Стотици хиляди малки фамилни фирми затвориха. Много от тях фалираха, други не издържаха на конкуренцията. Сега правителството е измислило нов удар – дребните търговци – фризьорски салони, хлебарници, магазинчета и т.н., да вземат ток не от регулираният, а от свободният пазар на ток, тоест много по-скъпо. Поредният удар….
Малкият бизнес няма как да издържи. На безумното законодателство, което не позволява да се предвиди развитие и инвестиции, и което, най-лошото, е основна предпоставка за корупция. Законите се променят не за удобство на бизнеса, а за да отпаднат задължения или да се облагодетелства някой „наш“ човек. Промените са постоянни, хората не знаят утре какви ще са изискванията, данъците, осигуровките, какви документи ще им искат….Не напразно голяма част от инвеститорите избягаха.
След това плъзват проверяващите. И почти всяка проверка приключва с въпроса: И ся кво прайм?
И няма смисъл да се оплакват. Нито в полиция, нито в прокуратура, всички са навързани. Хващат се неудобните, тези, които не делят с началството или когато е нужна наказателна акция, за да се покаже борба с корупцията.
Държавата допусна банките и финансовите институции да правят каквото си искат. Неравноправни клаузи, високи лихви, привилегии при събиране на вземанията. Единични са случаите, когато хората могат да се защитят в съда и е по-скоро изключение, а не правило. Много хора загубиха имоти, жилища, бизнес….
Държавата допусна големите международни търговци да смачкат малкия български бизнес. В големите търговски вериги българските производители са поставени в неравноправни условия, за да има намаления и промоции. А бедният българин е готов на всичко, за да спести някоя стотинка, дори за сметка на качеството. А кварталните магазинчета едно по едно затварят….
На шайката им е удобно да сме бедни. Да остане само бизнесът, обвързан с управляващите, за да няма съпротива. Защото бедният човек не може да се съпротивлява. Той мисли само как да оцелее, да осигури хляб на децата си, да си плати кредита. Той няма пари да отиде в София да протестира, няма пари да си плати на медиите, да си купи вестник, за да пише каквото си иска. Бедните не могат да правят революция и протести….те мислят само за хляба.
Затова ни държат в контролирана мизерия. За да не се съпротивляваме…..а ние мислим за хляба, а не как да съборим шайката, която ни го е причинила…
Елена Гунчева

ИСТИНАТА за ПУНТА МАРА. Българска Народна Банка официално: ВЪНШНИЯТ ДЪЛГ на БЪЛГАРИЯ е 33,74 МИЛИАРДА ЕВРО или над 68 МИЛИАРДА ЛЕВА

Истината за Пунта Мара.

Българска Народна Банка официално:

Външният дълг на България (частен и държавен) в края на март 2019 г е в размер на 33.74 млрд. евро (57.1% от БВП), което е с 397.5 млн. евро (1.2%) повече в сравнение с края на 2018 година.

Дългът нараства със 100.9 млн. евро (0.3%) спрямо март миналата година, сочат предварителните данни на БНБ.

Дългосрочните задължения в края на март са 25.328 млрд. евро (75.1% от брутния дълг, 42.8% от БВП), като се увеличават със 154 млн. евро (0.6%) спрямо края на 2018-а.

Краткосрочните задължения възлизат на 8.412 млрд. евро (24.9% от брутния дълг, 14.2% от БВП) и нарастват с 243.5 млн. евро (3%) спрямо края на миналата година. Краткосрочният външен дълг нараства с 427.5 млн. евро (5.4%) спрямо март 2018-а (7.985 млрд. евро, 14.5% от БВП).

Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ в края на март 2019 г. е в размер на 5.439 млрд. евро (9.2% от БВП). Спрямо края на миналата година, той намалява със 111.1 млн. евро (2%). Външните задължения на сектора се понижават с 204 млн. евро (3.6%) спрямо март година по-рано. 

Външните задължения на сектор „Банки“ са 4.62 млрд. евро (7.8% от БВП), като се повишават със 17.4 млн. евро (0.4%) спрямо декември 2018 г. и нарастват с 261.5 млн. евро (6%) спрямо същия месец на миналата година.

В края на март 2019 г. вътрешнофирменото кредитиране е на стойност 12.912 млрд. евро (21.8% от БВП), като е нараснало с 352.8 млн. евро (2.8%) в сравнение с края на 2018 г. (12.559 млрд. евро, 22.8% от БВП). Показателят отчита ръст от 66.5 млн. евро (0.5%) спрямо март миналата година.

През януари-март полученото външно финансиране от нерезиденти е в размер на 1.526 млрд. евро (2.6% от БВП) при 1.309 млрд. евро (2.4% от БВП) за същия период на 2018-а. От тях 40.6 млн. евро (2.7% от общия размер) са за сектор „Държавно управление“, 231.7 млн. евро (15.2% от общия размер) за сектор „Банки“, 258.2 млн. евро (16.9%) за „Други сектори“, а 995.1 млн. евро (65.2%) са вътрешнофирмено кредитиране.

През първото тримесечие на тази година извършените плащания по обслужването на брутния външен дълг са на стойност 1.148 млрд. евро (1.9% от БВП) при 1.426 млрд. евро (2.6% от БВП) за януари-март 2018-а.

Пекин подготвя ответен удар срещу Вашингтон на фона на ескалацията на търговската война и историята с „Хуавей”. Експертите смятат, че Пекин ще извади от ръкава скрит коз – неговото господство на световния пазар на рядкоземните метали. Под атака ще бъде цялата високотехнологична индустрия в Съединените щати, включително бизнесът на Илън Мъск и ябълковия свят на „Епъл”. Победата в тази война ще бъде за този, който не участва в нея, а именно Русия.

Посещението на председателя на КНР Си Цзинпин в завода за производство на редкоземни метали, докато Вашингтон удари китайски „Хуавей”, предполага, че тези метали могат да бъдат използвани като оръжие в търговската война със САЩ, съобщава „Блумберг”. Това посещение „изпраща на САЩ предупредителен сигнал, че Китай може да използва редкоземните метали като мярка за отмъщение, когато търговската война се разгаря”, смята анализаторът на „Пасифик Секюритис” Ян Кунхе. Според него Китай може да ограничи износа на редкоземни елементи в САЩ.

Австрийското издание на „Контра Магазин” също вярва, че в близко бъдеще Китай може да използва „ядрената опция” в търговската война със САЩ – за да спре износа на „редкоземни елементи” в Щатите.

И накрая, Джин Кенрог, професор в Китайския национален университет, в статията си в „Глобал Таймс” нарече ембаргото на редкоземните метали от Китай един от трите коза на Пекин в търговската война със САЩ.

Не случайно САЩ направиха изключения за редкоземните метали, когато въвеждаха митата върху китайските стоки. И американците не включват тези метали в новия списък на вносните китайски стоки , на които също обещават да наложат мита.

Китай произвежда годишно около 105 хиляди тона редкоземни метали, което е около 81% от световното производство. Забраната или ограниченията върху доставките на редкоземни метали от Китай ще засегнат технологичния сектор на САЩ.

„Китай доминира на пазара на редкоземни метали и ще доминира поне още няколко десетилетия. Пекин представлява 90% от доставките на редкоземни метали и именно китайците формират цените за тях. Китайската комунистическа партия (ККП) е крайният бенефициент в компаниите, участващи в добива на редкоземни метали. Тя контролира и манипулира този пазар”, заяви Александър Топорков, директор на компанията ТДМ96, която продава китайски редкоземни метали в Русия.

Редките земни метали се съдържат във всеки телефон, във всяка кола, във всеки самолет. Топорков дава примери за използването на редкоземни метали. Така високоговорителите и микрофоните на телефоните работят на неодимови магнити,, а покритието на самолетите, включително руските, се основава на циркониево-итриеви прахове. Турбините, хеликоптерните перки също са покрити с това съединение, за да се повиши износоустойчивостта и да се ограничи стареенето. В допълнение, разработването на високоякостните бутални системи на двигатели (руски и американски) с добавяне на различни сплави на редкоземни метали към алуминий – скандий, ербий, итрий – е в ход.

„Всички продукти на Илън Мъск, както автомобиите, така и космическите му апарати, съдържат огромно количество редкоземни съединения. Американската корпорация „Моликорп”, която извлича редкоземни метали, не може да задоволи всички нужди дори на компаниите на Мъск, да не говорим за всички останали, работещи в областта на високите технологии. А именно, те са основните консуматори на редкоземни метали”, посочва Топорков.

Липсата на стабилни доставки на редкоземни метали ще наруши цялата верига на доставки на американските технологични компании, особено американската отбранителна индустрия ще пострада, според австрийското издание „Контра Магазин”.

Редките земни метали са необходими за производството на висококачествени американски чипове, които наистина са най-добрите в света, отбелязва китайският професор. Развитието и производството им са много скъпи, така че американците ги продават на много висока цена. И основният купувач е Китай. През 2018 г. световните продажби на чипове достигнаха 469 млрд. долара, а повечето от чиповете – за 300 млрд. долара са внесени от Пекин.

Ако Тръмп блокира продажбата на чипове от висок клас към Китай, тогава американските производители на чипове ще фалират, причинявайки огромни щети на „Уол Стрийт”. Това в Китай ще доведе единствено до леко забавяне на модернизацията на индустрията, но Пекин ще започне по-активно да замества вноса с чипове.

„Съединените щати разполагат със собствени резерви от редки земни метали, но ще им трябват години, за да възстановят своята индустрия и да посрещнат нуждите си от чипове. Дори когато САЩ завършат възстановяването на индустрията, Китай ще завърши научноизследователската и развойна дейност в областта на висококачествените чипове до този момент и ще започне да изнася своите собствени продукти”, смята професорът в Китайския национален университет.

„Редкоземните метали са едно от многото, но много ефективни инструменти на Китай за постигане на целите си”, споделя Топорков. Нещо повече, изобщо не е необходимо Пекин да налага пълно ембарго върху тези метали, достатъчно е да повишат цените им.

„Китай може да „удари” с увеличение на цените на редкоземните метали. И това дори не е вероятност, това е факт – пазарните цени вече се изкачиха нагоре след новините за „Хуавей”. Малко вероятно е Китай да откаже да достави редки земни метали на Америка, но ще въведе по-високи износни мита за САЩ и Япония”, смята Топорков.

Според него цените на редкоземните магнити в Китай вече са скочили с 10% само за един ден. Според прогнозите на китайските партньори, и според тази динамика цената на компонентите само за магнити през следващите няколко месеца ще нарасне с 50-100%, казва Топорков.

Преди седем години Китай вече се сблъска с такъв сценарий в дните на администрацията на Обама, когато бяха въведени едностранно квоти за износ на редкоземни метали, което доведе до рязко покачване на цените. И тогава Пекин се скри зад екологията, увреждана от добива на редкоземни метали. Тогава Китай получи само вербална съпротива, но не и реална. Сега Китай може да извърши една и съща история с доста предсказуем резултат – „и никой не може да направи нищо по въпроса”, каза Топорков.

И в същото време Япония ще пострада заедно със Съединените щати. „За японците цените ще бъдат повишени, за да спрат опитите да се реекспортират редкоземни метали през Япония до Съединените щати. Японският пазар също е изключително зависим от тях. Само в един автомобил „Хонда Приус” се съдържат до 7 кг редкоземни метали. Освен това Япония е стар китайски враг и за Китай е въпрос на чест да им вкара един”, обяснява експертът.

„Китайските граждани отдавна чакат решителни действия от страна на Си Цзинпин срещу Америка. И ситуацията в този дух е много напрегната в обществото. Оръжията под формата на редкоземни метали в търговската война могат да стрелят. А за някои това ще е много болезнено – за САЩ и Япония, а за други е много полезно – за Русия, обобщава руският експерт. „Но как ще се държи господин Си сега? Ще успее ли той сериозно да отговори на Тръмп, или отново ще предприеме единствено половинчати мерки?”.

Русия наистина може да спечели от тази търговска война между Китай и САЩ. „Както знаете, войната се печели от този, който не участва в нея. И в този случай, всички ще са благосклонни към нас – двете най-големи икономики „се борят” помежду си, а ние срещу тях и с изкуствено отслабения курс на рублата трябва да изградим високотехнологично производство и да привлечем инвеститорите към себе си, защото трудът в долари не е много евтин”, допълва източникът.

По някакъв начин Роскосмос трябва да се обърне: да започне да печата своите „уникални” компоненти за ракети и да ги изнася изгодно в САЩ. Пътят се отваря за нови части, инструменти, конструкции, а не за суровини. Време е да започнем да търгуваме с високотехнологични стоки и компоненти, а не със суровини. А нашите близки отношения с Китай трябва да допринесат за това”, заключва Топорков.

Вторият коз в ръцете на Китай срещу Вашингтон е държавният дълг на САЩ, заяви професор в Китайския народен университет. Китай притежава повече от 1 трилион долара в американски държавни облигации. Пекин направи най-голям принос за стабилизиране на американската икономика, купувайки американски дългове по време на финансовата криза от 2008 г. Какво очаква американската икономика, ако Пекин започне да се отървава от значителен дял от американския дълг, както прави Русия, дори е трудно да си представим.

И накрая, последната карта в ръкава на Пекин е пазарът за американските компании в Китай. Американски производители идват и се заселват в Китай отдавна, веднага след големите китайски реформи и откриване. Тук те правят огромни печалби – значително по-високи от китайските компании на американския пазар.

В официалната статистика на САЩ за търговския оборот с Китай има голям дял от хитруване. От една страна, САЩ наистина изнасят в Китай едва 120 млрд. долара. А вносът на стоки от Китай е за 540 млрд. долара. Американската статистика обаче не взема предвид един прост факт: много стоки, произведени в Китай, принадлежат на американски компании. Например споменатите „АйФони” , сглобени в Китай, ще бъдат продадени в Съединените щати. Те ще се считат за китайски износ, но трикът е, че китайските компании печелят много по-малко в производството им, отколкото самите американци в разработването и маркетинга на готовите смартфони.