ПАРИ
Бюджетът е пред катастрофа. Държавата се задъхва заради фикс идеята да влезем в еврозоната на 1 януари 2025г.
Катастрофално неизпълнение на бюджета за 2023 година показват данните на Министерство на финансите. То се изразява в провал на приходната част и задушаващо икономиката задържане на държавни инвестиции. По-подробно, с отминаването на септември приключва третата четвърт на годината, а приходите са малко повече от две трети спрямо плана. Простата екстраполация показва, че, ако нещо не се промени в четвъртото тримесечие, държавата ще събере по 1.5 млрд. лв. по-малко, както от основния приходоизточник – ДДС, така и от данък печалба. Докато при косвения данък изпълнението е едва 68% при положение, че би трябвало да бъде 75%, то при корпоративния данък НАП са събрали едва 52.8% отново при нормално очаквани 75%. Това само може да раздуе бюджетния дефицит с над 1.7% процентни пункта спрямо очаквания брутен вътрешен продукт и от 3% в края на годината, той да стигне близо 5%.

Другото изключително тревожно послание в данните е опитът недостигащите средства да се компенсират със спестявания от държавни инвестиции. Така наречените „капиталови разходи“, в които се описват инвестициите на правителството, са изпълнени на 28.5% ако не се брои европейското финансиране. А това е много важно, защото парите, които Брюксел превежда не се отчитат нито като приход, нито като разход, когато се оценява изпълнението на бюджета по методиката, която има значение за влизане в еврозоната. Или казано с друг думи, за да спази бюджетния критерий към края на годината, който забранява на държавите дефицит над 3% спрямо брутния вътрешен продукт, управляващите ще спестят милиарди, които иначе би трябвало да се вложат в ремонт и строителство на инфраструктура, технологично обновление на държавните служби, училищата, здравните заведения и т.н.
Изводът е, че дори и да си свием дефицита под 3% спрямо БВП, и дори Брюксел и Франкфурт да изнасилят инфлационния критерий за допускане в еврозоната, приемайки ни в явно негово нарушение от 1 януари 2025 г. България няма да въведе еврото като една силна и процъфтяваща икономика. Вместо това, икономиката ще се задушава от натрупаните с години проблеми – свързани с лоши пътища, такива в предремонтно и аварийно състояние, които спират инвестициите, гонят жителите на малките населени места и подкопават потенциала за растеж на икономиката в дългосрочен план. По-важно – днешните действия, които представляват бюджетни еквилибристики, догодина и не само, ще бъдат проблем на публичния сектор. И всеки път, когато някъде има инцидент заради липсата на обновление вината, може да се пише на бюджетите за 2022 и 2023, които жертват ежедневния ред и нормалност в публичния сектор.

Справка показва, че същият стремеж за влизане в еврозоната без време (уж от 1 януари 2024 година), в нарушение на инфлационния критерий, накара миналата година държавата да ореже националните инвестиции с един милиард лева а общо на консолидирано ниво не похарчи 2.7 млрд. лв. (разликата щяха да са европейски средства).
Необходимо е да се знае също, че забавянето на публичните инвестиции с цел влизане в еврозоната от януари 2025 година е хазартен ход, защото България няма никаква сигурност, че ще се направи компромис със неизпълнението на инфлационния критерий. И това означава, че потискането на икономиката, постигнато с орязване на инвестициите си е чиста прищявка на Асен Василев и правителството.

Абстрахирайки се от контекста, към септември държавата е събрала 47.6 млрд. лв. консолидирани приходи и е похарчила 48.4 млрд. лв. Това прави бюджетен дефицит от 800 млн. лв., или половин процент спрямо брутния вътрешен продукт, в навечерието на четвъртото тримесечие. Периодът октомври-декември е време за разплащане на направените през годините инвестиции и непрозрачните процеси ежегодно пораждат съмнения, че покрай масовите редовни плащания се правят и такива към спорни проекти и партийни каси.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ПАРИ
Разклонението на „Турски поток“ през България остана „на трупчета“
Разклонението на „Турски поток“ през България остана „на трупчета“
Двете ключови обществени поръчки за разширението на българската газопреносна мрежа са „на трупчета“. Само в рамките на седмица и търгът за строителството на отклонението на „Турски поток“ през България, и този за изграждането на компресорните станции бяха спрени от жалби до Комисията за защита на конкуренцията. Това може да доведе до неблагоприятни финансови последици за държавното дружество „Булгартрансгаз“ заради поетите ангажименти към руския доставчик „Газпром“. Предварителните планове бяха транзитът на газ по тръбопровода да започне от началото на 2020 г., а към края на следващата година той да достигне своя пълен капацитет.
Перспективите за завършването на проекта навреме засега определено не са добри. И двете жалби до КЗК като нищо могат да стигнат до Върховния административен съд, ако подателите им останат неудовлетворени от решенията на антимонополната комисия. Дори вариантът „Булгартрансгаз“ да поиска предварително изпълнение на поръчките може ще се окаже неефективен, защото не е изключено и този ход да бъде атакуван в съда.
На 13 юни стана ясно че КЗК е образувала производство по жалбата на дружеството „Дж. Кристоф Е&П Сървисиз“ СРЛ . Засега мотивите за неговото оплакване остават неясни. Според официалните документи въпросната фирма не е сред участниците в поръчката на стойност 351 млн. лв. (без ДДС). В надпреварата участват два претендента. Първият е консорциумът „Расово – Провадия КС“, съставен от българската фирма „Климатроник“, която си партнира с беларуската „Алвора“, украинската „Полтаваспецмонтаж“, които са привлекли за консултант испанците от „ТЕК-Куатро“. Техен конкурент е обединението „Ферощал Балкангаз“, в което влизат германската „Ферощал“ и „Главболгарстрой“.
На 12 юни пък антимонополистите образуваха производство по жалбата срещу самото строителство на 475-километровото трасе, оценено на 2.2 млрд. лева. Подател е отстраненият преди сключването на договора с изпълнителя саудитски консорциум „Аркад“. Официалният мотив за декласирането му бе, че той не е внесъл навреме изисканите от „Булгартрансгаз“ документи за подписването на контракта. По-конкретно, саудитците са поискали удължаване на срока за осигуряване на документите до края на май, но от газовия оператор са удовлетворили исканията им само частично.
Междувременно „Булгартрансгаз“ избра за строител консорциума „Газово разширение и развитие в България“. Той предложи намаление на цената за построяването на газопровода – 1.102 млрд. евро без ДДС. Тоест, отстъпката бе около 31 процента. В обединението участват италианската компания „Бонатти“, германската „Макс Щрайхер“ и люксембургската „Комплишънс дивелъпмънт“. Любопитна подробност е, че представител на люксембурското дружество „Комплишънс дивелъпмънт“ е Андрей Зимин. Въпросният Зимин е директор в руското дружество „Трубная металлургическая компания“ (ТМК). В началото на годината руското издание „РБК“ („РосБизнесКонсалтинг“) съобщи, че именно то е посочено от „Газпром“ за доставчик на тръбите, необходими за строителството на българска земя. Според същото издание за българското разклонение ще са необходими над 300 т тръби, а включването на руската фирма имало за цел да се работи по-бързо.
От „Булгартрансгаз“ обаче изтъкват, че забавянето на сключването на договора за строежа на газовото разширение крие опасност от неспазване на договорите с доставчиците на газ, от което може да има и финансови последици.
ПАРИ
ШАЙКАТА УБИВА ДРЕБНИЯТ БИЗНЕС
Стотици хиляди малки фамилни фирми затвориха. Много от тях фалираха, други не издържаха на конкуренцията. Сега правителството е измислило нов удар – дребните търговци – фризьорски салони, хлебарници, магазинчета и т.н., да вземат ток не от регулираният, а от свободният пазар на ток, тоест много по-скъпо. Поредният удар….
Малкият бизнес няма как да издържи. На безумното законодателство, което не позволява да се предвиди развитие и инвестиции, и което, най-лошото, е основна предпоставка за корупция. Законите се променят не за удобство на бизнеса, а за да отпаднат задължения или да се облагодетелства някой „наш“ човек. Промените са постоянни, хората не знаят утре какви ще са изискванията, данъците, осигуровките, какви документи ще им искат….Не напразно голяма част от инвеститорите избягаха.
След това плъзват проверяващите. И почти всяка проверка приключва с въпроса: И ся кво прайм?
И няма смисъл да се оплакват. Нито в полиция, нито в прокуратура, всички са навързани. Хващат се неудобните, тези, които не делят с началството или когато е нужна наказателна акция, за да се покаже борба с корупцията.
Държавата допусна банките и финансовите институции да правят каквото си искат. Неравноправни клаузи, високи лихви, привилегии при събиране на вземанията. Единични са случаите, когато хората могат да се защитят в съда и е по-скоро изключение, а не правило. Много хора загубиха имоти, жилища, бизнес….
Държавата допусна големите международни търговци да смачкат малкия български бизнес. В големите търговски вериги българските производители са поставени в неравноправни условия, за да има намаления и промоции. А бедният българин е готов на всичко, за да спести някоя стотинка, дори за сметка на качеството. А кварталните магазинчета едно по едно затварят….
На шайката им е удобно да сме бедни. Да остане само бизнесът, обвързан с управляващите, за да няма съпротива. Защото бедният човек не може да се съпротивлява. Той мисли само как да оцелее, да осигури хляб на децата си, да си плати кредита. Той няма пари да отиде в София да протестира, няма пари да си плати на медиите, да си купи вестник, за да пише каквото си иска. Бедните не могат да правят революция и протести….те мислят само за хляба.
Затова ни държат в контролирана мизерия. За да не се съпротивляваме…..а ние мислим за хляба, а не как да съборим шайката, която ни го е причинила…
Елена Гунчева
ПАРИ
ИСТИНАТА за ПУНТА МАРА
ИСТИНАТА за ПУНТА МАРА. Българска Народна Банка официално: ВЪНШНИЯТ ДЪЛГ на БЪЛГАРИЯ е 33,74 МИЛИАРДА ЕВРО или над 68 МИЛИАРДА ЛЕВА
Истината за Пунта Мара.
Българска Народна Банка официално:
Външният дълг на България (частен и държавен) в края на март 2019 г е в размер на 33.74 млрд. евро (57.1% от БВП), което е с 397.5 млн. евро (1.2%) повече в сравнение с края на 2018 година.
Дългът нараства със 100.9 млн. евро (0.3%) спрямо март миналата година, сочат предварителните данни на БНБ.
Дългосрочните задължения в края на март са 25.328 млрд. евро (75.1% от брутния дълг, 42.8% от БВП), като се увеличават със 154 млн. евро (0.6%) спрямо края на 2018-а.
Краткосрочните задължения възлизат на 8.412 млрд. евро (24.9% от брутния дълг, 14.2% от БВП) и нарастват с 243.5 млн. евро (3%) спрямо края на миналата година. Краткосрочният външен дълг нараства с 427.5 млн. евро (5.4%) спрямо март 2018-а (7.985 млрд. евро, 14.5% от БВП).
Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ в края на март 2019 г. е в размер на 5.439 млрд. евро (9.2% от БВП). Спрямо края на миналата година, той намалява със 111.1 млн. евро (2%). Външните задължения на сектора се понижават с 204 млн. евро (3.6%) спрямо март година по-рано.
Външните задължения на сектор „Банки“ са 4.62 млрд. евро (7.8% от БВП), като се повишават със 17.4 млн. евро (0.4%) спрямо декември 2018 г. и нарастват с 261.5 млн. евро (6%) спрямо същия месец на миналата година.
В края на март 2019 г. вътрешнофирменото кредитиране е на стойност 12.912 млрд. евро (21.8% от БВП), като е нараснало с 352.8 млн. евро (2.8%) в сравнение с края на 2018 г. (12.559 млрд. евро, 22.8% от БВП). Показателят отчита ръст от 66.5 млн. евро (0.5%) спрямо март миналата година.
През януари-март полученото външно финансиране от нерезиденти е в размер на 1.526 млрд. евро (2.6% от БВП) при 1.309 млрд. евро (2.4% от БВП) за същия период на 2018-а. От тях 40.6 млн. евро (2.7% от общия размер) са за сектор „Държавно управление“, 231.7 млн. евро (15.2% от общия размер) за сектор „Банки“, 258.2 млн. евро (16.9%) за „Други сектори“, а 995.1 млн. евро (65.2%) са вътрешнофирмено кредитиране.
През първото тримесечие на тази година извършените плащания по обслужването на брутния външен дълг са на стойност 1.148 млрд. евро (1.9% от БВП) при 1.426 млрд. евро (2.6% от БВП) за януари-март 2018-а.

-
СЕНЗАЦИЯпреди 4 седмици
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 4 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 5 месецаВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
БЪЛГАРИЯпреди 3 седмици
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ











