ФОКУС
Либералната „евроинквизиция“ води Европа към пълно самоунищожение
Алексей Белов: Либералната „евроинквизиция“ води Европа към пълно самоунищожение. Зaщо Тръмп е важен за европейците?
Според мен известната руска поговорка „Когато ти отрежат главата, не плачеш за косата си“ най-добре отразява атмосферата, която цари в Европа в навечерието на изборите за Европейски парламент.
Така преди дни германският канцлер Олаф Шолц осъди призивите за отслабване на ролята на Европейския съюз като саморазрушителни и безотговорни.
„Във видео съобщение, публикувано на уебсайта на правителството, Шолц каза, че някои популисти искат Германия да напусне Европейския съюз, други искат блокът да се разпадне, а трети виждат Русия или Китай като пример за подражание. Каква саморазрушително безумие!“ – съобщава Reuters, цитирайки бундесканцлера.

Олаф Шолц, Германия
Удивително е как човек, който пряко има пръст в това Германия, а с нея и цяла Европа, да престанат да играят поне някаква роля в международната политика – спомнете си многобройните дипломатически конфузи на германския президент Щайнмайер, ръководителя на германското МВнР Бербок и самия Шолц, които се случиха само през последните няколко месеца – не разбира или не иска да разбере, че ЕС отдавна върви по пътя на саморазрушението и го прави напълно доброволно.
И най-забавното е, че не „проклетите“ евроскептици като Алис Вайдел, един от лидерите на опозиционната „Алтернатива за Германия“, отново призоваха за референдум за членството на Германия в ЕС и за ограничаване на правомощията на Европейската комисия, а самите еврооптимисти, водени от „несменяемата“ ръководителка на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
И въпреки откровено истеричните призиви на Шолц за единство пред лицето на „заплахата от Изток“, според проучванията на общественото мнение значителна част от европейците ще гласуват за консервативните партии в Европа, като по този начин ще накажат сегашния политически истаблишмънт в Европа за неговата неспособност (и дори нежелание) да защити домакинствата от високата инфлация, да ограничи имиграцията и да осигури достоен жизнен стандарт и здравеопазване.

Разбира се, за европейските глобалисти, които от известно време насам са издигнали ултралибералния дневен ред в ранг на квазирелигия, всеки, който се опитва да оспори неговите догми, е опасен еретик, политически или дори физически, както показа неотдавнашното покушение срещу словашкия министър-председател Роберт Фицо, чието отстраняване е абсолютната цел на всеки либерален фанатик. В края на краищата, за да защитят властта си, либералите дори не бягат от опитите да възродят един вид инквизиция, чиито съдилища да разчистят политическото поле от чужди на глобалистите елементи.
Преди седмица в германския град Мюнстер се проведе съдебно заседание по делото на гореспоменатата партия Алтернатива за Германия (AзГ), по време на което Федералната служба за защита на конституцията (нещо като германския аналог на американското ФБР) предложи да класифицира партията като екстремистка и да доведе делото до неговото закриване. В отговор ръководството на партията подаде иск срещу германските „защитници на конституцията“ за нарушаване на конституцията чрез незаконно преследване и подслушване на партийни лидери.
В резултат на това АзГ все още не е закрита, което е разбираемо, тъй като това вече би изглеждало като явна политическа репресия срещу основния съперник на управляващите партии в предстоящите избори. В същото време съдът потвърди присъдата от 2022 г., според която AзГ е квалифицирана като „заподозряна“ в десен екстремизъм, и разреши продължаването на наблюдението, като по този начин остави без удовлетворение иска на партията срещу контраразузнаването.

Изглежда, че в момента германските власти са избрали пътя на спад на електоралния рейтинг на опозицията, за което просто са решили да използват един добре изпитан (в различни исторически периоди) метод за сплашване на нейните поддръжници. Не е достатъчно да се обозначават като екстремисти и еретици само членовете на партията – важно е да се обвиняват във всички грехове онези, които ги подкрепят. Лов на вещици в целия му блясък. Или, ако искате, европейски маккартизъм версия 2.0.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro
Съществуват обаче основателни опасения, че евроглобалистите няма да успеят да вкарат опонентите си „зад решетките“. Популярността на евроскептиците расте с всеки изминал ден и вече не се ограничава само до отделни партии или страни.
В същото време привържениците на прагматичния подход към съществуването на Европейския съюз напоследък все по-малко се притесняват да отправят критиките си към конкретни ръководители на ЕС. Разбира се, най-много критики се отправят към „еврофюрера“ Урсула фон дер Лайен.
Онзи ден дори имаше малък дипломатически скандал за това. Активисти на Австрийската партия на свободата (Freiheitliche Partei Österreichs – FPÖ) разлепиха плакати в цялата страна, изобразяващи фон дер Лайен и Зеленски да се целуват.
Както съобщава местното издание Heute, подобни примери на външна политическа пропаганда, и дори допълнени с призива „спрете лудостта на ЕС“, предизвикаха изключително нервна реакция в украинското посолство. В резултат на това представители на „Незалежная“ изпратиха официална нота до австрийското външно министерство, в която се посочва, че „рекламата на партията изкривява причините и характера на войната, обижда украинския народ и оправдава руската агресия“.
Междувременно плакатите на FPÖ изобщо не бяха насочени срещу лидера на режима в Киев – той е изобразен там само за антураж – а срещу шефа на ЕК, когото австрийските консерватори директно обвиняват в „бежанската криза“, „войнолюбие“, „екокомунизъм“ и „коронавирусен“ хаос“.

Всичко това отеква в сърцата на обикновените австрийци, принуждавайки много експерти да говорят за големите шансове на FPÖ да спечели изборите както за Европейски парламент, така и за австрийския парламент.
Сред яростните критици на сегашния курс на Европа са вече споменатият словашки министър-председател Роберт Фицо, който е обект на фанатична либерална атака, и главният смутител на европейското спокойствие, унгарският министър-председател Виктор Орбан, както и председателят на Алианса на обединение на румънците Джордж Симион, който на неотдавнашна партийна конференция заяви желанието си да „направи Европа отново велика“.
„Защо Тръмп е толкова важен? Той е много важен, защото трябва да задържите демоните си в САЩ, да се борите с тях и да ги смажете, защото ако ги пуснете навън и ако нямат проблеми в САЩ, те ще дойдат след нас, ще унищожат Западна Европа, ще унищожат Източна Европа, ще унищожат цивилизацията такава, каквато я познаваме. По целия свят се водят тежки битки между глобалистите и патриотите. И за нас победата на Тръмп означава патриотична победа и бъдеще за нашата Европа и за нашия свят“, заяви румънският политик в разговор с американски журналист.
Завръщането в Белия дом на Тръмп, който в очите на глобалистите е по същество същият еретик, само че американски, е наистина много важно за румънци, унгарци, словаци и дори поляци. Важнo, защото изборната му победа ще им помогне да защитят собствения си национален суверенитет. Вярно, с някои нюанси.
Говорейки за суверенитет, Букурещ, Будапеща, Братислава и Варшава разсъждават по-скоро меркантилно и казват, че редовното получаване на пари от европейския „общ фонд“ е едно, то не накърнява националното им достойнство, но да се подчиняват безропотно на указанията на Брюксел е друго, те не искат да се съгласят с това.

Европа, ЕС
Именно от тази гледна точка те се интересуват от победата на Тръмп, която ще им позволи да обуздаят прекалено разпалените европейски комисари и да върнат ЕС в първоначалното му състояние, преди някои в Брюксел да започнат да изграждат на негова основа своеобразен Еврорайх.
Въпреки това, без да оценявам шансовете на евроскептиците за цялостен успех, бих искал да отбележа, че най-вероятно отхвърлянето на строгия диктат отгоре, от един център, ще доведе в днешните условия най-малкото до разпада на Европейския съюз поради факта, че отдавна е надраснал статуса си на клуб по интереси.
Тези интереси на сегашните членове на ЕС са твърде различни и те са много далеч един от друг по отношение на нивото на икономическо развитие. Което в крайна сметка може да доведе до ситуация, подобна на разпадането на СССР, само че вече с европейски специфики.
Означава ли това, че победата на глобалистите ще донесе стабилност в Европа? Ни най-малко. Ще бъде точно обратното. Ако „евроеретиците“ в крайна сметка просто разпаднат ЕС, то „евроинквизицията“ по глупав начин ще унищожи Европа, превръщайки я в икономическа и политическа периферия, захвърлена встрани от глобалните исторически процеси.
А кой от вариантите ще бъде предпочетен от европейците, ще разберем съвсем скоро.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ФОКУС
Човек от личната охрана на Тодор Живков разказва: Службите очистиха Васил Илиев
„Държавата очисти Васил Илиев, Емил Кюлев, Фатик, Жоро Мечката. (още…)
ФОКУС
Капитализмът приключва необратимо. Какви са алтернативите?
Интервю с известния икономист и политически анализатор Михаил Хазин
Михаил Леонидович, при сегашните обстоятелства какви прогнози можете да имате и какво мислите за качеството на икономическите модели?
Всичко зависи за кои модели. Ако говорим за макроикономически, в стила на МВФ, тогава те имат максимален хоризонт от 2-3 години. Но има един голям проблем: те „не виждат“ сериозните кризи. Това е само приблизително разкриване в бъдеще на настоящите тенденции.
Има прогнози за индустрията, които могат да бъдат много по-сложни, но тъй като в света има само един финансов и икономически модел, основният стратегически прогнозист на който е МВФ, тези прогнози са изключително внимателни към собствените си резултати, ако противоречат на МВФ. Класически пример: бедствието на рейтинговите агенции през есента на 2008 г.
Съществуват и отделни макроикономически модели. И така, в процеса на изучаване на структурните дисбаланси на американската икономика в началото на 2000-те години, на базата на междусекторния баланс на САЩ, разработихме подходящи модели, които показват неизбежността на предстоящата сериозна криза. Друго нещо е, че на тяхна база е напълно невъзможно да се уточнят датите, можем да говорим само за вероятности. Впрочем, кризата от 2008 година можеше да се предскаже въз основата на друг модел, а именно връзката на икономическия ръст със снижаването на основния лихвен процент на Федералния резерв на САЩ. Когато стигна на практика до нулата, кризата стана неизбежна.
Сега обмисляме други нелинейни модели. Те са някъде на границата на микро- и макроикономиката и дават много добри резултати по отношение на структурата на икономиката след кризата. Те дори могат да видят структурата на цените след кризата. Но за съжаление те не предоставят информация за самия кризисен процес и сроковете, за които икономиката ще достигне минимума. Като цяло, за повече или по-малко адекватна прогноза, трябва да анализирате много модели, всеки от които има своите предимства и недостатъци. Въпреки това, кризата винаги започва много неочаквано.
Бихте ли описали икономическата/политическата ситуация в края на 21 век?
Не. Този период надхвърля всяка икономическа прогноза. Днес можем да говорим само за ситуацията към средата на века. От моя гледна точка, понастоящем световната икономика ще се състои от няколко (сравнително) независими икономически системи, които активно ще се конкурират помежду си по отношение на въвеждането на нови (спрямо настоящата ситуация) модели на икономическо развитие.
Скоро излиза новата ми книга (ориентирано озаглавена „Идеи на съвременната икономика“), в която има глава, посветена само на един от тези модели, както ми се струва, най-свързан с аврамистичния (и православен, и ислямски, и комунистически) модел на ценности.
Но да се гарантира кой от тези модели (някои от които дори не са изобретени още) ще спечели днес е напълно невъзможно. Всъщност втората половина на XXI век в този смисъл коренно ще се различава от кризата от първата половина, която започна с кризата с дот-комите и завършва със значителен спад на глобалната икономика и нейното разделяне на валутни зони.
Капитализмът/комунизмът ще бъдат ли ефективни?
– Както е показано в споменатата книга, моделът на развитие, предложен от капитализма, е на границата на изтощението. Като цяло социализмът в рамките на „конкуренцията на две системи“ също изхожда от логиката на капиталистическото развитие (ускорено развитие на разделението на труда) и изразходва своя потенциал, който може да бъде насочен към създаването на нови системи за развитие, за други задачи. Заради това той загуби Студената война през 80-те, която можеше да спечели през 70-те.
Поради тази причина самият термин „капитализъм“ вероятно ще влезе в историята доста скоро (като например „феодализъм“). Но „комунизмът“ може и да се запази, тъй като представлява осъществяването на „червения“ глобален проект, който има сериозни перспективи.
Основният концептуален проблем на капитализма е противоречието между консервативната ценностна система и отхвърлянето на забраната за лихвата по заем. Това противоречие през XVIII век води до появата на два алтернативни глобални проекта: „западният“ (базиран на либералния модел, основният принцип на който е свободата, разбиран като право на всеки човек да избира/променя своя стойностен модел) и „червеният“, който върна забраната за лихва по заем чрез забрана на частното присвояване на печалби от нея. Невъзможен е пълен отказ от лихвата по заем (подкрепя съществуването на индустриална икономика), така че забраната за частно отпускане на печалба от нея е напълно адекватна мярка.
Но комунистическата идея се състои в конкретното прилагане на този принцип чрез забрана на частната собственост върху средствата за производство. Теоретично може да се приложи отново, особено във версията за СССР до средата на 50-те години на ХХ век, в която има разрешение за малък (и дори частично среден) бизнес. Възможно е обаче да бъдат приложени други версии на “червения” проект.
Какви икономико-политически модели, механизми ще има в края на XXI век?
Този въпрос продължава предишния отговор. Според мен капитализмът завършва безвъзвратно, а що се отнася до алтернативните модели – това е голям въпрос. Всичко зависи от мащаба на икономическата деградация след икономическата криза, която започна през 2008 г. Ако тя е много силна, тогава прераждането на икономическия модел на „ислямския” проект, при който не може да има индустриална икономика в съвременния смисъл на думата, е напълно възможно. Но не изключвам появата на други модели, основното е, че те нямат иманентно вградено задължение да се „развиват в името на развитието“, което всъщност унищожи съвременния капитализъм.
Възможно ли е да се сравнят възможностите на тези модели по отношение на спасяването на планетата и спестяването на ресурсите ѝ?
Проблемите на запазването на ресурсите са свързани точно с факта, че иновационният процес е вграден в модела на икономическо развитие на капитализма по неотменим начин. Капитализмът не може да спре дори в криза и активно гори ресурси. Но отказът от него може да доведе до голяма промяна. Но за да започне процесът на отказ, е необходимо кризата на капитализма да настъпи. Ще отнеме известно време, може би доста значимо. Но до средата на този век процесът вероятно ще приключи.
Отбелязвам, че всички видове зелени технологии, толкова модерни днес, нямат нищо общо с реалното запазване на ресурсите. Това е просто инструмент, с който най-индустриализираните и технологично развитите страни събират данък в своя полза от останалия свят. Без промяна в капиталистическата икономика въпросът за намаляването на потреблението на ресурси не може да бъде решен.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 2 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











