КОСМОС
ЧОВЕКЪТ
„Човекът! Какво великолепно творение е той! Колко великолепен е с разума си, колко безкрайно богат откъм способности, изрази, движения, колко изумително съвършен в действията си, колко приличен на ангел в своята прозорливост, колко подобен на Бог!”
Уйлям Шекспир
Четиристотин години след Шекспир ние сме същият вид, но оптимизмът не е същият. Като се огледаме около себе си, бихме ли се съгласили с него, че той е „красотата на света и венецът на Творението”? Всъщност – да. Homo Sapiens е единствения многоизмерен вид на Земята. Той е получил най-големия дар, който би могла да получи всяка жива форма на живот. Даващ възможност да си представяме всичко, което поискаме. Спасил ни е от задънената еволюционна улица, на която са се озовали редица животински видове, останали в плен на физическата еволюция. Лесно е да се опияним от переспективите на безграничния си потенциал.
Налице е една тенденция, която става все по-тревожна. Науката упорито се опитва да наложи твърдението, че човешките същества са машини. И докато навремето това е било само метафора за начина, по който работи тялото ни с всичките му сложни органи и механизми, днес идеята за „човека като машина” се приема все по-буквално. Доказват ни, че сложността на човешките емоции може да се сведе до повишаване, или понижаване количеството на хормони към мозъка ни. Областите на мозъка, светващи при сканиране, уж показват защо даден човек е депресиран, защо е склонен към агресивно поведение и т.н. Освен че сме марионетки на мозъка си, от нас се иска да вярваме, че нашите гени ни програмират по много решителен начин – дотам, че „лошите гени” обричат човека на куп проблеми и болести като шизофрения и Алцхаймер. Тези примери се разширяват, за да обхванат различни типове поведение и характеристики, като предразположеност към тревожност, депресия, хиперактивност и какво ли не.
Да си Човек има множество последици, но една от най-силните е отхвърляне на идеята, че човешките същества са само биологични механизми, или машини. Макар, че науката е открила много полезни неща за гените и мозъка, това не прави тази идея по-вярна. Повечето хора, незапознати с генетиката нямат представа, че само 5 % от свързаните с болести генетични мутации със сигурност ще причинят дадено заболяване. Останалите 95 % си взаимодействат по сложни начини с другите гени и осуетяват подобна възможност. Повечето хора смятат, че съществува един единствен „ген на хомосексуалност” или „ген на егоизма”, който създава непреодолима предразположеност към едно, или друго. Тази концепция бе направена на пух и прах с разчитането на човешкия геном. Днешната представа за ДНК е почти противоположна на онази, към която се придържа широката публика. ДНК не е фиксирана. Тя е гъвкава и динамична, непрекъснато си взаимодейства с външния свят и с вътрещните ни мисли и чувства.
Повече от странно е, че не приемаме този дар на неограничения си потенциал. Ние сме рязко разделени – едната страна на човешката природа копнее за свобода, а другата се страхува от нея. Под свобода разбираме нещо повече от това да не си в затвора, да не си под властта на силните на деня. Свободата е безкрайното осъзнаване, самата дефиниция на Човек. Когато всичко е възможно, ние сме най-много себе си. Когато само някои неща са възможни, ние сме само човеци.
Свободата няма фиксирани правила. Тя е без стени и всяка мисъл е допустима. Независимо колко добър е животът ни, за съжаление ние не живеем в свобода. Родени сме в реалност, притиснати от правила, стени и мисли, които не би трябвало да ни минават през ума. Забранените ни мисли обвиняват виртуалната реалност и разобличават нейните илюзии, натрапвани ни от безброй монитори и дисплеи. Върховната забранена мисъл е: – „Нищо от това не е реално!”. Тя изтрива всички илюзии. Това което прави тази мисъл забранена не е това, че полицията ще почука на вратата ти и ще те арестува, за това че си нарушил закона. Никой дори няма да разбере, ако изберете да напуснете виртуалната реалност.
Мисълта „Нищо от това не е реално” е забранена заради нещо много лично – страхът от това, което следва. Абсолютната свобода ни ужасява. Тя разширява неизвестното, докъдето погледа стига. Това е основната причина, човешката история да не е история на абсолютна свобода, а за изпробване на границите, за прекрекрачване към следващото. Човекът не би следвало да спира пред тях. Предразсъдъка с „Не бива да” се е разгърнал с толкова много страхове след него и с толкова силно налагане на правила, че еволюцията ни е трябвало да полага усилия на всяка крачка в напредъка си. Препъвана и от Егото на нашия АЗ.
Какво ни кара да се вкопчваме, вместо да пускаме, което е прост факт от живота? Нашият „АЗ” командва нашия интерес и служи на единственото изискване „Повече за мен”. Не бива да се изненадваме, когато това „повече” се превръща в неутолима жажда, както милиардерите ламтят за повече пари, а деспотите за повече власт. Обикновения човек не се стреми към подобен екстремизъм. Но стремежът към „повече” е силен във всеки, защото всеки има нужди и желания, които искат да бъдат удоволетворени. Всички ние се нуждаем от сигурност и безопасност, а нуждата от любов ни прави човешки същества. Нуждата да изследваме света е неустоимия подтик на малкото дете да лази из стаята, да пипа и вкусва всичко, което види.
Всъщност „Азът” ни е основан на нуждата. Той ни програмира да откриваме нови нужди, които никога не свършват, което е противоположно на удоволетворението. Консуматорското общество представя нуждата като нещо нормално – винаги има нещо ново за купуване, което да ни удоволетвори. Така нормалния живот се превръща в такъв на недостиг, в който непрекъснато се опитваме да запълним една ненаситна черна дупка, която никога няма да бъде заситена.
И така се лутаме между материалното и духовното, между ниски страсти и възвишени цели. Именно търсенето и постигането им ни прави Човеци…
КОСМОС
5 причини, поради които въображението ни е по-важно от реалността
5 причини, поради които въображението ни е по-важно от реалността
Често ни се случват най-невероятни неща. Ние летим, пътуваме през Вселената, герои сме в най-невероятни сценарии. Но тези неща не ни се случват в истинския свят, а във въображението ни.
За много от нас тези истории са сякаш реални, изпълнени живот и емоции. Защо понякога въображението може да е по-добро от реалността?
Въображението възпламенява страстта
В живота имаме задължения, които не можем да пренебрегваме. Трябва да плащаме сметки, да работим за доход, както и други необходимости, които диктуват дните и преживяванията ни.
Мечтаейки за бъдещето си припомняме какво е чувството да сме страстни към нещо. Все пак понякога рутината може да ни накара за забравим защо правим нещо.
Въображението ни придава страст и цел към отговорностите ни.
Нашите мисли създават нашето бъдеще
Сай Баба е казал: „Всички действия се пораждат в резултат на мислите, така че мислите са това, което има значение.“
Нашия творчески мускул е това, което реализира плановете ни. Ако винаги сме в настоящия момент, ние ще пресъздаваме същите проблеми и преживявания отново и отново.
Но ако позволим на въображението ни да създаде една нова реалност, нашите действия и енергия ще променят бъдещето ни.
„Въображението е всичко„, е казал Айнщайн. „То е предварителен преглед на предстоящите забележителности в живота.“
Въображението поощрява иновациите
Някои от най-влиятелните открития и изобретения са плод на изобретателен ум, който се е запитал как да направи нещо по-голямо, по по-лесен начин, или по-красиво.
Конете и файтони са заместени от автомобили. Велосипедните механици, които мечтаели да летят – братя Райт, конструират първия самолет.
Дори паметната реч на Мартин Лутър Кинг е озаглавена „Имам една мечта“. С други думи, въображението е ключово при развитието и напредъка.
То е магическо
Повечето от нас губят умението да създават колкото по-възрастни ставаме. Когато сме деца виждаме света по един магически начин, всичко е ново, всичко е странно, всичко е интересно.
Опитайте се да видите света през детските очи, където всеки път води към приключение. Изпълнете се с тази радост и почуда, които сте смятали за изгубени.
Реалността е тежка
Понякога чувстваме сякаш небето ще се стовари върху нас. Настроението ни е мрачно и негативно.
„Такъв е живота.“ „Не е честно.“ „Няма какво да направя.“ Колко пъти сте си казвали тези неща, когато се сблъсквате с тъгата.
Но така ние изоставяме креативната си сила и изпадаме в ментално състояние на жертва.
Въображението поражда надежда. Ако имаме това, значи имаме и възможността за трансформация и стимул да създадем един по-добър свят.
Въображението и логиката могат да съществуват съвместно. И все пак някои хора елиминират креативността в ума си още докато са млади.
Трябва да намерим баланса, където използваме въображението си, за да направим реалността едно по-добро място.

КОСМОС
Откриха у нас град на 8000 г. преди новата ера, по-древен от Мачу Пикчу!
Откриха у нас град на 8000 г. преди новата ера, по-древен от Мачу Пикчу!
Храмът на свещената змия бе наречено скалното светилище, което бе открито в началото на юни т.г. на около 4 км от село Сърница, община Минерални бани, Хасковско. Светилището датира от реди 8 хиляди години преди новата ера и е по-старо от древния град на инките в Перу – Мачу Пикчу, за който археолозите смятат, че е построен около 1400 година.Храмът на свещената змия край Сърница е единственият в България с толкова много наслагване на змийски глави и змийски елементи. Друг подобен в страната ни няма. Това заяви вчера на пресконференция специалистът по праистория проф. Ана Радунчева в Минерални бани, която е със 60-годишен стаж в професията. Аналог на обекта край с. Сърница има в Мала Азия, заяви тя.
По скалните масиви ясно се открояват изсечени глави на змии, човешки профили, стълби, ниши, открита е и пещера. Тепърва предстоят много работа и проучвания на обекта. Но най-сензационното според проф. Радунчева са елементите по скалите, които предполагат датировката 8 хил. г. преди Христа. Това идентифицира скалните масиви като паметник на неолитната култура в България. Той е част от голяма светилищна система в Родопите. Досега в планината са открити 250 култови комплекса, каза проф. Радунчева.
Според нея изсечените скали с човешки образи и змии са дело на хора с много познания по астрономия, били са също отлични мореплаватели. Предполага се, че обществото тогава е било организирано с племенен вожд и всичко, което тогава се е правело, е било с ритуална цел. Следели са небесните тела и са съобразявали ритуалите с тях. Т.е.,тези хора са знаели какво правят, което е белег за високо развито общество, заяви проф. Ана Радунчева. Незнайно защо това общество просто изчезва след 4-тото хилядолетие, добави тя.
Според проф. Радунчева с този образ на змията нашите предци са искали да ни кажат за връзката между хората и боговете, каквато са змиите. Змията в онова време е натоварена с много различни функции. В обекта край Сърница змиите са обградили хълма, т.е. пазят го. Друго: имат астрономически аспект, понеже под змийските глави се забелязват небесни тела. Което означава, че змията е „глътнала” хълма, подобно на „Малкия принц” на Екзюпери, където боата гълта слон. Възможно е змията да се тълкува и като двигател на времето, смята проф. Радунчева. На места тя е позната като пазител на свещените кости, тя е символ и на плодородие. На Белинташ например е открит барелеф, който изобразява тяло на човек и глава на змия, на шията му виси човешка маска, което предполага, че змията си сменя образа. Счита се още, че змията наказва грешното действие и пази реда. В Източна Гърция има барелеф на човешка фигура със змийско лице, което дава основание на учените да го свържат отново с Мала Азия, която според тях е люлката на човешката цивилизация. Светилища от този род има още в Италия, Испания и по Босфора. Това, според проф. Радунчева, дава идея за цялостна светилищна система. Което означава, че ние сме част от една много голяма цивилизационна общност. По това време Европа не познава такова нещо, коментира проф. Радунчева.
Наесен, когато листата окапят, ще може да се види повече от Храма на свещената змия край Сърница. Предполага се, че тогава в основата на комплекса могат да бъдат намерени керамики. Любопитно е да се отбележи, че две каменни змии са открити в Симеоновград, най-близкото такова място до Минерални бани.
Сечивата, използвани за дялане на фигурите, са безспорно камък и кремък, твърди проф. Радунчева и това е било така до откриването на метала към 4-тото хилядолетие.
Навсякъде, където има светилища, е измервана магнитна аномалия. Вероятно неслучайно в Змийския град има и пещера нависоко в скалите, които се извисяват на 40-50 метра височина. Тези хора са познавали отлично всяка звезда, както и къде се намира, знаят безгрешно къде се намира всеки остров в Егейско море, откъдето са се връщали в Мала Азия, смята проф. Радунчева. Според нея хората от онзи период са имали тайно познание, свързано с духовния живот.
КОСМОС
Човешката душа е безсмъртна. Това, което се е родило не умира
Онова, което се е родило, никога не умира, то просто не е способно да умре.
Ние с вас сме обречени да живеем постоянно. Живот след живот, форма след форма, отново и отново, векове след векове, сменяйки планета след планета. Каквото и да се опитваме да направим със себе си в своето невежество или отчаяние, ще си оставаме с нашата изначална способност – вечно да живеем, да живеем, да живеем.
Само да живеем, без да умираме никога и без да забелязваме смяната на телата, смяната на вековете и хилядолетията.
И когато вие най-накрая осъзнаете, че притежавате вродената сила да творите със своите мисли и желания всичките си беди, болести и „смърт“, то в този момент ще разберете, че точно по същия начин, от момента на раждането си, сте способни да творите и своите радост, здраве, благополучие.
И разбира се – своето физиологическо безсмъртие
„Смъртта“, като обществено явление в нашия Живот, съществува само в онези „Континууми“, в които развитието на „човешкия“ колективен разум все още не е достигнало по време онази критична маса, която е необходима за активното усвояване от хората на безкрайните простори на Космоса.
По-голямата част от законите са били специално създадени с една единствена цел. Да плашат и поробват хората, да осигуряват на властимащите най-надеждните лостове за контрол над всеки човек, над всяка негова постъпка, дума, мисъл и желание.
В течение на хилядолетия всичко се правело единствено, за да се ограничава „личната“ свобода.
А не да тя да се въздига, та никой от нас да не се поставя над закона, над държавата, над властта, над подтисничеството.
Започнете да четете внимателно
Това се е случвало и се случва само поради факта, че хората не разбират своята безкрайност и не знаят за своето безсмъртие – основните признаци на тяхната изначална Божественост.
За да станете безсмъртни, вие трябва да освободите своето самосъзнание от всички измислени закони.
От всякаква догматична вяра, от всякакви ограничаващи ритуали и да станете наистина безгранични в своето мислене, чувстване и възприятие.
Вие трябва да знаете, че вашият живот може да стане съвършено безграничен само тогава, когато вие самите опознаете и осъзнаете този факт като съществуващ.
Това е единственият Закон, който трябва да признаете и от който трябва да се ръководите.
Тогава ще можете да освободите в себе си онази сила, която винаги е способна отново да твори и отново да възстановява и вас и вашия живот.
Нашето общество трябва спешно да премине към управление, осъществяващо се на основата на чиста информация и всеобща целесъобразност, без да се взимат под внимание каквито и да било частни амбиции.
Ние сме способни да се влеем хармонично в космическото семейство само чрез интензивен качествен растеж на самосъзнанието на всеки „човек“.
Цялата структура на мирозданието е организирана на принципите на тоталната икономия и оптимизация на процесите на развитие на всяка форма на колективен разум.
Следователно, наблюдаваното от нас явление „смърт“ изглежда като съвсем „неикономично“ разточителство на творческия потенциал на света.
За сметка на принудителното „изваждане“ от неговите творчески процеси на най-зрелите и мъдри хора.
Това напълно противоречи на еволюционната тенденция на самото мироздание.
Ако тази тенденция реално съществуваше, то за хората щеше да е предвидена възможност за предаване на културата, знанията и опита не на ниво ДНК (чрез потомството), а по някакъв друг, по-съвършен начин.
Щом това не съществува, то за по-нататъшното развитие на хората остава само една перспектива.
Внимание към това послание
И тя е осъзнаване на илюзията на „смъртта“ и приемане на собствената си безсмъртна природа.
Първото и главно условие, което трябва да изпълните, за да започнете още сега да живеете в режим на вечно безсмъртно съществуване.
Трябва да изкорените от своето мислене всичко излишно, привнесено отвън и измислено, способстващо за реализирането от вас на страха от „смъртта“.
Защото именно по тази подсъзнателна причина след половото съзряване основните хормони постепенно престават да се изработват в организма ви.
Като по този начин пускат в действие активизираната от вашите ограничени представи програма на „смъртта“, според която вие автоматично се префокусирате не във формите, които не познават стареенето, а в „сценарий на развитие“, в който вашето тяло започва бързо да се износва, да боледува, да грохва и да „умира“.
Като си купувате скъпи застраховки и средства за лична безопасност, като избирате предварително различни начини за защита от предполагаеми врагове и „смъртоносни“ ситуации.
Като си купувате предварително място на гробището и си набавяте дрехи за бъдещото си погребение, вие правите абсолютно всичко възможно, за да ускорите процеса на настъпване на своето остаряване и „смърт“, които очаквате със завидно упорство, заслужаващо съвсем друго приложение.
Не го правете никога
Тъжните мисли за бъдещата ви старост, за това, че вашето тяло скоро ще остарее и умре, ви извеждат на най-късата финална права, водеща към „смъртта“.
Никога не мислете за това колко дълго ви остава да живеете, защото ще живеете вечно.
Избавете се от всякакви понятия, фактически потвърждаващи това, че сте „смъртни“. Освободете се от всичко, което намеква за възможна кончина на тялото ви.
Включително и честването на рождените ви дни като паметни дати – най-трайните и нагледни свидетелства за неотменното увеличаване на броя на изживените от вас години.
Оттук нататък именно това трябва да стане истинска свръхзадача за вашето самосъзнание.
Ако се решите на осъзнато безсмъртие, то още веднага, без да отлагате за утре, прекратете стария начин на живот, построен върху осъзнаването на вашата „смъртност“ и започнете да формирате съвършено нов живот, надеждно базиращ се на безупречното знание, на дълбокото разбиране на законите на мирозданието и на умението да се прилагат тези Закони и знания във всеки изживяван от вас миг.
За тази цел не е необходимо да правите нищо със своята сегашна Форма.
Няма нужда да променяте нито дрехите си, нито прическата си, нито очилата.
Става дума не за външно визуално преобразяване, а за многобройни вътрешни промени, засягащи цялото самосъзнание и устройство на живота и формиращи вашите отношения със заобикалящия ви свят и „хората“, които го населяват.

-
СЕНЗАЦИЯпреди 3 седмици
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 4 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 5 месецаВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
БЪЛГАРИЯпреди 3 седмици
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ











