БЛОГ
Пак е петък, пак сме живи, а това не е малко в тия времена. Санитарен полуден.
Напоследък културата ми е най – важна. Днес се сетих за Манон Леско, героинята от едноименния роман на Антоан Прево, възпята по – късно в едноименната опера на Джакомо Пучини. Поезията не ми е силаната страна, както и всичко друго, та ще предам накратко – разказва се за приключенията на една професионална държанка, завършващи в каторгата. Сетих се за нея, заради сходното име и поведение на наш политик, Манол Пуйко́в. Поведението му е идентично, за каторгата силно се надявам.
Политик е силно преувеличено, човекът е от ония наколко процента, родени от инцеста между ала бала и нашата простотия, които в момента си въобразяват че управляват България, както опашката си въобразява, че върти кучето. Не бих им обърнал внимание, свикнал съм с лоши миризми, но положението става сериозно. Тоя капут и неговия бардак разпродават и подаряват държавно имущество и ни обвързват с губещата си кауза. Те по детски наивно вярват, че Народният съд е еднократно събитие от далечното минало, което никога няма да се повтори. Само ще напомня, че миналия път този съд се проведе по настояване на съюзниците от Антифашистката коалиция – САЩ, Великобритания, Франция и Русия. Да не викате после олеле, а нас защо, ние сме цветът на нацията. Най – много цветя има на гробищата, та айде нема нужда, а!
…
Като собствен национален празник отбелязахме денят, в който група роботърговци и контрабандисти подписаха сепарацията от Великобритания и създадоха любимите ни САЩ. На връх празника в Белия дом откриха пакетче с бял прах. Евакуираха служителите, а лабораторните тестове показаха кокаин хидрохлорид, по нашенски бело. Ще ги плашат с кокаин, чак па евакуация! Тия пичове белото го ползват за успокоително, те какви друсалки си имат, направо задникът ти захапва гащите. Широко популярния фентанил примерно, е сто пъти по – силен от морфина. Ексклузивен внос от Мексико, произвежда се в Китай в неограничени количества. Китайчетата още помнят опиумните войни, ще им ги изкарат през луничавите носове на англосаксите. Хем се печели два пъти – един път като го продаваш, втори път като лекуваш от наркотична зависимост. А това лечение е абонаментно, край нема, като изключим оня край, дето лекува всичко.
…
Райхскомисарката Урсула успя да потроши за 2 години бюджет, предвиден за 7 години. Нема страшно, вика, ще ги върна, в такива случаи баба ми викаше, че ги върне, кога чумата върне на ората децата. Сега стегам всички сфинктери, тая пара отнякъде трябва да дойде, нема па да е от мене! Само така си мислим, ей го вече изгорех с два реактора. Бойко им се кани като грък на сране, тия ги ошаткаха за няма месец. Бързайте момчета, времето ви изтича!
Ние не монтирахме реакторите, щото мразим руснаците, но виж за Киев е друга работата, те си имат приказка с тях. По – вероятно е да ги трампят с турците за байрактари, а вече изпрани можем да си ги купим пак, защото на тех руснаците им правят най – новия модел. И така неколко пъти. Знаете ли колко войни са водили помежду си Русия и Турция? Тринадесет!
…
Обелязахме Джулая. Някой написа, че е основан във Варна през осемдесетте години, като протест срещу соца. Сигурно е така, тогава само за протести мислехме, често в протестите участваха жени, та после се раждаха малки протестчета. Като дойде демокрацията, протестите се преминаха в митинги, митингите в прайдове, а Джулаят затихна.
…
Оказа се, че дебилът дето запали Корана в Швеция, всъщност е запалил Франция. В страната има над 6 милиона мюсюлмани. Наскачаха ония ми ти хора и право в луксозните магазини на грабеж. Влачат кой колкото може и си правят селфита, ченгетата обикалят наоколо и ръмжат, а като докопат някого го правят на пастет. Ама ги бият демократично, а не като в Русия, затова медиите си траят.
…
Имаме нов сезон на сериала „Бабата на Киро“. Жената мирно и тихо си работела като медицинска сестра в ИСУЛ, когато от Държавна сигурност и опрели нагана в касинката и шест месеца я извивали на мокра кърпа, работи, та работи за нас! Не, рекла тя, не може бабата на премиера да стане комунистически агент! От безсилна злоба я пратили в Белене, а после пратили там и дедо му.
Давай Кире, не крий таланта! Развий я тая тема, в нея има много леб – прабаба ти е била робинята Изаура, а прадядо ти е бил на каторга в мъртвите сибирски полета, където злият прадядо на Путин му е набивал клечки под ноктите. По късно младите се запознали в Дирабекир, откъдето ги освободил един самурай от армията на Американския император. С детска наивност можеш да сътвориш шедьовър от случайно дочути имена, не си обременен с познания и нравствени скрупули, мани тия буржоазни отживелици. И аз съм работил като медицинска сестра в ИСУЛ, ама доста по – късно, баба ти вече я бяха арестували и от страх всички бяхме станали сътрудници. Нема майтап, верно съм работил. Сътрудник не можах да стана, иначе сега щях да смуча коктейли на частния си плаж, а не да обикалям като неда́рена сва́а по болниците.
…
Ама Кирето не гони карез и подкрепя кандидатът за кмет на сините, въпреки че цялата му родата е от специалните служби. Убихме се да я плюем тая Държавна сигурност, но явно са работили добре хората – дисиденти се появиха чак след десети ноември и до един са си техни хора. Сума некадърници направиха кариери и още я цицат темата с досиетата, но няма държава без силови структури, даже е по – точно да се каже, без силови структури няма държава.
Мен родата на това момче не ме ритеснява, притеснява ме личната му история, притеснява ме лекотата, с която се отрича от близките си. Без да му мигне окото ампутира баща си, стринка си, вуйчо си, и тетинчо си.
И той започнал от нулата, една само празна стаичка му дали на аванта, и едни бюра му подарили, ама сам ги влачил по стълбищата, а после кусал шкембе чорба на обръщалото на трамвая, заедно с таксиметровите и ватманите. Също като Плевнята, дето беше спал по паркингите в Германия а после направи строителна империя и стана президент. Американската мечта плюс човека от народа и те ти кмет, а после и премиер!
А па колко дечица е обучил, какви ти милиони, стотици хиляди! Кире също обучаваше деца, въобще нездрав ми се струва тоя интерес към децата. Впрочем, в Османската империя еничарството също е било път към властта. Не знам това защо го казах.
Притеснява ме и зеленото му приятелче, спасителят на София. Когато такива необременени с морал хора се въоръжат с псевдо наука, става дупе мацано с тикви. Някакви учени почват да обясняват, че Земята се затопля, защото хората дишат и кравите пърдят.
Други откриват много нови полове, а трети откриват нови вируси и още по – нови ваксини. Едно неграмотно момиче обикаля света и разгорещено говори глупости, а всички скандират „Грета, Грета“. Както ни е тръгнало на палячовци, тая няма ли да намине?
…
По европейските стандарти, щели да въвеждат психотестове за шофьори над 60 годишна възраст. Спира те значи патрулката, духни тука за алкохол, плюни тука за наркотици, попълни това тестче. А що да не измерят и едно кръвно, една кръвна картина да пуснат, един преглед на простата? Сетих се един гаден виц, дето докторът казал на дядото, за изследването ще ми трябва урина, кръв, фекалии, потен секрет и сперма, а дядо рекъл, направо ще ти оставя слиповете си. Ама верно е гаден, а? Знам и по – гадни.
Уважаеми полицаи, разбирам желанието да намалите жертвите на пътя, но не старците карат бясно и под въздействие, не те правят дрифтове и гонки. Ама вие си знаете, аз пък що ли …
…
И те така, те! Лятото си върви, народът почива, по улиците обикалят полуголи жени за радост на … няма да казвам, да не засегна някого. Сега да се мятаме по машините, а довечера – наздраве!
От д-р Владимир Тупавичаров
КАДРИ ОТ ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ!
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
БЛОГ
Ходя с такси на работа
Ходя с такси на работа всеки ден. Ето как протича една моя сутрин:
„Можете ли да ми спрете тук, моля?“ – питам таксиметровия шофьор.
„Сигурна ли сте?“ – ми отговаря той: „защото по принцип тук не е вашия вход на сградата ви.“
„Не, тук е добре“. Плащам си и излизам от колата възможно най-бързо, оглеждайки се, за да се уверя, че никой от колегите ми не е наоколо.
Накарах таксиметровия шофьор да ме спре отстрани на сградата на работното ми място, а не отпред. Това е, за да се уверя, че по-малко хора ме виждат да пристигам с такси.
Страдам от стрес и тревожност, така че често хващам такси за работа сутрин, ако съпругът ми не може да ме вземе в колата, за да избегна лудницата в автобуса, което влошава състоянието ми. Не е евтино, отнема доста голям залък от заплатата ми и не е нещо, което искам и трябва да правя. Но е временно решение, което ми помага да работя, докато имам проблем с психичното си здраве, и се отказвам от други размлечения, за да мога да го финансирам.
И все пак, когато ползвам такси, това води до въпроси и нежелани забележки от моите колеги, което, честно казано, не ми се нрави, а и на моменти звучи непрофесионално и грубо.
„О, тя пак идва с такси, удобството преди всичко!“ – възкликна силно един колега на друг по шеговит начин, когато влизам в сградата.
„Такситата са за мързеливци, аз никога не си вземам такси, ходя пеша.“ – добавя още един колега.
„А защо просто не използваш градски транспорт.“ – добавя трети.
Винаги някой коментира личния живот на друг и по-специално ме пита защо не съм предпочела автобуса или ходенето пеша пред идването на работа с такси. Някои дори ми намекват за лоши случки, свързани с такситата, а други ми натякват колко много пари гълта това мое удоволствие.
Аз обаче не се срамувам от тревогата си; като цяло съм доста отворена за проблемите си с психичното здраве, но само за хора, които или имат причина да го знаят, или на които мога да се доверя.
Колегите ми не е необходимо да знаят, че изпитвам безпокойство и затова идвам на работа с такси. Моят начин на транспорт не трябва да ги интересува. Все пак това не оказва влияние върху тях или тяхната работа и не бива да е нещо, което да коментират, но все пак те го правят. Те не са виновни и не знаят, че човек може да таи в себе си тревожност и стрес, които да му пречат и че за мен е по-добре да дам допълнително пари, но да съм по-спокойна и сигурна.
Може би трябва просто да обясня ситуацията на колегите си, но като чуя техните шеги и хапливи забележки за това, че идвам с такси на работа, не ме кара да се чувствам сигурна или уверена в разкриването на нещо толкова лично.
На всичкото отгоре работя за агенция, така че постоянно влизам в множество разговори, срещам се с нови хора и работя в различни роли.
Опитвам се да се държа приятно с хората и това се получава, защото не знаят какво се крие надълбоко в душата ми.
Всяка сутрин е борба. Сякаш безпокойството се буди преди мен и ме чака, така че когато отворя очите си, вече е там, което ме удря в стомаха.
Трябва да се подготвя по специален начин, за да стана от леглото, да се измия и облека, да си направя закуска и да опаковам нещата си за работа. Спирам, за да избърша сълзите си и започвам да дишам дълбоко, за да спра гаденето, което е вследствие на тревожността ми. Всичко това отнема време, което е основната причина за мен да изпусна автобуса. А когато отида на спирката, за да чакам следващия, нямам сила да се кача в него, защото винаги има страшно много хора, които ме напрягат. Така винаги прибягвам до хващане на такси, защото това е единствения начин да отида навреме на работа.
Пиша тази история, защото искам другите да знаят, че има много начини хората като мен да се справят със стреса и тревожността, за да могат да работят нормално. Такси може да ви помогне в случаите, когато закъснявате за работа, с него можете да отидете на разходка през обедната почивка, вместо да седите в общата стая и да общувате с колегите, които и без това по цял ден са с вас.
Напълно приемам, че извършването на тези неща може да изглежда малко странно или необичайно, когато няма никакво реално обяснение, но правенето на тези неща позволява на хора като мен да останат на работа. Никой от нас не ви дължи никакво обяснение защо правим тези неща, тъй като имаме право на личен живот. Ако видите хора да правят някои от споменатите неща, не е изключено да имат психично заболяване. Затова ние трябва да свикваме да работим със своите болести и да не обръщаме внимание на хората, които ни критикуват, коментират или ни се присмиват.
БЛОГ
Бях позабравил тази прочута българска злоба…
Ей, бях позабравил тази прочута българска злоба… или както модерно ѝ казват днес – хейт.
За десетте дни, които прекарах в България, си припомних колко настойчиво може да пробива мозъка. Цените в заведенията, цената на таратора, цената на цацата… Чак да ти се отядат тараторът и цацата, а бирата да ти се отпие.
Само че никой не ви е изпращал телеграма, че сте длъжни да ходите на ресторант. Истината е проста – имаш възможност, угаждаш си. Нямаш – отиваш до магазина, купуваш продуктите и си правиш таратора вкъщи. Само че, докато си на опашката, погледни колко струват продуктите. Виж и сметките за ток, вода, наеми. Провери си фиша за заплата – колко са се вдигнали осигуровките и разходите за труд.
Защо? Защото човекът, който ти сервира този таратор, плаща абсолютно същите разходи – плюс още десетки други, които ти дори не виждаш.
Превърнахте ресторантите и цените им в любимата тема на всяка неизмита уста. Да, неизмита. Качете се в градския транспорт и сами ще се уверите, че хигиената не ни е най-силната страна. Но никой не прави ежедневни анализи защо билетът е по-скъп, защо автомивката вече струва 25 евро, защо всичко поскъпва. Не – най-важното е колко струва тараторът в Слънчев бряг.
И знаете ли кое е най-тъжното?
Никой не е направил толкова силна антиреклама на българското Черноморие, колкото самите българи. Това го умеем без конкуренция. Пионер беше Waлери Симеонов с рупор онова подобие на репортер Лора Стаматис. От известно време ме гони усещането, че са се клонирали…
БЛОГ
Тогава, какъв съм аз?
Роден съм бял, което ме прави расист.
Аз съм хетеро и живея с жена, което ме прави хомофоб.
Притежавам къщата си, с всякакви екстри, която ме прави богат собственик.
Обичам гъши дроб, агнешко, свинско, телешко и пилешко, и всеки зеленчук, расъл на кокал, което ме прави привърженик на насилието над животни.
Аз съм християнин и не съм Атеист..
Аз съм на 50, което ме прави вече стар гадняр.
Мисля, без да вярвам на всичко, което ми казват медиите, което ме прави реакционер.
Грижа ме е за българската ми идентичност и култура, което ме прави ксенофоб.
Бих искал да живея безопасно и да видя престъпниците в затвора, което ме прави гестапист.
Карам хибрид на бензин, което ме прави замърсител, щото не е чиста електричка все пак …
Мисля, че всеки трябва да бъде възнаграден въз основа на заслугите си, което ме прави антинационалист и либерален.
Образовах се и съм благодарен на родителите си.
Вярвам, че защитата на държава е дело на всички граждани, което ме прави милитарист.
Правя каквото си искам ,без да преча на другите, което ме прави антисоциален и малоумен.
Пия значи съм Алкохолик.
Пуша цигари, което ме прави наркоман.
Аз съм твърдо за Русия, което ме прави копейка, комунист и всичките там зли неща и страдания на Земята…
Затова благодаря на всички приятели, познати роднини които все още се осмеляват да се мотаят с мен, въпреки многото ми недостатъци…
А наздраве!
😁😁😁😁😁
-
СЕНЗАЦИЯпреди 2 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











