СВЯТ
Половината от страните от еврозоната вървят към рецесия – МВФ
Очаква се европейската икономика да бъде тежко засегната от енергийната криза, предизвикана от войната на Русия в Украйна, като най-малко половината от 19-те страни, които използват еврото, се насочват към рецесия, каза управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ), съобщава „Евронюз“.
„Хоризонтът значително се помрачи през последната година“, коментира Кристалина Георгиева в четвъртък.
„Преди една година се възстановявахме от COVID и завършихме с над 6% глобален растеж. И тогава два шока: Омикрон и войната на Русия в Украйна не само прекъснаха възстановяването, но го обърнаха.“
„Приоритет номер едно е да се борим и да спечелим срещу инфлацията. Какво означава това? Затягане на финансовите условия. Лихвените проценти се покачват“, отбеляза тя.
„Когато централните банки натискат спирачките, финансовите министерства не могат да натиснат газта.“
Картината, която Георгиева рисува за глобалната икономика, е безпогрешно мрачна, с влошаваща се криза на разходите за живот и забавяне на инерцията в Азия и Америка.
За Европа перспективите са още по-мрачни.
„Европа е засегната по-сериозно от повишаването на цените на енергията. Натискът върху европейските икономики е такава, че всъщност очакваме половината от страните в еврозоната да изпитат поне две четвърти отрицателен растеж. С други думи, рецесия“, каза тя, без да назовава държавите.
„Само за да ви дадем представа колко значителен е ударът върху Европа, нашите прогнози преди пандемията и сегашните ни прогнози се различават с половин трилион евро“, каза тя.
„С други думи, загубата за европейците е доста, доста драматична“.
В последната си прогноза МВФ изчисли, че еврозоната ще се разшири с 3,1% през 2022 г., но само с едва 0,5% през 2023 г. Следващата година се очаква Германия и Италия да отбележат съответно -0,3% и -0,2%.
„2023 г. ще бъде по-трудна от 2022 г.“
Георгиева похвали политиците на ЕС за предоставянето на „целенасочена, навременна и временна“ подкрепа за домакинствата и компаниите под финансов стрес и каза, че основният фокус трябва да остане върху спестяването на енергия, за да се балансира несъответствието между търсенето и предлагането.
Но предстоят големи предизвикателства. „2023 г. ще бъде по-тежка от 2022 г. Следващата зима за Европа може да бъде още по-сурова от тази“, заяви тя.
„Защо? Защото европейските политици действаха много бързо, за да запълнят газовите хранилища. Ако условията останат такива, каквито са, когато Русия не доставя газ на Европа, как това газово хранилище ще бъде запълнено през следващата година?“
ЕС е надхвърлил 93% от капацитета на своите подземни хранилища. Пазаруването, макар и успешно, доведе цените на газа до исторически върхове през август.
Но Георгиева внесе нотка на оптимизъм, твърдейки, че настоящата енергийна криза ще бъде голям тласък за зелените технологии по същия начин, по който пандемията ускори цифровия преход.
„Сърцераздирателно е да видим отново война на наша територия, отново бежанци и огромните страдания на хората под обсада, отново. Мислехме, че това никога няма да се повтори. И в съзнанието си все още се боря с този образ на Европа отново във война“, каза тя.
„Ключовият въпрос днес в Европа е: Може ли Европа да остане единна и може ли обществеността да се включи в този труден момент?“
Говорейки за руската икономика, Георгиева прогнозира свиване както през 2022 г., така и през 2023 г., заедно със средносрочни и дългосрочни вредни последици.
„Първо, Русия губи достъп до технология, която би помогнала на страната да модернизира и диверсифицира икономиката си. Второ, тя губи хора. Изтичането на руснаци, особено на висококвалифицирани руснаци, поради войната, вреди на Русия, “ тя каза.
„И трето, тя губи ролята си в глобалната икономика.“
СВЯТ
Разкъса се европейският политически чадър, на който управляващите разчитаха
„Отива си Европейската комисия, на чието благоволение се радваха Борисов и ГЕРБ“, отчете политологът
Разкъса се външният европейски политически чадър, на който управляващите разчитаха. Това каза за обзорното предаване „Това е България“ на Радио „Фокус“ политологът проф. Александър Маринов.
Той прогнозира, че скоро ще се посипят гръмотевици върху „рекордьорите на европейските постижения“.
Проблемите с властимащите не са си отишли, обясни той, като уточни, че те продължават да циркулират и се превръщат във водовъртеж, който скоро ще засмуче настоящото управление.
Проф. Маринов коментира причините за опитите на премиера Бойко Борисов за отклоняване на резултатите от доклада на ЕК.
„Той опровергава всичките му твърдения колко добре се развива България и колко високо се цени неговото правителство в Европа. Докладът на ЕК излезе по скандален начин, той беше отложен за след изборите. Той подсказва какво ще се случи оттук нататък. Отива си Европейската комисия, на чието благоволение се радваха Борисов и ГЕРБ“, отчете политологът.
„Най-вероятно в следващия мандат на Комисията ще има сериозни и показни мерки за въдворяване на ред и законност сред най-несправящите се в това отношение държави. България е много удобен кандидат, за да бъде наказан някой“, обясни проф. Александър Маринов.
Той каза още, че разправиите около партийните субсидии няма да отклонят общественото внимание от останалите проблеми в държавата. Безконтролното харчене на допълнителните пари, които харчат депутатите, също трябва да бъде повдигнат, защото няма механизъм, по който да се отчетат тези средства, добави политологът.
СВЯТ
Ще прекратим наблюдението над България ако изпълни препоръките ни
Ще прекратим наблюдението над България ако изпълни препоръките ни
Европейската комисия заяви днес, че се запазва целта да се прекрати наблюдението над България до есента, но при условие, че се изпълнят препоръките към страната ни.
Мога да потвърдя, че целта, поставена от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер в началото на мандата, е да прекрати наблюдението до края на мандата (31 октомври – бел. кор.). Естествено, изпълнението от България на всички изисквания е решаващо, заяви говорител на комисията, цитиран от БТА. Говорителят поясни, че по изпълнението на препоръките от последния доклад от миналата година по механизма за наблюдение се оценява какво остава да бъде извършено, за да се изпълни обещанието на Юнкер.
Говорителят направи този коментар в отговор на въпрос, свързан със заявката на министъра на правосъдието Данаил Кирилов да се оттегли, ако тази година наблюдението над нашата страна не отпадне.
Припомняме, че на 5 юни ЕК препоръча на България да предприеме следните действия, които очевидно Комисията има предвид:
Да подобри събирането на данъците чрез целенасочени мерки в области като данъците върху горивата и труда.
Да модернизира корпоративното управление на държавните предприятия чрез приемането и привеждането в действие на бъдещото законодателство.
Да гарантира стабилността на банковия сектор чрез засилване на надзора, насърчаване на адекватната оценка на активите, включително банковите обезпечения, и насърчаване на функциониращ вторичен пазар за необслужваните заеми.
Да гарантира ефективен надзор и прилагане на нормативната уредба за борба с изпирането на пари.
Да укрепи небанковия финансов сектор чрез ефективно прилагане наоснован на риска надзор, изпълнение на приетите наскоро насоки за оценка и осъществяване на надзор на групово равнище.
Да изпълни предстоящата пътна карта за справяне с установените пропуски в нормативната уредба за обявяване в несъстоятелност.
Да насърчава стабилността на сектора на автомобилното застраховане чрез преодоляване на пазарните предизвикателства и оставащите структурни слабости.
Да насочи икономическата политика, свързана с инвестициите, към научните изследвания и иновациите, транспорта, по-специално към неговата устойчивост, водите, отпадъците и енергийната инфраструктура и енергийната ефективност, като отчита регионалните различия и подобрява бизнес средата.
Да подобри пригодността за заетост чрез засилване на уменията, включително на цифровите умения.
Да повиши качеството, приложимостта на пазара на труда и приобщаващия характер на образованието и обучението, по-специално за ромите и другите групи в неравностойно положение.
Да предприеме мерки за социално приобщаване чрез подобряване на достъпа до интегрирани социални услуги и услуги по заетостта и по-ефективно подпомагане на минималните доходи.
Да подобри достъпа до здравни услуги, включително чрез намаляване на преките плащания от страна на пациентите и справяне с недостига на медицински специалисти.


СВЯТ
В Кремъл разкриха детайли от неформалния разговор между Путин и Си Цзинпин
В Кремъл разкриха детайли от неформалния разговор между Путин и Си Цзинпин
По време на неформалните срещи и разговори между президента Владимир Путин с чуждестранните лидери, включително с ръководителя на Китай Си Цзинпин, понякога са били съгласувани позициите помежду им по най-важните въпроси, заяви прессекретарят на президента Дмитрий Песков.
„По време на такива срещи често става въпрос за много важни неща, както за двустранните отношения, така и за международните отношения“, заяви Песков.
„Понякога такива разговори стават по-ценни от гледна точка на съдържанието, отколкото официалните преговори“, заяви Песков.
В четвъртък Путин показа Санкт Петербург на китайския лидер. Политиците си направиха разходка с лодка, а руският президент бе гид за китайския си колега.
„Цялата програма, особено неформалната ѝ част, е изтъкана от такива, да кажем, акценти. За Путин това е особено важно, защото той показа любимия си роден град“, отбелязва Песков.

-
СЕНЗАЦИЯпреди 4 седмици
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 4 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 5 месецаВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
БЪЛГАРИЯпреди 3 седмици
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ











