ПАРИ
В момента, в който подпише, България ще загуби завинаги правото на самостоятелност
„Покрай активната пропагандна кампания около Еврозоната се опитах да подредя някои доводи „за“ и „против“ предстоящото присъединяване, което нашият (пази Боже) политически и икономически елит очаква с комсомолски плам и тупане на опашка. Ето какво излезе:
1. В момента, в който подпише, България ще загуби завинаги правото на самостоятелна парична политика. В момента тя действително не провежда такава, тъй като валутният борд не допуска БНБ да определя лихвени проценти или да се намесва на паричните пазари, но в същото време България притежава най-важното – притежава суверенното право да овласти БНБ да използва отново тези инструменти. Факт, който учтиво се подминава в коментарите по темата е, че решението за това (засега) е изцяло в правомощията на българския парламент. Поне до влизането в Еврозоната, когато това право ще бъде изгубено завинаги. Радетелите за скорошно присъединяване изтъкват като довод че щом като не го ползваме от толкова време, въпросното право е напълно излишно, но това е като да ви агитират да си унищожите акта за собственост, след като от години не сте упражнявали правата си да продадете или да отдадете под наем някой имот.
2. Няколко години след присъединяването ще се освободят част от буферите, които в момента гарантират стабилността на българските банки. Бидейки страна, която не е член на еврозоната България поддържа по-строги изисквания за стабилността на банките които функционират на нейна територия. Така например в края на март капиталовата адекватност на търговските банки в България е над 22% докато в Еврозоната е под 16. Подобна е и разликата при съпоставката на коефициентите на ликвидно покритие (около 260 в България срещу 160 в еврозоната). Именно намаляването на регулаторно изискуемите праговете и освобождаването на въпросните буфери е една от основните цели на банкерската гилдия. Неслучайно именно нейните представители са най-активни по темата, тъй за тях това означава ни повече ни по-малко освобождаване на ликвиден и капиталов ресурс, които след това ще бъдат вложени в друг бизнес или в разширени на настоящия. С други думи чорбаджиите в бранша ще започнат да печелят повече. Проблемът е, че по дефиниция свиването на който и да е буфер води до ограничаване на устойчивостта на банките и при един неблагоприятен развой на събитията лесно може да се стигне до фалит. Вече имахме възможност да наблюдаваме такива случаи при някои от страните от т. нар. „периферия“ и ако и България стане част от същата периферията това би бил най-вероятният сценарий и за нейните банки.
3. Ще отпаднат таксите за превалутиране от лева в евро. Причината да включа този пункт към негативите е, че веднага след това търговските банки ще компенсират отпадналите такси с налагане на нови такива или пък с увеличение на съществуващите (за откриване на сметка, за наличност, за теглене и пр.). Все пак няма банка която ще се съгласи да печели по-малко само заради това, че на българското правителство му е хрумнало да се натресе в някакъв валутен съюз, пък бил той и европейски. Проблемът е, че новите такси ще бъдат преразпределени между всички клиенти, т. е. докато сега разходите за превалутиране тежат основно на компаниите с международен бизнес (с доставки или пласмент зад граница) то компенсацията за отпадналите приходи от превалутиране ще тежи върху всички български граждани.
4. Само за няколко години ще се нагнети допълнително инфлационно напрежение и ще последва ръст на цените, който ще доведе до ограничение на платежоспособността и реалните доходи на българските граждани. Често дискусиите за ползата и вредата от влизането на България в Еврозоната се свеждат до това дали ще има инфлационен шок и това до голяма степен пречи да се стигне до същината на проблема, а именно че истинският ценови шок ще дойде по-късно и просто няма да бъде отчетен като ефект от присъединяването, но това няма да го направи по-слаб. Фактор за „следприсъединителната инфлация“ е предстоящото намаляване на изискуемите задължителни резерви от 10% на 1%, а оттам и до увеличаване на така наречения паричен мултипликатор. Това ще стимулира паричното предлагане и нарастването на парите в обръщение трайно ще изпреварва увеличението на предлаганите стоки и услуги, което пък ще доведе до тяхното обезценяване. С други думи със своите спестявания или с фиксираната си заплата след няколко години престой в еврозоната българинът ще може да си купи доста по-малко стоки и услуги, отколкото преди това.
5. Задлъжнялостта ще нарасне, поради улесненяване на достъпа до кредити (както за гражданите и бизнеса така и за българското правителство). Това всъщност е един от широко прокламираните „позитивни“ ефекти от присъединяването към Еврозоната. Често чуваме как страната ни ще получи автоматично по-благоприятен кредитен рейтинг и така желаещите да отпуснат кредит на местните стопански агенти или на нашият министър на финансите ще станат много повече. Проблемът е че веднъж започнал този процес не може да бъде спрян Достатъчно е да погледнем случилото се с Гърция, чиято задлъжнялост преди влизането в Европейския съюз беше едва 1/2 от БВП, но до 2001 г., когато страната влезе в Еврозоната вече достигна над 100%, а след това, само за няколко години – до началото на дълговете криза се увеличи двукратно. Това са кредити, изтеглени от неособено добросъвестните представители на предишните гръцки правителства от банки които са им ги предоставяли с ясното съзнание че няма да бъдат върнати по нормалния начин и сега тежат върху бъдещето на много следващи поколения гърци. N.B. често се изтъква че ЕЦБ и високите рейтинги са помогнали за „спасяването“ на Гърция, но някак удобно се пропуска че първо, Гърция изобщо не е спасена (тъй като в момента е още по-задлъжняла отколкото преди) и второ – ако тази страната не беше допуснала грешката да приеме Еврото, тя никога нямаше да задлъжнее толкова. Просто по-високите лихви и по-ниският рейтинг щяха да спрат процеса още в зародиш.
6. Ще се улеснят капиталовите потоци към и от България поради отпадането на рисковата премия, както и поради облекчението на някои регулаторни пречки които действат в момента. На пръв поглед това изглежда като чиста печалба но всъщност ще доведе предимно до напомпване на спекулативни балони, а оттам и до ерозия на стабилността на финансовата система като цяло. Като един от емблематичните примери в това отношение могат да бъдат посочени кипърските банки. Както е известно, през 2013 г. банките в Кипър държаха в структурата на активите си голям обем гръцки държавни ценни книжа, които осигуряваха доста добър доход, но и носеха риск, който беше официално подценен в рейтингите на големите агенции, тъй като Гърция беше страна-член на Еврозоната и поне на хартия не би трябвало да има проблеми с обслужването на заемите си. Проблемите за Кипър започнаха, когато в резултат от мерките по преструктуриране на гръцкия дълг, портфейлите на кипърските банки рязко се обезцениха и възникна риск от банкрут на цялата банкова система в страната. Тогава Европейската комисия и Европейската централна банка „предложиха“ на банките в засегнатата страна да се спасяват самостоятелно !?!? Те изпълниха това предписание, „спасявайки“ се с цената на частична експроприация на средствата на своите депозанти, въпреки че Подобно решение е несъвместимо с принципа за неприкосновеност на частната собственост. Просто към онзи момент то беше единственото възможно.
7. Лихвите (вероятно) ще паднат, или ако влезем в период на покачващи се лихви, просто техният ръст ще се позабави. Това ще стимулира финансирането на всякакви безсмислени проекти с ниска добавена стойност поради простата причина че цената на това финансиране ще бъде по-ниска. С други думи, няколко години след като влезе в Еврозоната, България ще се сблъска с проблема на т. нар. зомби компании, тоест такива които могат да съществуват само благодарение на задържането на ниски лихви.По правило подобни компании не могат да осигурят достойно възнаграждение на заетите в тях и това ще доведе до допълнително стагниране на реалните доходи на българите, които бездруго и в момента са най-ниските в рамките на ЕС.
8. Ще разберем какво е „асиметрични шокове“. На собствен гръб. Подобни шокове се получават, когато макроикономическото развитие в една страна се отклонява от преобладаващия бизнес цикъл в цялата еврозона. Това може да са и отклонения, дължащи се спекулативен приток на капитали, инфлационни процеси, бюджетни проблеми, загуба на конкурентоспособност и пр. Асиметричните шокове са проблем за който все още не е разработено практическо решение (макар на теория да е известно какво трябва да се направи), тъй като ЕЦБ трудно може да води парична политика, която едновременно да овладява риска от прегряване в някои страни и дефлационните процеси в други.
9. Всъщност най-големият проблем е липсата на предсказуемост и предвидимост. Еврозоната вече наруши повечето от старите си клетви, като например спазването на критериите от Маастрихт, или пък т. нар. „no-bail-out rule“, а тепърва ще нарушава още много, тъй като предстои коренна промяна на начина по които функционира тази общност. Чуват се все по-настойчиви гласове за обединяване на дълговете (т. нар. „момент на Хамилтън“) което означава, че от около 1/4 към БВП в момента, България може да осъмне с почти четирикратно по-голям дълг (доколкото средната задлъжнялост на еврозоната в момента е над 97%). Предстои преразглеждане на самите маастрихските критерии, увеличение на капацитета на механизмите за стабилност (което ще доведе до допълнителни разходи за страните-членки), разширение на правомощията на ЕЦБ и т. н. България няма да може да се противопостави на нито едно от тези условия, независимо колко е вредно за нея самата тъй като правото на вето по всяка вероятност скоро ще отпадне от общия регламент на ЕС, а след като започне перестройката ще отпаднат и доста други „европейски“ права.
В заключение, ако можех да перифразирам един известен американски политик, бих обобщил горните разсъждения с „майната и на Еврозоната“, обаче просто не съм такъв човек. “
Григор Сарийски
ПАРИ
СПУКА СЕ ПОРЕДНИЯ БАЛОН НА КЛЕПТОКРАТА БОРИСОВ!
Европейската Банка „ЗАКОПА“ БОРИСОВ – НАМАЛЯВА ЗАПЛАТИТЕ И ПЕНСИИТЕ!
В последния си доклад Европейската банка за възстановяване и развитие/ЕБВР/ посочи, че България е заседнала в клопката на своята едва мъждукаща икономика и това не й дава възможност да генерира каквото и да било увеличение на доходите.
Ръководството на ЕБВР, която е основния финансов инструмент на ЕС, е категорично, че не може да става и дума за каквото и да е увеличаване на заплати и пенсии. И, че те трябвало да бъдат сложени във фризера, че даже и да бъдат намалени, поне докато в страната не се създаде стабилно развиваща се икономика.
От главната финансова институция на Евросъюза посочват още, че България има нужда от нови стратегии за растеж на икономиката, която в момента едва крета, защото няма нито развита промишленост, нито развито земеделие. Поради тази причина, заявяват от банката, правителството на ГЕРБ разчита само на заеми, за да осигури поне най-неотложните плащания в социалната сфера и към кредиторите.
Топ икономисти на ЕБВР твърдят, че сегашният модел, налаган от кабинета на премиера Борисов, който ползва заемите от европейски финансови институции за изплащане на заплати и пенсии, е възможно най-погрешния модел и по своята същност е анти-икономика. Поради простата причина, че увеличава държавния дълг, без да генерира никакъв растеж на промишлеността и селското стопанство.
И ако държавата продължава да върви по този пагубен път, тя много скоро ще стигне до гръцкия вариант на свръхзадлъжнялост, когато правителството няма да има възможност нито да плаща дължимото на гражданите, нито да обслужва нарастващите заеми, твърдят специалисти от банката.
Това от своя страна ще доведе до нарастващи рестрикции,които кредиторите ще наложат на държавата и нейните граждани, с цел да си върнат каквото могат от дадените пари. И в крайна сметка налаганите рестрикции ще доведат до граждански протести и сваляне на правителството. Но това в никакъв случай нямало да доведе до опрощаване на заемите. И малката балканска държава (разбирай – България – б.а.) и нейните граждани щели да се изправят пред трагичните обстоятелства при рухнала икономика да връщат изтеглените от Борисов заеми, завършват доклада си от финансовата институция.
И наистина, уважаеми читатели, няма правителство в света, което взема заеми, но вместо да ги използва за развитие на икономиката, започва да прави с тях площади, шадраванчета, чешми, градинки и пейки. И това при положение, че стратегически важните отрасли на икономиката са в застой или потъват в небитието. А каква е реалната ситуация с икономиката на България в момента: Нямаме енергетика. Нямаме машиностроене. Не развиваме високите технологии в промишлени мащаби. Земеделието ни изчезна. Какво имаме тогава? И как ще се развива държавата?
Борисов ще си отиде, но кой ще плаща неговите сметки? Със сигурност това ще сме ние и нашите деца. Защото когато трябва да се плащат дългове, държавата се отъждествява със своите граждани. Тя казва: държавата – това сте вие, гражданите. И вие трябва да платите сметката. Но когато трябва да се прибират пари и да се граби от чужди заеми или от богатството на страната, тогава гражданите нямат думата. Те се превръщат в отделни физически единици, с които никой не се съобразява. И единствените, които имат правото да разпределят награбеното, са партийните герберски акули и техните обръчи от фирми, които са яхнали нашата държава.
Прави са от ЕБВР: Никак не е изключено съвсем скоро да се наложи и намаляване на заплатите и пенсиите, дори да се наложи да продаваме българската земя, както гърците започнаха да продават островите си. По простата причина, че ние, българите, вече нямаме никакви предприятия, нито продукция, с която да плащаме нарастващите дългове. А когато това се случи, Западните финансови акули ще доизкупят на безценица остатъка от свещената българска земя и ще ни изгонят от нея като мръсни котета. Само защото сега не протестираме и не се съпротивяваме на онова, което Борисов и неговите пудели вършат в България.
Всяко нещо си има цена. Готови ли сме да платим бакиите, които сега забъркват герберите на Борисов? Ако не сме, трябва да го кажем ясно и категорично. На улицата. Защото вече нищо друго не може да помогне.

ПАРИ
Дойде краят на петродолара
Падането на американския петрол WTI до отрицателни стойности изисква известен коментар. Така че ще се опитам да го дам.
На първо място, тази цена не е за петрола, а за фючърси. И те означават само едно: днешното производство е такова, че няма къде да се складира. Поради епидемията търсенето рязко падна, но производството не. В същото време е трудно и страшно да се съкрати производството, отдавна са взети заеми за него, които трябва да бъдат изплатени. Особено сред производителите на шистов петрол, които трябва непрекъснато да пробиват нови кладенци, за да поддържат общия обем, тъй като тяхната капитализация (и по-специално кредитоспособността) зависи от това. А за сондирането просто са нужни заеми.
В резултат на това текущите отрицателни цени са просто цената на капацитета, в който трябва да наливат петрол тези, които просто го добиват. Но за вертикално интегрираните компаниите изобщо няма такъв проблем: доставят го в собствените си заводи, които произвеждат бензин, масло и пластмаса. И да, те могат да пострадат малко от днешната буря на борсата, но все пак технологичният комплекс няма да отиде никъде. Така главно ще пострадат онези, които искат да ударят джакпота от борсовата паника.
В действителност цената на петрола Брент в Западна Европа днес е по-висока, отколкото беше преди няколко седмици при минимум около 25 долара за барел. Тоест, там няма истерия. И следователно резултатът от днешните вакханалии на цените ще бъде напълно естествен процес: производството ще намалее значително след няколко месеца. По-специално, цялата шистова авантюра ще бъде напълно затворена. И между другото, Игор Иванович Сечин, не се страхувам от тази дума, вече може да отвори шампанското.
Трябва да се отбележат само два принципни момента. Първият е, че механизмът на ценообразуването на петрола, създаден от транснационалните банки, е толкова отделен от реалната индустрия и реалното търсене на петролни продукти, че поради чисто вътрешни (тоест финансови) механизми той влезе в колапс. А основните жертви ще бъдат дори не малките петролни и преработвателни компании, а банките. Тъй като магията им избледня много, те не могат да държат в стабилно състояние толкова важен пазар като петролния.
Както казват опитните хора, „доларът е необходим на света, за да може Саудитска Арабия да продава петрол на Китай“. Или, за простота, петродоларът управлява света. И така, този свят, подобно на петродолара, свърши. И ако всичко приключи, ако капитализацията на петролните компании се върне към нормалните стойности, свързани с печалбата, производството и резервите (грубо казано, като “Роснефт”, а не като “Шеврон”), тогава не петролните компании, а банките ще загубят. Които бяха именно основните бенефициенти в процеса на увеличаване на капитализацията.
И потребителите, и “Роснефт” ще спечели, разбира се, която никога не е било „своя“ за финансовия интернационал и затова силно губи от основните си западни колеги в капитализацията. Ах да, Игор Иванович, как подредихте всичко и този път. Наистина демонична фигура на нашето време! Интересното е, дали той вече знаеше всичко това, когато обясняваше, че нямаме нужда от ОПЕК+?
И второто нещо е не по-малко важно от първото. Настоящата ситуация показва, че в Западна Европа и Съединените щати вече не може да има единично ценообразуване. Тоест цените ще започнат да се определят на регионалните пазари. По-специално това се отнася до пазара, който контролира Китай. И е обяснимо защо: Смятам, че Китай е готов да приеме излишния петрол за съвсем приемливо доплащане от САЩ. Изключително в името на защитата на околната среда, разбира се, Грета Тунберг ще му помогне.. Не е напълно ясно дали САЩ ще се съгласят. И ако не са съгласни, тогава ще трябва да ограничат влиянието си на този пазар. С всички последствия.
Но това означава, че петродоларът е приключил. А няма ли петродолар – няма нужда от единна доларова система, петролът ще започне да струва различно на регионалните пазари. Тоест механизмът, възникнал през 1944 г. в западния свят на конференцията в Бретън Уудс и който се разпространи в целия свят през 1991 г., вече не работи. Да, нов вероятно ще се появи малко по-късно. Всъщност, затова започнах преди около година и половина да говоря не само за „нова Ялта“, но и за „нов Бретън Уудс“. Но сега вече е ясно какво ще се появи.
Така че отрицателната цена на фючърсите на петрола само в САЩ не означава нищо. Но тя е ярък признак, че процесите на унищожаване на системата на световния долар, за които писах в продължение на много години, са достигнали определен мащаб, при който са станали видими за всички.
ПАРИ
Евтиният петрол направи Америка сговорчива
Новата сделка за петрол OPEC + е извънредна. Не само това, износителите на петрол се споразумяха за безпрецедентен обем на съкращаване на производството, многократно по-висок от предишните квоти.
Така също се увеличи широтата на покритие. За първи път в историята САЩ и пет други страни, които не сав картела, се присъединиха към OPEC +. Защо петролът не скочи до 60 долара?
Страните от ОПЕК + се договориха да намалят производството на петрол с 10 милиона барела на ден през май-юни 2020 г. Това означава, че всички страни ще намалят 23% от производството си. От юли до декември 2020 г. намалението ще бъде 8 милиона барела на ден, което означава намаляване на производството с 18% от всеки член. И през 2021 г. и до април 2022 г. – с 6 милиона барела намаляване от страните от ОПЕК + или с 13,8%. Постепенно членовете на ОПЕК + ще отслабят юздите за намаляване на производството, тъй като се надяват да възстановят търсенето на петрол, благодарение на подобрението в пандемията.
Москва счита сделката ОПЕК + за приключена. „Президентът Путин оценява много положително договорения документ, който се превърна в компромис на 22-те страни, участващи (в преговорите)“, заяви говорителят на руския президент Дмитрий Песков. Според Кремъл решението на ОПЕК + ще има положителен, стабилизиращ ефект върху световните енергийни пазари.
Присъединяването на шест държави износителки на петрол към тази сделка, които досега никога не са участвали в регулирането на пазара на петрол заедно с ОПЕК, беше революционно. Канада, САЩ, Норвегия, Колумбия, Бразилия и Аржентина трябва да намалят производството с 5 милиона барела на ден. Това се случи за първи път в историята.
„С думи, това изглежда като абсолютна революция в координацията на производството. Това е безпрецедентно както по отношение на дълбочината на съкращаване на производството, така и на широчината на покритие. Въпреки това, ситуацията на срива в търсенето изискваше точно такива изключителни стъпки “, заяви Александър Купчичевич, водещ анализатор на FxPro.
За сравнение: в рамките на предишната сделка на ОПЕК + говорихме за намаляване на добива на нефт само с 1,8 милиона барела на ден от всички членове на организацията, съчетано с Русия (формално не е член). Сега се очаква да се намали производството в размер на 15 милиона барела на ден. Шестнадесет играчи вече се присъединяват към 22-те износители на ОПЕК +, участващи в предишната сделка.
Василий Танурков обаче, директор на корпоративната рейтингова група на ACRA, вярва в това, че „…те не стигнаха до революцията, въпреки че това без съмнение е изключително събитие, провокирано от извънредни обстоятелства: точно такива страни като САЩ, Канада, Норвегия нямаха голям избор.“
Основният минус е, че за шест износители на петрол, които не са членове на ОПЕК +, това споразумение не е правно обвързващо. И ако нарушат обещанията си, тогава цялата сделка ще полети. Ако тези шест държави започнат да увеличават производството и възникне такова изкушение, когато цените на петрола се повишат, тогава членовете на ОПЕК + могат да откажат да изпълнят споразумението. Това е крехкостта на такова уникално споразумение на страните износители на петрол.
„Бяха като без билети, така си и останаха. Е, Америка все още не е направила задължителни ограничения. Те имат долар – резервна валута, която могат да отпечатват безкрайно, за да подкрепят компаниите си, имат технологии за добив на петрол и могат да наложат санкции надясно и наляво срещу тези, които не са съгласни с тях. Но Бразилия ли е страна със супер силна икономика? Защо Бразилия смята, че трябва да бъде извън сделката? Освен арогантността, това не може да се обясни “, заяви Станислав Митрахович, старши изследовател във Финансовия университет при правителството на Русия и водещ експерт в Националния фонд за енергийна сигурност.
Според него, в допълнение към факта, че новите участници може да не намалят производството, когато коронавирусът приключи, ситуацията се подобрява и цените на петрола започват да се покачват, членовете на ОПЕК + ще продължат да бъдат обвързани със задължения, докато измамниците от тарифите няма да го направят.
„Огромният състав на участниците е както сила, така и слабост. Сега рискът ще надвие пазара, че демарш или „различно мнение“ на една от страните може да съсипе цялата сделка “, отбелязва Купцикевич.
Танурков не изключва възможността новите държави да откажат съкращаването през 2021 г. след стабилизиране на пазара.
Тази сделка обаче има неоспорими предимства. Основният плюс е, че дори и да нямаше тази транзакция, тогава необходимостта от премахване на обемите от свръхпроизводство нямаше да отмине. „Ако не беше споразумението, след няколко седмици или месеци все пак щяхме да чуем, че различни страни, включително Русия, намаляват производството. Това би било неизбежно, тъй като няма да остане място в складовете за съхранение на гориво “, казва Митрахович.
Вторият плюс е, че без сделка цената на петрола, която вече е на катастрофално ниски нива от 25-30 долара за барел за Brent, би паднала още повече – до 10 долара или по-ниска, допълва експертът.
Новите участници като САЩ, Канада и Бразилия също имаха малък избор: беше възможно или да се присъединят към сделката и да намалят производството, като по този начин подкрепят цените, или да не се присъединят към сделката – но все пак ще намалят производството, само че на по-ниски цени и това означава най-лоши последствия за собствената им нефтена индустрия, казва Василий Танурков.
Как работи сделката ще зависи от много фактори. От това кога приключва епидемията и вносителите започват да възстановяват търсенето. От това, доколко честно страните по сделката ще я спазват. В същото време обемът на свръхпроизводство в близко бъдеще може да нарасне от 10-15 милиона до 26 милиона барела на ден. Това означава, че намалението на транзакцията няма да покрие целия спад на търсенето.
Следователно, пазарите реагираха слабо на приключването на сделката. Петролът не се повиши до 60 долара за барел, а рублата не се засили до 63 за долар. Те все още са в червената зона. В петък обаче петролът не се търгуваше на повечето световни борси, така че малко по-положителна реакция може да последва в понеделник.
На фона на срива на световната икономика и прогнозите за много постепенно връщане към живота, няма смисъл да се мисли за стабилно връщане на нефта до 60 долара за барел, смята Купцикевич.
„В краткосрочен план пазарът на петрол все още ще има много значително превишение на предлагането, запасите от горива ще продължат да нарастват до юли 2020 г. Следователно, докато цените на петрола остават под натиск и значително увеличение на цените е възможно само с премахването на карантинния режим и възстановяването на глобалното търсене “, казва Василий Танурков.
Според прогнозата му цените на суровия петрол Brent ще останат под напрежение през следващите три месеца, но дългосрочната картина изглежда много по-положителна. Ако страните от ОПЕК + продължиха да увеличават производството, то средната годишна цена на Урал през 2020 г. ще бъде 25 долара за барел, а през 2021 г. ще останат доста ниски цени – около 35 долара за барел. Благодарение на сделката обаче може да се очаква, че тази година средно ще има 35 долара за барел или дори по-високи, а през 2021 г. петролът ще нарасне до по-удобните 50 долара за барел или повече, прогнозира Василий Танурков. Освен това той изхожда от факта, че през 2021 г. ОПЕК + ще преразгледа обема на намалението от 6 милиона барела на ден в посока на намаляване.
С други думи, без сделка Русия би трябвало да живее за 25-35 долара за барел в продължение на две цели години, което е дори по-ниско от заложените в бюджета 40 долара. Това би означавало липса на допълнителни приходи от износа на петрол, бюджетен дефицит и необходимост от изразходване на натрупаните резерви на Националния фонд за богатство. Рублата в този случай може да се обезцени и доларът да струва до 100 рубли.
Сделката ще предостави възможност за навлизане в пътя на растеж още през следващата година.
„Увеличението на цените на петрола до 35 долара за барел при средно годишно изражение ще даде на федералния бюджет около 1 трилион рубли приходи от нефт и газ в сравнение със сценария, без да се подписва сделка, когато петролът струва средно 25 долара за барел“, – казва Дмитрий Куликов, заместник-директор на групата за суверенни оценки и макроикономически анализи на ACRA.
След увеличението на цените на петрола можем да очакваме засилване на рублата. „Но това укрепление вече няма да бъде толкова силно, колкото може да се очаква. Защото спадът на износа на петрол ще попречи на растежа на валутните приходи, които ще се търгуват на вътрешния валутен пазар “, обяснява Куликов.
Разчитането на връщането на рублата обратно на 63 за долар в обозримо бъдеще не си струва. Коридор 70-80 изглежда по-адекватен на съществуващата макроикономическа картина, смята Купцикевич. Оттокът на чуждестранни инвестиции и падащото търсене на руски суровини ще ограничат възстановяването на рублата до нивата, които бяха в началото на 2020 г., добавя той.
Що се отнася до руските петролни компании, рентабилността на най-големите играчи ще намалее тази година, но като цяло петролният и газовият сектор ще поддържа финансова стабилност, изчисли Танурков.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 3 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











