ПАРИ
Абсурдни промени ще направят невъзможна работата от вкъщи
Уж за повече гъвкавост човек вече ще може да работи само от едно място, а не откъдето си иска
С цел повече сигурност и гъвкавост кабинетът предлага рестриктивни промени в Кодекса на труда, които ще постигнат точно обратното – да направят почти невъзможна работата от разстояние, която иначе безпроблемно се прилага по цял свят от пандемията насам. Промените са пълни с нови бюрократични изисквания и към работодателя, и към служителя. Те, освен това, създават неравнопоставени условия между служители в присъствена форма на работа и техните колеги, които работят от вкъщи. С тях се залагат изисквания, за чието спазване ще е трудно да се следи, но които отварят възможности за административен произвол. Всичко това, както обикновено, е облечено в иначе смислените препоръки на ЕК относно все по-трудното съвместяване на личния и служебния живот.
Противоречията между замисъла на законопроекта и реалните текстове са поразителни. В мотивите се говори за нуждата от гъвкавост, но на практика според промените излиза, че занапред ще сме застопорени само на едно място – едва ли не няма да можем да мърдаме до дивана в хола, ако сме заявили, че работим от кухнята. Помещението, в което ще работим от разстояние, вече трябва да бъде записано в трудовия договор, а служителят да предостави писмено описание пред работодателя. Това ще обезсмисли основното предназначение на работата от разстояние – да сме свободни да я вършим от всяка точка на света. В мотивите даже в прав текст пише, че чрез уговаряне в трудовия договор на конкретното място, от което ще се извършва работата от разстояние, „нито една от страните няма да има право едностранно да променя уговореното място на работата от разстояние“. С други думи – служителят няма да може сам да смени мястото, от което работи, примерно да слезе в близкото кафене или споделено пространство.
Въпреки че работата днес често се побира в един лаптоп, към работното ни помещение има изисквания то да е с „достатъчна площ и с условия, позволяващи на работещия да извършва работата от разстояние без риск за здравето и безопасността“. Така излиза, че на практика за най-уязвимите групи – например самотна майка в тясно жилище, това иначе удобно облекчение може да се окаже недостъпно. По този въпрос в мотивите се вменява внушението, че преценката къде е безопасно да работим от разстояние е на работодателя.
С цел сигурност се въвеждат още нови изисквания – служителят трябва предварително да уговори с работодателя си начин на уведомяване за настъпила злополука на работното място. И когато тя настъпи, е длъжен „незабавно“ да го уведоми. Този текст може да е неизчерпаем извор на шеговити хипотези – от него излиза, че работещият от разстояние трябва да се уговори как ще предаде на шефа си, ако се подхлъзне по паркета или се удари на шкафа. Шкафът обаче трябва да е от предварително декларираното работно помещение, за да се води злополуката за трудова. Не е ясно какво става, ако примерно сме декларирали работно помещение в спалнята, но се ударим в холната гарнитура, докато тичаме да вдигнем телефона по работа. Или ако ни е стегнала шапката и сме се отлъчили от обявения си офис някъде другаде, където случайно ни сполети авария.
Как ще се проверява спазването на трудовите права и условията на труд при работата от дома – на тази тема бе посветено последното заседание на парламентарната комисия по електронно управление.
Едно от новите предложения отговаря точно на предназначението си – да гарантира съчетаването на професионалния и личния живот и да осигурява възможност за пълноценно прекарване на свободното време. За целта се предлага специален текст, че служителят, който извършва работа от разстояние, не е длъжен да осъществява електронна комуникация с работодателя по време на междудневната и седмичната почивка, освен когато в трудовия договор са уговорени условия, при които това е допустимо. С този текст обаче има друг проблем – липсва аналогична защита и за присъствените служители. Така излиза, че работещият от вкъщи няма да е длъжен да следи служебните чатове в извънработно време, но на присъствения служител е позволено да се звъни и нощем.
Работата от нас, лаптопът – от вас
По този въпрос имаше вълнения и през локдауните, но той всъщност е стар регламент от 2011 г. Когато човек работи от разстояние, работодателят трябва да му осигури за своя сметка оборудване, консумативи, софтуер, устройства за комуникация, вкл. интернет свързаност. Възможно е работодателят дори да монтира система за наблюдение, ако такава се налага и ако има писмено съгласие на служителя.
А кой ще ни следи къде сме
Промените със сигурност ще подновят и стария спор от пандемията кой може да влиза в дома ни на проверка, за да проследи спазването на всичките тези нови правила. При локдауните ставаше напрежение, когато ГИТ обявяваше инициатива да проверява хоум офиса. Тогава беше внимателно разяснено, че ако у дома имаме обособено работно място, то това работно място може да бъде проверено не само от инспектори на ГИТ, но и от работодателя, и от синдикатите. И сега в Кодекса на труда пише, че „работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, нямат право да отказват достъп до работното място без основание за това, в рамките на установеното работно време“.
Разбира се, на практика не се е чуло някой да е звънял по вратите на хора, работещи у дома. Затова и не се е налагало на никого да проверява на практика дали неговият дом е крепост.
ИПИ: Решава се несъществуващ проблем
Промените опитват да решават несъществуващ проблем, защото по нищо не личи при работата от разстояние да има нужда от допълнително регулиране. Тъкмо обратното – предоставянето на максимална гъвкавост е силен инструмент за привличане на работници, коментира Адриан Николов от Института за пазарна икономика. Според него, въвеждането на допълнителна регулация застрашава разпространението на работата от разстояние към други сектори. Това, между другото, е поредно драстично разминаване между намерения и резултат – именно фактът, че сме на последно място по работа от разстояние в ЕС, се сочи в мотивите като една от водещите причини да се предложи проектът. У нас 10% от заетите работят от разстояние. ИПИ намира проблем и с необходимостта от отчитане на работното време, където обаче само се дописват текстовете с възможности за автоматично отчитане.
Едно към едно
Някои твърдения в мотивите заслужават специално внимание. Като посочват последното ни място в ЕС по работещи от разстояние, вносителите са написали, че „причина за това може да се търси в практически затруднения при организирането на работата от разстояние, които следва да бъдат разрешени чрез допълнителна нормативна регламентация“.
Възможността да се работи от различни места, извън помещенията на работодателя, както и все по-налагащият се хибриден модел на работа, в определени случаи води до несигурност между страните по трудовия договор. Липсва ясно регламентирано задължение мястото, от което ще се извършва работата от разстояние и периодите на работа извън предприятието, да се установява по споразумение между тях, пише още в мотивите.
На изкуствения интелект е обърнато специално внимание. В тази връзка е необходимо да се предприеме регулативен подход, чрез който да се гарантира, че човекът и неговите права са в центъра на дигиталната трансформация, посочват авторите на промените, според които е важно да се регламентира човешки контрол върху всички важни автоматизирани решения, засягащи правата на служителите.
КАДРИ ОТ ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ!
***
ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПАРИ
Разклонението на „Турски поток“ през България остана „на трупчета“
Разклонението на „Турски поток“ през България остана „на трупчета“
Двете ключови обществени поръчки за разширението на българската газопреносна мрежа са „на трупчета“. Само в рамките на седмица и търгът за строителството на отклонението на „Турски поток“ през България, и този за изграждането на компресорните станции бяха спрени от жалби до Комисията за защита на конкуренцията. Това може да доведе до неблагоприятни финансови последици за държавното дружество „Булгартрансгаз“ заради поетите ангажименти към руския доставчик „Газпром“. Предварителните планове бяха транзитът на газ по тръбопровода да започне от началото на 2020 г., а към края на следващата година той да достигне своя пълен капацитет.
Перспективите за завършването на проекта навреме засега определено не са добри. И двете жалби до КЗК като нищо могат да стигнат до Върховния административен съд, ако подателите им останат неудовлетворени от решенията на антимонополната комисия. Дори вариантът „Булгартрансгаз“ да поиска предварително изпълнение на поръчките може ще се окаже неефективен, защото не е изключено и този ход да бъде атакуван в съда.
На 13 юни стана ясно че КЗК е образувала производство по жалбата на дружеството „Дж. Кристоф Е&П Сървисиз“ СРЛ . Засега мотивите за неговото оплакване остават неясни. Според официалните документи въпросната фирма не е сред участниците в поръчката на стойност 351 млн. лв. (без ДДС). В надпреварата участват два претендента. Първият е консорциумът „Расово – Провадия КС“, съставен от българската фирма „Климатроник“, която си партнира с беларуската „Алвора“, украинската „Полтаваспецмонтаж“, които са привлекли за консултант испанците от „ТЕК-Куатро“. Техен конкурент е обединението „Ферощал Балкангаз“, в което влизат германската „Ферощал“ и „Главболгарстрой“.
На 12 юни пък антимонополистите образуваха производство по жалбата срещу самото строителство на 475-километровото трасе, оценено на 2.2 млрд. лева. Подател е отстраненият преди сключването на договора с изпълнителя саудитски консорциум „Аркад“. Официалният мотив за декласирането му бе, че той не е внесъл навреме изисканите от „Булгартрансгаз“ документи за подписването на контракта. По-конкретно, саудитците са поискали удължаване на срока за осигуряване на документите до края на май, но от газовия оператор са удовлетворили исканията им само частично.
Междувременно „Булгартрансгаз“ избра за строител консорциума „Газово разширение и развитие в България“. Той предложи намаление на цената за построяването на газопровода – 1.102 млрд. евро без ДДС. Тоест, отстъпката бе около 31 процента. В обединението участват италианската компания „Бонатти“, германската „Макс Щрайхер“ и люксембургската „Комплишънс дивелъпмънт“. Любопитна подробност е, че представител на люксембурското дружество „Комплишънс дивелъпмънт“ е Андрей Зимин. Въпросният Зимин е директор в руското дружество „Трубная металлургическая компания“ (ТМК). В началото на годината руското издание „РБК“ („РосБизнесКонсалтинг“) съобщи, че именно то е посочено от „Газпром“ за доставчик на тръбите, необходими за строителството на българска земя. Според същото издание за българското разклонение ще са необходими над 300 т тръби, а включването на руската фирма имало за цел да се работи по-бързо.
От „Булгартрансгаз“ обаче изтъкват, че забавянето на сключването на договора за строежа на газовото разширение крие опасност от неспазване на договорите с доставчиците на газ, от което може да има и финансови последици.
ПАРИ
ШАЙКАТА УБИВА ДРЕБНИЯТ БИЗНЕС
Стотици хиляди малки фамилни фирми затвориха. Много от тях фалираха, други не издържаха на конкуренцията. Сега правителството е измислило нов удар – дребните търговци – фризьорски салони, хлебарници, магазинчета и т.н., да вземат ток не от регулираният, а от свободният пазар на ток, тоест много по-скъпо. Поредният удар….
Малкият бизнес няма как да издържи. На безумното законодателство, което не позволява да се предвиди развитие и инвестиции, и което, най-лошото, е основна предпоставка за корупция. Законите се променят не за удобство на бизнеса, а за да отпаднат задължения или да се облагодетелства някой „наш“ човек. Промените са постоянни, хората не знаят утре какви ще са изискванията, данъците, осигуровките, какви документи ще им искат….Не напразно голяма част от инвеститорите избягаха.
След това плъзват проверяващите. И почти всяка проверка приключва с въпроса: И ся кво прайм?
И няма смисъл да се оплакват. Нито в полиция, нито в прокуратура, всички са навързани. Хващат се неудобните, тези, които не делят с началството или когато е нужна наказателна акция, за да се покаже борба с корупцията.
Държавата допусна банките и финансовите институции да правят каквото си искат. Неравноправни клаузи, високи лихви, привилегии при събиране на вземанията. Единични са случаите, когато хората могат да се защитят в съда и е по-скоро изключение, а не правило. Много хора загубиха имоти, жилища, бизнес….
Държавата допусна големите международни търговци да смачкат малкия български бизнес. В големите търговски вериги българските производители са поставени в неравноправни условия, за да има намаления и промоции. А бедният българин е готов на всичко, за да спести някоя стотинка, дори за сметка на качеството. А кварталните магазинчета едно по едно затварят….
На шайката им е удобно да сме бедни. Да остане само бизнесът, обвързан с управляващите, за да няма съпротива. Защото бедният човек не може да се съпротивлява. Той мисли само как да оцелее, да осигури хляб на децата си, да си плати кредита. Той няма пари да отиде в София да протестира, няма пари да си плати на медиите, да си купи вестник, за да пише каквото си иска. Бедните не могат да правят революция и протести….те мислят само за хляба.
Затова ни държат в контролирана мизерия. За да не се съпротивляваме…..а ние мислим за хляба, а не как да съборим шайката, която ни го е причинила…
Елена Гунчева
ПАРИ
ИСТИНАТА за ПУНТА МАРА
ИСТИНАТА за ПУНТА МАРА. Българска Народна Банка официално: ВЪНШНИЯТ ДЪЛГ на БЪЛГАРИЯ е 33,74 МИЛИАРДА ЕВРО или над 68 МИЛИАРДА ЛЕВА
Истината за Пунта Мара.
Българска Народна Банка официално:
Външният дълг на България (частен и държавен) в края на март 2019 г е в размер на 33.74 млрд. евро (57.1% от БВП), което е с 397.5 млн. евро (1.2%) повече в сравнение с края на 2018 година.
Дългът нараства със 100.9 млн. евро (0.3%) спрямо март миналата година, сочат предварителните данни на БНБ.
Дългосрочните задължения в края на март са 25.328 млрд. евро (75.1% от брутния дълг, 42.8% от БВП), като се увеличават със 154 млн. евро (0.6%) спрямо края на 2018-а.
Краткосрочните задължения възлизат на 8.412 млрд. евро (24.9% от брутния дълг, 14.2% от БВП) и нарастват с 243.5 млн. евро (3%) спрямо края на миналата година. Краткосрочният външен дълг нараства с 427.5 млн. евро (5.4%) спрямо март 2018-а (7.985 млрд. евро, 14.5% от БВП).
Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ в края на март 2019 г. е в размер на 5.439 млрд. евро (9.2% от БВП). Спрямо края на миналата година, той намалява със 111.1 млн. евро (2%). Външните задължения на сектора се понижават с 204 млн. евро (3.6%) спрямо март година по-рано.
Външните задължения на сектор „Банки“ са 4.62 млрд. евро (7.8% от БВП), като се повишават със 17.4 млн. евро (0.4%) спрямо декември 2018 г. и нарастват с 261.5 млн. евро (6%) спрямо същия месец на миналата година.
В края на март 2019 г. вътрешнофирменото кредитиране е на стойност 12.912 млрд. евро (21.8% от БВП), като е нараснало с 352.8 млн. евро (2.8%) в сравнение с края на 2018 г. (12.559 млрд. евро, 22.8% от БВП). Показателят отчита ръст от 66.5 млн. евро (0.5%) спрямо март миналата година.
През януари-март полученото външно финансиране от нерезиденти е в размер на 1.526 млрд. евро (2.6% от БВП) при 1.309 млрд. евро (2.4% от БВП) за същия период на 2018-а. От тях 40.6 млн. евро (2.7% от общия размер) са за сектор „Държавно управление“, 231.7 млн. евро (15.2% от общия размер) за сектор „Банки“, 258.2 млн. евро (16.9%) за „Други сектори“, а 995.1 млн. евро (65.2%) са вътрешнофирмено кредитиране.
През първото тримесечие на тази година извършените плащания по обслужването на брутния външен дълг са на стойност 1.148 млрд. евро (1.9% от БВП) при 1.426 млрд. евро (2.6% от БВП) за януари-март 2018-а.

-
СЕНЗАЦИЯпреди 4 седмици
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 4 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 5 месецаВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
БЪЛГАРИЯпреди 3 седмици
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ











