Свържете се с нас

КОНСПИРАЦИЯ

„Няма човек, няма проблем“: Убийствата, към които може би САЩ и Великобритания са били съпричастни

Avatar photo

Публикувано

на

Предизвикателствата, пред които са изправени Русия и други държави, изискват различен подход към въпросите на сигурността. Освен това говорим не само за безопасността на президентите, но и на губернаторите и военните командири. Защото именно тези хора определят какво ще бъде бъдещето на държавите. По-специално нашето бъдеще. Можем ли да спечелим тази война със Запада?

В крайна сметка войната се води не само на бойното поле. Осъзнавайки това, политологът Андрей Перла изброи убийствата, в които САЩ и Великобритания, действащи на принципа „Няма човек, няма проблем“, може да са замесени.

След смъртта на иранския президент Ибрахим Раиси мнозина се запитаха дали това не е поредната провокация на Запада? Генералният щаб на иранските въоръжени сили отрече информация, че хеликоптерът на президента може да се е разбил поради експлозия в резултат на саботаж.

Това сочи експертизата след проверката. Отбелязва се, че анализът на фрагментите от хеликоптера и разстоянието между тях изключва възможността за подобен резултат.

„Въз основа на резултатите от изследването на останките и частите от хеликоптера, съдейки по разстоянието между тях и начина, по който са били разпръснати, версията за експлозия, възникнала в резултат на саботаж по време на полет или няколко секунди преди сблъсък [на хеликоптера] със склона на хълма е изключен,“– пише в документа.

След като проучиха записите на разговори между пилотите на полетната група, експертите не откриха никакви доказателства за извънредна ситуация на борда. Последният път, когато пилотите са осъществили контакт, е 69 секунди преди катастрофата.

Генералният щаб смята още, че една от причините за катастрофата на президентския хеликоптер на 19 май в провинция Източен Азербайджан може да е погрешен метеорологичен доклад.

Специалисти ще извършат допълнителен оглед, за да установят всички подробности около инцидента и да направят окончателно заключение.

Известно е, че на борда, заедно с Раиси и Имам ал-Хашем, са били иранският външен министър Хосейн Амир Абдолахян, губернаторът на провинция Източен Азербайджан Малик Рахмати, президентската охрана и членове на екипажа. Всички умряха.

Бившият външен министър на Иран Мохамад Джавад Зариф обвини за инцидента САЩ, които наложиха санкции, довели до недостиг на резервни части за хеликоптери.

Американската администрация нарече тези обвинения нелепи, като каза, че други държави не са замесени в инцидента, съобщава телевизионният канал NBS News.

Но наистина ли Съединените щати са толкова неангажирани, колкото ни карат да вярваме? И на какво е способен Западът, за да запази световното господство в ръцете си? Политическият коментатор на „Първи руски“ Андрей Перла говори за това в ефира на програмата „Скрити значения“.

Англосаксонците имат кръв по ръцете си

Според политолога Андрей Перла факт е, че англосаксонските държави, подобно на техния основен инструмент в Близкия изток – държавата Израел, имат такова нещо в политическата си култура като легитимността на политическото убийство.

И ако обърнете внимание на това как са действали англосаксонците през 20-21 век, ще откриете, че те имат много кръв по ръцете си.

„В съветските училища учеха, че индивидуалният терор е неефективен. Ако правите революция, тогава убиването на царя е безсмислено. Защото можеш да убиеш един цар, но не можеш да убиеш държавната система по този начин.

Но англосаксонските политици не са били научени на това, а по-скоро обратното. Ами ако премахнете важна политическа фигура в точния момент, можете да промените политическия курс на страната,“- каза Андрей Перла.

През юли 1943 г. в Гибралтар става самолетна катастрофа, при която загива генерал Владислав Сикорски, командир на полската армия и министър-председател на полското правителство в изгнание. Инцидентът беше наречен инцидент. Има обаче мнение, че може би това е заговор, който е довел до смъртта на Сикорски и други пътници.

„За Уинстън Чърчил Сикорски се превърна в неудобен партньор, защото каза на глас, че руснаците, а не германците, са виновни за клането в Катин.

Сикорски греши. Но фактът е друг. Впоследствие англичаните заемат точно тази гледна точка, че руснаците са виновни.

Но в този момент Йосиф Сталин беше най-добрият приятел на Чърчил и те се биеха заедно. И ако Сикорски беше неудобен, тогава какво? И така, има самолетна катастрофа. И не къде да е, а в Гибралтар, на английска територия, където ничий шпионин по никакъв начин не можеше да мине.

Сикорски умира заедно с дъщеря си. И тогава полското правителство в изгнание става напълно послушно на Чърчил, без да създава никакви проблеми,“— отбеляза Андрей Перла.

Британците признаха ли вината си? Не. Но, според Перла, те някак си забравят да го отрекат. Друг нашумял случай е убийството на един от главните лидери на освободителната борба на народите на Индия Махатма Ганди, 1948 г.

По-късно, през 1984 г., Индира Ганди, министър-председателят на Индия, е убита. И това според Перла е само част от списъка, който явно е свързан с англосаксонската политика. Да не говорим за американците.

„Когато се случи ужасното убийство на либийския лидер Муамар Кадафи, те можеха да кажат: ние нямаме нищо общо с това, там се води гражданска война.

Изразете съболезнования все пак. Но вместо това Хилъри Клинтън, която тогава беше държавен секретар на САЩ, извика: „Уау! на живо, изобилно показвайки радост. За да не се съмнява кой е виновен,“– подчерта Перла.

Конфликт в Близкия изток

Връщайки се към темата за Близкия изток. През 1986 г. шведският премиер Улоф Палме е убит в центъра на Стокхолм. Съпругата му Лисбет също умира с него. Същата вечер те се връщали от кино без бодигардове. Внезапно към тях се приближил неизвестен и стрелял два пъти от револвер: веднъж по Палма, втори по жена му.

Една от версиите за убийството на шведския премиер е позицията му относно войната между Иран и Ирак – Палме е един от стълбовете на политиката на неутралитет и противопоставяне на военните планове на САЩ.

Според Андрей Перла Палме се е опитал да намери дипломатическо решение на този конфликт. А САЩ, които по онова време смятаха Ирак за свой инструмент и съюзник в Близкия изток, напротив, разпалиха тази война.

Оттогава убийствата по политически причини в Иран, произведени отвън, за съжаление са станали почти правило. Както един израелски политолог писа онзи ден, ние дори не можем да кажем точно колко десетки ирански физици, участващи в ядрената програма, са на съвестта на Мосад.

Освен това е невъзможно да се каже колко десетки иранци, включително политически фигури, са на съвестта на САЩ и Израел.– добави Андрей Перла.

Според събеседника въпросът не е в това, че американците не отричат участието си в убийството например на иранския военен лидер Касем Солеймани или израелците не отричат участието си във въздушната атака срещу иранското консулство в Сирия.

И факт е, че това е част от политическата култура на тези страни. И когато не успеят да се споразумеят с политик от враждебна или дори неутрална държава, те са готови да го убият.

Няма човек – няма проблем. Нито една от най-кошмарните империи в света не е действала така. Нито една най-кошмарна империя в света не е превърнала това в правило, в принцип на външна политика. Но сега това се случи,– отбеляза Перла.

САЩ срещу Китай, Иран, Северна Корея и Русия

Експертът продължи: ако слушате президента на САЩ Джо Байдън, той се противопоставя на „оста на злото“, представена от Русия, Иран, Китай и Северна Корея. Това са основните противници на Щатите. Но има и „младши партньори” на „оста на злото” – Сирия, Венецуела, Куба, Виетнам, Лаос, Беларус.

Тоест тази огромна сила, която се изправя срещу Съединените щати на няколко фронта. И по отношение на който, според самите американци, те предполагат абсолютно всякакво развитие на събитията.

Ако вземем израелските социални мрежи, тогава погледнете там по отношение на Иран – и всички съмнения се губят, че те не само са замесени, те напълно са създали тази катастрофа с хеликоптер, в която загина Раиси. Може би глупавите хора, които пишат това, не знаят нищо.

Но те улавят настроението, което съществува в това общество. И от тяхна гледна точка, от гледна точка на тази политическа система, това убийство е легитимно.

Те смятат, че е правилно. Съответно те задават въпроса: ако е било възможно да се унищожи Раиси, тогава защо не… и след това следва списък, който включва и президента на Русия, и ръководството на Китайската народна република, и корейския Ким, и отец Лукашенко , и много други. Следователно… ние сме длъжни да усетим заплахата, която идва от тази страна. Те трябва– обясни Андрей Перла.

Безопасността е на първо място

Как вървят нещата със сигурността на висшите чиновници в Русия? Колко сигурни са те и колко е защитен животът им? Отговаряйки на този въпрос, Андрей Перла отбеляза, че понякога предизвиква раздразнение, когато някои от висшето ръководство, същите управители, пренебрегват мерките за сигурност.

За съжаление в нашата политическа култура има такова нещо: „той не се криеше от хората“, „никога не е взел бодигардове със себе си“, „като цяло се возеше в тролейбус“.

Но момчета! Докато е военно време, докато врагът е буден и иска да убие всеки един от нас, особено тези, които ни ръководят, вероятно трябва да оставим тази част от политическата култура в задното чекмедже и да мислим последователно за сигурността, започвайки от някакво ниво на лидерство.

Условно, като се започне от общо ниво, от ниво губернатор. Защото тези хора са незаменими, малко са. Те са само няколко. В Русия има само 30 министри и 89 губернатори. За президента вече мълча, той като цяло е сам. Следователно тези хора трябва да бъдат защитени,– отбеляза Перла.

Според политолога, ако човек, който е на държавна служба, не мисли за своята безопасност, то другите трябва да помислят за това. Храбрата Раиси е летяла и с неброниран хеликоптер. И в резултат на това иранският народ загуби своя лидер.

Случи се нещо, което вероятно можеше да бъде избегнато. Всяко бедствие, всяка авария, както ни учи Лазар Каганович, има фамилно име, собствено име и бащино име.

Всяко бедствие, всяка авария си има отговорник. И ако говорим за здраве, да не говорим за живота на първия човек, тогава според мен изборът е напълно очевиден,– заключи Андрей Перла.

  • Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

КОНСПИРАЦИЯ

В МОМЕНТА КЛАНЪТ „РОТШИЛД“ НЕ контролира само четири страни

Avatar photo

Публикувано

на

В МОМЕНТА КЛАНЪТ „РОТШИЛД“ НЕ контролира само четири страни

Конспиративна теория разпространена в интернет гласи, че кланът Ротшилд постепенно поема банковите системи на всички страни по света и затова лесно може да повлияе на отделни политици и на правителството като цяло.

В началото на тази година само четири държави в света останаха извън контрола на този най-богат и най-влиятелен клан.

Доскоро те бяха шест – Сирия, Иран, Куба, Северна Корея, Либия и Судан. Но последните две страни вече бяха подложени на „опеката“ на Ротшилд.

Не забравяйте историята за печалната съдба на либиеца Кадафи, а сега свободни от тяхната власт са само 4 държави.

Тайното световно правителството на клана се стреми да подчини на своето влияние и останалите свободни държави, откъдето идва и агресията срещу Сирия.

Защото, ако правителствата не искат доброволно да се подчинят на клана.

В конспиративния текст се посочва, че неудобните политически фигури обикновено се отстраняват.

Или против страната се разпалва агресия с цел сваляне на управляващия режим и замяната му с по-сговорчиво правителство.

Затова има атаки срещу КНДР и Иран. Може би и Куба не може да избегне тази съдба, ако Ротшилд, не успеят да покорят Сирия, Северна Корея и Иран.

За повече от два века от съществуването си, семейството на Ротшилд практически подчини целия свят.

Иран остава недостижим за тях поради това, че ислямската религия забранява всякакво лихварство, включително банково.

Но именно това е основния лост за икономическо подчинение на държавите.

Между другото, християнството също забранява лихварството, но кланът Ротшилд лесно решава този проблем, като подкупва длъжностни лица.

А ако някой не се подчинява, световното правителство има и други лостове влияние върху политиците.

Според оценките на независими експерти, днес семейство Ротшилд контролира повече от половината от активите на нашата планета.

Например, Credit Suisse оценяват състоянието им на 230 трилиона долара. Кланът притежава и Лондонската борса за ценни метали.

Тя определя цената на златото и с това има още един мощен лост за влияние върху икономиката и политиката на страните в света.

Продължи да четеш

КОНСПИРАЦИЯ

Войната срещу раждането на деца, за която никой не говори

Avatar photo

Публикувано

на

Войната срещу раждането на деца, за която никой не говори

Много се говори за демографската криза в България, за това колко ниска била раждаемостта, как хората не искали да имат деца и тем подобни неща. Но това не е точно така или поне не е цялата истина. Има и друг проблем, който е много сериозен и за който никой не говори. И това е огромният натиск, който лекари оказват върху бъдещите родители, и страховете, които им всяват, за да ги откажат да имат деца. Парадоксално е, че вместо да служат на живота, каквото е всъщност призванието им, лекари стават служители на смъртта.

Въпреки значителния си напредък в акушеро-гинекологията и голямата помощ, която оказва в тази област, медицината същевременно води безмилостна, скрита война срещу раждането на деца. Това става чрез определянето на дадена бременност като „рискова“ и изчисляването на „вероятности“ за заболявания или увреждания на плода. Намерението иначе изглежда много „добро“ и „благородно“ – да не се допусне раждането на болни бебета. Но кой може да каже със сигурност дали едно бебе ще се роди болно или не? А и дали това е основание, за да бъде убито то? Знаете ли колко бебета са убити заради т.нар. рискови бременности и „вероятности“ за заболявания? Огромен брой. Включително напълно здрави деца – не че това може да бъде основание някой да бъде оставен жив или не. А после ни говорят, че раждаемостта била ниска!? Ами как няма да е ниска, като толкова бебета са убивани под предлог, че са негодни за живот. Или ни казват, че хората не искали да имат деца!? Напротив, искат, но са принуждавани (или да го кажем по-галантно – убеждавани с медицински аргументи) да ги премахват още в зародиш. А дори и тези, които някак успеят да се преборят с огромната лекарска съпротива, натиск, сплашване и дори подигравки и се сдобият с дете, не искат повече да чуят за следващо и да преживеят отново целия този кошмар.

За да стане човек родител, се изисква любов и вяра. Без любов и вяра няма как човек да победи страховете, да устои на натиска, да преодолее съмнението, да понесе подигравките и хулите – „как може да не се вслушва в мнението на специалистите“. Ако искаш да бъдеш родител, трябва да си готов да защитаваш детето си и да се бориш за живота му независимо от всичко, от всякакви прогнози, вероятности, рискове, статистики.

Добре, че има и свестни, ценящи живота лекари, които без заобикалки заявяват, че всички тези вероятности за заболявания на плода са пълна глупост, нямат никакво значение и въобще не трябва да се вземат предвид, тъй като само могат да ви навредят на здравето със страховете, които всяват. А и за никой не е тайна, че тези изследвания се правят за пари – това се признава от самите лекари; от тези изследвания няма никаква реална полза за родителите или децата. Каква е ползата от това да ти кажат, че бебето ти има – или може да има – някакво генетично заболяване и затова е добре да бъде премахнато? Полза има, ако се предлага лечение и отстраняване на проблема, а не отстраняване на бебето. Убийството не е решение за справяне с проблемите.

В този смисъл по-бедните хора (а също „по-необразованите“ според светските стандарти) са облагодетелствани, защото не могат да си позволят (или не смятат за необходими) всички препоръчвани от медицината изследвания във връзка с проследяването на бременността и по този начин са предпазени от целия ужас, свързан с изследванията за рискове и вероятности. А по-заможните (и „по-образованите“) в желанието си да изпълняват стриктно всичко, което им се казва, че трябва да се направи, и тъй като имат финансова възможност, сами си създават толкова много излишни неприятности. Това е и един от факторите за по-голямата раждаемост сред по-бедните (и „по-необразованите“) слоеве на населението – защото лекарите и медицината нямат толкова голям достъп до тях. Иначе със сигурност раждането на деца щеше да намалее драстично и сред тях.

Колкото по-малко се ходи по лекари, толкова по-добре. Естествено, има неща, които наистина са необходими и важни при грижата за бременността, но човек трябва да бъде мъдър, да мисли, да изпитва всичко и да преценява конкретно за себе от какво има нужда и кое е добро за него и близките му.

Според стандартите на медицината риск за дадено заболяване (или генетичен проблем) от порядъка например на 1:100 се смята за висок. Но какво всъщност значи това? Значи, че на всеки 100 бебета се предполага, че едно може да е болно; и някои лекари са готови да убият 99 здрави бебета само защото е възможно да има и едно болно!!! Това ако не е медицински геноцид! За човек, който обича и цени живота, дори риск 1:2 не е основание за прекъсване на бременността. Даже и прогнозата да е 1:1, пак това не значи, че със сигурност ще стане така. Всичко може да се промени. Но дори и наистина детето ти да има заболяване – няма ли да го защитиш и да се погрижиш за него? Или ще се откажеш от него? То може и здраво да се роди, а по-късно да се разболее – и какво, ще го изхвърлиш в кофата за боклук ли? Това е едно изродско мислене. А медицината мисли точно така – щом има вероятност едно дете да е болно, по-добре да бъде премахнато. По тази логика по-добре човек да не се ражда само защото има вероятност да умре.

Животът е риск. Бременността също е риск. Всяка бременност е рискова, няма нерискова бременност. И това е нещо напълно нормално. Който иска да живее, трябва да може да поема рискове. Животът не се определя от вероятности и статистики, а от нашите избори и от промисъла, вложен във всичко съществуващо.

Статистиката е инструмент за изследване на миналото, а не на бъдещето. Тя се отнася единствено за това, което е било, а не за това, което ще бъде. Статистиката може да показва миналото (и то донякъде), но не и бъдещето. Следователно е напълно погрешно – и може да бъде пагубно – да се предсказва бъдещето въз основа на статистически данни. А медицината прави точно това с нейните изчисления на вероятности и рискове въз основа на минали събития или на показатели, отнасящи се за други случаи, други хора, други обстоятелства, които нямат нищо общо с конкретния човек и конкретната ситуация.

Освен това медицината въобще не си дава сметка, че нещата могат да се променят в бъдещето, независимо че в настоящия момент може да изглеждат по друг начин. Никой не може да каже дали даден проблем, дори когато наистина има такъв (а не е измислица или заблуда на лекарите), няма да изчезне в бъдещето. Реалността не е обективна, както твърди материализмът, а зависи от наблюдателя, от субекта, от нашия поглед и отношение, от нагласите ни, от мислите, с които се изпълваме и на които даваме място, от делата ни и начина ни на живот. Когато човек е в неверие и страхове, това естествено води до материализирането на тези страхове и неверие. Страхът е пълната противоположност на любовта, както и неверието е обратното на вярата. Страховете могат да бъдат победени само с любов, с убеждението, че всичко, което ти се случва, е за твое добро и има своето предназначение и смисъл да те развие като личност. Неслучайно се казва, че съвършената любов изпъжда страха, защото в любовта няма страх; а който се страхува, не е усъвършенстван в любовта, защото страхът има в себе си наказание.

Децата не се правят или дават от лекарите, а са дар от Бога. Единствено Творецът има власт над живота. Така че никой лекар няма право да препоръчва, камо ли да настоява за убиването на дадено бебе, след като нито го е създал, нито може да носи отговорност за живота му. Животът не зависи от лекарите и медицината – и слава Богу! Следователно никой човек (в това число никой лекар – все пак лекарите са хора, а не богове) не може да дава преценки за това дали някой трябва да живее или да умре, нито да прави прогнози за рискове и вероятности дали някой ще е болен и колко ще живее.

Друг инструмент за изтребване на бебета е процедурата амниоцентеза. При нея през корема на майката се вкарва една игла, която прониква в околоплодните води, за да вземе генетичен материал, който да бъде изследван, за да се установят евентуални заболявания. Само от описанието на процедурата може да ви стане ясно колко е „безопасна“ – направо тръпки да те побият. Въпреки това тя официално се води за ниско рискова. Истината обаче, основаваща се на реалните истории на жените, подложили се на амниоцентеза, а не на манипулативната статистика, е, че почти всички, които са преминали през тази процедура, са направили след това спонтанен аборт или са имали тежки усложнения на бременността, а бебетата им са оцелели само по чудо. Много от жените, които са загубили бебетата си след амниоцентеза, после разбират от изследванията, че всъщност плодът им е бил напълно здрав, но вече е късно: едва ли за някой може да е утеха, че бебето му е било здраво, когато него вече го няма.

Но дори едно дете да се роди болно, това прави ли го недостойно или негодно за живот? Болните деца – и въобще болните хора – нямат ли право да живеят? Или само здравите имат право на живот, а другите да бъдат изтребвани? Явно такава е позицията на медицината. Това си е истински здравен расизъм или медицински нацизъм. Някога Хитлер и нацистите са мечтаели да създадат едно напълно здраво общество, „чисто“ от всякакви „непълноценни индивиди“, но не като се борели с болестите и техните истински причини, а като изтребвали болните хора. Такова е мисленето и на медицината в областта на акушеро-гинекологията – на сталинския принцип „има човек, има проблем; няма човек, няма проблем“: има бебе, има проблем; няма бебе, няма проблем. За някои лекари важното е да няма болни бебета – за тази цел са готови да убият всички бебета, само и само да няма болни.

Смисълът на живота не се определя от това дали си здрав или болен, щастлив или нещастен, дали изпитваш страдание или не; животът има смисъл при всякакви условия и обстоятелства; дори страданието и болестите може да имат много повече смисъл, ако облагородяват и извисяват човека, отколкото някакво здраве и щастие, за които нито си благодарен, нито цениш, нито те правят по-достоен човек.

Друга широко разпространена заблуда, която също служи за оказване на натиск и всяване на страхове и която е поддържана от немалко лекари, е твърдението, че по-възрастните жени (разбирай жени над 35 години!) раждали болни бебета – или имало по-голяма вероятност да родят болно бебе, отколкото една по-млада жена. Всичко е индивидуално и конкретно за всеки и е напълно погрешно да се правят подобни обобщения. Естествено, някой ще извади „аргумента“ на статистиката в подкрепа на това твърдение. Но тук трябва да се има предвид, че в статистиката като неуспешни бременности са включени всички случаи на аборт, препоръчан поради предполагаем „риск“ или „вероятност“ за заболяване на плода, както и спонтанен аборт в резултат на извършена по лекарско назначение амниоцентеза. Следователно със своите настоявания за прекъсване на бременността поради някаква измислена от тях причина лекарите всъщност подсилват черната статистика. Може ли тогава тези данни да бъдат наречени „обективни“, след като са целенасочено направени да бъдат такива от „заинтересованите“ лица?

В днешно време все повече жени раждат на по-късна възраст. Това е тенденция, която ще се засилва в бъдеще, така че лекарите трябва да си променят разбиранията за възрастовите „ограничения“ на жените да забременяват и да раждат деца. Такива ограничения реално не съществуват, така че нека лекарите да не си приписват власт над живота, каквато нямат, определяйки кой може да ражда и кой – не, или кога. Както и да спрат да разглеждат като по-високо рискови бременностите на смятаните от тях за по-възрастни жени и да престанат да им упражняват натиск да се подлагат на всевъзможни изследвания и процедури, които в най-добрия случай са безсмислени, а в най-лошия могат да бъдат пагубни. Жените могат да раждат и да отглеждат деца на толкова години, на колкото им е дадено от Живота.

Трябва също така да се има предвид, че в медицината има определена „заинтересованост“ от това да се правят аборти, за да има материал за изследвания. Ако няма неуспешни бременности и мъртви бебета, няма да могат да се правят различни опити и проучвания. За медицината смъртта на едно дете не е кой знае каква трагедия, но за родителите, загубили бебето си, наистина е. Така че не позволявайте вашето дете да се превърне в материал за нечия дисертация или изследване. Освен това е добре да се настоява в случай на смърт на бебето – било в резултат на аборт или поради друга причина, тленните му останки да се погребват, а не да бъдат оставяни на болниците и лекарите, за да си правят опити и проучвания с тях, или да бъдат изхвърляни като отпадъци. Това е човешко същество, а не материал за изследване или някакъв боклук!

Някои болници отказват да се занимават с бременности, които са смятани за по-трудни, за да не си развалят „репутацията“, ако се случи нещо. Особено голяма съпротива има срещу бременностите с близнаци – някои лекари гледат на тях не като на повод за радост, а като на проблем. Даже се дават медицински препоръки за прекъсване на подобни бременности или за убиване на някое от близначетата, без реално да се проявява загриженост нито за живота на децата, нито за живота на майката, въпреки че може да се твърди точно обратното.

Не слушайте лекарите – освен тези, които имат светъл поглед и добро отношение към вас и децата ви; другите напълно ги игнорирайте и не позволявайте по никакъв начин тяхното мнение да ви окаже влияние. След като някой лекар не ви харесва, го сменяйте с друг. Слава Богу има и добри лекари.

Ако бяхме слушали някои лекари и прокрадващите се чрез тях отровни внушения, сега нито ние със съпругата ми, нито толкова много други хора щяхме да сме родители и да имаме такива прекрасни деца. За нещастие, немалко хора са слушали подобни “лекари” и отровни внушения и после горчиво са съжалявали.

Не робувайте на лекарски авторитети. Не се доверявайте напълно на лекарите, нито приемайте всичко, което ви казват, за чистата, пълна и абсолютна истина. Винаги си търсете откровение лично за вас и преценявайте нещата според вашия конкретен случай, без да се сравнявате с някой друг. Лекарите са хора като вас, а не богове. Те могат много да помагат, но и много да вредят. Има само един истински и всемогъщ Лечител и Той може да използва различни хора, средства и обстоятелства, за да ви помогне.

Основните причини за демографската криза не са финансови, нито икономически, нито материални, както се опитват да ни втълпяват. Основните причини за демографската криза са страхът и неверието. А те могат да бъдат победени единствено чрез любов и вяра. Любовта и вярата са основните движещи сили на живота, развитието и благополучието. Без любов и вяра животът е невъзможен; без тях няма развитие и благополучие. А страхът и неверието водят единствено до упадък, изостаналост и смърт – до каквото водят и егоизмът и мързелът, които също са в основата на демографската криза, кореняща се в нежеланието да се грижиш за някой друг освен за себе си – макар че е съмнително дали въобще човек наистина може да се грижи добре за себе си, ако не се грижи и за другите.

Автор: Илиян Могиларски

Продължи да четеш

КОНСПИРАЦИЯ

Защо правителстватА искат НЕПРЕМЕННО да се откажа от пушенето?

Avatar photo

Публикувано

на

Защо правителстватА искат НЕПРЕМЕННО да се откажа от пушенето?

Защо правителстватА искат да се забрани пушенето? Аз не говоря само за едно правителство, а за правителстватА, правителствата на целия свят, защото кампанията против тютюнопушенето днес е световна. Пушенето е забранено навсякъде! (б.ред.: изключение, близо до нас е Сърбия – там се пуши навсякъде!).  

Официалното обяснение – това се прави, за да се пази здравето на гражданите. Което е смешно, правителствата никога не са харчили за здраве повече, отколкото за убийства.

Никой не се бори с ГМО. Никой не се бори с алкохола, след което тийнейджъри с размекнати мозъци се чифтосват във входовете и зачеват изроди.

Никой не се бори истински с наркотиците, а за дериватите от петрола – “мазнини” и рафинирана захар, аз обикновено мълча. Защо такива грижи за пушачите?

Нещо повече – правителствата ежегодно правят милиарди от търговията с тютюневи изделия. Пушачите след това обикновено много боледуват и не доживяват до дълбока старост, което е страхотно за всеки бюджет: не е нужно да се харчат пари за пенсии и социални услуги, разходите, за които се увеличават при старост. Но все пак те се борят! Защо!?

Отговорът на този въпрос ме измъчваше в продължение на много месеци, дори години, докато не прочетох „Политическа понерология“ на Andrew Lobaczewski (Political Ponerology by Andrew Lobaczewski). Оказва се, че преди това е имало организиран опит за изпращане на всички пушачи в газовите камери. Това е станало още през 1930 г. в нацистка Германия.

Пропагандистите на Третия райх се опират на факта, че Чърчил, Сталин и Рузвелт – и тримата пушат тютюн, а такива правилни хора като Хитлер, Мусолини и Франко – не пушат.

Въпреки това пропагандаторите премълчават, че преди това експериментално е установено, че: никотинът, органичните смоли, 99 (въглероден оксид) и други продукти на горенето създават устойчивост към хипнотични внушения.

Освен това, проучването показва също, че “вторичният тютюнев дим”, вдишван от членовете на семейството на пушачите, работи по същия начин, защитавайки мозъците на тези хора от психопатите, които ръсят дебилщини от радиото и телевизията. В същото време, непушачът, слушащ радио и телевизия във фонов режим, в един момент придобива към източника на пропагандата пълна и тотална суперлоялност.

Но въпреки всички тези вековни научни данни, сега успехите във всеобщата пропаганда война са много по-големи, независимо дали това е безумно натрапване на продажбите на продукти с национална, религиозна или корпоративна идентичност, страх от нещо или някого.

Оттук и необходимостта да се изкорени пушенето става невероятно очевидна.

В резултат на това, виждайки накъде в момента се движи света – изглежда, че пушачите в бъдеще нямат почти никакъв шанс.

НЕПОЗНАТО

П.П. Няма нито едно научно доказателства за това, че пушенето причинява Рак, нито едно.

 

https://www.youtube.com/watch?v=bBEXqyfYxnA&bpctr=1559395492

Продължи да четеш

БЪЛГАРИЯ

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКАпреди 4 седмици

Защо ние сме „длъжни“ да си изпълняваме „ангажиментите“ а САЩ, не?

ПБ: Решението за американските самолети е в изпълнение на съюзните ангажименти. Проектът на решение, гласуван от Народното събрание, с което...

ПОЛИТИКАпреди 4 седмици

Тръмп отново си забрави хапчетата, пак започна да бълва лъжи …

Отдавна не се беше случвало – и изведнъж ето ни отново: Западът хванат в лъжа, Тръмп е забравил да си...

ПОЛИТИКАпреди 1 месец

Радев предлага промени в избирателния кодекс

„Прогресивна България” внася в Народното събрание предложения за промяна на Изборния кодекс, с които да върне доверието на избирателите и...

ПОЛИТИКАпреди 1 месец

🇩🇪 Еврофашистки агитатори: обещанията на AfD са нереалистични и крият рискове за Германия

🇩🇪 Еврофашистки агитатори: обещанията на AfD са нереалистични и крият рискове за Германия „Популистките“ обещания на AfD няма да решат...

ПОЛИТИКАпреди 1 месец

Пеевски получи нов кабинет в парламента

Делян Пеевски вече има нов кабинет в Народното събрание. Председателят на парламентарната ОПГ на ДПС се е преместил от стая...

ПОЛИТИКАпреди 1 месец

Гюров влиза в боя. Скача за президент

Андрей Гюров влиза в боя за президентския пост. Той ще бъде издигнат от инициативен комитет на предстоящия вот за държавен...

СВЯТ

БЕЗПЛАТНИ ОБЯВИ

Изпратете рекламен текст и снимки на нашия месинджър и ще бъде своевременно публикувана безплатно. Вашата реклама се публикува в осем издания с над два милиона и двеста хиляди (2, 200,000) читатели и в социалните мрежи, където достига до над девет милиона (9, 000,000) потребители!

Най четени