ПАРИ
Америка спира газта за Европа
“Гаранция повече не даваме”. САЩ и Европа се сблъскаха с неизбежното
Министерството на енергетиката на САЩ успокоява ЕС: спирането на одобрението на нови проекти за ВПГ няма да засегне доставките на газ. Поради желанието на САЩ да измести Русия от пазара и нежеланието да сключват дългосрочни договори, европейците започнаха да се съмняват в надеждността на своя партньор. Защо отношенията между съюзниците са се влошили?
На куката
След като изостави тръбопроводния газ, Европейският съюз беше принуден да премине към втечнен. Така американците придобиха голям пазар за своя продукт и поради острия недостиг на гориво цените се увеличиха.
Въпреки че обемите варират, САЩ остават основният износител на ВПГ. По данни на Европейската комисия – 46% през миналата година. А през първото тримесечие на 2024 г. – почти 70% (21 от 32 млрд. куб. м) от доставките за ЕС, Великобритания и Турция, отбелязва заместник-ръководителят на Фонда за национална енергийна сигурност Алексей Гривач.

Ето защо решението на Джо Байдън да постави на пауза одобрението на нови проекти за втечнен природен газ разтревожи индустриалците в Европа. Анализаторите подчертават: това е предизборен ход. В края на януари американският президент отдаде паузата с климатичната криза. „Производителите се интересуват от нови проекти, но в политическата надпревара „зелените“ задължения надделяват“, казва Тамара Сафонова, генерален директор на Независимата аналитична агенция на петролния и газов сектор.
ЕС обаче не е доволен. Щефен Котре, член на комисията по опазване на климата и енергетика на германския парламент от партията „Алтернатива за Германия“, смята Вашингтон за ненадежден партньор. „За сегашния президент екосоциалистическата истерия на климата е по-важна от международните търговски отношения. “Това съществено се различава от проверените с времето германско-руски сделки, които бяха стабилни дори по време на Студената война“, каза той.
Търговската асоциация “Еврогаз” прогнозира връщане към „рекордно високите цени на горивата, предизвикани от намаляващите доставки от Русия“ и призовава Белия дом да оттегли заповедта.
Водещият анализатор в Института по енергийна икономика и финансов анализ Ана-Мария Ялер-Макаревич смята, че не може да се разчита изцяло на един източник. „След като е изпитала заплахата за енергийната сигурност поради прекомерната зависимост от един партньор, Европа трябва да се поучи от минали грешки и да избегне подобна ситуация със Съединените щати“, пише тя.
Няма повод за притеснение
В чужбина се опитват да успокоят нещата. Първият заместник-министър на енергетиката Дейвид Търк каза, че указът няма да засегне маршрутите за доставка или „текущите строителни работи за създаване на експортни вериги за още по-големи обеми гориво“. Той уточни, че износът възлиза на около 400 млн. куб. м на ден, като около 1,3 млрд. куб. м са запазени за бъдещи проекти.
Наистина няма забрана за износ – спряха да издават разрешителни за изграждане на заводи за втечнен природен газ, които могат да бъдат пуснати до 2030 г. „Говорим за проекти, които не са имали време да получат одобрение, но всичко договорено е в сила – изграждат се линии, които ще удвоят производствения капацитет на ВПГ до края на десетилетието“, подчертава Гривач.
Според него решението за замразяване има за цел да изпрати ясен сигнал към купувачите: ключовете на газовия пазар вече са в ръцете на Вашингтон.
Ръстът на световното търсене също буди безпокойство. Европа разбира, че САЩ действайки единствено в собствените си интереси, ще продадат ВПГ на предложилия най-висока цена.

„Американският износ е в частни ръце, така че политиците не избират посоката си. Пазарите на продажбите се определят от тарифите – където е по-скъпо, там се изпращат“, обяснява Игор Юшков, водещ експерт във Фона за национална енергийна сигурност.
Реални цели
Експертите смятат, че САЩ балансират между желанието да правят пари и запазването на евтиния газ е единствено тяхна привилегия. Ако допуснат масово строителство на заводи, американската икономика ще загуби конкурентното си предимство, добавя Юшков.
Свръхпредлагането на пазара ще понижи външните цени и ще позволи на европейците да започнат да възстановяват индустрията и да намалят зависимостта от износа.
По отношение на приходите Вашингтон спечели от деиндустриализацията на Европа и завладя голям пазар, посочва Сафонова. Сега, за да го задържат, е необходимо окончателно да изтласкат втория доставчик – Русия. „Половината от обемите на руския износ на ВПГ завършват в ЕС“, пояснява тя.
За да се отърват от конкурента, бяха въведени санкции срещу проекта “Арктик ВПГ-2”, което на практика забранява на партньорите да купуват този газ. Планът проработи. Въпреки че всичко е готово, “Новатек” не може да започне корабоплаването – няма танкери. Френската “Тотал” отказа да изпълни договорите, позовавайки се на форсмажорни обстоятелства.
Германия и Чехия са за пълен отказ от руските енергийни ресурси, съобщава “Блумбърг”, позовавайки се на писмо от германския министър на икономиката Роберт Хабек и чешкия министър на търговията Йозеф Зикел. „В името на нашия енергиен суверенитет и сигурност трябва да продължим систематично да намаляваме вноса на газ, нефт и радиоактивни материали от Русия“, настояват политиците. Докладът на МВФ посочва, че пълното спиране е възможно до 2030 г.

Има малко алтернативи. Миналата година основният дял беше изместен от САЩ. Преходът към зелена енергия изисква субсидии и резервен капацитет за традиционните горива.
Освен това зелената енергия е силно зависима от износа на оборудване и редки земни метали от Китай, добавя Гривач. Така, поддавайки се на натиска отвъд океана, Европа се оказа в безизходица и без гаранции.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ПАРИ
Разклонението на „Турски поток“ през България остана „на трупчета“
Разклонението на „Турски поток“ през България остана „на трупчета“
Двете ключови обществени поръчки за разширението на българската газопреносна мрежа са „на трупчета“. Само в рамките на седмица и търгът за строителството на отклонението на „Турски поток“ през България, и този за изграждането на компресорните станции бяха спрени от жалби до Комисията за защита на конкуренцията. Това може да доведе до неблагоприятни финансови последици за държавното дружество „Булгартрансгаз“ заради поетите ангажименти към руския доставчик „Газпром“. Предварителните планове бяха транзитът на газ по тръбопровода да започне от началото на 2020 г., а към края на следващата година той да достигне своя пълен капацитет.
Перспективите за завършването на проекта навреме засега определено не са добри. И двете жалби до КЗК като нищо могат да стигнат до Върховния административен съд, ако подателите им останат неудовлетворени от решенията на антимонополната комисия. Дори вариантът „Булгартрансгаз“ да поиска предварително изпълнение на поръчките може ще се окаже неефективен, защото не е изключено и този ход да бъде атакуван в съда.
На 13 юни стана ясно че КЗК е образувала производство по жалбата на дружеството „Дж. Кристоф Е&П Сървисиз“ СРЛ . Засега мотивите за неговото оплакване остават неясни. Според официалните документи въпросната фирма не е сред участниците в поръчката на стойност 351 млн. лв. (без ДДС). В надпреварата участват два претендента. Първият е консорциумът „Расово – Провадия КС“, съставен от българската фирма „Климатроник“, която си партнира с беларуската „Алвора“, украинската „Полтаваспецмонтаж“, които са привлекли за консултант испанците от „ТЕК-Куатро“. Техен конкурент е обединението „Ферощал Балкангаз“, в което влизат германската „Ферощал“ и „Главболгарстрой“.
На 12 юни пък антимонополистите образуваха производство по жалбата срещу самото строителство на 475-километровото трасе, оценено на 2.2 млрд. лева. Подател е отстраненият преди сключването на договора с изпълнителя саудитски консорциум „Аркад“. Официалният мотив за декласирането му бе, че той не е внесъл навреме изисканите от „Булгартрансгаз“ документи за подписването на контракта. По-конкретно, саудитците са поискали удължаване на срока за осигуряване на документите до края на май, но от газовия оператор са удовлетворили исканията им само частично.
Междувременно „Булгартрансгаз“ избра за строител консорциума „Газово разширение и развитие в България“. Той предложи намаление на цената за построяването на газопровода – 1.102 млрд. евро без ДДС. Тоест, отстъпката бе около 31 процента. В обединението участват италианската компания „Бонатти“, германската „Макс Щрайхер“ и люксембургската „Комплишънс дивелъпмънт“. Любопитна подробност е, че представител на люксембурското дружество „Комплишънс дивелъпмънт“ е Андрей Зимин. Въпросният Зимин е директор в руското дружество „Трубная металлургическая компания“ (ТМК). В началото на годината руското издание „РБК“ („РосБизнесКонсалтинг“) съобщи, че именно то е посочено от „Газпром“ за доставчик на тръбите, необходими за строителството на българска земя. Според същото издание за българското разклонение ще са необходими над 300 т тръби, а включването на руската фирма имало за цел да се работи по-бързо.
От „Булгартрансгаз“ обаче изтъкват, че забавянето на сключването на договора за строежа на газовото разширение крие опасност от неспазване на договорите с доставчиците на газ, от което може да има и финансови последици.
ПАРИ
ШАЙКАТА УБИВА ДРЕБНИЯТ БИЗНЕС
Стотици хиляди малки фамилни фирми затвориха. Много от тях фалираха, други не издържаха на конкуренцията. Сега правителството е измислило нов удар – дребните търговци – фризьорски салони, хлебарници, магазинчета и т.н., да вземат ток не от регулираният, а от свободният пазар на ток, тоест много по-скъпо. Поредният удар….
Малкият бизнес няма как да издържи. На безумното законодателство, което не позволява да се предвиди развитие и инвестиции, и което, най-лошото, е основна предпоставка за корупция. Законите се променят не за удобство на бизнеса, а за да отпаднат задължения или да се облагодетелства някой „наш“ човек. Промените са постоянни, хората не знаят утре какви ще са изискванията, данъците, осигуровките, какви документи ще им искат….Не напразно голяма част от инвеститорите избягаха.
След това плъзват проверяващите. И почти всяка проверка приключва с въпроса: И ся кво прайм?
И няма смисъл да се оплакват. Нито в полиция, нито в прокуратура, всички са навързани. Хващат се неудобните, тези, които не делят с началството или когато е нужна наказателна акция, за да се покаже борба с корупцията.
Държавата допусна банките и финансовите институции да правят каквото си искат. Неравноправни клаузи, високи лихви, привилегии при събиране на вземанията. Единични са случаите, когато хората могат да се защитят в съда и е по-скоро изключение, а не правило. Много хора загубиха имоти, жилища, бизнес….
Държавата допусна големите международни търговци да смачкат малкия български бизнес. В големите търговски вериги българските производители са поставени в неравноправни условия, за да има намаления и промоции. А бедният българин е готов на всичко, за да спести някоя стотинка, дори за сметка на качеството. А кварталните магазинчета едно по едно затварят….
На шайката им е удобно да сме бедни. Да остане само бизнесът, обвързан с управляващите, за да няма съпротива. Защото бедният човек не може да се съпротивлява. Той мисли само как да оцелее, да осигури хляб на децата си, да си плати кредита. Той няма пари да отиде в София да протестира, няма пари да си плати на медиите, да си купи вестник, за да пише каквото си иска. Бедните не могат да правят революция и протести….те мислят само за хляба.
Затова ни държат в контролирана мизерия. За да не се съпротивляваме…..а ние мислим за хляба, а не как да съборим шайката, която ни го е причинила…
Елена Гунчева
ПАРИ
ИСТИНАТА за ПУНТА МАРА
ИСТИНАТА за ПУНТА МАРА. Българска Народна Банка официално: ВЪНШНИЯТ ДЪЛГ на БЪЛГАРИЯ е 33,74 МИЛИАРДА ЕВРО или над 68 МИЛИАРДА ЛЕВА
Истината за Пунта Мара.
Българска Народна Банка официално:
Външният дълг на България (частен и държавен) в края на март 2019 г е в размер на 33.74 млрд. евро (57.1% от БВП), което е с 397.5 млн. евро (1.2%) повече в сравнение с края на 2018 година.
Дългът нараства със 100.9 млн. евро (0.3%) спрямо март миналата година, сочат предварителните данни на БНБ.
Дългосрочните задължения в края на март са 25.328 млрд. евро (75.1% от брутния дълг, 42.8% от БВП), като се увеличават със 154 млн. евро (0.6%) спрямо края на 2018-а.
Краткосрочните задължения възлизат на 8.412 млрд. евро (24.9% от брутния дълг, 14.2% от БВП) и нарастват с 243.5 млн. евро (3%) спрямо края на миналата година. Краткосрочният външен дълг нараства с 427.5 млн. евро (5.4%) спрямо март 2018-а (7.985 млрд. евро, 14.5% от БВП).
Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ в края на март 2019 г. е в размер на 5.439 млрд. евро (9.2% от БВП). Спрямо края на миналата година, той намалява със 111.1 млн. евро (2%). Външните задължения на сектора се понижават с 204 млн. евро (3.6%) спрямо март година по-рано.
Външните задължения на сектор „Банки“ са 4.62 млрд. евро (7.8% от БВП), като се повишават със 17.4 млн. евро (0.4%) спрямо декември 2018 г. и нарастват с 261.5 млн. евро (6%) спрямо същия месец на миналата година.
В края на март 2019 г. вътрешнофирменото кредитиране е на стойност 12.912 млрд. евро (21.8% от БВП), като е нараснало с 352.8 млн. евро (2.8%) в сравнение с края на 2018 г. (12.559 млрд. евро, 22.8% от БВП). Показателят отчита ръст от 66.5 млн. евро (0.5%) спрямо март миналата година.
През януари-март полученото външно финансиране от нерезиденти е в размер на 1.526 млрд. евро (2.6% от БВП) при 1.309 млрд. евро (2.4% от БВП) за същия период на 2018-а. От тях 40.6 млн. евро (2.7% от общия размер) са за сектор „Държавно управление“, 231.7 млн. евро (15.2% от общия размер) за сектор „Банки“, 258.2 млн. евро (16.9%) за „Други сектори“, а 995.1 млн. евро (65.2%) са вътрешнофирмено кредитиране.
През първото тримесечие на тази година извършените плащания по обслужването на брутния външен дълг са на стойност 1.148 млрд. евро (1.9% от БВП) при 1.426 млрд. евро (2.6% от БВП) за януари-март 2018-а.

-
СЕНЗАЦИЯпреди 4 седмици
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 4 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 5 месецаВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
БЪЛГАРИЯпреди 3 седмици
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ











