КОНСПИРАЦИЯ
Защо убийството на Милен Цветков ми намирисва на активно милиционерско мероприятие???
Случайностите около убийството на Милен Цветков
Няма да се спирам на това, защото личната преценка за качествата на някой е субективна и неедностранчива. Много пъти Цветков е бил правдив и обективен, но понякога журналистичекият му инстикт е инзневерявал. Важното е, че остана неопетнен, обичаше да задава неудобни въпроси, да търси истината, не се автоцензурираше и не търпеше цензура, а това на Статуквото и властимащите не се харесваше. Поради тази причина журналистическият му път бе осеян с уволнения, сваляне от екран, изместване на предаването му в негледаем времеви прозорец, до двегодишното му активно отсъствие от медийното пространство.
За огромно щастие на едни и нещастие за други, Милен Цветков стъпи отново в тв ефира през 2020 г. в TV1 с авторско предаване, заедно с разследващата журналистка Генка Шикерова. Но твърде за кратко. Дрогиран (според МВР и прокуратурата) младеж се вряза в колата му на червен светофар – Кристиян Николов, а по-късно разбираме, че с него е имало още две лица, момче и момиче – Георги Иванов и Симона Цанкова.
Журналистът и човекът Милен Цветаков, типично по алекоконстантиновски, бе убит от онова, срещу което негодуваше приживе. Всичко случило се след неговата смърт, обаче, оставя много неизвестни отговори на предизвикани логични въпроси.
Лъчо Мозъка, официозът „24 часа“ и версията на „случайният“ свидетел
Прави силно впечатление, че ден след убийството на журналиста Милен Цветков, на 20 април депутатът на ГЕРБ Лъчезар Иванов, известен с прозвището Лъчо Мозъка, сам се свързвал с официоза „24 часа“. Пред онлайн изданието той прави изпреварващо разкритие, че именно неговият син Георги е „третият човек“ в автомобила-убиец. Малко след това разследващите потвърждават пред официоза информацията. Депутатът Лъчезар Иванов подчертава, че от 12 години не поддържа отношения със сина си, преди 3 години последно са се чули по телефона, но е готов да съдейства на разследването с каквото може.
《Бойко Борисов и Тодор Петров – Ловецът на автографи》
Съвсем случайно на същата дата 20.04.,отново в онлайн изданието „24 часа“, се „изповядва“ и лице самообявило се за очевидец на убийството на Милен Цветаков. Името му е Тодор Петров. Той е преподавател по география, а хобито му е да обикаля света и да се снима с популярни личности, като колекционира автографите им. Известен е като „Ловецът на автографи„, но не е известно откъде намира средства за своите пътешествия. Въпрос, който поставя и разследващият журналист Григор Лилов в свой пост във Фейсбук.
Пред „24 часа“ Тодор Петров раказва, че когато е видял катастрофата (около 18;00 ч.), Милен Цветков е бил в съзнание и вече се е намирал седнал на бордюра, нямал е рани по лицето си, разговарял е с полицаи, пил е вода. Петров не пропуска да направи внушението, че движението не е спряно, разпилявали са се части по шосето от разбилите се в катастрофата автомобили, екипът на Спешна помощ се е забавил твърде много, което според „свидетеля“ е причината Цветков да почине. Петров следи и действията на шофьора на джипа, врязал се в автомобила на Цветаков, изтъквайки че търсел нещо в колата си, като не му е направена проба за алкохол и наркотици от пристигналия полицейски екип.
С тези свои изказвания Тодор Петков целенасочено внушава, че едва ли не Милен Цветков не е починал следствие на катастрофата, а поради забавяне на медицинския екип.
Казаното от Тодор Петров се разминава с изявлението на говорителя на Спешна помощ Катя Сунгарска. Според нея човекът, която е седял на тротоара и е бил видян от „очевидеца“, е вероятно лице от другия автомобил в катастрофата, защото лекарите на място били открили Милен Цветков по средата на шосето в безсъзнание, само с пулс, откаран е до „Пирогов“, където е издъхнал пред вратите на болницата. На 21.04.2020 г. директорът на Спешна помощ – София Георги Галев категорично заявява, че медицинският екип, който е бил при Милен Цветков и го е откарал до болницата, не е разпознал водещия. До последно не са знаели кой е пострадалият пациент, тък като от катастрофата лицето му е било променено до неузнаваемост, споделя пред медиите Галев.
Едва в 21:48 ч. на 19 април, когато за цяла Българя е известно, че журналистът Милен Цветков е убит при ПТП, свидетелят на катастрофата от около 18:00 ч. – Тодор Петров, публикува във Фейсбук своя снимка с Милен Цветков, придружена с кратък съболезнователен коментар.
Тази публикацие е налична в профила на Тодор Петров до късно вечерта на 21.04., но към 22.04. е скрита или изтрита от там (виж тук).
На 21 април 2020 г. „свидетелят“ Тодор Петров е гост в сутрешния блок на телевизия bTV. Поведението му пред водещия Антон Хекимян е смущаващо и будещо подозрения за истинността на изреченото, което свидетелят донякъде самооправдава с липсата на сън от момента, в който е станал очевидец на трагедията.
Ето какво изрича той:
„Не съм спал два дни след този случай. Изказвам искрените си съболезнования на негови близки. Голяма трагедия. С приятели седяхме и през цялото време минаваха коли с висока скорост. Към 6 часа мина поредната кола, но с много сериозна скорост. Чуха се два взрива, като вторият беше по-голям. Бяхме на 50 метра от събитието. Видяхме едно такси с почупени стъкла. Шофьорът беше здрав. После видяхме колата на Милен Цветков с липсваща задна част на колата. На 20 метра пред него беше колата на младежа, до спирката на метрото. На двете коли въздушните възглавници се бяха отворили. По едно време видях човек до тротоара. Разпознах Милен Цветков. Той сам беше слязъл от колата и е изминал 20 метра. Видях, че има охранители около него, но не и полицаи. Бяха 4-5 човека. Всеки знае, че при политравматизъм, не трябва да се мести тялото от инцидента. Видях, че му дават вода. Зная, че никога не се дават течности на такива пострадали хора. Изведнъж видях, че те започнаха да му предлагат. Милен беше в съзнание. Контактуваше. Видях, че му отворят устата. Изведнъж му стана лошо. Докато дойде линейката на мен ми се стори цяла вечност. Не ми беше да гледам часовник.
От СДВР казаха, че в 18:16 бил постъпил сигнала. Неговото състояние се влоши на място. Чак като дойде втората полицейска кола, спряха движението. Хвърчаха части навсякъде. Грозна гледка. На две минути разстояние от мястото има две болници и те са престижни. Ако не могат да помогнат защо са болници. Можеше ли да бъде спасен един човешки живот?
Дойдоха две момичета от линейката, опитаха да му направят масаж, на място линейката седя 10 минути, после докато тръгна, мина много време. Според мен той умря на място. На място не даваше признаци на живот. Чак като се прибрах вкъщи, разбрах че е починал.„ и т.н.
Телевизионното участие на нарочения за „свидетел“ Тодор Петров предизвика много противоречия и неизвестни. Анализ на казаното от него направи бившият съдия Румяна Ченалова (виж тук). По всичко си личеше, че Петров очертава версия, при която причината за смъртта на Милен Цветков не е в пряка причинно-следствена връзка с катастрофата, предизвикана от Кристиян Николов.
Защо всичко изложено до тук като факти и обстоятелства замирисва на „активно ченгджийско мероприятие“, с цел прикриване на реалната фактическата обстановка?
1. Обслужващият властта официоз „24 часа“ и друг път е ползван за прокарване на удобна за управляващите и полицията версия при престъпнения с висок отзвук, която да бъде предварително лансирана в публичното пространство за подгряване и формиране на общественото мнение за това, което трябва да бъде „разкрито“ и „доказано“. По принцип версията се спуска като свидетелски разказ, анализ, информация от неназовани източници. В случая прави силно впечатление, че депутатът на ГЕРБ Лъчезар Иванов сам търси именно „24 часа“, пред които да разкрие, че неговият син е бил в джипа убил Милен Цветков.
Отново първо пред „24 часа“, може би съвсем случайно, набеденият за очевидец Тодор Петров разказва какво е видял в деня на катастрофата.
Противоречиво е и казаното от Тодор Петров. Той заявява, че е се е намирал на 50 метра от катастрофата със свои познати/приятели и от това разстояние е разпознал умиращия Милен Цветков.
Тук изникват няколко въпроса:
1. Как Тодор Петров е успял да разпознае водещия Милен Цветков от 50 метра разстояние, след като дори лекарският екип, а вероятно и полицаите и присъстващите на местопрестъплението не са успяли да идентифицират жертвата, защото е бил изменен до неузнаваемост от силния удар при катастрофата?
Ако някой от присъстващите – охрана на мола, служители на реда, обикновените минувачи, притекли се на помощ, които са били в непосредствена близост до популярния водещ са го разпознали, то тогава те биха съобщили на лекарите кое е лицето. А лекарският екип, по думите на директора на Спешна помощ – София, разбира едва в болницата, че починалият е журналистът Милен Цветков.
2. Защо „свидетелят“ Тодор Петров съобщава едва в 21:48 часа на 19 април във Фейсбук, когато вече всички в България знаят за убития при катастрофа Милен Цветков, че е станал очевидец на случилото се? Има ли изобщо доказателства, че е присъствал на местопроизшествието?
Живеем във века на високите технологии. Почти всеки от нас позлва смартфон, прави снимки, видеа, сърфира в интернет и комуникира в социалните мрежи. Буди истинско недоумение – как така „Ловецът на автографи“, чието хоби е да се снима до известни личности и по презумпция трябва да е винаги с готов за фотос телефон, не е заснел случващото се?!
Защо учителят по география, който иска да е в светлините на прожекторите, не е направил видеоклип на трагедията, за да помогне на „човека, чието предаване стана причина да снима автографи“, след като твърди, че го е разпознал?!
Защо не е направил дори и снимка, която веднага да публикува във Фейсбук с коментар: „Блъснаха Милен Цветков“, а съобщава за това едва късно вечерта, след като катастрофата е причинена около 18:00 часа?!
Не са известни и лицата, с които Тодоров твърди, че е бил по това време на кръстовището на бул. „Черни връх“ – имат ли имена, самоличност, защо не са дали примерно те интервю за „24 часа“ или да гостуват заедно с него при Хекимян в студиото на bTV. Не е уточнено къде точно са стояли на 19.04.2020 г., както и има ли запис от камера в близост, който да докаже присъствието им до местопроизшествието.
Още по-смущаващият факт е, че Тодор Петров изтрива на 22 април поста си във Фейсбук, с който на 19 април съобщава, че е очевидец на случилото се. А дали наистина е бил?! Или му е подсказано как да „преразкаже“ ситуацията?!
Часовото разминаване в появилите се видеа и забавянето на скоростта им
На 21.04.2020 г. във Фейсбук се появиха две видеа от камери, заснели катастрофата от различен ъгъл, при която беше убит Милен Цветков на 19 април. Първото видео бе споделено от Георги Минчев (тук), а второто от неизвестен потребител, но към днешната дата вече не е налично в социалната мрежа. Въпреки това Георги Врабчев е направил компилация от двете видеа, с която обяснява, че те са манипулирани, като скоростта им е забавена.
Така се внушава, че скоростта, с която Кристиян Николов се врязва с управлявания от него джип в колата на Милен Цветков, е по-ниска от 100 км/ч. (видеото поставено е в края на публикацията).
А ако манипулацията е умишлена и е подготовка за бъдещи смекчаващи вината обстоятелств, изпозлвани от защитата в съдебния процес?!
Прокуратурата отговори на обществените очаквания
Въпреки очевидните опити и „ченгеджийски мероприятия“ вината на Кристиян Николов за смъртта на Милен Цветков да бъде смекчена и отчасти прехвърлена на медицински лица, прокуратурата днес му повдигна обвинение за умишлено убийство.
Прокуратурата обвини Кристиан Николов за умишлено причиняване на смъртта на журналиста Милен Цветков, като случаят е особено тежък, съобщават от държавното обвинение.
Софийска градска прокуратура преквалифицира обвинението спрямо Кристиан Николов, като на същия е предявено ново, по-тежко обвинение за извършено от него умишлено престъпление по чл. 342, ал. 3, б. „в”, във връзка с ал. 1, пр. 3 от НК.
На 19.04.2020 г., около 18.00 ч., в района на кръстовището на ул. „Хенрик Ибсен” с бул. „Черни връх” в столицата, обвиняемият Николов, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил Audi Q7, нарушил правилата за движение по Закона за движението по пътищата, като се е движил със скорост над разрешената и не спрял при приближаване на кръстовището при червен сигнал на светофарната уредба, вследствие на което умишлено е причинил смъртта на Милен Цветков. Случаят е особено тежък, тъй като деецът е управлявал моторно превозно средство след употреба на различни видове наркотични вещества – амфетамин, марихуана, кокаин и бромазепам. Застрашил е живота и здравето на множество участници в движението, като деянието е извършено на оживено място.
Съгласно разпоредбата на чл. 342, ал. 3, б. „в” от Наказателния кодекс за особено тежки случаи наказанието е от петнадесет до двадесет години или доживотен затвор.
По делото е изготвено предварително заключение на назначената съдебно-медицинска експертиза от аутопсията на пострадалия, от което е видно, че вследствие на удара от ПТП на Цветков са били причинени множество несъвместими с живота травми – счупване от 3 до 11 ребро, травма на черния дроб, както и сърдечна тампонада.
Софийска градска прокуратура внесе в Софийски градски съд искане за налагане на най-тежката мярка за неотклонение по отношение на извършителя на престъплението – „задържане под стража“.
Във връзка с множество запитвания от журналисти, отнасящи се до медийното отразяване на съдебното заседание по внесеното от СГП искане, ви уведомяваме, че осигуряването на достъп в сградата на Съдебната палата е от компетентността на председателя на ВКС.
Майката на Кристиян Николов – Десислава Николова
Кръгът „Банкя“ зад връзките на Десислава Николова в СДВР? Кръгът „Банкя“ (си) взе бизнеса от Миню Стайков?!, пише БГснайпер.
Десислава Николова, съдружник и служител на Миню Стайков, разполагала с връзки в СДВР. След задържането му кръгът „Банкя“ не го подкрепи, но дали не (си) взе бизнеса от него?
Новият „Миню Стайков“ е от знакова фамилия, която е била изключително близка до Учителя на Бойко Борисов в политиката.
Засега медиите не осветяват връзката между Десислава Николова и кръга „Банкя“. Не че не са в час със старата връзка между СДВР и този генералско-масонски кръг.
Всъщност СДВР е създадено на практика от кръга „Банкя“, тъй като неговият лидер е градил структурата и назначавал ключовите кадри в началото.
Кръгът „Банкя“ е свързван с „братя Черневи“ и Софийско градско управлиение на МВР, което е предходник на СДВР.
Обаче според източници от службите в него има не по-малко влиятелни фигури, които са били съдружници на Миню Стайков и поеха бизнеса след задържането му.
Според източниците Десислава Николова им е партньор, а те разполагат с широки връзки във властта.
В СДВР се коментира под сурдинка, че всъщност синът на депутата от ГЕРБ Лъчезар Иванов – Георги, е бил пуснат от униформени да си ходи от местопрестъплението. „Ако това се окаже вярно, възниква логичният въпрос дали някой униформен не се е заел да помага за заличаване на следите“, споделиха те, разкрива Фрог нюз.
Над три вида дрога е открита в кръвта на Кристиан Николов, който с луксозния си джип помете возилото на журналиста Милен Цветков на Великден. Със същия автомобил преди около 4 години има регистриран и друг много тежък инцидент на пътя. За него отговорност е поела майка му Десислава. Заради куп съмнения около разследването, вече е заострено и вниманието на дирекция „Вътрешна сигурност“ в МВР. Това разкриха пред Фрог нюз източници от полицията.
Според тях едва на третия ден от фаталния сблъсък от СДВР са извадили наяве фактът за предишната катастрофа. Въпросният джип тогава е станал причина за друго ПТП в столицата, при което човек е получил средна телесна повреда. Много хора са били наясно, че возилото се управлява от Кристиан. Майка му, обаче е била подведена под наказателна отговорност.
Заради чистото си съдебно минало, както и заради факта, че застрахователите са покрили щетите, тя била осъдена на административна глоба. Опитни полицаи се питат дали не е редно делото отново да бъде преразгледано, както и да се разпитат свидетелите наново, за да се разбере дали всичко около този случай е напълно изяснено относно извършителя. Те са категорични, че само преглед на видеокамерите за последния месец, би дал отговор дали с въпросния автомобил са били извършвани и други нарушения. Предстои да видим, дали това ще се случи.
В хода на разследването става ясно, че в кръвта на 22-годишния Кристиан Николов има следи от повече от три вида дрога. Източниците ни твърдят, че все още полицията не е направила постъпки да научи откъде и как той се е снабдявал с наркотиците, както и дали спътниците му в колата са ползвали същите артикули забранени вещества. В СДВР се коментира под сурдинка, че всъщност синът на депутата от ГЕРБ Лъчезар Иванов- Георги, е бил пуснат от униформени да си ходи от местопрестъплението. „Ако това се окаже вярно, възниква логичният въпрос дали някой униформен не се е заел да помага за заличаване на следите“, споделиха те.
Именно затова източниците ни изразиха сериозни опасения, че сред колегите им от СДВР може да има и такива, които с действията или бездействията си биха могли да саботират разследването за катастрофата с последвалата гибел на уважавания журналист.
Основание да се притесняват им дават и други факти. Първият е, че все още няма яснота дали е извършена експертиза, която по категоричен начин да даде отговор на въпроса дали спирачките са били изрядни в момента на фаталния удар. „Вече три дни няма отговор на този въпрос от столичната полиция. Колкото повече времето тече, толкова по-голяма е вероятността да се отдалечим от истината на този отговор“, споделиха опитни ченгета. Предвид високата корупция в системата, експерти не изключват вероятността да се направи вмешателство в техниката, така че, да се обслужи евентуална защитна теза на виновния за катастрофата.
Класически метод е адвокати да прибягват до аргумента, че техническа неизправност, а не човешка грешка е довела до дадена трагедия на пътя. На този етап няма данни разследващите да са източили данните от навигационната и джипиес системата на джипа, тъй като информацията би била от изключителна важност за изхода на бъдещото дело. Притесненията на блюстители на реда са свързани и с факта, че ако не се извършат бързо някои действия по събиране на доказателства, компютърът също би могъл да се окаже блокиран междувременно.
Вътрешни хора от системата твърдят пред екипа ни , че все още не са издирени и хората, които можеха да бъдат пометени от летящия джип. Става дума за 6-7 човека, които от разпространените във вторник записи на трагедията се вижда, че по чудо са останали живи и здрави. От МВР са категорични, че техните обяснения биха били от изключително значение за разплитането на истината за зверската катастрофа и призовават сами да потърсят органите на реда, за да помогнат.
Адвокати признават, че на този етапи няма да е изненада, ако по случая се издигнат две защитни тези. Първата, колкото и абсурда да звучи е, че зад волана не е бил Кристиан, тъй като в колата са били трима души. Тя би могла да бъде оборена сравнително лесно от записи от камери, ДНК-експертиза, свидетелски показания и т. н. Втората пък е свързана с това, че може педалът на спирачката да не е сработил. „Именно затова от съществено значение е експертизата на джипа да стане възможно най-бързо“, категорични са източниците ни.
Liberta.bg счита, че разследващите трябва да проверят всяка възможна версия за убийството на Милен Цветков, за да бъде тя отхвърлена.
Интересно е, как в празна на Великден София, в която патрулиращи полицаи търсят неспазващи противоепидемичните мерки за Covid-19 лица, не са забелязали вилнеещ с над 100 км/ч. джип из столичните улици и булеварди?
Къде са били КАТ, които трябва да следят за спазване на правилата за движение по пътищата?
Няма ли камери, които да се наблюдават в реално време?
Има ли записи, които да показват колко време, като продължителност, автомобилът на джигита Кристиян Николов (който е рецидивист при преминаване на червен светофар) се е движил зад колата на Милен Цветков?
Стоян Тончев
КОНСПИРАЦИЯ
В МОМЕНТА КЛАНЪТ „РОТШИЛД“ НЕ контролира само четири страни
В МОМЕНТА КЛАНЪТ „РОТШИЛД“ НЕ контролира само четири страни
Конспиративна теория разпространена в интернет гласи, че кланът Ротшилд постепенно поема банковите системи на всички страни по света и затова лесно може да повлияе на отделни политици и на правителството като цяло.
В началото на тази година само четири държави в света останаха извън контрола на този най-богат и най-влиятелен клан.
Доскоро те бяха шест – Сирия, Иран, Куба, Северна Корея, Либия и Судан. Но последните две страни вече бяха подложени на „опеката“ на Ротшилд.
Не забравяйте историята за печалната съдба на либиеца Кадафи, а сега свободни от тяхната власт са само 4 държави.
Тайното световно правителството на клана се стреми да подчини на своето влияние и останалите свободни държави, откъдето идва и агресията срещу Сирия.
Защото, ако правителствата не искат доброволно да се подчинят на клана.
В конспиративния текст се посочва, че неудобните политически фигури обикновено се отстраняват.
Или против страната се разпалва агресия с цел сваляне на управляващия режим и замяната му с по-сговорчиво правителство.
Затова има атаки срещу КНДР и Иран. Може би и Куба не може да избегне тази съдба, ако Ротшилд, не успеят да покорят Сирия, Северна Корея и Иран.
За повече от два века от съществуването си, семейството на Ротшилд практически подчини целия свят.
Иран остава недостижим за тях поради това, че ислямската религия забранява всякакво лихварство, включително банково.
Но именно това е основния лост за икономическо подчинение на държавите.
Между другото, християнството също забранява лихварството, но кланът Ротшилд лесно решава този проблем, като подкупва длъжностни лица.
А ако някой не се подчинява, световното правителство има и други лостове влияние върху политиците.
Според оценките на независими експерти, днес семейство Ротшилд контролира повече от половината от активите на нашата планета.
Например, Credit Suisse оценяват състоянието им на 230 трилиона долара. Кланът притежава и Лондонската борса за ценни метали.
Тя определя цената на златото и с това има още един мощен лост за влияние върху икономиката и политиката на страните в света.

КОНСПИРАЦИЯ
Войната срещу раждането на деца, за която никой не говори
Войната срещу раждането на деца, за която никой не говори
Много се говори за демографската криза в България, за това колко ниска била раждаемостта, как хората не искали да имат деца и тем подобни неща. Но това не е точно така или поне не е цялата истина. Има и друг проблем, който е много сериозен и за който никой не говори. И това е огромният натиск, който лекари оказват върху бъдещите родители, и страховете, които им всяват, за да ги откажат да имат деца. Парадоксално е, че вместо да служат на живота, каквото е всъщност призванието им, лекари стават служители на смъртта.
Въпреки значителния си напредък в акушеро-гинекологията и голямата помощ, която оказва в тази област, медицината същевременно води безмилостна, скрита война срещу раждането на деца. Това става чрез определянето на дадена бременност като „рискова“ и изчисляването на „вероятности“ за заболявания или увреждания на плода. Намерението иначе изглежда много „добро“ и „благородно“ – да не се допусне раждането на болни бебета. Но кой може да каже със сигурност дали едно бебе ще се роди болно или не? А и дали това е основание, за да бъде убито то? Знаете ли колко бебета са убити заради т.нар. рискови бременности и „вероятности“ за заболявания? Огромен брой. Включително напълно здрави деца – не че това може да бъде основание някой да бъде оставен жив или не. А после ни говорят, че раждаемостта била ниска!? Ами как няма да е ниска, като толкова бебета са убивани под предлог, че са негодни за живот. Или ни казват, че хората не искали да имат деца!? Напротив, искат, но са принуждавани (или да го кажем по-галантно – убеждавани с медицински аргументи) да ги премахват още в зародиш. А дори и тези, които някак успеят да се преборят с огромната лекарска съпротива, натиск, сплашване и дори подигравки и се сдобият с дете, не искат повече да чуят за следващо и да преживеят отново целия този кошмар.
За да стане човек родител, се изисква любов и вяра. Без любов и вяра няма как човек да победи страховете, да устои на натиска, да преодолее съмнението, да понесе подигравките и хулите – „как може да не се вслушва в мнението на специалистите“. Ако искаш да бъдеш родител, трябва да си готов да защитаваш детето си и да се бориш за живота му независимо от всичко, от всякакви прогнози, вероятности, рискове, статистики.
Добре, че има и свестни, ценящи живота лекари, които без заобикалки заявяват, че всички тези вероятности за заболявания на плода са пълна глупост, нямат никакво значение и въобще не трябва да се вземат предвид, тъй като само могат да ви навредят на здравето със страховете, които всяват. А и за никой не е тайна, че тези изследвания се правят за пари – това се признава от самите лекари; от тези изследвания няма никаква реална полза за родителите или децата. Каква е ползата от това да ти кажат, че бебето ти има – или може да има – някакво генетично заболяване и затова е добре да бъде премахнато? Полза има, ако се предлага лечение и отстраняване на проблема, а не отстраняване на бебето. Убийството не е решение за справяне с проблемите.
В този смисъл по-бедните хора (а също „по-необразованите“ според светските стандарти) са облагодетелствани, защото не могат да си позволят (или не смятат за необходими) всички препоръчвани от медицината изследвания във връзка с проследяването на бременността и по този начин са предпазени от целия ужас, свързан с изследванията за рискове и вероятности. А по-заможните (и „по-образованите“) в желанието си да изпълняват стриктно всичко, което им се казва, че трябва да се направи, и тъй като имат финансова възможност, сами си създават толкова много излишни неприятности. Това е и един от факторите за по-голямата раждаемост сред по-бедните (и „по-необразованите“) слоеве на населението – защото лекарите и медицината нямат толкова голям достъп до тях. Иначе със сигурност раждането на деца щеше да намалее драстично и сред тях.
Колкото по-малко се ходи по лекари, толкова по-добре. Естествено, има неща, които наистина са необходими и важни при грижата за бременността, но човек трябва да бъде мъдър, да мисли, да изпитва всичко и да преценява конкретно за себе от какво има нужда и кое е добро за него и близките му.
Според стандартите на медицината риск за дадено заболяване (или генетичен проблем) от порядъка например на 1:100 се смята за висок. Но какво всъщност значи това? Значи, че на всеки 100 бебета се предполага, че едно може да е болно; и някои лекари са готови да убият 99 здрави бебета само защото е възможно да има и едно болно!!! Това ако не е медицински геноцид! За човек, който обича и цени живота, дори риск 1:2 не е основание за прекъсване на бременността. Даже и прогнозата да е 1:1, пак това не значи, че със сигурност ще стане така. Всичко може да се промени. Но дори и наистина детето ти да има заболяване – няма ли да го защитиш и да се погрижиш за него? Или ще се откажеш от него? То може и здраво да се роди, а по-късно да се разболее – и какво, ще го изхвърлиш в кофата за боклук ли? Това е едно изродско мислене. А медицината мисли точно така – щом има вероятност едно дете да е болно, по-добре да бъде премахнато. По тази логика по-добре човек да не се ражда само защото има вероятност да умре.
Животът е риск. Бременността също е риск. Всяка бременност е рискова, няма нерискова бременност. И това е нещо напълно нормално. Който иска да живее, трябва да може да поема рискове. Животът не се определя от вероятности и статистики, а от нашите избори и от промисъла, вложен във всичко съществуващо.
Статистиката е инструмент за изследване на миналото, а не на бъдещето. Тя се отнася единствено за това, което е било, а не за това, което ще бъде. Статистиката може да показва миналото (и то донякъде), но не и бъдещето. Следователно е напълно погрешно – и може да бъде пагубно – да се предсказва бъдещето въз основа на статистически данни. А медицината прави точно това с нейните изчисления на вероятности и рискове въз основа на минали събития или на показатели, отнасящи се за други случаи, други хора, други обстоятелства, които нямат нищо общо с конкретния човек и конкретната ситуация.
Освен това медицината въобще не си дава сметка, че нещата могат да се променят в бъдещето, независимо че в настоящия момент може да изглеждат по друг начин. Никой не може да каже дали даден проблем, дори когато наистина има такъв (а не е измислица или заблуда на лекарите), няма да изчезне в бъдещето. Реалността не е обективна, както твърди материализмът, а зависи от наблюдателя, от субекта, от нашия поглед и отношение, от нагласите ни, от мислите, с които се изпълваме и на които даваме място, от делата ни и начина ни на живот. Когато човек е в неверие и страхове, това естествено води до материализирането на тези страхове и неверие. Страхът е пълната противоположност на любовта, както и неверието е обратното на вярата. Страховете могат да бъдат победени само с любов, с убеждението, че всичко, което ти се случва, е за твое добро и има своето предназначение и смисъл да те развие като личност. Неслучайно се казва, че съвършената любов изпъжда страха, защото в любовта няма страх; а който се страхува, не е усъвършенстван в любовта, защото страхът има в себе си наказание.
Децата не се правят или дават от лекарите, а са дар от Бога. Единствено Творецът има власт над живота. Така че никой лекар няма право да препоръчва, камо ли да настоява за убиването на дадено бебе, след като нито го е създал, нито може да носи отговорност за живота му. Животът не зависи от лекарите и медицината – и слава Богу! Следователно никой човек (в това число никой лекар – все пак лекарите са хора, а не богове) не може да дава преценки за това дали някой трябва да живее или да умре, нито да прави прогнози за рискове и вероятности дали някой ще е болен и колко ще живее.
Друг инструмент за изтребване на бебета е процедурата амниоцентеза. При нея през корема на майката се вкарва една игла, която прониква в околоплодните води, за да вземе генетичен материал, който да бъде изследван, за да се установят евентуални заболявания. Само от описанието на процедурата може да ви стане ясно колко е „безопасна“ – направо тръпки да те побият. Въпреки това тя официално се води за ниско рискова. Истината обаче, основаваща се на реалните истории на жените, подложили се на амниоцентеза, а не на манипулативната статистика, е, че почти всички, които са преминали през тази процедура, са направили след това спонтанен аборт или са имали тежки усложнения на бременността, а бебетата им са оцелели само по чудо. Много от жените, които са загубили бебетата си след амниоцентеза, после разбират от изследванията, че всъщност плодът им е бил напълно здрав, но вече е късно: едва ли за някой може да е утеха, че бебето му е било здраво, когато него вече го няма.
Но дори едно дете да се роди болно, това прави ли го недостойно или негодно за живот? Болните деца – и въобще болните хора – нямат ли право да живеят? Или само здравите имат право на живот, а другите да бъдат изтребвани? Явно такава е позицията на медицината. Това си е истински здравен расизъм или медицински нацизъм. Някога Хитлер и нацистите са мечтаели да създадат едно напълно здраво общество, „чисто“ от всякакви „непълноценни индивиди“, но не като се борели с болестите и техните истински причини, а като изтребвали болните хора. Такова е мисленето и на медицината в областта на акушеро-гинекологията – на сталинския принцип „има човек, има проблем; няма човек, няма проблем“: има бебе, има проблем; няма бебе, няма проблем. За някои лекари важното е да няма болни бебета – за тази цел са готови да убият всички бебета, само и само да няма болни.
Смисълът на живота не се определя от това дали си здрав или болен, щастлив или нещастен, дали изпитваш страдание или не; животът има смисъл при всякакви условия и обстоятелства; дори страданието и болестите може да имат много повече смисъл, ако облагородяват и извисяват човека, отколкото някакво здраве и щастие, за които нито си благодарен, нито цениш, нито те правят по-достоен човек.
Друга широко разпространена заблуда, която също служи за оказване на натиск и всяване на страхове и която е поддържана от немалко лекари, е твърдението, че по-възрастните жени (разбирай жени над 35 години!) раждали болни бебета – или имало по-голяма вероятност да родят болно бебе, отколкото една по-млада жена. Всичко е индивидуално и конкретно за всеки и е напълно погрешно да се правят подобни обобщения. Естествено, някой ще извади „аргумента“ на статистиката в подкрепа на това твърдение. Но тук трябва да се има предвид, че в статистиката като неуспешни бременности са включени всички случаи на аборт, препоръчан поради предполагаем „риск“ или „вероятност“ за заболяване на плода, както и спонтанен аборт в резултат на извършена по лекарско назначение амниоцентеза. Следователно със своите настоявания за прекъсване на бременността поради някаква измислена от тях причина лекарите всъщност подсилват черната статистика. Може ли тогава тези данни да бъдат наречени „обективни“, след като са целенасочено направени да бъдат такива от „заинтересованите“ лица?
В днешно време все повече жени раждат на по-късна възраст. Това е тенденция, която ще се засилва в бъдеще, така че лекарите трябва да си променят разбиранията за възрастовите „ограничения“ на жените да забременяват и да раждат деца. Такива ограничения реално не съществуват, така че нека лекарите да не си приписват власт над живота, каквато нямат, определяйки кой може да ражда и кой – не, или кога. Както и да спрат да разглеждат като по-високо рискови бременностите на смятаните от тях за по-възрастни жени и да престанат да им упражняват натиск да се подлагат на всевъзможни изследвания и процедури, които в най-добрия случай са безсмислени, а в най-лошия могат да бъдат пагубни. Жените могат да раждат и да отглеждат деца на толкова години, на колкото им е дадено от Живота.
Трябва също така да се има предвид, че в медицината има определена „заинтересованост“ от това да се правят аборти, за да има материал за изследвания. Ако няма неуспешни бременности и мъртви бебета, няма да могат да се правят различни опити и проучвания. За медицината смъртта на едно дете не е кой знае каква трагедия, но за родителите, загубили бебето си, наистина е. Така че не позволявайте вашето дете да се превърне в материал за нечия дисертация или изследване. Освен това е добре да се настоява в случай на смърт на бебето – било в резултат на аборт или поради друга причина, тленните му останки да се погребват, а не да бъдат оставяни на болниците и лекарите, за да си правят опити и проучвания с тях, или да бъдат изхвърляни като отпадъци. Това е човешко същество, а не материал за изследване или някакъв боклук!
Някои болници отказват да се занимават с бременности, които са смятани за по-трудни, за да не си развалят „репутацията“, ако се случи нещо. Особено голяма съпротива има срещу бременностите с близнаци – някои лекари гледат на тях не като на повод за радост, а като на проблем. Даже се дават медицински препоръки за прекъсване на подобни бременности или за убиване на някое от близначетата, без реално да се проявява загриженост нито за живота на децата, нито за живота на майката, въпреки че може да се твърди точно обратното.
Не слушайте лекарите – освен тези, които имат светъл поглед и добро отношение към вас и децата ви; другите напълно ги игнорирайте и не позволявайте по никакъв начин тяхното мнение да ви окаже влияние. След като някой лекар не ви харесва, го сменяйте с друг. Слава Богу има и добри лекари.
Ако бяхме слушали някои лекари и прокрадващите се чрез тях отровни внушения, сега нито ние със съпругата ми, нито толкова много други хора щяхме да сме родители и да имаме такива прекрасни деца. За нещастие, немалко хора са слушали подобни “лекари” и отровни внушения и после горчиво са съжалявали.
Не робувайте на лекарски авторитети. Не се доверявайте напълно на лекарите, нито приемайте всичко, което ви казват, за чистата, пълна и абсолютна истина. Винаги си търсете откровение лично за вас и преценявайте нещата според вашия конкретен случай, без да се сравнявате с някой друг. Лекарите са хора като вас, а не богове. Те могат много да помагат, но и много да вредят. Има само един истински и всемогъщ Лечител и Той може да използва различни хора, средства и обстоятелства, за да ви помогне.
Основните причини за демографската криза не са финансови, нито икономически, нито материални, както се опитват да ни втълпяват. Основните причини за демографската криза са страхът и неверието. А те могат да бъдат победени единствено чрез любов и вяра. Любовта и вярата са основните движещи сили на живота, развитието и благополучието. Без любов и вяра животът е невъзможен; без тях няма развитие и благополучие. А страхът и неверието водят единствено до упадък, изостаналост и смърт – до каквото водят и егоизмът и мързелът, които също са в основата на демографската криза, кореняща се в нежеланието да се грижиш за някой друг освен за себе си – макар че е съмнително дали въобще човек наистина може да се грижи добре за себе си, ако не се грижи и за другите.
Автор: Илиян Могиларски

КОНСПИРАЦИЯ
Защо правителстватА искат НЕПРЕМЕННО да се откажа от пушенето?
Защо правителстватА искат НЕПРЕМЕННО да се откажа от пушенето?
Защо правителстватА искат да се забрани пушенето? Аз не говоря само за едно правителство, а за правителстватА, правителствата на целия свят, защото кампанията против тютюнопушенето днес е световна. Пушенето е забранено навсякъде! (б.ред.: изключение, близо до нас е Сърбия – там се пуши навсякъде!).
Официалното обяснение – това се прави, за да се пази здравето на гражданите. Което е смешно, правителствата никога не са харчили за здраве повече, отколкото за убийства.
Никой не се бори с ГМО. Никой не се бори с алкохола, след което тийнейджъри с размекнати мозъци се чифтосват във входовете и зачеват изроди.
Никой не се бори истински с наркотиците, а за дериватите от петрола – “мазнини” и рафинирана захар, аз обикновено мълча. Защо такива грижи за пушачите?
Нещо повече – правителствата ежегодно правят милиарди от търговията с тютюневи изделия. Пушачите след това обикновено много боледуват и не доживяват до дълбока старост, което е страхотно за всеки бюджет: не е нужно да се харчат пари за пенсии и социални услуги, разходите, за които се увеличават при старост. Но все пак те се борят! Защо!?
Отговорът на този въпрос ме измъчваше в продължение на много месеци, дори години, докато не прочетох „Политическа понерология“ на Andrew Lobaczewski (Political Ponerology by Andrew Lobaczewski). Оказва се, че преди това е имало организиран опит за изпращане на всички пушачи в газовите камери. Това е станало още през 1930 г. в нацистка Германия.
Пропагандистите на Третия райх се опират на факта, че Чърчил, Сталин и Рузвелт – и тримата пушат тютюн, а такива правилни хора като Хитлер, Мусолини и Франко – не пушат.
Въпреки това пропагандаторите премълчават, че преди това експериментално е установено, че: никотинът, органичните смоли, 99 (въглероден оксид) и други продукти на горенето създават устойчивост към хипнотични внушения.
Освен това, проучването показва също, че “вторичният тютюнев дим”, вдишван от членовете на семейството на пушачите, работи по същия начин, защитавайки мозъците на тези хора от психопатите, които ръсят дебилщини от радиото и телевизията. В същото време, непушачът, слушащ радио и телевизия във фонов режим, в един момент придобива към източника на пропагандата пълна и тотална суперлоялност.
Но въпреки всички тези вековни научни данни, сега успехите във всеобщата пропаганда война са много по-големи, независимо дали това е безумно натрапване на продажбите на продукти с национална, религиозна или корпоративна идентичност, страх от нещо или някого.
Оттук и необходимостта да се изкорени пушенето става невероятно очевидна.
В резултат на това, виждайки накъде в момента се движи света – изглежда, че пушачите в бъдеще нямат почти никакъв шанс.
НЕПОЗНАТО
П.П. Няма нито едно научно доказателства за това, че пушенето причинява Рак, нито едно.
https://www.youtube.com/watch?v=bBEXqyfYxnA&bpctr=1559395492

-
СЕНЗАЦИЯпреди 3 седмици
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 4 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 5 месецаВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
БЪЛГАРИЯпреди 3 седмици
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ











