БЪЛГАРИЯ
България е франкофонска държава по указание на началника си (може ли иначе?)
Живият труп в Брюксел чака България да му се отчете
Държавата ще мънка на поправителен изпит в ЕС, че няма успехи срещу корупцията от 2019 г. насам
Да си говорим като франкофон на франкофона, защото официално България е франкофонска държава! Вероятно по указание на началника си (може ли иначе?) Министерството на външните работи пусна на 3 февруари съобщение, че в медиите се появили неправилни интерпретации на изявление на министъра Николай Милков, когато отчитал успехите си пред обществото на 27 януари.
Съобщението в стил „моят френски бе разбран неточно“ трябваше да засрами медиите, че в днешно време не наблягат на езиковата си подготовка. Министър Милков бе посланик в Париж до назначаването си в правителството на Гълъб Донев и би трябвало да се върне там след съставяне на редовно правителство. Това означава, че владее френски език, особено като се има предвид, че е завършил френска гимназия. Неговият политически речник обаче странно наподобява думите, употребявани от бившия министър на правосъдието Данаил Кирилов, който от чуждите езици ползваше английски и руски, но не и френски. Разликата е ясна, но
в какво се състои приликата между двамата?
И единият, и другият самоотвержено уверяват, че окончателно е погребан срамотният за България Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП), който от 2007 г. я изолира заедно с Румъния от другите държави в ЕС под специален мониторинг за върховенството на закона. Само че този механизъм се е зомбирал и периодично се завръща като жив труп, защото не са го опяли по канона нито Съветът на ЕС (правителствата), нито дори Еврокомисията, която го доведе до клинична смърт.
Фантомът се показва, когато му хрумне и за последно надникна зад рамото на министъра на 27 януари, на когото пошушна как да изложи отчета си, и особено прогнозата си какво предстои на България. „От нас се очаква да бъдем обект на нов доклад, който ще сумира постиженията на страната ни след 2019 г. и трябва да покаже напредък във връзка с върховенството на закона“, изпусна се министърът, който сетне се подразни, че медиите са забелязали точно тези думи. Според съобщението на неговото министерство те са ги „интерпретирали“ неправилно, защото имал предвид общия Механизъм за върховенството на закона, който важи за всички държави в ЕС и действа от 2020 г., а не специфичния за България и Румъния, който уж бе спрян през 2019 г. Иначе казано,
не било МСП, а било друг механизъм,
който не е толкова срамотен, защото се отнася до всички.
Нека проверим, защото френският език съдържа нюанси, които могат да променят смисъла, ако бъде разбран погрешно! Така например, на българската дума „превеждам“ съответстват две френски думи – interpréter (когато се прави превод на устно изявление) и traduire (когато се превежда писмен текст). Тъй като медиите са отразили устно изявление на министъра, интерпретацията му трябва да означава, че не са го изопачили, а са предали какво е казал. Той обаче бяга от изречените си думи чрез съобщението на ведомството си, което вече е писмено.
И така, според министерството МСП бил спрял окончателно през 2019 г. и трябва вече да го забравим. Но според казаното от министъра Еврокомисията щяла да пише преглед на България какво е направила от 2019 г. досега. Ако ставаше дума за общия Механизъм за върховенство на закона, по него има ежегодни доклади през последните три години, включително и през 2022 г. Ще има и през 2023 г. Защо следващият доклад ще прави преглед какво се е променило в поведението на държавата не от миналата година, а чак от 2019 г.? Не е нужно човек да ползва френски, за да се досети: защото ще бъде продължение на последния доклад по МСП от 2019 г., който жизнерадостно заключи (както предишният председател на ЕК Жан-Клод Юнкер бе обещал на Бойко Борисов в някакво опиянение), че „извършеният от България напредък по линия на МСП е достатъчен за изпълнението на ангажиментите на страната, поети към момента на присъединяването ѝ към ЕС“.
Тъй като никоя друга държава няма да бъде върната да се отчита от 2019 г. насам, ясно е, че ще се обърне
специално внимание на България
– изолирана от другите членове на ЕС, включително и от Румъния, за която последният доклад по МСП бе от 2022 г. Предстоящият доклад няма да бъде нещо друго, а продължение на МСП, независимо как ще бъде озаглавен.
Каквото и благозвучие да се търси, държавата ще трябва да отговори дали е изпълнила последните указания на Брюксел, дадени преди четири години. А в резюме те гласяха следното: направете онова, което обещахте! От 2007 г. ЕК си води неофициален регистър на неизпълнените от България обещания, като се започне от „ще разбием три големи престъпни групировки“ и се стигне до „ще въведем отчетност на главния прокурор“. Междувременно докладите по МСП спряха, защото България предложи да се самонаблюдава и да отмени изтощения Брюксел в безплодния му мониторинг. С постановление на Министерския съвет № 240 от 24 септември 2019 г. бе обявено, че се създава Национален координационен механизъм за върховенството на правото и на Съвет за неговото прилагане. През следващите три години можеше да се съди за неговото съществуване само по публикация в бр. 14 на „Държавен вестник“ от 18 февруари 2020 г. за някакви дребни корекции в постановлението.
Служебното правителство усети, че
самоконтролът по примера на Санчо Панса,
който си ударил два шамара в отговор на настояването на Дон Кихот за самобичуване, не може повече да заблуждава никого, и с ново изменение от 5 август 2022 г. задейства съществуващия до момента само на книга вътрешен механизъм. Министърът на правосъдието Крум Зарков свика за четири месеца (заедно с Висшия съдебен съвет) две заседания на Съвета за върховенство на правото – на 19 септември и 5 декември. От техните протоколи личи, че всеки от участниците ентусиазирано е изложил проблемите на своята професионална среда, но от погледа им е убегнал най-големият проблем, заради който Брюксел гледа накриво държавата: отчетността на главния прокурор. Естествено няма и нито дума за преследване на корупцията по високите етажи на властта, както и за съдене на босове на престъпни групировки, заради които Брюксел очакваше „реални резултати“.
Провалът на 48-то Народно събрание да изработи механизъм за контрол на главния прокурор означава, че България няма да има какво да отчете от 2019 г. насам, освен преливане от пусто в празно. Всички аргументи на Нидерландия срещу членството ѝ в Шенгенската зона ще останат в сила. Мутрите, които президентът Румен Радев се бе засилил да изхвърли някъде навън, се оказаха толкова добре окопани, че и брюкселски топ няма да ги помръдне. Впрочем, може ли министър Милков да преведе на френски думата „мутри“, за да го разберат и в Европа за кого в България не важи върховенството на закона?
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
КОЛКО Е ОПАСНО ДА СИ ПРОСТ
КОЛКО Е ОПАСНО ДА СИ ПРОСТ
Селянката Марийка Неделчева каза публично две изключителни глупости, както винаги, когато тръгне да се прави на умна.
I.) Първата фраза е “Твърдост и дипломация – с това ме познават в Европа!”
Това е интересна фраза.
Първо, твърдостта, в смисъл твърдоглавие, и дипломацията, в смисъл комуникативна пластичност и изкуството и практиката на провеждане на преговори между представители на групи или държави, са взаимноизклюващи се антоними.
Терминът “твърда дипломация” е оксиморон, все едно казваш “дървено желязо”. Няма такова животно, с ско все пак го има, то не е дипломация, ясно?
Тези неща се учат от студентите в първи курс на специалността “Българска филилигия” – задочно в Пловдивския университет и в ред други специалности.
Второ, неуката гербаджийка ни внушава колко била популярна на Стария континент, казва “с това ме познават в Европа”.
Ма тебе кой в Европа те познава ма, Марче?
Кой е чувал за теб, ма?
Какво си създала, написала, организирала, и с какво си шашнала тези пусти европейци, какво си направила друго, освен да харчиш едни пари на европейските данъкоплатци за неща, за които си нямаш хал хабер – дигитализация, киберсигурност, кластъризация, високи технологии, модерно обучение и др.?Знаеш ли въобще от кое копче се изключва Интернета, или си дърпаш контакта на котлона, като гледаш да не те убие токът?
II.) Втората фраза е “Искаме инициативата да обхване до 6000 студенти до края на 2020 г. Те ще имат възможността в рамките на пет-шест месеца да направят платен от Европейската комисия стаж.”
Това е тъпизъм, разчитащ на лековерието и простодушието на публиката от гербаджии-клакьори, а всъщност означава следното:
Първо, издръжката на 6000 студенти за половин година, или за 183 дни, включваща пътни, дневни, спане, логистика, забавления през свободното време (млади хора са все пак), вероятно пари за обучение и консултации, заплащане на помощен персонал (около 1000 души по моите сметки) и др. излиза около 500 милиона евро, половин милиард евро, или един милиард лева.
Не е ясна каква е ползата от цялата работа, освен за предизборна реклама на гербаджиите и лично за Марийка.
А освен това, всички знаем, че голяма част от тези пари ще отидат в джобовете на роднини, познати и съпартийци-гербаджии, както показват последните далавери с тераси, асансьори, къщи за гости и др.
Второ, Марче, ти казваш “да направят платен стаж”. Би трябвало като човек със средно образование поне да знаеш, че един студент не може да “направи стаж”, студентът не създава стаж, а самият той “стажува”, ходи “на стаж”, работи “като стажант” и т.н.
Фразата “да направят стаж” издава трогателна тотална неграмотност и липса на всякаква връзка с действителността. Тази фраза напомня за омесването на “цифри” и “числа”, което постоянно правиш, Марче, без да знаеш каква е разликата между двете понятия.
Трето, ти говориш за нещо, което било “платено от Европейската комисия”. Нима не знаеш, че не Европейската комисия, а европейските данъкоплатци, сред които съм и аз, грешния, плащаме всичките пари, които ти безхаберно харчиш за това или онова?
Европейската комисия може да плати нещо, само ако събере пожертвувания от заплатите на своите членове, само тогава можем кажем “платено от Европейската комисия”. Сега тази комисия само разпорежда кому колко да се плати от парите на данъкоплатците. Анадънму?
Той и Баце все така плаща с нашите пари на когото (Гергов, БАН, Мюфтийството, УНСС и др.) си иска и колкото си иска.
Колко е опасно да си прост
Акaд. Петър Иванов

БЪЛГАРИЯ
Когато един Национален предател ни управлява, а неговите медии го аплодират
Вчера лицето Борисов направил предложение посолствата ни в чужбина да се ползват от Македония?!
Интересно, че в случая медиите Бойкови вместо да му обяснят, че това е национално предателство и трябва да си подаде Оставката само при факта, че го е казал на глас това, защото той е министър председателя на България – те го Аплодират?!
Скъпи сънародници, всяка една мисия и посолство на България в чужбина е неприкосновена територия и се ползва със статут на държава в границите на чужда такава!
Ако нефелния Борисов не бъде разкостен на жаргонен език само заради това че си е помислил да ни предава на Македония, то значи в България режима е тоталитарен и няма вече спасение.
Клоуна Борисов дали е наясно, че с това си предложение застрашава националната ни сигурност и спокойно може да се нарече национален предател?!
Явно не е, както не са наясно и всички негови глашатаи в платените ни уж национални медии, защото вместо да го натиснат и да го обявят за ненормален те го аплодират за това решение.
Просто думите са излишни и все пак Македония си е суверенна държава, докато това вече за България не е много сигурно, но искаме да припомним на господин министър – председателя, че преди него и други ни продаваха като държава за няколко сребърника и в историята ясно пише какво се случва с тях.
Естествено министър – председателя в ролята си на национален предател трябва да бъде свален незабавно от власт, но както знаем в България няма опозиция, няма медии, няма общество, което да подскочи като ужилено само при мисълта, че някой искал да пуска чужди дипломати да работят в нашите посолства и мисии в чужбина.
И най – интересното в случая е че и така нареченото българско разузнаване и всички български разузнавачи мълчат. Както за момента мълчи и Европа, която надали ще остане безмълвна по този въпрос, защото от изказванията на Бойко Борисов вчера става ясно, че той иска да вкара чужди дипломати, които не са членове на ЕС да си работят в границите на съюза и да имат достъп до цялата система в посолствата ни.
Интересно кой ще свали сега Бойко Борисов, обезпокоената Европа или българските дипломати и разузнавачи, които все още помнят какво е дълг и чест към отечеството ни наречено България.
БЪЛГАРИЯ
Нова съвсем изпростя!
Нова съвсем изпростя!
Чудесно: В Нова остават Гала и други черешки на торти
Драгият зрител може би е останал с определени съмнения, свързани с рокадите в Нова телевизия.
Едни от най-способните журналисти там – Миролюба Бенатова, Генка Шикерова, са освободени от длъжност, а после изявиха благодарностите директно към Бойко Борисов.
Изглежда така, сякаш новият собственик, Домусчев, по-скоро се явява подизпълнител на цензурата.
А тя много често си мисли така сякаш журналистите могат да се наемат и махат по начин, по който се трансферират футболисти между два отбора.
Но има една хубава новина.
В Нова остава Гала.
Остава Черешката на торттата.
Остава Шеф под прикритие.
Остават Семейни войни.
Това, че си тръгват топ разследващи журналисти, както личи, е пренебрежимо. Драгият зрител все още може да получава всички високо идеологически възможности да се развлича. И да се образова.
Първо те подкарва Гала с уринотерапия. Рано сутрин, малко урина да си във форма – за здраве, тонус и хубав дъх. Продължаваме с малко Семейни войни – тъпички въпроси за оеснафяли двойки, чиято гранична обща култура твърде добрe съвпада с твоята и предизвика вълнението на случайно научил незначителни неща човек, гледащ случайно научили незначителни неща хора.
Но тук някак си липсва драматургично напрежение.
За всичко това си има Съдби на кръстопът: предаване, което доказва, че ако един сценарий е зле скалъпен, то има нива на пропадания и най-ниското започва да става естетическо интересно – иска се майсторство и екстремна дарба за посредственото, за да направиш нещо максимално зле.
Но от много гледане си огладнял.
А какво по-хубаво има от това известни хора, известни, защото са известни, да готвят неща, които никога не би сготвил, щото нито имаш време, нито кинти, нито въобще имаш нужда.
Но някой реши, че невъзможни гозби, съчетани с невъзможни гости произвежда положителен резултат по сходния начин, по който минус по минус прави плюс.
Но ми се ще да попитам – абе какво стана с нормалните кулинарни предавания? Дето се казва – турваш малко черно пиперче, резваш малко доматче, слагаш малко зехтинче и поръсваш с малко там каквото има за поръсване – напипай нещо от рафта и слагай да има, да сме живи и здрави. Няма ги тия работи. Но на теб още ти се гледа. Остана най-интересното: Шеф под прикритие. Идеален начин за забавление около тъпашките корпоративни страхове, че онова, което шефът иска да правиш, трябва да имитираш, че го правиш, и да направиш всичко възможно да не го правиш, когато си сигурен, че на него не му е ясно, че не го правиш, а по-скоро подозира, че все още го правиш.
Накрая на седмицата разследващата журналистика трябва да установи само едно: количеството IQ, което си загубил и определената пропорция между всеки прекаран час зад екрана и спада на пунктовете.
И да установи най-готиния капан: че колкото повече затъпяваш, толкова по-голям шанс има да гледаш нещо, от което да затъпяваш: сработен е чудесен механизъм.
Не е хубаво да го прецакваш с разследващи журналисти.
Автор: Райко Байчев
-
СЕНЗАЦИЯпреди 4 седмици
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 4 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 5 месецаВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
БЪЛГАРИЯпреди 3 седмици
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ











