Свържете се с нас

АНАЛИЗИ

Как Китай завладя Африка?

Avatar photo

Публикувано

на

В средата на декември в Найроби се проведе първата изложба на китайско-африканското сътрудничество в областта на производствените мощности. Според думите на Ли Сюйхан, сътрудник към посолството на Китай в Кения, укрепването на икономическите връзки отговаря както на интересите на Китай, така и на развиващите се страни от континента. Африканските държави са на такъв етап на развитие, че имат остра нужда от инвестиции, оборудване и технологии. Всичко това Пекин може да им предостави. Участниците в изложбата се ангажираха да увеличат инвестициите в икономиките на Черния континент. Практически изложбата показа, че малкият и среден бизнес в Китай разполага с достатъчно възможности да инвестира в икономиката на Източна Африка.

Според думите на ръководителя на китайската делегация Хе Цайлин: „Особено големи възможности за разширяване и укрепване на сътрудничеството представлява грандиозният проект „Един пояс, един път”. Той ще създаде нови работни места и ще открие нови възможности. Проектът ще помогне за бързото развитие на континента и ще укрепи дружбата между китайците и африканците”.

Найроби не е избран случайно за място на първата китайско-африканска изложба. Кения е пример за развитие на икономическото сътрудничество между Китай и Африка. Страната притежава всички необходими възможности, изгодно географско разположение, добра икономическа база и удовлетворителна съдебна система. От миналото лято са пуснати в движение първите влакове по новата жп линия, която свързва вътрешните провинции на Кения с пристанищния град Момбаса, който е част от проекта „Един пояс, един път”. Активно участие в проекта е отредено и на Египет. Ефектът от този проект ще почувстват и източно-африканските страни – Етиопия, Танзания, Уганда, Джибути и Руанда. Мрежа от жп линии, построени с китайски пари, ще ги свърже с Кения. Всичко това е много хубаво, но все още не може да се каже със сигурност дали е нова форма на неоколониализъм или безкористна помощ? Самите китайци сравняват себе си с гладно дете, което много бързо расте и му трябва калорична храна, което в случая означава суровини и ресурси. В търсенето на ресурси вниманието на Пекин е привлечено от Африка.

Докато Европа и САЩ виждат в Африка предимно източник на нестабилност, миграция и тероризъм, то Китай се интересува единствено от суровините. Африка е единственото място на планетата, като изключим полюсите, където все още има свободни полезни изкопаеми. Континентът притежава 90% от световните запаси на кобалт, 90% платина, 50% злато, 98% хром, 64% манган и повече от 30% уран. Африканските гори и до днес са най-девствените на планетата. В Африка има много находища на елмази, а запасите от нефт са повече от тези в Северна Америка. Черният континент притежава и 40% от световните запаси на водна енергия. Не по-малко важно е, че Африка е прекрасен пазар за китайските стоки и позволява на Пекин да засили своето геополитическо влияние. Африканците предоставят на Китай ресурси в замяна на търговски споразумения, кредити и инвестиции. Сътрудничеството с Китай помага за развитието на африканските страни, но далеч не всички жители от континента вярват, че Китай провежда политика на невмешателство във вътрешните работи на африканските държави. Не са малко африканците, които определят дейността на китайците на Черния континент като нещо, което наподобява неоколониализъм. Очевидно е, че китайците използват Африка като полигон за проверка на нарасналите си амбиции на международната сцена. В Африка те строят пътища, училища, жп линии и пристанища. Отпускат кредити и правят милиардни инвестиции. Известно е, че китайската икономика изпитва най-голяма нужда от енергийни суровини. Африка отстъпва само на Близкия Изток в списъка на доставчиците на нефт в Китай. Пекин доставя 1.4 млн. барела африкански нефт в денонощие. Това е 22% от общия внос на нефт в Поднебесната империя. През миналата година Ангола е била третия по-големина доставчик на нефт в Китай, а през тази измести Саудитска Арабия и отстъпва само на Русия. Така например, вносът от Ангола през август достигна 1.05 млн. барела в денонощие, а на Саудитска Арабия намаля до 1.03 млн. барела.

От Либия и Замбия до Гана и Мозамбик Китай си извоюва репутацията на ненаситен консуматор на ресурси. При това Китай се нуждае от всички видове полезни изкопаеми, даже и от… слонова кост. Китайците секат дървесина в Мозамбик, добиват мед в Замбия, търсят уран в Зимбабве, купуват в Конго кобалт за производството на батерии за електромобилите си. Те прокарват пътища в Ангола и строят телефонни линии в селските райони на много африкански страни. Болници, училища, водопроводи, язовири, летища, магистрали, хотели, здания на парламенти, всичко това се строи или от самите китайци, или с тяхното непосредствено участие, като по един или друг начин е свързано с достъпа до суровини и полезни изкопаеми.

Майкъл Леви и Елизабет Економи в книгата си „С всички достъпни способи” (2014) пишат: „Пекин прибягва до така наречената „търговска дипломация” и малко са тези, които могат да се сравнят с тях. Пекин търгува, помага, прави инвестиции и дава кредити с нисък лихвен процент и обезпечава евтина работна ръка за инфраструктурните проекти.” Китай задмина Америка и стана най-големият търговски партньор на Черния континент още през 2009 г. По оценката на агенциите Thomson, Reuters и Световната банка днес на китайската държава се падат 15-16% от експорта на т. нар. Черна Африка (Африка разположена на юг от Сахара) и 14-21% от вноса. Пекин има подписани търговски споразумения с повече от 40 страни на Черния континент. През 2000 година търговският оборот между Африка и Китай е възлизал приблизително на 10 млрд. долара. През 2014 г., по данни на организацията Китайско-Африканска изследователска инициатива (SAIS-CARI) към университета „Джон Хопкинс”, търговският оборот вече е достигнал 220 млрд. долара. Дебора Братигам от SAIS-CARI твърди, че Китай се придържа към многостранен подход в своите икономически отношения с Африка. Според нея, Китай е крупен източник на преки инвестиции в Африка. Пекин предлага кредити и заеми за развитие, инвестира средства в селското стопанство и развива зони за свободна търговия и икономическо сътрудничество в редица африкански страни, включително Замбия, Етиопия и Нигерия. Финансирането се осигурява от People’s Bаnk of China, а така също и от такива крупни финансови институции като Development Bank, Export-Import Bank of China и China-Africa Development Fund. По данни на SAIS-CARI, от 2000 г. до 2014 г. китайските банки, предприемачи и правителството са дали на Африка 86 млрд. долара. Основни бенефициенти на китайските пари са Ангола, Конго, Етиопия, Кения и Судан. Деловите интереси на Пекин в Африка са диверсифицирани. Китайците участват в развитието на енергетиката, телекомуникациите, добивните отрасли на икономиката и финансират многобройните обекти на инфраструктурата.

Разбира се Пекин се интересува не само от промишлеността. В Китай живее 20% от населението на планетата, но само 7% от земята е обработваема и ежегодно намалява. Налага се да се търсят не само суровини, а и продукти. В областта на селското стопанство китайците са подписали много изгодни споразумения със Зимбабве, Замбия, Кения и други страни от континента. Китайските компании все по-често купуват или вземат под аренда селскостопанска земя, като отглеждат на нея предимно зърнени култури, които впоследствие експортират в Китай. Съгласно изследване, направено от китайския център „Джон Торнтон” към института „Брукингс“, днес Китай осигурява една шеста част от всички инвестиции на Черния континент.

Любопитно е, че китайските и американските инвестиции се отличават и по своята структура. По данни на глобалния институт „Маккинзи”, 66% от американските инвестиции са насочени към добивните отрасли, а от китайските само 28% са такива. Това показва, че китайците не се интересуват само от суровини, както се твърди. Най-голям дял в сътрудничеството между Пекин и Африка заема производствения сектор. Според „Маккинзи”, 12% от общото производство на Африка, което в стойностно изражение възлиза на 500 млрд. долара се контролира от китайски бизнесмени. Още по-забележимо е влиянието на Китай в инфраструктурата. Половината от международните строителни проекти се пада на китайски компании. По-голямата част от инвестициите и кредитите естествено са насочени към богатите на ресурси африкански държави, но един от големите бенефициенти е и бедната на полезни изкопаеми Етиопия. Тя привлича Китай с изгодното си стратегическо разположение и 100-милионния си вътрешен пазар. Етиопия е на второ място в списъка на получателите на кредити в Африка. По данни на университета „Джон Хопкинс” за 15 години тя е получила от Китай 12.3 млрд. долара. Малко повече от два пъти в сравнение с богатите на суровини Судан и Конго. Китай не само че задмина Америка по обем на търговия с Африка, но я догонва и по обема на инвестиции.

В същото време, докато Вашингтон „тъпче на място”, Пекин постоянно увеличава своята активност. Така например, Китай има посолства в 52 африкански страни, а САЩ в 49. От петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН Китай поддържа най-голям брой миротворци на Черния континент. Към март 2017 г. повече от 2500 китайски военнослужещи, полицаи и военни специалисти участват в шест миротворчески мисии на ООН в Африка. Четири крупни контингента се намират в Дарфур (Конго), Мали и Южен Судан. Още два по-малки контингента са дислоцирани в Бряг на слоновата кост и Западна Сахара. През 2015 г. Си Дзинпин обеща 100 млн. долара военна помощ на Африканския съюз за укрепване на отбраната и борба с тероризма. Вече 9 години Китай участва в антитерористични операции срещу пиратите в Аденския залив. Между другото, неотдавна в Джибути беше открита първата военна база извън границите на Китай, предназначена да обслужва китайските моряци патрулиращи в залива.

Освен пари и помощи, Пекин дава на африканците и възможности за избор. За Африка това е много важно, защото от няколко десетилетия и досега западните правителства и донори, от една страна, дават милиарди долари помощи, а от друга, особено през 80-90-те години на миналия век, доведоха до гибел икономиките на африканските държави с налагането на американския модел за реформи и пазарна икономика. Проучванията между населението показват, че африканците се отнасят доброжелателно към китайците. Така например, съгласно данните получени от анкетата на социологическата агенция Afrobarometer, проведена в 36 африкански страни, двама от всеки трима африканци (63%) считат, че икономическото влияние на Китай е от полза за развитието на континента. През 2008 г. тогавашният президент на Сенегал Абдула Вейд написа, че: „Китай, който сега провежда и собствената си модернизация, се отнася към развитието на Африка много по-отговорно, отколкото западните страни”. По данни на университета „Джон Хопкинс”, 80% от работниците по китайски проекти в Африка са местни хора. Освен това китайците провеждат и професионално обучение на местните работници. Така например, Financial Times пише, че Huawei, фирмата, ,която получава от Африка 15% от приходите си, подготвя 12 000 студенти по телекомуникации в учебни центрове в Конго, Ангола, Египет, Кения, Мароко, Нигерия и ЮАР. Но въпреки всичко това, не може да се каже, че от присъствието на Китай в Африка са доволни всички африканци. Спектърът от недоволства към китайците е доста широк. Като се започне от това, че не спазват правилата за движение и се стигне до прилагане на незаконни бизнес практики в сферата на екологията и нарушаване на законите на трудовия пазар. Някои от африканските лидери използват антикитайските настроения за извличане на политически дивиденти. Например, бившият президент на Замбия Майкъл Сата спечели изборите през 2011 г. до голяма степен благодарение на антикитайските настроения, ескалирали след като китайски мениджъри открили стрелба по протестиращи работници в една от каменовъглените мини в южната част на страната. През 2013 г. Сануси Ламидо Сануси, тогава шеф на Нигерийската централна банка, заяви, че към Китай трябва да се отнасят като към конкурент. Той каза: „Африка трябва да признае, че Китай не се различава по нищо от САЩ, Русия, Британия, Бразилия и другите страни. В Африка китайците защитават собствените си интереси, а не африканските”. Африканските работници все по-често съдят китайските компании за ниските заплати и лоши условия на труд.

Особено сложни са отношенията с Китай в Замбия. През 2012 г. там премина вълна от антикитайски протести. По време на стълкновенията загинаха не само африканци, а и няколко мениджъри на минни компании.

Връзките между Китайската Народна Република (КНР) и африканския континент водят началото си още от постколониалния период. Тогава Пекин установява дипломатически отношения с младите африкански държави, които се нуждаят от признание. От своя страна, китайците изисквали от африканските държави да признаят за единствен законен представител на китайския народ само КНР, а не Тайван. От това време датира и най-важният съвместен проект за строителство на жп линия с дължина 1860 км, свързваща Замбия с танзанийското крайбрежие. След края на Студената война Пекин усилва икономическата компонента в отношенията си с африканските страни, като за разлика от западните страни, провъзгласява политика на ненамеса във вътрешните работи на страните от Черния континент. Това позволява на китайците да получават много по-изгодни условия при отпускането на кредити, заеми и финансиране на инвестиционни проекти, отколкото западните държави.

Предимство за Китай е и фактът, че мнозинството от африканските страни нямат достъп до финансовите пазари. Често пъти геополитическите промени в Африка поставят на изпитание политиката за ненамеса на Китай. Подобен например беше случаят с дългогодишната гражданска война, завършила с отделянето на Южен Судан. Но даже и в този случай, въпреки интересите си в Судан, Китай продължи да се придържа към политиката на ненамеса. Или както казва бившият зам.-министър на външните работи на Китай Чжоу Венчжун по повод на разделянето на Судан: „Бизнесът си е бизнес, но ние се стремим да разделим бизнеса от политиката. Моето мнение е, че вътрешната политика на Судан си е вътрешна работа и ние нямаме право да се намесваме в нея”. Според анкетата, проведена от Института „Маккинзи” на 100 крупни африкански бизнесмени, сътрудничеството на Африка с Китай е по-изгодно и перспективно, отколкото с другите страни, включително САЩ, Великобритания, ЕС, Индия и Русия. Авторите на изследването прогнозират ръст на печалбите на китайските компании, работещи в Африка, до 250 млрд. долара през 2025 г. в сравнение със сегашните 180 млрд. долара. В същото време, докато Китай действа на всички континенти, отделяйки им еднакво внимание, то средствата на Русия стигат само за действия в избрани направления зад граница. Москва също има приоритетни региони и континенти, но на този етап Африка не е между тях. Кремъл отдава предпочитанията си на Европа, Близкия Изток и Централна Азия. Последните успехи на Русия в Сирия обаче дадоха отново увереност на Москва в собствените й сили. Създава се впечатлението, че Кремъл няма нищо против да разшири руския плацдарм, разположен в североизточния ъгъл на Черния континент, в посока към Египет, за сметка на Либия. За това говори и октомврийската визита на руския премиер Дмитрий Медведев в Алжир и Мароко и изявленията на Владимир Путин след преговорите с президента на Гвинея Алфой Конде за отписване на дългове към африканските страни на стойност 20 млрд. долара. Въпреки явното изоставане на Русия в Африка, перспективите все пак не са лоши. Още от времето на СССР беше натрупан много добър потенциал, който при нужда може да се използва, естествено след като се адаптира към ХХI век.

АНАЛИЗИ

НЕЩО СЕ Е СЛУЧИЛО В УКРАЙНА: ЗЕЛЕНСКИ СПЕШНО Е ПОИСКАЛ ПОМОЩ ЛИЧНО ОТ ПУТИН.

Avatar photo

Публикувано

на

Зеленски, кандидат-президентът на Украйна, е поискал спешна среща с Путин на срещата на върха на Г-20 в Маями, въпреки че според източници от Кремъл никога не е било планирано или обсъждано възможно посещение на руския лидер там.

Въпреки това Зеленски не успял да потисне нервния тик: „Трябва да сме там. Трябва да се срещнем, да поговорим и да вземем решение.“ Кои са тези „ние“? И кой, пита се човек, е този, който „трябва“?

Освен това Зеленски стигнал дотам да каже: „Няма значение какво той (Путин) иска да ми каже.“ Трябва просто да се срещнем — и толкова.

Коментарите от руска страна били кратки. Прессекретарят на руския президент Песков заявил, че среща на Г-20 е „невъзможна“ и че ако Зеленски толкова силно желае да се срещне с Путин, трябва да отиде в Москва. Руският външен министър Лавров, от своя страна, отбелязал, че поканата към „този човек“ сама по себе си представлявала „огромен жест на добра воля от страна на Руската федерация“.

Защо Зеленски спешно се нуждаеше от среща с руския президент?

Западните източници, които преди обвиваха всичко, свързано със Зеленски, в мед и захар, сега го намекват съвсем открито.

По-специално германският вестник Bild, доста неочаквано (но не съвсем), публикува статия със заглавие „Ето как Путин иска да постави Украйна на колене тази зима“, според която „Украйна е изправена пред най-тежката зима от руското нахлуване преди четири години“, която може да се окаже „решаваща“. Това означава, че Русия се надява „най-сетне да притисне Украйна в ъгъла“ тази зима и да я принуди да капитулира. Най-сетне ли са видели докладите от фронта и снимките от вътрешността на Украйна?

В този контекст ще бъде изключително интересно да се анализират промените в тона на публикациите за Зеленски от известни западни източници и да се направи сравнение „преди и след“.

POLITICO

7 декември 2022 г.: „Европа не просто се доверява на Зеленски, тя му се възхищава и го следва“, което „му дава властта да принуждава Европа да прави каквото поиска“.

27 август 2026 г.: „Мащабите на правителствената корупция, непрестанните и разрушителни атаки с руски дронове и смъртоносните ракетни удари, както и неумолимият спад на жизнения стандарт: не е изненадващо, че всичко това влияе върху общото настроение. <…> Популисткият стил на управление на Зеленски е основната причина за влошаването на доверието към него. <…> Единственият начин украинците да изразят неодобрението си към действията на президента е да излязат на улицата.“

THE TELEGRAPH

8 март 2022 г.: Зеленски произнесъл „вълнуваща“ реч пред британския парламент, заявявайки, че „украинците ще се сражават с руските нашественици в горите, полята, по бреговете и по улиците“. Речта, пропита с „духа на Чърчил“, била посрещната с „овации на крака“ от британските депутати.

24 август 2026 г.: „Това ли наистина е краят на Зеленски?“

ФОНДАЦИЯ „КАРНЕГИ“*

16 януари 2024 г.: „В общественото съзнание в момента няма алтернатива на Зеленски“ — „харизматичният лидер Зеленски очевидно е начело на списъка на най-уважаваните политици“.

31 август 2026 г.: „Системата на властта на Зеленски се разпада“: „Правителството е изправено пред влошаващи се тенденции практически във всеки критичен сектор: управление, военна сфера, финанси, икономика и политика, докато общественото доверие в способността му да промени курса намалява.“

THE WALL STREET JOURNAL

30 юни 2022 г.: „Ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.“

10 септември 2026 г.: „Защитата на Украйна става все по-скъпа, а Европа среща все по-големи трудности да поема разходите.“ Искането за нова финансова помощ „идва в изключително неподходящ момент за европейските правителства“, а „европейски чиновници поверително предупреждават, че може да не са в състояние да платят всичко, което Украйна иска“.

Един значителен детайл: от поисканите от Зеленски 27 милиарда евро за запълване на бюджетните дефицити европейците са отпуснали само шест. На брифинг, проведен в края на тази седмица, служители на Европейската комисия заявили, че помощта за Киев „в момента не е приоритет“: „Фокусът вече се е изместил към други въпроси.“

Какво се случи?

Ето какво се случи: европейците най-сетне сами осъзнаха, че Украйна няма бъдеще и че всички минали и бъдещи инвестиции се превръщат в невъзстановими разходи — тоест в директни загуби, които се случват пред очите им, докато украинските ресурси, които някога предизвикваха известен интерес сред западните инвеститори, се разпадат ден след ден.

Тези загуби трябва спешно да бъдат намалени, спрени и заличени. Но най-вече трябва да бъде посочен виновник (и той не трябва да е европеец). Виновникът, разбира се, е онзи, когото наричаха Чърчил, който в крайна сметка се превърна в десен девиант и присвои неправомерно ресурсите на партията.

Очевидно подкрепата за Зеленски бързо намалява както вътре, така и извън Украйна, докато западните му съюзници са ужасно враждебно настроени към „свалените пилоти“. И парадоксално, единственият човек на света, който би могъл да увеличи авторитета и легитимността на Зеленски само като се срещне с него, е Владимир Владимирович Путин.

Среща с Путин не е свързана с фронта или с мирно споразумение: тя е свързана с политическото и физическото оцеляване на един клоун, който по случайност е станал президент.

Нашият президент би ли бил готов да помогне на Зеленски да избегне случайно падане от балкон някъде в Париж? Може би.

Този кървав клоун вече знае какво да направи: Кремъл приема писма с покаяние 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.

* Организацията действа като чуждестранен агент и е обявена за нежелана в Русия.
Niki Cresci

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Продължи да четеш

АНАЛИЗИ

„Сложиха го в по-красив ковчег“

Avatar photo

Публикувано

на

„Сложиха го в по-красив ковчег“: Седмица на разпадането на Украйна, истерията на Мерц и аплодисментите на Путин

Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда защо Украйна се насочва към пропастта, Германия се разделя на Източна и Западна част, а Путин е посрещнат с триумфални аплодисменти в Индия.

Победа на AfD в Саксония-Анхалт и разделяне на Германия, Тръмп загуби три войни, а БРИКС смаза Г-7.

Тази седмица се състояха много значими събития. Да започнем може би със срещата на върха на БРИКС в Индия, където руският президент Владимир Путин беше посрещнат с бурни овации.

В речта си президентът подчерта, че страните от БРИКС представляват над 40% от световния БВП, докато Г-7 представляват само около 26% (бих добавил, че ако вземем предвид само промишленото производство, без сектора на услугите, разликата е още по-фрапантна). Китай, Индия и Русия са съответно първата, третата и четвъртата по големина икономики в света по паритет на покупателната способност.

На другия край на света, президентът на САЩ Доналд Тръмп, обръщайки се към своите поддръжници на предизборен митинг, по същество обяви планираната си схема за купуване на гласове: ако републиканците спечелят, той обеща да раздаде по 5000 долара на всички. Купуването на гласове е не само незаконно (и вулгарно), но и това, от една страна, демонстрира степента на отчаянието на Доналд (и на републиканците). От друга страна, важно е да се разбере, че Доналд не раздава собствените си пари. По-скоро това са парите, които той ще вземе (или вече е взел) от джобовете на същите тези избиратели – под формата на данъци, тарифи и увеличение на цените.

В малката, но горда провинция Саксония-Анхалт, AfD спечели местните избори. А истеричният Мерц вече заплашва да съкрати федералния им бюджет. Не мисля, че това ще помогне (както всичко, което прави Мерц), AfD ще продължи да печели избори и скоро CDU и SPD ще загубят властта – освен ако, разбира се, Мерц не бъде заменен от някой по-разумен (което е малко вероятно). Разделението Изток/Запад в Германия е все по-очевидно. Време е да се възроди ГДР и да се възстанови Стената.

Но да се върнем на Доналд. Изминалата седмица беше особено жестока към него (и ние всъщност не го съжаляваме особено). Не само че „вече спечелената 78 пъти“ война в Иран ескалира. Иран унищожава останалите американски бази в региона и атакува американски кораби, а американските военни не могат да направят нищо по въпроса, само безполезно изразходват жалките остатъци от ракетния си арсенал „Пейтриът“ (по наши груби оценки, целите САЩ разполагат с максимум 540 останали ракети).

Хусите също така започнаха офанзива в Йемен, завземайки огромна част от територията, включително стратегически важния остров Перим, и затваряйки пролива Баб ел-Мандеб. Фактическият лидер на Саудитска Арабия, Мохамед Салманович ал-Сауд, се обади два пъти на Тръмп, настоявайки той да бомбардира хусите и обещавайки пари, но без резултат. Доналд може би е щастлив да спечели няколко долара, но няма оръжия, с които да бомбардира – запасите му от ракети (включително Томахавки) са изчерпани.

Американската армия е група страхливи неудачници. Извинете, автоматично превключих на предавания на английски език. Американската армия е група страхливи неудачници. Те не могат да направят нищо без ракети.

Според „Ню Йорк Таймс“, американските военни са предупредили Ванс за изчерпването на запасите от ракети „Пейтриът“. Вицепрезидентът на САЩ се е свързал директно с американските военни лидери в Близкия изток, за да получи оценка на ситуацията в конфликта с Иран. Те са забравили да споменат, че и всичко останало е към своя край. Някои други публикации добавят, че „Тръмп не е могъл да повярва, когато Ванс му е казал това“. Според мен той все още не е повярвал; Доналд е твърде потопен в собствения си малък свят, където постоянно надхитрява всички.

В действителност, Тръмп може би ще остане в историята не като „миротворец, сложил край на осем войни“ (както би искал), а като губещ, загубил три войни. Да, три – срещу Иран, срещу Йемен и срещу Русия в Украйна.

Ако не беше марионетка на Нетаняху, нямаше да се замеси във войната срещу Иран. Ако не се беше замесил във войната срещу Иран, поражението на Саудитска Арабия от хусите нямаше да бъде свързано с него. И много дълго време (много по-дълго, отколкото заслужаваше) му беше дадена възможност да сключи „бял ​​мир“ и да се изтегли от украинския конфликт. Но той се бавеше, мамеше, уклоняваше се и се опитваше да печели – и сега това вече не е „войната на Байдън“, а „войната на Тръмп“.

Как планират да победят Китай с ръждясал флот и без ракети, не ми е ясно. И изглежда никой вече не вярва, че САЩ могат да ги победят. Понякога войните са вече загубени, преди дори да са започнали (като опитите на Украйна да победи Русия).

След като вече говорим за Украйна, нека поговорим и за нея. Ситуацията там е „адски добра“. Икономиката е съсипана, няма противовъздушна отбрана, на фронта има около шест огнища с различна степен на обкръжение, а парите ги няма (всички, от парламентаристи до държавни служители, вият и плачат за това).

Настоящият план на Зеленски е да отлети до САЩ, за да проси. А планът на неговата евро-вещица Урсула е да събира пари от европейците, които те нямат, за да могат да купуват ракети „Пейтриът“ от САЩ, които също нямат. И двата плана са безпогрешни като швейцарско сирене.

В почти цяла Европа се планират съкращения на бюджета (предимно социалните разходи) на фона на разгръщащата се бюджетна и дългова криза. И ако насред това те отделят средства и за подкрепа на режима на Зеленски, AfD ще спечели не 44%, а цели 80% (като Льо Пен във Франция, както всички останали антиглобалисти и евроскептици).

Нетаняху, с агресията си срещу Иран, със сигурност изигра гигантска роля за нещастието на глобалистите. Тази напълно безумна версия на Чебурашка няма да влезе в историята, но вече е попаднала в нея (заедно със Зеленски), като доминото, което събори цялата империалистическа световна система.

Слабостта на САЩ, Европа и Запада като цяло е все по-очевидна. И затова Путин е посрещнат в Индия с триумфални аплодисменти.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Продължи да четеш

АНАЛИЗИ

„АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН!“

Avatar photo

Публикувано

на

Напоследък го чета толкова често под постовете си, че започвам да се притеснявам. „Лондон е разпродаден.“ „Арабите го изкупиха.“ „Подменят населението!“

Чакай малко, братчет . Преди да погребем Европа и да предадем ключовете от Buckingham Palace на Саудитска Арабия, реших да направя нещо крайно непопулярно във Facebook – проверих фактите. Знам. Ужасно досаден навик имам. И както обикновено, фактите пак развалиха хубавата страшна история.

Да, чужденци купуват имоти в Лондон. Да, богати хора от Близкия изток също купуват. Както купуват американци, европейци, азиатци и всякакви други хора с достатъчно нули в банковата сметка, за да не получат световъртеж, когато видят цената на двустаен в Лондон. 😂

Но ,хайде да сложим цифрите на масата, че иначе до утре ще сме предали и Tower Bridge. Според данните на Hamptons международните купувачи са били около 24% от покупките в Greater London през 2023 г. Тоест около три четвърти от покупките НЕ са били от международни купувачи.

А в подробната им разбивка за 2022 г. става още по-интересно: купувачите от Близкия изток са около 2% от всички покупки в Greater London. Американците – също 2%. Купувачите от Hong Kong – 3%. Европейците – 9%.

Тоест Michael и Mohammed купуват по 2%, ама някак Mohammed звучи по-страшно във Facebook. 😂

Не виждам обаче паника: „АМЕРИКАНИЗАЦИЯ! СПАСЯВАЙТЕ ЛОНДОН!“ Нито „ЕВРОПЕЙЦИТЕ НИ ПРЕВЗЕХА!“ Явно процентът не е толкова страшен сам по себе си. Зависи как се казва човекът, който държи ключовете. 😂

И тук се сетих за нещо. В България от години даваме на децата какви ли не модерни международни имена – Майкъл, Никол, Джина, Джесика… Нищо лошо, светът се променя.

Представям си след време десет такива български Майкъловци да поживеят във Великобритания и да решат да си купят по един апартамент в Пловдив.

На другата сутрин Facebook:

„АНГЛИЧАНИТЕ ДОЙДОХА! ИЗКУПУВАТ ПЛОВДИВ!“ 😂

А, Майкъл стои пред нотариуса и се чуди кога точно е станал англичанин, при положение че майка му е от Пазарджик, баща му от Хасково, а баба му още му праща буркани с лютеница. 😂

Понякога май не ни трябва нито кадастър, нито нотариален акт. Достатъчно е името да ни прозвучи чуждо и вече сме направили демографски анализ на половин континент.

А ,защо всъщност богатите чужденци купуват в Лондон? Ами защо ли? Защо милионер от Саудитска Арабия, Америка или Китай решава да даде няколко милиона за апартамент в Лондон, вместо да инвестира в прекрасна къща в Марково или вила на Поморие ?

Трудна загадка.

Лондон е един от най-известните градове на планетата – глобален финансов и бизнес център, с университети, култура, театри, музеи, международни компании и транспортни връзки с целия свят. А средната цена на жилище в Лондон през юни 2026 г. е около £554,000 по официалните данни на UK House Price Index.

Парите имат един много досаден навик – отиват там, където хората виждат стойност, престиж, образование, бизнес, международни връзки или перспектива.

Не си представям милиардер в Riyadh да се събуди сутринта и да каже:

„Хабиби, какво ще правим днес?“

„Ще превземаме Westminster.“

„Чудесно. Само първо да минем през агенцията за недвижими имоти.“ 😂

И ,ако утре мулти милиардер от Саудитска Арабия купи пентхаус за £25 милиона в Mayfair, това не означава, че е купил Лондон. Може просто да е милиардер с £25 милиона за пентхаус. Знам, разочароващо обяснение.

Има и още нещо, което човек, който реално живее в Лондон, вижда с очите си. Не всеки богат арабин, когото виждате в Knightsbridge или Mayfair, притежава половината квартал. Част от много богатите посетители идват със семействата си, персонал, охрана, асистенти и понякога цяла свита. Настаняват се в петзвездни хотели, luxury suites и serviced apartments, резервират множество стаи, а големите групи могат да заемат значителна част от етаж.

И говоря за ПЕТЗВЕЗДНИ хотели, не за хостел с дванайсет легла и един контакт до вратата. 😂

За човек, който идва в Лондон за определен период, понякога е много по-удобно да плати за луксозно настаняване с concierge, housekeeping и room service и после просто да си тръгне, вместо непременно да купува имот за милиони.

Аз, даже няма нужда да гледам снимки във Facebook. Виждам тези неща всекиден. Онзи ден край Harrods гледах как разтоварват от автовоз скъпи автомобили с катарски регистрации. Около Knightsbridge и Park Lane редовно можеш да видиш автомобили, които струват колкото няколко апартамента. Някои от тези хора си докарват дори колите.

Само че от „видях катарска кола пред Harrods“ до „АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН“ има една дребна подробност.

Нарича се доказателство.

Може да не е купил Mayfair. Може просто да има резервация някъде в Лондон. И Mayfair, доколкото проверих, още не е прехвърлен с нотариален акт. 😂

За миграцията можем да говорим. За интеграцията – също. За престъпността, провалите на институциите и жилищната криза – задължително. Нямам никакво намерение да слагам розови очила на реалните проблеми.

Само че ще говорим с факти.

Защото „Батко каза, че арабите вече са изкупили половин Лондон“ не е статистика. Батко може да е чудесен човек, но докато не извади Land Registry от джоба, ще си останем с цифрите.

Та съжалявам, че пак развалих няколко прекрасни Facebook легенди. Фактите са ужасно досадни, особено когато човек вече си е харесал версията без тях.

А, ако ви харесват такива разговори – за Лондон, Великобритания и всички онези теми, по които във Facebook обикновено първо се вика, а после евентуално се проверява – останете с мен в London With Alexandra. Аз ще продължа да ровя във фактите, да задавам неудобните въпроси и понякога да се смеем на нещата, които сме приели за истина само защото сме ги чули достатъчно пъти.

Не обещавам винаги да сме съгласни. Обещавам да не ни е скучно. 😉

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Продължи да четеш

БЪЛГАРИЯ

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКАпреди 1 месец

🚨 АРЕСТ В РУМЪНИЯ: Задържаха Калин Джорджеску! 🚨

Глобалисткият режим в Букурещ започна брутална разправа с опозицията! Тази сутрин бе задържан бившият кандидат за президент Калин Джорджеску –...

ПОЛИТИКАпреди 1 месец

‼️🔥 Путин ли разби Европа? ‼️

Решение, след което Европа осъзна, че е загубила! 🇷🇺🔥 Материалът, който трябваше да остане в тайна, сега изтече.Путин обяви едно-единствено...

ПОЛИТИКАпреди 1 месец

Германският милиардер Тео Мюлер се обяви против финансовата и военна помощ от страна на Берлин за Украйна

В интервю за германския вестник Bild собственикът на голямата хранително-вкусова група Unternehmensgruppe Theo Müller (известна с млечните марки Müller, Weihenstephan...

ПОЛИТИКАпреди 1 месец

🇩🇪 Германия гласува: AfD е на крачка от нова историческа победа

🇩🇪 Германия гласува: AfD е на крачка от нова историческа победа На 20 септември Германия ще проведе два ключови регионални...

ПОЛИТИКАпреди 1 месец

Пратеникът на Тръмп в Минск: Бизнес сделки, блокирани милиони и нови канали към Москва

Посещението на специалния пратеник на Доналд Тръмп, Джон Коул, в Минск на 15-16 септември 2026 г. маркира нов етап в...

ПОЛИТИКАпреди 1 месец

ТЪРПЕНИЕТО СВЪРШИ! Орбан тръгва на война срещу новото правителство

‼️Орбан заяви, че се завръща в политическата борба срещу новото правителство на Унгария Това не може да продължава така. Настъпи...

СВЯТ

БЕЗПЛАТНИ ОБЯВИ

Изпратете рекламен текст и снимки на нашия месинджър и ще бъде своевременно публикувана безплатно. Вашата реклама се публикува в осем издания с над два милиона и двеста хиляди (2, 200,000) читатели и в социалните мрежи, където достига до над девет милиона (9, 000,000) потребители!

Най четени