Джефри Сакс пред Фьодор Лукянов: Тръмп няма стратегия накъде ще води Америка, но не е войнолюбец и ще търси мирно решение за Украйна

Интервю на Фьодор Лукянов с Джефри Сакс, професор от Колумбийския университет, специално за предаването „Международен преглед“ на ТВ канала „Русия 24“.

Доналд Тръмп: Война или мир?

През 1992 г. американският външнополитически курс направи погрешна маневра заради идеята на неоконсерваторите за САЩ като хегемон. Сегашните политики все още се придържат към този остарял курс, независимо от това, че той става все по-опасен и разрушителен. Какво влияние ще окаже президентството на Тръмп върху политиката спрямо Украйна, Европа, Близкия Изток и ще успеят ли републиканците да приключат конфликтите, които наследиха – професор Джефри Сакс разказва пред Фьодор Лукянов в интервю за предаването „Международен преглед“.

Фьодор Лукянов: Защо Демократическата партия така очевидно загуби на тези избори?

Джефри Сакс: Демократите не успяха да нарисуват убедителна картина на бъдещето за американските избиратели, толкова необходима в условията на вътрешна и външна нестабилност. Своята роля за поражението на демократите изигра и Джо Байдън, който по силата на възрастта си, не следваше да се кандидатира за втори път. С предлагането на своята кандидатура за поста на президент и започването на кампания в своя подкрепа, той просто отне на демократите време, през което те можеха от началото на президентската надпревара да заложат на по-млад политик. Когато Байдън най-накрая отиде встрани, честта да представя демократите беше оказана на Камала Харис, вицепрезидент, която въпреки това нямаше опит от участие в публични избори. Камала не успя да удържи победа.

Според мен, ако съдим за политиката на администрацията на Байдън в нейната цялост, можем да направим извод за нея като непоследователна и не твърде ефективна. Сега от Доналд Тръмп бликат идеи, но според мен много от тях също няма да проработят. Обикновено предизборната кампания се изгражда не върху това, което говори опонентът, а по-скоро върху оценката за успеха на действащия президент. Днес се създава усещането, че САЩ са изгубили пътя и делата в страната не вървят добре. На тези избори Камала Харис – тъй като тя беше вицепрезидент – беше разглеждана като защитник на статуквото. Гласуването, което наблюдавахме в продължение на няколко дни, доказа, че американците по-скоро ще предпочетат съперника на Камала, тоест – промяна на политическия курс, вместо неговото продължаване.

– И двамата кандидати за президентския пост не бяха блестящи, меко казано, но въпреки това всеки от тях до последно защитаваше своята гледна точка за това как трябва да се развиват САЩ. Тази кампания показа ясната разлика във вижданията за американското бъдеще. Днес победата спечелиха Тръмп и републиканците. Какви промени могат да очакват САЩ? Ще се промени ли изобщо нещо във вътрешно- или външнополитическия живот на страната?

– Не бих казал, че републиканците и демократите имат ясно разграничени представи за бъдещето на САЩ. В този смисъл изборите от 2024 г. не са вододел за посоката, в която ще върви страната по-нататък, защото на практика никой не вижда такава посока.

Доналд Тръмп, според мен, няма ясно очертана политическа стратегия. САЩ имат особен поглед върху структурата на международните отношения – американският политически елит е убеден, че САЩ запазват глобалната си политическа и военна доминация. По този начин, не е учудващо, че външната политика на Америка, включително по отношение на Русия, Китай и страните от Близкия изток, се гради на увереността на Вашингтон в собствената му изключителност, което, разбира се, е фундаментално невярно.

– САЩ е безспорно могъща държава, но вече не е хегемон.

– Нежеланието или неумението реалността да бъде видяна такава, каквато е, пречи на САЩ да постигне външнополитическите си цели. Външната политика на Байдън беше формирана с оглед потребностите и възможностите на хегемона САЩ, на „еднополярния момент“, който вече е в миналото. Старецът Байдън продължаваше да вярва в лозунгите от 1990-те години за САЩ като единствена свръхдържава и, разбира се, неговият курс спрямо Русия, Китай и Близкия Изток се оказа провал.

Събитията около Украйна се развиват съвсем не така, както очакваха американците. Войната в Близкия изток не е в полза на Израел и САЩ. В отношенията с Китай има напрежение, чиито последствия са доста неприятни за Байдън и неговата администрация. Американската външна политика се сблъсква със суровата действителност, но САЩ засега нямат алтернативни външнополитически стратегии. Републиканците смятат, че войната в Украйна е лоша идея, поради което САЩ трябва колкото може по-скоро да търсят път за отстъпление там. Мисля, че Тръмп наистина ще започне да мисли за начини за завършване на руско-украинския конфликт.

Не вярвам, че републиканците ще искат да продължат да спонсорират войната в Украйна и това е добре на първо място за Украйна, защото Украйна понася по-тежки загуби. Приключването на този конфликт би позволило, разбира се, да си отдъхнат и на Русия, и на САЩ.

Що се отнася до Близкия изток, Тръмп няма ясна представа каква ще бъде външната му политика в тази посока. Тръмп винаги е бил горещ привърженик на Израел, но пълна подкрепа за Израел сега не е най-печелившата стратегия. В този момент няма ясно разбиране за бъдещите действия в крайно опасния и дестабилизиран днес Близкоизточен регион. Палестинско-израелският конфликт е по условие взривоопасен и има потенциал да провокира нестабилност и в други региони.

Ситуацията с Китай е още по-сложна и объркана, тъй като американският естаблишмънт споделя общо усещане за Китай като за враг. И Тръмп, и Харис се придържаха към антикитайската реторика в кампаниите си. Тръмп заявява, че не иска изостряне на търговската война с Китай, но въпреки това настоява за въвеждане на нови мита. Много поддръжници на Тръмп разчитат на конфронтация с Китай, което, според мен, е самоубийствено и съвършено неразумно. Растящата сила на Китай, Русия и други регионални държави оказва влияние на ролята и мястото на САЩ в международните работи. Външната политика на САЩ много трудно откликва на структурните изменения и продължава да е актуална спрямо 1990-те години, но не и спрямо днешния ден. През 1992 г. външнополитическият курс на САЩ направи погрешна маневра заради идеите на неоконсерваторите за САЩ като хегемон. Днешните американски политици все още се придържат към този остарял курс, независимо от това, че той става все по-опасен и разрушителен.

– В Европа с униние и страх очакват първите решения на новия американски президент. Възможно е, макар и малко параноично, европейците да вярват, че Тръмп може съществено да отслаби трансатлантическите връзки. Аз не мисля, че това е възможно, но все пак, според Вас, какво очаква Европа?

– Европа вече много години пребивава в униние и страх. Очевидно е, че за 27-те страни с различни история, светоусещане и ниво на развитие е много трудно да стигнат до едно и също мнение. За да избегне нуждата да съгласува външнополитическия курс на европейските малки и големи държави, Европа тихомълком предаде отговорността за развиване на собствения си външнополитически курс в ръцете на САЩ. Европа се отказа от идеята за европейска външна политика и призна външната политика на САЩ, която е по същество външна политика на НАТО.

НАТО не е САЩ плюс Европа, не е алианс, а е САЩ сами по себе си, с техния ядрен чадър и техните военни ресурси.
За съжаление, Европа престана да мисли. На този етап не съществува европейска външна политика. В Брюксел се решават въпросите на НАТО, а не на ЕС, тъй като той се превърна в своеобразен „придатък“ на Северноатлантическия алианс. Сега на американската политическа сцена се появява Тръмп, който, от една страна не е поклонник на НАТО, а от друга страна не проявява особени симпатии към Европа. Какво прави Европа?

Вместо да изпадат в паника, европейските страни трябва да разработят последователна външна политика. Европа не може изцяло да разчита на САЩ. Нужно е разработване на европейски външнополитически курс и Европа беше на верен път, когато създаде и разви Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, при управлението в Русия на Горбачов, Елцин и първите години на Путин. САЩ си сътрудничеха с Европа по създаването на механизъм за колективна сигурност, но Европа се отказа от това сътрудничество в полза на НАТО, отмествайки ОССЕ на втори план. Това решение се превърна в голямата грешка на Европа.

Според мен в Европа има структурни проблеми, свързани с укрепването на позициите на източноевропейските държави. Мнението на страните от Прибалтика и Полша – ярки русофоби – днес притежава непропорционално голяма тежест в Брюксел. Полша, Литва, Латвия и Естония фактически контролират позицията на Европейската комисия в областта на външната и отбранителната политики, което значи в някаква степен и на НАТО, която се кани да се противопостави на Русия. Тръмп не се интересува особено от всичко това, затова на Европа ще ѝ се наложи да преосмисли войнствения си подход и това трябва да бъде направено от Германия, Франция и Италия – страните с най-голямо население и най-голяма тежест, които биха могли да определят европейския външнополитически курс. Да, с победата на Тръмп Европа се събужда в объркано, нещастно, разстроено състояние. Тя трябва да се успокои и последователно да обмисли собствените си интереси, както и да осъзнае, че сляпото движение във фарватера на НАТО никога не е имало смисъл за Европа.

– Тръмп вярва в сделките, постоянно слага акцент върху това. Според мен Тръмп има крайно опростена представа за Путин и за това как трябва да се отнася с него. Ще има ли някакъв напредък по руското направление?

– Надявам се на това и мисля, че е възможно подобряване на отношенията. Може би греша, може би съм твърде наивен, но аз наистина мисля, че Тръмп не обича войната. Има доказателства за моята гледна точка. Първо, самият Тръмп нееднократно е споменавал това. Второ, той е единственият съвременен президент, който не е започвал войни и се е опитвал всячески да ги избягва. Иска ми се да се надявам, че Тръмп е против военните сблъсъци, защото, ако това наистина е така, то е много важно по отношение на съвременните конфликти.

Понякога Тръмп е привърженик на едностранните действия, в някои неща е нестабилен, в някои неща е непредсказуем, но не мисля, че той е милитарист. Това обстоятелство може да стане основание за прекратяване на конфликта в Украйна. Всеки ден в течение на последните няколко години съм подчертавал нуждата от позвъняване до руския лидер и уверяването му, че НАТО няма да се разраства с Украйна и Грузия. Предполагам, че ако подобен разговор между Москва и Вашингтон се състои, бойните действия в буквален смисъл биха се прекратили в същия момент. След приключване на бойните сблъсъци могат да се обсъдят границите, политиката, мерките за сигурност за Украйна и другите въпроси.

Руско-украинският конфликт е война против разширяването на НАТО и предполагам, че Тръмп е в състояние да осъзнае това, както и неговият вицепрезидент Джей ДиВанс.

Американската политическа класа не разбира истинската причина за конфликта, но Тръмп може да стигне до същността – и тогава войната ще свърши.

– Моят заключителен въпрос е посветен на състоянието на американската икономика. Изглежда сякаш американската икономика не е толкова зле, но много американци все пак са недоволни от състоянието на нещата. Какви промени си струва да очакваме в тази област?

– Позволете да Ви уверя, американската икономика не е в най-доброто си състояние, както вероятно не е и в най-лошото, ако гледаме простите и всеизвестни икономически показатели, като например БВП. Но ако се вгледаме, в САЩ все още са нерешени много социални и икономически проблеми, два от които са взаимносвързани.

Първо, в САЩ се запазва големият бюджетен дефицит. Независимо от ниската безработица, станалият вече хроничен бюджетен дефицит запазва ниво от 6 процента от БВП. Подобна ситуация е сигнал за това, че ние нямаме разбиране как да управляваме държавния бюджет. В добавка към това, завръщайки се в Белия дом Тръмп ще поиска намаляване на данъците. Големият държавен дълг, който днес съставлява над 100 процента от нашия национален доход, колосалният бюджетен дефицит и липсата на политически консенсус – това е сериозно и то представлява днешната ни ситуация, при това не като част от краткосрочен политически или икономически цикъл, а в дългосрочна перспектива.

Вторият проблем е запазващото се неравенство в САЩ. Разликата в доходите между работническата класа и работниците на интелектуалния труд е много голяма. Работническата класа подкрепя Тръмп, защото Тръмп обещава да подобри положението на работниците и да увеличи доходите им. Не мисля, че Тръмп има конкретен план за действие, но обещанията към работническата класа работят като политически аргумент. Социалното неравенство в САЩ расте и ще продължава да расте и занапред, не на последно място заради революцията в областта на Изкуствения интелект и роботизацията. При наличието на сериозни социални и финансови проблеми ние нямаме никакъв политически консенсус относно начините за справяне с тях. Аналогично и Тръмп няма никаква представа за дълбочината на проблемите на САЩ.