ФОКУС
Дойде краят на Оруеловия експеримент с бежанците и мултикултурализма
Kоалиция на традиционната десница и на определяната за популистка и антиимигрантска партия “Шведски демократи” спечели парламентарните избори в Швеция миналата седмица.
Според шведския журналист и икономист Тино Санандаджи имигрантската политика на страната, провеждана от традиционните партии в името на мултикултурализма, никога не е била подкрепяна от избирателите.
„Пренебрегването на народната воля се оказа безразсъдно, до такава степен, че проблемите, причинени от имиграцията, ставаха все по-очевидни, посочва Санандаджи пред вестник „Фигаро“, цитиран от Гласове.
Ето какво още казва той:
– Как си обяснявате успеха на “Шведски демократи”?
– Успехът на “Шведски демократи” почти изцяло се дължи на недоволството на населението от имиграционната политика на страната и политическата коректност, която заобикаля тази тема. Дълго време Швеция беше европейската страна, приела най-много търсещи убежище спрямо населението си.
В продължение на много години темпът на имиграцията беше по-висок от американския рекорд по време на трансатлантическата имиграция през 90-те години на ХIХ век. Швеция беше хомогенна страна и, когато приемаше мигранти, те идваха главно от други европейски страни.
Но поради прекомерната политика делът на незападните мигранти от първо и второ поколение нарасна от 2% през 1980 г. на около 20% днес. Темпът на имиграция малко намалява сега, но остава много висок. Впрочем тази политика, която преобрази страната, никога не е имала подкрепата на мнозинството или дори на голяма част от шведското обществено мнение.
Ужас в Швеция: Мигранти 10 часа изнасилват 2 момчета в гробище
Годишните социологически проучвания, провеждани от 80-те г. на ХХ век в областта на политическите науки, показват, че шведското обществено мнение във всяка анкета се е обявявало за намаляване на броя на бежанците. В същото време проучванията показаха, че политическият елит вляво и вдясно е подкрепял тази разхлабена миграционна политика и я е задълбочил.
“Шведски демократи” започнаха да се развиват в политически климат, в който 60 до 70% от гласоподавателите предпочитат имиграцията на бежанци да бъде намалена, докато 0% от традиционните партии предлагаха този избор на избирателите. Те по-скоро настояваха за още повече имиграция, мотивирани от идеологическия плам на мултикултурализма.
Когато “Шведски демократи” бяха избрани в парламента през 2010 г., дясноцентристкият министър-председател се присъедини към лявата Зелена партия за още по-голямо увеличение на нивото на имиграция, като заяви, че е направил това, за да покаже, че гласуването за “Шведски демократи” ще доведе до обратния ефект.
Докато “Шведски демократи” не спираше да се издига, през 2014 г. традиционните партии създадоха картел, за да ги изключат от властта и да поддържат хлабавата миграционна политика на страната, въпреки народното несъгласие.
Пренебрегването на народната воля се оказа обаче безразсъдно, до такава степен, че проблемите, причинени от имиграцията, ставаха все по-очевидни и единствената партия, която предлагаше политиката, изисквана от мнозинството от населението, не спираше да напредва.
Подкрепата за “Шведски демократи” нарасна от 0,1% през 1991 г. до повече от 20% днес – сякаш симетрично на нарастването на дела на населението от неевропейски произход. Ако “Шведски демократи” не бе имала една мръсна история с няколко членове с неонацистки симпатии, те щяха да се издигнат още по-бързо.
– Това обратната реакция на политическата коректност ли е?
– Дълго време всеки нормален човек, който критикуваше миграционната политика, рискуваше да бъде третиран като нацист или расист. Това предизвика озлобление и загуба на доверие в медиите и политическите елити, за които се смята, че са излъгали общественото мнение и са сплашили инакомислещите.
Поради тази причина, въпреки че сега дори социалдемократите и традиционните десни партии обещават да намалят имиграцията и да бъдат твърди по отношение на престъпността, много избиратели възнаградиха “Шведски демократи”. Много от техните избиратели са бивши социалдемократи и стратегията да ги наричат “нацисти” се оказа контрапродуктивна, защото протестиращите избиратели, които може би просто са искали да изпратят сигнал, окончателно напускат Социалдемократическата партия.
– Може ли “Шведски демократи” да бъдат определени като популисти?
– Да. От една страна, те и техните избиратели често критикуват елитите. От друга страна, “Шведски демократи”, за разлика от дясноцентристките партии, подкрепят социалната държава и привличат избирателите от работническата класа.
Това е друга причина за техния възход. Швеция е страна, в която класовата идентичност остава важна при гласуване. Всички шведски десни политически партии са буржоазни по своята култура и история и имат ограничена привлекателност за работническата класа.
– Швеция се откроява с използването на етнически статистики. Те ли позволиха да бъде вдигнато табуто над имиграцията?
– В Швеция се бе превърнало в табу самото споменаване на статистиките за имиграцията, докато Швеция е страната, която е измислила модерните демографски статистики през 1749 г. и следователно притежава най-дългата серия демографски статистики в света. Табуто върху компилацията на данни или свободния достъп до тях се засили през 2010 г., когато “Шведски демократи” влязоха в парламента.
Разбира се, причината, поради която данните станаха табу, е, че те показваха отрицателните икономически и социални последици от имиграцията, докато политически коректното обществено мнение, изразявано от правителството и медиите, беше, че имиграцията на бежанци е благоприятна за Швеция и не оказва влияние върху престъпността.
Статистиките никога не са били незаконни, но се използваше оруелов език, за да бъде обезсърчено или потиснато тяхното използване. Например, министърът на правосъдието социалдемократ заяви, че актуализираните статистики за престъпността сред имигрантите “не са необходими”, тъй като изследванията вече са показали, че тя се причинява от бедността и имиграцията няма нищо общо с нея.
Изследователите, които анализираха данните или направиха изследвания по такива въпроси, като изнасилването и имиграцията, рискуваха да бъдат уволнение или тормозени, с аргумента, че проправят път за расизма.
– Швеция, сърцето на социалдемокрацията, върви надясно. Символ ли е това за другите европейски страни?
– Фактът, че Швеция последва Дания и върви надясно по миграционните въпроси, може да има символичен ефект за други европейски страни. Швеция има влияние, непропорционално на ръста ѝ, тъй като тя дълго време беше смятана за модел за подражание от международната левица.
Освен това Швеция водеше най-прекалената имиграционна политика в Европа и увеличаването на престъпността и бедността в имигрантските райони се забелязваше и в чужбина. Например в Норвегия, десницата използва израза “шведски условия”, за да посочи лошият пример, който трябва да се избягва.
Докато преди Швеция беше положителен модел със своята социална политика и социална държава, сега тя се превърна в отрицателен пример заради миграционната си политика и мултикултуралистки модел.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта. Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака „фалшиви новини“, това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
ФОКУС
Човек от личната охрана на Тодор Живков разказва: Службите очистиха Васил Илиев
„Държавата очисти Васил Илиев, Емил Кюлев, Фатик, Жоро Мечката. (още…)
ФОКУС
Капитализмът приключва необратимо. Какви са алтернативите?
Интервю с известния икономист и политически анализатор Михаил Хазин
Михаил Леонидович, при сегашните обстоятелства какви прогнози можете да имате и какво мислите за качеството на икономическите модели?
Всичко зависи за кои модели. Ако говорим за макроикономически, в стила на МВФ, тогава те имат максимален хоризонт от 2-3 години. Но има един голям проблем: те „не виждат“ сериозните кризи. Това е само приблизително разкриване в бъдеще на настоящите тенденции.
Има прогнози за индустрията, които могат да бъдат много по-сложни, но тъй като в света има само един финансов и икономически модел, основният стратегически прогнозист на който е МВФ, тези прогнози са изключително внимателни към собствените си резултати, ако противоречат на МВФ. Класически пример: бедствието на рейтинговите агенции през есента на 2008 г.
Съществуват и отделни макроикономически модели. И така, в процеса на изучаване на структурните дисбаланси на американската икономика в началото на 2000-те години, на базата на междусекторния баланс на САЩ, разработихме подходящи модели, които показват неизбежността на предстоящата сериозна криза. Друго нещо е, че на тяхна база е напълно невъзможно да се уточнят датите, можем да говорим само за вероятности. Впрочем, кризата от 2008 година можеше да се предскаже въз основата на друг модел, а именно връзката на икономическия ръст със снижаването на основния лихвен процент на Федералния резерв на САЩ. Когато стигна на практика до нулата, кризата стана неизбежна.
Сега обмисляме други нелинейни модели. Те са някъде на границата на микро- и макроикономиката и дават много добри резултати по отношение на структурата на икономиката след кризата. Те дори могат да видят структурата на цените след кризата. Но за съжаление те не предоставят информация за самия кризисен процес и сроковете, за които икономиката ще достигне минимума. Като цяло, за повече или по-малко адекватна прогноза, трябва да анализирате много модели, всеки от които има своите предимства и недостатъци. Въпреки това, кризата винаги започва много неочаквано.
Бихте ли описали икономическата/политическата ситуация в края на 21 век?
Не. Този период надхвърля всяка икономическа прогноза. Днес можем да говорим само за ситуацията към средата на века. От моя гледна точка, понастоящем световната икономика ще се състои от няколко (сравнително) независими икономически системи, които активно ще се конкурират помежду си по отношение на въвеждането на нови (спрямо настоящата ситуация) модели на икономическо развитие.
Скоро излиза новата ми книга (ориентирано озаглавена „Идеи на съвременната икономика“), в която има глава, посветена само на един от тези модели, както ми се струва, най-свързан с аврамистичния (и православен, и ислямски, и комунистически) модел на ценности.
Но да се гарантира кой от тези модели (някои от които дори не са изобретени още) ще спечели днес е напълно невъзможно. Всъщност втората половина на XXI век в този смисъл коренно ще се различава от кризата от първата половина, която започна с кризата с дот-комите и завършва със значителен спад на глобалната икономика и нейното разделяне на валутни зони.
Капитализмът/комунизмът ще бъдат ли ефективни?
– Както е показано в споменатата книга, моделът на развитие, предложен от капитализма, е на границата на изтощението. Като цяло социализмът в рамките на „конкуренцията на две системи“ също изхожда от логиката на капиталистическото развитие (ускорено развитие на разделението на труда) и изразходва своя потенциал, който може да бъде насочен към създаването на нови системи за развитие, за други задачи. Заради това той загуби Студената война през 80-те, която можеше да спечели през 70-те.
Поради тази причина самият термин „капитализъм“ вероятно ще влезе в историята доста скоро (като например „феодализъм“). Но „комунизмът“ може и да се запази, тъй като представлява осъществяването на „червения“ глобален проект, който има сериозни перспективи.
Основният концептуален проблем на капитализма е противоречието между консервативната ценностна система и отхвърлянето на забраната за лихвата по заем. Това противоречие през XVIII век води до появата на два алтернативни глобални проекта: „западният“ (базиран на либералния модел, основният принцип на който е свободата, разбиран като право на всеки човек да избира/променя своя стойностен модел) и „червеният“, който върна забраната за лихва по заем чрез забрана на частното присвояване на печалби от нея. Невъзможен е пълен отказ от лихвата по заем (подкрепя съществуването на индустриална икономика), така че забраната за частно отпускане на печалба от нея е напълно адекватна мярка.
Но комунистическата идея се състои в конкретното прилагане на този принцип чрез забрана на частната собственост върху средствата за производство. Теоретично може да се приложи отново, особено във версията за СССР до средата на 50-те години на ХХ век, в която има разрешение за малък (и дори частично среден) бизнес. Възможно е обаче да бъдат приложени други версии на “червения” проект.
Какви икономико-политически модели, механизми ще има в края на XXI век?
Този въпрос продължава предишния отговор. Според мен капитализмът завършва безвъзвратно, а що се отнася до алтернативните модели – това е голям въпрос. Всичко зависи от мащаба на икономическата деградация след икономическата криза, която започна през 2008 г. Ако тя е много силна, тогава прераждането на икономическия модел на „ислямския” проект, при който не може да има индустриална икономика в съвременния смисъл на думата, е напълно възможно. Но не изключвам появата на други модели, основното е, че те нямат иманентно вградено задължение да се „развиват в името на развитието“, което всъщност унищожи съвременния капитализъм.
Възможно ли е да се сравнят възможностите на тези модели по отношение на спасяването на планетата и спестяването на ресурсите ѝ?
Проблемите на запазването на ресурсите са свързани точно с факта, че иновационният процес е вграден в модела на икономическо развитие на капитализма по неотменим начин. Капитализмът не може да спре дори в криза и активно гори ресурси. Но отказът от него може да доведе до голяма промяна. Но за да започне процесът на отказ, е необходимо кризата на капитализма да настъпи. Ще отнеме известно време, може би доста значимо. Но до средата на този век процесът вероятно ще приключи.
Отбелязвам, че всички видове зелени технологии, толкова модерни днес, нямат нищо общо с реалното запазване на ресурсите. Това е просто инструмент, с който най-индустриализираните и технологично развитите страни събират данък в своя полза от останалия свят. Без промяна в капиталистическата икономика въпросът за намаляването на потреблението на ресурси не може да бъде решен.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 2 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











