ЗАКОН
Битката започна: Кой ще облече тогата на Г. Прокурор?
Тримесечният срок за дебати по избора на главен прокурор започна да тече, но нека се уточним – става дума не за временен, а за постоянен. Щото с ИД вече се сподобихме, макар „на тагадък”, сбъркано и почти конспиративно. За жалост – и специално у нас – изборите на титуляри се провлачват във времето и ни „даряват” с най-неприятното за една държава – безвластие, безправие и хаос. Знаем, че няма нищо по-трайно от временното – но с този постулат трябва да се разделим и незабавно да натиснем „старт”.
Някой ще каже, че точно сега не сме опрели за тая процедура – все пак, макар несполучлив, държавата си има главен прокурор. Така е, но и не съвсем. Защото сме свидетели до какви разфокусирания и проблемности може да ни доведе една „служебна” власт. А и за друго – обществото ни достатъчно се напати от Гешев с неговите гешевчета, гешевизми и гешевлъци.
Две аномалии
Доскоро бе позната само Курската магнитна аномалия в Русия, където подземната желязна руда побърква компасите. А у нас се появи „Българска съдебна аномалия”, при която ситуациите също са превъртени – престъпниците се сдобиват с чадър, а прокурорите – с бухалки.
Ето я първата ни аномалия: с избора на ИД главен прокурор се зае не целият Висш съдебен съвет, а само прокурорската му част. Тоест, бяха „отсвирени” съдиите. А те са по-разсъдливи и обективни от колегите си прокурори.
Които за мен са нещо като „правосъдно ГМО”- микс на полицаи, дознатели, следователи и обвинители, сиреч силоваци, при които юриспруденцията е почти „беден роднина”. Освен това – може да прозвучи обидно, но е факт – те са по-податливи на „правни гимнастики”. Няма спор, че повечето провали са именно при тях; безчет са връщаните от съда неиздържани обвинения. Главни прокурори като Филчев, Татарчев, Цацаров, Гешев, не оставиха добро име в правораздаването, което не важи за председателите на върховните съдилища.
Прокурорските издънки като „Златото на Златанов” и „Осемте джуджета” са много, докато в съдийската колегия се помнят единици, от рода на „Двете каки Ченалова и Янева”. Че прокуратурата е предимно чиновник-изпълнител и „адвокат на държавата” се обяснява и фактът, че в някои държави главният прокурор е обикновен директор в правосъдно министерство, а другаде ролята му се изпълнява от самия министър на правосъдието. Тоест, ролята му е повече полицейска, отколкото съдебна.
И втората аномалия. Още не влязъл в Гешевия кабинет (стопанинът му отказа да го освободи своевременно), още не открехнал митичната секретна каса (май нищо интересно не е останало в нея, „българският Едгар Хувър” непременно я е „почистил”) – новопокръстеният Сарафов се зае не с нещо съществено, а с най-обикновено кадруване. Първата му работа бе да отстрани конкурентите, четиримата зам.-главни прокурори Филипова, Машева, Пиронева и Цветанова.
Но защо ли? Ами защото, както сам каза – „те са лично привързани и безрезервно подкрепящи” предишния си шеф. Тук е прав – ала следва питането: не бе ли и той „привързан” като колежките си и не трябваше ли също да си тръгне? Което обаче не стори – и ПП-ДБ незабавно му поискаха оставката, тъй като провидяха основната му цел – не да реформира прокурорските процеси, а да оцелее на поста и да „изпере” компроматите, с които е богат…
Но какво стана? „Героят на статуквото” за една нощ се избара като негов разрушител! Обеща да освободи делата „на трупчета” – браво!, да не фелдфебелства с прокурорите – отлично!, тоест – да не бъде повече „бутонче на задкулисието” (според съдия Керелска). Но няма ли тук да се сбъдне приказката „Пременил се Илия, погледнал се – пак в тия”, не получихме ли всъщност „Гешев-2”?
Третата аномалия: не бе нужно в претоварената програма на Народното събрание да се набутват експресно промени в Конституцията. Трябвало да се редактира разделът „Съдебна власт”.
Прекрасно, но това е свръхвисока топка. Парламентът е раздиран от конфронтации, унизителни компромиси и „плаващи мнозинства”, обществени и партийни критики и хули, действа „правителство на антагонисти” (по израза на Христо Иванов) – не може при всичко това да се отдели свободно време, енергия и здрав смисъл за промяна на Конституцията. А не са малко и текущите проблеми: бюджет и дефицит, капиталови разходи, регулатори, украинска и „вагнеровска” криза, ЕС, НАТО, Република Северна Македония.
Без да разбирам от конституционализъм, се осмелявам да кажа, че на първо време съдебната реформа може да бъде решена, без да се пипа Основния закон на държавата – и тя е да се ограничи в единствена, но съдбоносна поправка: главният прокурор да няма право да извършва т.нар. „надзор за законност”; да му бъде оставено само „методическото ръководство” на структурата. Защото именно „надзорът” бе в основата на феодалния диктат към районните прокурори.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ЗАКОН
Правосъдието ни е мафиотизирано
НЕВЕРОЯТНО, НО ФАКТ
Попаднах на статия – Имаме и честни съдии.
СЪДИЯ ЦАРИГРАДСКА ВЗРИВИ ОМЕРТАТА:
Време е за българска операция „Чисти ръце“ срещу мафията в тоги!
Когато един от достоен български съдии излезе с името и лицето си и каже, че правосъдието ни е „мафиотизирано“, държавата трябва да спре и да слуша.
Коментарът на съдия Владислава Цариградска от 5 юни 2026 г. не е просто правен анализ – това е обвинителен акт срещу съдебната сглобка на мафията.
Цариградска заковава бруталната истина: в България стандартните антикорупционни механизми вече не просто не работят, те са КОНТРАПРОДУКТИВНИ.
Защо ли? Защото институциите се използват селективно – за да „изпират“ престъпниците по върховете и да мачкат малкото честни магистрати.
Списъкът на срама: Как Омертата „изпра“ бандитите
Помните ли пищните разкрития за аферите „Осемте джуджета“ и „Нотариуса“?
Помните ли Пепи Еврото и Мартин Божанов?

Цариградска припомня ужасяващите факти, които прокуратурата и ДАНС се опитаха тихомълком да заметат под килима:
Борислав Сарафов стоеше като Гюро Михайлов пред кабинета с канапетата в „Осемте джуджета“, докато вътре инквизираха бизнесмени, за да им отнемат златото и бизнеса.
Иван Гешев получаваше мафиотски гаранции от Банкята за „достоен Exit“ и че ще остане жив, докато си пращаше СМС-и с емисари на мафията как ще се „прегрупират“.
Прокурори като Емилия Русинова и Маргарита Немска пътуваха по чужбини с аферистите, а Кирил Пейчинов буташе килограми злато с пазарска количка на паркинга на Спецпрокуратурата, за да го товари в джипа на Еврото!
И какво се случи след всички парламентарни комисии и проверки?

НИЩО!
Всички публично доказани и разкрити безобразия бяха „изпрани“.
Главните действащи лица вместо в затвора, получиха повишения и ключови постове. Защото при мафиотизацията хората нямат значение – те просто изпълняват поръчки по веригата.
Спасението: Извънреден ВЕТИНГ и отваряне на тайните архиви
Съдия Цариградска предлага единственото радикално решение, което може да спаси България – Българска версия на италианската операция „Чисти ръце“.
Тя настоява за създаване на независима извънредна комисия от съдии с висок авторитет, избрани директно от ВКС, която да има правото:
Да бръкне в дълбоко пазените тайни на прокуратурата и да свали следствената тайна над всички замазани преписки.

Да отвори СРС-тата! За 10 години срещу съдии са правени над 800 проверки и са подслушвани стотици пъти, но резултати няма. Защо?
Защото с тези СРС-та мафията е изнудвала и държала в подчинение съдиите. Цариградска иска тези записи да се използват за дисциплинарно уволнение на всеки корумпиран магистрат.
Наш ред е!
Няма как да имаме свободна държава, ниски цени, сигурност и справедливост, докато съдебната ни система се управлява като сицилианска фамилия. Докато законите важат само за „въшките“, а големите акули си купуват индулгенции с кюлчета злато.
Ние от Радио АНТЕНА заставаме твърдо зад думите на съдия Цариградска.
Време е за истинско, брутално прочистване на системата от ДС-кадрите и техните мутренски наследници!

Споделете този коментар навсякъде! Нека истината стигне до всеки българин.
Подкрепяте ли операция „Чисти ръце“ и тотален реподбор на съдиите и прокурорите у нас?
ЗАКОН
Корумпирана съдебна система, продажни следователи, продажни прокурори, продажна съдии
Кой си затваря очите за „скелетите в гардероба“ в Следствието и прокуратурата?
Борислав Сарафов каза, че няма да напуска съдебната система заради заветните 20 заплати, но така или иначе неговото право не се губи. Абсолютно недопустимо е при толкова публично достъпна информация, същата да не бъде проверена в някакъв скорошен момент и Сарафов да си тръгне от системата с въпросното обезщетени и потупване по гърба.
Това заяви в интервю народният представител от „Демократична България“ Александра Стеркова.

По думите ѝ оттеглянето на Сарафов от Националната следствена служба (НСлС) не е съдебна реформа, а снишаване да мине общественият интерес по темата и може би прегрупиране, което се случва отдолу. „Не смятам, че фокусът трябва да пада от темата, но подаването на оставката му да се смята за съдебна реформа“, каза Стеркова.

Тя заяви, че не може да каже колко „скелети в гардероба“ са останали в Следствието и прокуратурата по време на управлението им от страна на Сарафов, за да стане ясно дали ще видят бял ден или не. „Институциите успяват да си затварят здраво очите и затова ние настоявахме за формиране на временни комисии, за да може информацията да стане публична и информацията така, както е събрана и оповестена, да бъде изпратена към конкретните органи, да си замълчат или да смачкат сигнала“, допълни Стеркова.

Народният представител заяви още, че не може да каже колко са делата на трупчета, тъй като няма такава информация, но от публични данни и от информация, която излиза непрекъснато е, че нямам особено големи съмнения, че има дела на трупчета.
„Необходими са изключително последователни усилия, за да може системата да се изчисти и веднъж изчистена, трябва да може да си свърши работата по всички други направления“, добави Стеркова.

Тя се надява още, че рано или късно ще има правосъдие за разследванията, свързани с аферата „Осемте джуджета“, убийството на Мартин Божанов-Нотариуса и темата, свързана с Петър Петров-Еврото и неговите мрежи за влияние.
ЗАКОН
Правосъдният министър е категоричен, че Сарафов трябва да напусне съдебната система
„Не е работа на правосъдния министър да се изненадва, или да не се изненадва“, каза министър Николай Найденов по повод оставката на Борислав Сарафов като директор на националното следствие. Министърът на правосъдието днес за първи път председателства Пленума на ВСС.
„Не бих поздравил Борислав Сарафов за оставката, тъй като очакванията бяха други. Той изпълни половинчато искането ни – да напусне съдебната система“, каза още Найденов преди заседанието на кадровия орган.
По думите му Сарафов можел да напусне системата по всяко време. „Поне като директор на НСлС оставката е факт. Това е първа крачка към освобождаване от зависимостите, които се свързват с неговото име. Оттук нататък процедурата продължава, спорът ще се реши в съда. Подписал съм жалбата до ВАС с убеждението, че той ще се произнесе съобразно моите аргументи, но едно производство има две страни.
Считам, че мотивите в искането за образуване на дисциплинарно производство срещу Сарафов са достатъчно ясни и изчерпателни, затова то следва да бъде образувано, за да се изясни дали са налице като факти.
Искането ми е за дисциплинарно освобождаване от длъжност – изцяло от съдебната система“, коментира още Найденов. Според него оставянето без разглеждане на искането му би оставило въпроси без отговор.
След произнасяне на решението на ВАС, Найденов щял да прецени дали ще има правен интерес от ново обжалване.
-
ВОЙНАпреди 2 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 3 месецаВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ВОЙНАпреди 3 месецаИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 3 месецаРАДЕВ РАЗКРИ: ПЕЕВСКИ АМЕРИКАНСКИ АГЕНТ-ПРЕДАТЕЛ!











