В парламентарния дебат за закупуването на Ф-16/блок 70 изплющя една удивително глупава фраза: „Избираме или жизнь, или лайф, решавайте!“

Тя не озадачи никого в залата, никой там вече не се впечатлява от думите – нито от чуждите, нито дори от своите. От нелепостите пък – никак.

Значи така: Или Жизнь – или Лайф.

Ако авторът на тези думи е смятал, че ще разбуни духовете, дълбоко е грешал. Подобни фрази взривяваха залата на Великото Народно събрание /1990 година/, но тогава те звучаха съвсем по друг начин – революционно, агресивно, дори истински, понеже бяха изричани в съвсем различен контекст. А и хората в залата – поне повечето от тях – бяха от друга порода.

Имаше нагласени/временни бунтари, те постепенно изпаднаха, но имаше и хора от сой. За пояснение на днешните политикани: сой не идва от соята, дето я ползвате в китайските ресторантчета, а означава достолепен произход, наследен ум и пр. Тогава имаше и немалко престорени думи, изречени заради самата словесна игра – но някои отекваха като топовни гърмежи.

Например, дори още преди Великото събрание – когато академик Благовест Сендов каза, отначало във „Всяка неделя“, че БКП трябва да се извини на народа

/19 ноември 1989 година/, а след един ден повтори тия думи и в тогавашния/комунистическия Парламент: „Всички съгрешихме и вкупом станахме непотребни“.

Това е изречена тогава, когато комунистическите бонзи все още имаха цялата власт, само Живков го бяха излъгали и натирили седмица по-рано. Луканов си скубеше ушите, че бяха възстановили „Всяка неделя“ – но, тъй или иначе, свободното време на ДРУГИТЕ ДУМИ вече бе настъпило, независимо колко сила имаше властта.

А и по начало тогава думите имаха друга цена, смислените бяха като злато.

Всички съгрешихме и вкупом станахме непотребни! – и през ум няма да им мине на днешните политикани да кажат това. Кой е толкова луд – или поне прозорлив?

Сендов обаче имаше право да изрече това. На оградата на бащината му къща в Асеновград след Девети /9.09.1944/ бяха писали „Враг на народа“, сетне не го бяха приемали няколко години в Софийския университет, докато чакаше беше премитал и мил софийските улици – но накрая им запуши устите с блестящия си талант на математик.

Преврата /10 ноември 1989/ го завари като член на Световен комитет, оглавяван от Робърт Макнамара, бивш военен министър на САЩ, беше еднакво ценен и във Вашингтон и в Москва. Беше ректор на Софийския университет, сетне и председател на БАН.

Няма как – ония имаха очи за кадърните хора и предпочитаха да ги оставят да работят. И сега имат очи – в смисъл, че гледат да разкарат всичко кадърно далеч от себе си.

Опираме в немалко случаи до неосъзнати уличници или жалки актьорчета – все от театъра на ласките. Красота.

И сега да кажеш „Жизнь или Лайф“ – и да чакаш някой да се впечатли, трябва да си пълен наивник. Отгоре на всичко, тази фраза е толкова примитивна, че не е подходяща дори за Парламента, даже за него е обидна, при цялата му словесна разпасаност.

Жизнь или Лайф – какво да изберем?

Значи, ще сме в Лайфа, ако изберем Ф-16/блок 70.

Ще лайфаме, когато един ден го нарисуват този самолет и най-после го произведат, тогава ще се налайфуваме щастливи.

Ще си гледаме Лайфа, ако над главите ни висят Ф-16 – без да паднат и се потрошат.

И ще си останем в Жизнь-а, ако я караме с досегашните МиГ-29.

Ще си живуркаме криво-ляво като руснаците, макар да сме си членове на ЕС повече от 10 години – обаче сме залепнали за Жизнь-а заради проклетите МиГ-29, а също и защото си нямаме Ф-16/70.

Получава се сложна дуращина.

Сега, когато едва кретаме, това се дължало на МиГ-29.

Ами, някой ден, когато дойдат жалките 8 броя Ф-16/70 /гърците имали около 400 военни самолета/, какво ще ги правим тогава МиГ-овете, ще ги изгорим ли на Гергьовден – или ще ги оставим да ни развалят вкуса на Лайфа?

Ако запалим МиГ-овете, това ще означава ли, че мигом ще се настаним в Лайфа? И, ако е така, защо тогава не запалим още сега руските самолети, та да залайфуваме? Хайде, давайте.

Този лаф за лайфуването трябва да бъде изучаван като безспорен шедьовър на пропагандната глупост, на примитивното съешване на абсолютно несъвместими неща – дори Лайфа сигурно се е изчервил от срам, че го набутват в подобно перверзна съвкупление.

От „Локхид Мартин“ обаче благоразумно си премълчаха – дори и Поптодорова не се яви някъде да защитава Ф-16/70 от това сексуално поругателство.

Ами Соломон къде се дяна – можеше да отсъди нещо от мъдростите, които са достъпни единствено за него и да дотича със запалка в ръка: Пали!

Клетият оратор, който произнесе в Парламента още по-клетата си фраза, постави под съмнение не само годините на Прехода, ами и управлението на ГЕРБ, което заема една трета от това славно време – от ГЕРБ сигурно ще му дърпат ушите, но така е, когато главата ти се е развила от този Лайф.

Стана ми тъжно/неловко от тази уж никаква фраза.

Толкова години се търкаляме от соца към нещо друго, обаче лазенето все го съпровождаме от банални глупости, не се отучихме от това, няма и да се отучим, отвсякъде трещят идиотщини, това ви е ясно, но поне най-важната уж трибуна би трябвало да я предпазват по някакъв начин.

Може да я пръскат с препарата срещу чумата по свинете.

„Жизнь или Лайф“ е примитивно, но също и опасно предизвикателство.

То отрича живота на няколко поколения, включително и онази мистерия, която минава за живот по време на Прехода.

Подарява ни даром на някакъв несъществуващ Лайф – който и такъв ще си остане.

Защото дори там, където чертаят на хартия Ф-16/70, Лайфа е често под въпрос, какво остава за нашето Блато, прорязано от прекрасни магистрали.

Каква гледка ми хрумна внезапно: Блато, прорязано от Магистрали! – заслужава си дори Кристо да опакова част от него – ще събуди по-голям интерес от един опакован във въздуха Ф-16/70.

Авторът на фундаменталния избор – Жизнь или Лайф – не е някакъв склерозирал от отчаяние антикомунист, а човек, формиран изцяло по време на соца, стигнал е до прозрението си, когато е вече на около 65 години. Цяло чудо е, че е достигнал до озарението едва заради Ф-16/70.

Интересно, каква пък е представата му за Лайфа – може би това е нещо като битието на един днешен български депутат.

А представата му за Жизнь-а, но не собствения му живот, а този на един „номинален“ български гражданин?

Ако беше казал, че Ф-16/70 ще измъкне от Блатото мизерстващите българи, повече щяхме да му повярваме, отколкото да си измива ръцете/съвестта с проклетията Жизнь, в която и той е пребивавал, и то не лошо – гушкал се е в тогавашната армия и една дума не е обелвал за Лайфа.

Да не прекалявам, обаче ми се струва, че подобни хора искат изобщо да зачеркнат Жизнь-а, ако е възможно – заедно с милионите навлеци в него. В името на една химера – Лайфхимера. За Лайфбудали.

А какви хора има все още наоколо, в Жизнь-а!

И как издържат на всички изпитания, на които ги подлагат Лайфнаивниците, и някак не оставят живота ни окончателно да се разпадне.

Имаме наистина прелестни хора, изкушени от своя Жизнь и борещи се за своя Жизнь. Ако телевизиите ги търсят по-настървено, няма да имаме нужда от никакви Лайффантазьори, изобщо няма да чуваме скимтенето им.

Видяхме неколцина смислени хора само в една емисия Новини на Би Ти Ви на 23 юли: с премерен език, резултат на достолепен живот, излъчващи ненатрапчива мъдрост, неизкушени от никакъв Лайф. Представиха ни ги в кратък репортаж за евтаназията на 17-те хиляди чумави прасета в свинекомплекса в Николово.

Един от тях каза, че „според него“ – повтори го два пъти, те така си говорят – епидемията не се дължи на естествената популация на дивите свине, а на човешка ръка. Няма да го чуят.

/Между другото, чували ли сте някой Лайфовец да казва „струва ми се“? „Струва ми се, че трябва да изберем между Жизнь и Лайф“ – няма и да чуете, подобни хора са категорични като сатър./

Друг от героите на репортажа каза нещо страшно: Ако евтаназираните свине ги заровят на място, ни очаква екологична катастрофа, защото в този район подпочвените води са близо до повърхността.

И него няма да чуят.

Чуват само онези, които дрънкат, че поредната Власт превръща Жизнь в Лайф, на думи, разбира се. Това е една от най-тлъстите лъжи на Прехода.

Прасета лесно се евтаназират, по-трудно е с Глупостта.

Читателят Иван Георгиев ми писа, подразнен от девиза/слогана „Стига мърмори!“, имало и такъв. Пита ме, що за пропаганда е това. Отговорих му, че не е никаква пропаганда, а нелеп израз на презрение към обикновените хора.

Този девиз е тъкмо по вкуса на Лайфовците. Остава американското посолство да го хареса и да го включат в кампанията „Силата е в теб“.

Това е същата глупост като Лайфо-Жизнь: защото не може да си силен, ако не мърмориш, ако поне веднъж не си измърморил в клетия си живот.

Не ставаш по-силен, ако те баламосват, че си силен – а ако мърмориш или ако се провикваш с пълно гърло.

Примерно – срещу евтаназията на Живота на милиони хора.

Кеворк Кеворкян, Фейсбук