Днес Марк Зукърбърг заяви, че Фейсбук било място за свободно изразяване на мнение. Или не знае какво се случва със собствената му мрежа, или и той се е включил в хора на манипулаторите, които, докато заявяват, че има свобода на словото, ни слагат лепенки на устата.

Политкоректността стигна нива, които отдавна са прехвърлили границите на здравия разум. Вече ни е страх да казваме това, което очите ни виждат. Страх ни е да наречем истината с истинските й думи.

Новите господари на света и блюстители на новия световен ред знаят СИЛАТА НА ДУМИТЕ! Защото всяка една революция, всяка една кардинална промяна в света е започвала с…думи. Със СЛОВО! Думите имат силата да променят света. Като започват с нашето съзнание.

Затова сега отравят съзнанието ни! Искат да ни накарат да говорим с новговор. Искат да ни накарат да забравим, че истината е важна. Поставят толерантността и примиреността като най-важни ценности и качества, а истината – като нещо, което е реч на омразата.

Истината никога не е омраза. Истината е СВЕЩЕНА! Една от Божиите заповеди е да не лъжем. А премълчаването и заобикалянето е дори по-лоша лъжа.

Мен ме е страх от други неща. Страх ме е да лъжа, защото Бог ни вижда отвътре. Страх ме е да лъжа, защото истината е абсолютната красота, дори в същността си да е грозна. Истината ни помага да вървим напред. Тя е корективът на действията ни.

ЗАЩО ВИ Е СТРАХ ОТ ИСТИНАТА, НОВИ ГОСПОДАРИ? Новият световен ред такъв ли го искате – с малоумни екземпляри, които говорят надъхано за екология, които водят обществени битки за спасението на китовете, които смятат отнемането на деца от родителите им за социално добро? Защото такива екземпляри можете да контролирате!

Мен не можете! Не можете да контролирате мислещите хора! Не можете да контролирате мозъците, интелекта, културата, образованието и морала там, където вече ги има.

Налагате оковите на цензурата навсякъде. ОКОВАВАТЕ ИСТИНАТА ВЪВ ВЕРИГИТЕ НА ТОЛЕРАНТНОСТТА. А Вашата толерантност е по-жестока и заробваща от кървавите войни! Защото променя съзнанието.

Вие искате да върнете еволюцията назад. Когато да си намериш храна и да драскаш по стените на пещерата е било достатъчно за пълно щастие. Искате да забравим титаните на словото и човешката цивилизация. Искате да забравим Волтер, да забравим Монтескьо, да забравим Балзак, Толстой, Байрон. Да забравим революционерите. Да ни е страх от кръв. Да ни е страх от истината. Да ни е страх и от себе си. ИСКАТЕ СТРАХ! ЩЕ ПОЛУЧИТЕ СЛОВО! ЩЕ ПОЛУЧИТЕ ИСТИНАТА!

Защото истината стига бавно, но сигурно. И ще ви настигне….А тя е БЕЗПОЩАДНА!

Елена Гунчева

Въпросът ми е към онези, на които всеки ден им трака напусто ченето и ръсят простотии. Те обичат да проклинат Сталин, ала не обелват и дума за неговите други двама партньори – Рузвелт и Чърчил! Ами ако не знаят, да знаят: още на Ялтенската конфоренеция е било разпределено влиянието на трите световни сили. За техен ужас – ние попадаме при Сталин! Второ – престанете да бръщолевите, че Народният съд е измишльотина на комунистите! Пак тримата Велики на среща вземат и това решение: във всички европейски държави след победата да има Народен съд за нацистите и техните помощници!

Трето: на 1 октомври 1944 година се подписва не мирен договор, а Споразумение между СССР и България като страна, победена и от хитлеристката коалиция. Точка първа е.: Народен съд, с наблюдатели от трите Велики сили. Първият подпис е на Никола Петков ! Тогава , в Отечественофронтовското правителство, има само трима комунисти министри! Ама толкова ви е акъла, правителството става комунистическо след 1946 година!

Четвърто: Лагерите! Аман! Лагери, ако не знаете, прочетете, е имало и преди 9 септември 1944 година, но в тях са били пращани комунисти и евреи. Защо мълчите? Постановлението за новите лагери се приема от Отечественофронтовското / не от комунистическо!!/ правителство през 1945 година и първият подпис за това е пак на…Никола Петков! Стига с простотиите на подсъдимия Борисов за дядо му, пък на другия за стринка му и така нататък. Вярно е, че в първите дни е имало и хаос, имало е изстъпления – дядото на Бойко е убит от криминални типове!!! А той ръси простотии – от Държавна сигурност! Абе, тогава още няма Държавна сигурност!

И за тези пак дето кълнат Сталин: запишете си го с големи букви: Ако не се е намесил Сталин, България щеше да бъде тухли и камъни от бомбардировките! Руснаците, като идват, не убиват нито един българин, ала в бомбардировките на вашите любими американци и англичани загиват три хиляди невинни българи! Това не го ли знаете? Защо се правите на разсеяни – в кое демократично управление се дават по 50 хиляди лева за глава? Вашият любим цар дава за глави 60 милиона! Не знаете ли, че България остава непипната, макар че е била фашистка и победена държава, благодарение на: партизанското антифашистко движение, Народния съд и участието ни във финала на Втората световна война! Та, когато плюете, мерете си храчките, защото падат по лицето на майка България!

Защо парламентът се превърна в придатък

Забелязахте ли как неусетно се адаптирахме към събития, които преди това предизвикваха поне две калории гняв или най-малкото тропане по масата? Неусетно приемаме Конституцията за парче хартия, с която всеки може да си завие няколко резена сланина. За нас Монтескьо е будала, защото неговата хрумка за разделението на властите е една голяма измишльотина. Със спокойствие реагираме, когато за едно футболно полувреме премиерът отскача до парламента, за да уволни неговия председател и да назначи друг.

По същия начин вече в медиите се отбелязва като грандиозно събитие, когато водачът на управляващата партия се появи в Народното събрание. Азбучна истина е, че по Конституция България е парламентарна република, Народното събрание осъществява парламентарен контрол върху изпълнителната власт, избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение прави промени в кабинета. Но реалността е друга – парламентът отдавна е превърнат в придатък на изпълнителната власт (а вероятно и нищо друго не е бил).

Тази седмица беше припомнена поредната забавна статистика. В парламентарната Република България за последно премиерът Бойко Борисов се яви на парламентарния контрол в края на 2018 г. – преди близо година. За същата тази 2018 г. е ходил три пъти в парламента, а година по-рано – два пъти.

От години „назначеният“ от Борисов председател на парламента използва вратички на правилника за работа на институцията и парира опитите на опозицията да го прикани да участва в парламентарния контрол. Самата сегашна председателка на парламента Цвета Караянчева обясни, че депутатите питали Борисов конкретни въпроси, които били по-скоро за министрите, отколкото за премиера. „Когато темите касаят общата политика, министър-председателят винаги е идвал, за да отговори и аз никога не съм спирала въпросите.“, каза тя.

Същите номера правеше и Цецка Цачева. А по-назад във времето и всеки друг председател на законодателната институция. И Михаил Миков парираше опитите Пламен Орешарски да се яви пред депутатите. И Станишев, и Сакскобургготски избягваха парламента. За да сме честни последният постави началото на тази практика. Всъщност последният премиер, който участва редовно в парламентарния живот, както е записано в основния закон на държавата, е Иван Костов.

Оказва се, че това е и основната задача на тези, които оглавяват Народното събрание – да бъдат кучета пазачи на своите премиери. Добре, но Цвета Караянчева отиде дори по-далеч. Тя препоръча на всеки депутат, който иска да се види с премиера Борисов, да го направи в неговия кабинет на „Дондуков“ 1.

Интересно обаче каква е тази „обща политика“, за която Караянчева говори, когато премиерът Борисов се занимава с какво ли не и много често сам изземва функциите и отговорностите на министри, областни управители, та дори и селски кметове. Как така има време да се качи на джипката, да обикаля села и паланки, да се разпорежда и да раздава пари за стадиони и спортни събития, манастири и църкви, да отпуска еднолично средства от държавния бюджет за всеки, който му се е примолил, а в парламента въпросите към него все „да са конкретни“ и „да се отнасят към работата на ресорните министри“ (по обясненията на Цвета Караянчева).

Самият лидер на ГЕРБ от години смята депутатите за „безделници“ и малцина му се обидиха от тази квалификация. А преди време сам си призна, че не обича да ходи в парламента.

„Избягвам да ходя в парламента, защото човек трябва да има много здрави нерви, за да издържи на такива лъжи и обиди“, обяви през ноември 2017 г. Борисов.

И оттогава следва твърдо това свое убеждение. Затова тук не става и дума за капризите на БСП или която и е да е друга формация, която е решила да бъде опозиция в парламента. Въпросът е колкото тежи Конституцията.

В последните дни датата 9 септември отново поляризира общественото мнение, припомниха се понятия като съветска окупация, режим, някои използваха думите „най-голямата трагедия в новата история“. Но затова ли се бориха всички онези, които посрещнаха 10 ноември с възгласи и нови мечти за правова държава по западен модел? Какво се случи днес – парламентарната демокрация да е заменена от управление от джипката и мобифона. Бедни, демократе, защо не си остана в режима на социализма…