Живият труп в Брюксел чака България да му се отчете

Държавата ще мънка на поправителен изпит в ЕС, че няма успехи срещу корупцията от 2019 г. насам

Да си говорим като франкофон на франкофона, защото официално България е франкофонска държава! Вероятно по указание на началника си (може ли иначе?) Министерството на външните работи пусна на 3 февруари съобщение, че в медиите се появили неправилни интерпретации на изявление на министъра Николай Милков, когато отчитал успехите си пред обществото на 27 януари.

Съобщението в стил „моят френски бе разбран неточно“ трябваше да засрами медиите, че в днешно време не наблягат на езиковата си подготовка. Министър Милков бе посланик в Париж до назначаването си в правителството на Гълъб Донев и би трябвало да се върне там след съставяне на редовно правителство. Това означава, че владее френски език, особено като се има предвид, че е завършил френска гимназия. Неговият политически речник обаче странно наподобява думите, употребявани от бившия министър на правосъдието Данаил Кирилов, който от чуждите езици ползваше английски и руски, но не и френски. Разликата е ясна, но

в какво се състои приликата между двамата?

И единият, и другият самоотвержено уверяват, че окончателно е погребан срамотният за България Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП), който от 2007 г. я изолира заедно с Румъния от другите държави в ЕС под специален мониторинг за върховенството на закона. Само че този механизъм се е зомбирал и периодично се завръща като жив труп, защото не са го опяли по канона нито Съветът на ЕС (правителствата), нито дори Еврокомисията, която го доведе до клинична смърт.

Фантомът се показва, когато му хрумне и за последно надникна зад рамото на министъра на 27 януари, на когото пошушна как да изложи отчета си, и особено прогнозата си какво предстои на България. „От нас се очаква да бъдем обект на нов доклад, който ще сумира постиженията на страната ни след 2019 г. и трябва да покаже напредък във връзка с върховенството на закона“, изпусна се министърът, който сетне се подразни, че медиите са забелязали точно тези думи. Според съобщението на неговото министерство те са ги „интерпретирали“ неправилно, защото имал предвид общия Механизъм за върховенството на закона, който важи за всички държави в ЕС и действа от 2020 г., а не специфичния за България и Румъния, който уж бе спрян през 2019 г. Иначе казано,

не било МСП, а било друг механизъм,

който не е толкова срамотен, защото се отнася до всички.

Нека проверим, защото френският език съдържа нюанси, които могат да променят смисъла, ако бъде разбран погрешно! Така например, на българската дума „превеждам“ съответстват две френски думи – interpréter (когато се прави превод на устно изявление) и traduire (когато се превежда писмен текст). Тъй като медиите са отразили устно изявление на министъра, интерпретацията му трябва да означава, че не са го изопачили, а са предали какво е казал. Той обаче бяга от изречените си думи чрез съобщението на ведомството си, което вече е писмено.

И така, според министерството МСП бил спрял окончателно през 2019 г. и трябва вече да го забравим. Но според казаното от министъра Еврокомисията щяла да пише преглед на България какво е направила от 2019 г. досега. Ако ставаше дума за общия Механизъм за върховенство на закона, по него има ежегодни доклади през последните три години, включително и през 2022 г. Ще има и през 2023 г. Защо следващият доклад ще прави преглед какво се е променило в поведението на държавата не от миналата година, а чак от 2019 г.? Не е нужно човек да ползва френски, за да се досети: защото ще бъде продължение на последния доклад по МСП от 2019 г., който жизнерадостно заключи (както предишният председател на ЕК Жан-Клод Юнкер бе обещал на Бойко Борисов в някакво опиянение), че „извършеният от България напредък по линия на МСП е достатъчен за изпълнението на ангажиментите на страната, поети към момента на присъединяването ѝ към ЕС“.

Тъй като никоя друга държава няма да бъде върната да се отчита от 2019 г. насам, ясно е, че ще се обърне

специално внимание на България

– изолирана от другите членове на ЕС, включително и от Румъния, за която последният доклад по МСП бе от 2022 г. Предстоящият доклад няма да бъде нещо друго, а продължение на МСП, независимо как ще бъде озаглавен.

Каквото и благозвучие да се търси, държавата ще трябва да отговори дали е изпълнила последните указания на Брюксел, дадени преди четири години. А в резюме те гласяха следното: направете онова, което обещахте! От 2007 г. ЕК си води неофициален регистър на неизпълнените от България обещания, като се започне от „ще разбием три големи престъпни групировки“ и се стигне до „ще въведем отчетност на главния прокурор“. Междувременно докладите по МСП спряха, защото България предложи да се самонаблюдава и да отмени изтощения Брюксел в безплодния му мониторинг. С постановление на Министерския съвет № 240 от 24 септември 2019 г. бе обявено, че се създава Национален координационен механизъм за върховенството на правото и на Съвет за неговото прилагане. През следващите три години можеше да се съди за неговото съществуване само по публикация в бр. 14 на „Държавен вестник“ от 18 февруари 2020 г. за някакви дребни корекции в постановлението.

Служебното правителство усети, че

самоконтролът по примера на Санчо Панса,

който си ударил два шамара в отговор на настояването на Дон Кихот за самобичуване, не може повече да заблуждава никого, и с ново изменение от 5 август 2022 г. задейства съществуващия до момента само на книга вътрешен механизъм. Министърът на правосъдието Крум Зарков свика за четири месеца (заедно с Висшия съдебен съвет) две заседания на Съвета за върховенство на правото – на 19 септември и 5 декември. От техните протоколи личи, че всеки от участниците ентусиазирано е изложил проблемите на своята професионална среда, но от погледа им е убегнал най-големият проблем, заради който Брюксел гледа накриво държавата: отчетността на главния прокурор. Естествено няма и нито дума за преследване на корупцията по високите етажи на властта, както и за съдене на босове на престъпни групировки, заради които Брюксел очакваше „реални резултати“.

Провалът на 48-то Народно събрание да изработи механизъм за контрол на главния прокурор означава, че България няма да има какво да отчете от 2019 г. насам, освен преливане от пусто в празно. Всички аргументи на Нидерландия срещу членството ѝ в Шенгенската зона ще останат в сила. Мутрите, които президентът Румен Радев се бе засилил да изхвърли някъде навън, се оказаха толкова добре окопани, че и брюкселски топ няма да ги помръдне. Впрочем, може ли министър Милков да преведе на френски думата „мутри“, за да го разберат и в Европа за кого в България не важи върховенството на закона?

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ