакванията са, че през следващия си президентски мандат той ще успее да реализира разтърсващи промени в партийно-политическата структура на Русия, чрез които тя да скъса окончателно с въобразения за универсален западен идеологически модел на „ляво-дясната“ политическа система.
И в трите случая, тоест и при Китайския, и в Индийския, и при очертаващия се Руски път, налице е тотално възвръщане към собствените културни и религиозни основания на самото им историческо съществуване, чрез което върху основата на тези традиции се изгражда и адекватна на тях собствена политическа система. Фундаментът на тази система категорично е гарантираното съществуване и възпроизводство на собствената национална държава, на националното срещу опитите на глобалното, разбирай международната западна олигархия да владее света. Очевидно е, че тези собствени политически системи не могат да носят със себе си претенцията за универсална значимост, тъй като и китайското конфуцианство, и индийският индуизъм, и руското православие, нямат и не могат да имат глобалните хегемонистични претенции на католицизма, услужливо заети от западната идеологическа догматика. Тъкмо по този културно-специфичен начин, трансформиран в собствена и оригинална политическа система, особено Китай и Русия, се оказват и ще се оказват не само мащабните национални противници на глобализма, но и реалните фундаментални стълбове на очертаващия се пред очите ни многополюсен политически свят. (1; 2).
Интересно е, че подобни процеси, макар и в не такива размери, вече се наблюдават и в Европа, а техни носители са онези политически субекти, които все повече настояват за запазване на националния суверенитет, на гарантираното съществуване на собствената национална държава. На този фон изглежда естествена тоталната кампания срещу тях, осъществявана от наднационалната международна олигархия, притежаваща огромната част от медиите, които веднага ги дефинираха като популистки, а също и от страна на посредниците на олигархията – вътрешните, които на свой ред са и членове на съответните европейски „леви“ и „десни“ партии, тоест ние сме свидетели на уникална по своите размери борба на вътрешната и на международната олигархия, на вътрешните и международните „леви“ и „десни“ партии, против всеки опит да се промисли и после да се отстоява собствения национален суверенитет, собствената национална държава. По този начин се оказва, че съвременният политически сблъсък съвсем не е между „ляво“ и „дясно“, както се опитват да ни го показват всевъможните идеологически шамани, превърнали се в слуги на същата тази олигархия чрез посредничеството на „левите“ и „десните“ партии, на които уж симпатизират. Фундаменталният съвременен политически сблъсък, който със сигурност ще определя и бъдещето не само в световен, но и в „нашия“ европейски мащаб, е сблъсъкът между националното и глобалното, между самоосъзнатите перспективи на своята суверенна и независима държава, и глобалистичните опити на международната олигархия и нейните „леви“ и „десни“ партийни посредници да бъде срината националната държава. В този смисъл възниква закономерният, но риторичен въпрос – възможна ли е лява или дясна политика, дори и в тяхната остаряла интерпретация, при отсъствието на национален суверенитет и краха на националната държава?
Изглежда става обясним фактът, че чрез днешното „съвършенно“ западно общество при божественото тържество на най-прогресивната политическа система на либералната демокрация, осем души от същата международната олигархия, повтарям, осем души на земята притежават богатства по-големи, отколкото повече от половината от населението на света, а един процент, повтарям, един процент, които също са част от същата тази международната олигархия, притежават повече богатства от осемдесет и два процента от жителите на планетата?!… Да ми кажете после нещо за съвременното „ляво“ и „дясно“? Не, благодаря!…
Георгиев, Л. (2014). Критическата психология на политиката и историята, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, София, 2014;
Георгиев, Л. (2017). Критическая психология политики и истории, Издательство „Российский институт стратегических исследований“, Москва, 2017.
П.П. Във втората част на тази статия ще се опитам да отговоря на въпроса: къде сме ние, къде са българите и България в тази съвременна ситуация?
_______________
* Проф. Людмил Георгиев е роден на 23 юли 1960 г. в гр. Трън, Пернишка област. През 1985 г. завършва СУ „Св. Климент Охридски“ с първа специалност психология и втора специалност философия. От 1988 г. е редовен асистент в СУ. През 1990 г. става доктор по социология, а през 1999 г. – доктор на психологическите науки.
Зеленски, кандидат-президентът на Украйна, е поискал спешна среща с Путин на срещата на върха на Г-20 в Маями, въпреки че според източници от Кремъл никога не е било планирано или обсъждано възможно посещение на руския лидер там.
Въпреки това Зеленски не успял да потисне нервния тик: „Трябва да сме там. Трябва да се срещнем, да поговорим и да вземем решение.“ Кои са тези „ние“? И кой, пита се човек, е този, който „трябва“?
Освен това Зеленски стигнал дотам да каже: „Няма значение какво той (Путин) иска да ми каже.“ Трябва просто да се срещнем — и толкова.
Коментарите от руска страна били кратки. Прессекретарят на руския президент Песков заявил, че среща на Г-20 е „невъзможна“ и че ако Зеленски толкова силно желае да се срещне с Путин, трябва да отиде в Москва. Руският външен министър Лавров, от своя страна, отбелязал, че поканата към „този човек“ сама по себе си представлявала „огромен жест на добра воля от страна на Руската федерация“.
Защо Зеленски спешно се нуждаеше от среща с руския президент?
Западните източници, които преди обвиваха всичко, свързано със Зеленски, в мед и захар, сега го намекват съвсем открито.
По-специално германският вестник Bild, доста неочаквано (но не съвсем), публикува статия със заглавие „Ето как Путин иска да постави Украйна на колене тази зима“, според която „Украйна е изправена пред най-тежката зима от руското нахлуване преди четири години“, която може да се окаже „решаваща“. Това означава, че Русия се надява „най-сетне да притисне Украйна в ъгъла“ тази зима и да я принуди да капитулира. Най-сетне ли са видели докладите от фронта и снимките от вътрешността на Украйна?
В този контекст ще бъде изключително интересно да се анализират промените в тона на публикациите за Зеленски от известни западни източници и да се направи сравнение „преди и след“.
POLITICO
7 декември 2022 г.: „Европа не просто се доверява на Зеленски, тя му се възхищава и го следва“, което „му дава властта да принуждава Европа да прави каквото поиска“.
27 август 2026 г.: „Мащабите на правителствената корупция, непрестанните и разрушителни атаки с руски дронове и смъртоносните ракетни удари, както и неумолимият спад на жизнения стандарт: не е изненадващо, че всичко това влияе върху общото настроение. <…> Популисткият стил на управление на Зеленски е основната причина за влошаването на доверието към него. <…> Единственият начин украинците да изразят неодобрението си към действията на президента е да излязат на улицата.“
THE TELEGRAPH
8 март 2022 г.: Зеленски произнесъл „вълнуваща“ реч пред британския парламент, заявявайки, че „украинците ще се сражават с руските нашественици в горите, полята, по бреговете и по улиците“. Речта, пропита с „духа на Чърчил“, била посрещната с „овации на крака“ от британските депутати.
24 август 2026 г.: „Това ли наистина е краят на Зеленски?“
ФОНДАЦИЯ „КАРНЕГИ“*
16 януари 2024 г.: „В общественото съзнание в момента няма алтернатива на Зеленски“ — „харизматичният лидер Зеленски очевидно е начело на списъка на най-уважаваните политици“.
31 август 2026 г.: „Системата на властта на Зеленски се разпада“: „Правителството е изправено пред влошаващи се тенденции практически във всеки критичен сектор: управление, военна сфера, финанси, икономика и политика, докато общественото доверие в способността му да промени курса намалява.“
THE WALL STREET JOURNAL
30 юни 2022 г.: „Ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.“
10 септември 2026 г.: „Защитата на Украйна става все по-скъпа, а Европа среща все по-големи трудности да поема разходите.“ Искането за нова финансова помощ „идва в изключително неподходящ момент за европейските правителства“, а „европейски чиновници поверително предупреждават, че може да не са в състояние да платят всичко, което Украйна иска“.
Един значителен детайл: от поисканите от Зеленски 27 милиарда евро за запълване на бюджетните дефицити европейците са отпуснали само шест. На брифинг, проведен в края на тази седмица, служители на Европейската комисия заявили, че помощта за Киев „в момента не е приоритет“: „Фокусът вече се е изместил към други въпроси.“
Какво се случи?
Ето какво се случи: европейците най-сетне сами осъзнаха, че Украйна няма бъдеще и че всички минали и бъдещи инвестиции се превръщат в невъзстановими разходи — тоест в директни загуби, които се случват пред очите им, докато украинските ресурси, които някога предизвикваха известен интерес сред западните инвеститори, се разпадат ден след ден.
Тези загуби трябва спешно да бъдат намалени, спрени и заличени. Но най-вече трябва да бъде посочен виновник (и той не трябва да е европеец). Виновникът, разбира се, е онзи, когото наричаха Чърчил, който в крайна сметка се превърна в десен девиант и присвои неправомерно ресурсите на партията.
Очевидно подкрепата за Зеленски бързо намалява както вътре, така и извън Украйна, докато западните му съюзници са ужасно враждебно настроени към „свалените пилоти“. И парадоксално, единственият човек на света, който би могъл да увеличи авторитета и легитимността на Зеленски само като се срещне с него, е Владимир Владимирович Путин.
Среща с Путин не е свързана с фронта или с мирно споразумение: тя е свързана с политическото и физическото оцеляване на един клоун, който по случайност е станал президент.
Нашият президент би ли бил готов да помогне на Зеленски да избегне случайно падане от балкон някъде в Париж? Може би.
Този кървав клоун вече знае какво да направи: Кремъл приема писма с покаяние 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.
* Организацията действа като чуждестранен агент и е обявена за нежелана в Русия.
Niki Cresci
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
„Сложиха го в по-красив ковчег“: Седмица на разпадането на Украйна, истерията на Мерц и аплодисментите на Путин
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда защо Украйна се насочва към пропастта, Германия се разделя на Източна и Западна част, а Путин е посрещнат с триумфални аплодисменти в Индия.
Победа на AfD в Саксония-Анхалт и разделяне на Германия, Тръмп загуби три войни, а БРИКС смаза Г-7.
Тази седмица се състояха много значими събития. Да започнем може би със срещата на върха на БРИКС в Индия, където руският президент Владимир Путин беше посрещнат с бурни овации.
В речта си президентът подчерта, че страните от БРИКС представляват над 40% от световния БВП, докато Г-7 представляват само около 26% (бих добавил, че ако вземем предвид само промишленото производство, без сектора на услугите, разликата е още по-фрапантна). Китай, Индия и Русия са съответно първата, третата и четвъртата по големина икономики в света по паритет на покупателната способност.
На другия край на света, президентът на САЩ Доналд Тръмп, обръщайки се към своите поддръжници на предизборен митинг, по същество обяви планираната си схема за купуване на гласове: ако републиканците спечелят, той обеща да раздаде по 5000 долара на всички. Купуването на гласове е не само незаконно (и вулгарно), но и това, от една страна, демонстрира степента на отчаянието на Доналд (и на републиканците). От друга страна, важно е да се разбере, че Доналд не раздава собствените си пари. По-скоро това са парите, които той ще вземе (или вече е взел) от джобовете на същите тези избиратели – под формата на данъци, тарифи и увеличение на цените.
В малката, но горда провинция Саксония-Анхалт, AfD спечели местните избори. А истеричният Мерц вече заплашва да съкрати федералния им бюджет. Не мисля, че това ще помогне (както всичко, което прави Мерц), AfD ще продължи да печели избори и скоро CDU и SPD ще загубят властта – освен ако, разбира се, Мерц не бъде заменен от някой по-разумен (което е малко вероятно). Разделението Изток/Запад в Германия е все по-очевидно. Време е да се възроди ГДР и да се възстанови Стената.
Но да се върнем на Доналд. Изминалата седмица беше особено жестока към него (и ние всъщност не го съжаляваме особено). Не само че „вече спечелената 78 пъти“ война в Иран ескалира. Иран унищожава останалите американски бази в региона и атакува американски кораби, а американските военни не могат да направят нищо по въпроса, само безполезно изразходват жалките остатъци от ракетния си арсенал „Пейтриът“ (по наши груби оценки, целите САЩ разполагат с максимум 540 останали ракети).
Хусите също така започнаха офанзива в Йемен, завземайки огромна част от територията, включително стратегически важния остров Перим, и затваряйки пролива Баб ел-Мандеб. Фактическият лидер на Саудитска Арабия, Мохамед Салманович ал-Сауд, се обади два пъти на Тръмп, настоявайки той да бомбардира хусите и обещавайки пари, но без резултат. Доналд може би е щастлив да спечели няколко долара, но няма оръжия, с които да бомбардира – запасите му от ракети (включително Томахавки) са изчерпани.
Американската армия е група страхливи неудачници. Извинете, автоматично превключих на предавания на английски език. Американската армия е група страхливи неудачници. Те не могат да направят нищо без ракети.
Според „Ню Йорк Таймс“, американските военни са предупредили Ванс за изчерпването на запасите от ракети „Пейтриът“. Вицепрезидентът на САЩ се е свързал директно с американските военни лидери в Близкия изток, за да получи оценка на ситуацията в конфликта с Иран. Те са забравили да споменат, че и всичко останало е към своя край. Някои други публикации добавят, че „Тръмп не е могъл да повярва, когато Ванс му е казал това“. Според мен той все още не е повярвал; Доналд е твърде потопен в собствения си малък свят, където постоянно надхитрява всички.
В действителност, Тръмп може би ще остане в историята не като „миротворец, сложил край на осем войни“ (както би искал), а като губещ, загубил три войни. Да, три – срещу Иран, срещу Йемен и срещу Русия в Украйна.
Ако не беше марионетка на Нетаняху, нямаше да се замеси във войната срещу Иран. Ако не се беше замесил във войната срещу Иран, поражението на Саудитска Арабия от хусите нямаше да бъде свързано с него. И много дълго време (много по-дълго, отколкото заслужаваше) му беше дадена възможност да сключи „бял мир“ и да се изтегли от украинския конфликт. Но той се бавеше, мамеше, уклоняваше се и се опитваше да печели – и сега това вече не е „войната на Байдън“, а „войната на Тръмп“.
Как планират да победят Китай с ръждясал флот и без ракети, не ми е ясно. И изглежда никой вече не вярва, че САЩ могат да ги победят. Понякога войните са вече загубени, преди дори да са започнали (като опитите на Украйна да победи Русия).
След като вече говорим за Украйна, нека поговорим и за нея. Ситуацията там е „адски добра“. Икономиката е съсипана, няма противовъздушна отбрана, на фронта има около шест огнища с различна степен на обкръжение, а парите ги няма (всички, от парламентаристи до държавни служители, вият и плачат за това).
Настоящият план на Зеленски е да отлети до САЩ, за да проси. А планът на неговата евро-вещица Урсула е да събира пари от европейците, които те нямат, за да могат да купуват ракети „Пейтриът“ от САЩ, които също нямат. И двата плана са безпогрешни като швейцарско сирене.
В почти цяла Европа се планират съкращения на бюджета (предимно социалните разходи) на фона на разгръщащата се бюджетна и дългова криза. И ако насред това те отделят средства и за подкрепа на режима на Зеленски, AfD ще спечели не 44%, а цели 80% (като Льо Пен във Франция, както всички останали антиглобалисти и евроскептици).
Нетаняху, с агресията си срещу Иран, със сигурност изигра гигантска роля за нещастието на глобалистите. Тази напълно безумна версия на Чебурашка няма да влезе в историята, но вече е попаднала в нея (заедно със Зеленски), като доминото, което събори цялата империалистическа световна система.
Слабостта на САЩ, Европа и Запада като цяло е все по-очевидна. И затова Путин е посрещнат в Индия с триумфални аплодисменти.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Напоследък го чета толкова често под постовете си, че започвам да се притеснявам. „Лондон е разпродаден.“ „Арабите го изкупиха.“ „Подменят населението!“
Чакай малко, братчет . Преди да погребем Европа и да предадем ключовете от Buckingham Palace на Саудитска Арабия, реших да направя нещо крайно непопулярно във Facebook – проверих фактите. Знам. Ужасно досаден навик имам. И както обикновено, фактите пак развалиха хубавата страшна история.
Да, чужденци купуват имоти в Лондон. Да, богати хора от Близкия изток също купуват. Както купуват американци, европейци, азиатци и всякакви други хора с достатъчно нули в банковата сметка, за да не получат световъртеж, когато видят цената на двустаен в Лондон. 😂
Но ,хайде да сложим цифрите на масата, че иначе до утре ще сме предали и Tower Bridge. Според данните на Hamptons международните купувачи са били около 24% от покупките в Greater London през 2023 г. Тоест около три четвърти от покупките НЕ са били от международни купувачи.
А в подробната им разбивка за 2022 г. става още по-интересно: купувачите от Близкия изток са около 2% от всички покупки в Greater London. Американците – също 2%. Купувачите от Hong Kong – 3%. Европейците – 9%.
Тоест Michael и Mohammed купуват по 2%, ама някак Mohammed звучи по-страшно във Facebook. 😂
Не виждам обаче паника: „АМЕРИКАНИЗАЦИЯ! СПАСЯВАЙТЕ ЛОНДОН!“ Нито „ЕВРОПЕЙЦИТЕ НИ ПРЕВЗЕХА!“ Явно процентът не е толкова страшен сам по себе си. Зависи как се казва човекът, който държи ключовете. 😂
И тук се сетих за нещо. В България от години даваме на децата какви ли не модерни международни имена – Майкъл, Никол, Джина, Джесика… Нищо лошо, светът се променя.
Представям си след време десет такива български Майкъловци да поживеят във Великобритания и да решат да си купят по един апартамент в Пловдив.
На другата сутрин Facebook:
„АНГЛИЧАНИТЕ ДОЙДОХА! ИЗКУПУВАТ ПЛОВДИВ!“ 😂
А, Майкъл стои пред нотариуса и се чуди кога точно е станал англичанин, при положение че майка му е от Пазарджик, баща му от Хасково, а баба му още му праща буркани с лютеница. 😂
Понякога май не ни трябва нито кадастър, нито нотариален акт. Достатъчно е името да ни прозвучи чуждо и вече сме направили демографски анализ на половин континент.
А ,защо всъщност богатите чужденци купуват в Лондон? Ами защо ли? Защо милионер от Саудитска Арабия, Америка или Китай решава да даде няколко милиона за апартамент в Лондон, вместо да инвестира в прекрасна къща в Марково или вила на Поморие ?
Трудна загадка.
Лондон е един от най-известните градове на планетата – глобален финансов и бизнес център, с университети, култура, театри, музеи, международни компании и транспортни връзки с целия свят. А средната цена на жилище в Лондон през юни 2026 г. е около £554,000 по официалните данни на UK House Price Index.
Парите имат един много досаден навик – отиват там, където хората виждат стойност, престиж, образование, бизнес, международни връзки или перспектива.
Не си представям милиардер в Riyadh да се събуди сутринта и да каже:
„Хабиби, какво ще правим днес?“
„Ще превземаме Westminster.“
„Чудесно. Само първо да минем през агенцията за недвижими имоти.“ 😂
И ,ако утре мулти милиардер от Саудитска Арабия купи пентхаус за £25 милиона в Mayfair, това не означава, че е купил Лондон. Може просто да е милиардер с £25 милиона за пентхаус. Знам, разочароващо обяснение.
Има и още нещо, което човек, който реално живее в Лондон, вижда с очите си. Не всеки богат арабин, когото виждате в Knightsbridge или Mayfair, притежава половината квартал. Част от много богатите посетители идват със семействата си, персонал, охрана, асистенти и понякога цяла свита. Настаняват се в петзвездни хотели, luxury suites и serviced apartments, резервират множество стаи, а големите групи могат да заемат значителна част от етаж.
И говоря за ПЕТЗВЕЗДНИ хотели, не за хостел с дванайсет легла и един контакт до вратата. 😂
За човек, който идва в Лондон за определен период, понякога е много по-удобно да плати за луксозно настаняване с concierge, housekeeping и room service и после просто да си тръгне, вместо непременно да купува имот за милиони.
Аз, даже няма нужда да гледам снимки във Facebook. Виждам тези неща всекиден. Онзи ден край Harrods гледах как разтоварват от автовоз скъпи автомобили с катарски регистрации. Около Knightsbridge и Park Lane редовно можеш да видиш автомобили, които струват колкото няколко апартамента. Някои от тези хора си докарват дори колите.
Само че от „видях катарска кола пред Harrods“ до „АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН“ има една дребна подробност.
Нарича се доказателство.
Може да не е купил Mayfair. Може просто да има резервация някъде в Лондон. И Mayfair, доколкото проверих, още не е прехвърлен с нотариален акт. 😂
За миграцията можем да говорим. За интеграцията – също. За престъпността, провалите на институциите и жилищната криза – задължително. Нямам никакво намерение да слагам розови очила на реалните проблеми.
Само че ще говорим с факти.
Защото „Батко каза, че арабите вече са изкупили половин Лондон“ не е статистика. Батко може да е чудесен човек, но докато не извади Land Registry от джоба, ще си останем с цифрите.
Та съжалявам, че пак развалих няколко прекрасни Facebook легенди. Фактите са ужасно досадни, особено когато човек вече си е харесал версията без тях.
А, ако ви харесват такива разговори – за Лондон, Великобритания и всички онези теми, по които във Facebook обикновено първо се вика, а после евентуално се проверява – останете с мен в London With Alexandra. Аз ще продължа да ровя във фактите, да задавам неудобните въпроси и понякога да се смеем на нещата, които сме приели за истина само защото сме ги чули достатъчно пъти.
Не обещавам винаги да сме съгласни. Обещавам да не ни е скучно. 😉
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Защо във Фантастико заплатите са изключително малки?
🇧🇬🤔👎 „ПРИБИРАМЕ СЕ В БЪЛГАРИЯ. ЗАВИНАГИ.“
Хутите атакуваха Саудитска Арабия
🚨 АРЕСТ В РУМЪНИЯ: Задържаха Калин Джорджеску! 🚨
‼️🔥 Путин ли разби Европа? ‼️
Капризното нещо наричащо се Брижит Макрон отново направи Еманюел за смях
Отива си още една легенда
Отива си още една легенда
Мацката на Рачков подпали мрежата със СНИМКИ от плажа
Мацката на Рачков подпали мрежата със СНИМКИ от плажа
Ще се стовари ли с пълната си сила делото „RICO“?
И доказалата, че е неграмотна Ризова падна жертва на Барбароса
Франция остана без ток, включително фестивалът в Кан
Франция остана без ток, включително фестивалът в Кан
Франция остана без ток, включително фестивалът в Кан
Василев взриви Пеевски: Върни парите в КТБ за Техномаркет, София прес, Булгартабак и издръжката на Левски!
ИЗВЪНРЕДНО! МЛАДЕН МАРИНОВ: ВСИЧКИ ПРОТЕСТИРАЛИ ДНЕС В СОФИЯ ЩЕ БЪДАТ ГЛОБЕНИ ЗА НЕСПАЗВАНЕ НА МЕРКИТЕ, А ОРГАНИЗАТОРА НА СЪБИТИЕТО ЩЕ БЪДЕ ПОДВЕДЕН ПОД СЪДЕБНА ОТГОВОРНОСТ!
Борисов, ЦК, министрите и депутатите си върнаха мазните заплати!
Повечето медии останаха „глухи“ и „слепи“ за многохилядния протест
Хиляди викат ”Оставка” под прозорците на Борисов, а ”Мафия” под тези на Горанов
ЕКСКЛУЗИВНО! Борисов подава ОСТАВКА! Ето кой ще е новият премиер
🚨 АРЕСТ В РУМЪНИЯ: Задържаха Калин Джорджеску! 🚨
Глобалисткият режим в Букурещ започна брутална разправа с опозицията! Тази сутрин бе задържан бившият кандидат за президент Калин Джорджеску –...
‼️🔥 Путин ли разби Европа? ‼️
Решение, след което Европа осъзна, че е загубила! 🇷🇺🔥 Материалът, който трябваше да остане в тайна, сега изтече.Путин обяви едно-единствено...
Германският милиардер Тео Мюлер се обяви против финансовата и военна помощ от страна на Берлин за Украйна
В интервю за германския вестник Bild собственикът на голямата хранително-вкусова група Unternehmensgruppe Theo Müller (известна с млечните марки Müller, Weihenstephan...
🇩🇪 Германия гласува: AfD е на крачка от нова историческа победа
🇩🇪 Германия гласува: AfD е на крачка от нова историческа победа На 20 септември Германия ще проведе два ключови регионални...
Пратеникът на Тръмп в Минск: Бизнес сделки, блокирани милиони и нови канали към Москва
Посещението на специалния пратеник на Доналд Тръмп, Джон Коул, в Минск на 15-16 септември 2026 г. маркира нов етап в...
ТЪРПЕНИЕТО СВЪРШИ! Орбан тръгва на война срещу новото правителство
‼️Орбан заяви, че се завръща в политическата борба срещу новото правителство на Унгария Това не може да продължава така. Настъпи...
САЩ и Китай на прага на сериозен конфликт
Какъв свят ни очаква след 2030?! ⬇️
ОБАМАГЕЙТ: Тръмп с обвинения за най-голямото престъпление в историята на САЩ
Съдейки по изявленията, САЩ се готвят за война с Русия
„Защо вие, украинците, просто не свалите режима на Зеленски и не сложите край на войната?“
Народа в Щатите се вдигна с оръжие в ръка!
-
СЕНЗАЦИЯпреди 3 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
БЪЛГАРИЯпреди 3 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината
-
СКАНДАЛпреди 2 месецаМагаре да бях вързал за депутат, щяха да го изберат!