ПАРИ
Държавният дълг на Европа не може да расте вечно
Държавите от Еврозоната трябва да бъдат подготвени за факта, че една от тях ще фалира.
„Ако нещо не може да продължи вечно, то ще спре.“ Така че е по-добре, Европа да се подготви предварително.
Когато многопосочни икономики използват една и съща валута,неизменно възникват изкривявания. В един момент една от страните ще се окаже неплатежоспособна.
Многократно европейските лидери се заричаха да премахнат надвисналата заплаха за своя съюз: раздутият национален дълг.
Но плановете им се осуетяваха от различни събития – първо пандемията, а сега и енергийният шок,който ЕК сама създаде и е свързан с глупостите които сътвориха срещу Русия под давление на Вашингтон.
Преди десетилетие подобни изкривявания, заедно с неефективни действия на правителството, доведоха до финансовия колапс на Гърция, който почти разкъса еврозоната на парчета и причини страдание на милиони хора. Въпреки това, вместо да се справят с проблема в зародиш,европейските лидери само потвърдиха предишното си обещание: да намалят публичния дълг до по-безопасно ниво и не го изпълниха.
Към 2021 г. общият дълг на правителствата от еврозоната беше 95% от БВП. За сравнение през 2010 г. той беше 86%, а целта беше 60%.
Това означава ли, че идва нова криза? Най-вероятно,да! Това ще зависи от това дали инвеститорите смятат, че съотношението дълг/БВП е под контрола на правителствата,а те вече се изнервят.
Вземете например Италия със съотношение дълг/БВП от 151%.Според оптимистичните прогнози нейното дългово бреме ще намалее значително през следващото десетилетие. Но това е при условие, че цената на заемите не надвишава 2%. Ако вместо това дългът на Италия се прехвърли при текущи лихвени проценти от около 4%, тогава перспективите му ще бъдат по-несигурни.Правителството ще трябва да продължи да прилага строги икономии,а това е изпълнено с народни вълнения и спад в инвестициите. Намаляването на дълга до 60% от БВП, дори в рамките на две десетилетия, ще изисква устойчив излишък, безпрецедентен в историята и личното ми мнение е,че италианците няма да го понесат.
Когато пазарите решат, че дългът на Италия е неустойчив, властите ще имат само две възможности: да отпишат дълга за сметка на частни инвеститори или да спасят Италия с ръцете на европейските данъкоплатци.
При сегашните условия първият със сигурност ще предизвика финансова криза, тъй като най-големите държатели на публичен дълг са именно италианските банки. Второто дори не се обмисля в политическите кръгове – особено в страни като Германия.
Еврозоната и европейските данъкоплатци нито могат,нито ще искат да спасяват Италия.
В крайна сметка, дългосрочната жизнеспособност на еврото може да дойде само от споделяне на риска, където асиметрията на шоковете се балансира от фискални трансфери.
И точно сега,някои родни безумци с титли на икономисти се опитват да вкарат малка и бедна България в Еврозоната при Италия и други подобни!
Този материал не съм го съчинил аз, а е в по-голямата си част редакционна статия на Bloomberg със съкращения и много малко мои тъжни размисли.
Еврозоната трябва да се подготви за фалита на една от страните членки,убедена е редакцията на Bloomberg.
ПАРИ
Разклонението на „Турски поток“ през България остана „на трупчета“
Разклонението на „Турски поток“ през България остана „на трупчета“
Двете ключови обществени поръчки за разширението на българската газопреносна мрежа са „на трупчета“. Само в рамките на седмица и търгът за строителството на отклонението на „Турски поток“ през България, и този за изграждането на компресорните станции бяха спрени от жалби до Комисията за защита на конкуренцията. Това може да доведе до неблагоприятни финансови последици за държавното дружество „Булгартрансгаз“ заради поетите ангажименти към руския доставчик „Газпром“. Предварителните планове бяха транзитът на газ по тръбопровода да започне от началото на 2020 г., а към края на следващата година той да достигне своя пълен капацитет.
Перспективите за завършването на проекта навреме засега определено не са добри. И двете жалби до КЗК като нищо могат да стигнат до Върховния административен съд, ако подателите им останат неудовлетворени от решенията на антимонополната комисия. Дори вариантът „Булгартрансгаз“ да поиска предварително изпълнение на поръчките може ще се окаже неефективен, защото не е изключено и този ход да бъде атакуван в съда.
На 13 юни стана ясно че КЗК е образувала производство по жалбата на дружеството „Дж. Кристоф Е&П Сървисиз“ СРЛ . Засега мотивите за неговото оплакване остават неясни. Според официалните документи въпросната фирма не е сред участниците в поръчката на стойност 351 млн. лв. (без ДДС). В надпреварата участват два претендента. Първият е консорциумът „Расово – Провадия КС“, съставен от българската фирма „Климатроник“, която си партнира с беларуската „Алвора“, украинската „Полтаваспецмонтаж“, които са привлекли за консултант испанците от „ТЕК-Куатро“. Техен конкурент е обединението „Ферощал Балкангаз“, в което влизат германската „Ферощал“ и „Главболгарстрой“.
На 12 юни пък антимонополистите образуваха производство по жалбата срещу самото строителство на 475-километровото трасе, оценено на 2.2 млрд. лева. Подател е отстраненият преди сключването на договора с изпълнителя саудитски консорциум „Аркад“. Официалният мотив за декласирането му бе, че той не е внесъл навреме изисканите от „Булгартрансгаз“ документи за подписването на контракта. По-конкретно, саудитците са поискали удължаване на срока за осигуряване на документите до края на май, но от газовия оператор са удовлетворили исканията им само частично.
Междувременно „Булгартрансгаз“ избра за строител консорциума „Газово разширение и развитие в България“. Той предложи намаление на цената за построяването на газопровода – 1.102 млрд. евро без ДДС. Тоест, отстъпката бе около 31 процента. В обединението участват италианската компания „Бонатти“, германската „Макс Щрайхер“ и люксембургската „Комплишънс дивелъпмънт“. Любопитна подробност е, че представител на люксембурското дружество „Комплишънс дивелъпмънт“ е Андрей Зимин. Въпросният Зимин е директор в руското дружество „Трубная металлургическая компания“ (ТМК). В началото на годината руското издание „РБК“ („РосБизнесКонсалтинг“) съобщи, че именно то е посочено от „Газпром“ за доставчик на тръбите, необходими за строителството на българска земя. Според същото издание за българското разклонение ще са необходими над 300 т тръби, а включването на руската фирма имало за цел да се работи по-бързо.
От „Булгартрансгаз“ обаче изтъкват, че забавянето на сключването на договора за строежа на газовото разширение крие опасност от неспазване на договорите с доставчиците на газ, от което може да има и финансови последици.
ПАРИ
ШАЙКАТА УБИВА ДРЕБНИЯТ БИЗНЕС
Стотици хиляди малки фамилни фирми затвориха. Много от тях фалираха, други не издържаха на конкуренцията. Сега правителството е измислило нов удар – дребните търговци – фризьорски салони, хлебарници, магазинчета и т.н., да вземат ток не от регулираният, а от свободният пазар на ток, тоест много по-скъпо. Поредният удар….
Малкият бизнес няма как да издържи. На безумното законодателство, което не позволява да се предвиди развитие и инвестиции, и което, най-лошото, е основна предпоставка за корупция. Законите се променят не за удобство на бизнеса, а за да отпаднат задължения или да се облагодетелства някой „наш“ човек. Промените са постоянни, хората не знаят утре какви ще са изискванията, данъците, осигуровките, какви документи ще им искат….Не напразно голяма част от инвеститорите избягаха.
След това плъзват проверяващите. И почти всяка проверка приключва с въпроса: И ся кво прайм?
И няма смисъл да се оплакват. Нито в полиция, нито в прокуратура, всички са навързани. Хващат се неудобните, тези, които не делят с началството или когато е нужна наказателна акция, за да се покаже борба с корупцията.
Държавата допусна банките и финансовите институции да правят каквото си искат. Неравноправни клаузи, високи лихви, привилегии при събиране на вземанията. Единични са случаите, когато хората могат да се защитят в съда и е по-скоро изключение, а не правило. Много хора загубиха имоти, жилища, бизнес….
Държавата допусна големите международни търговци да смачкат малкия български бизнес. В големите търговски вериги българските производители са поставени в неравноправни условия, за да има намаления и промоции. А бедният българин е готов на всичко, за да спести някоя стотинка, дори за сметка на качеството. А кварталните магазинчета едно по едно затварят….
На шайката им е удобно да сме бедни. Да остане само бизнесът, обвързан с управляващите, за да няма съпротива. Защото бедният човек не може да се съпротивлява. Той мисли само как да оцелее, да осигури хляб на децата си, да си плати кредита. Той няма пари да отиде в София да протестира, няма пари да си плати на медиите, да си купи вестник, за да пише каквото си иска. Бедните не могат да правят революция и протести….те мислят само за хляба.
Затова ни държат в контролирана мизерия. За да не се съпротивляваме…..а ние мислим за хляба, а не как да съборим шайката, която ни го е причинила…
Елена Гунчева
ПАРИ
ИСТИНАТА за ПУНТА МАРА
ИСТИНАТА за ПУНТА МАРА. Българска Народна Банка официално: ВЪНШНИЯТ ДЪЛГ на БЪЛГАРИЯ е 33,74 МИЛИАРДА ЕВРО или над 68 МИЛИАРДА ЛЕВА
Истината за Пунта Мара.
Българска Народна Банка официално:
Външният дълг на България (частен и държавен) в края на март 2019 г е в размер на 33.74 млрд. евро (57.1% от БВП), което е с 397.5 млн. евро (1.2%) повече в сравнение с края на 2018 година.
Дългът нараства със 100.9 млн. евро (0.3%) спрямо март миналата година, сочат предварителните данни на БНБ.
Дългосрочните задължения в края на март са 25.328 млрд. евро (75.1% от брутния дълг, 42.8% от БВП), като се увеличават със 154 млн. евро (0.6%) спрямо края на 2018-а.
Краткосрочните задължения възлизат на 8.412 млрд. евро (24.9% от брутния дълг, 14.2% от БВП) и нарастват с 243.5 млн. евро (3%) спрямо края на миналата година. Краткосрочният външен дълг нараства с 427.5 млн. евро (5.4%) спрямо март 2018-а (7.985 млрд. евро, 14.5% от БВП).
Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ в края на март 2019 г. е в размер на 5.439 млрд. евро (9.2% от БВП). Спрямо края на миналата година, той намалява със 111.1 млн. евро (2%). Външните задължения на сектора се понижават с 204 млн. евро (3.6%) спрямо март година по-рано.
Външните задължения на сектор „Банки“ са 4.62 млрд. евро (7.8% от БВП), като се повишават със 17.4 млн. евро (0.4%) спрямо декември 2018 г. и нарастват с 261.5 млн. евро (6%) спрямо същия месец на миналата година.
В края на март 2019 г. вътрешнофирменото кредитиране е на стойност 12.912 млрд. евро (21.8% от БВП), като е нараснало с 352.8 млн. евро (2.8%) в сравнение с края на 2018 г. (12.559 млрд. евро, 22.8% от БВП). Показателят отчита ръст от 66.5 млн. евро (0.5%) спрямо март миналата година.
През януари-март полученото външно финансиране от нерезиденти е в размер на 1.526 млрд. евро (2.6% от БВП) при 1.309 млрд. евро (2.4% от БВП) за същия период на 2018-а. От тях 40.6 млн. евро (2.7% от общия размер) са за сектор „Държавно управление“, 231.7 млн. евро (15.2% от общия размер) за сектор „Банки“, 258.2 млн. евро (16.9%) за „Други сектори“, а 995.1 млн. евро (65.2%) са вътрешнофирмено кредитиране.
През първото тримесечие на тази година извършените плащания по обслужването на брутния външен дълг са на стойност 1.148 млрд. евро (1.9% от БВП) при 1.426 млрд. евро (2.6% от БВП) за януари-март 2018-а.

-
СЕНЗАЦИЯпреди 4 седмици
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 4 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 5 месецаВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
БЪЛГАРИЯпреди 3 седмици
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ











