КОСМОС
Мозъчните вълни отразяват ли различни видове учене?
За да се научите да карате колело и да запомните правилата за игра на шах се изискват два различни вида учене. За първи път учените успяват да разграничат всеки вид учене според мозъчните вълни, които предизвиква.
“Специални невронни очертания водят учените, когато те изучават невробиологията, която стои в основата на това как научаваме двигателните умения и също как решаваме сложни познавателни задачи“, казва Ърл К. Милър, професор по неврология в Picower Institute for Learning and Memory и автор на научно изследване
Когато невроните взаимодействат помежду си, те произвеждат електрически сигнали, които се комбинират и формират мозъчни вълни, които вибрират с различни честоти. “Нашата крайна цел е да помогнем на хората със затруднения с паметта и ученето.“
Невронните очертания могат да ни помогнат да открием промените в начините за учене, които се случват при болести като Алцхаймер, и да диагностицираме тези болести по-рано. Също така можем да подобрим определени видове учене, за да помогнем на пациентите да се справят с болестта, казва Роман Ф. Лунис, аспирант в лабораторията на Милър и водещ автор на научния доклад. Скот Бринкът – учен в Picower Institute и Евън Анцулатос – докторант от МИТ са съавтори.
Пряко срещу косвено учене
Преди време учените смятат, че има само един вид учене. По-късно те откриват, че има пациенти като известния Хенри Молисън, който развива тежка амнезия през 1953, след като част от мозъка му е премахната по време на операция, за да се контролират епилептичните му пристъпи. Молисън не може да си спомни, че е закусил няколко минути, след като приключи с ястието, но може да научи и да използва моторните умения, които е научил, като например да проследява предмети в огледало.
“Молисън и други пациенти с амнезия подобряват тези свои умения след време, дори да не си спомнят да са правили тези неща преди“, казва Милър. Изследването разкрива, че мозъкът се ангажира в два вида учене и памет – пряка и косвена.
Прякото учене е “съзнателното учене, когато мислиш за това, което научаваш, и можеш да разкажеш за това, което си научил. Например запомняш даден параграф от книга или научаваш правилата за сложна игра като шаха“, обяснява Милър.
“Косвеното учене е обратното. Можем да го наречем учене на моторни умения или мускулна памет. Това е видът учене, до което нямаме съзнателен достъп, като умението да караме колело или да жонглираме“, добавя той. “Като го правиш, ставаш все по-добър в него, но не можеш да обясниш точно какво учиш. Много задачи, като ученето на ново музикално произведение, изискват и двата вида учене, добавя той.
Мозъчните вълни от по-ранните изследвания
Когато учените от МИТ изучават поведението на животните, докато те учат нови умения, те откриват знаци, които сочат, че различните задачи изискват пряко или косвено учене. Някои задачи изискват сравняване и свързване на две неща. Например животните използват правилните и неправилните отговори, за да подобрят следващите си опити. Това е пряката форма на учене. В задачи, където животните се учат да местят погледа си в една посока или друга в отговор на различни зрителни стимули, те само подобряват представянето си, като дават верни отговори. Това показва косвено учене.
Учените също откриват, че различните видове поведение са придружени от различни видове мозъчни вълни. По време на преки задачи за учене, има увеличение в алфа2-бета мозъчните вълни (което варират между 10 и 30 херца) след верен отговор и увеличение в делта-тета вълните (3-7 херца) след грешен отговор. Алфа2-бета мозъчните вълни се увеличават при ученето по време на преки задачи, и след това намаляват, като ученето напредва. Учените виждат знаци за невронен пик в дейността, който се появява в отговор на поведенчески грешки, наречени негативност, свързана с дадено събитие, само в задачи, за които се смята, че изискват пряко учене.
Увеличението в алфа2-бета мозъчните вълни по време на прякото учене “могат да отразят изграждането на модел на задачата“, казва Милър. “И след като животното се справи със задачата, алфа2-бета вълните намаляват, защото моделът е вече изграден.“
За разлика от тях делта-тета вълните само се увеличават, когато животното дава верни отговори по време на косвеното учене и намаляват по време на прякото учене. Това показва, че има различни механизми, които се използват по време на прякото и косвеното учене.
КОСМОС
Време ли е да се усъмним във всичко, което ни говорят за Антарктида
Тази вулканична суша на края на света е мястото на една от най-големите загадки на съвременната физика.
Тук, през май 2018 г., учени от НАСА, работещи с Антарктическата импулсивна преходна антена (ANITA), откриха аномалия, която предизвиква законите на физиката. Това е остров Рос, Антарктида.
Космически лъчи, които вместо да падат на Земята от космоса, изригват от земята. През 2018 г. физиците бяха шокирани от новината, че от Южния полюс се излъчва странно лъчение. Физиците, се запитаха: Що за частици са това? Това е нещо ново.
Може би очаквате свръх енергийните частици неутрино да идват от небето, а не от Земята, но точно това са открили учените. Фактът, че космическите лъчи идват от Земята, повдига въпроса:
Как е възможно това?
Антарктида и до днес остава един от последните неизследвани географски райони на нашата планета. Тя все още е една от най-големите загадки на днешния ден.
Това е земя на крайности. Почти 98% от континента е покрит с лед с дебелина до 4,8 км. Японската планина Фуджи, висока 3776 метра, дори не може да пробие повърхността му. Температурите редовно падат под минус 45 градуса по Целзий с ветрове до 320 км/час.
Старите карти казвали: „Тук са чудовищата.“
Нещо изглежда се случва на този тайнствен континент на Южния полюс. Много хора предполагат, че Антарктида е някаква извънземна база.
Слухове за тази извънземна активност в Антарктида циркулират от години. А сега военнослужещи, които са били разположени на ледения континент, са готови да говорят за тези твърдения.
Някъде около декември летяхме с мисия от Макмърдо, разказва военен свидетел, и командирът ми в задната част включи интеркома и каза: „Хей, тук отляво има нещо блестящо.” Затова отидох до пилотската кабина и погледнах през големите прозорци и видях малки обекти с дисковидна форма. Вероятно имаше четири или пет от тях и отначало стояха неподвижно над един планински връх.
Тогава един от тях внезапно се отдели от групата, с невероятна скорост прелетя до съседния планински връх и спря. След това друг обект от групата се присъедини към първия. Какво каза пилотът? Той каза по интеркома: „Всичко, което мога да ви кажа е, че те не са наши.”
Когато разследващият журналист Линда Молтън Хоу интервюира бившия флотски бординженер Брайън през 2019 г. той разкрива една
Много любопитна зона забрана на полети,
на която попаднал по време на службата си в Антарктида. Според Брайън, някъде около октомври 1985 г. в Макмърдо е получено спешно повикване.
Те получили обаждане от австралийския лагер Дейвис, в далечния край на Източна Антарктида. Бил истински спешен случай и ги чакал дълъг полет. Учен в лагера Дейвис бил тежко ранен от взрив на бойлер и се нуждаел от незабавна медицинска помощ.
Включвайки спиране за зареждане с гориво на Южния полюс, евакуационният екип на Брайън бил на 6 часа път от ранения пациент. Но те имали забрана да летят над т.нар. „станция за вземане на проби от въздуха“, който бил най-прекият път. Получихме заповед да се отклоним на 50 км от станцията.
Но където трябвало да бъде станцията за проби от въздуха, екипажът се сблъскал с нещо, което никой не бил виждал.
Там имало гигантски отвор, който приличал на дупка в леда. Изглеждал като снежна фуния, която води надолу. Полярното плато на Южния полюс е напълно равно; там няма дупки.
Екипажът на спасителната мисия видял голяма дупка в леда, която не би трябвало да е там. Брайън преценил, че дупката е с диаметър най-малко 90 метра.
Когато самолетът се приземил в Макмърдо, целият екипаж бил ескортиран до офиса на старшия командир. Там им било наредено никога да не говорят за забранената зона, над която са летели.
Напълно възможно е на Антарктида да има главна извънземна база
Това е напълно изолирана част от планетата. Тя е напълно необитаема или поне беше доскоро. Мястото е идеално. Под ледената покривка на Антарктида може да има каменни храмове. Може да има биологичен материал, останки от хора, които са живели там, и все още са там.
Това може да е най-голямото откритие в човешката история. Дали ще съзрем истинската история на Земята под ледената покривка на Антарктида?
Ако е така, ще се сблъскаме ли скоро с доказателство за извънземно присъствие на Южния полюс? Може би, когато ледената завеса най-накрая се вдигне и сме готови да научим истината, ние ще се озовем лице в лице с нашите извънземни предци.
КОСМОС
Разпространиха в мрежата таен план за „Нова Европа“
Информация за таен план, които се провежда на територията Германиясе разпространява в мрежата по-бързо от всяка друга конспирация.
Хипотезата задмина по популярност дори най-нелепите теории за пандемията коронавирус. Но от своя страна не е лишена от логика.
За какво става дума?
В посочените файлове присъства меко казано скандална информация за строго секретен план изпълняван методично години наред.
И подготовката за катасрофалното събитие е в ход не на шега. Тайната е пазена ревностно от очите на обикновените европейци години наред.
В стила на конспиративните теории в „лийка“ звучат имена на познати политици, фондации, държавни лидери.
Цялата фактология е представена по години и следва логиката на проекта.
„През юни 2012 г. аз бях обявен за ръководител на проекта „Нова Европа“ и от този момент нататък здравето ми започна да се влошава. Годината е 2012. ООН тайно закодира прилагането на миграцията като оръжие срещу Европа през 2015.
Главният герой на утечката остава анонимен, което ни кара да се съмняваме в разпрострената информация, но критици настояват за нейната истинност.
Теория на конспирациите
С ресурси на ООН, Световната банка и ЕС бяха инсталирани пет центъра за набиране на „работници“ в Африка, както и десет допълнителни центъра в Близкия Изток.“
„Всеки отговарящ на критериите беше снабден със смартфон и 2500 евро в брой. После тези хора бяха интегрирани в предварително определените „Бежански маршрути“.
Германските служби са били предварително информирани и координирани отвън.
„Официално вълната започна през 2015 г., но неофициално всичко това вече беше стартирано през 2013 г., най-напред в по-малък брой. И две години по-късно „ENTER OPERATION SYRIA“ придоби ефекта на снежната топка.“ – не спира да споделя източникът.
Главният герой на утечката казва открито: „Отначало трябваше да подпиша десет различни декларации за секретност на десет различни държавни ведомства, сред тях две, които са класифицирани като строго секретни документи за Министерството на отбраната.
Чудех се защо, планове за евакуация на населението, които по никакъв начин не са класифицирани като строго секретни се обявяват за такива.
Обикновено те са публично достояние и дори можете да получите данни за тях след запитване по законовия ред.“
Задачите на групата, в която участва разкриващият секретното досие са сведени до зловещи факти.
Разпоредено е изграждането на над петнадесет дълбоки бункерни комплекса, в различни места на Германия.
Обектите са свързани с подземни връзки. Разполагат със самостоятелен геотермален източник на енергия плюс доставка и подаване на вода от дълбоки кладенци.
Всеки един комплекс е определен да даде подслон на 300 000 души.
Разказът продължава с безукорни данни с имена на градове и местности, фирми и лица, които лесно могат да бъдат сравнени.
Съзаклятието е достояние единствено елит от най-високите нива в германските федерални институции.
„На 14 ноември 2005 бяхме поканени за брифинг, за да въведем в изпълнението на проекта ръководителя на Федералната канцелария както и новия канцлер Ангела Меркел.
Тази зима бях изпратен на първата ми дълга ваканция на остров Мауи (Хавай), спонсорирана от Рокфелер Corporation.
Там се запознах с няколко политически агенти информирани за нашата работа.
Те бяха ентусиазирани за своите строителни проекти, например в Канада, Холандия, Аржентина или Франция, които започват веднага след като „германски обекти“ станат действащи.“ – казва източникът на изтеклия в интернет секретен план.
Дотук всичко изглежда колкото правдоподобно, толкова и измислено. Човек може да стане обект на лесно внушение ако не е запознат с тематиката. Но пък и всеки може сам за себе си да отсее измислицата от реалността.
КОСМОС
Кармата на думите – не споделяйте плановете си!
Важно е да запомните, че ако вие критикувате някого, вземате лошата карма и лошите качества на характера на човека. Така действа законът на кармата. И също така придобивате качествата на личността, която хвалим.
Затова Ведите казват винаги да се говори за Бог и за светиите и да се възхваляват. Това е най-лесният начин да придобиете божествени качества. Това означава, че ако искате да придобиете някои качества само трябва да прочетете за някой светец, който ги притежава, или с някой да ги обсъдите.
Отдавна е отбелязано, че придобиваме качествата на този човек, за който си мислим и говорим.
Затова дори и западните психолози препоръчват да се мисли и да се говори за успешни и хармонични хора. Но колкото повече проявяваме егоизъм и завист, толкова по-трудно можем да говорим за някой добър човек. Ние трябва да се научим да не критикуваме никого.
Лекар споделя, че имал пациент, който по хороскоп в определена година трябвало да има сериозно заболяване, но всичко у него било наред.
Лекарят го попитал какво е започнал да прави през тази година. Той заявил, че дал обет да не критикува хората. И наистина забелязал, че животът му се е подобрил, а неговата духовна практика достигнала ново ниво.
Тези, които ни критикуват, ни дават своята положителна карма и вземат нашата лоша. Мъдреците винаги са вярвали, че е добре, когато ни критикуват. Как си взаимодейства речта с нашата карма?
В “Махабхарата” се казва, че ако нещо сте планирали, или искате нещо да направите, не говорете на никой за това. Щом го кажете с 80% е по-малко вероятно, че това ще се случи, особено ако сте споделили със завистлив, алчен човек. Защо хората, които говорят малко и лаконично постигат повече?
Те не губят енергия. Друго просто правило, свързано с речта – ако сме направили на някой нещо добро и сме се похвалили пред друг, в този момент ние губим положителна карма и всичките плодове на благочестие, които сме си заработили с този акт. Самохвалковците постигат малко. Ето защо ние никога не трябва да демонстрираме своите достижения, тъй като в този момент губим всички плодове, които сме спечелили преди това.
… Нека лявата ти ръка не знае какво прави дясната.
(Матей 6: 3)
-
СЕНЗАЦИЯпреди 3 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
БЪЛГАРИЯпреди 3 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината
-
СКАНДАЛпреди 2 месецаМагаре да бях вързал за депутат, щяха да го изберат!











