Жозеп Борел е един от хората, които определят политиката на Евросъюза. Той е заместник-председател на Еврокомисията и върховен представител на външните работи на Евросъюза. Роден е в обикновено испанско семейство – баща му е хлебар. По образование е авиоинженер, известно време е работил като преподавател по математика в Мадридския университет. На като досетлив човек явно навреме е осъзнал, че така трудно би попаднал сред елита и затова се ориентирал към политиката. Днес, като един от еврокомисарите, той получава фантастична заплата от десетки хиляди евро всеки месец. Плюс всевъзможни бонуси, за които няма да ми стигнат редовете, за да ги изредя.
А пиша това не от някаква завист на нереализирал се образ. На моята възраст много не ми трябва, а щастлив ме правят двете ми внучета Алекс и Надя. Но мисля, че краткото припомняне на финансовото положение на еворкомисаря не е излишно, ако искаме да разберем, защо с такава лекота той сега ни препоръчва да изтърпим всички тежки изпитания, които ни предстоят в обозримото бъдеще. Като признава, че цените на природния газ само ще растат, Жозеп Борел ни призовава: „Ние сме длъжни да бъдем готови да заплатим цената за свободата!“ Определено самият той е лишен от шанса да е на нашето място и да плати тази цена. Ситуация, много точно описана от нашенската поговорка „на чужд гръб и сто тояги са малко“…
Тъй като професионалната ми дейност бе свързана с изследване на манипулацията във всичките и измерения, съм се научил във времето да чета между редовете. Преведени на човешки език посланията на Борел звучат така: катастрофата в Евросъюза е неизбежна! Ние не сме виновни за нея, а Русия, която не одобрява нашите жестоки санкции срещу нея и ни отговаря със свои. За съжаление, не „демократична“ Европа притежава огромни природни богатства, включително и източници на енергия. Природата е извършила явна несправедливост, като ги е дала на „авторитарна“ Русия. Нищо повече не можем да направим – всеки да се спасява както може!
Онова, в което трябва да се съгласим с Борел е, че ако не бяха „адските санкции“, въведени от добре охранени и презадоволени отвсякъде евролидери, нямаше да очакваме и катастрофата. На практика провежданата от тях по заповед на САЩ политика, се оказа примката, надяната на вратовете ни. Която сега започва да се затяга все по-силно.
Доказателствата за това растат с всеки изминат ден. В средата на юни т.г. „Газпром“ започна намаляване на доставките на природен газ за Европа. Вместо планираният обем от 167 милиона кубометра в денонощие по тръбите започнаха да текат 33 милиона кубометра. Официално причината за това са проблеми с турбините на Siemens, изпратени за ремонт в Канада. Но заради въведените от евролидерите (по заповед на САЩ!) антируски санкции, връщането им се оказа голям проблем. Естествено, когато има недостиг цените започват да растат. На 26 август те достигнаха фантастичните 3507.3 долара за хиляда кубометра газ на лондонската борса ICE и газотранспортните оператори.
Но това е само началото – прогнозите са, че те скоро ще достигнат и 5000 долара за хиляда кубометра. Wall Street Journal цитира проучване на компанията Ritterbusch & Associates, в което се прави следният извод: „Практически всички наши фундаментални и технически индикатори продължават да сочат, че трябва да очакваме по-нататъшно увеличение на цената на газта“.
На нас ни казват, че ще ни спаси вноса на втечнен газ от САЩ. Това е чиста лъжа, защото да се разчита на него е все по-рисковано. Продължаващото покачване на неговите вътрешни цени в САЩ, вече рязко съкращава износа му за Европа. В Америка газта се използва за производство на електричество, а тамошните управляващи не желаят избирателите им да се оплакват от растящи цени на него. Още повече пък в навечерието на предстоящите избори в страната.
Западни медии (като британският The Telegraph) прогнозират, какво очаква най-мощната икономика на Европа – германската, ако остане без руски газ. Първо ще се разпадне химическата промишленост. Но тъй като с нея са свързани и всички останали, катастрофата на немската индустрия е неизбежна, отбелязва The Telegraph. А след като това става с най-могъщата европейска икономическа държава, може да си представим какво предстои да се случи у нас…
Инфлацията в Европа сега е много по-висока, отколкото в развиващата се държава Мексико, пише Forbes. Според влиятелната медия главната причина за това са санкциите против руските енергийни носители – те са събудили верижен скок на цените на всичко. И не само това: след като са на път да се откажат от руския газ (алтернатива на който поне в обозримо бъдеще нашият континент няма!), Евросъюза сега забравя и за проектите си за зелена икономика. За да се върне към въглищата, които цапат.
Но и тук се допуска огромна грешка – въведено е ембарго на покупката на руски въглища, което е друг мощен удар върху европейската индустрия. Така Европа стремглаво и неудържимо лети към третия свят, обобщава Forbes.
По замисъла на управляващите Евросъюза дебили, въведеното ембарго на вноса на руски въглища ще доведе до окончателен разгром на руската икономика. Ето защо Европа започна да купува въглища от далечна Австралия. Но единственият резултат от тази невероятно „умна“ операция е, че европейците вече плащат десет пъти повече и за въглища в сравнение с преди една година – през този август цената на един тон от тях достигна до фантастичните 500 долара!
А за разочарование на евролидерите се случи точно обратното на техните планове. Американската агенция Bloomberg ни информира, че Русия е намерила нови пазари за своите въглища, като при това тяхната цена също е излетяла до небето. Всички освободени обеми руски въглища незабавно са изкупени от азиатски държави, най-вече от Китай и Индия.
Впрочем сега Индия препродава руски въглища и на самата Европа, но на невероятно високи цени. А в руският държавен бюджет приходите само растат…
Bloomberg прогнозира рязко увеличение на социалното напрежение и сериозни безпорядъци в Европа заради непрекъснато растящите цени. А Павел Блажек – министър на правосъдието на Чехия, прогнозира дори възможна революция в Евросъюза заради непоносимите цени на енергията. По оценка на немски експерти например, средните сметки на домакинствата през тази зима може да се увеличат и до 1000 евро. Семействата с ниски доходи ще бъдат изправени реално пред избора между храна и топлина.
Да се постави диагнозата е трудно, но не е достатъчно – необходимо е решение на проблема. А в това, че то може да бъде намерено ни уверява Унгария – държава с независима, мъжествена политика, която отказва да е слуга на САЩ. Унгарският външен министър Петер Сиярто заяви: „Ние изграждаме нашата външна политика, не за да казваме на другите страни какво да правят, да не учим другите, да не говорим за другите страни по начина, по който американският посланик говори за нас в Сената. Ние водим външна политика за да изградим полезни отношения за страната ни. И тази стратегия на външна политика, основана на взаимно уважение, се приема в голяма част от света“.
И той е прав – Унгария е единствената държава в Евросъюза, която няма проблеми с енергията си. Тя има достатъчно руски природен газ, купуван на десет пъти по ниска цена от тази, която иска пазара. Руските блокове на атомната и централа работят безупречно и произвеждат достатъчно електричество, за да покриват нуждите на страната.
Унгария е против въвеждането на нови санкции срещу Русия, както иска Америка и контролираните от нея евролидери. За Питър Сиярто реалният двигател на крупните икономически промени вече не е САЩ и Европа – това е Изтока. Политиката, която води правителството на Виктор Орбан, не е диктувана от тамошния американски посланик. И затова отговаря напълно на националните интереси на Унгария. В страната има политическа стабилност – нещо, за което прекрасната ни Татковина вече може само да сънува.
А най-смешното е, че точно тези, които ни нахлузиха примката на вратовете у нас – тарикатите от „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и тем подобни „евроатлантици“, „глобалисти“, „демократи“, удобно разположили се на американската хранилка, сега се държат така, сякаш нищо не са направили. И не крият неистовият си мерак отново да яхнат властта, за да продължат да плячкосват де що има.
Разбира се, не е луд онзи, дето лапа зелника. В наш интерес е да помним, че ако им се доверим и този път и им позволим да ни управляват, това ще означава наистина да си гарантираме студа, глада и тъмнината.
А за немалко от нас то ще е все едно да подпишат смъртната си присъда…