ФОКУС
Прасета лесно се евтаназират, по-трудно е с Глупостта
В парламентарния дебат за закупуването на Ф-16/блок 70 изплющя една удивително глупава фраза: „Избираме или жизнь, или лайф, решавайте!“
Тя не озадачи никого в залата, никой там вече не се впечатлява от думите – нито от чуждите, нито дори от своите. От нелепостите пък – никак.
Значи така: Или Жизнь – или Лайф.
Ако авторът на тези думи е смятал, че ще разбуни духовете, дълбоко е грешал. Подобни фрази взривяваха залата на Великото Народно събрание /1990 година/, но тогава те звучаха съвсем по друг начин – революционно, агресивно, дори истински, понеже бяха изричани в съвсем различен контекст. А и хората в залата – поне повечето от тях – бяха от друга порода.
Имаше нагласени/временни бунтари, те постепенно изпаднаха, но имаше и хора от сой. За пояснение на днешните политикани: сой не идва от соята, дето я ползвате в китайските ресторантчета, а означава достолепен произход, наследен ум и пр. Тогава имаше и немалко престорени думи, изречени заради самата словесна игра – но някои отекваха като топовни гърмежи.
Например, дори още преди Великото събрание – когато академик Благовест Сендов каза, отначало във „Всяка неделя“, че БКП трябва да се извини на народа
/19 ноември 1989 година/, а след един ден повтори тия думи и в тогавашния/комунистическия Парламент: „Всички съгрешихме и вкупом станахме непотребни“.
Това е изречена тогава, когато комунистическите бонзи все още имаха цялата власт, само Живков го бяха излъгали и натирили седмица по-рано. Луканов си скубеше ушите, че бяха възстановили „Всяка неделя“ – но, тъй или иначе, свободното време на ДРУГИТЕ ДУМИ вече бе настъпило, независимо колко сила имаше властта.
А и по начало тогава думите имаха друга цена, смислените бяха като злато.
Всички съгрешихме и вкупом станахме непотребни! – и през ум няма да им мине на днешните политикани да кажат това. Кой е толкова луд – или поне прозорлив?
Сендов обаче имаше право да изрече това. На оградата на бащината му къща в Асеновград след Девети /9.09.1944/ бяха писали „Враг на народа“, сетне не го бяха приемали няколко години в Софийския университет, докато чакаше беше премитал и мил софийските улици – но накрая им запуши устите с блестящия си талант на математик.
Преврата /10 ноември 1989/ го завари като член на Световен комитет, оглавяван от Робърт Макнамара, бивш военен министър на САЩ, беше еднакво ценен и във Вашингтон и в Москва. Беше ректор на Софийския университет, сетне и председател на БАН.
Няма как – ония имаха очи за кадърните хора и предпочитаха да ги оставят да работят. И сега имат очи – в смисъл, че гледат да разкарат всичко кадърно далеч от себе си.
Опираме в немалко случаи до неосъзнати уличници или жалки актьорчета – все от театъра на ласките. Красота.
И сега да кажеш „Жизнь или Лайф“ – и да чакаш някой да се впечатли, трябва да си пълен наивник. Отгоре на всичко, тази фраза е толкова примитивна, че не е подходяща дори за Парламента, даже за него е обидна, при цялата му словесна разпасаност.
Жизнь или Лайф – какво да изберем?
Значи, ще сме в Лайфа, ако изберем Ф-16/блок 70.
Ще лайфаме, когато един ден го нарисуват този самолет и най-после го произведат, тогава ще се налайфуваме щастливи.
Ще си гледаме Лайфа, ако над главите ни висят Ф-16 – без да паднат и се потрошат.
И ще си останем в Жизнь-а, ако я караме с досегашните МиГ-29.
Ще си живуркаме криво-ляво като руснаците, макар да сме си членове на ЕС повече от 10 години – обаче сме залепнали за Жизнь-а заради проклетите МиГ-29, а също и защото си нямаме Ф-16/70.
Получава се сложна дуращина.
Сега, когато едва кретаме, това се дължало на МиГ-29.
Ами, някой ден, когато дойдат жалките 8 броя Ф-16/70 /гърците имали около 400 военни самолета/, какво ще ги правим тогава МиГ-овете, ще ги изгорим ли на Гергьовден – или ще ги оставим да ни развалят вкуса на Лайфа?
Ако запалим МиГ-овете, това ще означава ли, че мигом ще се настаним в Лайфа? И, ако е така, защо тогава не запалим още сега руските самолети, та да залайфуваме? Хайде, давайте.
Този лаф за лайфуването трябва да бъде изучаван като безспорен шедьовър на пропагандната глупост, на примитивното съешване на абсолютно несъвместими неща – дори Лайфа сигурно се е изчервил от срам, че го набутват в подобно перверзна съвкупление.
От „Локхид Мартин“ обаче благоразумно си премълчаха – дори и Поптодорова не се яви някъде да защитава Ф-16/70 от това сексуално поругателство.
Ами Соломон къде се дяна – можеше да отсъди нещо от мъдростите, които са достъпни единствено за него и да дотича със запалка в ръка: Пали!
Клетият оратор, който произнесе в Парламента още по-клетата си фраза, постави под съмнение не само годините на Прехода, ами и управлението на ГЕРБ, което заема една трета от това славно време – от ГЕРБ сигурно ще му дърпат ушите, но така е, когато главата ти се е развила от този Лайф.
Стана ми тъжно/неловко от тази уж никаква фраза.
Толкова години се търкаляме от соца към нещо друго, обаче лазенето все го съпровождаме от банални глупости, не се отучихме от това, няма и да се отучим, отвсякъде трещят идиотщини, това ви е ясно, но поне най-важната уж трибуна би трябвало да я предпазват по някакъв начин.
Може да я пръскат с препарата срещу чумата по свинете.
„Жизнь или Лайф“ е примитивно, но също и опасно предизвикателство.
То отрича живота на няколко поколения, включително и онази мистерия, която минава за живот по време на Прехода.
Подарява ни даром на някакъв несъществуващ Лайф – който и такъв ще си остане.
Защото дори там, където чертаят на хартия Ф-16/70, Лайфа е често под въпрос, какво остава за нашето Блато, прорязано от прекрасни магистрали.
Каква гледка ми хрумна внезапно: Блато, прорязано от Магистрали! – заслужава си дори Кристо да опакова част от него – ще събуди по-голям интерес от един опакован във въздуха Ф-16/70.
Авторът на фундаменталния избор – Жизнь или Лайф – не е някакъв склерозирал от отчаяние антикомунист, а човек, формиран изцяло по време на соца, стигнал е до прозрението си, когато е вече на около 65 години. Цяло чудо е, че е достигнал до озарението едва заради Ф-16/70.
Интересно, каква пък е представата му за Лайфа – може би това е нещо като битието на един днешен български депутат.
А представата му за Жизнь-а, но не собствения му живот, а този на един „номинален“ български гражданин?
Ако беше казал, че Ф-16/70 ще измъкне от Блатото мизерстващите българи, повече щяхме да му повярваме, отколкото да си измива ръцете/съвестта с проклетията Жизнь, в която и той е пребивавал, и то не лошо – гушкал се е в тогавашната армия и една дума не е обелвал за Лайфа.
Да не прекалявам, обаче ми се струва, че подобни хора искат изобщо да зачеркнат Жизнь-а, ако е възможно – заедно с милионите навлеци в него. В името на една химера – Лайфхимера. За Лайфбудали.
А какви хора има все още наоколо, в Жизнь-а!
И как издържат на всички изпитания, на които ги подлагат Лайфнаивниците, и някак не оставят живота ни окончателно да се разпадне.
Имаме наистина прелестни хора, изкушени от своя Жизнь и борещи се за своя Жизнь. Ако телевизиите ги търсят по-настървено, няма да имаме нужда от никакви Лайффантазьори, изобщо няма да чуваме скимтенето им.
Видяхме неколцина смислени хора само в една емисия Новини на Би Ти Ви на 23 юли: с премерен език, резултат на достолепен живот, излъчващи ненатрапчива мъдрост, неизкушени от никакъв Лайф. Представиха ни ги в кратък репортаж за евтаназията на 17-те хиляди чумави прасета в свинекомплекса в Николово.
Един от тях каза, че „според него“ – повтори го два пъти, те така си говорят – епидемията не се дължи на естествената популация на дивите свине, а на човешка ръка. Няма да го чуят.
/Между другото, чували ли сте някой Лайфовец да казва „струва ми се“? „Струва ми се, че трябва да изберем между Жизнь и Лайф“ – няма и да чуете, подобни хора са категорични като сатър./
Друг от героите на репортажа каза нещо страшно: Ако евтаназираните свине ги заровят на място, ни очаква екологична катастрофа, защото в този район подпочвените води са близо до повърхността.
И него няма да чуят.
Чуват само онези, които дрънкат, че поредната Власт превръща Жизнь в Лайф, на думи, разбира се. Това е една от най-тлъстите лъжи на Прехода.
Прасета лесно се евтаназират, по-трудно е с Глупостта.
Читателят Иван Георгиев ми писа, подразнен от девиза/слогана „Стига мърмори!“, имало и такъв. Пита ме, що за пропаганда е това. Отговорих му, че не е никаква пропаганда, а нелеп израз на презрение към обикновените хора.
Този девиз е тъкмо по вкуса на Лайфовците. Остава американското посолство да го хареса и да го включат в кампанията „Силата е в теб“.
Това е същата глупост като Лайфо-Жизнь: защото не може да си силен, ако не мърмориш, ако поне веднъж не си измърморил в клетия си живот.
Не ставаш по-силен, ако те баламосват, че си силен – а ако мърмориш или ако се провикваш с пълно гърло.
Примерно – срещу евтаназията на Живота на милиони хора.
Кеворк Кеворкян, Фейсбук



ФОКУС
Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи
Мика Зайкова: Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи
Икономистът заяви, че бюджетът не е в толкова тежко състояние и разкритикува разходите за Народното събрание.
Положението с бюджета не е толкова страшно, колкото твърдят от „Прогресивна България“. Това каза в интервю за предаването „Нюзрум“ икономистът Мика Зайкова.

„Първо, във фискалния резерв има над 4 милиарда. Освен това има още 2 милиарда, които са в Сребърния фонд и които също са резерв. Тоест фискалният резерв е пълен. Не можем да упрекнем служебното правителство, но и то взе 1 милиард. Лошото е да не стане една верига от вземане на заеми, които обаче отиват за текущи разходи, а не за капиталови“, обясни тя.
По думите ѝ най-големият проблем на България е, че не обновява основните си средства, технологиите и техниката, тоест не прави достатъчно капиталови инвестиции.
„Миналата и по-миналата година капиталовите разходи бяха изпълнени на 30-35%. Тоест ние сме похарчили повечето пари от капиталовите разходи за текущи“, заяви Зайкова.
Тя подчерта, че не е съгласна непрекъснато да се гледа към заплатите на хората в обществения сектор.
„В така наречения обществен сектор са учителите, лекарите от държавните и общинските болници, там са полицаите. Но ако погледнете, фактически не са повишени заплатите на медицинските сестри, които са изключително важни и много дефицитни, както и на лекарите в общинските и държавните болници“, каза икономистът.

Според нея проблемът идва от това, че държавните и общинските болници са превърнати в търговски дружества:
„Това е безобразие. Не може една болница да бъде търговско дружество, ако е държавна или общинска. Частните нека си бъдат и нека печелят. Ако има кой да им плаща – да им плаща. Но държавните и общинските болници да бъдат търговски дружества – това е голям проблем. Имаме проблем не само в съдебната система, но и в здравеопазването, да не говорим за образованието.“
На въпрос какво би направила, ако сега беше финансов министър на мястото на Гълъб Донев, Мика Зайкова отговори: „Гълъб Донев е един много разумен и начетен човек, но той не е финансист. Той има повече социален уклон и би бил прекрасен социален министър. Във финансовото министерство се изисква екип от хора-финансисти, които при всички положения ще спрат тези заеми.“
По думите ѝ първата мярка трябва да бъде замразяване на депутатските възнаграждения.
„Минималната работна заплата се определя веднъж в годината. Увеличаването на пенсиите става веднъж в годината – в средата на годината. Откъде-накъде депутатите всяко тримесечие ще си увеличават заплатите? Според мен първо трябва да се замразят техните заплати“, заяви тя.

Икономистът призова да бъдат прегледани и всички допълнителни плащания към народните представители.
„След като нямат нужда и са много знаещи, защо им се дават пари за сътрудници? Това са много пари. От 4400 евро базисна заплата в момента те всеки месец получават по 15-16 хиляди. За участие в комисии, за зам.-председателски постове, за временни комисии, за сътрудници, за квартира. От къде-накъде? Хората, които идват тук да работят, си плащат наем. И депутатът трябва да си го плаща от заплатата“, коментира Зайкова, като се обяви и срещу допълнителните средства за автомобили, квартири и охрана.
„Първо бих замразила заплатите им и то на базово ниво – да получават и те по 4000. Кой в България получава 4400 месечно само за това, че ходи два дни в парламента – сряда и четвъртък, в краен случай и петък? А те всяко тримесечие си актуализират заплатите на базата на средната работна заплата в обществения сектор, която е по-висока, и то от последния месец на тримесечието. Сакън да не загубят някоя стотинка“, заяви икономистът.
„Ако съм на мястото на председателя на Народното събрание и на премиера Румен Радев, първото нещо, което ще направя, е не да бръкна в джоба на полицаите и лекарите, а да бръкна в джоба на депутатите“, каза в заключение Мика Зайкова.
ФОКУС
БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ИМАХА ОТ НСО ЗА ДА МОГАТ ДА КРАДАТ БИЗНЕСИ!
КОГАТО СПОМЕНАВАМЕ КРАДЕЦА БОРИСОВ, ТРЯБВА СПОМЕНЕМ И КОЛКО БИЗНЕСИ ОТКРАДНА ПО ТАЗИ СХЕМА! И ДВАМАТА – И БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ЗАТОВА ИСКАХА ОХРАНА ОТ НСО.
ЗНАЯТ МРЪСНИЦИТЕ ЧЕ КОГАТО ОТНЕМЕШ ВСИЧКО НА НЯКОЙ, ТОЙ ЛЕСНО СЕ ПРЕВРЪЩА В КАМИКАДЗЕ!
💰177 000 000 лева данъци
Или преведено на човешки език: „Дай бизнеса. А когато откажеш — къде са ти парите?”

🔹 Денят, който не забравям
Понеделник, 6 юли 2009 г. 9:30 сутринта.
Точно предният ден — 5 юли — ГЕРБ спечели пълно мнозинство на парламентарните избори в България.
Закуската на масата. Детето тръгнало за училище. Жена ми тъкмо беше сложила кафето.
Звънец на вратата. Апартаментът ми в Лозенец.
— „Полиция.”
Отварям. Трима души — полиция, АФР и данъчни.
— „Какво искате?”
— „Пълна ревизия на всичките Ви компании. Още два екипа чакат пред двата Ви офиса в квартал Оборище.”
И така започна. На първия ден след изборите. Като по часовник.
🔹 Запорът — без акт, без нищо
Докато ме проверяваха през следващите дни — блокираха всички банкови сметки на всичките ми дружества.
Като „предварително обезпечение.”
📌 Без ревизионен акт.
📌 Без установено нарушение.
📌 Без съдебно решение.
📌 Без нищо.
Само едно подозрение. И край на бизнеса ми за 3 години.
🔹 Първата „оферта”
Скоро дойде първата оферта. 150 000 евро. От един от големите шефове на НАП.
Помислих и казах:
„ОК. Ще дам парите. При едно условие. Кажете ми какво точно ще ми „оправите” по компаниите. Защото аз нямам нередности. Нямам проблеми с ДДС. При металите имам постоянни проверки — там денонощно стои контрол.”
Той ме погледна и каза честно:
„Не. Даваш парите, за да можеш изобщо да работиш.”
Категорично отказах.
Минал бях целия мутренски преход на 90-те. Не бях дал на никой да ме рекетира. Затова и ходех с много охрана. И сега — на 2009 г., в „новата демокрация”, в член на ЕС от 2 години — щях да плащам „данък спокойствие” на държавни служители?
Не.
🔹 Истинското искане — на маса
И тогава картите се отвориха.
Същите проверяващи ми казаха директно — както съм писал и в предходни постове:
„Ако прехвърлиш дялове от компанията на посочени от нас хора — всичко се оправя моментално.”
Отказах. Няколко пъти.
Тогава работех с изключително силни и големи компании от дълги години. Бяхме приятели. Мислех си, че имам сили да се оправя.
Лъгал съм се.
🔹 Три години без акт. Без обяснение.
Запорите продължиха 3 години — до 2012 г.
Многократно исках срещи с данъчните и с ДАНС. Исках да разбера защо съм запориран. Какво ми е нарушението. Какво искат от мен.
Нищо. Тишина. 3 години тишина.
Това в правова държава се нарича „незаконно ограничаване на дейност.” В България се нарича „стандартна процедура.”
🔹 2012 г. — Внезапно идват „актовете”
През 2012 г. — изведнъж — се появиха множество ревизионни актове. За всичко. На всички компании.
Ревизията обхвана периода 2005–2012 г. — седем години. Тоест: цялата активна история на компаниите.
Не се притесних. Казах си:
„ОК. Ще спечеля в съда. Всичко ми е чисто. Документи — пълни. Сделки — реални. Контрагенти — реални. Платени данъци — всички.”
Започнаха процеси по обжалване на ревизионните актове.
И тогава те видяха, че се измъквам.
Видяха, че всичко е наред с фирмите ми. Знаеха, че ще спечеля.
🔹 11 декември 2012 г. — Часове преди първото съдебно заседание
Сутринта на 11 декември 2012 г. — точно часове преди първото данъчно дело в Софийски административен съд…
Пет цивилни коли ми препречиха пътя на път за работа. Арестуваха ме.
В същия час — 20 полицаи влязоха в офиса на компанията. Иззеха и унищожиха цялата документация. Сървъри. Дискове. Папки. Всичко.
3 месеца в ареста.
Какво успя да направи адвокатът ми? Едно-единствено нещо: подаде уведомление до всички съдебни състави, че при липса на документи не могат да се водят делата.
И така — между 2014 и 2015 г. — всички актове влязоха в сила. Не защото бяха правилни. А защото нямаше с какво да ги обжалваме. Документите ги нямаше. Защото те самите ги бяха унищожили.
177 000 000 лева.
Сто седемдесет и седем милиона лева.
Това бяха общите задължения на 6 ЕООД-та, които бях влял в „КОРИНА БГ” ЕАД, Кърджали.
Сред тях:
▪️ Финансово-счетоводната компания „Добрин Добрев” ЕООД
▪️ „Демо Яв” ЕООД — притежаваща безсрочен лиценз за търговия с отпадъци от черни и цветни метали
Всички тези компании бяха регистрирани в периода 2002–2004 г. Работеха законно. Декларираха всичко. Плащаха данъци.
Всичко без изключение, което беше правено от моите компании през цялото им съществуване — беше обложено по 2-3 пъти. Без право на обжалване.
От сериозна компания с многомилионен оборот — станахме „данъчни длъжници”.
А аз — се превърнах във вечен обвиняем.
Забележете — по съвсем друго дело. Защото това е важно. Едни и същи факти — на две съвсем различни релси. Данъчна и наказателна. И двете — за натиск.
🔹 А сега — истинският въпрос
Според данъчните органи моята компания разполагаше със собствен капитал от 320 милиона лева.
И знаете ли каква беше целта на цялата акция?
❗️ Не данъци.
❗️ Не справедливост.
❗️ Не „възстановяване на щети”.
Целта беше една — да се намери:
💰 „Къде са парите?”
🔹 Доказателството
През следващите години — всички мои познати, бизнес партньори и клиенти, които бяха викани на разпити в ГДБОП, в полицията или в прокуратурата…
…след приключване на „официалната” част на разпита — бяха извеждани на „кафе”.
И там, неофициално, им се задаваше точно един въпрос:
„Къде са парите на този?”
Не за нарушения. Не за престъпления. Не за доказателства.
Само за парите.
И това продължи години. Хора, които не бях виждал от десетилетия, ми се обаждаха да ме предупредят:
„Викаха ме. Питаха само за парите ти.”
🔹 Та къде са парите, дами и господа?
Това е въпросът, който всички задават.
И отговорът — ще го разберете, ако ме следвате тук и в другите ми социални медии.
Но преди да го дам — искам да помислите за нещо много по-важно:
❓ Какъв вид държава „търси парите” на свой гражданин с арести, унищожаване на документи и натиск върху приятелите му?
❓ Какъв вид държава първо унищожава бизнеса, а после се чуди защо човекът не плаща данъци?
❓ Какъв вид държава 3 години държи всичко запорирано без акт — и след това издава актове за периода, в който е спирала бизнеса ?
Отговорете си сами. Тихо. На глас не е безопасно. Още не.
📌 Следва продължение.
В следващите постове ще ви разкажа:
▪️ Как точно изчезнаха парите и активите.
▪️ Кои хора бяха посочени, за да им се прехвърли бизнесът.
▪️ Какво се случи с тези „посочени хора” в годините след това.
▪️ И защо това, което се случи на мен, се случва на стотици други и до днес — точно по същата схема.
177 милиона лева „данъци.”
320 милиона лева „собствен капитал.”
0 доказателства.
Това е България.
📌 Споделете, ако смятате, че повече хора трябва да знаят как работи системата. Профилът ми е с рестрикции. Истината — не може да бъде запорирана.
Dobrin Dobrev
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ФОКУС
Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит
Бойко Станкушев: Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит.
„Дотук аз не видях нито една изненада. Всички тези имена бяха дискутирани не само последните през два месеца, а в последните девет години, откакто чакаме президентът Радев да стане премиер“. Това коментира в „Тази сутрин“ по bTV бившият министър на енергетиката Мирослав Севлиевски за новия редовен кабинет и назначенията на новата власт.
„Аз очаквах Кутев да бъде председател на парламентарната група, но виждаме, че и настоящият председател на парламентарната група се справя много добре. Артикулира добре, има ясна позиция“, допълни той.

„Няма и изненада, няма и разочарование. Аз не виждам разочарование, но и не бива да чакаме в първите дни тези хора да направят нещо толкова голямо, някаква заря да стане. Последният път, като бях при вас, завършихме разговора с това, че при Триумфа, когато победителите са влизали в Рим, имало един роб, който шушнел на ухото на победителя: „Помни, че си смъртен“. И като продължим тази приказка – шествието върви. И сега отзад има първите пленени – пленените пълководци, тези, които са победени. След тях върви плячката и най-накрая вървят пленниците. Очаквам тази седмица ние да видим какво ще стане с победените генерали или с политическите опоненти“, коментира Севлиевски.
„Една от основните причини да имаме този изборен резултат е, защото основният мотив на хората да излязат да гласуват за Радев беше, защото те очакват от него възмездие и справедливост. И големият въпрос наистина е дали ще има възмездие и справедливост през следващите дни. Една от другите големи причини да имаме този изборен резултат е, защото хората се уплашиха, че посредствеността започна да става масова по времето на управлението на Бойко Борисов“, посочи още той.
„Няма изненади особени. Ясно беше, че гръбнакът на новия кабинет ще бъде от лицата, фигурите, които са участвали в предишните служебни кабинети на Румен Радев. Не виждам някакви особени изненади в това отношение. А дали ще има чистка, дали ще има метла? Да, разбира се. И това смятам, че е в правилата на играта.
За да овладееш политическата власт, трябва, разбира се, да прецениш кои да махнеш, кои свои хора да оставиш. Това е нормалното“, коментира социологът Кольо Колев.
„Мисля, че Румен Радев направи много добър ход, като остави главния секретар на МВР на своя пост, с което даде знак на цялата администрация, че всъщност чистката няма да бъде просто така – „наши срещу ваши“, а ще се гледа кой какво прави. Това е хубав знак, защото по този начин ти можеш да опитваш и с част от предишната администрация, за да я превърнеш в свои работници. Това е нещо, което според мен не е зле“, посочи още той.

„Няма какво да проверяваме. Ние просто ще чакаме да видим първите послания на този, както и на всички други министри, и съответно първите действия, което е много по-важно“, заяви Бойко Станкушев, директор на „Антикорупционен фонд“, за назначението на Николай Найденов като министър на правосъдието.
„Трябва да се има предвид, че Румен Радев, според мен, малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит. Това да си девет години президент е едно, а да поемеш цялата тази сложна машина, наречена изпълнителна власт, където много зависи от теб, обаче зависи и от хората, с които си обграден“, посочи той.
-
ВОЙНАпреди 2 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 3 месецаВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ВОЙНАпреди 3 месецаИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 3 месецаРАДЕВ РАЗКРИ: ПЕЕВСКИ АМЕРИКАНСКИ АГЕНТ-ПРЕДАТЕЛ!











