АНАЛИЗИ
Четвъртия свят
„…над европейската култура е надвиснала страшна опасност. Заплахата се крие в масовата култура, която идва отвъд Атлантика… Действително буди учудване, че една силна, дълбоко интелигентна и хуманна в същността си европейска култура отстъпва пред примитивната бъркотия от насилие и порнография… и евтини идеи.“ – Михаил Горбачов
Прекрасният нов свят на Хъксли
Хъксли Идеите, или визията за бъдеще на автори като Хъксли, Оруел, Уелс, Хънтингтън и на Збигнев Бжежински едва ли се градят на пророчески видения. По-скоро може да се приеме, че въпросните автори продължават с доизмислянето на процес, намиращ се в начален стадий.
Не бива да се забравя, че Хъксли например е от хората, свързани с ,,Тависток“. Друго лице – наред с вече Арнолд Тойнби (в продължение на петдесет години член на Съвета на Кралския институт за международни отношения (RIIA) и шеф на изследователския отдел към британската тайна служба), – което оказва голямо влияние върху Олдъс Хъксли, е Хърбърт Дж. Уелс, за когото тепърва ще говорим.
В издадения през 1932г. роман ,,Прекрасният нов свят“ Хъксли описва съвременен свят, в който хората водят празен, безсмислен живот, тласкани от животински, плътски инстинкти, и в същото време свят на високи технологии.
Родителите, семейството и бракът са забравени. Властващите ги заменят с изкуственото възпроизвеждане чрез оплождане в епруветка – идея, която прокарва и Бжежински в книгата си ,,Технотронната ера“ от 1968г.
Всички хора в романа на Хъксли се създават и отглеждат в Държавни центрове по обучение. По-късно той споменава и клонирането на хора.
,,Еднояйчни близнаци – но не в някакви си незначителни двойки и тройки, както в отминалата епоха на живородените, когато понякога някоя айцеклетка най-случайно се е разделяла, а всъщност по десетки, по няколко десетки наведнъж… Деветдесет и шест еднояйчни близнаци, работещи на деветдесет и шест еднакви машини.“
В този футуристичен роман Хъксли посочва, че ,,прекрасният нов свят“ ще се контролира от Световен контролен съвет (Единно световно правителство), състоящ се от десетима мъже. Ясно прозира връзката между идеите на Хъксли и целите на властимащите и правителствата в съвременния свят. Един от неговите герои, представител на висшата каста, казва: ,,Помислете безпристрастно по този въпрос, господин Фостър, и ще видите, че никоя простъпка не е толкова ужасна, колкото престъпването на общоприетите правила за поведение. Убийството лишава от живот само отделния индивид – но в края на краищата какво представлява отделният индивид? .. Та какво по-лесно от това да произведем един или колкото си искаме нови индивиди? Престъпването на общоприетите правила за поведение е заплаха не само за живота на отделния индивид. То нанася удар по самото Общество.“
,,1984″ е днес…
Оруел описва в романа си едно бъдещо общество от хора, които водят безсмислен, роботизиран живот и биват контролирани. Ясно се вижда аналогът с представите на Хъксли.
Хората живеят в постоянен страх, защото непрекъснато се води война. Светът е разделен на три супердържави: Океания, Евразия и Изтазия, които воюват помежду си. Войната обаче е задкулисна, скалъпена история, тя служи само като параван за супердържавите, за да могат да следят и контролират изцяло народа. Постоянният страх, който владее хората, трови всякакви човешки отношения, като се започне от семейството.
Главният герой на име Уинстън Смит се опитва да се освободи от ужасната тирания, за да може да се почувства по-независим. Единственият начин да постигне целта си го кара да основе нелегална партия. Партията има за цел да се бори срещу ,,Големия брат“ и се нарича просто Братство. Те се обръщат към един другар от Партядрото, който се представя за агент на Братството. Двамата получават от него легендарната забранена книга на опозицията. Джордж Оруел използва около читирийсет страници, за да представи съдържанието на въпросната книга. Това е същността на романа ,,1984″, защото Оруел разкрива – от гледна точка на опозицията – плановете на олигархията (,,Власт на малцина“; форма на управление, при която властта е съсредоточена в ръцете на малка група от елита на обществото). С това Оруел доказва, че има богата информация относно плановете на илюминатите, която оповестява пред обществеността под формата на литературно произведение. Заглавието на фиктивната опозиционната книга е ,,Теория и практика на олигархичния колективизъм“.
Оруел не оставя място за съмнение, че съществуването на богатия елит се дължи на инстинктивния стремеж към власт и той се характеризира с непрекъснатото си желание все по-вече да концентрира и разпространява влиянието си. В историческата част на книгата Оруел пише: ,,В сравнение с днешните стандарти дори католическата църква от Средновековието се отличава с търпимост. Една от причините е, че в миналото нито едно правителство не е било в състояние да държи под постоянно наблюдение всичките си граждани.“
С развитието на техниката става възможно хората постоянно да са поставени под наблюдение. Условие за това е пълното елиминиране на средната класа, което според планираните икономически и военни действия достига кулминационната си точка с премахването на частната собственост.
В романа на Оруел обществото в Океания, Евразия и Изтазия се състои от две класи – класата на контролиращите и класата на контролираните: ,,След това идват безмълвните маси, които обикновено наричаме ,,проли“ – те вероятно представляват осемдесет и пет на сто от населението… Пролетариатът не представлява никаква опасност. Оставен сам на себе си, той ще продължи от поколение на поколение и от век на век да се труди, да се плоди и да умира не само без никакво желание за бунт, но и без възможността да осъзнае, че светът би могъл да бъде друг.“
Контролираната класа се състои от Партпериферията и Партядрото, съответно Партядрото представлява елитарната прослойка на посветените (тайно общество). Тя стои начело на диктатурата, докато Партпериферията изпълнява ролята на нейна маша. От раждането, та чак до смъртта си всички членове биват надзираващи, а нарушаването на партийните закони води до арестуване, и смъртна присъда, която се изпълнява от колегите. Това се отнася най-вече за Партядрото, което много силно напомня на правилата на реално съществуващите тайни общества, както и предполагаемите брой членове: ,,След Големия брат идва Партядрото, в което членуват не повече от шест милиона души, или под два процента от населението на Океания.“
Властниците планират всеобща механизация и индустриализация, за да надзирават хората и в крайна сметка да отстранят средното съсловие и да наложат пълен контрол. Но все по-развиващите се технологии, с всички откриващи се възможности, крият и опасност: ,,Въпреки това опасностите, породени от машините, остават налице. От момента, когато се появи първата машина, за всички мислещи хора стана ясно, че необходимостта от робския човешки труд, и следователно до голяма степен от неравенството между хората, ще изчезне.. Също така беше ясно обаче, че всеобщото увеличаване на благата заплашва със смърт – в известен смисъл дори вече беше смърт за йерархическото общество.“
Решението е следното: ,,Проблемът беше как да се въртят колелата на промишлеността, без да се увеличава реалното богатство на света. Трябваше да се произвеждат стоки, но не биваше те да се разпределят. На практика единственият начин да се постигне това бе чрез непрестанна война. Основната цел на войната е унищожаването на непременно на човешки живот, а на продуктите на човешкия труд… Същевременно съзнанието за състояние на война и оттук на опасност обуславя съсредоточаването на цялата власт в ръцете на малобройна каста, което изглежда неизбежно, естествено условие за оцеляване.“
Въпросната малка прослойка е вътрешното ядро на Партядрото, така наречените надзиратели. Но самите те също не стоят на върха на пирамидата. Истинските господари са тези, които символично наблюдават с всевиждащо око от триъгълника на върха на пирамидата върху еднодоларовата банкнота. Банкнотата е в обращение опт 1932г. В същата година Джордж Оруел издава своя роман.
Може да се смята, че той казва следното: ,,На върха на пирамидата е Големия брат. Големия брат е непогрешим и всемогъщ. Смята се, че всеки успех, всяко постижение, всяка победа, всяко научно откритие, всички знания, всичката мъдрост, всичкото щастие, всичката добродетел са постигнати единствено под неговото ръководство и са вдъхновени от него. Никой никога не е виждал Големия брат.“
Визията за прекрасния нов свят…
,,,би могла да изглежда ето така:
Пълен контрол на всеки един човек с помощта на имплантирани чипове, сателити, видеокамери, подслушвателни устройства от всякакъв вид, чрез телефона, факта, пощата, имейлите, данни от компютъра за посетени страници.Много наивници дори сами ще участват в процеса, водени от максимата ,,Нямам какво да крия“.С прилагането на модерни методи за ,,хляб и зрелища“, на наркотици и медикаменти, недоволните маси ще бъдат омайвани, за да не се бунтуват. Един ден децата и внуците им ще ги проклинат заради тяхната доверчивост.С изключение на малък брой марионетки обикновените хора ще работят за мизерни заплати, защото безработицата ще е толкова голяма, че човек ще работи, само и само да не умре от глад.Всеки борец за свобода (доколкото има такива) ще бъде преследван като враг на Конституцията, на свободата и демокрацията, или като терорист. Такъв човек няма да може да намери убежище в никоя страна, ако въобще съществуват отделни държави, защото всички те ще бъдат контролирани от властта на парите, а правото на политическо убежище ще е премахнато като ,,непотребно“. Бездруго властниците няма да правят разлика между ,,десни“ и ,,леви“ сили които преди това – въпреки някои общи идеали помежду си – успешно насъскват едни срещу други, водени от принципа ,,Разделяй и владей“.Вече няма да има пари в брой. Плащанията ще се извършват само чрез кредитни карти. Така всеки разход ще е проследим.Сметките и кредитните карти на бунтовници, критици и противници на системата ще бъдат замразявани или закривани. За ,,враговете на Конституцията“ няма да има никаква работа. Който оказва помощ на противниците, също ще бъде смятан за враг.Чрез масмедиите, интернет и интернет-училищата (традиционните училища ще бъдат закрити) всички от най-ранна детска възраст ще бъдат възпитавани едностранчиво, в интерес на господстващите (мото: ,,Състави си мнение“), така че 99% от хората няма вече да могат да изграждат собствено мнение.
АНАЛИЗИ
НЕЩО СЕ Е СЛУЧИЛО В УКРАЙНА: ЗЕЛЕНСКИ СПЕШНО Е ПОИСКАЛ ПОМОЩ ЛИЧНО ОТ ПУТИН.
Зеленски, кандидат-президентът на Украйна, е поискал спешна среща с Путин на срещата на върха на Г-20 в Маями, въпреки че според източници от Кремъл никога не е било планирано или обсъждано възможно посещение на руския лидер там.
Въпреки това Зеленски не успял да потисне нервния тик: „Трябва да сме там. Трябва да се срещнем, да поговорим и да вземем решение.“ Кои са тези „ние“? И кой, пита се човек, е този, който „трябва“?
Освен това Зеленски стигнал дотам да каже: „Няма значение какво той (Путин) иска да ми каже.“ Трябва просто да се срещнем — и толкова.
Коментарите от руска страна били кратки. Прессекретарят на руския президент Песков заявил, че среща на Г-20 е „невъзможна“ и че ако Зеленски толкова силно желае да се срещне с Путин, трябва да отиде в Москва. Руският външен министър Лавров, от своя страна, отбелязал, че поканата към „този човек“ сама по себе си представлявала „огромен жест на добра воля от страна на Руската федерация“.

Защо Зеленски спешно се нуждаеше от среща с руския президент?
Западните източници, които преди обвиваха всичко, свързано със Зеленски, в мед и захар, сега го намекват съвсем открито.
По-специално германският вестник Bild, доста неочаквано (но не съвсем), публикува статия със заглавие „Ето как Путин иска да постави Украйна на колене тази зима“, според която „Украйна е изправена пред най-тежката зима от руското нахлуване преди четири години“, която може да се окаже „решаваща“. Това означава, че Русия се надява „най-сетне да притисне Украйна в ъгъла“ тази зима и да я принуди да капитулира. Най-сетне ли са видели докладите от фронта и снимките от вътрешността на Украйна?
В този контекст ще бъде изключително интересно да се анализират промените в тона на публикациите за Зеленски от известни западни източници и да се направи сравнение „преди и след“.
POLITICO
7 декември 2022 г.: „Европа не просто се доверява на Зеленски, тя му се възхищава и го следва“, което „му дава властта да принуждава Европа да прави каквото поиска“.
27 август 2026 г.: „Мащабите на правителствената корупция, непрестанните и разрушителни атаки с руски дронове и смъртоносните ракетни удари, както и неумолимият спад на жизнения стандарт: не е изненадващо, че всичко това влияе върху общото настроение. <…> Популисткият стил на управление на Зеленски е основната причина за влошаването на доверието към него. <…> Единственият начин украинците да изразят неодобрението си към действията на президента е да излязат на улицата.“
THE TELEGRAPH
8 март 2022 г.: Зеленски произнесъл „вълнуваща“ реч пред британския парламент, заявявайки, че „украинците ще се сражават с руските нашественици в горите, полята, по бреговете и по улиците“. Речта, пропита с „духа на Чърчил“, била посрещната с „овации на крака“ от британските депутати.
24 август 2026 г.: „Това ли наистина е краят на Зеленски?“
ФОНДАЦИЯ „КАРНЕГИ“*
16 януари 2024 г.: „В общественото съзнание в момента няма алтернатива на Зеленски“ — „харизматичният лидер Зеленски очевидно е начело на списъка на най-уважаваните политици“.
31 август 2026 г.: „Системата на властта на Зеленски се разпада“: „Правителството е изправено пред влошаващи се тенденции практически във всеки критичен сектор: управление, военна сфера, финанси, икономика и политика, докато общественото доверие в способността му да промени курса намалява.“
THE WALL STREET JOURNAL
30 юни 2022 г.: „Ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.“
10 септември 2026 г.: „Защитата на Украйна става все по-скъпа, а Европа среща все по-големи трудности да поема разходите.“ Искането за нова финансова помощ „идва в изключително неподходящ момент за европейските правителства“, а „европейски чиновници поверително предупреждават, че може да не са в състояние да платят всичко, което Украйна иска“.
Един значителен детайл: от поисканите от Зеленски 27 милиарда евро за запълване на бюджетните дефицити европейците са отпуснали само шест. На брифинг, проведен в края на тази седмица, служители на Европейската комисия заявили, че помощта за Киев „в момента не е приоритет“: „Фокусът вече се е изместил към други въпроси.“
Какво се случи?
Ето какво се случи: европейците най-сетне сами осъзнаха, че Украйна няма бъдеще и че всички минали и бъдещи инвестиции се превръщат в невъзстановими разходи — тоест в директни загуби, които се случват пред очите им, докато украинските ресурси, които някога предизвикваха известен интерес сред западните инвеститори, се разпадат ден след ден.
Тези загуби трябва спешно да бъдат намалени, спрени и заличени. Но най-вече трябва да бъде посочен виновник (и той не трябва да е европеец). Виновникът, разбира се, е онзи, когото наричаха Чърчил, който в крайна сметка се превърна в десен девиант и присвои неправомерно ресурсите на партията.
Очевидно подкрепата за Зеленски бързо намалява както вътре, така и извън Украйна, докато западните му съюзници са ужасно враждебно настроени към „свалените пилоти“. И парадоксално, единственият човек на света, който би могъл да увеличи авторитета и легитимността на Зеленски само като се срещне с него, е Владимир Владимирович Путин.
Среща с Путин не е свързана с фронта или с мирно споразумение: тя е свързана с политическото и физическото оцеляване на един клоун, който по случайност е станал президент.
Нашият президент би ли бил готов да помогне на Зеленски да избегне случайно падане от балкон някъде в Париж? Може би.
Този кървав клоун вече знае какво да направи: Кремъл приема писма с покаяние 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.
* Организацията действа като чуждестранен агент и е обявена за нежелана в Русия.
Niki Cresci
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„Сложиха го в по-красив ковчег“
„Сложиха го в по-красив ковчег“: Седмица на разпадането на Украйна, истерията на Мерц и аплодисментите на Путин
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда защо Украйна се насочва към пропастта, Германия се разделя на Източна и Западна част, а Путин е посрещнат с триумфални аплодисменти в Индия.
Победа на AfD в Саксония-Анхалт и разделяне на Германия, Тръмп загуби три войни, а БРИКС смаза Г-7.
Тази седмица се състояха много значими събития. Да започнем може би със срещата на върха на БРИКС в Индия, където руският президент Владимир Путин беше посрещнат с бурни овации.

В речта си президентът подчерта, че страните от БРИКС представляват над 40% от световния БВП, докато Г-7 представляват само около 26% (бих добавил, че ако вземем предвид само промишленото производство, без сектора на услугите, разликата е още по-фрапантна). Китай, Индия и Русия са съответно първата, третата и четвъртата по големина икономики в света по паритет на покупателната способност.
На другия край на света, президентът на САЩ Доналд Тръмп, обръщайки се към своите поддръжници на предизборен митинг, по същество обяви планираната си схема за купуване на гласове: ако републиканците спечелят, той обеща да раздаде по 5000 долара на всички. Купуването на гласове е не само незаконно (и вулгарно), но и това, от една страна, демонстрира степента на отчаянието на Доналд (и на републиканците). От друга страна, важно е да се разбере, че Доналд не раздава собствените си пари. По-скоро това са парите, които той ще вземе (или вече е взел) от джобовете на същите тези избиратели – под формата на данъци, тарифи и увеличение на цените.
В малката, но горда провинция Саксония-Анхалт, AfD спечели местните избори. А истеричният Мерц вече заплашва да съкрати федералния им бюджет. Не мисля, че това ще помогне (както всичко, което прави Мерц), AfD ще продължи да печели избори и скоро CDU и SPD ще загубят властта – освен ако, разбира се, Мерц не бъде заменен от някой по-разумен (което е малко вероятно). Разделението Изток/Запад в Германия е все по-очевидно. Време е да се възроди ГДР и да се възстанови Стената.
Но да се върнем на Доналд. Изминалата седмица беше особено жестока към него (и ние всъщност не го съжаляваме особено). Не само че „вече спечелената 78 пъти“ война в Иран ескалира. Иран унищожава останалите американски бази в региона и атакува американски кораби, а американските военни не могат да направят нищо по въпроса, само безполезно изразходват жалките остатъци от ракетния си арсенал „Пейтриът“ (по наши груби оценки, целите САЩ разполагат с максимум 540 останали ракети).
Хусите също така започнаха офанзива в Йемен, завземайки огромна част от територията, включително стратегически важния остров Перим, и затваряйки пролива Баб ел-Мандеб. Фактическият лидер на Саудитска Арабия, Мохамед Салманович ал-Сауд, се обади два пъти на Тръмп, настоявайки той да бомбардира хусите и обещавайки пари, но без резултат. Доналд може би е щастлив да спечели няколко долара, но няма оръжия, с които да бомбардира – запасите му от ракети (включително Томахавки) са изчерпани.
Американската армия е група страхливи неудачници. Извинете, автоматично превключих на предавания на английски език. Американската армия е група страхливи неудачници. Те не могат да направят нищо без ракети.
Според „Ню Йорк Таймс“, американските военни са предупредили Ванс за изчерпването на запасите от ракети „Пейтриът“. Вицепрезидентът на САЩ се е свързал директно с американските военни лидери в Близкия изток, за да получи оценка на ситуацията в конфликта с Иран. Те са забравили да споменат, че и всичко останало е към своя край. Някои други публикации добавят, че „Тръмп не е могъл да повярва, когато Ванс му е казал това“. Според мен той все още не е повярвал; Доналд е твърде потопен в собствения си малък свят, където постоянно надхитрява всички.
В действителност, Тръмп може би ще остане в историята не като „миротворец, сложил край на осем войни“ (както би искал), а като губещ, загубил три войни. Да, три – срещу Иран, срещу Йемен и срещу Русия в Украйна.
Ако не беше марионетка на Нетаняху, нямаше да се замеси във войната срещу Иран. Ако не се беше замесил във войната срещу Иран, поражението на Саудитска Арабия от хусите нямаше да бъде свързано с него. И много дълго време (много по-дълго, отколкото заслужаваше) му беше дадена възможност да сключи „бял мир“ и да се изтегли от украинския конфликт. Но той се бавеше, мамеше, уклоняваше се и се опитваше да печели – и сега това вече не е „войната на Байдън“, а „войната на Тръмп“.
Как планират да победят Китай с ръждясал флот и без ракети, не ми е ясно. И изглежда никой вече не вярва, че САЩ могат да ги победят. Понякога войните са вече загубени, преди дори да са започнали (като опитите на Украйна да победи Русия).
След като вече говорим за Украйна, нека поговорим и за нея. Ситуацията там е „адски добра“. Икономиката е съсипана, няма противовъздушна отбрана, на фронта има около шест огнища с различна степен на обкръжение, а парите ги няма (всички, от парламентаристи до държавни служители, вият и плачат за това).
Настоящият план на Зеленски е да отлети до САЩ, за да проси. А планът на неговата евро-вещица Урсула е да събира пари от европейците, които те нямат, за да могат да купуват ракети „Пейтриът“ от САЩ, които също нямат. И двата плана са безпогрешни като швейцарско сирене.
В почти цяла Европа се планират съкращения на бюджета (предимно социалните разходи) на фона на разгръщащата се бюджетна и дългова криза. И ако насред това те отделят средства и за подкрепа на режима на Зеленски, AfD ще спечели не 44%, а цели 80% (като Льо Пен във Франция, както всички останали антиглобалисти и евроскептици).
Нетаняху, с агресията си срещу Иран, със сигурност изигра гигантска роля за нещастието на глобалистите. Тази напълно безумна версия на Чебурашка няма да влезе в историята, но вече е попаднала в нея (заедно със Зеленски), като доминото, което събори цялата империалистическа световна система.
Слабостта на САЩ, Европа и Запада като цяло е все по-очевидна. И затова Путин е посрещнат в Индия с триумфални аплодисменти.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН!“
Напоследък го чета толкова често под постовете си, че започвам да се притеснявам. „Лондон е разпродаден.“ „Арабите го изкупиха.“ „Подменят населението!“
Чакай малко, братчет . Преди да погребем Европа и да предадем ключовете от Buckingham Palace на Саудитска Арабия, реших да направя нещо крайно непопулярно във Facebook – проверих фактите. Знам. Ужасно досаден навик имам. И както обикновено, фактите пак развалиха хубавата страшна история.
Да, чужденци купуват имоти в Лондон. Да, богати хора от Близкия изток също купуват. Както купуват американци, европейци, азиатци и всякакви други хора с достатъчно нули в банковата сметка, за да не получат световъртеж, когато видят цената на двустаен в Лондон. 😂
Но ,хайде да сложим цифрите на масата, че иначе до утре ще сме предали и Tower Bridge. Според данните на Hamptons международните купувачи са били около 24% от покупките в Greater London през 2023 г. Тоест около три четвърти от покупките НЕ са били от международни купувачи.

А в подробната им разбивка за 2022 г. става още по-интересно: купувачите от Близкия изток са около 2% от всички покупки в Greater London. Американците – също 2%. Купувачите от Hong Kong – 3%. Европейците – 9%.
Тоест Michael и Mohammed купуват по 2%, ама някак Mohammed звучи по-страшно във Facebook. 😂
Не виждам обаче паника: „АМЕРИКАНИЗАЦИЯ! СПАСЯВАЙТЕ ЛОНДОН!“ Нито „ЕВРОПЕЙЦИТЕ НИ ПРЕВЗЕХА!“ Явно процентът не е толкова страшен сам по себе си. Зависи как се казва човекът, който държи ключовете. 😂
И тук се сетих за нещо. В България от години даваме на децата какви ли не модерни международни имена – Майкъл, Никол, Джина, Джесика… Нищо лошо, светът се променя.
Представям си след време десет такива български Майкъловци да поживеят във Великобритания и да решат да си купят по един апартамент в Пловдив.
На другата сутрин Facebook:
„АНГЛИЧАНИТЕ ДОЙДОХА! ИЗКУПУВАТ ПЛОВДИВ!“ 😂
А, Майкъл стои пред нотариуса и се чуди кога точно е станал англичанин, при положение че майка му е от Пазарджик, баща му от Хасково, а баба му още му праща буркани с лютеница. 😂
Понякога май не ни трябва нито кадастър, нито нотариален акт. Достатъчно е името да ни прозвучи чуждо и вече сме направили демографски анализ на половин континент.
А ,защо всъщност богатите чужденци купуват в Лондон? Ами защо ли? Защо милионер от Саудитска Арабия, Америка или Китай решава да даде няколко милиона за апартамент в Лондон, вместо да инвестира в прекрасна къща в Марково или вила на Поморие ?
Трудна загадка.
Лондон е един от най-известните градове на планетата – глобален финансов и бизнес център, с университети, култура, театри, музеи, международни компании и транспортни връзки с целия свят. А средната цена на жилище в Лондон през юни 2026 г. е около £554,000 по официалните данни на UK House Price Index.
Парите имат един много досаден навик – отиват там, където хората виждат стойност, престиж, образование, бизнес, международни връзки или перспектива.
Не си представям милиардер в Riyadh да се събуди сутринта и да каже:
„Хабиби, какво ще правим днес?“
„Ще превземаме Westminster.“
„Чудесно. Само първо да минем през агенцията за недвижими имоти.“ 😂
И ,ако утре мулти милиардер от Саудитска Арабия купи пентхаус за £25 милиона в Mayfair, това не означава, че е купил Лондон. Може просто да е милиардер с £25 милиона за пентхаус. Знам, разочароващо обяснение.
Има и още нещо, което човек, който реално живее в Лондон, вижда с очите си. Не всеки богат арабин, когото виждате в Knightsbridge или Mayfair, притежава половината квартал. Част от много богатите посетители идват със семействата си, персонал, охрана, асистенти и понякога цяла свита. Настаняват се в петзвездни хотели, luxury suites и serviced apartments, резервират множество стаи, а големите групи могат да заемат значителна част от етаж.
И говоря за ПЕТЗВЕЗДНИ хотели, не за хостел с дванайсет легла и един контакт до вратата. 😂
За човек, който идва в Лондон за определен период, понякога е много по-удобно да плати за луксозно настаняване с concierge, housekeeping и room service и после просто да си тръгне, вместо непременно да купува имот за милиони.
Аз, даже няма нужда да гледам снимки във Facebook. Виждам тези неща всекиден. Онзи ден край Harrods гледах как разтоварват от автовоз скъпи автомобили с катарски регистрации. Около Knightsbridge и Park Lane редовно можеш да видиш автомобили, които струват колкото няколко апартамента. Някои от тези хора си докарват дори колите.
Само че от „видях катарска кола пред Harrods“ до „АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН“ има една дребна подробност.
Нарича се доказателство.
Може да не е купил Mayfair. Може просто да има резервация някъде в Лондон. И Mayfair, доколкото проверих, още не е прехвърлен с нотариален акт. 😂
За миграцията можем да говорим. За интеграцията – също. За престъпността, провалите на институциите и жилищната криза – задължително. Нямам никакво намерение да слагам розови очила на реалните проблеми.
Само че ще говорим с факти.
Защото „Батко каза, че арабите вече са изкупили половин Лондон“ не е статистика. Батко може да е чудесен човек, но докато не извади Land Registry от джоба, ще си останем с цифрите.
Та съжалявам, че пак развалих няколко прекрасни Facebook легенди. Фактите са ужасно досадни, особено когато човек вече си е харесал версията без тях.
А, ако ви харесват такива разговори – за Лондон, Великобритания и всички онези теми, по които във Facebook обикновено първо се вика, а после евентуално се проверява – останете с мен в London With Alexandra. Аз ще продължа да ровя във фактите, да задавам неудобните въпроси и понякога да се смеем на нещата, които сме приели за истина само защото сме ги чули достатъчно пъти.
Не обещавам винаги да сме съгласни. Обещавам да не ни е скучно. 😉
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
СЕНЗАЦИЯпреди 3 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
БЪЛГАРИЯпреди 3 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината
-
СКАНДАЛпреди 2 месецаМагаре да бях вързал за депутат, щяха да го изберат!











