ПАРИ
САЩ изнасят икономическите си кризи в останалата част на света
Нуриел Рубини, известният американски икономист, който предсказа финансовата криза от 2008 г., наричан Doctor Doom, заяви на 18 септември, че ще се отърве от американските акции до края на годината, защото очаква те да поевтинеят.
Рубини реагира на рекордния спад в същия ден на дългосрочните американски държавни ценни книжа (с падеж през 2050 г.) до 50 цента за долар.
Трежърис са държавни дългови ценни книжа, емитирани от Министерството на финансите на САЩ. Те се използват за финансиране на държавния дълг. През 2020 г. купонът на 30-годишната облигация с лихвен процент от 1,25% се продаваше за 0,98 долара. Парите отидоха в правителството. Притежателите на облигации губят пари, като стойността на облигацията е спаднала от 0,98 долара на 0,49 долара. Ликвидността е изключително ниска.
Средно котировките на дългосрочните съкровищни облигации са спаднали с повече от 40% на вторичния пазар спрямо пика, така че всички, които са ги използвали като обезпечение или гаранция за заеми, сега ще бъдат много изнервени, пише Bloomberg: „Sub-50 Cent Price on Treasury Bond Underscores Investor Pain“ (Цената на съкровищните облигации под 50 цента подчертава болката на инвеститорите).
За никого не е тайна, че реалната доходност на държавните облигации на САЩ с матуритет от три месеца до пет години и инфлация от 1,9% е отрицателна през последните 10 години. До неотдавна само 10- и 30-годишните облигации имаха положителна доходност поради номиналната доходност от съответно 2,4% и 3,2%.
Основните текущи рискове при инвестиране в държавни ценни книжа са изплащането на силно обезценен дълг и възможността за фалит в средносрочен план.
Първият риск вече е актуализиран и Блумбърг допуска немислимото: „САЩ, разбира се, не са застрашени от дефолт в скоро време„. Дали пък това е намек за възможен фалит в средносрочен план?
Всъщност Министерството на финансите на САЩ отговори положително на този въпрос: с експлозивно увеличаване на емисията на краткосрочни държавни ценни книжа, осъзнавайки, че ако на пазара бъдат пуснати повече дългосрочни държавни ценни книжа, котировките им ще станат просто позорни.
Краткосрочната (с падеж през следващите 12 месеца) част от пирамидата на ГКО на САЩ нарасна от 7113 млрд. долара през май до 8162 млрд. долара през септември, което представлява увеличение с 3723 млрд. долара между август 2019 г. и септември 2023 г., като само през последните три месеца увеличението надхвърли един трилион (1048 млрд. долара).
Паниката на инвеститорите в американски държавни облигации беше предшествана от мощен срив на бюджетните приходи на САЩ на фона на също толкова мощен ръст на разходите и рекорден размер на краткосрочната част на пирамидата на ГКО.
В продължение на седем поредни месеца бюджетните приходи на САЩ са много по-ниски от тези през същия месец на 2022 г. Само веднъж в най-новата история на САЩ спадът на бюджетните приходи е надхвърлял 20 % в продължение на два последователни месеца. Това беше през периода февруари-март 2009 г., т.е. в пика на световната финансова криза.
През последните 12 месеца до април 2023 г. бюджетните приходи на САЩ възлизат на 4,6 трлн. долара (минус 6% на годишна база), а разходите – на 6,54 трлн. долара (+7,4% на годишна база), формирайки дефицит от 1,94 трлн. долара (година по-рано – 1,2 трлн. долара).
От началото на фискалната година (октомври 2022 г. – април 2023 г.) приходите са намалели с 10%, а разходите са нараснали със 7,9%, което е довело до рязко увеличение на дефицита до 924 млрд. долара спрямо 360 млрд. долара за същия период година по-рано.
Пазарът на държавен дълг на САЩ беше силно засегнат още през първите дни на август 2023 г. Fitch Ratings понижи кредитния рейтинг на САЩ от ААА на АА+. Понижаването на рейтинга на САЩ от Fitch на 1 август принуди някои фондове, фокусирани върху най-надеждните ценни книжа, да намалят позициите си в държавни ценни книжа, за да приведат структурата на фондовете в съответствие с инвестиционните декларации, което в крайна сметка доведе до спад на котировките.
Предишното понижение на рейтинга се случи точно преди 12 години, когато Standard & Poor’s понижи рейтинга на САЩ с една степен.
Анализаторите на Fitch не виждат никакви перспективи за намаляване на равнището на държавния дълг и бюджетния дефицит в САЩ. В същото време негативните ефекти от повишаването на лихвените проценти от страна на Фед само набират скорост, а системната неспособност на законодателната и изпълнителната власт да вземат организирани и навременни решения е достигнала опасно ниво. Дори при „меко приземяване“ на американската икономика вероятността за подобряване на бюджетното положение през следващите години е изключително малка.
Загубата на най-високия рейтинг на САЩ от Fitch доведе до срив на световните фондови и стокови пазари. И може би това е само началото. Още на 2 юни Fitch публично предупреди, че повишаването на тавана на дълга на САЩ няма да помогне на рейтинга.
Прессекретарят на Белия дом, министърът на финансите и корпоративните величия очаквано се объркаха и започнаха да говорят, че понижаването на рейтинга е необосновано и ненавременно.
„Това не е кой знае какво, защото не рейтинговите агенции, а пазарът определя цената на заемите“, заяви например главният изпълнителен директор на JPMorgan Chase Джейми Даймън пред Лесли Пикър от CNBC. – Те посочват някои от проблемите, за които всички вече знаехме. Нелепо е, че други държави имат по-висок рейтинг от САЩ.“
Междувременно държавният дълг на САЩ е вграден в основата на пирамидата на световните финанси. И когато Moody’s, S&P и Fitch понижат рейтинга им, това може да доведе до верижна реакция, т.е. до световен срив.
„Немислимо е големите глобални инвеститори да решат напълно да елиминират американските държавни ценни книжа от инвестициите си“, цитира Bloomberg анализатора на RBC Capital Markets Алвин Тан. – Кои деноминирани в долари облигации ще държат те? На някои може да се наложи да намалят инвестициите си, особено във фондове, които не са регистрирани в САЩ. Но не бих се изненадал, ако много от тях решат, че трябва да променят мандатите си, за да продължат да държат американски държавни ценни книжа.“
Междувременно след демарша на Fitch повечето световни фондови и стокови пазари не повярваха на демагогията на американските официални лица и бързо тръгнаха надолу. Петролът, златото, среброто и дори криптовалутите се сринаха.
Какво ще се случи сега, след зловещата прогноза на Доктор Дуум?
„Нещата в останалата част на света са още по-зле“, съобщи той. „В САЩ може да се стигне до неравномерно приземяване. Но в еврозоната и Обединеното кралство говорим за инфлация, стагфлация и рецесия.“
САЩ изнасят икономическите си кризи в останалата част на света, но го постигат все по-трудно. Държавният дълг на САЩ вече не е актив номер едно в света. Коригираната спрямо инфлацията доходност на държавните ценни книжа стана отрицателна. Америка губи един от най-мощните лостове за подкрепа на икономиката си и това е заплаха за цялата ѝ система.
ПАРИ
Разклонението на „Турски поток“ през България остана „на трупчета“
Разклонението на „Турски поток“ през България остана „на трупчета“
Двете ключови обществени поръчки за разширението на българската газопреносна мрежа са „на трупчета“. Само в рамките на седмица и търгът за строителството на отклонението на „Турски поток“ през България, и този за изграждането на компресорните станции бяха спрени от жалби до Комисията за защита на конкуренцията. Това може да доведе до неблагоприятни финансови последици за държавното дружество „Булгартрансгаз“ заради поетите ангажименти към руския доставчик „Газпром“. Предварителните планове бяха транзитът на газ по тръбопровода да започне от началото на 2020 г., а към края на следващата година той да достигне своя пълен капацитет.
Перспективите за завършването на проекта навреме засега определено не са добри. И двете жалби до КЗК като нищо могат да стигнат до Върховния административен съд, ако подателите им останат неудовлетворени от решенията на антимонополната комисия. Дори вариантът „Булгартрансгаз“ да поиска предварително изпълнение на поръчките може ще се окаже неефективен, защото не е изключено и този ход да бъде атакуван в съда.
На 13 юни стана ясно че КЗК е образувала производство по жалбата на дружеството „Дж. Кристоф Е&П Сървисиз“ СРЛ . Засега мотивите за неговото оплакване остават неясни. Според официалните документи въпросната фирма не е сред участниците в поръчката на стойност 351 млн. лв. (без ДДС). В надпреварата участват два претендента. Първият е консорциумът „Расово – Провадия КС“, съставен от българската фирма „Климатроник“, която си партнира с беларуската „Алвора“, украинската „Полтаваспецмонтаж“, които са привлекли за консултант испанците от „ТЕК-Куатро“. Техен конкурент е обединението „Ферощал Балкангаз“, в което влизат германската „Ферощал“ и „Главболгарстрой“.
На 12 юни пък антимонополистите образуваха производство по жалбата срещу самото строителство на 475-километровото трасе, оценено на 2.2 млрд. лева. Подател е отстраненият преди сключването на договора с изпълнителя саудитски консорциум „Аркад“. Официалният мотив за декласирането му бе, че той не е внесъл навреме изисканите от „Булгартрансгаз“ документи за подписването на контракта. По-конкретно, саудитците са поискали удължаване на срока за осигуряване на документите до края на май, но от газовия оператор са удовлетворили исканията им само частично.
Междувременно „Булгартрансгаз“ избра за строител консорциума „Газово разширение и развитие в България“. Той предложи намаление на цената за построяването на газопровода – 1.102 млрд. евро без ДДС. Тоест, отстъпката бе около 31 процента. В обединението участват италианската компания „Бонатти“, германската „Макс Щрайхер“ и люксембургската „Комплишънс дивелъпмънт“. Любопитна подробност е, че представител на люксембурското дружество „Комплишънс дивелъпмънт“ е Андрей Зимин. Въпросният Зимин е директор в руското дружество „Трубная металлургическая компания“ (ТМК). В началото на годината руското издание „РБК“ („РосБизнесКонсалтинг“) съобщи, че именно то е посочено от „Газпром“ за доставчик на тръбите, необходими за строителството на българска земя. Според същото издание за българското разклонение ще са необходими над 300 т тръби, а включването на руската фирма имало за цел да се работи по-бързо.
От „Булгартрансгаз“ обаче изтъкват, че забавянето на сключването на договора за строежа на газовото разширение крие опасност от неспазване на договорите с доставчиците на газ, от което може да има и финансови последици.
ПАРИ
ШАЙКАТА УБИВА ДРЕБНИЯТ БИЗНЕС
Стотици хиляди малки фамилни фирми затвориха. Много от тях фалираха, други не издържаха на конкуренцията. Сега правителството е измислило нов удар – дребните търговци – фризьорски салони, хлебарници, магазинчета и т.н., да вземат ток не от регулираният, а от свободният пазар на ток, тоест много по-скъпо. Поредният удар….
Малкият бизнес няма как да издържи. На безумното законодателство, което не позволява да се предвиди развитие и инвестиции, и което, най-лошото, е основна предпоставка за корупция. Законите се променят не за удобство на бизнеса, а за да отпаднат задължения или да се облагодетелства някой „наш“ човек. Промените са постоянни, хората не знаят утре какви ще са изискванията, данъците, осигуровките, какви документи ще им искат….Не напразно голяма част от инвеститорите избягаха.
След това плъзват проверяващите. И почти всяка проверка приключва с въпроса: И ся кво прайм?
И няма смисъл да се оплакват. Нито в полиция, нито в прокуратура, всички са навързани. Хващат се неудобните, тези, които не делят с началството или когато е нужна наказателна акция, за да се покаже борба с корупцията.
Държавата допусна банките и финансовите институции да правят каквото си искат. Неравноправни клаузи, високи лихви, привилегии при събиране на вземанията. Единични са случаите, когато хората могат да се защитят в съда и е по-скоро изключение, а не правило. Много хора загубиха имоти, жилища, бизнес….
Държавата допусна големите международни търговци да смачкат малкия български бизнес. В големите търговски вериги българските производители са поставени в неравноправни условия, за да има намаления и промоции. А бедният българин е готов на всичко, за да спести някоя стотинка, дори за сметка на качеството. А кварталните магазинчета едно по едно затварят….
На шайката им е удобно да сме бедни. Да остане само бизнесът, обвързан с управляващите, за да няма съпротива. Защото бедният човек не може да се съпротивлява. Той мисли само как да оцелее, да осигури хляб на децата си, да си плати кредита. Той няма пари да отиде в София да протестира, няма пари да си плати на медиите, да си купи вестник, за да пише каквото си иска. Бедните не могат да правят революция и протести….те мислят само за хляба.
Затова ни държат в контролирана мизерия. За да не се съпротивляваме…..а ние мислим за хляба, а не как да съборим шайката, която ни го е причинила…
Елена Гунчева
ПАРИ
ИСТИНАТА за ПУНТА МАРА
ИСТИНАТА за ПУНТА МАРА. Българска Народна Банка официално: ВЪНШНИЯТ ДЪЛГ на БЪЛГАРИЯ е 33,74 МИЛИАРДА ЕВРО или над 68 МИЛИАРДА ЛЕВА
Истината за Пунта Мара.
Българска Народна Банка официално:
Външният дълг на България (частен и държавен) в края на март 2019 г е в размер на 33.74 млрд. евро (57.1% от БВП), което е с 397.5 млн. евро (1.2%) повече в сравнение с края на 2018 година.
Дългът нараства със 100.9 млн. евро (0.3%) спрямо март миналата година, сочат предварителните данни на БНБ.
Дългосрочните задължения в края на март са 25.328 млрд. евро (75.1% от брутния дълг, 42.8% от БВП), като се увеличават със 154 млн. евро (0.6%) спрямо края на 2018-а.
Краткосрочните задължения възлизат на 8.412 млрд. евро (24.9% от брутния дълг, 14.2% от БВП) и нарастват с 243.5 млн. евро (3%) спрямо края на миналата година. Краткосрочният външен дълг нараства с 427.5 млн. евро (5.4%) спрямо март 2018-а (7.985 млрд. евро, 14.5% от БВП).
Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ в края на март 2019 г. е в размер на 5.439 млрд. евро (9.2% от БВП). Спрямо края на миналата година, той намалява със 111.1 млн. евро (2%). Външните задължения на сектора се понижават с 204 млн. евро (3.6%) спрямо март година по-рано.
Външните задължения на сектор „Банки“ са 4.62 млрд. евро (7.8% от БВП), като се повишават със 17.4 млн. евро (0.4%) спрямо декември 2018 г. и нарастват с 261.5 млн. евро (6%) спрямо същия месец на миналата година.
В края на март 2019 г. вътрешнофирменото кредитиране е на стойност 12.912 млрд. евро (21.8% от БВП), като е нараснало с 352.8 млн. евро (2.8%) в сравнение с края на 2018 г. (12.559 млрд. евро, 22.8% от БВП). Показателят отчита ръст от 66.5 млн. евро (0.5%) спрямо март миналата година.
През януари-март полученото външно финансиране от нерезиденти е в размер на 1.526 млрд. евро (2.6% от БВП) при 1.309 млрд. евро (2.4% от БВП) за същия период на 2018-а. От тях 40.6 млн. евро (2.7% от общия размер) са за сектор „Държавно управление“, 231.7 млн. евро (15.2% от общия размер) за сектор „Банки“, 258.2 млн. евро (16.9%) за „Други сектори“, а 995.1 млн. евро (65.2%) са вътрешнофирмено кредитиране.
През първото тримесечие на тази година извършените плащания по обслужването на брутния външен дълг са на стойност 1.148 млрд. евро (1.9% от БВП) при 1.426 млрд. евро (2.6% от БВП) за януари-март 2018-а.

-
СЕНЗАЦИЯпреди 4 седмици
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 4 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 5 месецаВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
БЪЛГАРИЯпреди 3 седмици
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ











