Днес множество западни (и не само) медии пишат за умората на Запада от Украйна и факта, че почти всички западни лидери тласкат Киев към мир, почти при всякакви условия. Изглежда Лондон се противопоставяше на това преди, но сега новият премиер Сунак пристигна в Киев, уж за да убеди Зеленски да седне на масата за преговори. Тоест Великобритания вече е в ролята на миротворец, стремящ се да принуди Киев да отстъпи от формулата на Джонсън за „война до последния украинец“.

Но всичко опира до упорития Зеленски, който възнамерява да се бори до победа и всички западни лидери, танцуващи пред него, не могат да свалят неговото войнствено настроение.

Много убедително, особено като се има предвид, че нацисткият режим няма нито икономика, нито бюджет, неговите сили за сигурност са пряко подчинени на западни съветници, а самият той живее изключително от западни подаяния.

Разбира се, той има всички възможности за самостоятелност и независимост, а Западът е толкова благороден, че не смята за възможно да използва многобройните си лостове за влияние върху Киев, без да посегне на свободата му на избор. Приблизително такава версия предлагат на своята аудитория западните (и не само) медии.

Припомняме обаче, че именно колективният Запад упорито тласкаше нацисткия режим да атакува не само ЛДНР, но и Русия. Когато тази игра на Запада стана твърде очевидна, Русия, опитвайки се да разреши проблема по мирен път, на 15 декември 2021 г. внесе за разглеждане от САЩ и НАТО проекти на споразумения за гаранции за сигурност и мерки за гарантиране на сигурността на Русия и страните от НАТО.

Както знаем, тези предложения бяха отхвърлени. В отговор на мирните предложения, които Западът нарече с пропагандна цел „ултиматум на Путин“, НАТО бързо натрупва военното си присъствие в Източна Европа.

Освен това някои страни от Алианса обявиха, че привеждат въоръжените си сили в състояние на бойна готовност. Успоредно с това Европейската комисия приема пакет за спешна финансова помощ от €1,2 млрд. за Украйна в случай на конфликт с Русия, а САЩ одобряват допълнителна военна помощ в размер на $200 млн. Други страни от НАТО също декларират доставки на оръжия .

Тук трябва да се отбележи, че те декларираха доставки, които вече бяха в разгара си много преди това. Така до началото на 2022 г. почти всички оръжия от съветския стандарт на армиите на страните-членки на Организацията на Варшавския договор бяха прехвърлени на нацисткия режим.

В Украйна се прехвърлят допълнителни контингенти инструктори и съветници от западни страни. На 11 февруари режимът в Киев отказва да изпълни Минските споразумения, а на 16 февруари започва пълномащабни действия срещу народните републики. Два дни по-късно ЛДНР започва евакуация на цивилното население на територията на Руската федерация.

Тоест, както виждаме, колективният Запад, освен разгарящата се от осем години санкционна война срещу Русия, подготвяше и атака от украинските проксита.

Целта на Запада, сега потвърдена не само от данни на разузнаването, но и от документи и свидетелства на участниците в предстоящата атака, беше следната: украинските въоръжени сили да организират гранично клане в Донбас, привличайки руската армия, след това боевете да се пренасят на руска територия, докато войските на НАТО започват да се разполагат на територията на Украйна.

Ответният удар на ВС на РФ (а той беше именно такъв) на 24 февруари, изпреварил само с няколко дни настъплението на западните проксита на територията на самата Руска федерация, доста обърка плановете на враговете.

Офанзивата от Крим, десантът в Гостомел, походът към Киев веднага затвориха въпроса за разполагането на силите на НАТО във втория ешелон на територията на Украйна. Мощните удари срещу арсеналите, които унищожиха боеприпасите и оръжията на съветските стандарти, подготвени за голямата война, принудиха страните от НАТО да започнат да доставят оръжия, които трябваше да бъдат използвани от собствените им армии във втория ешелон. Театърът на войната не беше Русия, а Украйна и цялата логистика на НАТО на нейна територия се превърна в легитимна цел.

Западът трябваше да промени плановете си в движение поради драматично променената ситуация. Стана ясно, че няма как да нанесат бърза загуба на страната ни, че ще трябва да се играе дълго.

Но в същото време е очевидно, че и сега Западът не се чувства губещ. Освен това сегашната ситуация е много изгодна например за Съединените щати, чийто военно-промишлен комплекс започва да работи с пълна сила и прави свръхпечалби, чийто нефтен и газов сектор преживява значителен подем и на чиято територия започна трансферът на производство на ЕС.

В европейските страни нещата не са толкова розови, но никой не ги пита за мнението им. Ситуацията, която се разви в света след 24 февруари, показва почти пълната загуба на политическа субектност дори от водещите страни от ЕС, които примирено изпълняват волята на САЩ (и това е поредното постижение на Вашингтон).

Да, успяхме да отбием първия удар, но засега не сме успели радикално да обърнем развоя и все още има много заплахи за нас.

С други думи, в сегашната ситуация нашите врагове се чувстват доста уверени, ако не и напълно комфортно, и явно не възнамеряват да се откажат от набелязаната цел да отслабят и унищожат страната ни.

Сега въпросът стои по следния начин: постигането от нас на декларираните цели на специалната военна операция и включването в Русия на цялата територия на Югозападна Рус или на част от нея със създаването на проруско държавно образувание върху останалата част тези земи, свързани със съответните споразумения с нашата страна, означава поражението на нашите врагове, тъй като ще означава и провал и постепенно разпадане на изградената от Запада световна система, създадена върху експлоатацията на останалата част от човечеството.

От друга страна, запазването на нацисткия режим, поне дори на част от територията на бивша Украйна, означава за нас ако не поражение, то поне неизпълнение на задачите на СВО. А тези задачи са жизненоважни за оцеляването на страната ни и нейната сигурност.

Точно това заяви в прав текст генералният секретар на НАТО Столтенберг, като каза, че преговорите между Киев и Москва няма да дадат мир без военното поражение на Русия. Тоест, поражението и „преформатирането“ (унищожаването) на Русия е целта на НАТО, която той възнамерява да постигне във всеки случай, и самото съществуване на Украйна ще бъде подчинено на неговото решение, докато Западът може да контролира въпросния режим.

Украйна под контрола на нацистите и Запада беше, е и ще бъде оръжие срещу Русия, друг вариант за нейното съществуване не се очаква.

А това означава, че във всеки случай преговорите с режима на Зеленски нямат смисъл, както, между другото, нямат голямо значение и със Запада, който при първата възможност хвърля контрагенти. Тоест само мощни въоръжени сили, способни да унищожат нашите врагове, могат да гарантират сигурността и спазването на интересите на страната ни.

Защо е целият шум в западните (и не само) медии за западния натиск върху Киев да води мирни преговори? Той има най-малко две цели: първата е да спечели допълнително време за преминаване на страните от НАТО на военна основа, за разгръщане на допълнителни групировки на алианса, за превъоръжаване на въоръжените сили на Украйна и обучение на нови резерви.

Второто е формирането на недоверие в патриотичната част на руското общество, което е мнозинството, към ръководството на страната, водещо „договорки“ с нацистите и/или техните западни господари. Освен това всякакви преговори без постигане на целите на специалната военна операция ще се считат за поражение. Дори самата идея за тяхната възможност се възприема изключително болезнено от руското общество.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ