ФОКУС
Математика за концесионери и за крокодилските сълзи на меринджеите в туризма
На плажа
Уважаеми читатели, малко късно се намесвам в дебата за чадъри и шезлонги. Причината е, че последната седмица почивах на БГ черноморието. Така че съм свеж и актуален като метеоролог на смяна. Или като фотограф на плажа на Слънчака.
И така – къмпинг „Делфин“ между Варвара и Ахтопол. Цена на голяма палатка 10 лева, на човек 4 лева, 2 лева за ток и 1 лев за колата – общо 21 лева на ден за мен и Дулцинея. В боровата гора е прохладно и е близо до плажа. Бирата в капанчето е 2.70, а 2 литра бира в пластмасова бутилка в магазинчето е 3.60 лева. Пак курортна цена, ама е ледена.
Сега да минем към математиката за концесионерите с чадърите и пластмасовите нарове с виниловите постелки, или т.нар. шезлонги. Цената на всяко едно от тия неща в Ахтопол е 5 лева. Значи ако аз и Дулцинея искаме сянка, на ден ще плащаме по 15 лева. За една седмица това са 105 лева. Тези пари са за удоволствието ми да ходя до плажа само с едно пешкирче или чаршафче, за да не лежа на винила. Много ли е или малко? Както е казал рошавият гений с мустаците, всичко е относително. Важно е да си отговорим на въпроса за какво плащаме. А ние плащаме за комфорта на сянката и за удобството да не се търкаляме в пясъка. Лично аз с удоволствие си лежа на пясъка на едно лично чаршафче, дето си го нося.
Сега да се пренесем на неохраняемата зона пред къмпинга. На пясъка има инсталирани всевъзможни фабрични изделия, които да ви направят сянка. Като се почне от китайски чадърчета за по 10 – 12 лева, до фабрични тенти с по 6 – 8 кв. метра сянка. Завръща се и старата тента с 4 колчета и домашен бял чаршаф, под която се криехме като деца преди 55 години. Има и всякакви плажни мебели – платнени столчета, цели плажни кресла с облегалка за главата, сгъваеми и надуваеми легла и каквото още се сетите. И всичко това сгъваемо, леко и удобно за носене. Един татко може спокойно да осигури сянка и комфортно седене на семейството, без да е шампион по щанги. Ако има разбрана съпруга, може да занесе на плажа и хладилна чанта с 2–3 студени бирички и 2-3 сокчета за децата плюс надуваем крокодил например или розово фламинго.
Сега да се запитаме дали искаме да оставим 105 лева за една седмица за услугите на концесионера в Ахтопол, или да си купим няколко плажни артикула, които ще ползваме още 4 – 5 – 6 години. Търговските вериги предлагат от пиле мляко в този сегмент. Моят избор е за второто и 105 лева са ми напълно достатъчни.
Сега си направете сами калкулацията
Ако цената не е 15 лева, а 40, 50 лева или повече, каквито касови бележки се търкалят из медиите.
Гледам по телевизора един особено трогателен млад човек. Сложил е шезлонги от тиково дърво (4 броя), огромен чадър над тях със специален италиански плат, който не пускал UV лъчите, и там можело да се съберат по 10 човека. Наистина съм впечатлен!
Има обаче малък проблем. На този плаж туристите, които различават тиково дърво от байцвани чамови летви, са колкото пръстите на ръката на разсеян дърводелец. Това с плата с UV защита е ОК, за който разбира. Само че, ако аз като плащам 70 лева за услугата, не искам 10 души на шезлонга си? Аз не съм дошъл на пионерски лагер. А клиентите за тези суперчадъри и шезлонги (за малко да кажа миндерчета), са в друг ценови сегмент.
Чува се вой на концесионери
Щели да намалят цените само ако държавата им свали концесионните такси. Така ли? А може ли държавата да вдигне концесионните такси и ако няма концесионери, да даде плажовете за управление на местните общини без право на концесиониране. Или и това вече е непосилно за кметовете?
Ясно е, че концесионерите имат разходи – спасителите искат заплати, искат вода и кафета, тракторът, който чисти плажа, иска нафта, ако има доктор, и той иска заплата. Но както казват самите концесионери, нали е пазарна икономика. Е, да, пазарна икономика е, само че политическите чадъри и лобисткото законодателство осигуряват ресурса, който вие, уважаеми, ползвате. И точно по пазарните закони аз си купувам плажния комфорт от спортния магазин и напускам услугите ви. Отивам на неохраняем плаж, на свободна зона или както там се казва.
Време е и да се разсее митът, че там е мръсно, не се чисти и т.н. Да, сигурно има и такива места. Но аз наблюдавам как става все по чисто, защото наоколо щъкат собствените ни деца.
Има ли риск? Да, има. Като няма спасител, има и риск. То има риск и ако има спасител. Само че по света има десетки хиляди километри плажове без спасители. Има ги в Европа, има ги в Азия, Африка и двете Америки. Но това е осъзнат избор на възрастни хора. Не искаме да сме стадото, което е навряно в кьошетата на плажовете. Така че хващайте калкулатора и си оправете математиката.
Или отивам в чужбина.
Струва си да кажем нещо и за различния тип отдих
При хотелите с ол инклузив всичко е ясно. Те ощетяват местните общности, защото концентрират паричния поток в едни ръце и той обикновено напуска региона. Квартирите са полупразни, ресторантчетата – също, никой не купува домати от бабите и ракия от местния магазин. Но това е цената, която местните хора по крайморските градчета платиха, за да си продадат набързо нивите. Сега вместо туристи имат съседи и конкуренти от апартхотелите и частните новопостроени къщи. Собственикът не е турист. Шестата му братовчедка спи безплатно.
Особена тема е бюджетният отдих. Струва да помислим за двете „К“ – къмпинг или квартира. За къмпингите вече писахме в „Къмпингите – начин на употреба“. Квартирите в момента се конкурират с бюджетните хотелчета. В Ахтопол квартирите са 15 лева с климатик, самостоятелен санитарен възел и телевизорче. Значи 30 лева за двамата с Дулцинея. Супер!
Само че, скъпи читатели, квартирите не са това, което бяха преди 30 – 40 – 50 години. Тогава бабите даваха по една–две стаички и ги майтапехме, че ни настаняват в кокошарника. Тогава нямаше проблем да си сготвиш вечерята, да хапнете на масата под лозницата в Приморско с още едно семейство. Сега е друго. Бабите са мениджъри на по 5–7 стаи, че и повече. Къщата всъщност е едно малко хотелче и пърженето на цаца, барбекюто с вратни пържолки, яденето на тиквички с чесън и др. не е добре дошло – пушляви се, мирише, едни се мръщят, други протестират. За вечеря ставаш абонат на някое от ресторантчетата в градчето със съпътстващите проблеми – цени, обслужване, проблеми с храната и качеството на алкохола. Имам и личен опит от една мастика в Приморско.
И накрая в къмпинг. В къмпинга толерантността е много голяма. Никой не протестира, стига да няма турбо-чалга на макс. Предполагам и Вагнер или Шостакович на макс няма да са ОК. През седмицата около 23:00 става тихо. Бедняшки ли е този отдих? Ами не е. Около палатките и кемпърите има по 2–3 хамака, има газови барбекюта от 200 лева нагоре, по масите се виждат шотландски и ирландски напитки.
И тук опираме до по-големия въпрос.
Разбират ли меринджеите в туризма математиката на предлагането и търсенето?
От години всяко лято четем и слушаме безкрайни глупави обяснения за кризата с кадрите в туризма. Нямало квалифицирани, хора с езици и т. н., търсят ги от чужбина от Казахстан до Код д‘ Ивоар. Добавиха се и критики към медиите, че тиражирали слухове и снимки, ама те не били верни. Снимките не били верни! Медиите гонели туристите в Гърция и др. щуротии. Нямало проблем с туристите, щото сезонът сега започвал. Сега, сега – колко сега. Значи почва на 15 юли и ще свърши на 25 август. И кога ще се напълнят 500 000 легла от Обзор до Равда, както посочи някакъв фактор в някаква асоциация в туризма?
Това са крокодилските сълзи на туристическите меринджеи.
А какво се случва на практика с кадрите? Опитайте да си намерите сезонна работа, ако сте на средна възраст. Ей така, пуснете CV на няколко обяви за сезонен персонал.
Истински пример: – мъж на 60 години с перфектен руски и много добър английски, и много добър полски, бивш екскурзовод, живял и работил в чужбина, пуска 20-25 сивита за администратор на хотел по морето и на други места. Живее добре, не умира от глад, просто му е писнало да си стои у дома. Обаждат му се само от един хотел в Созопол. Кандидатът пита с мейл за следното: какъв е графикът на смените, каква е заплатата, през какъв период се плаща и как е решен въпросът с настаняването. Пита два пъти. Отговор от меринджеите на хотела няма. Няма нищо, нито отказ, нито благодаря за интереса. Нищо. „Да ви … на бизнес културата“, си казва човекът и отива на почивка в Корсика.
Вие, уважаеми меринджеи, администраторите и за консумация ли ги предлагате, че не вземате хора на средна възраст? Например учители за сезонна работа.
Изглежда, в този бизнес жените над 40-45 стават само за камериерки (да ги ритат пияни задници в главите), а мъжете за водопроводчици. Докато има такова мислене – такива ще са ви и кадрите.
И по-лошо – такива ще са ви и туристите.
И това е при застаряваща нация, която вдига пенсионната възраст, защото не може да изхрани старите си хора. Един огромен ресурс от хора над 45-55 години, в т. ч. и такива с висше образование, чужди езици и др. квалификации, е оставен извън трудовия пазар. Хора, които освен досегашната квалификация могат да усвоят и нещо ново. Да не говорим, че трудовият морал на по-възрастните работници не е за пренебрегване. Но не би – българските меринджеи в туризма искат млади, ако може леко глуповати служители, които да работят за трохи и да бъдат изхвърлени при първия каприз на меринджея. И такива ще получават, включително и от чужбина.
Има, разбира се, и умни и почтени хора, които се хващат да работят за малко пари. От зор. Само че те при първа възможност си бият камшика и се махат от пишман мениджърите в туризма.
Много от собствениците на бизнеси в туризма (хотели, ресторанти, дискотеки, концесионери) и мениджърите им искат с 20-30 стаи за месец или с едно-две заведения за месец и половина сезон да карат „Бентли“ или „Майбах“. И то, ако може, още на втората година. Искат децата им да учат в частна детска градина, а после в Лондон или в Цюрих. Искат да имат и една интимна приятелка на 22-25 годинки и местенце, където да се срещат. Затова не плащат, а консумират или може би изнасят голяма част от печалбата за имоти в чужбина. Да питам само къде арестуваха наскоро едно–две семейства с инвестиции в туризма? Само питам бе. Докато е така, никакви чужди работници не трябва да има.
Немалка част от българските собственици и мениджърите трябва да сменят бентлитата и мерцедесите си с шкоди, дачии и фолксвагени, може и втора употреба, да пратят децата в кварталната детска градина, в местното квартално училище и после в местния университет. И със спестените пари да правят още инвестиции и да плащат по-високи заплати.
Иначе да затварят.
Качествените млади хора се изнасят да учат или да работят и после не се връщат до пенсия.
Ще видим кога последният ще затвори вратата.
ФОКУС
Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи
Мика Зайкова: Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи
Икономистът заяви, че бюджетът не е в толкова тежко състояние и разкритикува разходите за Народното събрание.
Положението с бюджета не е толкова страшно, колкото твърдят от „Прогресивна България“. Това каза в интервю за предаването „Нюзрум“ икономистът Мика Зайкова.

„Първо, във фискалния резерв има над 4 милиарда. Освен това има още 2 милиарда, които са в Сребърния фонд и които също са резерв. Тоест фискалният резерв е пълен. Не можем да упрекнем служебното правителство, но и то взе 1 милиард. Лошото е да не стане една верига от вземане на заеми, които обаче отиват за текущи разходи, а не за капиталови“, обясни тя.
По думите ѝ най-големият проблем на България е, че не обновява основните си средства, технологиите и техниката, тоест не прави достатъчно капиталови инвестиции.
„Миналата и по-миналата година капиталовите разходи бяха изпълнени на 30-35%. Тоест ние сме похарчили повечето пари от капиталовите разходи за текущи“, заяви Зайкова.
Тя подчерта, че не е съгласна непрекъснато да се гледа към заплатите на хората в обществения сектор.
„В така наречения обществен сектор са учителите, лекарите от държавните и общинските болници, там са полицаите. Но ако погледнете, фактически не са повишени заплатите на медицинските сестри, които са изключително важни и много дефицитни, както и на лекарите в общинските и държавните болници“, каза икономистът.

Според нея проблемът идва от това, че държавните и общинските болници са превърнати в търговски дружества:
„Това е безобразие. Не може една болница да бъде търговско дружество, ако е държавна или общинска. Частните нека си бъдат и нека печелят. Ако има кой да им плаща – да им плаща. Но държавните и общинските болници да бъдат търговски дружества – това е голям проблем. Имаме проблем не само в съдебната система, но и в здравеопазването, да не говорим за образованието.“
На въпрос какво би направила, ако сега беше финансов министър на мястото на Гълъб Донев, Мика Зайкова отговори: „Гълъб Донев е един много разумен и начетен човек, но той не е финансист. Той има повече социален уклон и би бил прекрасен социален министър. Във финансовото министерство се изисква екип от хора-финансисти, които при всички положения ще спрат тези заеми.“
По думите ѝ първата мярка трябва да бъде замразяване на депутатските възнаграждения.
„Минималната работна заплата се определя веднъж в годината. Увеличаването на пенсиите става веднъж в годината – в средата на годината. Откъде-накъде депутатите всяко тримесечие ще си увеличават заплатите? Според мен първо трябва да се замразят техните заплати“, заяви тя.

Икономистът призова да бъдат прегледани и всички допълнителни плащания към народните представители.
„След като нямат нужда и са много знаещи, защо им се дават пари за сътрудници? Това са много пари. От 4400 евро базисна заплата в момента те всеки месец получават по 15-16 хиляди. За участие в комисии, за зам.-председателски постове, за временни комисии, за сътрудници, за квартира. От къде-накъде? Хората, които идват тук да работят, си плащат наем. И депутатът трябва да си го плаща от заплатата“, коментира Зайкова, като се обяви и срещу допълнителните средства за автомобили, квартири и охрана.
„Първо бих замразила заплатите им и то на базово ниво – да получават и те по 4000. Кой в България получава 4400 месечно само за това, че ходи два дни в парламента – сряда и четвъртък, в краен случай и петък? А те всяко тримесечие си актуализират заплатите на базата на средната работна заплата в обществения сектор, която е по-висока, и то от последния месец на тримесечието. Сакън да не загубят някоя стотинка“, заяви икономистът.
„Ако съм на мястото на председателя на Народното събрание и на премиера Румен Радев, първото нещо, което ще направя, е не да бръкна в джоба на полицаите и лекарите, а да бръкна в джоба на депутатите“, каза в заключение Мика Зайкова.
ФОКУС
БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ИМАХА ОТ НСО ЗА ДА МОГАТ ДА КРАДАТ БИЗНЕСИ!
КОГАТО СПОМЕНАВАМЕ КРАДЕЦА БОРИСОВ, ТРЯБВА СПОМЕНЕМ И КОЛКО БИЗНЕСИ ОТКРАДНА ПО ТАЗИ СХЕМА! И ДВАМАТА – И БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ЗАТОВА ИСКАХА ОХРАНА ОТ НСО.
ЗНАЯТ МРЪСНИЦИТЕ ЧЕ КОГАТО ОТНЕМЕШ ВСИЧКО НА НЯКОЙ, ТОЙ ЛЕСНО СЕ ПРЕВРЪЩА В КАМИКАДЗЕ!
💰177 000 000 лева данъци
Или преведено на човешки език: „Дай бизнеса. А когато откажеш — къде са ти парите?”

🔹 Денят, който не забравям
Понеделник, 6 юли 2009 г. 9:30 сутринта.
Точно предният ден — 5 юли — ГЕРБ спечели пълно мнозинство на парламентарните избори в България.
Закуската на масата. Детето тръгнало за училище. Жена ми тъкмо беше сложила кафето.
Звънец на вратата. Апартаментът ми в Лозенец.
— „Полиция.”
Отварям. Трима души — полиция, АФР и данъчни.
— „Какво искате?”
— „Пълна ревизия на всичките Ви компании. Още два екипа чакат пред двата Ви офиса в квартал Оборище.”
И така започна. На първия ден след изборите. Като по часовник.
🔹 Запорът — без акт, без нищо
Докато ме проверяваха през следващите дни — блокираха всички банкови сметки на всичките ми дружества.
Като „предварително обезпечение.”
📌 Без ревизионен акт.
📌 Без установено нарушение.
📌 Без съдебно решение.
📌 Без нищо.
Само едно подозрение. И край на бизнеса ми за 3 години.
🔹 Първата „оферта”
Скоро дойде първата оферта. 150 000 евро. От един от големите шефове на НАП.
Помислих и казах:
„ОК. Ще дам парите. При едно условие. Кажете ми какво точно ще ми „оправите” по компаниите. Защото аз нямам нередности. Нямам проблеми с ДДС. При металите имам постоянни проверки — там денонощно стои контрол.”
Той ме погледна и каза честно:
„Не. Даваш парите, за да можеш изобщо да работиш.”
Категорично отказах.
Минал бях целия мутренски преход на 90-те. Не бях дал на никой да ме рекетира. Затова и ходех с много охрана. И сега — на 2009 г., в „новата демокрация”, в член на ЕС от 2 години — щях да плащам „данък спокойствие” на държавни служители?
Не.
🔹 Истинското искане — на маса
И тогава картите се отвориха.
Същите проверяващи ми казаха директно — както съм писал и в предходни постове:
„Ако прехвърлиш дялове от компанията на посочени от нас хора — всичко се оправя моментално.”
Отказах. Няколко пъти.
Тогава работех с изключително силни и големи компании от дълги години. Бяхме приятели. Мислех си, че имам сили да се оправя.
Лъгал съм се.
🔹 Три години без акт. Без обяснение.
Запорите продължиха 3 години — до 2012 г.
Многократно исках срещи с данъчните и с ДАНС. Исках да разбера защо съм запориран. Какво ми е нарушението. Какво искат от мен.
Нищо. Тишина. 3 години тишина.
Това в правова държава се нарича „незаконно ограничаване на дейност.” В България се нарича „стандартна процедура.”
🔹 2012 г. — Внезапно идват „актовете”
През 2012 г. — изведнъж — се появиха множество ревизионни актове. За всичко. На всички компании.
Ревизията обхвана периода 2005–2012 г. — седем години. Тоест: цялата активна история на компаниите.
Не се притесних. Казах си:
„ОК. Ще спечеля в съда. Всичко ми е чисто. Документи — пълни. Сделки — реални. Контрагенти — реални. Платени данъци — всички.”
Започнаха процеси по обжалване на ревизионните актове.
И тогава те видяха, че се измъквам.
Видяха, че всичко е наред с фирмите ми. Знаеха, че ще спечеля.
🔹 11 декември 2012 г. — Часове преди първото съдебно заседание
Сутринта на 11 декември 2012 г. — точно часове преди първото данъчно дело в Софийски административен съд…
Пет цивилни коли ми препречиха пътя на път за работа. Арестуваха ме.
В същия час — 20 полицаи влязоха в офиса на компанията. Иззеха и унищожиха цялата документация. Сървъри. Дискове. Папки. Всичко.
3 месеца в ареста.
Какво успя да направи адвокатът ми? Едно-единствено нещо: подаде уведомление до всички съдебни състави, че при липса на документи не могат да се водят делата.
И така — между 2014 и 2015 г. — всички актове влязоха в сила. Не защото бяха правилни. А защото нямаше с какво да ги обжалваме. Документите ги нямаше. Защото те самите ги бяха унищожили.
177 000 000 лева.
Сто седемдесет и седем милиона лева.
Това бяха общите задължения на 6 ЕООД-та, които бях влял в „КОРИНА БГ” ЕАД, Кърджали.
Сред тях:
▪️ Финансово-счетоводната компания „Добрин Добрев” ЕООД
▪️ „Демо Яв” ЕООД — притежаваща безсрочен лиценз за търговия с отпадъци от черни и цветни метали
Всички тези компании бяха регистрирани в периода 2002–2004 г. Работеха законно. Декларираха всичко. Плащаха данъци.
Всичко без изключение, което беше правено от моите компании през цялото им съществуване — беше обложено по 2-3 пъти. Без право на обжалване.
От сериозна компания с многомилионен оборот — станахме „данъчни длъжници”.
А аз — се превърнах във вечен обвиняем.
Забележете — по съвсем друго дело. Защото това е важно. Едни и същи факти — на две съвсем различни релси. Данъчна и наказателна. И двете — за натиск.
🔹 А сега — истинският въпрос
Според данъчните органи моята компания разполагаше със собствен капитал от 320 милиона лева.
И знаете ли каква беше целта на цялата акция?
❗️ Не данъци.
❗️ Не справедливост.
❗️ Не „възстановяване на щети”.
Целта беше една — да се намери:
💰 „Къде са парите?”
🔹 Доказателството
През следващите години — всички мои познати, бизнес партньори и клиенти, които бяха викани на разпити в ГДБОП, в полицията или в прокуратурата…
…след приключване на „официалната” част на разпита — бяха извеждани на „кафе”.
И там, неофициално, им се задаваше точно един въпрос:
„Къде са парите на този?”
Не за нарушения. Не за престъпления. Не за доказателства.
Само за парите.
И това продължи години. Хора, които не бях виждал от десетилетия, ми се обаждаха да ме предупредят:
„Викаха ме. Питаха само за парите ти.”
🔹 Та къде са парите, дами и господа?
Това е въпросът, който всички задават.
И отговорът — ще го разберете, ако ме следвате тук и в другите ми социални медии.
Но преди да го дам — искам да помислите за нещо много по-важно:
❓ Какъв вид държава „търси парите” на свой гражданин с арести, унищожаване на документи и натиск върху приятелите му?
❓ Какъв вид държава първо унищожава бизнеса, а после се чуди защо човекът не плаща данъци?
❓ Какъв вид държава 3 години държи всичко запорирано без акт — и след това издава актове за периода, в който е спирала бизнеса ?
Отговорете си сами. Тихо. На глас не е безопасно. Още не.
📌 Следва продължение.
В следващите постове ще ви разкажа:
▪️ Как точно изчезнаха парите и активите.
▪️ Кои хора бяха посочени, за да им се прехвърли бизнесът.
▪️ Какво се случи с тези „посочени хора” в годините след това.
▪️ И защо това, което се случи на мен, се случва на стотици други и до днес — точно по същата схема.
177 милиона лева „данъци.”
320 милиона лева „собствен капитал.”
0 доказателства.
Това е България.
📌 Споделете, ако смятате, че повече хора трябва да знаят как работи системата. Профилът ми е с рестрикции. Истината — не може да бъде запорирана.
Dobrin Dobrev
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ФОКУС
Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит
Бойко Станкушев: Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит.
„Дотук аз не видях нито една изненада. Всички тези имена бяха дискутирани не само последните през два месеца, а в последните девет години, откакто чакаме президентът Радев да стане премиер“. Това коментира в „Тази сутрин“ по bTV бившият министър на енергетиката Мирослав Севлиевски за новия редовен кабинет и назначенията на новата власт.
„Аз очаквах Кутев да бъде председател на парламентарната група, но виждаме, че и настоящият председател на парламентарната група се справя много добре. Артикулира добре, има ясна позиция“, допълни той.

„Няма и изненада, няма и разочарование. Аз не виждам разочарование, но и не бива да чакаме в първите дни тези хора да направят нещо толкова голямо, някаква заря да стане. Последният път, като бях при вас, завършихме разговора с това, че при Триумфа, когато победителите са влизали в Рим, имало един роб, който шушнел на ухото на победителя: „Помни, че си смъртен“. И като продължим тази приказка – шествието върви. И сега отзад има първите пленени – пленените пълководци, тези, които са победени. След тях върви плячката и най-накрая вървят пленниците. Очаквам тази седмица ние да видим какво ще стане с победените генерали или с политическите опоненти“, коментира Севлиевски.
„Една от основните причини да имаме този изборен резултат е, защото основният мотив на хората да излязат да гласуват за Радев беше, защото те очакват от него възмездие и справедливост. И големият въпрос наистина е дали ще има възмездие и справедливост през следващите дни. Една от другите големи причини да имаме този изборен резултат е, защото хората се уплашиха, че посредствеността започна да става масова по времето на управлението на Бойко Борисов“, посочи още той.
„Няма изненади особени. Ясно беше, че гръбнакът на новия кабинет ще бъде от лицата, фигурите, които са участвали в предишните служебни кабинети на Румен Радев. Не виждам някакви особени изненади в това отношение. А дали ще има чистка, дали ще има метла? Да, разбира се. И това смятам, че е в правилата на играта.
За да овладееш политическата власт, трябва, разбира се, да прецениш кои да махнеш, кои свои хора да оставиш. Това е нормалното“, коментира социологът Кольо Колев.
„Мисля, че Румен Радев направи много добър ход, като остави главния секретар на МВР на своя пост, с което даде знак на цялата администрация, че всъщност чистката няма да бъде просто така – „наши срещу ваши“, а ще се гледа кой какво прави. Това е хубав знак, защото по този начин ти можеш да опитваш и с част от предишната администрация, за да я превърнеш в свои работници. Това е нещо, което според мен не е зле“, посочи още той.

„Няма какво да проверяваме. Ние просто ще чакаме да видим първите послания на този, както и на всички други министри, и съответно първите действия, което е много по-важно“, заяви Бойко Станкушев, директор на „Антикорупционен фонд“, за назначението на Николай Найденов като министър на правосъдието.
„Трябва да се има предвид, че Румен Радев, според мен, малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит. Това да си девет години президент е едно, а да поемеш цялата тази сложна машина, наречена изпълнителна власт, където много зависи от теб, обаче зависи и от хората, с които си обграден“, посочи той.
-
ВОЙНАпреди 2 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 3 месецаВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ВОЙНАпреди 3 месецаИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 3 месецаРАДЕВ РАЗКРИ: ПЕЕВСКИ АМЕРИКАНСКИ АГЕНТ-ПРЕДАТЕЛ!











